Какво се случва тогава?”.
Продължавате да си плащате кредита – независимо, че банката е фалирала.
Няма спиране на плащането.
Синдикът ще изиска кредита.
Дори може да го изиска предсрочно, ако има нередовно обслужване.
Винаги ще се намери друга банка, която да купи фалиралата за 1 лев и тя веднага става кредитор. Така че хората с кредити ще си платят всичко до последната стотинка...
Ако кредитът е изтеглен в левове, а левът се обезцени – не се лъжете, че и кредитът ви ще се обезцени.
Банките са хитри.
В 99 процента от договорите за кредит в левове има и включена валутна клауза, написана с много дребен шрифт.
Според нея, при обезценка на лева, кредитът веднага се превалутира, например в долари, в евро, в швейцарски франкове...
Ако човек е изтеглил в левове равностойността на 100 000 долара, заради валутната клауза пак ще има да връща 100 000 долара.
Така че за обикновения човек спасение няма.
Всичко е замислено перфектно - банките са защитени на 100 процента, а за нас е заложено да бъдем овце за стригане и мълчаливи жертви на народните изедници.
До изборите на 12 май три банки у нас може да фалират, а вложителите да загубят спестяванията си. Много хора си мислят, че влоговете им са гарантирани.
Това е абсолютна лъжа!
Защото в Закона за гарантиране на влоговете има поне 3 криминални момента.
Единият е, че при фалит на дадена банка фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането не по-късно от 20 дни.
Но никъде не пише кога ще завърши. Което позволява това изплащане да продължи 75 или 100 години, т.е. хората няма да са живи, за да си получат парите.
Вторият криминален момент в Закона за гарантиране на влоговете е, че всички валутни влогове ще бъдат изплащани в левове по курса на първоначалния ден на плащането.
Тоест, ако не дай си Боже, стане някаква криза, а левът бъде обезценен - всички хора, които имат валутни влогове, ще ги загубят.
Вместо силна валута, ще им бъдат изплатени обезценени левове.
Третият криминален елемент е, че според член 5, ал. 1 от ЗГВБ /Закон за гарантиране на влоговете в банките/ - не се гарантират депозити, при които банката предоставя преференциални лихвени условия.
Тоест, който се е излъгал за по-голяма лихва от някоя телевизионна реклама, за да спечели малко повече – може да загуби всичко.
Поне 3 банки в България сериозно се клатят, говори се, че са с гръцко участие.
Разполагаме с имената на банките.
Но ни грози не само глоба до 250 000 лева, но и няколко затвор, ако ги споменем.
Законът се е погрижил добре да защити интересите на банките.Жалко, че политиците ни постоянно забравят да се погрижат и за интересите на народа...
www.1kam1.euПари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.
В началото настана блъсканица, всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги, относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някой купюр с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.
Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения - всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари, за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.
Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.
Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше, при достатъчна упоритост, да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират.
Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.
Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.
Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас
.
Украински командир: Руснаците изстрелват...
Лапай Гуджо мръвки ... от „Берьозка„ ест...
КАКТО МУТРИТЕ ИЗКУПУВАТ ДЪЛГОВЕТЕ!
С 20-30% ПО-ЕВТИНО!
23.04.2013 15:38
24.04.2013 09:25
24.04.2013 12:01
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк