Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2009 17:35 - Никога не казвай „НИКОГА”
Автор: kass Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6080 Коментари: 23 Гласове:
12

Последна промяна: 06.08.2009 17:58


Анди ме покани да напиша шест случая в които съм нарушила това правило или съм се зарекла категорично, че няма да го наруша. С тази задача ме хвърли в дълбок размисъл, защото подобно отсичане по даден въпрос е обикновено въпрос на принцип, а аз не обичам да нарушавам принципите си. Мислих, мислих и стигнах до извода, че какъвто и чешит да съм на темата отстояване на позиции и правота съм нарушила правилото не веднъж. Ужас!

 

Първия случай на нарушаването на това правило е в самото правило „Никога не казвай никога”, но го казвам. Казвам го рядко, но все пак го казвам, а това вече си е нарушение. Но по същество:

 

Та първия път когато майка ми ме наби, защото не слушах, аз категорично се зарекох, че никога няма да бия детето си.  И до днес смятам, че едно дете може да се възпитава без да отнесе нито един шамар, но не и моето. Говорих, говорих до припадък, а той ме гледаше с един поглед сякаш ми казваше „Говори си не ми пречиш” или „И какво ще ми направиш”… Нахалството и липсата на мярка са едно от нещата, които честно казано са в състояние да ме изкарат от пълно равновесие, та нарушавайки основния си принцип в живота, натупах по задника сина си още в ранна детска възраст. От тогава вече не се пробва до къде може да ми стигне търпението или пък може би порасна и взе да разбира, когато погледът ми започне да става застрашителен. Не, че и сега не се пробва да се налага, но някак успявам чрез  категоричен отказ да сложа край на безумните му желания. Така, че ето едно нещо, което потвърждава правилото никога да не се заричам в нещо, което мога и да не изпълня.

 

Друг случай това са заемите. Всеки човек опира или е опирал до тях. Аз разбира се често съм давала пари на заем и случвало ми се е да поискам такъв. Да това са нормални човешки неща, на всеки се случват. Но имах един роднина, който никога не си връщаше заемите, не само тези към мен, а по принцип. Един ден се зарекох, че никога повече няма да му дам и една стотинка на заем. Край. Или ще се научи да се държи човешки или да се спасява. Мразя да се сещат за мен само като са на зор. Разбира се не съм умряла от това, че не ми е върнал някаква дребна сума, но все пак поне можеше да се обади и да сподели, че не е в състояние да ми се изплати, вместо всеки път, когато случайно ме срещне да ми обяснява, че до дни ще ми върне парите, при положение, че отлично знае, че няма да го направи. Но и това правило наруших, когато един ден дойде в ужасно окаяно състояние при мен и ме помоли за десет лева на заем за едно изследване, което трябвало да заплати, защото нямал здравна осигуровка, а никой не му давал понеже му нямали доверие. Е, така е хората са принципни, а не като мен, но дожаля ме и му ги дадох, като ясно му казах да не ми ги връща след като разпалено започна да ми обяснява, че ще го направи до дни. И наистина за моя голяма изненада, след три дни се върна за да ми върне парите, но аз не си ги исках. Сега вече не е между живите. Много неточен беше в някои отношения, но все пак ми е мъчно за него. 

 

Друго такова заричане е прошката. Така жестоко съм се чувствала предадена, че категорично съм се заричала, че такова предателство няма да простя до края на живота си, но простих. Макар и дълги години да сме били скарани със сестра ми в крайна сметка си стиснахме ръцете. И двете се инатяхме толкова жестоко, че всеки ни се чудеше на акъла, но когато не очакваш нещо от близък човек, най-много боли. Всяка за себе си смяташе, че е права, но времето лекува и в живота се случват неща, които не могат да се подмината просто така и прошката става естествено човешко действие.

 

До вчера пък бях сигурна, че НИКОГА няма да си включа модерацията, каквото и да стане. Нещо повече, дори ужасно се чудех на хората как може да го правят, но я включих. А сигурна съм че казах, че никога няма да го направя. Да, победиха ме, намериха слабото ми място и ме уцелиха право в сърцето, а именно да дразнят гостите на блога ми. След постинга „Мирът е скучен” вече не можах да издържа. Това няма да го допусна повече, едно е да не харесват мен, но друго да нападнат хора, които нямат никаква вина за нищо и на всичкото отгоре си слагат запетайките дори и в коментарите за разлика от мен. Не трих коментари, не ограничих достъпа на анонимните (вече го направих), можех всеки ден да пиша по една теория за проблемите на моя недоброжелател, като например как всички твърдим, че не сме материални хора, но видим ли просяк на пътя се почукваме по главата с думите „Пази Боже” и разбира се така трябва да бъде, защото ето как някои хора,  които нямат пари и за една бира докъде стигат и как социалните помощи спокойно могат да се приемат като „заплата” за това да стоиш пред компютъра по цял ден и да дразниш хората. Материал за писане колкото щеш, особено след като въпросния господин ни обясни, че приятелката му, която е неземна хубавица стояла до него и се забавлявала с писането на коментар след коментар. Странно, но аз не познавам мъж, сексуално активен да си кореспондира с „каски”, „ шлемове” или каквото и да било, докато на коляното му седи неземна хубавица. Но кой знае хубавицата може и да е изрезка от някое модно списание или въображаемо приятелче като при децата, все пак психолозите твърдят, че човек може толкова силно да си повярва, че дори действително да усеща докосването на някой, който всъщност е само плод на въображението му, може пък и да пие някакви лекарства с халюциногенен ефект, кой знае. Ох, май е време да овладея въображението си, защото ако се развихря, кой знае какви филми още могат да ми минат през главата. Много се боря с изкушението признавам си без бой. Онова малко дяволче на лявото ми рамо неистово крещи в ухото ми: „Давай Касс, давай… Знаеш колко съвършено гадна можеш да бъдеш, когато решиш. Не го оставяй да се измъкне безнаказано. Помисли за това как обиди приятелите ти и го разбий на пух и прах”. Но не ми се занимава, мързи ме. Лято е, скитам по сокаците всяка вечер и не искам да си чеша езика с неща, които искат усилие ако трябва да са на ниво. А в гадостта си винаги гледам да съм на ниво. Инатях се дълго, категорично отказвах да се огъна, но се огънах, огънах се защото няма повече да търпя да тормозят хората на които държа…Никога! Опс… Пак наруших правилото „Никога не казвай НИКОГА”

 

Сега след като се запознахте с тъмната страна на моя характер, с безпардонното ми нарушаване на принципи и позиции, със слабостите на несъвършената ми натура, Ви оставям да ме разпънете на кръст с чиста съвест.

 

П.С. Ако Ви се стори, че нарушените правила са само пет да знаете, че шестото е при петото, с голямо удоволствие написах редовете за анонимния, които по принцип не исках да напиша, но не се сдържах. Не ме съдете сурово, все пак трябва да има смекчаващи вината обстоятелства и ако има нещо за което съм му бясна сега, то е че си включих модерацията, нещо с което още не мога да се примиря…

 




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Никога не се предавай!
06.08.2009 18:23
Защото това обикновено означава,
че предаваш някой друг.
цитирай
2. smani - Ама стига
06.08.2009 18:36
с тази модерация - разбира се, че ще я включиш, когато има малки или големи простотийки. Правилно си постъпила. :)
цитирай
3. kass - boristodorov56
06.08.2009 18:39
Благодаря ти Боре, нямаш си никаква представа колко си прав. Ядосана съм много на себе си, особено след като получх по скайпа вчера това:

[05.8.2009 г. 17:59:00] batstefan: 04.08 22:09
предай на Кас, че съм много разочарован от нейната модулация.Тя си имала друг любим анонимен, а пък аз си мислех, ме е моя милост.Бат Стефане, не ми остава друго, освен да и пиша в твоя блог, да си знаеш.

Мога да отговоря само така:
Един анонимен човек си направи регистрация в блога, защото не можа да понесе това което се случи под "Мирът е скучен", при толкова много молби от хората да си включа модерацията, защото не можаха да четат повече глупостите на някой, не можах да издържа и я включих. Не ми харесва, но това е...Един ден ще я изключа завинаги, но да не се заричам, че знам ли какво може да ми промени намерението...
цитирай
4. kass - smani
06.08.2009 18:40
Благодаря ти Стани, но все пак е против убежденията ми...
цитирай
5. luben - Сладко, наистина
06.08.2009 19:05
и при мен е подобен филм. Или сериал. Де да го знам. Абе - подобно звучаща музика. Леко други ноти, тоналности, но сблъсъкът емоция-разум-говорене ... (с думичката "никога") поне до скоро водеше до нарушения. За щастие в последните години все по-рядко се заричам (или не се), та все по-рядко казвам "никога". Но не съм сигурен дали никога повече няма да кажа/помисля "никога" ;)
цитирай
6. kass - luben
06.08.2009 20:03
да, май на всички ни се е случвало да пристъпим тази дума, вече почти избягвам да я казвам, но пак се изтървам понякога...
цитирай
7. cefulesteven - Красива си, талантлива си и най-...
06.08.2009 20:21
Красива си, талантлива си и най-гадното за жестоко наранените от собствения си себизъм, хора: усмихната, печелеща симпатии на познати и непознати, естествена и вдъхновена, изпълнена с енергия. Неизбежно е да не изпиташ злобата им. Как може те да са прегазени от гадният социум, а ти: не. За това си вършат работата с удоволствие: да нападат. Друга си нямат.

Поздрави за теб.

Ще си помисля и аз върху шесте най-важни принципи които съм нарушил, иначе са сигурно безброй.
цитирай
8. lubopitstvo - И аз така,
06.08.2009 20:27
току говоря наизуст-никога, винаги..., няма такова нещо като никога и винаги :)

Но е нормално, ние сме си несъвършени :)
Поздрави, кас!
цитирай
9. kass - cefulesteven
06.08.2009 20:28
Благодаря ти Стеф, не ми пука за мен, пет пари не давам какви ще ги дрънка по мой адрес, но обиди и други хора, а аз не съм съгласна. Голяма вътрешна борба със себе си имах тия дни. Но така или иначе решението съм го взела, принципа е нарушен, не ми остава друго, освен да си възстановя душевния мир и да продължа нататък.
Благодаря ти още веднъж за милите думи...
цитирай
10. kass - lubopitstvo
06.08.2009 20:30
Не само, че сме несъвършени, но и никога не знаем каво ще ни дойде до главата...
Благодаря ти lubopitstvo...
цитирай
11. ko642 - Когато започвах работа, началника ...
06.08.2009 20:31
Когато започвах работа, началника ми (който после взе че стана министър :) каза една мисъл на чаша бира която и досега помня. ... 'интелигентноста на човека се измерва в способноста му да се адаптира' ... с годините все повече ми харесва и все по- малко използвам 'никога' в бъдеще време.
Поздрави! ВВ

ПС: По внимателно с анонимните - това са едни лесно раними души ;)
цитирай
12. kass - ВВ
06.08.2009 20:39
Чудесна мисъл...И аз установих, че все по-рядко я казвам тази дума, макар че добре ми звучи. Много е внушителна, "НИКОГА"... Да отсечеш категорично е голямо предизвикателство към самия себе си, но пък за сметка на това като не успееш да изпълниш заканата си е много гадно...
Поздрави и на теб...
цитирай
13. djgator - Иве
06.08.2009 21:41
Нищо човешко не ти е чуждо- всички сме грешни!
Аз имам модерация отдавна, никой не се е оплакъл- ето пак са 80 коментарите при мен... Просто това са правила, който те харесва- ще ги спазва :))
цитирай
14. kass - djgator
06.08.2009 21:58
Така е Веско, нищо човешко не ми е чуждо...Мамка му, а много исках...:):) Ти имаш модерация, но поне не си се заричал като мен, че няма да я включиш НИКОГА...Ето, това е положението, което трудно се приема, затова му завиждам на Качак...:)
цитирай
15. malkiatprintz - Така е наистина, Касс, много трудно ...
07.08.2009 02:36
Така е наистина, Касс, много трудно бихме могли да бъдем категорични за каквото и да било, че да удържим на едно "никога". Сещам се за една притча:

Кобилата на един беден мъж се загубила. Събрали се всички съседи да го подкрепят:
– Какво нещастие... – казвали те
– Знае ли човек – изненадал ги отговорът на мъжа.
Минало време, кобилата се върнала сама, но с нея дошъл и един страхотен жребец.
– Какъв късмет! – зарадвали се съседите, но мъжът отново отговорил:
– Знае ли човек...
Минало време, синът на мъжа паднал от жребеца докато се опитвал да го обязди и си счупил крака. Отново се събрали съседите:
– Как можа да се случи такова нещо... Колко лошо!
– Знае ли човек...
Хората продължавали да се чудят на отговорите на мъжа, когато глашатай минал и обявил, че царят отива на война и събира всички младежи, годни да носят оръжие. Всички млади мъже заминали във войската, но офицерите оставили сина на мъжа, защото още бил със счупен крак.
– Какъв невероятен късмет – поздравили го съседите.
– Знае ли човек – отвърнал мъжът...

Така че не можем да знаем какво ни чака и какво ще ни се наложи да правим.

А за модерацията изобщо не се ядосвай. Това е бравата от къщата ни. Дори когато организираш купон вкъщи няма да допуснеш някой пиян или дрогиран непознат да се натресе и да почне да вилнее, да троши и да се държи като изрод. Ще го изгониш на момента, че и останалите ти приятели ще се намесят за да ти помогнат да го изхвърлиш. Да не говорим, че такъв няма и да влезе, защото входната ти врата е с брава, а не е въртяща се. Тук е същото. Никакъв проблем не е да се направи една регистрация за две минути, пък дори нито един постинг да не се напише. А и колкото и да не се дразниш от нападки към теб, не можеш да отречеш, че не ти е приятно. Защо да го търпиш? Това е криворазбрана толерантност. Не го мисли. Аз също се имам за толерантен и приемам различно мнение без проблем, но ако се появи при мен някой с такива простотии, включвам модерацията и хич не ми пука, трия наред и въобще няма да допусна да вирее. А колкото до това, че си се зарекла никога да не я включваш, когато си го казвала, подозирла ли си, че и тук ще има такива типове? Не го мисли повече. Усмихнат ден :)
цитирай
16. kass - malkiatprintz
07.08.2009 09:26
Принце, пак си ми оставил сладурски коментар. Абсолютно прав си за всичко, без изключение, не знаем какво ще ни се случи и затова не би трябвало да сме категорични за нищо. Колкото до толерантността, силно се надявах да му писне и да се откаже. И да, никак приятно не ми беше признавам си, но все пак не е редно да принуждаваме хората да се регистрирват за да си оставят мнението. Но както и да е, вече няма какво да го мисля, всяко нещо си има грница, моето търпение също, така че до тук бях с демокрацията.
Поздрави и лек ден ти желая...
цитирай
17. luben - да, май на всички ни се е случвало да ...
07.08.2009 13:46
kass написа:
да, май на всички ни се е случвало да пристъпим тази дума, вече почти избягвам да я казвам, но пак се изтървам понякога...


хубавото е, че го осъзнаваме и вкарваме и мисъл в действие... понякога мисълта отпада от дневния ред, но и това се случва и в най-добрите английски семейства...
цитирай
18. kass - luben
07.08.2009 13:56
така е...
Усмивки...
цитирай
19. potrebitelskoime - аз имам едно истинско никога:
07.08.2009 20:10
никога няма да си сложа изкуствени цици и вагина! :-)

цитирай
20. kass - potrebitelskoime
07.08.2009 20:25
ааа, и аз имам едно такова истинско никога, онова което не споменаваш в "поетично"...
цитирай
21. potrebitelskoime - :))))
07.08.2009 21:04
и това е добре.
цитирай
22. andi2 - Спокойно едва ли някой мисли да те ...
08.08.2009 14:21
Спокойно
едва ли някой мисли да те разпъва на кръст
:)
цитирай
23. kass - andi2
09.08.2009 14:58
благодаря ти Анди, добри хора сте знам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221259
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031