Щом искаш между нас да има любов гореща, буйна страст щом искаш да съм част от твоя тежък и реален свят то тогава остави ме дори и грешна да съм аз…   Щом искаш да бъдем двама, и в радост, и в тъга, щом искаш между нас да няма куп не казани неща, то тогава остави ме дори когато ти крещя…   Щом искаш да съм ти опора да бъда истинска с теб щом искаш с теб да можем да гледаме с любов напред то тогава остави ме дори и груба да съм с теб…   Не се сърди, не ме упреквай не ме оставяй пак сама, и ако можеш приеми ме за мен това не е игра, не ме променяй, остави ме така разбирам любовта…

К'ъв си звер само!

Ми сигурно си прав, всъщност никога не крещя, но от опит знам, че млъкне ли човек е по-лошо отколкото да мърмори или крещи. И да се промениш пак е лошо, защото ставаш друг, а не този в когото някой се е влюбил...

ако не мога да приема грешна да е тя??? Оставянето е голяма драма. Трудно не става. Нито така, нито иначе. Патова ситуация.

Ами така си е smani, патови ситуации, зависи от греховете казвам аз, че са много, някои се приемат други не, но така или иначе хората трудно се променят и ако промениш някой, то после може и да не ти харесва вече...Странна работа сме хората...

ne razbiram za6to trqbva da se promenq nqkoi kogoto obi4a6....ami nali to4no za6toto e takav go obi4a6...

Така е, но когато възникне някакъв конфликт обикновено очакваме човекът да приеме нашия светоглед и се опитваме да променим неговия малко или много за да се нагоди към нашия...Съзнателно или не, правим го всички...

Страхотно е посланието.
И приятно ме изненада и с поезия.
Не бях чел от теб и пак твоят облик се разпознава.

Благодаря cefulesteven...

ami vij ..ne e to4no taka.... az naprimer..vijdam 4e moqta polovinka za dosta ne6ta misli razli4no ot men...i ne se opitvam da si nalagam mnenieto...prosto tarsim kompromisen variqnt...., s godinite se ubedih , 4e e neposilno da promeni6 nqkogo...

Така и трябва да бъде - или приемаш някого такъв, какъвто е, или не...
Поздрави!

eto ..vijda6 li..pak stignahme dvete do edno zaklu4enie...priema6 4oveka s polojitelnite i otricatelnite mu ka4estva...i go obi4a6 takav kakavto e..... ako iska6 da e drug.., moje da se poogleda6 ..i da si nameri6..drug maj...nali taka..

Съгласна съм, трябва да се приемаме такива каквито сме, а емоциите и конфликтите си да решаваме заедно...

Ако не бях съгласна с теб едва ли щях да напиша този постинг...

Благодаря, много сладурско парче...

Има и още една страна по въпроса: да, не трябва да се опитваме да променяме човека до нас, защото най-често резултатът няма да ни хареса, но също така не трябва да забравяме, че е добре да се опитаме ако намираме неговите забележки за резонни, да се опитваме сами да променим не толкова добрите си черти – не защото той ни променя, а защото сами сме го решили. Разбира се и това трябва да е с разум за да не загубим себе си... въобще въпросът с "аз съм си такъв и другите трябва да ме приемат" е тънък лед... Нерядко трябва да бъдем такива, каквито трябва да бъдем и след това – такива каквито сме, защото с "аз съм си такъв" хората често пъти оправдават много свои неприемливи глупости

Промяната принце, трябва да бъде лично желание и да е осъзната, само така няма да ти тежи. Когато веднъж попитах приятеля си "Трябва ли винаги да се съгласявам с теб", той ми отговори: "Ще съм ти благодарен, ако не се съгласяваш винаги с мен". Така се получава когато хората споделят нещо, защото ако аз винаги се съгласявам с него, може би няма да му харесвам вече...
Колкото до въпроса "Аз съм си такъв" си много прав, много пъти хората се оправдават с него, но ако разберем, че някой ни се е ядосал за нещо и има основание за това, защото искали или не сме направили нещо с което сме го наранили, не би трябвало да очакваме от него да промени отношението си към това което ние сме казали или направили, а да се постараем да го разберем и да бъдем по-внимателни с нещата, които го дразнят по някакъв начин...
Във всеки случай мълчанието не е полезно, дори и да е директно, грубо или без значение по какъв начин е казано едно нещо е по-добре отколкото нищо...

че ако искаме да променим партньора си, първо трябва да променим самите себе си.... А ако този, когото сме избрали за наш спътник в живота, ни приема такива, каквито сме, значи наистина ни обича. Поздрави за постинга

Благодаря, без някоя и друга промяна май не може да се мине, но темперамента на човек е трудно нещо. Всички сме сложна плетеница от емоции и чувства и ако се приемаме такива,това значи любов поне за мен...

Не ме променяй - сама ще се променя :) Поздрави за стиховете! -- ВВ

чудесно го каза, благодаря...

Ако някой ти следи блога може да изкомпилира наръчник за успешна връзка ;) За мъж става въпрос. На мен лично някои от по ранните ти построве ми отвориха очите за някои неща, други потвърждават лични наблюдения. С мъжката психология понякога си малко в страни от целта (лично мнение) но имаш и добри попадения. ВВ

Мъжката психология е трудна за определяне и улавяне. Мъжете са много по-различни по между си от жените. От нежния, раним и чувствителен мъж до грубия, нахакан и арогантен...В повечете има съчетание от двата вида като доминира единия или другия повече. Мъжете се прикриват успешно и са склонни да имат две лица - едно за пред хората, едно за пред жените, но вътре в самите себе си са един много сложен низ от емоции. Жените показват своята емоционалност по-открито, не се тревожат толкова дали ще ги приемат за слаби или не. Виждала съм мъж, който без да иска сгазва котка на улицата с колата си и окото не му трепва и същия този човек да плаче за кучето си, което е умряло, защото е имал тясна връзка с него и го е отгледал от малко кутре. Мъжете имат способността да изпитват много силни чувства във всяко отношение и стоически се борят с тях - от силна любов до силна ненавист и непримиримост, изключително силна е мъжката солидарност, като неписан закон е, чувството за чест и дълг към приятелството...Трудни са ми за разбиране. Повечето които познавам са открити с мен и противно на всеобщото женско мнение "Всички мъже са еднакви", смея смело да твърдя, че един с един еднакъв няма, като типаж да, приличат си, но като емоционалност не...Затова и героите ми понякога са неразбираеми, героините са по-лесни, каквито и емоции да им припиша се приемат от читателите за нормални, до като едни мъже ще приемат героя - други изобщо няма да го разберат, като в "Мъжки му работи", но ако се върнеш да прочетеш коментарите оставени от мъже ще видиш колко различни мнения има там и доста от тях се съгласяват със споделеното...
Това стихотворение е израз на женската емоционалност, прибързани изводи - "дори и грешна да съм аз…", изисквания - "дори когато ти крещя…", спонтанност - "дори и груба да съм с теб…" са в повечето случаи израз на любов - "така разбирам любовта…" Жените не могат да подтискат емоциите си както мъжете, мъжете цял живот тренират...

Чесно казано не ми се дискутира темата за мъжката психология точно тука. Първо не се чувствам екперт, второ ако напиша нещо току виж се изредило мало и голямо да коментира ... ако го исках сигурно щях да се регистрирам и да пиша блог :) ... Само ще ти кажа че има тънка линия в мъжката глава м/у любов и чувство за собственост и понякога и самия мъж не може да направи разликата :) ... предполагам мъжете са ти толкова сложни колкото и на нас жените .. не случайно израза мъжете са от марс, жените от венера
ВВ

пораздвижила си духовете...)))))мъжки, явно те харесват и като жена;)
п.п.
Нали съм си психоаналитик, по рождение;)

Чао, Кас!!!

Благодаря, немирните духове винаги се движат...
Лек ден...

"Само ще ти кажа че има тънка линия в мъжката глава м/у любов и чувство за собственост и понякога и самия мъж не може да направи разликата"
Според мен има много повече от това...Чувство за ангажимент като резултат на закрилничество към жената /мъжете предпазват жените главно от себеподобните си и техните желания/, щедростта като проява на добра воля в резултат на чувство за превъзходство, снизходителност като към дете в резултат на това, че има физическо надмощие...Все неща, които за мъжа са израз на любов...Чувството за собственост е комбинация от тези усещания, много мъже смятат, че жените не разбират колко са уязвими без мъж до себе си и не могат да се оправят без тях, но това е погрешно мислене, жените имат силна интуиция и способност да организират живота си...
Нещо в кръга на шегата:
Мъжът се ражда водач, крал без кралство... и като няма кой да води си създава семейство, но "поданиците" често се оказват твърде непокорни, те дори не знаят че имат крал...

Сигурно си права за повечето неща по горе но не смятам че те са толкова определящи в поведението на мъжа - това са емоции и то доста много :) а както писа малко по горе ... мъжете подтискат емоциите - цял живот го тренират :) е има някои които не ги подтискат толкова много т.нат. мачо тип който чесно казано ми дойде на ум като четох 'мъжки му работи' .. на първите май им викаха 'уравновесени', 'пораснали' и т.н мъже?

Някой беше казал (мисля доста известен писател.. мъж но не помня името) че "мъжете разкриват душата си както жените отдават телата си" - и за двете се иска време и търпение. ВВ

"мъжете разкриват душата си както жените отдават телата си" - и за двете се иска време и търпение.

Абсолютно съм съгласна и дори мога да добавя, че трябва да ти имат голямо доверие, което не е просто ей така, жената трябва да го заслужи...

Невероятна, както винаги :) Много ми хареса....

Благодаря ти dorichela...

разбирам

усмивки за теб...

Да си призная честно, ама не ми харесват някои мои приятелки, които са ми заявявали съвсем откровено "такава съм си и не мога да се променя". Те не дискутират промяната, не спорят дали нещо е правилно или не с цел да се намери най-правилното решение, а тропат с крак и казват "така ще бъде, защото така съм свикнала". Вярно е, че има неща, с които сме родени и трудно ще ги променим,но пък и те дали са всичките така лоши? Може би точно там ни е чарът:))) Но добре е да се знаят всичките добри и лоши черти, или някои особености на характера, които биха дразнили ...не, биха отблъснали човека срещу нас. Не трябва да се премълчават с мисълта "тя (той) си е такъв и трябва да му свикна". Трябва да се кажат открито, да се изяснят, може би има, може би няма основание за дадена постъпка, но при всички положения да се обсъди. Дойде ли до повторение,не ли до потретване и почетвъртване, нормално е вече да се стигне до необратимо срутване на доверието и добрите чувства.
А понякога е голямо удоволствие да се променяш, когато знаеш, че ще доставиш с това радост на друг човек...

Съгласна съм с теб...Според мен промяната е въпрос на лично желание, казвам на някого какво не харесвам и той или ще ме чуе и ще се съобрази или няма. Когато човек е с някой друг и го обича или харесва, той се променя така или иначе за да няма конфликти в двойката. Но не можем да очакваме да променим темперамента на човек. Представи си, че имаш някакво хоби и му отделяш време за това, примерно обичаш да ходиш на риба, в началото няма проблем, но с времето става проблем защото очакванията се покават, от теб се изисква все повече и повече. Да се съобразиш с нкой и това да се промениш според неговите желания са две различни неща...Всяко нещо трябва да има мярка...Сигурна съм, че си имал приятелки, които всячески са се опитвали да те променят очаквайки да се превърнеш в друг човек...макар и всъщност да се те харесали точно такъв какъвто си...

Човек устроен е да иска
понякога и невъзможните неща...
Вселената не може да е ниска...
Как да е такава любовта?...:)

Чудесно е благодаря...