Морето

Чуваш ли морето как бушува

как изхвърля яростни вълни

как жестоко се бунтува

как не може да се примири

май отново ни напомня

че не е мъртъв простор вода

сякаш думичка отронва

срещу свойта самота...

Вятъра започна тази буря

и морето впусна се в игра

и в тази въртележка луда

то забрави за света...

Но вятъра си тръгва щом поиска

а морето си е тука все така

и щом отново го напуснат

връща се в реалноста

и ти така

появяваш за миг

развихряш моите чувства

после в себе си свит

надсмиваш се над моите буйства

с наслада от страни ме гледаш

замечтана, влюбена,

разсеяна, засмяна

дебнеща с нескрита стръв

да не би да си отидеш пръв

но ти отиваш си

след време пак се връщаш

и после пак си тръгваш

а аз все така нескрита

чакам да те видя пак

е няма как

но затвори очи

послушай как морето

вилнее под силата на вятъра

и за мене си спомни

как развихрям се под силата

на твоята любов.