Каква ирония е моя живот. Чудя се как е възможно? Красива ли съм? Ако не, тогава защо непрекъснато всякакви мъже ме заливат с комплименти, търсят ме по скайпа, заговарят ме на улицата, досаждат ми с глупави въпроси или направо минават на въпроса за секса?
Ако отговора е да, тогава защо си безмълвен пред мен, защо си суров, дори груб понякога, защо си пестелив на комплименти, защо не ме ухажваш въпреки, че чудесно знаеш колко ми е приятно това? Защо? Може би не искаш да си част от тълпата ухажори, може би не го смяташ  за нужно след като вече съм твоя, може би не искаш да те мисля за слаб или може би според теб жестовете говорят достатъчно. Може би. Каква ирония, а аз бих заменила всичките си ухажори за един.

Всеки мъж е суетен в пъти повече от една жена. Той иска за себе си красива и умна, очарователна и способна партньорка, добра и мила, фина и изискана като истинска принцеса. Търси я на всякъде, опитва и опитва, неуморен е, а когато я намери настъпва истинското мъчение. Какъв мазохизъм!  Дали ще я задържи, защо всички я гледат и желаят, измъчва се от ревност, представя си я гола в прегръдките на друг и направо полудява... Да, тя скоро ще разбере, че той не е такъв за какъвто се е представил и ще го зареже, дали ще може да й осигури всичко за което тя мечтае, дали утре няма да срещне някой по-добър? А и какъв е проблема? Тя е красива, само трябва да щракне с пръст и готово, може да има всеки.

Каква ирония!
Колко плах и раним е силния пол. Колко страхове, колко неувереност. Страхове, които провалят връзките му, а провалените връзки го водят до още по-големи страхове. Омагьосан кръг от който няма измъкване...

 Има красива жена в компанията тази вечер. Погледнете го само. Направо е неотразим: чаровен, духовит, способен е да те накара да се разсмееш от сърце, разкрива се, споделя с теб... какъв приятел е само... впечатлена си. Харесваш го и го приемаш такъв какъвто е, с всичките кусури само, защото чувстваш че можете да си кажете всичко, че те разбира и ти го разбираш, че не е само страст, а имате общи разбирания. Но какво се случва после? Той е влюбен. Разбрал го е и вече не е същия. Сложил е маска на лицето си, станал е потаен, не те съветва а направо се налага... къде отиде онзи приятел? Какво разочарование само!?! Ами да, как иначе, не че се е променил просто е влюбен, загубил е контрол над себе си, нестабилен е, на всичко е готов и това го дразни, ще разбереш че е слаб и ще го използваш... не бива да разбираш. В крайна сметка на жените им е лесно, мъжете сами им се предлагат, не има се налага да се трудят толкова и после да поддържат имидж и като зарежат някой набързо намират утеха при друг. А мъжа трябва отново да търси, отново да я впечатлява, отново да я чака и да спечелва доверието й...

Каква ирония!
Да положиш толкова труд да спечелиш една жена и веднага след това да започнеш да я отчуждаваш от себе си, при това само защото я обичаш и искаш да я задържиш.

Красива си, спокойно, спор няма.
Култови слушалки.
Абе, нае, мъжете... и ний сме странна порода.Точно си е истина, че сме слабия пол.

Не мисля, че сте слабия пол. По точно мисля, че стараейки се да се покажете силни се оказвате в позицията на по-слаби. А не сте и ние го знаем, така че няма нужда да ни мъчете когато ни обичате.

да не сме слабия, щом можете с 2-3 думи да ни поставите на колене.
Стига, да знаем, че думите са искрени де.Та точно слаби сме си :) Живеем и умираме за вас.

Още едно доказателство, че мъжете смятат любовта за слабост. Аз пък мисля, че тя е проява на великодушие. Да живеете и да умирате заради нас е нещо достойно за възхищение.

Много точно наблюдение, kass, хареса ми. Макар че не обичам глобалните обобщения, наистина много мъже си надяват маска на сурови и груби именно за да не би някой да си помисли, че са слаби. Но все ми се струва, че я има и обратната страна: неведнъж съм наблюдавал как свестни мъже, които не се боят да кажат "обичам те", да се извинят, когато е необходимо, да признаят своя грешка и прочее биват приемани от жените като страхотни приятели, но когато нещата започнат да клонят към нещо повече от приятелство, нерядко биват отхвърляни - "Нека си останем приятели", а в същия момент жената се хваща с някой "сурово" изглеждащ мъжага, на когото няма и през ума да му мине да подаде ръка при слизане от превозно средство например, само защото изглеждат по-диви, по-непредсказуеми... Това е нещо, което не мога да разбера.

Ами нека ти обясня. Понякога имам чувството, че мъжете имат лошия навик да се влюбват в отличните си приятели от женски пол. Казват си всичко, дори най-дълбоки интимни, дори срамни тайни. До тук няма лошо. Само дето, ако твоята приятелка ти разкаже с кого е спала снощи и ти поиска съвет как да постъпи, ти няма да го смяташ за нередно. Но ако бившата ти причтелка и настояща партньорка ти сподели че е получила цветя от колегата си на работното си място, защото той я ухажва, въпреки, че тя няма интерес към него, защото обича теб, ти едва ли ще го приемеш нормално. Ето защо моя личен опит ми подсказва, че или си приятел с един мъж или спиш с него. Много ми се иска да не е точно така ама няма как. Затова си имам поговорка. Не знам дали съм я чула някъде или аз си я измислих, която гласи следното: "Не си разваляй хубавото приятелство с любов, а хубавата любов с брак", защото любовта убива приятелството, а брака убива любовта. Е, не че все още не вярвам че е възможно да се постигнат и трите в едно, но е много, много, много трудно.

Така е, макар че тук се намесва и ревността и именно тя е причината, поради която предпочитаме да си затраем пред партньора за нещо, което той не би възприел нормално, както ако беше просто приятел. А ревността е липса на доверие... Така де, ако един мъж е убеден, че партньорката му наистина го обича, не би трябвало да се притеснява, че някой й е поднесъл цветя. Или пък ако въпреки това се притеснява, значи самият той осъзнава, че не е достатъчно добър, не прави необходимото за да бъде обичан истински и съответно има реална причина да бъде зарязан. Обратното също е валидно разбира се. Една жена, която се притеснява, че мъжът й изневерява, или няма доверие в него (коеот означава, че дори и приятели не биха могли да бъдат) или осъзнава, че допуска нещо, с което може да го отблъсне.
От друга страна се чудя дяли би могла да съществува истинска любов без приятелство (не говоря за нетрайната буйна страст – увлечение)?

Ех, как сладко си размишляваме. Не мисля че е възможно да има любов без приятелство. Просто приятелството е друго. Съобразяваш се с чувствата на другия и си пряко засегнат от реакциите на любимия си човек. Когато човек обича сетивата му са изострени, затова и страховете му са по-големи, може би примера ми беше неуместен но все пак дори и да си имате пълно доверие, самата мисъл, че някой друг мъж изгаря от желание да я целува, прегръща, опипва и хайде да не разказвам за по еротичните фантазии на мъжете, които са направо смайващи би влудило всеки мъж, разбира се и при жените е така, но както споменах те по лесно намират утеха при друг и за това може би пораженията в психологичен план при тях са по-малки. Според мен това е причината жените да не искат добрите им приятели да им стават гаджета. Аз имам личен опит в това.