Тя крещеше като луда. Погледът и беше тъмен и трескав. Хвърляше предмети из цялата стая. Обиждаше го злобно с всякакви думи и епитети. Беше като луда, като обладана от зли духове. Фучеше из цялата стая и търсеше негови вещи, които да почупи за да го накаже. Отвори гардероба грабна дрехите му които прилежно беше нагънала предния ден и ги изхвърли през отворения прозорец. -         Махай се, махай се от очите ми, от къщата ми – тя го заудря по гърба и забута към вратата.  „Колко е грозна” мислеше си той докато гледаше изкривеното и от ярост лице. Тръгна си. Срамуваше се от съседите, които го гледаха изумено. Събра си дрехите от градинката пред блока в една торба и тръгна по улицата. Обидата и болката разкъсваха душата му. Толкова много даваше, а все не беше достатъчно. Сега накъде. По-късно позвъни на врата на свой приятел и му разказа всичко. Добре че са приятелите. Те винаги те разбират, помагат ти в труден момент без да очакват отплата. Сега можеше да остане тук докато се оправи, докато намери изход, ще се напият, ще обсъдят жените, дори може да се посмеят на случката.    На другия ден телефона му звънна. Беше тя.Гласът и беше мил и спокоен. Търсеше го за някакви неща които били важни за него. „Да, трябва да си взема нещата” – мислеше си той – „И да сложа край на всичко един път за винаги”. Обу се, наметна якето си и тръгна. Щом позвъни на врата и почувства тревога, спомените нахлуха в главата му както хубавите така и лошите. Врата се отвори и пред него застана тя, мила и смирена. Внезапно тя се хвърли на врата му и започна да го целува по цялото лице, страстно и хаотично. -         Обичам те, обичам те безумно, не ме напускай моля те, знам че съм лоша, лоша съм защото те обичам и горя… - Тя редеше думите без дори да си поема дъх, а по бузите и се стичаха сълзи. Изглеждаше искрена. Той беше направо слисан. Мислеше си, че тя го мрази а сега се оказва любов. Ярост от любов – имали такова понятие? Не издържа дълго. Почувства, че трябва да я утеши, че някак си я разбира в този момент, може би пък да го е предизвикал все пак и той си има трески за дялкане. Вдигна ръцете си и прегърна през раменете. Тя го награби, завлачи го към спалнята и го бутна върху леглото. Раздърпа дрехите му, после своите и се хвърли отгоре му като тигър върху жертвата си. Отново беше обезумяла, но този път от страст. Какво се случи ще оставя на въображението ви. Но беше невероятно, безумно, върховно.  Двамата лежаха голи в широката спалня прегърнати нежно. „Не толкова лоша - мислеше си той, макар да знаеше че трябва да внимава, да внимава да не събуди гневът и отново. Ако само можеше да овладява малко тия свои изблици колко хубаво би било. „Още малко и ще го пречупя – мислеше си тя – ако само можеше да се научи да не ми противоречи, колко хубаво би било.      

Хей, страхотно е! Много въздействащо!

Това ми напомня за вица защо нещата в браковете често се разпадат: защото мъжът се надява, че след брака жената няма да се промени, а тя се променя, докато жената се надява, че след брака мъжът ще се промени, но той не се променя :)
Глупаво е да се опитваме да променим човека в когото сме се влюбили. Та нали сме го обикнали точно за това, че е такъв какъвто е?... Но пък много точно си описала мъжката наивност :):):) И после защо мъжете си слагали маски ;) Добър психолог си... Поздрави :)

Властолюбивите хора има ги на всякъде. От мъжки и от женски пол. Не знам кои са повечето, но на жените повече им личи. Нали са емоцианални и имат слабост към драматизма. Поне аз до сега не съм видяла мъж да изхвърля дрехите на приятелката си през прозореца, пък и едва ли има жена която ще прости подобно отношение към нея. Само не мога да разбера, как добрия секс изтрива така безпощадно памета на мъжете, че така бързо забравят обидата и унижението и дори са готови да си изградят кули от илюзии, толкова ли е важен за вас?

Може би просто голямата част от мъжете са с по-праволинейно мислене и разсъждават в черно и бяло. Щом има секс, значи всичко е наред, ако не е наред, не би трябвало да има секс.... Че сексът е важен, така е, но е въпрос на човек (а не толкова до мъже и жени) доколко ще позволи той да играе решаваща роля в живота му...