Всеки женен мъж си мисли, че докато седи до полата на жена си изпуска големия купон. Онези прекрасни мъжки сбирки протичащи с моно бира, горещи философии и ужасно неприлични вицове са толкова редки, че чак трябва да се отбелязват в календара като национален празник. А в редките случаи в които се провеждат винаги някой липсва по „семейни причини”. Гадост. За какво му е на един мъж да се жени я виж в природата как е. Мъжкия опложда и си продължава живота без никакви ангажименти. Е, има и изключения при някои видове ама щом така са решили тяхна си работа. Пък ние хората големите мозъци в природата как сме позволили на жените да ни поробят така? Все трябва да им помагаме. Че какво си нямат. Детски градини, училища, институции всякакви. Имат повече права от нас, а все те са неоправданите. Не можем ли да им направим едно гето, или една комунка да си живеят, да си помагат, да се съветват, какво пък ако им притрябва секс няма да ги оставим така, ще се отзовем разбира се. Е, за жалост не така стоят нещата. И аз съм женен от 15 години вече и както се подразбира все съм виновен. Направил съм глупав подарък, хъркал съм нощем, чорапите ми миришели, не съм я разбрал че е разтроена да я утеша, студен съм бил, бездушен, сега пък даже си имаме и ново допълнение станал съм мързелив с годините. А бе щом си мъж не си стока – така мислят жените. А те стока ли са. И те хъркат нощем, мрънкат ужасно, бързаме да излизаме а тя се мота сякаш деня е от 48 часа, а не от 24. На всичкото отгоре ще родят по едно дете и ще се направят на героини все едно не е нещо естествено жената да ражда. Че и те са мързеливи, што не поспортуват малко да си оправят фигурите след раждането, нали уж са суетни. Ох, добре че моята е по хубавка та да ми е по-лек животът, че като гледам съседките и направо се чудя тия техните мъже как си лягат до тях, ама то сигурно и с това се свиква. Да хубавка е мойта позаглеждат я още, ама какво ме топли като няма тръпка вече. Рядко се сещам за нея, че какво ново може да ме очаква, всичко съм видял, всичко сме опитали, пък и тя все не е на кеф. Ох, скоро ще остарея надхвърлям 40-те, а какво съм видял – нищо. Седя си вкъщи проснат като плужек на дивана и се депресирам. Защо не направя нещо преди да е станало късно. Да сваля някое готино маце, да се отдадем на страсти? Не издържам вече, ще се разведа. Децата пораснаха, не съм им нужен, нито пък на нея, даже услуга ще и направя. Ми така де младолика е, хубавка, ще си поживее...
     Не след дълго героят на моят разказ наистина се разведе. Срещна една по млада разведена жена и обезумял от любов по нея набързо сложи край на скучния си монотонен брак. След няколко месеца се разделиха защото буйната страстна любов бързо изгоря напълно и даже малко жар не остави. Сега се регистрира в сайтове за запознанства и се надява да срещне някоя скучна домакиня та да си остареят заедно, ама няма.  Яде салама направо от опаковката и е станал суха вейка от пиене, понеже вече няма кой да го ограничава а той не може да си налага контрол. А как само му се иска да лежи като плужек на дивана пред телевизора и жена му да му шъта и да мърмори. Ах, тази криза на средната възраст.

хареса ми!
Изживяно...

Абе, много кризи ни се събраха.Не беше финансова, после газова, след нея буклукчийска и каква ли друга не щеш.Къде да ти стигне ума за семейна или още повече за сексуална.Но нали сме свикнали да "оцеляваме" стоим винаги нащрек.Каквото и да дойде ще се справим...
Поздрави за поста.
С усмивка напред.
:-)))

То финансовите кризи и кризата с боклука че не можем да оправим е ясно на всички. Но поне тези личните, които зависят от нас ако можем, то ще си живем с една криза по-малко

Поклон пред оптимизма ти.
Понякога финансовата криза е по-лесно да се преодолее отколкото личната.
:-)))

Ще ти призная една тайна optimum2. И ние с мъжа ми не успяхме да се справим с кризата и се разведохме. Когато мъжът го хване това явление може буквално да стъжни живота на жена си. Сигурно и мен ме е хванала тази криза та не го изтърпях, ама като не мога да се видя отстрани няма как да знам. Иначе съм сигурна че има изход или може би пък наистина съм оптимиска.

Хехехе...:) Не съм почитател на глобализирането на идеите за мъжете и жените, нито пък на толкова противпоставянето между половете. В крайна сметка всички сме човеци или поне би трябвало да бъдем. По отношение на кризата ми се струва, че никога вината – ако изобщо може да се говори за вина – е само на единия или на другия. В рутината на всекидневието губим усещането за другия, започваме да го приемаме за даденост и ето я скуката, отегчението, мърморенето, отчуждението...

Нямам за цел да глобализирам идеите за мъжете и жените. Не го приемай буквално. Не знам дали всеки женен мъж си мисли, че изпуска големия купон, но почти съм сигурна че всеки женен мъж или жена иска да бъде обичан и да обича страстно. Чувство отдавна изгубено в битовото ни ежедневие. Та кризата на средната възраст обикновено е една много силна носталгия по тези усещания, които някога са ни карали да се чувстваме щастливи. Дали героят на моя разказ е женомразец? Едва ли иначе не би се влюбил отново. Дали мрази жена си, не вярвам просто не вярва, че с нея ще може да си припомни тези силни емоции. Дали е грубиян, не е, просто е разгневен. Дали жените преживят същото? Сигурна съм в това. Кой ще се разведе и кой не зависи само от това колко е чувствителен на темата любов.

си има цяло Министерство за управление на кризите или вече го закриха...;))