Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2009 20:48 - Така ти се пада
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 2075 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 18.04.2009 08:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Може би всеки е срещал голямата любов и сигурно най-вероятно в училище. Нека ви разкажа за моята.  В 12 клас се озовах в съвсем ново училище и в съвсем нов град. Така се налагаше. Още в първия момент в който я зърнах, веднага разбрах, че е различна. Беше от онези хора изключителните, харизматичните, пред които всички врати се отварят сами. Всички в училище я намираха за невероятна и почти всички бяха лудо влюбени в нея. Влюбих се и аз. Дори учителите бяха снизходителни към нея, защото нейното обаяние беше толкова силно, че можеше да се сравни с песен на морска сирена. Тя знаеше всичко, можеше всичко, шегуваше се толкова тънко, че понякога схващах шегите и чак след пет минути. Ако някой се опиташе да я обиди тя само с една тънка усмивка и няколко думи така го закопаваше, че никога повече не дръзваше да я предизвиква по никакъв начин. Тя нямаше гадже, което ми се струваше странно. Не беше надута, нито високомерна, който иска е добре дошъл да и бъде приятел. Имаше странни философии за живота, сякаш е от друга планета. Понякога дори ми се струваше че говори несвързано, но като се замислях над казаното с удивление установявах колко много резон има в нейните думи. Веднъж събрах смелост и доста нескопосано и казах, че съм влюбен в нея. А тя седна мила нежна усмивка се обърна към мен и с много нежен глас каза:  - Е, хайде да не си разваляме приятелството сега.  Аз веднага разбрах,че никога няма да ме огрее, че не е лъжица за моята уста и се задоволих с това да и бъда само приятел. Беше като наркотик колкото повече време прекарвах с нея толкова повече се пристрастявах. Вече не ме интересуваше никоя друга, с нищо не можеха да ме впечатлят и бавно се превръщах в самотния приятел, който винаги е на разположение при нужда. Станахме много близки. Понякога ходихме на кино. Тя никога не гледаше филми просто ей така за удоволствие. Винаги следеше внимателно идеята на филма и след прожекцията правеше дълбок анализ, а понякога жестока критика според зависи. Запознах я с моите приятели а после ги слушах с месеци как я възхваляват и колко са впечатлени от нея. Понякога имах чувството че съм прокълнат, че съм обречен и завинаги ще остана в това състояние.  Веднъж тя се обърна към мен и каза:     - Знаеш ли, че съм много самотна.          - Защо? Имаш толкова приятели, какво ти липсва?     - Ами не знам. Искам да се влюбя в някой, а не мога.          -    Има и много добри хора покрай теб, никой ли не ти харесва?         - Всички ми харесват, ама в никой не съм влюбена. Само на теб мога да кажа това. Нали ще си останем приятели за винаги?          -  Завинаги, обещавам. Мисля, че я разбирах. Не можеше да си намери човек на своето ниво. Всички бяхме твърде несъвършени, нямахме нейния ум, нито нейната сила.  Една вечер се бяхме събрали голяма тумба приятели и решихме да ходим на бар. И тя дойде с нас. Купона се вихреше с пълна сила. Имаше много хора. Ето,че към нас се присъедини и друга компания. Сред тях имаше едно момче. Висок, строен, красив и харизматичен, същия душата на компанията. Отворен, начетен, с онова същото чувство за хумор като нея, заобиколен от жени, заобиколен от внимание. По всичко личеше, че веднага се харесаха. Спореха и се шегуваха. Както винаги моята прекрасна приятелка измести без никакво усилие цялата конкуренция и стана единствената на която „ Дон Жуан” обръщаше внимание. Аз не бях доволен, не от ревност, просто не ми хареса този мъж. Имах някакво предчувствие, не знам, изглеждаше ми някак вятърничав, някак си „развей прах”. Казах и го, а тя направо се обиди, каза че съм ревнувал и затова съм бил готов да пожертвам щастието и. Каква обида. Нали бяхме приятели не можех ли да кажа какво мисля.  Взехме да се виждаме все по-рядко. Накрая почти никак. Нали си имаше гадже сега, не и бях нужен. И аз излизах за малко с една ама нещо не се получи. Летвата вече беше много високо. Така си мина годината, че и втората се приполови. Понякога си мислех за нея. Колко вълнуващо сме си прекарвали заедно. Какви добри приятели бяхме. Една вечер на вратата се звънна. Отворих. Беше тя. Не мога да ви опиша колко се зарадвах да я видя. Изведнъж тя се хвърли на врата ми и заплака.     -Какво има? – заразпитвах я разтревожено аз.   - Заварих го в леглото със друга.   - Голяма работа, айде махай го тоя, не те заслужава, не може да те оцени. Да си спи с онези посредствени мадами щом му харесва.
   - Него ще махна, ама детето не мога, в четвъртия месец съм вече. А иначе той много се зарадва че ще имаме бебе. Стъписах се. Не знам как, дори не съм го искал, но внезапно изтърсих: -Така ти се пада Тя се опули насреща ми и предполагам и аз съм се пулил със същата изненада от себе си, ама бях го казал вече. Тя отпусна глава на рамото ми, вече спокойна и тъжно каза:    - Прав си, така ми се пада. Ти ме предупреди, а аз не повярвах, защото мислех че мога сама да преценя най-добре.  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - опитът е това, което ни позволява, ...
15.04.2009 23:30
опитът е това, което ни позволява, като направим грешка да кажем 'така си и знаех' :)
цитирай
2. kass - \\\
15.04.2009 23:50
истинката любов е себеотрицарелна, истинския приятел не ти спестява истината дори и да е жестока, интелигентния човек винаги е готов да си признае грешките и оцени в кой момент е бил превъзхождан от друг.
цитирай
3. smani - Интересно е написано! И пак тази ...
16.04.2009 08:38
Интересно е написано! И пак тази любов, красавицата и симпатягата, който остава на сухо. Няма ли веднъж да станат нещата, както трябва.
цитирай
4. kass - smani
16.04.2009 09:57
Аз съм само един разказвач, взимам историите си от живота и ги разказвам. За да напиша история в която "нещата стават както трябва" май ще трябва да се понапъна да я измисля. Ще опитам, но не гарантирам че ще успея.
цитирай
5. анонимен - ". . . във съвсем ново училище и ...
16.04.2009 10:22
"...във съвсем ново училище и във съвсем нов град..."

Правописните грешки правят много неприятно впечатление и аз лично спирам да чета в такива случаи. Ако разказите ти са хубави (този не го дочетох) е направо задължително да обръщаш подобаващо внимание на правописа и пунктуацията.

Допълнение: не се заяждам, а ти го казвам защото се вижда, че си грамотно момиче. Тук има такива аналфабети, че единствената препоръка към тях би била да се връщат в първи клас... Опитвала ли си да четеш нещо от Миро Ганков, например?
цитирай
6. kass - pyncho
16.04.2009 10:54
Приемам забележката и се извинявам за допуснатите грешки. Ако има опреснителен курс за правопис и чистота на езика на драго сърце бих отишла. За жалост четенето в интернет доста ме осакати в тази насока. Моля всички читатели да ме извинят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221259
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031