Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2009 12:55 - Сърцето на доктора
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 1484 Коментари: 5 Гласове:
0



   В моргата вече я чакаха, всички заключения бяха направени и документите готови. Докторът седеше до нея и я гледаше, сякаш се сбогуваше. Беше толкова млада и невинна като дъщеря му. Осем часа се бориха за живота и, но не можаха да я спасят. Жалко. Живот какво да се прави. Но защо тогава беше толкова разтроен, защо чувстваше че е победен от смъртта отново, все пак не е господ, медицината е напреднала но не може да прави чудеса, защо чувстваше смъртта и като свой личен провал. Защото вярваше, някак си вярваше в чудото, макар още като я докара линейката всички да разбираха че шансовете и са малки, все пак онази надежда, тя ли ги подтикна осем часа да се борят, изключили човешките си сетива и нужди или защото са длъжни, за да си изкарат заплата? Не, животът този безценен дар, който трябва да бъде запазен на всяка цена, той ги подтикваше. Само човек толкова близо до смъртта може да оцени живота, никой друг. Сега трябваше да се освести и да съобщи на майка и, да излезе и хладнокръвно като истински професионалист да и каже истината. Но как да понесе страданието и. Все пак и беше единствено дете. Надигна се гняв в гърдите му. Пустите му катастрофи, глупави младежи които си мислят, че морето е до колене. Излезе на терасата и запали цигара. Почувства се отмалял, изтощен и съсипан. Изпуши си цигарата и веднага запали втора. Когато изпуши и нея тръгна, бавно по коридора към майка и да и каже. По пътя го спя негов колега и го заговори.  - Знаеш ли, че сърцето и е здраво? Имаме пациентка която чака точно такова. Говори с близките и дано се съгласят. Да говори но как? Как да поиска сърцето на детето и сякаш е вещ. Продължи. Щом отвори врата жената от вън, нейната майка веднага разбра. Дъщеря и е мъртва. Доктора поклати отрицателно глава вместо думите „не можахме да я спасим”. Майката зарови лице в дланите си и заплака горко. Колко тъжно беше да я гледаш.  Доктора едвам сдържаше сълзите си. Искаше да каже „съжалявам”, но знаеше, че разтреперания му глас ще го издаде и реши да изчака докато се справи с емоциите си. Внезапно майката вдигна глава и каза:  -   Ако имате нужда от някой неин орган, имате разрешението ми. Доктора се слиса. Чувстваше едновременно и благодарност и облекчение. Кимна с глава одобрително, сетне тихо прошушна „моите съболезнования” и си тръгна. Щом се прибра завари все същата картинка. Дъщеря му млада госпожица се кани да излиза, а синът му 13 годишен пубертет я дразни като и крие гримовете или и облича прашките за да я иронизира. Жена му се чуди как да се оправи с тях и да въдвори ред. След като се навечеряха умората сякаш изведнъж се стовари върху плещите му. Онова мъртво момиче все още се явяваше в мислите му, макар че след толкова години би трябвало вече да е свикнал.  На сутринта се събуди спокоен. Стегна се за работа. Обръсна се, закуси, ден като всички други. Целуна жена си за довиждане и тръгна да излиза. Но изведнъж нещо го стегна в гърдите. Причерня му и се строполи на земята. Жена му, съпруга на доктор веднага реагира. Направи му сърдечен масаж, дишане уста в уста, дъщеря му се втурна и извика бърза помощ. Колегите му дойдоха навреме. Събуди се в болничната стая, отрупана с цветя, лакомства и картички с надпис „По-скоро се връщай при нас”. Всички от колеги и приятели. Семейството му беше неотлъчно до него. Ето и реда на визитацията. Лекуващия му лекар беше доста по-млад от него с широка усмивка и вдъхващ респект поглед. - Е, колега – започна по-младия доктор – имахте късмет този път, но ако я карате така скоро ще имате нужда от ново сърце.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. optimum2 - Поздрави
16.04.2009 18:06
Всичко е много точно.
До нови срещи.
:-)))
цитирай
2. kass - optimum2
17.04.2009 19:22
Този коментар е безценен за мен, защото е написан от лекар. Дано наистина съм уловила чувствата им вярно.
цитирай
3. optimum2 - Сърцето на доктора
17.04.2009 21:14
Не само,че е вярно но само преди няколко месеца се разигра подобна сцена в нашия хирургичен блок.За жалост с фатален край за колегата.
А беше спасявал хиляди сърца...
До нови срещи.
цитирай
4. kass - optimum2
17.04.2009 21:35
Съжалявам за вашия колега. Нека почива в мир. Понякога отдадени на другите, забравяме за себе си.
цитирай
5. optimum2 - Така е
17.04.2009 21:47
Затова нека се радваме на хубавите мигове, които имаме.
Весели празници.
С усмивки.
:-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221001
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031