Имам син на шест години. Палав и буден, и като всяко дете задава въпроси, много въпроси, безкрайни направо. И както се досещате очаква от мен всичко да знам. А само да усети колебание в мен веднага умножава въпросите по две, та докато се мъча да му обясня току-виж съм стигнала до отговора. Трябва винаги да съм подготвена, но уви не съм. Купувам му книги, детски книжки, да гледа, да чете, ама въпросите не спират и не спират. Лошото е че винаги трябва да се изразявам простичко, че уж да разбере на неговата възраст.  Тази сутрин обаче ми зададе едни доста сложни въпроси, които нямат „простички обяснения”.      - Мамо, има ли Бог?      -Аааа… - чудех се как да започна и усетих как се почесвам по главата, явно някакъв подсъзнателен рефлекс у хората, които са решили че ако си помасажират темето, може и на мига да им хрумне гениалния отговор, когато са сварени неподготвени.     - Е, някои смятат че има, други че няма. Хич не ми се искаше да му натрапвам отговора по този въпрос на готово, надявах се тази тема да започне да го занимава по-късно, когато ще може да чете гладко всякаква литература и вероятно щеше да си изгради собствено мнение по въпроса, а аз само ще се наслаждавам на удоволствието да спорим и да си разменяме мнения като възрастни хора. Но не.       - Как така? – продължи да пита той – или има или няма, остави хората ти какво мислиш?      - Аз ли? Аз мисля, че има.      - Защо?      - Защото смятам, че разума може да създаде материя, а материята разум не. И тъй като има наличие на разум, следователно той е бил преди материята.  Синът ми сбръчка чело и тъкмо си помислих, че това беше всичко, когато изстреля следващия си въпрос:     - А къде живее той?     - Кой?     - Ами Бог. Къде живее?  Вече се чувствах съвсем затруднена.    - Ами навсякъде.    - Мамо – погледна ме синът съвсем недоверчиво – ти май не се чуваш какво говориш, никой човек не може да бъде навсякъде.    - А кой е казал, че е човек?    - Тогава какво е? Как да му отговоря като и аз не знам. Пак взех да се почесвам по главата.    - Ами виж сине, да вземем например едно детско филмче от твоите любимите. Там има един различен свят, който няма нищо общо с нашия. Този свят е измислен от някой човек. Родил се е в неговото въображение и ти сам виждаш колко реалистичен изглежда, та чак оставаш с чувството, че действително го има.    - Но това са само рисунки    - Но и ние сме само хора, ако бяхме богове, можехме и да можем да го превърнем в материя. Кой знае, Бог е твърде сложен за да го разберем и ако можехме да го разберем, вероятно щяхме да сме богове.  Синът ми отново се замисли. И аз отново се надявах, че мъките ми ще свършат. Но не.    - Мамо, Бог добър ли е?    - Да. Мисля, че е добър.    - Тогава защо е позволил на хората да убият Христос?    - Виж сине, няма абсолютно добро, нито абсолютно зло, нито абсолютна истина.    - Нищо не разбрах    - Добре, да видим дали ще мога да ти обясня. Представи си как един крадец влиза в къщата на някой човек. Взема всичките му ценности и пари и си излиза. Това е много лошо. Този крадец прави това, защото смята, че парите са нещо добро, което ще му осигури по-добър живот, сигурност и щастие. Така, че той извършва злината с мисълта за нещо „добро” което прави за себе си. За жалост обаче е избрал погрешния начин и с това се е превърнал в лош човек. За това смятам, че злината е отклонение от доброто, а не доброто отклонение от злото. Т. е. доброто е основата, а злото е погрешно разбрано добро. Ето за това мисля, че Бог е добър.    - Значи хората са убили Христос, защото са смятали, че правят нещо добро за себе си?    - Точно така.    - Но пак не разбрах Бог защо разрешава това? Той нали знае какво е добро и какво зло?    - Добре, ето ти нов пример. Хората убиват змиите, за да не ги хапят. Това добро ли е?    - Не, и змиите имат право да живеят.    - Но змиите убиват мишките, за да се хранят. Следователно и те са убийци като хората. Ако ние обичаме змиите, ще трябва да наказваме със смърт всеки дръзнал да убие змия дори и в собствена защита, ако обичаме мишките би трябвало да избием всички змии. Така, че вероятно Бог смята, че всички имат право да правят това което смятат за правилно, а наказанието идва след това заедно с последствията.  Синът ми отново се замисли, после явно реши, че информацията която е получил е достатъчно трудна за осмисляне за да продължи да ме разпитва и да получава още. Той се обърна и тръгна бавно към стаята си. Аз имах опасения, че само съм го объркала вместо да му дам отговори, но много мило ми стана като го видях как си подрежда играчките и от време на време се почесва по главата.

polezen urok... :)

Благодаря, понякога не можем да дадем на децата си точните отговори, но можем да ги научим да мислят и така да ги намерят сами и за себе си.

като бях малък , все гледах звездите по небето . И се чудих от какво са направени . Дотягайки на майка ми с въпросите си , с едно изречение тя реши този мой "проблем" ---- ОТ желязо --- беше отговорът който получих . И явно за моите 4/5 годинки това е било напълно достатъчно , защото вече спрях да питам . Поздрави.

Благодаря. Аз не искам синът ми да спира да пита. Сега ми дотяга с въпроси, а после ще ги търси сам в книгите. Както правиш и ти.

Будно дете е синът ти! :) Хубаво е,че се интересува много и е любознателно, явно му обръщаш достатъчно внимание и му говориш като на голям човек.. имам един братовчед,който не прави нищо освен да гледа телевизия и да играе на компютъра... Никакво детство.. :( И никакво внимание няма за него... което е жалко

Благодаря ти за тези много мили думи. Аз мисля, че всяко дете минава през възраста в която задава въпроси. Трябва недпременно да я удължим максимално. Колкото до телевизията и ние сме така. Чудя се кога ще спре да пита и ще гледа само телевизия и компютърни игри и нищо няма да го интересува. Дано успеем да се преборим с това.

С такава умна мама детето няма да има проблем! :)Все си мисля, че от родителите зависи дали детето ще седи САМО пред компютъра...

Не знам дали няма да има проблеми, но се надявам да се научи да ги разрешава. И благодаря за милите думи.

ABSOLIUTNO SASCHTITE OBQSNENIQ TRQBVA DA DAVATE I ZA DQDO MRAZ.....ZNAM CHE VSQKA MAIKA ISKA DA CHUE SLEDNOTO.....
BREI CHE GENIALNO DETE........

Бог има, но Христос е легендарна личност. Религиите са умела компилация на приридни явления, почитани от хилядолетия насам, и имат за цел да манипулират големи групи хора.
А Бог е добър. Просто ни е дал свободна воля. Като ни е направил "по свой образ и подобие", значи... е добър, но не и глупав...

Ами ако ме беше питал за дядо Мраз, щях да напиша постинг за дядо Мраз, ама като ме пита за Бог? Колкото до гениалните деца, повярвай ми всички са такива. Един ден като имаш свои, ще разбереш. Жалко само, че човек като расте губи много мозъчни връзки, способнаста да учи бързо и други изключителни способности присъщи на децата. За това смятам, че е много важно да използваме времето докато са малки и да ги научим на колкото се може повече. Благодаря за коментара, сега знам какво ще обяснявам за дядо Мраз, макар че той много, много не вярва в него, защото го среща през пет метра на главната улица всяка година и никой от тях не му дава подарък.

Благодаря ти за прекрасния коментар. Споделям възгледите ти. Темата е много обширна. Цял живот четем по въпроса и винаги има како да научим.

попитах мама за Бог тя ми каза: Бог е на небето, на земята, във водата, наричат го с различни имена в различните страни и го почитат по различен начин. Той е един белобрад старец, когато се показва на хората, а иначе няма тяло. Той е също като мислите ни и чувствата ни.
А когато питах за Иисус отговора беше далеч по-простичък и ми беше къде , къде по-лесно да го разбера: Иисус Христос е детето на Бог и на една обикновена жена. Той е човек и живее в света на майка си, а след като умира отива при баща си.
А какво е тогава той като е дете на бог и на обикновена жена? (това много ме вълнуваше, не можеш да разбера той сега човек ли или е като бог) Мама тогава ми каза: Той е човек от плът и кръв, но е символ на любовта. За това и възкръсва, защото никой не може да убие любовта.
И днес, когато се заговоря с някого за Христос казвам - той е символ на любовта, на прошката, на всичко положително и красиво в света, за това и възкръсва, защото никой не може да убие добрата и светлата част у нас.
Поздрави на теб и на сина ти.

Всяка година честваме този ден. Всяка година вярваме, че Бог възкръсва, това означава също, че той умира. Това бе въпросът, който мен ме вълнуваше. Защо Синът Божий е разпнат на кръста, защо е понесъл страданията, когато толкова много е обичал хората? Защо две хиляди години нещата не са се променили и ние всяка година на Разпети петък отново разпъваме сина Божий на кръста, за да пресъздадем онези времена.
Много въпроси са ме измъчвали, когато бях по детски наивна и вярваща. Ходех на църква, молех се, обичах и се надявах Бог да е жив и с нас завинаги. И не за един ден, а в процеса на годините отговорите започнаха сами да се явяват в мислите ми, защото сърцето ми бе подготвено за това.
Сега работя с деца и съм длъжна да им отговарям на въпросите, които ги вълнуват. Не знам всичко, но заедно с тях се опитваме да си обесняваме нещата. Не бих искала да загубят вярата си, както и въображението си, защото тайните на Вселената ни се разкриват по неведоми пътища.
Когато ме питат: Кой е Бог? аз им отговарям: Бог е всичко видимо и невидимо. Той е този, който събира всичко, за да му се наслади на красотата и да може да ни научи да се обичаме като братя, както и да се грижим за природата, с която ни е дарил. Той е светлината, защото в нея нещата се виждат по-добре и стават явни за всички, но Той е и тъмнината, защото в нея ни е трудно и се чустваме загубени и самотни и там имаме много повече нужда от силната му ръка, която да ни напътства. Бог работи чрез нашите мисли, като ни прави по-добри, но най-обича да работи чрез любовта, която е в нашите сърца и именно тя ни дарява със виделината в тъмнината. Когато носим благи мисли и нежно сърце изпълнено с обич, то тогава ние сме част от Бога и той е в нас.Чустваме го, обичаме го, живеем с него.
За себе си съм си дала отговора:
Христос е тялото майка-баща на децата си Разума и Любовта.Когато Любовта се родила чрез Исус била разпната на кръста, за да приеме и Разума,онзи, който владее света.И тъй като разума е неподвластен на чуствата и любовта Божият син слиза в долният свят, за да разбере причината за страданията на хората. Аз вярвам, че Любовта Исус е възкръснал от ада и е дал от светлината на сърцето си, за да направи този свят по-добър. И ето го този свят след 2000 години. За някои Любовта се е свързала с разума, а други все още търсят. Светът е разделен на две - разум и сърце, хладен ум и гореща любов, а тялото на Христос чака възкресение, чака обединение. Човекът чиято любов е станала мисъл - слово, а разумът хармонизира чуствата е постигнал възкресението на Христос. Останалите все още са на кръста, все още търсят пресечната точка на духа и материята, за да приемат истината.Все някота този ден идва и тогава светът става по-различен, по-добър и единен. Тогава излизаш от светът на разделението на добро и зло, на любов и омраза и ставаш единен с Божественото тяло, което ти дава разума и любовта, които са ти нужни.
Скъпи родители, приемете децата си като разума, който идва в света.Вие сте длъжни да им дадете любовта от която имат нужда. Приемете ги, отдайте им се и не позволявайте повече жертви.
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСВА!!!
НА ИСТИНА ВЪЗКРЪСВА!!!

Благодаря ти от сърце. Майка ти е мъдра жена, която е намерила "простички" думи да обясни на своето дете най-важното, което трябва да знае за Бог и Христос и така си израснала с любов и добрина. Спомням си колко кратка беше майка ми когато аз я питах за това в едни други времена. Но децата са различни сега, имат много информация и подхождат с голямо недоверие към звучащите неубедително доводи. Или поне моят син е такъв, все пак е зодия Стрелец. Ех, кога ще дойде времето, когато ще може да чете всякаква литература, а аз само ще се наслаждавам на удоволствието да спорим.

Благодаря ти за този изключителен коментар. Темата действително е доста обширна. Наистина можем да кажем с две думи на децата си Бог е любов, цитат взет направо от библията, но в тази дума те трябва намерят не само "простия" отговор, но и стремеж да продължат да търсят и задават въпроси. Христос възкръсна.

Страхотно дете! :):):):) Не мисля, че си го объркала с отговорите си, kass, просто му трябва известно време да осмисли информацията и – както всяко дете – да си я осмисли по свой си начин. Късметлия е, че имаш желанието и търпението да му обясняваш всичките въпроси, които има... :):):) Определено не вярвам, че ще стигне до момента, в който само ще седи пред телевизора или компютъра и няма да се интересува от нищо друго. Моите са малко по-големи и си дадох сметка, че мога да ги насочвам до към 13-14 годишна възраст, после вече ще започнат да се отделят. Затова, когато голедмият беше на 7 постепенно започнах да му "пробутвам" книжки, после започна да чете сам и когато беше на 8 му пъхнах "Хари Потър" в ръцете. Много хора няма да одобрят избора, но това е увлекателна за децата книга, което беше решаващото в случая. За моя изненада, изчете я за едно денонощие!!! И оттогава, за две години, то не бяха останалите книги от поредицата, то не бяха романите на Карл Май, то не бяха "Синовете на Великта мечка", "Островът на съкровищата"... В момента е на 10 и чете "Дъщерята на Калояна" от Фани Мутафова. Последната не зная колко му е интересна, но я чете. И постепенно минаваме към Жул Верн ;) Е, разбира се, предпочита да тича навън, но все по-рядко се налага да настоявам да почете нещо. За щасите малката върви по неговия път :):):) За какво го разказвам? Затова че ти си нацелила правилнвия път: още две години максимуми и ще дойде времето на четенето на книжки, а после вече наистина става интересно :):):) Така че отговаряй, kass, и изобщо не се притеснявай, ако ти се струва, че отговорите ти не са съвсем ясни или убедителни, важното е, че го карат да мисли и да търси свои обясенения :):):)

Благодаря ти от сърце, ти ми вдъхна увереност, защото ужасно се тревожа от момента в който приятелите ще имат по-голям авторитет от родителите и не малко деца са загубили себе си попадайки в лоша компания. И сега се ужасявам като гледам как ужасно се дразни като изпусне някое филмче, защото утре няма да в крак с останалите деца в детската градина. Хем трябва да бъде индивудална личност, хем не бива да става саможив. Но както казва майка ми "ти си говори, той може и да се прави че не те чува, но един ден ще си спомни всичко което си му казала."

Твоята майка също е мъдра жена. Права е. Разбира се, личният пример също е от значение. Допреди известно време търсех хубави и интересни детски анимации. Когато гледаше глупотевиците по телевизията, моите коментари за тях бяха пренебрежителни, но когато му пуснех нещо хубаво, не само гледахме заедно, но и на мен ми беше кеф да ги гледам. Не че е спрял да гледа телевизия, но забелязвам, че започва да одобрява неща, подобни на онези, които съм одобрявал... В един момент ще стане така, че всичко това - книгите, хубавите филми и т.н. - ще окажат влияние, ако попадне в неподходяща среда. Един познат разказваше същото - синът му е още малко по-голям: неговите приятелчета от квартала били малко келешчета, но вкъщи го приучили да чете с удоволствие и постепенно синът му сам започнал да отбягва въпросните приятелчета, защото нямал какво да си каже с тях и си намерил други, по-добри... :):):) Неминуемо доброто ниво на възпитание и най-вече развитото мислене ще си окажат предпазното влияние когато се наложи :):):)