На възраст съм вече, пенсионер съм. Ама децата ми още са ми грижа. Двама сина имам. Три години им е разликата. От една майка са родени, а колко различни са само. Малкият е моята гордост, камък му дай – пари ще направи. Гъвкав е той, жилав, умее да усеща нещата, дарба има за бизнес, за това и успява. Големият не е толкова оправен, ама не е лош, добро сърце има, жалостив е, по-романтичен, харесват го жените, любимец е на майка си. За мене са еднакво добри. Цял живот съм гледал за тях, да им дам всичко. Не че можах много да направя, обикновен човек съм, с честен труд си вадя хляба, не мога да крада, нито да лъжа, каквото се иска от мен – плащам го. Тъй ги изгледах. Сега са големи вече. Семейства си имат, би трябвало да отдъхна, на спокойствие да си гледам старините. Но не мога. Скараха се братята, не си говорят, не се поглеждат дори. Той малкия фирма направи и потръгна му бизнеса, оправен е той, знам си го аз. Та взе и брат си на работа, да му помага, няма лошо. Защо да работи при чуждите като може при брат си да бъде. Ама случило се та сбъркал. Ядосал се малкия, отрязал му от заплата, големия пък се жегнал и взел че напуснал. То и двамата са едни характери… Големия не обича съвети от брат си да взима, нали е по-голям не му се вижда нормално. Малкия пък суров характер, няма емоции при него, сбъркаш ли глобява те пък ако ще и брат да си му.  Аз не знам кой прав, кой крив, и двамата са ми мили. Като слушам единия прав си е за себе си, като слушам другия и той си има основания. Но така ми е мъчно като ги гледам. Не трябва да бъде така. Един ден като умра на кой ще разчитат ако не един на другиго? То всичко си има причина. Жена ми все глезеше големия. Първо дете и беше, та на ръце го носеше до голям. Домашните му пишеше, приказки му разказваше. А малкия сам всичко постигна, гледаше да догони брат си, брат му му четеше, затуй и по студен израстна. И в училище сам се оправяше. Сам и сватба си вдигна. То и за големия пари нямахме, ама продадохме къщата на село та да му помогнем. Колко ми е мъчно сега за двора, за асмичката, ама нямаше как, мама почина, вандали я разбиваха постоянно. Сега чужденци живеят в нея. Те не са прости. Докато ние ставаме западняци, западняците като нас искат да станат. Да живеят сред природата, на тишина и спокойствие. Колко се ядоса малкия тогава, и дума не искаше да чуе за продаване. „Човек живее за да гради, а не продава за да живее…” бяха думите му, но той ще се оправи, друга ще си купи. Виж големия, той едва ли ще успее. Хванал се е на работа сега. Скромно живее, но е доволен, то и аз скромно живях но щастлив бях, ей какви момчета отгледах. Само дето се скараха туй много ме тормози. Дано се помирят преди да отида на ония свят. Тя майка им се мъчи да ги сдобри, кани ги по празниците ама те магарета - ни единия отстъпва, ни другия.  Готова е софрата, ще дойдат скоро момчетата. Дано се погодят вече, че ми е слабо сърцето, не бива да ме тревожат така.

Спомням си като аз и брат ми се скарахме, не си говорехме с месеци.. и накрая баща ми ни сдобри.Тъй че историята е много оригинална ако е измислена :).

Цели три години не си говорехме. Сами се сдобрихме накрая, май забравихме за какво се бяхме скарали.

imam 3 da6teri--nai golqmata e ot parvia mi brak--i sa razli4ni kato prastite na rakata.Srednata vinagi e bila egoistka,ima si go i dnes v xaraktera,no s mnogo golemi usilia i neprekasnati 6okovi terapii ot moq strana,moga da kaja, 4e e drug 4ovek! moje bi sled kato stana i maika,a i navar6i 29 god---zapo4na da podtiska tazi si slabost.I dvete sa omajeni za italianzi,mnogo pomagat na sestra si v Bg,na plemennika koito e student---i mnogo 4esto se sabirame v BG vsi4ki zaedno.Nqma po golqmo 6tastie za men ,da gi vidq vsi4ki zaedno na edna trapeza,veseli i 6tastlivi...Poradi nevolno proqveno neuvajenie kam men--az ne govorix edin mesez s golqmata da6terq,i tq be6e izpadnala v 6ok.Malko sam jestoka ponqkoga,no ima efekt--vseki trqbva da bade otgovoren za postapkite si--nezavisimo dali prenebregvame v momenta 4uvstvata na blizkite si,ili na poznat..Mislq ,4e sam gi vazpitala dobre ....Pro6tavai .4e si pozvolix da vzema otno6enie v tvoq blog..

Благодаря ти за това, че взе отношение в блога ми. Мисля, че няма по-голяма драма за родителите от това децата им да са скарани, затова и всячески търсят начин да ги сдобрят. Хубаво си направила, че си показала на всяко от децата си добрите и лошите им черти. Така ще се научат да се самооценят и да бъдат справедливи. Но децата са различни помежду си и това е факт. И на мен майка ми ми се е сърдила и сега съм разбрала, че трябва да се уважават чувствата на другия, какъвто и да е той. Благодаря ти за коментара.

Много познато. И аз имам сестра и двете сме като огънят и водата, но си се обичаме много. Не че не сме се карали, карали сме се, обаче както казват хората, кръвта вода не става. Каквото и да е било, знам, че винаги мога да разчитам на нея. А и за щастие сме се научили да прощаваме.
Поздрави и благодаря за хубавата история.

Благодаря ти от сърце. Рядко са случаите когато братята или сестрите не си прощават. Станно ама между брат и сестра рядко се получават дълготрайни сърдиници.

Човек живее за да гради,а не продава за да живее
Поздрави за поста

Благодаря, обикновено градивните хора така мислят.

аз пък съм сама.Цял живот ми е липсвало брат или сестра.И до сега чувствам една празнина...Остана си само мечта ! И аз съм майка и имам две деца.До ден днешен им втълпявам,че на първо място е семейството и после всичко останало.Мисля ,че съм успяла.За сега!!!
Не се тревожи.Ще се сдобрят.Опитал ли си да поговориш с тях ,като ги събереш у вас.Само ти и те!Просто им прочети блога си...От там нататък Господ си знае работата!

Благодаря, много приятно ми става, когато някой ме обърка с главния герой на разказите ми. Надявам се децата ти никога да не се карат помежду си.

Аз нямам нито брат , нито сестра ... освен с майка ми и с баща ми .. няма с кой друг да се карам .. Много е неприятно , когато си едно дете ... Иска ми се поне 1 ден да не чувствам тазИ празнина .. да знам , че освен родителите ми ще има още един човек , с който да споря ... Но ... НЯМА ;( ОБИЧАЙТЕ СЕ ! НЕ СЕ КАРАЙТЕ !