Постинг
23.04.2009 18:17 -
Предателството е в кръвта им
Навсякъде, където ходехме да свирим имаше от тях. Те бяха еднакви почти всичките и нямаше как да сбъркаш. След всеки концерт бяха на масата, смееха се гръмко и се опитваха всячески да привлекат вниманието към себе си. Гримираха се силно, обличаха се дръзко и след едно – две питиета се събуждаха голи до теб. Бяхме свикнали с тяхната компания и дори ги взимахме за част от нашия свят. Една вечер, леко подпийнал почерпих една от въпросните дами и я поканих у нас.
Вместо само за вечерта си прекарахме целия уикенд заедно и дори се чувствах много добре. Нищо не очаквах от нея и тя нищо не очакваше от мен. Чудесно. Странно интересна ми се струваше, защото беше смесица от различни личности и се лискаше ту в едната крайност, ту в другата. От дълбоко философски размисли в крайно наивни до детинщини. Но ме разсмиваше с развинтеното си въображение. Тя е от хората, които съвсем сериозно може да се възмути казвайки „Колко ли трябва да е извратен човек, за да измисли хот дога? Да набучиш кифличка хляб на шиш и след това да я натъпчеш с кренвирш.” Следваха шантави анализи на човешката психика. Не можеше да готви затова два дена готвих аз. Беше разхвърляна не само в мислите си, а въобще. Не, не беше мърлява, просто небрежна и ужасно разсеяна, нещо по което доста си приличахме всъщност. Не беше и мързелива, но безпорядъкът просто не беше от нещата които можеха да я занимават. За това и ми прозвуча смешно, когато докато аз събирах дрехите и от леглото си за да мога да си легна тя изръси: „Колко ли мързеливи са станали хората, щом „Данон” печелят милиони от продажбата на айран, въпреки че рецептата му е известна на всички?” На втория ден аз бях останал без бира, а тя без цигари и на въпроса ми дали като ходи да си купи цигари, ще ми вземе една бира тя отговори „дали като ходиш за бира ще ми купиш едни цигари?” Последваха забавни шеги по темата кой по-дълго ще издържи, аз без бира или тя без цигари и май аз се оказах по-слабия защото отскочих за бира, но и без това не си струваше два часа да се конти за няколко метра до барчето. Не мога да не си призная, че си изкарах приятно в нейната компания.
Няколко седмици тя се обаждаше редовно всеки ден и когато ми се искаше я канех в къщи. Докато един ден не реших,че си падам по нея и че с малко шлайфане ще стане страхотно гадже от нея. Взехме да се срещаме все по-често и накрая аз я приех като моето момиче. Водех я на всякъде с мен, запознах я с приятелите си, които откровено ми се чудеха на акъла, но то беше само защото не разбираха нашите специални отношения и най-вече страхотния секс. Един ден тя внезапно изчезна. До като аз бях този, който не се интересува от нея, сега я търсех и се питах къде ходи и какво прави та не се обажда. Една вечер бяхме поканени да свирим в едно рокаджийско заведене с музика на живо. Имаше две групи – нашата и едни колеги също много добри,с които се запознахме предното лято на морето на един страхотен рокфест. След свиренето ни продължихме купона на специално резервираната за нас маса, както правехме всеки път. След многото изпити бири се запътих към тоалетните, по причини известни на всички с бирено коремче, и внезапно я срещнах там. От краткия разговор проведен с нея разбрах, че чувствата и се променили, че срещнала друг, който се оказа втората китара на групата след нас. Нищо не можех да направя освен да и пожелая щастие. Не знам дали се чувствах разтроен. Не, не това е думата, по-точно бях ядосан, ядосан но на себе си. Знаех ги, познавах ги, виждал съм го хиляди пъти и аз, и колегите ми, а се вързах като тийнейджър. На такива като тях предателството е в кръвта им. Всичко разбирам ама поне да ми беше обяснила, да се беше обадила, не да се чудя какво става.
Погледнах жените на масата как се кикотят и какво ми остава друго освен да викна две малки и да си тръгна с някоя от тях.
И оттук се почва кръговрата "наранявай,за да не бъдеш наранен" ..
Поздрав :)
цитирайПоздрав :)
Или просто си отваряй очите... Благодаря.
цитирайОтваряй си очите, ама понякога не пита...:) Жалко, защото така се започва отчуждението и недоверието. Но те поздравявам за хубавия разказ, Касс, добре си хванала жилката... :)
цитирайБлагодаря, реших да го напиша без много емоции този път. Наистина жалко. Притъпяват се сетивата така...
цитирай
5.
анонимен -
да ама не
26.04.2009 23:58
26.04.2009 23:58
аз поне мога да кажа че не е това... не само защото можех да бъда главния герой, ами затова че просто не е така... никога не си слагай граници и не съди човека. любовта не е случайност а магия пълна с химия, когато се получи човек или е наясно с това или го подминава за цял живот. остава добрия вкус обаче ;) продължавай да дерзаеш. изкуството винги е надживявало любовта
цитирайНяма как да разберем дали изкуството надживява любовта, защото тя не умира. Просто се прехвърля от един обект на друг, но винаги е някъде там - дълбоко, дълбоко в сърцето и изкуството е част от нея, дори и тя самата е вид изкуство. Благодаря за коментара
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 23073
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници