ти си тръгваш на вратата това е истинска раздяла а мен сърцето ме боли гледаме се и мълчим вик дълбок във мен напира едвам се спирам да извикам ОСТАНИ ала устните мълчат май настъпил е часът ВЪРВИ   знам ти мяма да се върнеш щом веднъж от тук си тръгнеш може би със теб грешим ала ти така реши всичко в мен отново трепва ала устните не шепнат ОСТАНИ щом решил си го сега по-добре ще е така ВЪРВИ   ще затръшнеш сам вратата ще остана в тишината ще е пуста тази стая това наистина е края аз все още те обичам ала не искам да изричам ОСТАНИ щом решил си го и тръгваш по-добре недей се връщай а ВЪРВИ

Има раздяла, има и нови срещи! Скед тъгата иде радост!
Поздравления!

да си върви. ако е серозно викай го, а после ще почерпите по една ракия. Успех.

Благодаря, но има и гордост, която е причината да изгубим някоя голяма любов.

Нито е забавление, нито ще го викна, но ще почерпя една ракия. Благодаря за сладурския коментар.

Тъжно е, но е истинско... умееш, Касс... В такъв момент е трудно да си кажеш: шоуто трябва да продължи, но всяко зло – за добро! Сега е моментът за развихряне, за няколко щури купона, за някой хубав филм с приятели на по чаша "Бейлис"... така де, искаме или не шоуто продължава и от нас зависи дали тъжно ще надничаме иззад кулисите, дали ще го гледаме от редовете в залата или ще участваме в него под светлините на прожекторите :) Лично аз предпочитам сцената. А ти? :):):)

Това е само емоционално състояние, което няма нищо общо с разума и шоуто. При това е написано преди доста години, намерих го в един стар дневник случайно и припомняйки си някои моменти реших да го споделя с вас. Благодаря за коментара, който е наистина много добре написан.
П.С. И аз предпочитам сцената.

Значи сме от една порода :):):) Вярно е, че емоционалните състояния нямат нищо общо с разума и шоуто, но за добро или лошо, често пъти са водещи. Радвам се, че настроението от стихотворението е минало и се надявам да не те налягат поводи за нови такива стихове и постинги :)

Благодаря ти, но вече опасявам се е невъзможно да ме налегнат такива усещания, май с времето се научих да гледам по-филосовски на нещата и такива чувства рядко вземат връх, макар и понякога да ми се иска още да можех да им се наслаждавам.