Благодаря ти...!

Те са много и различни, докато разумът е само един...;)

Залагай, ама си противоречат понякога, и разума дава преднина на някое от тях.

С чувство се постига много повече, от колкото с разум, защото разума се ограничава от знанието, а чувствата... те нямат граница

Аз мисля,че според ситуацията трябва да избираш разума или чувствата :)

Като си млад е по-добре да разчиташ на чувствата си, защото като остаряваме разума надделява дори и да не ти се иска. И все пак не съм убедена, че имам разум за някои неща. Те просто вече няма как да ми се случат, а ми се иска...

Но чувствата са много и не винаги те насочват с аргументи.

Та на въпроса тогава кое е по-добре да победиш с подлост или да паднеш с чест?

Разума наделява заради опита, но това убива ли чувствата или само ги подтиска и така ли трябва да бъде?

Аз се доверявам на чувствата си и до тук не са ме подлъгали нито веднъж. Със сърцето си и неговия глас постигнах повече от колкото с мислите си.

Познавам един... или една... не мога да нарека някой такъв човек..., който именно воден от разума си избра да спечели преди време с подлост. Като резултат на тази печалба провали живота на две деца - напълно незаслужили съдбата си, провали живота на родителите си, на вече несъществуващия спътник в живота - родител на едното от децата. Сега... години по- късно все още продължава да скача от легло в легло търсейки изгубеното си в гнусна печалба аз и до колкото виждам така и ще си отиде. Бившия спътник в живота... той за толкова години допусна до себе си само един човек, с който няма брак и до днес. По- трагичното според мен е, че децата на разумно спечелилия с подлост сега вървят по неговите стъпки, така са се засилили, че чак се спъват да бъдат разумни. Ако не беше толкова трагично щеше да е комично.

защото вероятно си чистосърдечен. Аз се осланям и на двете в повечето пъти, защото чувствата ми са доста буйни, а разума доста силен, може би за това често пъти са в противоречие. Благодаря за коментара.

И двете, касс, и двете, иначе винаги ще си бъдем едноръки. Не е лесно, но не е и невъзможно. Моя милост, също като всички, често се колебае между тях, и затова подхождам първо с разума – преценявам, обмислям, разсъждавам, меря плюсове и минуси, след което, веднъж като си изясня картинката (доколкото е възможно), отприщвам хрътките на чувствата да вземат решение. Може би това е интуицията. Ако пуснем чувствата без разума, много е вероятно да сбъркаме, обратното също е валидно, защото разумът не може да прозре всичко, най-малкото защото борави с ограничен набор от информация, а чувствата не се ръководят от доводи. Ако първо пуснем чувствата, а после се опитваме да разсъждаваме, тогава разсъжденията – поне при мен – не се получават, защото вече са подкопани, но когато първо освободя разума, а после чувствата, като цяло се получава. Сякаш чувствата възприемат логиката, която леко ги тушира за да не отлетят в съвсем шантава посока, но все пак са си чувства и някак балансът като че ли най-често се получава...

Благодаря, аз също се стремя към това, макар понякога да се оставям на чувствата винаги разума ми е буден за да ме сръчка когато се налага.

,,Сърцето има доводи,които разума не познава"ПАСКАЛ.Според мен трябва да стъпваме по-смело,просто да бъдем по-внимателни къде!Да внимаваме като вземаш решения,но никога да не мислим прекалено дълго,за да не изтървем шансовете,които ни дава съдбата. Така че,май ще е най добре да се опитаме да съчетаваме и двете .

Да, наистина е на-добре макар да е много трудно.