Постинг
15.05.2009 21:04 -
Забравена човечност
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 1855 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 21:25
Прочетен: 1855 Коментари: 7 Гласове:
1
Последна промяна: 10.09.2009 21:25
Бурята ги беше хванала съвсем неподготвени в планината, бяха мокри до кости, притъмняваше и по всичко личеше, че са в беда. Телефоните им нямаха обхват и нямаше откъде да потърсят помощ. Обещаващия приятни емоции излет беше на път да се превърне в кошмар. Свари ли ги нощта в гората не можеха да очакват забавление, а само студ, страх и неприятни усещания. Бяха две момчета и едно момиче. Момичето беше гадже на едното момче и сестра на другото, тъй че ги беше хванала под ръка и двамата и ги стискаше здраво. Те вървяха по калните пътеки през гората и мълчаливо се озъртаха ту наляво ту надясно макар да знаеха, че там където се намираха нямаше нито пътни знаци, нито каквито и да било ориентири.
Страхът ги обземаше и отчаянието се засилваше паралелно с настъпващата нощ. Внезапно дочуха стъпки зад храсталаците, явно идещи от друга пътека с която скоро ще се преплетат и искрица надежда проблясна в съзнанието им, може да е някой местен който да ги ориентира. Не след дълго срещнаха прегърбена бабичка бързаща по пътя си. Те побързаха да я спрат и заговорят:
- Бабче, почакай искаме да те питаме…- заговори момичето – изгубихме се в планината, не можем да намерим шосето където да си хванем стоп и да се приберем, можете ли да ни ориентирате на къде да вървим?
- От тук виждам, че не можете да се оправите лесно, тръгнали сте в обратната посока, ако решите да се върнете ще окъснеете, нощта ще падне скоро и ще се изгубите съвсем…По- добре елате с мен у дома, а утре по светло ще си вървите…
Младежите се огледаха и разбирайки, че не са в положение, в което да откажат помощ, се съгласиха кимайки с глава. Бабата тръгна напред с завидна бързина, а те мъчейки се да я догонват я последваха. Скоро стигнаха до малка къщурка съвсем в сърцето на планината и най-после се почувстваха на сигурно място.
- Благодарим Ви за гостоприемството – подхванаха един през друг – не знаем как да Ви се отблагодарим…
- Преди години ходих в града, бях на гости в една приятелка и копчето на полата ми се скъса, бяхме на автогарата когато това се случи, точно когато бях тръгнала да се прибирам. Приятелката ми свали брошката си и ми закопча полата с нея. Все се каня да и я върна, но все нямам случай колко години вече…дядото се разболя и не можах…после почина…все ми е дерт тази брошка, ако искате да й я занесете вместо мен ще съм Ви благодарна…
Бабата извади от шкафа една малка тенекиена брошка, отдавна демоде и я сложи на долапа после добави:
- Тук я оставям…да не я забравите…аз все я забравям…Стара съм вече…
- Няма, няма…в никакъв случай – викнаха в хор и тримата – непременно ще я занесем, как няма…
Бабата запали камината за да изсушат дрехите си, сложи им гъбена каша за вечеря, посла им чисти чаршафи да се наспят и късно вечерта си легна уморена. На другата сутрин стана рано, направи мекици на гостите си за да не тръгват гладни, сложи им хляб и сирене в една торбичка и им махна за сбогом. Младежите поеха по пътя си спокойни и отпочинали, весели и с нови сили през гората. Скоро бяха на шосето и пътуваха на автостоп към дома…
- Ей, забравихме брошката – сепна се момичето.
- Вярно! Карай на кой ли е притрябвала? Видя ли само каква тенекия беше? – заутешаваха я момчетата…
В сърцето на планината една баба седеше до прозореца и гледаше горите. Колко е хубаво да живее тук сама…далече от хората…Тя стана и отиде до долапа, прибра брошката вътре, извади един тефтер и записа: „Триста двадесет и пети случай на хора забравили човечността”.
малките ни обещания, които показват кои сме, как се отнасяме към думите си и към думите на другите.
Много ми хареса.
Това ли е човечността - да се отблагодариш на доброто с добро? Тогава то било просто?!
цитирайМного ми хареса.
Това ли е човечността - да се отблагодариш на доброто с добро? Тогава то било просто?!
Не знам дали е само това, но дали готовноста да се отблагодариш е достатъчна...може би трябва наистина да го правим, особено ако обещаем...Или както казва един приятел "Остави, виждам че имаш желание, ясно е че няма да го направиш"
цитирайНай-тъжно-смешното е, че обикновено точно такъв тип хора се оплакват най-често от липсата на човечност...
цитирайАз мисля принце, че всички забравяме малките си обещания, може би защото ги смятаме за незначителни и неважни, намираме бързо оправдание и готово...струва ми се че от това страдат най-много децата, твърде често излъгани от родителите...
цитирайМного, много хубава притча!!!
Но друго извън нея, извън посланието което е разкош, друго ме зачопли.
Бабата се показва човеколюбец, постоянно го прави, а е убедена, че нейният тест за човечност, не издържа никой. Като, че ли с човеколюбието постоянно доказва на мизантропа в себе си, колко е прав.
Дали най-големите човеколюбци външно, не са скришно най-големите мизантропи?
Отклоняват се разсъжденията ми от идеята, тъй ме впечатли, извини ме за това, но което си казала, казала си го толкова добре, че повече върху основното не мога да добавя.
Поздрави. Поздрави за творбата. Силна е. И нещо такова ми се четеше.
цитирайНо друго извън нея, извън посланието което е разкош, друго ме зачопли.
Бабата се показва човеколюбец, постоянно го прави, а е убедена, че нейният тест за човечност, не издържа никой. Като, че ли с човеколюбието постоянно доказва на мизантропа в себе си, колко е прав.
Дали най-големите човеколюбци външно, не са скришно най-големите мизантропи?
Отклоняват се разсъжденията ми от идеята, тъй ме впечатли, извини ме за това, но което си казала, казала си го толкова добре, че повече върху основното не мога да добавя.
Поздрави. Поздрави за творбата. Силна е. И нещо такова ми се четеше.
Да, при тях е тези пропуски се отразяват много по-тежко...
цитирайСъвсем точно наблюдение, скрила се е в гората точно за да е далеч от хората, тестът и е точно за да си докаже, че не си струва да живее сред хората, защото те са небрежни към обещанията си. За това съм вмъкнала и двете идеи - едната е за човечността, която проявяваш но не подбуден от чиста добрина...а другата, колко сме ентусиазирани да се отблагодарим, когато сме в беда и колко бързо забравяме когато бедата отмине...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 23073
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници