Как ми се иска да има магазин в който да продават любов, не нямам в предвид секс, а любов. Да можеш да си я избереш такава каквато ти харесва, страстна или романтична, тиха или буйна като огнена стихия, но няма, няма такъв магазин и ние не можем да си я купим. Любовния елексир все още е фантастика, а всички парфюми, мазила и всякакви козметични средства създадени уж в името на любовта се оказват само реклама и нямат никакъв ефект. Така, че също като гаврошчета пред сладкарница си седим пред въображаемия магазин за любов скрит дълбоко в сърцата ни и си мечтаем да можем да се сдобием с поне една от безценната стока. Но тъй като говорим за мечти и илюзии то практически това няма как да се случи. Иначе пък всичко друго можеш да си купиш - имидж, авторитет, секс, положение в обществото, авторски права на нечие чуждо произведение, нечии чужди фантазии, чужда самоличност, чужд живот, чужди деца, въобще всичко. Но любов не можеш. Не и във вида в който я желаеш. Трябва да я търсиш или сам да я произведеш, да си нейния създател и да я подариш на някой, който да ти подари неговата, която сам е създал…нещо като яйцата по великден които всеки боядисва в къщи, а после си ги разменяте…лошото е, че както и при великденските яйца така и при любовта трябва да има борба, а при борбата както знаете само едното яйце излиза борец, аз поне до сега не съм имала битка в която и двете яйца да оцелеят. Така се случва и ние сме безсилни, искаме нещо но не знаем точно какво. Е, ако имаше магазин щеше да е друго…ще те посъветват, ще ти помогнат за избора, а като си купиш стоката ще ти напишат гаранция, дори може и да ти дадат срок в който ако не си доволен да я върнеш. Но магазин няма и затова сме принудени да разчитаме на късмета, на голямата лотария…Взимаме билетчето изтъркваме мастилото и виждаме – или печелим или губим. Това е. Но ако човекът е късметлия може и да я намери на пътя, изпусната от някой, като изгубена монета…трябва само да се наведеш и да я вземеш. Просто един ден ей така както си вървиш и нищо не подозираш и хоп…късметче. Някои хора са толкова разсеяни че дори за малко да я подминат от блеене, но когато човекът си е късметлия в крайна сметка намира я. Понякога обаче става така че да изгубим късметчето си, и то пак си е от блеене. Небрежно захвърленото в някой джоб късметче в един момент се изгубва някъде и бива намерено от някой друг, който на свой ред може да изгуби но може и не, ако е внимателен.  Познавам един човек, който искаше да си я купи, но не можа да намери добър производител, искаше да си купи защото като си я плати да знае че си е негова и че може да прави със свойята си любов каквото си поиска, но все не намираше универсалната стока, или това което намираше бързо остаряваше и искаше по-нов модел, или просто не можа да намери стока с всички екстри, която да е достойна за сумата която беше готов да плати. Познавам и човек, който произвеждаше много любов и я раздаваше наляво надясно без да иска нищо в замяна, но той пък никога не получи такава, ама че карък. Друг пък беше доста стиснат и никога не даваше от своята докато не получи солидно количество от другите, смяташе че неговата стока е много добра и малко хора я заслужават, да не кажа почти никой. Има и хора които и дават и получават, но по малко и стоката бързо свършва, но те са по малките количества и не им струва много време да си произведат още. Ей такива ми ти работи, а колко лесно щеше да бъде ако имаше един магазин за любов на ъгъла до фурната, когато си поискаш да отидеш и да си купиш, точно такава каквато си поискаш и точно толкова колкото ти трябва.

ако се купуваше с пари.
Нямаше да боли, когато си отива.
Нямаше да вдъхновява и окриля,
нямаше да е сила, красота и жива вода...

Нямаше...
И добре, че няма такъв магазин...

Така е безпорно и няма как да има такъв магазин, всеки от нас я "произвежда", тя е част от нашето съществуване, всеки я разбира по различен начин и там е бедата обикновенно, но давайки я и получавайки я винаги търсим гаранция, искаме тя да отговаря на нашите изисквания и вкус, а това са характеристики присъщи на всяка стока...Би трябвало когато получаваме нещо даром да му се радваме, но често пъти сме недоволни от дарът който са ни поднесли, защото не е точно такъв какъвто го искаме.

На един приятел кучката му роди кученца, немска овчарка...Продаваше ги дълго и на висока цена, и накрая беше доста изтощен от непрекъснатите грижи по тях. Когато го попитах защо не ги подари или намали цената - той ми отговори, че ще ги даде само на човек който ще се грижи за тях много добре. В случая с кученцата става въпрос за пари, в разказа става въпрос за цена, но не парична.

Любов - мисията невъзможна! Но надеждата умира последна.

Защо така Смани... Недей, няма невъзможни неща...още повече за нещо към което се стремим...Е, ако имаше магазин щеше да е по-лесно ама няма...Там поне щеше да е по рафтовете открита и видима, щеше да си има цена според качествата й, и когато плащаме цената за нея да сме сигурни че не е напразно...но няма...затова разчитаме на късмета до голяма степен...оглеждай се вниматело да не я подминеш и ако я намериш случайно внимавай да не я изгубиш...

Ех то един късмет.... Ама гледам аз....

Ти гледай, не спирай да се оглеждаш, знае ли човек откъде ще изкочи заекът...

Спонтанно ми мина през главата тривиалната вече крилата фраза, за "внимавай какво пожелаваш, че току - виж..."

:)

Дано, дано не дойде времето и това да е изпълнимо, че тогава и за нея ще трябва да плащаме ДДС на държавата, ще се превърне за някои в аксесоар за суетене/то не, че и сега не се случва/, ще има хора които ще предпочетат хляб пред любов и такива които ще умрат от глад за да си купят любов...

Сега когато е благодат, поне сме нейно притежание, но ако тя стане наше притежание най-вероятно вече няма да е благодат.

На много мисли, на много мисли ме наведе Касс, познавам и аз същите или поне много приличащи на тези които си описала като познати.

Такава си е тя: своенравна, импулс е, природа.

но всичко което си написал си е точно така. Тя е аксесоар за суетене, и хората предпочитат хляба пред нея, а други умират от глад заради нея. Цената я плащаме cefulesteven, е не е парична и няма ДДС, но всяка любов си има цена...разликата е само че няма правила, плащаме "на тъмно" колкото смятаме, че любовта заслужава и често пъти оставаме с чувството че сме платили твърде скъпо за негодна стока...

сетих се за един разказ на хрисам по сходна/същата тема.

От друга страна - ако си представим, че има ... дали няма да се насочим към нещо, за което няма магазин. Или пък и в магазина все няма да има каквото търсим - както има хора, дето са все недоволни от поръчаното в ресторанта или купеното в магазина ? Или пък тогава ще разберем наистина,че срокът и на годност е 3 години, както се твърди от повечето учени, работили по темата (вж. статията в Нешънъл Джиографих преди 2-3 години). Нека не забравяме, че за много хора до преди години летенето, лесното пътуване или други неща, които считаме за даденост са били почти толкова примамливи и невероятни както днес ... ненамирането лесно на любов. Или пък е нашата вечна неудоволетвореност ... да не забравяме, че първата година-две сме ужасно щастливи с намерената любов ;) При това истинско и искрено. И след това - сякаш я е нямало ;)

Да свършвам, че някоя любов, търсеща и преминаваща наблизо може да ме отмине, защото съм седнал пред компютъра...

Сигурно така ще стане ако има такъв магазин...Не знам за 3-годишната гаранция ама четох че любовта за цял живот съвсем не е само мит и съвсем не е невъзможна ама при толкова народ познай какъв е шанса да срещнеш точния човек...

Хах... Представяш ли си, касс, ако имаше такъв магазин... щяхме да си купуваме любов така, както си купуваме свинска плешка... и – убеден съм – нощем щяхме да си лягаме с любовта си сякаш със свинската плешка в леглото! :):):) Да не говорим, че щеше да бъде абсолютно същото: аз щях да си избера една любов, да я купя, но тя дали щеше да избере моята или щеше да предпочете да си купи някоя друга? И тогава?

Проблемът е, че при любовта е като при секса: хората търсим да бъдем обичани от партньора, но далеч не си даваме реалистична представа дали наистина обичаме партньора си. И въобще не ни минава през ума, че в голяма част от случаите, ако правим нещата така, че другия да се чувства добре и да му е приятно, той ще парви същото за нас, но малко мъдрост има сред разумните...

Виж не се бях замисляла...освен да си я купуваме по двойки както вечерята, с единодушие...Но свинската пържола можеш да видиш и пипнеш, а любовта е скрита в сърцата ни и предъвквана от ума...Понякога се разминават истинските ни желания и реалната ситуация. Много пъти дори сме способни да се самонавиваме и самозаблуждаваме. Все едно да си купим мечта. Както хората има различни мечти така имат и различни представи за любовта, различно отношение към нея...от идеалиста поет до практичния работар и ние се лутаме в джунглата на човешките емоции търсещи сродната душа...

няма да е същото..За това е любов,за да я докоснеш, да й се радваш, да не я предаваш.Трудно е да я откриеш и ако мине покрай теб може и да не я разпознаеш..Вечно се надяваме.Има ли по- човешко от това? Прекрасна идея, поздрави.

Вечно се надяваме и вечно страдаме, търсим я, но не я намираме перфектната...ако я намерим пак страдаме, кой знае защо, да не би да я изгубим, е ако можехме да си я купим щяхме да сме спокойни и нямаше да я мислим толкова. Но пък поезията щеше да бъде мъртва, нищо нямаше да ни вдъхновява, музиката можеше и да не съществува.
Казват че Бог е любов, е все едно да искаме да си купим по малко от Бог... тъй като ние сме съвършената работилница за любов, то магазинът е напълно излишен. Нужен е само там където хората са загубили способноста да създават, подаряват и получават любов. Дано човечеството никога не стигне до този етап, макар да мисля че е поело по този път и че учените все повече ще работят по продукт наречен "любов" или "любовен елексир" или нещо друго там...

говорим за различни неща. Според мен не е невъзможно да има обич и привличане и т.н., но аз по-скоро говорех за онази любов, влюбване, супер тръпка, която след време се преобразува (при подходящия човек) в нещо прекрасно, дълбоко и т.н.

Сложна тема и ... да не разводнявам разказите ти ;) Иначе благородно завиждам на онези, дето са срещнали "истинската" и "вечната" - според мен всичко е възможно...или почти всичко :) Въпросът е каква е вероятността за това (някои печелят и по над 100 милиона от тото ;) )

ми дай боже всеки да извади късмет с любовта, че както знаем магазин няма и не можем да си я купим...

Ех, де да можеше да има средство ,с което да спечелим любовта, на човека ,който обичаме...Ако имаше такъв магазин хората щяха да имат много по-малко проблеми, нямаше да има сърцерадирателни песни,стихове и тн, нямаше да има самоубийства заради любов. нямаше и да има войни, изневяри итн, всичко щеше да е точно. Лошото е,че ако беше толкова лесно пък нямаше да е така интересно, нямаше да бъде така ценна и съкровена любовта. Пък и по-добре е така иначе ,ако беше с пари пак само богатите щяха да се въплозват от нея , а пак сега е за всички. Затова пред любота и смъртта сме равни.

Примамливо звучи да можехме да си купим любов... щяхме да си ходим опиянени през целия си живот, замечтани и отнесени, като едни истински шматки. Но представяш ли си ако всеки който те хареса те кара да се влюбваш в него, а ти от своя страна да можеш да накараш всеки който харесваш да се влюби в теб...Май ще стане голяма каша...Така, че проблемите можеше да са доста повече...

Да, права си :) Пак нямаше да са щастливи хората. Защото един човек трябваше да е влюбен едновременно в няколко, а това щеше да е много объркващо :)