Такова търпение като нейното не съм срещал никъде. Сякаш нямаше нервна система. Как ли не съм я провокирал, но не се пропукваше. Имах чувството, че ще полудея покрай нея. Аз се ядосвам, ругая като хамалин, а тя се усмихва и ме пита защо се кося като ще ми мине. Връщал съм се пиян посред нощ и съм я будел за да си говорим някакви глупости, провалям съм срещите ни, карал съм я да ревнува, но никакъв ефект. Понякога съм оставал с чувството че гледа на мен като на някакво дете. Аз само исках да знам, че е човек като всички нас, че ме обича и се тревожи да не ме отмъкне някоя друга, че страда за провалената среща, защото е била важна за нея, че съм поне малко неразгадаем, че може да се ядоса и да фучи…но не, не и тя…тя само се усмихва и махва с ръка на всяка моя щуротия Взех да свиквам, може би и аз трябва да пусна пердето, но не мога като нея, ако закъснее – тревожа се, ако се навърта някой покрай нея – полудявам, не искам да ми я отмъкне някой. Сигурно ще ме помислите за откачалка, но ако сте на моето място ще разберете че никак не е лесно, ама никак да живеете с човек който няма емоции, който не можеш да разбереш какво мисли и какво чувства.  
 Една вечер момчетата ме поканиха на биричка, приятел се беше уредил на хубава работа за която от дълго време драпаше и искаше да почерпи. Чудех се дали да отида, защото бях обещал на скъпата си съпруга да я водя на кино. Но тъй като знаех колко спокойно и безразлично ще го приеме, в крайна сметка отидох с момчетата. Исках да и звънна но ми беше паднал телефона и не можах. Прибрах се късно вечерта и я сварих на бутилка вино. Доста си беше пийнала и изглеждаше доста разтроена:  - Какво има миличка? – попитах я разтревожен.  - Какво има ли? Как може да си толкова нахален? Писна ми, това има…писна ми на оная работа…Мамка му и шибан живот…  - Недей да ругаеш, не ти отива…никога не си говорила така…  - Остави ме да ругая, искам да се наругая за всичките четири години в които съм била омъжена за теб…мамка му…мамка му и шибания живот…омръзна ми всички да се гаврят с търпението ми…Все от мен да мине и все напразно…мамка му…никой ли не може да намери мярката? Толкова ли е трудно? Защо мъжете сте устроени така, че ако не плющи камшика по гърба Ви се качвате на главите на хората? Шибана работа…  - Стига, моля те недей да ругаеш…не ти отива…аз само мислех че ти е все едно…няма вече обещавам, само не се ядосвай…  - Разбира се, че няма вече да  правиш така, защото няма да ти позволя…напускам те…омръзна ми вече…всичко ми омръзна…ти нямаш представа какво си ми причинил през всичките тези години…ще си намеря друг, който ще има милост към мен…обичам те, но не мога повече…мамка му и шибан живот…  Ченето ми падна, сега разбрах, тя е от онези хора дето всичко трупат в себе си и накрая го изкарват наведнъж. Ще ме напусне, знам си…а аз толкова много я обичам…и тя ме обича…Мамка му, мамка му и шибан живот! Ще трябва да започнем отначало. Ще направя всичко, всичко което нужно, защото не мога без нея.

Страдам от същия синдорм, но не знам кой повече-аз или приятеля ми.
Браво за писанието

Ако хората си приличат в това отношение не е много страшно, но ако не си приличат голяма драма може да се получи. Аз също съм много спокойна и търпелива и затова често оставам с чувството, че издевателстват над търпението ми...

Справка-Роуз Мадър, Ст. Кинг. Приятно четене.

ще я прочета, не съм привърженичка на Стивън Кинг много мнго, може би защото не обичам ужаси, но ще я прочета непременно...Благодаря ти.

В днешно време търпението е качество. Дава ти възможност да анализираш ситуации,хора, изобщо нещата от живота. Този , който го притежава в повечето случаи постига това, към което се стреми.Разбира и за търпението си има някаква граница. Прескочиш ли я , всичко излиза извън контрол. Нека да го чуят тези, които често злоупотребяват с него. Поздрави за хубавия разказ.

Благодаря ти miaa, с търпението на човек се злоупотребява само ако човекът е в крайност. Аз съм в тази крайност и го осъждам като недостатък. Не че не изисквам от хората, но като го казвам без много врява никой не ме чува, зодията ми е такава "Риби" те са всеизвестни с безкрайното си търпение. Лошо става като ми свърши търпението. За това колегите ми, с които много се уважаваме знаят че като чуят от мен репликата "Писна ми на оная работа" трябва веднага да вземат спешни мерки. В същото време сестра ми която е "овен" и търпението никак не и е присъщо всеки ден фучи за нещо и винаги има ред при нея, само дето трудничко се живее с нея, но все пак трудничкото е за другите. Кое е по-добре незнам...

или е ген. Аз се впечатлявам от хората, които са търпеливи в дадени ситуации, ако е необходимо . Това е дипломатичност и умение.

Благодаря ти miaa, аз лично много се разбирам с търпеливи хора, въобще с хора които излъчват спокойствие и увереност. Изпитвам непоносимост към нерваците и сприхавите, могат за нула време да те изкарат от равновесие...

е много хубав, но в карйна сметка ще има ли щастлив край? Каква е развръзката? Що ни държиш в напрежение? Нека да се сдобрят.

в моята книга за Роуз Мадър имаше 10-ина бели листа. А в твоята?

Ще се сдобрят разбира се щом се обичат...Той повече няма да прави така, защото е разбрал че тя не е непукист, а просто си сдържа емоциите. Нямаше да се получи само ако той го правеше неосъзнато, просто защото си е такъв, а не защото иска от нея да покаже малко чувства и малко слабост понякога...

Многодобре!Явно разбираш от хора.

Благодаря

Това е жалкото, че често пъти с разговор не става. Когато кажеш човешки каво те дразни, обикновено бива подминавано и комай винаги трябва да яхнеш метлата за да те "чуят". Влизажш в магазин ,питаш учтиво и ти отговарят едва-едва. Обаче ако влезеш в същия магазин "с ритник по вратата" и ревнеш от прага: "Това колко струва!" Веднага ти обръщат необходимото внимание. Винаги ли трябва да бъде така? Хехехе... "Защо мъжете сте устроени така, че ако не плющи камшика по гърба Ви се качвате на главите на хората?"... А нима обратното, когато един мъж се държи мило и разбрано, не се случва да му се качат на главата? :):):) Само че, ако трябва да бъде продължен разказът, не мисля ,че тези двамата ще ги бъде. И аз съм безкрайно търпелив, трудно ми писва, но когато това стане... горя всичско, пък след мен и потоп.... За добро или лошо рядко се е стигало до там, но се е стигало....

се случва хората да не обръщат внимание на тези свои близки (или приятели), които мълчат или приемат (почти) всичко било с усмивка, било по най-добрия начин. И става процеса "качване на главата". А не е редно. Разказ от живота ;)

така е принце, когато хората са в крайностите, търпят, търпят накрая взимат кардинални мерки. Склонна в името на любовта да правя компроси, но ако усетя липсата на такава, нищо не е в състояние да ме накара да търпя повече.

Не само че не е рядко, ами дори си е много често. Казват че противополовностите се привличат. А дали наистина е така? Вероятно, но всичко е за сметка на търпеливия. За това когато някой нервак ми каже: "Съжалявам, но съм си такъв" аз му отговарям "Е, то много удобно така и аз съжалявам, но ще трябва да се научиш на търпение".