Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2009 21:00 - Разходката
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 3604 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 23.05.2009 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Почти се унасях, заспивах или по-точно дремех полу-заспала полу-будна и си мислех за различни неща. Мислех си за приятни неща, които са ми разказали или съм прочела. Мислех си за хората - за мислите на хората, за чувствата им и установих че доста си приличат. Приличат си в стремежите си, в мечтите си, в желанията, почти във всичко и тогава се зачудих защо след като е така, е толкова трудно да се разбират, да се обичат, да се сприятеляват, да си помагат… защо ли е така? В този момент сигурно съм започнала да потъвам в сън, защото почувствах една приятна лекота, сякаш духът ми напускаше тялото ми…явно е някакъв странен сън - си помислих, но се оставих на усещането, защото беше много приятно. Изведнъж стана много тъмно, може би умрях, не знам, но след няколко секунди светлината се върна и аз се оказах на съвсем друго място. Бях попаднала незнайно как в един много хубав град, с широки улици. По улиците имаше хора, много хора и много странни хора. Сякаш безплътни. Всичките тези хора крещяха един през друг едно и също нещо:  -Ей, хорааа, виждате ли ме? Това съм аз и съм тук, никой ли не ме забелязва? Искам малко внимание ако може, искам да ме чуете, да ме видите, имам да ви казвам много неща, искам да ви покажа себе си, аз съм добър човек и имам какво да споделя…  Това го крещяха всички без изключение някои по-силно, други по-слабо. Гледах изумена и не разбирах, но продължих по улицата, можех и да срещна някакви нормални хора, които да ми обяснят какво става, но никой не ме забелязваше. Опитах се да заговоря един човек, но той крещеше много силно и не ме чу. Тук май всички са луди - си помислих и продължих. На един ъгъл видях как една девойка се сблъска с един младеж и явно от контакта между тях успя да го забележи и се спря. Загледа се в него и замълча за малко, но младежа продължаваше да вика. Тя го дръпна за ръкава с надеждата че ще му привлече вниманието и се опита да го надвика казвайки му „ Престани да крещиш, чух те, забелязах те, сега млъкни и ме чуй ти.” Но младежа не можеше да я чуе, явно чуваше само собствения си глас и беше глух за другите. Момичето се помъчи още малко и като не успя да постигне желаното, си продължи по пътя подхващайки викането си отначало. Това ме учуди, но така или иначе всичко си беше достатъчно странно за да се впускам в анализи и аз също продължих. На друг ъгъл видях други двама които крещяха, но сякаш се караха…Единия викаше „Ти ме чуй пръв”, а другия „ Не ти ще ме чуеш пръв” Явно и тия се бяха забелязали но не можеха да се разберат кой кого пръв да изслуша, макар че и двамата крещяха едно и също. Караха се, караха се, накрая всеки си хвана пътя и си закрещя индивидуално. Странни хора - продължавах да се чудя - така до никъде няма да стигнат. Продължих. На друго кръстовище се бяха забелязали едни по-интересни хора. Мъжът викаше силно, а жената по-тихо, но от време на време мъжът спираше и оставяше и жената да повика, защото постоянно я заглушаваше и тя се чувстваше нечута от него. Тези двамата не се разделиха поне аз докато бях там, за после не знам. Накрая най-после открих хора които мога да заговоря, защото не крещяха - нито единия, нито другия. Бяха се прегърнали нежно и изглеждаха много щастливи. Щом ме видяха веднага ме забелязаха, усмихнаха се и ми казаха. - Ако не спреш да крещиш няма да намериш щастието… - Но аз не крещя…- отвърнах с недоумение - И тя като другите не може да се чуе – казаха двамата непознати.  Спрях и се заслушах, тогава чух как гласът ми крещи същите думи, като хората от този странен град и се учудих: - Какво става? Как попаднах тук? - Ами сигурно си се питала защо хората не могат да се разбират… - Вярно е – отвърнах – питах се и какво от това, всеки си има теория по въпроса… - Е, това тук не е теория…това е градът на его-то, Когато се научиш да слушаш другите и да подтискаш собствения си вик, ще намериш отговора, а ако намериш и друг като теб, ще намерите любовта и щастието. Но бъди спокойна, попаднеш ли тук ще успееш рано или късно. Но тук попадат само хора, които се питат…  Това беше толкова странно, и до днес се чудя - сън ли беше или умрях за малко.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. koraba - да ти кажа честно такива хора като ...
22.05.2009 21:12
да ти кажа честно такива хора като теб не умират .радостен съм че те има .за да ти се представя по добре отвори си хулите и прочети koraba
цитирай
2. kass - koraba
22.05.2009 21:24
благодаря ти...
цитирай
3. анонимен - Браво!
22.05.2009 21:40
Обаче започваш да омръзваш с ежедневни потове. Разреждай че на хората ще им писне и ще спрат да четат ако и да си написала бестселър
цитирай
4. kass - анонимен
22.05.2009 21:43
добре обещавам по-нарядко, то и без това лятото дойде и няма да имам много време...
цитирай
5. анонимен - бачо Иван
22.05.2009 21:44
Много красив разказ!И поучителен.Така е всички в крайна сметка се нуждаем от едно и също.И е погрешно да се мисли че колкото повече хора се нуждаят от едно и също нещо толкова по трудно то се намира.Малцина осъзнават че човешките отношения не са стока и за тях този закон не важи.Точно обратното е.Каквото даваш -това и получаваш.Даваш внимание получаваш внимание.Даваш любовполучаваш любов.Даваш омраза получаваш омраза.Зависимостта дори не е пропорционална а е експоненциална.Толкова е просто..и толкова отдавно се знае..и аз се чудя и до ден днешен защо толкова малко хора го разбират?не съм специалист по философските и религиозни въпроси но и в Библията го пише..прочети блаженствата...и въпреки това от ден на ден става все по зле.
цитирай
6. kass - анонимен - бачо Иван
22.05.2009 21:59
Времената се менят, но първоначално заложените човешки потребности си остават. Според мен има много информация, много вещи излишни повечето, много изкушения, които човек иска и смята че заслужава, така забравя за далеч по-важните неща и се чувства самотен и нещастен...
цитирай
7. djgator - kass
22.05.2009 23:52
Освен реалния живот- описаното е точен образ на блогът! Тук всички пишат, борят се за внимание, четат се сами- гъделичкайки егото си и....
почти нищо не четат и почти никого не чуват...
Написах няколко постинга за този феномен, но.. глас в пустиня!
цитирай
8. milamam - Много харесвам това, което пишеш, ...
23.05.2009 00:04
Много харесвам това, което пишеш, много ми харесва гледната ти точка, чувството ти за хумор, но от едното уважение, поне веднъж не можа ли да отвърнеш на моя глас. Откакто те открих, всеки ден kass я чета и я гласувам. Това, някакъв принцип ли е при теб, ти не гласуваш за другите - или те са някави, дето те зареждат емоционално, но ти си по-високо от тях...Не вярвам, да не си забелязала, че ежедневно гласувам за теб. Просто започвам да си мисля, че ти се чувстваш все едно си много повече от другите, от простолюдието...Ок, бъди! Ти си си ти, да не ти пука, просто исках да споделя, че тънкият ти усет, който проявяваш в много от разказите ти, ме радва, но ме кара и да се замисля, защо никога, никога до този момент ти не гласува за мен. Его? Не! Гласуването е израз на нещо друго, поне за мен, за проява на уважение, че на някой му е харесало написаното от мен и че по някакъв начин съм му казал благодаря, че е оценил това, което съм написала. Аз така разбирам нещата. Лично мое мнение. Тази вечер просто реших да ти кажа, че колкото и да ми харесва, това, което пишеш, няма да те чета, да не ти пука, къде с мен, там и без, но се чувствах някакси длъжна да го кажа. Дарбата ти е даден от Бога, но не бива да се държиш с нея, сякаш е твоя собственост, тя някак изпълва хората около теб, но поне, когато си свърша работата както трявба, направя нужното, което се иска от мен и някой ми каже благодаря, аз също ще му отвърна...
цитирай
9. kass - djgator
23.05.2009 01:04
не съм останала с такова впечатление, макар че мога да посетя не повече от десетина постинга на ден. Защото освен написаното от автора обичам да чета и коментарите, които са много интересни в повечето случаи. Може би си останал с такова впечатление понеже постингите са твърде много и практически е невъзможно човек да прочете всичките. На мен лично много ми се иска да можех. Иначе его-то, както и суетата са си част от нас, това е положението, можем само да се опитваме да не им позволим да вземат централно място в нашия живот и да ни пречат да бъдем такива, каквито искаме.
цитирай
10. kass - milamam
23.05.2009 01:07
прости ми milamam, за пропуските да гласувам... Обещавам да не забравям вече...Няма никакво високомерие, може би небрежност...Съжалявам още веднъж и ще поправя тази своя некоректност...
цитирай
11. malkiatprintz - Касс. . . :):):) Чудя се кое е по-х...
23.05.2009 01:08
Касс... :):):) Чудя се кое е по-хубаво: великолепното ти въображение или тънкия хумор :):):) Че си хванала добра идея е ясно, че си напипала същината – още повече, но освен че ме разсмя ("...от време на време мъжът спираше и оставяше и жената да повика..."... хех :) ) не ми остави какво да коментирам... :) Ами сега?

О, и изобщо да не си си помислила да разреждаш, едва ли ще съм единсвеният, на когото няма да му омръзне да те чета :):):)

П.П. Усещам, как се зачетохме едновременно един на друг в постовете ;) :)
цитирай
12. kass - malkiatprintz
23.05.2009 01:32
радвам се, че ти хареса принце, наистина се зачетохме един на друг в постовете...
цитирай
13. kass - zabavnata
23.05.2009 10:27
крясъкът е мисъта...докато мислим само за себе си, няма да забележим мислите на хората, докато не обърнем внимание към другите за да разберем (чуем) душевността им, няма как да има разбирателство, или щастие.
Винаги ще оставаме с чувството че сме неразбрани...
цитирай
14. mmagy - поздравления
23.05.2009 11:47
много точно улавяш проблемите на днешния забързан ден,дано повече хора се спрат и вслушат в това,което казват заобикалящите ги.Поздравления
цитирай
15. kass - mmagy
23.05.2009 13:10
Благодаря ти, радвам се че ти хареса...
цитирай
16. lubopitstvo - kass
23.05.2009 13:55
Радвам се, че се питам...
цитирай
17. kass - lubopitstvo
23.05.2009 14:22
питай се lubopitstvo, и се вслушвай само така ще намериш човек който да те чуе...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221282
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031