Чувстваше се глупава, беше се доверила на човек на когото смяташе, че може да му има доверие. Така изпусна сделката на живота си. Можеше да се изстреля далеч в бизнеса си ако не беше издала ценна информация на човек, който обичаше и който можеше да стане неин съпруг. Но хората не могат да четат мисли, няма как да разберат кой какъв е докато не дойде изпитанието. Изкушенията на които ние или ще се поддадем или няма. Е, той се поддаде. Не само, че пренебрегна нея, любовта и принципите на човешките взаимоотношения, но пренебрегна и самия себе си, защото я обичаше. Обичаше я така както може да обича всеки егоист, защото му беше осигурила работа, дом, грижеше се за него като за дете и работеше едновременно с това. Но макар и егоист, той също имаше качества. Беше енергичен, добър професионалист и много практичен. Идеално се допълваха и работата вървеше добре и техните отношения. Но за жалост той пресметна, че да вземе поръчката и да стане самостоятелен със самостоятелен бизнес е по-добре, отколкото да работи за нея и да бъде зависим от нея за бъдещето си и благополучието си. Е, любов, любов но знае ли човек утре какво ще се случи. Току виж вземат че си омръзнат, тогава пак ще трябва да търси работа, пак ще пресмята всяка стотинка от заплата до заплата, а така ще сложи край на това завинаги. Ще има собствен бизнес с добра финансова стабилност и възможност да работи за собственото си име вместо за друго.  В главата му се въртяха какви ли не сценарии. Поръчката беше голяма и не можеше да я изпълни сам, трябваха му хора, които да му помогнат, както за дизайна така и за изпълнението му. Тя разполагаше с отлични професионалисти, но как да отиде там? Ясно е, че те са разбрали за случая и на бързо са пресметнали с какви комисионни са се разминали заради него. Да се съгласят да му помогнат „на тъмно” едва ли биха се съгласили, защото ако тя ги надуши автоматично ще останат без работа и без добра характеристика. А те не бяха от хората, които ще поемат този риск. Освен добър персонал му беше нужен и капитал с който да поеме разходите си за периода в който поръчката се изпълнява. Един хотел не се прави за ден или за два, ще минат месеци, кой ще плаща разноските през това време? Как го правеше тя? Разбира се, че ползваше заем от банката. Но през годините се беше доказала като коректен платец и имаше добра кредитна история. А той, от вчера на пазара, никому не известен, дори още нямаше лого на фирмата си, едва прохождащ, кой ще му се довери, при това не за лев и два, а за хиляди левове. Никоя банка нямаше да поеме този риск, още пък по-малко сега, когато положението е толкова затегнато. Трябваше да убеди клиента да му плати по-голям процент капаро. На срещата клиентът му бутна договора и се съгласи да му даде по-голям процент ако го подпише. В договора обаче имаше доста кратък срок и непосилни неустойки за всеки просрочен ден. Колебанието започна да се надига в него и клиентът веднага го разбра, защото беше с голям опит и се беше научил да разпознава емоциите на хората на секундата, но въпреки това изчака търпеливо. За да спечели време, той обясни че ще разгледа договора на спокойствие и до два дни ще даде отговор. А колко убедителен беше когато убеждаваше хотелиера във възможностите си, колко ентусиазиран, с каква лекота намали цената с 5% за да вземе поръчката, а сега? Сега не беше нито убедителен, нито ентусиазиран. Искаше поръчката, но срокът беше много кратък, а неустойките жестоки. Как го правеше тя? Разбира се наемаше фирми подизпълнители и разпределяше работата, за което им плащаше. Но през годините тя беше доказала, че е коректна и те си получаваха парите след изпълнението на поръчката. Сега когато той отиде да преговаря, фирмите подизпълнители му искат парите предварително, кой ще му се довери на честна дума? Никой. Никой няма да загуби толкова време, да хвърли толкова труд и ресурси и после да води дела и да гони Михаля за да си прибере парите. Беше се озовал в омагьосан кръг. За да изпълни поръчката му трябваха пари, а парите щеше да вземе след като изпълни поръчката. И никой не искаше да разбере това, да му помогне, да му гласува доверие.  Времето минаваше, клиентът го притискаше, а той не можеше да вземе решение. Все не му се поемаше този риск. Опита се да убеди клиента да удължи срока за да е сигурен, че ще го спази. Но клиентът не отстъпваше, все пак щеше да има откриване, фоерверки и концерт на поп звезди, бяха навързани куп народ, които няма да се съобразяват с него. Той смяташе, че може като нея, но не можеше. Тя беше започнала от малки поръчки и с годините се беше развила, а той се изхвърли на високо. Какъв наивник, какъв глупак! Ако ставаше така то всеки работник щеше да грабва поръчките и да шефства. Нима колегите му са по-малки професионалисти от него? Нима не могат и те да тръгнат по фирмите и да отмъкват поръчки? Могат, но не го правят. Не го правят, защото заедно с меда се носи и отговорността, а тя не е за всяка нервна система, не е достатъчно само да си добър в работата си, нужни са и организаторски качества, нужно е да разбираш, че се иска търпение за успеха. В самото начало често се случваше тя да си тръгне без пари, след като плати на работниците си, имало е цели периоди в които е карала на заеми, докато фирмата проходи. Но когато той разбра това, е вече късно. Клиентът му се върна при нея и сега тя работи с пълна пара. Колегите му ще облажат тлъсти комисионни, а някое ново гадже ще се гуши вечер при нея. А той ще трябва да си търси работа, с лоша характеристика и дисциплинарно уволнение за неявяване на работа. „Какъв глупак съм – мислеше си той – ако си бях натискал парцалите, щях да съм си много добре”.

точно в това което аз вярвам, живота е кръговрат и всичко рано или късно се връща при нас, доброто още по силно, злото още по-голямо.Има една думичка, справедливост и има голям смисъл в нея. Поздрави, много ми хареса. Благодаря ти.

ами да ако се научим да си стискаме парцалките ще сме по добре отколкото да се "възгордяваме" "възмажаваме" и комплексираме от удоволствията ни даде ни ни просто ей така ...

Поздрави :)

Стремглаво ти намаляха посещенията, няма почти никакъв интерес към едното и същото което бълваш

благодаря Ви.

Само на теб май не омръзнах. Айде вече и на теб да ти омръзна, крайно време е.

отново анонимен-що , бе име ли немаш?

Анонимен 5 е героя от разказа.

За съжаление мошенниците в България винаги успяват.
За да преуспея трябва да правя някои неща, които не ми допадат и не са ми по характера.

Възможно е...Но не мога да се съглася, че само мошенниците успяват и то винаги. Зависи какви връзки има.

Няма значение какви са връзките, а кои! Това е затворен кръг. В крайна сметка връзката или връзката на връзката е мошеник и престъпник. Ползвайки протекциите му, ти също си мошеник - само си мислиш, че си успял благодарение на ум и умения!
А иначе разказа има и друга страна, митовете за това, какво търси жената в мъжа. Секс, секс и пак секс. Говори се за любов, а не знаем всъщност кого обичаме, странно, нали? Изобщо не я интересува Човека! Справка - "Теорията на стълбата".
Пък и в крайна сметка, дали процента на жените, които са с някой мъж заради парите, не е неимоверно по-голям от този, в обратния случай? :)

ами тръгнем ли да го мислим, до никъде няма да стигнем...самата любов е комерсиална в същността си, все обичаме някого заради нещо...дали заради парите му, дали заради красотата му, дали заради таланта му, винаги има някаква причина която да ни носи облаги, били те материални, били те емоционални...на всеки му според нуждите...
Казват че жените се женят по-сметка до 25 години, ако не успеят преминават към план "Б" - по любов, но аз не споделям много това мнение, поне аз се ожених по любов, и сега когато всичко е свършило и се разведохме, смятам че това е най-хубавото което човек може да направи...защото когато си тръгваш, няма нищо което да те задържа когато любовта си е отишла безвъзвратно...