Има толкова много написани приказки, които сме слушали като деца и които сега четем на нашите деца. Има ли поука в тях обаче, или са написани за да заспят децата по-бързо? Е, за мен няма кой знае какво значение, но като се размислих, реших че не само че има доста насилие в тях, ами дори в повечето има доста голямо противоречие с „човешките” норми. Да вземем например приказката за трите прасенца, в която големия лош вълк си получава заслуженото за това, че иска да ги изяде. Но таткото на Петърчо след като беше прочел тази приказка на сина си, не се поколеба да тегли ножа на прасето Гошо, което бабата на Петърчо отглеждаше и угояваше цяла година. Бабата пък прочете на внука си приказката за косето – босето, което много страдало за яйчицата си, които лошата лисица отмъквала всеки ден, но после без да му мисли го пратила да донесе едно яйце от курника с което да застрои супата. Е, какво пък, дори и малкия Петърчо знае, че човекът е на върха на хранителната верига и си хапва прасенца и яйчица, че и кокошчици даже. Не че не му е мъчно за кокошките, които се разделят с яйцата, ама кой е виновен че яйцата са вкусни и ние ги ядем, така че за нас може. Колкото до животните, най-добре е да си живеят мирно и сплотено в дядовата ръкавичка, поне докато дядото не се върне да си я вземе. Не е виновен човекът, сигурно би им оставил ръкавицата си да се стоплят през зимата, ако не тегнеше над него опасността бабата да го съдере като се прибере. Виж в „Болен здрав носи” си е чисто животинска работа, само не разбирам защо все вълкът да е простия, а лисицата хитрата. Но веднъж братовчетка ми беше нарекла мъжа си кумчо вълчо, заради големия му апетит, не само този към храната ами и за онзи…сещате се. Като си припомня и, че мъжът ми веднъж ме нарече лисица, защото с хитрост съм го принудила да направи нещо, което той не искал. Е, аз просто му казах, че като не му се ходи на концерта на Ози, ще отида сама. А той като си представи как ще шофирам до София, ще гледам концерта и ще се прибирам сама по късните доби, не му даде сърце и тръгна с мен. Какво му е хитрото на това не знам, все пак сам си го реши. Е, не че не си го познавах и не знаех, че кажа ли му така ще дойде с мен, пък ако ще и да спи през цялото време, защото никак не можеше да си представи какво ще обяснява за това, че ме е оставил да тръгна сама, ако евентуално се случи нещо с мен. Но това най-добре е да не го казваме на децата, те сами ще го разберат като пораснат. Да оставим животните и да погледнем други приказки. Примерно за малката угнетена Пепеляшка, която била в незавидно положение при лошата си мащеха и завистливите си доведени сестри, като четеш и сърцето да ти се скъса. Но спокойно, добрия принц ще я хареса и ще я спаси, защото е добра, пък и феята ще даде едно рамо. Каква сладка мечта за всички малки момиченца, които после цял живот чакат своя принц да ги измъкне от неволите. Но ако беше само това с мед да го намажем. Ето друга приказка - за крадецът Аладин. На мен все ми разправяха, че мястото на крадците е в затвора, но Аладин не само, че не попадна там, ами дори се сдоби с красива и богата принцеса. Каква сладка мечта за всяко малко момче! Да се ожениш за принцеса си е много хубаво нещо, но няма много днес, пък и някой могъщ джин ще ти трябва на помощ. Но Аладин поне е бил смел и с добро сърце. С какво обаче заслужи същата съдба мелничарския син от „Котаракът с чизми”, който освен беден се оказа и по-прост от котката си. Там пък котаракът не само не се поколеба да мами, ами дори прибегна и до убийство накрая. Но който си има късмет, и котка да наследи пак ще си вземе принцеса за жена, а баламите нека бъхтят. Ох, айде стига анализи по приказките, много са си хубави даже, важното е, че ни карат да мечтаем, че внасят магия в живота ни и най-вече, че лошия винаги си получава заслуженото.  Лека нощ на всички…

тази тема е изтъркана отдавна, но нали трябва да застъпиш на смяна.... божее, прибери си вересиите
Един ден ако не си на първа дали ще психясаш?

ти моя анонимен ли си или друг? Ако си моя ще ти отговоря...няма да психясам и не знам какво правя на първа та пак да ме навестиш. Нищо и без това се бях затъжила за теб...колкото до темата, както виждаш, ако изобщо можеш, си се шегувам за настроение...Така, че я стига си се стягал ми вземи, че се успокой малко и гледай по-ведро на живота...айде лека нощ...

и аз много обичам приказки...гледам анимация с кеф, заедно със сина ми...в някои хора детето винаги живее...

наистина обичам темата и съм я дискутирала неведнъж с черен възрастен хумор. :)
И до ден днешен си мисля, че малката русалка поиска човешките крака от морската вещица не заради ходенето, а заради онова, между тях, ма това не се споменава в приказката. :)

Виж дете...пораснала си вече щом си започнала да анализираш приказките!Те не са за нас възрастните а за децата.Можеш да ге разглеждаш като смекчен вариант за обясняване на реалностите в живота...като за деца а и да ги подготви за това с което предстои да се сблъскат.А анализа ти е точен както винаги но е закъснял.Имаш ли представа какви детски филмчета гледа моят внек по немските телевизии...карат го да се държи като зверче и произнася едни немски думи дето дъщеря ми със всичките си филологии няма представа какво означават.А иначе на мен не ми дават на една хубава цветиста българска псувня да го науча.Язък че го мога натри езика!

ееее, разби ме направо...малката русалка ми е любимата приказка...може би заради саможертвата в името на любовта...а за онова между краката никога не ми е хрумвало...пазиш ли постинга с удоволствие ще го прочета...

Всъщност много обичам приказки, нищо че съм пораснала и въпреки че ако им направим един анализ в днешно време можем бая да се посмеем, все пак са си хубави. Колкото до псувните, не го учи още от малък, няма нужда децата да порасват бързо, има време за всичко...

не съм го дискутирала в блога, а може би трябва - темата си струва. :)

Да не говорим пък, че в оригинал Червената шапчица изобщо няма хепи енд и е била измислена като назидателна история за младите жени с фриволно поведение. Да, точно така - Шапчицата си е била мома, а вълкът - събирателен образ на хищен прелъстител. :)

направи го, приказките са много...макар че малко ми е гадно да се бъзикам с тях...децата ги обичат и аз ги обичам и имам чувството че се гъбаркам с чисто детските мечти, но един интересен поглед върху тях едва ли ще се отрази на вълшебното въздействие на приказките върху нас...

странното е, че само ние виждаме този гъбаркащ момент, защото сме се вкопчили в детската част от себе си, която те подхранват. Децата приемат насилието в приказките с учудваща зрялост всъщност и трябв ада станеш възрастен, за да видиш, че не е нормално канибал да заколи собствените си седем щерки погрешка-справка Малечко-Палечко...

ooo, ако ги зачешем всичките приказки, какви теми можем да напишем, но защо пък не...така,че подавам ти щафетата...напиши постинг по темата...аз избрах приказки, които да ми повдигнат настроението малко и не се впусках в подробни анализи, но много искам да напишеш един по-сериозен постинг, с по-сериозен хумор в него...

ще си изчакам музата, за да се отнеса към темата с необходимата аргументирана сериозност. :))

чакам с нетърпение...

Моят син категорично отказа да чете приказки. Започна да чете приказките от Ангел Каралийчев, стигна до една, в която дядото се чудел как да укрие някакви жълтици от бабата, накарал я да се скрие в някаква яма за да не я удари градушката, покрил я с рогозка, хвърлил семена отгоре и пуснал кокошките да ги кълват, та бабата да си мисли че вали градушка, но бабата в един момент решила да види силно ли вали, погледнала през някаква цепнатина и една кокошка й извадила окото. На това място синът ми запокити книгата в стената и каза, че това нещо няма да го погледне повече. Като се замисля, има доста идиотски приказки, но децата сякаш им се радват, защото са – популярното клише – "бели листове" и всичко им е интересно, но още нямат система за отсяване. Така че понякога приказките могат да бъдат и малко вредни в някои аспекти. Ами ако вземем всичките немалко приказки за принцеси и принцове. В много случаи принцесата е задължително красива, не прави почти нищо, но накрая задължително се явява някой принц, който да я целуне, да не говорим, че в не малко приказки принцесата се явява единствено като разменна монета на царя, който търси юнак да се пребори с някакво зло, срещу заплащане в натура – ръката, така да се каже, на принцесата. Или например приказката за Златата ябълка: умните братя са некадърни и не могат да я овардят защото заспиват от мързел, докато глупавият убива ламята, щото има мускули. Ами приказката за Златната рибка? Свежда се до един опърничав бабет, който се чуди как да скъси живота на оня раболепен мухльо – мъжа й, който е готов да стане за резил и да проси до безкрай само за да й угоди на капризите. Разбира се, има и много хубави приказки, но и при тях голяма част от успеха се върти около късмета: все ще се появи някоя фея, някой вълшебник или някакво чудо, което ще изсипе почти наготово злато, благодат, успехи. Пепеляшка не би помирисала бала, ако не бяха гълъбите да й помогнат.
И така започваме да си живеем със стереотипи: момчето трябва да бъде принц, задължително красив, задължително силен и задължително трябва да се пребори с ламята, с вещицата или с чудовището иначе би било пълен провал, момичето трябва да е принцеса или бедна девойка, но задължително красива, иначе – никакъв принц, да бъде добра и да чака чудото... Приказка която ми харесва? Малката кибритопродавачка. Бедна, самотна, продава кибрити за да се изхрани, има мечти, но не ги дочаква. Да ги питам аз тия три прасета каво ще правят с тоя данък върху недвижимото имущество! :):):) Днес нещо съм яхнал метлата, та ще спирам, че само на приказки ще ми станат... Болен-здрав носи, нали? После защо имало толкова мошеници, които си гледат кефа, докато останалите бачкат за да изкарат пари, че те да имат онези какво да крадат...

А пък един психолог каза, че приказките на Андерсен направо трябвало да се забранят :)

но е хубаво, че някои четат...за тях самите е хубаво...

защото е много дълъг, но ще ти кажа, че всяка вечер измислям приказка за лека нощ и я казвам на момичето :-D

\m/
//

Имам подобно мнение за приказки, които са ужасно вредни и заради които страда целия свят! Не се шегувам. Пепеляшка и "Красавицата и звяра" са сред най-вредните писания!!! Те провокират меркантилност у малките момиченца!

не се ядосвай принце, децата много добре правят разлика между реалното и нереалното, самите те са вечно в някаква приказка, играят с въображаемия си приятел и ако ги гледаш от страни, ще видиш и чуеш ужасяващи истории...думите "ще го пребия" или "ще го убия" си бяха редовни в речника на сина ми при игра...истината е обаче, че някои приказки са просто върха, като примерно "Бременските музиканти", която е на върха на клсацията по безмисленост поне за мен...Най-харесвам Андерсеновите приказки, но мисля че те са за по-големи "деца". Има обаче и други приказки като френските, индийските, японските народни приказки, които са много съдържателни и интересни, но кой знае защо не са сред така наречените класически приказки...

различни сме няма спор...

и аз измислям понякога приказки на сина ми и признавам, че това е доста трудна материя...

въпросът не е в това какво ще прочетем на децата си или какво те самите ще прочетат по-късно, по важното е какво отношение ще ги научим да имат към това което са прочели. Аз лично ако бях на мястото на дядото в приказката за златната рибка, щях да си пожелая една къщичка за себе си и бих си плюла на петите, далеч от злата и алчна баба...Ако възрастните не приемат приказката просто като текст, приказките няма да имат вредно влияние върху децата. Макар и като малки да им хареса приказката, при един разговор за съдържанието им с родителите си би им помогнал много да отсеят хубавото от несъдържателното.

Съгласен съм с теб, а ти споделяш ли моето мнение относно цитираните 2 приказки?

споделям го, в първата за Пепеляшка не ми харесва решението, че непремено трябва да е принц обектът на любовта, можеше спокойно да си порастне да си се влюбят с някое скромно момче, което да оцени нейното трудолюбие и добрина и да си я обича заради това, така нещастното и детство ще и донесе плюсове за бъдещето й и щастие. Във втората, която по принцип по я приемам, но ако беше изтекло времето и звяра си беше останал такъв, въпреки това обаче тя го обича, щеше да е по-привлекателна за мен, но пък като малко момиченце (когато съм била) сигурно много щеше да ми се иска да се превърне в принц...

Ето набързо моят коментар на 3 приказки:
1. Спящата красавица - защо само красавиците да могат да са специални, после цял живот да спят и накрая, без да са се трудили да дойде богат принц, да ги целуне и да им оправи живота..
2. Пепеляшка- Защо заблуждават бедните момичета, че е лесно да се доберат до богат и красив принц, в живота рядко човек напуска своята каста и преминава наготово в по-горната
3. Красавицата и звяра- Цитат" той беше ужасно грозен и противен, но не спираше да я обсипва с подаръци, рокли и и обеща разкошен палат"- без коментар.. Една къдрокоса актриса Елена- така се ожени за грозен но богат грък- сама разказваше как и е бил противен, но по време на панорамна обиколка СЪС САМОЛЕТ НАД София!!! Тя е склонила....- бляяяя ( тук си връщам храната - сори)

stupidity

нали знаеш че най-богатите търговци са търговците на мечти, хоп хапче за отслабване и всеки който мрази движението се хваща за него...това са мечтите...и без тях не можем...иначе бихме се гръмнали...по-важното е да разберем, че са само мечти и да се научим да си носим кръста...поне докато сме деца можем да си позволим да мечтаем колкото си искаме, като големи пак мечтаем ама по-разумно и по-разбиращо...

много интересни мисли, за жалост обаче децата трудно биха разсъждавали така. А приказките са за деца, хубаво би било да им се разкажат по-простичко и по-лесно за асимилиране, иначе да... ако погледнем филосовски можем да си спретнем доста интересни тълкувания. Феята е онова вътрешно желание светът да бъде по-справедлив и по-равностоен за всички, принцът и балът е онзи стремеж да ни се случи нещо хубаво и изключително, което всички желаем...няма лошо да помечтаем...хубаво е даже, но рано или късно ще разберем суровата истина и аз мисля, че колкото по-рано сме подготвени толкова по-добре. Но пък приказките не са учебници в крайна сметка, така че ги чета на сина си...а после си говорим дълго и си ги тълкуваме според настроението ни...

това за мечтите си го казала много добре...между другото един приятел ми разказа за негови познати, които не купували играчки оръжия на детето си, за да не става агресивен...резултатът бил: всеки път синът им набивал някое дете на детската площадка за да си играе с пистолетът му или меча му. Така се отказали от метода си на възпитание. Като крием нещо от децата си, не означава че ги предпазваме...

е измерител на любовта. В момента, в който тя не може или не иска да ми измисли приказка за лека нощ, разбирам, че не ме обича! :-D

\m/
//

Забравяте едно много просто нещо. Приказките, за които говорите не са създадени за деца. А като е грешен фундамента на анализа се получават и грешни изводи. Приказките са създадени от възрастни за възрастни. Просто с развитието на обществото и освобождаването на "рационалния" човек и неговото съзравяне - приказките се насочват към онази аудитория, която все още живее в свой приказен свят - децата. Ха, нима не се сещате, че Шехерезада разказва своите приказки - включително тази за Аладин на султана, а не на детски панаир. Че братя Грим са учени фолклористи с богато въображение. Не сте ли се питали, защо в техните приказки и има толкова много крале, кралици, принцове, принцеси и ей така всеки ден минаваш от кралство в кралство, пък в други приказки не е така - там има най-много до двама царе и т.н.
Така се случва и с почти всички книги за "деца", които се препоръчват на малчуганите, като Тримата мускетари, Граф Монте Кристо, романите на Карл Май и т.н. Те също не са писани за деца и историите описани в тях не са за деца.
И точно затова, защото забравяме, че всички тези истории са за възрастни - почваме да пълним главите на децата ни още от малки с "поучителни" историйки за лъжи, насилие, за убийства, за илюзорни мечти и т.н. и т.н. хубави неща, описани от автора на този пост.
Като обърнеш нещата от вярната гледна точка и във вярната възрастова група, ще установиш, че няма нищо чак толкова страшно и ненамясто в тези приказки "за деца".

много интересен коментар...мерси...жалкото е само, че има толкова много приказки за възрастни, а приказки за деца...нъц...но децата се раждат все по-умни и даже директно отсичат: тази е хубава, тази - не, а пък ние възрастните си правим анализи... Усмивки и благодаря за прекрасния коментар...

Абсолютно си права и това което казваш е потвърждение на факта, че човешкото съзряване става все по-рано и по-рано и затова и в "модерните" приказки за деца или техните "модерни" интерпретации, героите са гелосани, героините са полуголи (нищо че са на 8-9 г.) налисието е по-директно и брутално. С тази разлика, че някогашните приказки са измисляни от хората, за да се вади поука, за да се търси нещо различно в поведението на хората, за да ги насърчи дори да бъдат по-смели, по-изобретателни, по-търсещи. Виж сегашните модерни прочити и нови приказки се правят с една единствена цел - насърчаване на продажбите. За това в тях рядко има поука, въпреки, че все още доброто все пак надвива злото...

заради тебе махнаха най-нормалния пост от първа!
Погрозней още повече, кална манга!
Духай на целия блог пачавро селска!

айде пък сега, да не съм ти го махнала аз. Напиши друг може пак да ти го качат на първа. Чак сега разбрах какъв ти е проблема...

Ех, приказките... а замисляли ли сте се, че някой от тях май изобщо не са писани за деца? Да вземем за пример добре познатата ни Пепеляшка. Та нима нейната съдба не е тайната мечта на всички самотни домакини? Мечти за богатия принц, които ще ги измъкне от мизерията, от досадната работа в кухнята и от този момент ще заживеят като принцеси. Ако се замислите тази история е залегнала в поне 90 % от сапунките! Бедно момиче се влюбва в богато момче, минава през незнам колко изпитания и капани заложени от "вещицата", най-често майката на героя, която не харесва героинята заради бедния й произход, и накрая всички заживяват щастливо, а лошите са наказани! Е, това ако не е модерната история за Пепеляшка! А иначе приказките са хубаво нещо, стига да ги приемеш като художествена измислица, иначе ще си остарееш и побелееш в очакване на принца. :-))

Приказките наистина са многопластови, когато започнем да ги разглеждаме с нашия поглед, но наисина е добре макар и за няколко минути да се коментират след това с децата. Докато бяха малки го правех и мисля, че това помага да не останат евентуално с някакви погрешни представи. По-хубавата страна на приказките, е че чрез тях имаме възможност отрано да изградим връзка с децата си.

точно така ми се струва и на мен...

това е причината синът ти да отхвърли някоя история, като абсурдна или брутална, което прави всеки който не приема текста просто като текст, а има и отношение по въпроса...а връзката е много важна между деца и родители, тя е основата на бъдещите взаимоотношения...

но първото изречение беше страхотно! Много съм развълнуван.

http://finbel.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/04/umnite-praviat-sinove-krasivite-shterki.344205

и аз не я харесвам много точно тази снимка, но съм я качила специално за теб за да видиш с каква усмивка гледам на теб. Бях сигурна, че ще оставиш мнението си. Надявам се, че си поласкан...
Между другото прочетох постинга ти посветен на мен и съм с малко смесени чувства, можеше да ме попиташ искам ли реклама, всъщност не искам. А аз се чудя откъде 823 читатели на "Мъжки му работи" такъв рекорд не помня да съм имала...имах си аз сега да взема да попадна и в най-четени...ужас...

И аз съм на мнение че доста от приказките дават погрешна идея на децата за света - надявам се те да не ги вземат толкова сериозно. М/у другото някои по съвремени приказки са доста по меки по отношение на съдържанието но пък за тоя дето ги чете (възрастния) са доста скучни :) та има нещо в това че са създадени за възрастни поже би.

PS: снимаката е хубава. Този анонимния дето те дразни май все пак върши и добра работа ;)

благодаря за коментара, май излиза че възрастните сме по-големи деца и от децата, пишем си приказки за нас, четем си ги, но има и хубави неща за деца...костенурчето Франклин например си е много примливо...

Има нещо такова. Точно такива като Франклин имах впредвид .. има и други но не знам дали са популярни в България ... мечките Берщайн например

просто защото някои от съвременните приказки наистина се пишат за деца, а не за възрастни:)

za da ima pouka v edna prikazka nqkoi trqbva da postrada dali fizi4eski ili duhovno se edno

Прав си, но каква е поуката в "Котаракът с чизми" например. Няма лошо човек да достигне върхът с ум, а не с богато наследство, но така разказана приказката не носи такава поука. По-точно поуката е: целта оправдава средствата, а такава поука не е полезна за децата, нито за възрастните дори...