Стъпваше сякаш по въздуха. Не ходеше, а летеше. Свободата я обгръщаше от всички страни, сякаш дишаше по-леко, спеше по-спокойно, смееше се по-често. Беше като преродена. Животът бе открил пред нея нови възможности, нови приятели, нови преживявания. Беше забравила миналото толкова бързо, че чак сама се учудваше на себе си. Ревността, страхът, оковите – всичко беше зад гърба й.  Сега се радваше на нова любов и бе на гребена на щастието. С новия си приятел излизаха от доста време и бяха изградили доверие и уважение един към друг. Всичко беше не просто хубаво, а съвършено. Сякаш преживяваше отново младостта си и преливаше от сила и увереност.  Те се излежаваха блажено в леглото унесени в благодат.  - Ще се омъжиш ли за мен? – каза някак непринудено той.   - Предложение ли ми правиш? – усмихна се тя.  - Да! Мисля, че да. Не, не мисля - сигурен съм…Точно така е, предлагам ти брак…  Тя вплете пръсти в косата му и се засмя.  - Така ли се прави предложение? Защо не си на колене пред мен с малка плюшена кутийка в ръка с венчален пръстен в нея? А? Казвай бързо…  - Амииии – засмя се широко той - не бях го планувал затова, спонтанно ми дойде отвътре, но ако държиш ще застана на колене пред теб.  Той коленичи гол до леглото, огледа се и видя кутията й за бижута, в която държеше всичките си накити, подаръци по разни поводи от близки хора, протегна ръка, взе я, отвори я и с романтичен глас каза:  - Ще се омъжиш ли за мен?  - Но това са моите бижута…- продължи да се забавлява тя.  - Да, и скоро при тях ще има и пръстен. Моят пръстен за теб.  Тя се отпусна на леглото и се замисли. Не каза нищо. Изглеждаше малко тъжна и объркана. Той разбра това, стана бавно и я целуна по челото. После се обърна и тръгна към банята.  След тежкия си развод тя чувстваше огромната неувереност. Сама с две деца и в тежко финансово положение, тя бе изпаднала в състояние на безнадеждност, отчаяние и страх, но много скоро бе разбрала, че нито хората са толкова жестоки, нито животът, нито пък тя е толкова слаба. Децата й я подкрепяха и не й създаваха грижи. На работното си място бе високо ценена и веднага след развода си се изстреля с бясна скорост към върховете на успеха.  Успяваше във всичко, без дори да е очаквала. Цялата тази свобода, да мисли, да решава, да бъде себе си, без да се съобразява с никой я направиха силна, волева и самостоятелна. Бракът бе като окови за нея. Мъжът й ревнив и жесток я бе обсебил, казваше й какво да прави, кога да се прибира, не й даваше право на лично време и беше на принципа „Не оставяй жената без работа, за да не й минават щуротии през главата”. Преди да се оженят не беше такъв, но с времето любовта си отиде и цялата му същност изплува на повърхността като труп на удавник. Но сега всичко това беше зад гърба й. В браковете има и нещо хубаво обаче, заради което тя дълго бе отлагала решението си за раздялата. Обичаше уюта, мило й беше всяка неделя да пържи мекици гледайки някой следобеден филм, докато децата и мъжът й спяха следобедния си  сън. Хубаво беше и онова чувство, че като се прибереш у дома няма да си сам, хубаво беше, че има кой да се грижи за сметките, ремонтите на колата, гумите, крушките и куп други подробности. Но за тези неща се плаща сурова цена – свободата. Мъжът й беше ходил хиляди пъти за риба, на стадиона или на бира с приятели, но тя не можеше дори и веднъж в месеца да си позволи да излезе с приятелки без да обяснява с часове къде и с кой ще бъде.  Сега бе получила отново предложение за брак, което макар и да приличаше на шега си беше съвсем сериозно. Трябваше да реши иска ли да се обвърже отново или не иска, какво ще спечели и какво ще загуби. Минаха дни, срещаха се, но и двамата не отваряха дума за това. Тя не говореше много напоследък, само го гледаше със смесени чувства на умиление и колебание. Обичаше го, искаше го.  Накрая просто реши. Няма какво да се чуди повече. Една вечер просто излезе от дома си, взе си такси и отиде у тях. Позвъни на врата, изглеждаше сякаш няма никой. Позвъни повторно - пак нищо.  Явно не си беше у дома, обърна се и натисна копчето на асансьора. В това време вратата зад гърба й се отвори и той я загледа учудено.   - Хей, какво правиш тук? - Изненадано се усмихна той – извинявай че се забавих, бях гол и трябваше да се облека. Мислех че е пак онази досадна съседка от горния етаж.  - Ще се ожениш ли за мен? – каза тихо тя…  - Предложение ли ми правиш? – засмя се той…  - Да!  - Така ли се прави…  - Извинявай не бях го планирала – прекъсна го тя – моля те не ме карай да падам на колене пред погледа на любопитните ти съседки.  - Никога не бих…Хайде влизай…  Пет години по-късно тя вече имаше друго мнение за брака. Бе женена щастливо, имаше кариера, излизаше с приятелки всяка седмица и имаше истински приятел у дома. Беше си все така влюбена в него както и в началото. Ценеше го високо и смяташе, че няма друг такъв мъж на света като нейния.

за момент си помислих, че зад изненаданият пич на вратата ще се покаже резервната мадама. Добре, че не мислиш като мен.:))

Много, много добре... поздравления, Касс :) Винаги е било трудно след едно такова дългогодишно преживяване човек да вземе решение и да повтори опита, но е хубаво, че се срещат и свястни хора, така че едно голямо разочарование от един тежък брак не е задължително да се повтори отново :)

е, така ли се предлага брак ако има резервна мадама. Едва ли толкова бързо ще охладнее...Освен ако не е някой тънкообиден пич...

Абсолютно съм съгласна malkiatprintz, хората не бива да се слагат под един знаменател. Брака с един може да е кошмар, но с друг истинска благодат...

Хубаво си го написала :)
Прилича малко на автобиографичен :)

Не е автобиографичен, но познавам жена с подобна история. Даже познавам и една която се ожени три пъти.../приятелка е на майка ми/

И аз съм съгласна с принца :) Хората са различни.. едно и също нещо може да е доста различно,завижи кой и как ти го показва... Поздрави за разказа, кас!

Превърнала си отново бита в нежна балада. Прозата в поезия. И в буквалният и в приложния смисъл на думите проза и поезия.

С възхищение!!!

Благодаря, не бива да си правим изводи и да отписваме нещо само защото не сме имали късмет първия път. Много пъти чувам такива категорични констатации "Брака е тъпо нещо", "Никога повече няма да се женя" и т.н. Щом има щастливо женени хора значи не е невъзможно.

Благодаря cefulesteven, висока оценка ми даваш...
благодаря ти от сърце...

Финесът ти личи от километър. С удоволствие идвам при теб.Всички имаме своите моменти на отчаяние. Един развод с всичките му последствия от това е неприятен. Трябва време за да може човек да " стъпи на краката си"Но животът продължава и хубавите моменти тепърва предстоят.

Благодаря ти miaa, много хубав коментар...

haresa mi...tova istinska slu4ka li be6e..ili e izmislena ot teb

Ами не е мое лично преживяване. Има голяма доза измислица, а иначе много се чудехме на една позната, че се ожени повторно. Голям зор видя с първия си мъж.
Но сега си е много добре с втория...Ако аз бях преживяла това, което тя - сигурно щях да мразя не само брака ами цялото мъжко съсловие, но има хора с голяма сила в тях...

az li4no ..ne vqrtvam v uspeha na vtorite brakove.... vijdala sam ..imam poznati, koito. sa 6tastlivi s vtorite si maje.....nooooo az si imam svoi teorii i razbiraniq za tezi vtori brakove..., taka 4e.. ako slu4aino mi se slu4i ne6to takova.. znam 4e nqma da bada 6tastliva...govorq za sebe si... ne po princip

Човек докато не опита няма как да разбере. Все си мисля, че си дължим втори шанс...Аз лично имам само един брак прекратен и ако някой сега ми предложи да се оженя пак, много ще има да се чудя...Но знам ли, зависи от човека...Трудно е да започнеш отначало, трябва да си сигурен, че ще ти стигнат силите...

6te ti obqsnq za6to az li4no sam protiv vtoriq brak..govorq za sebe si.... nikoi maj nqma da me vazprieme..nito kato viziq , nito kato harakter, za6toto toi e dosta osoben... dori i da me obikne.. nqma da vazprieme decata mi.. nito te nego...poneje sam osobnq4ka..6te si mislq, 4e toi ne e s men ot lubov .a ot materialna izgoda..toest nikoga ..nqma da povqrvam na maj..4e se e vlubil v men samata... ako 6te i sveta da preobarne zaradi men...tova e.... a i 4estno da ti kaja..trudno bi mi bilo da priema drug maj do sebe si.. daje nevazmojno... bi se polu4ilo nqkakav strahoten sblasak na harakteri..i razbiraniq za jivota... aaaaaaaaa bitovizmite mnogo barzo 6te ubiqt lubovta....tova e realnostta mili4ka..ostanaloto sa si 4ista doza fantazii za men...pak uto4nqvam..ne go vorq po princip... govorq za sebe si...

Ами какво да ти кажа, ти си се познаваш и си знаеш най-добре. Според мен когато човек е предварително настроен за развитието на нещата е по-трудно да се довери особено на случайноста, но нали съм си мечтателка все ми се иска да има и начин, човек да намери щастието не само в любовта, в живота въобще...Има си хора, които не си поплюват да опитат пак и хич даже не го мислят, или ще се получи или няма. Колко е силна любовта и колко дълго ще трае не е най-важното според мен, важното е доколко двамата ще се уважават и разбират, доколко са способни да говорят на един език помежду си, да се забавлват заедно и да се подкрепят, всичко друго е без значение...Сигурна съм че на света има поне още един особняк като теб, който мисли по същия начин и твоя и неговия характер се пасват идеално. Децата ще пораснат, ще си имат собствени семейства и не е нужно да го приемат като свой баща, достатъчно е да се разбират като приятели. Но кой знае, аз може би съм една голяма идеалистка.

докато намери това, което го удовлетворява. Защото ако не опита, сигурна съм, че в последните си земни дни ще съжалява, че е пропуснал тази възможност. Пък и, както и по-горе се спомена, това не означава, че щом веднъж си имал неуспешен опит, всеки следващ ще е такъв. Да вземем например Миглена Ангелова...:)))

Много гол го дъжиш този мъж в разказа :) За момент си помислих че има посетителка .. явно жегите оказват влияние на творческия процес :) А по въпроса за повторните бракове аз лично съм свидетел на неуспешни такива, но съм определоно за повторен брак ... просто не трябва да се прибързва. Поздрави! ВВ

Браковете си имат и плюсове и минуси, без компромис рядко се минава, важното е обаче с какво можем да напражим компромис и с какво не. Колкото до безкрайните опити не ми се струва много нормално или не можеш да си извадиш поуки от грешките или има нещо много сбъркано в теб. Какво значи да се жениш пет пъти, все на един и същи тип човек ли попадаш и ако е така, толкова ли не се научи да го разпознаваш. По принцип хората могат да живеят заедно и без да се женят, но да предложиш брак на някой означава, че му гласуваш голямо доверие и си абсолютно убеден, че можеш да прекараш живота си с него, нещо като съюз...

Вярно, сигурно защото аз така си ходя из нас. Така е често пъти са неуспешни и вторите бракове, но съм забелязала, че в повечето случаи са малко комерсиални и затова. Примерно самотна майка без шофьорска книжка се жени за друг, вдовец или разведен, без значение - за да си помагат взаимно по един или друг начин, а не защото се обичат силно и искат да се свържат...

Съседте сигурно са се въоръжили с бинокъли съответно:) Е тези дето ги описваш може и да се заобичат по някое време .. не много пламенно но има шанс. Има и друг вариант .. първия мъж бил много ревнив и буен, та после като срещнала не ревнив и улегнал, се хвърлила и се оженила като пропуснала редица други недостатъци на втория. Не трябва да се прибързва! ВВ

ПП: А каква е ролята на шофьорската книжка не разбирам?

Аааа, това са някакви глупави примери които ти давам. Просто понякога хората се събират за да си помагат взаимно, не толкова от любов. Аз мисля че моята героиня не е прибързала много, все пак чудесно се е справяла и сама, просто е решила, че лошия й късмет първия път не е достатъчно сериозна причина да не опита пак.

mili4ka..taka ne go bqh mislila.., 4e decata mi 6te porasnat ..i 6te si imat svoi semeistva..i 4e moje da badat priqteli s daden maj...takaaaaaaaa poglednato ..moje i da si prava..noooooo da se nameri takav osobnqk kato men...amiiii hi4 i ne mi se vqrva....daaaaa nastroena sam otricatelno kam vtorite brakove.... neznam.. vsa6tnost ..mnogo me obarka....da ima nqkoi ..koito da misli to4no kato men...nqma be mili4ka.. nqma takav 4ovek..toooooooo ako ima 6te e cqlo 4udo

Е, нищо не ти пречи, огледай се...да не би да го подминеш случайно...знае ли човек и чудо може да стане...Един живот живеем, длъжни сме да бъдем щастливи и пълноценни...пък и жененето съвсем не е задължително...

eeeee ne..ti savsem me ozada4i..4e kak bez brak...nali trqbva da me podsiguri majat do men.... a i vij az kak razsajdavam.. za da sam s edin maj.. az trqbva da sam mu rodila deca... te sa edno ot ne6tata , koito 6te ni splotqt...kak taka 6te bada s maj .. bez da sam mu rodila deca...tova e nqkak si protiv moite razbiraniq za istinsko semeistvo...

Ееее, ти си направо страхотна. Разби ме тотално... Права си за децата, за мен те трябва да са резултат на голяма любов, съчетанието от гените на двамата обезсмъртяват любовта им, затова й неразбирам децата тип "грешка" или нежелана бременост особено в днешно време. Но преди децата трябва първо да е ясен въпроса в личен план, за да имат добра среда в която да израснат. Не е хубаво двама души, които постоянно са в конфликт да се инатят относно раздялата в името на децата, защото те няма да растат щастливи, не е хубаво и майката сама да ги отглежда, колкото и странно да е, мъжът също има голяма роля във възпитанието на децата. Така, че когато една жена се омъжва повторно тя ще знае със сигурност дали кандидатът е достоен да му роди деца, по начина по който той по принцип умее да общува с деца. Децата не са въпрос на разбиране, те трябва да са планувани и желани и никак не ми се струва разумно една жена да се обрече на самота, само защото не е сигурна, че й се ражда отново или че някой не би го желал. Всяко нещо с времето си, то ще си проличи, но без да се опитат двама души да живеят заедно и в разбирателство няма как да знаят. На никой не му е написано на челото "Аз съм перфектният съпруг и баща"...

zna4i otnosno decata si me razbrala..tova e 4udesno...ami az iskam da kaja, 4e ve4e sam na opredelqna vazrast, na koqto ve4e ne moga da imam deca...ot tam idva i mnenieto mi.., 4e ne moga da bada s drug maj... za6toto nqma da moga da go napravq izcqlo 6tastliv, toest 6te bade brak bez deca..eeeeee kak 6te bade 6tastliv tozi brak...6te bade v razrez s moite razbiraniq za semeistvo... shvana misalta mi...aaa i v edin maj .. az gledam mnogo ne6ta.. ne na posledno mqsto e i materialnoto polojenie.. az tova ne go kriq.... savsem drug e vaprosa ..kogato .. dvama ostanali vazrastni na same.., se sabirat.. za da si badat drugar4eta...poznavam dosta takiva vazrastni dvoiki...noooooooooo za men tova ve4e ne e onazi golqmata i palnocennata lubov......iskam da me razbere6 savsem pravilno... za da napravq 6tastliv edin maj... az trqbva da dam vsi4ko ot sebe si... vklu4itelno i dete.. za da bade vsi4ko palnocenno.., a az ve4e biologi4eski ne moga da razjdam..ot tam i misalta mi, 4e ne moga da bada s drug maj..prosto nqma da ima smisal.. dano da si me razbrala pravilno...

Разбрах те и те поздравявам искрено...

blagodarq ti....

човек е щастлив толкова, колкото сам си позволи...

Разбира се, че е така. Хората разбират щастието по различен начин. Има хора, кото просто не могат да живеят сами, а други които предпочитат да са сами без да се съобразяват с никой и нищо. Така, че един брак се полага почти на всеки, а втория е за тези които предпочитат оковите пред самотата...

свободата не е нещо, което получаваш или зависи от външния свят.
стените не правят затвора.
да си сам не означава, че си самотен...
самотата идва при хората тогава когато искат да избягат от себе си.
тогава идва и затворничеството - желанието да се накажеш. мнозина считат че да търпят терора на някой човек до себе си е по-добре от това да останат на саме със себе си.
дори и в твоят разказ е така... когато героинята ти се установява в себе си, когато почва да живее здраво опряла се на собственото си същество, тогава самотата я напуска, тогава тиранията спира, тогава щастието и успеха идват...
истинската обич не е възможна ако човек бяга от себе си... нали?

Чудесен коментар, замислих се. Действително с много жени се случва така, затваряйки се и опирайки се на мъжете си. Много от тях се оказват доста способни когато им се наложи, но сякаш не си вярват достатъчно и в действителност любовта е много по-възможна когато двамата се приемат и ценят като личности...

Много е красиво - 5*****

А грозното е ....

Как чивек да не намрази жена си.
Ах, че ме разчуства.