Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2009 23:50 - Не ме е страх
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 4670 Коментари: 28 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ася и Краси бяха женени от шест години и обмисляха да имат дете. Бяха щастливи заедно и се обичаха. Подредили скромния си дом, отдадени на работата си и двамата живееха в хармония и спокойствие до такава степен, че чак граничеше с мързел. Предпочитаха да си останат в къщи отдадени един на друг, създавайки си приятна атмосфера, вместо да се скитат по кръчмите или пътищата, както често го правеха преди. Имаха спестявания и планове за бъдещето, които бяха също така скромни и кротки както целия им съвместен живот. Понякога се питаха и се тревожеха дали не живеят прекалено скучно, но после и двамата единодушно отсичаха, че са си много добре, скучаещи в малкия си свят, който си бяха изградили.  Но спокойния им и монотонен живот се преобърна на опаки в деня в който Ася откри бучка на едната си гърда и докторът произнесе присъдата - рак. В този момент се загнезди страхът и чувството, че вероятно ще напусне животът преди да го е изживяла.  Ася и Краси лежаха в леглото замислени, от време на време се споглеждаха, въздишаха тежко и пак потъваха в мисли. - Знаеш ли? – каза замислено тя - Трябва да направим всичко, за което само сме мечтали, всичко което сме планували, трябва да излезем от тук и да разгледаме света, да отидем на екскурзия да видим пещерите, все се каним, а нищо не правим, проспиваме живота си, изгубили сме способността си да търсим и намираме нови усещания… - Хайде тогава, ставай и се обличай. – усмихна се той - Да отидем на бар, да танцуваме, да се напием, а утре да ближем люти рани от тежък махмурлук. Да си купим Кама Сутра и да изпробваме всички пози в нея. Да изтеглим пари от банката и да предприемем пътуване. - Чудесна идея, да отидем до Париж… Двамата се умълчаха отново. Страхът ги бе обзел. Имаха толкова много неща, които мечтаеха да направят заедно. Тя гледаше по-философски на нещата и дори си позволяваше черен хумор, докато на него никак не му беше до философии и шеги. Когато тя заспа, той я гледаше, въздишаше и се задушаваше от нарастващата тревога. На другия ден той стана преди нея, почти не беше спал. Направи й закуска и кафе, които й поднесе в леглото, напълни банята и я пренесе на ръце, докато тя се кискаше сладко, а после я пусна в топлата вода и започна да я къпе като малко дете. Не след дълго се озова във водата при нея, и в дълго боричкане, шеги и наместване на крака, ръце и други части се отпуснаха в големия облак от пяна, който бяха направили в борбата си за малко местенце.  - Мен не ме е страх от смъртта – каза внезапно тя…  - Каква смърт. Не ти разрешавам да говориш така. Знаеш че позитивното мислене е много важно…  - Но аз говоря по принцип, не ме е страх аз да умра, страх ме да не би смъртта да отнеме някой много близък човек и аз да трябва да живея без него. Това е много по-страшно отколкото ти самия да умреш.  Краси усети остра болка, душата му се сви. Този страх, заради който не бе мигнал цяла нощ му бе добре познат. Не искаше дори да мисли, дори да допусне. Изражението му стана мрачно. Той знаеше, че сега трябва да е много силен. Каквото и да каже докторът, след като излязат резултатите, трябваше да го приеме хладнокръвно, но не беше хладнокръвен, нито силен. Не можеше да си представи, че ще я загуби. Силна непримиримост и гняв се смесваха в него. Никога няма да се примири, ще й вдъхва увереност, ще я гледа като новородено бебе, но няма да я пусне да си отиде, никога…  - Как така не те е страх, всеки го е страх от смъртта. – опита се да се отърси и си придаде вид, че си говорят общи приказки.  - Ами така. Мисля си за хубави неща, как ще отида в рая, там сигурно има красиви къдрокоси ангели със светли очи и перфектни тела, а огромните им разкошни крила ще потръпват нежно на гърбовете им…  - О, виж ти! – усмихна се широко той -  Мислиш си за други мъже така ли, а аз се тревожа за теб. На това ли му викаш любов? - Но мили, как си го помисли. По точно бих стояла до портите на рая и ще те чакам, и няма да направя и крачка през прага му докато не дойдеш… - Кой ще те остави, щом Господ е толкова нетърпелив сигурно има недостиг на ангели в рая и едва ли ще остави най-красивия от всички да ме чака до портите навън. - Оооо, няма такъв ласкател като теб, любов моя… Толкова си мил и сладък понякога…- Тя се разнежи и го обсипа с целувки… - Такъв съм си…- каза небрежно той - Мил и сладък и само твой.  Лечението се проточи дълго, операцията, химиотерапиите, всичко беше болезнено и мъчително и често оставяха в нея чувството, че няма да издържи. Понякога се чувстваше толкова зле, че дори желаеше смъртта, но помислеше ли си за Краси се изпълваше със сили и живот. След последните процедури резултатът беше добър, очевидно бяха преборили болестта. От този момент нататък те не пропуснаха нито миг от живота си да изживеят пълноценно, с много любов и приятни спомени, никога не си позволиха да мразят, да се ядосват, бяха разбрали, че когато човек знае кога ще си отиде от живота е по-способен да го живее щастливо. Купиха си Кама Сутра и изпробваха всички пози в нея, дори си набелязаха любимите. Отидоха до Париж и нямаха нито лев в банката за бъдещето и за старините си. Понякога се налагаше да си свият малко разходите, но никога не се лишаваха от нещата които искаха да преживеят. Краси си купи китара, защото от малък мечтаеше да се научи да свири и понякога й изнасяше серенади, които подлудяваха съседите им. Ася пък го хвана да й направи серия голи снимки, които окичи на стената като произведение на изкуството и дори грам неудобство не изпитваше от гостите им, които не откъсваха очи от еротичните й фотоси. В който и момент да дойдеше смъртта и да ги поиска, те бяха готови. Нямаше нищо което да ги накара да чувстват, че са пропуснали нещо. Можеха само да са благодарни на болестта, че ги научи да живеят. Страхът си беше отишъл завинаги. Смъртта бе само временна раздяла докато се срещнат пак, до срещата която единия ще чака тук, а другия до портите на рая.  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pelikan4o - no comment. . . I'm speechless. . . . . ...
02.07.2009 23:58
no comment... I'm speechless ...

... ... ... ... ...

P.S. отново породи силни емоции в мен...
цитирай
2. kass - pelikan4o
03.07.2009 00:12
Благодаря...Чудил ли си се някога ако знаеш, че след година примерно ще умреш, как би изживял тази година. Днес имахме такъв дебат и аз за себе си реших, че ако свърша всичко което искам за целия си живот, после сигурно ще си умра на спокойствие...Но не знам кога ще умра, затова реших да си изживявам живота пък каквото дойде...
цитирай
3. djgator - иве
03.07.2009 00:38
ти си талант- другото не е важно! :)
цитирай
4. kass - djgator
03.07.2009 00:45
Благодаря ти djgator, много си мил...
цитирай
5. pelikan4o - предполагам всеки е мислил, дори на ...
03.07.2009 01:20
предполагам всеки е мислил, дори на майтап, бих казал, че и на мен ми се "наложи" да поразсъждавам на тая тема... (за щастие, за кратко)
Намерих смисъл в много неща, и света изглежда доста различен от този, който виждаме всеки ден... Но за да го видиш, трябва първо да се уплашиш... После разбираш, колко много неща не си казал, и се радваш, че още имаш време да споделиш с най-любимите хора.. Бавно осъзнаваш смисъла на фразата "животът е суета" и че ще си отидеш, точно така както си дошъл, гол и сам... после виждаш хора, алчни, зависливи, високомерни, надути, потънали в ежедневните проблеми ...и ти става жал... пред "дупката" всички сме равни... а забравяме да се радваме на малките неща... и това ЧУДО "живот" сме го превърнали във война, всекидневна битка... Жалко, но всеки сам трябва да го изпита... да го почувства... и да го осъзнае... тогава, може би ще станем по-добри...
Малко се отплеснах, както винаги ... ;)
цитирай
6. malkiatprintz - Така е, Касс, улисваме се в рутинни ...
03.07.2009 03:50
Така е, Касс, улисваме се в рутинни задължения и забравяме за часовника, който си върви... Смъртта може да бъде добър приятел, който да ни подсеща да живеем. Всеки е разсъждавал на тази тема и за себе си осъзнах, че да се страхуваме от единственото сигурно нещо в живота си е неразумно. Сещам се за един виц – малко циничен за темата, но изразяващ добре философията в него:

Две близначета в утробата на майка си се замислили:
– Интересно, има ли живот след раждането?
– Не знам... никой не се е върнал да каже...

И аз не изпитвам страх, но се стремя да изживея живота си пълноценно. Така че – let's play :)
цитирай
7. smani - kass
03.07.2009 08:24
Доста е силно! Създаде ми емоция рано сутринта.
цитирай
8. анонимен - cqlata nastrahnah, dokato go 4e...
03.07.2009 08:38
cqlata nastrahnah, dokato go 4etoh...povliq mi dosta silno emocionalno....znae6 li koe nai mnogo me vpe4atli.... silata na tqhnata lubov...., 4rez neq te pobejdavat i smartta, nau4avat se da jiveqt palnocenno.... celiq ti razkaz e edna golqma istina za samiq jivot.....koito e izjivql takava lubov..i jivee po zakonite na prirodata e 6tastliv 4ovek.......
цитирай
9. kass - pelikan4o
03.07.2009 08:56
Животът е прекрасен дар, който не знаем как да ползваме, как да му се радваме. Станали сме твърде практични, дори мързеливи. Мързи ни дори да обичаме като хората...А колко са важни малките неща, един подарък без повод, един жест на добра воля към този който сме приели за даденост, ако спрем да бъдем немърливи в отношенията си един към друг едва ли ще имаме усещането, че животът ни изтича, без да сме му се нарадвали напълно...
цитирай
10. kass - malkiatprintz
03.07.2009 09:12
Всъщност Принце, установих, че от смъртта най-малко се страхуваме, тя ни се струва нещо далечно и като такава сме твърде смели и твърде големи философи. Изплетени сме от далеч по-малки страхове - за бъдещето, за старините си, за това какво ще си кажат хоата...Приели сме, че щастието ни е тясно зависимо от материята и сме подчинени на правилата наложени ни от обществото, но сме забравили, че в собствения ни дом ние сме хората които определяме кое е добро за нас, ние сме господарите да наложим отношения и правила за щастие, ние решаваме кое е красиво, истинско и важно за нас. Затова се прибираме в къщи и си почиваме от напрегнатия ден, споделяме един дом с хората около нас, но не споделяме един свят...Но любовта, семейството ни и отношенията ни ще бъдат такива, каквито си ги направим...
цитирай
11. kass - smani
03.07.2009 09:17
Радвам се smani, емоциите са важни...По-добре с тях отколкото да си съществуваме сякаш сме заспали и чакаме животът да свърши та белкем отидем на по-добро място...Може би и тук не е чак толкова лошо, ако се научим да извличаме хубавото и загърбим лошото...
цитирай
12. kass - 8. анонимен
03.07.2009 09:23
Силата на тяхната любов се прояви, когато се изправиха пред смъртта, преди това я имаше но не я осъзнаваха, хубаво е да осъзнаем с какво разполагаме преди смъртта да ни стресне. Хората си създаваме домове и си ги обзавеждаме уютни и удобни, създавеме си семейства и си имаме работа, това са доста добри предпоставки за да сме щастливи, нямаме основателни причини да сме недоволни. С малко или с много сме напълно в състояние да си изградим собствен сят, в който да живеем така както разбираме живота...Постигнем ли това няма от какво да се страхуваме...
цитирай
13. анонимен - napalno sam saglasna s teb. . ., n...
03.07.2009 10:24
napalno sam saglasna s teb..., nooooo horata se samozabravqt,,,,, dai na edin 4ovek pari i mu gledai seira ot strani.... jiviq primer e pred men.....vajni sa drugi ne6ta za men....kato razbirane, spodelqne, lubov, zdrave,uvajenie,toplota vav vzaimootno6eniqta... ne si li saglasna s men....
цитирай
14. kass - 13. анонимен
03.07.2009 11:11
Съгласна съм. Хората обичат да казват, че знаят какво искат, но им липсват средства да го осъществят, но аз не съм много сигурна в това. Не е важно дали ще отидеш в най-скъпия курорт на света, а с кой ще отидеш и с какви спомени ще си трънеш. С лукса се свиква и той престава да ти носи удоволсвие в един момент, но има преживявания и емоции, които никога няма да забравим и винаги ще си спомняме с усмивка. Все си мисля, че когато човек почувства смъртта, чак тогава си дава равносметка за това, а може би не трябва да бъде така...И когато прочетох постингите посветени на джулайя се сетих за годините в които наистина имахме истински преживявания, незабравими спомени, живи и днес след толкова години. Бяхме бедни, но щастливи...Сега сме изгубили способността да извличаме щастие дори и от незгодите, да гледаме по друг начин на живота, и ето моята героиня как си представя животът си след смъртта, независимо дали го има или няма. Настройката е определяща според мен за постигането на удоволетвореност от животът като цяло...
цитирай
15. анонимен - napalno si prava. . . . vajno e s kogo ...
03.07.2009 13:50
napalno si prava....vajno e s kogo si....a ne v koi skap kurort si....radvam se , 4e vse o6te ima hora koito mislqt kato men...
цитирай
16. lubopitstvo - Така е,
03.07.2009 15:07
единственият начин да живеем правилно е така сякаш всеки ден ни е последен. Тук има една уловка обаче. Поне, според мен.
Да живееш така сякаш всеки ден ти е последен не означава да правиш каквото ти скимне, а да намираш радост във всичко.
цитирай
17. kass - 16. lubopitstvo
03.07.2009 15:10
Чудесен коментар, споделям напълно и даже добавям да намираш радост и да даряваш радост...
цитирай
18. lubopitstvo - Може би когато я откриваш
03.07.2009 15:42
зарязаваш и другите край теб.
цитирай
19. malkiatprintz - Касс – 10
03.07.2009 22:10
А е възможно хората толкова да ги е страх от смъртта, че да са подтиснали мисълта за нея, не я допускат в мислите си, но когато се случи нещо подобно изведнъж ги обхваща с пълна сила и тогава се сещат да живеят.... Знаеш, писал съм по темата:

– Време е да те целуна – тихо каза жената до него. – Познаваме се вече от години.
– Така е. Хубави времена, през които винаги бях готов за теб.

Добре е да можем да го кажем, когато дойде моментът.
цитирай
20. анонимен - Хубав разказ - поздрави! Това което ...
03.07.2009 22:25
Хубав разказ - поздрави! Това което аз взимам от него е да не се отдаваме на навика толкова много и да не приемеме хората около нас за нещо което ни се полага и ще е вечно около нас.
А на по весела нотка... това че са пробвали всичките пози от Камасутра си е подвиг :) само от картиниките на човек му се кръстосват очите ... :) ВВ
цитирай
21. kass - malkiatprintz
03.07.2009 23:01
Сигурно си прав Принце, но все си мисля че животът ни е като глина, можем да направим от него каквото си поискаме стига да отворим въображението си и да се освободим от комплексите, страховете и влиянието на другите...
цитирай
22. kass - анонимен
03.07.2009 23:09
Благодаря. Просто се чудех, след като двама души са решили да живеят заедно, защо не отворят мислите си един към друг и не се опитат да си направят живота по интересен. Щом могат да го постигнат с приятелите си, защо да не могат вкъщи...

За позите, аз лично не съм ги изпробвала всичките, а може би трябва...
цитирай
23. анонимен - Ами моето обяснение. . . почват да се ...
03.07.2009 23:50
Ами моето обяснение ... почват да се занимават с дребни битови проблеми... да си купим това, онова... кола т.н. другото може би е "е ожених/омъжих се я сега да направя кариера" ... резултат, в къщи се говори само за работа :) ... ако и деца се родят, доста неща се завъртат около тях... от цялата тази работа на човек му се пообърква ценностната система и приоритетите ... някои отиват доста далеч по този път.

За позите, и аз не съм ги пробвал но леко се постреснах когато преди години разгледах книжката. Но ти пожелавам успех ако се решиш. Само внимавай да не се контузиш - много са засукани някои :) ВВ
цитирай
24. kass - анонимен BB
04.07.2009 00:09
Ох, то обяснението ни е ясно на всички само дето не правим нищо по въпроса освен да философстваме за живота, щастието и любовта...Май е време да пуснем философията в действие...
цитирай
25. dobsun - Разказът ти
05.07.2009 09:41
е абсолютно потвърждение на моето житейско мото, че животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш други планове. А всъщност истинският живот се измерва не с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха, както е казал Джордж Гарлин. За съжаление приемаме всичко около нас, дори и собствения си живот, като даденост, а не като дар и винаги хората започват да живеят истински, когато преживеят нещо. За щастие, аз винаги, когато имам удобен случай, казвам на тези, които обичам, че ги обичам, радвам се с децата си, щастлива съм, когато сме заедно на някое закътано кътче....
Не трябва да се самозабравяме, а да живеем така, сякаш няма да има утре. Ако можем да направим някого щастлив - днес е моментът, ако можем да помогнем на някого - днес е моментът. Да не отлагаме, защото утре може и да ни няма...
По този повод ти препоръчвам един филм, който се казва "Last hollyday".
Желая ти много истински спиращи дъха моменти :))
цитирай
26. kass - dobsun
05.07.2009 10:45
Благодаря, ще гледам филма. Аз също съм доста открит човек и не ми пука да откривам чувствата и симпатиите си към всекиго към когото ги изпитвам, затова не разбирам хората които казват "не го учи така да не свикне" е, какъв е проблема ако вземе да се възнася да го свалим на земята...Много по-добре е да живеем без малките си страхове всеки ден. Като се замислим колко хора всеки ден се питат "Какво ли ще си помисли ако...", "Дали няма да ми се смеят ако...", "Как да отида на нудиски плаж с това тяло"...
Силните и спиращите дъха моменти ще намерим, ако ги потърсим, да не забравяме че сме главните участници в тях.
Желая ти също и на теб много вълнуващи моменти през целия ти живот...
цитирай
27. victoriavselena - В Тибетска книга за живота и смъртта
11.07.2009 16:52
пише, че силата на смъртта е в нейната неочакваност. Така, че ако ние й везем силата, т.е. живеем така, като че ли я очакваме всеки един момент, тогава няма защо да се страхуваме от нея.
Също така разказват, че има монаси, които вечер си изпиват чаша с вода и я обръщат, защото не знаят кое ще дойде първо - утрото или смъртта.
цитирай
28. kass - victoriavselena
12.07.2009 14:23
Хм, много интересен коментар и съм много съгласна, но на нас хората ни е малко трудно да живеем според философията си, все се застраховаме за бъдещето, което не знаем и жертваме настоящето, но за жалост бъдещето е резултат на настоящето, каквито сме днес, такива ще сме и утре...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221475
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031