Програмата  беше развита още преди две години и правителствата от цял свят бяха наляли много пари в нея. Тя бе наложена след написването на един научен труд от професор Уилсън, който доказваше, че любовта е основната причина за голяма част от нещастията по света, причина е за стреса и причиняването на много болести в хората, както психически, така и физически. Ученият твърдеше, че ако любовта бъде овладяна и подложена на стриктен контрол, то светът би бил едно чудесно място за живеене. Тероризмът също е плод на любовта, убиват семейството ти или издевателстват над страната ти и терористът е готов. Много престъпници по света са станали такива от ревност или просто защото не са били обичани като деца. Ако човечеството не познаваше това чувство нямаше да има самоубийства, стремежът към забогатяване щеше да е значително по-малък, което пък би довело до далеч по-малко престъпления. Изобщо без любов щеше да си е далеч по-добре, освен това нямаше да има и толкова много изоставени деца, резултат на „грешка” от търсенето любовни преживявания. Мъжете и жените биха заживели в хармония и разбирателство, защото както се досещате основната причина за тяхното неразбирателство се оказва любовта или липсата на такава. Ако любовта изчезне като чувство от човешката природа, то определено слагането на ред в света ще е далеч по-лесна задача. Така се стигна и до създаването на хапче подтискащо любовта,то не че и без хапче светът не се бе отдал на подтискането или отричането на това чувство. Използваха го както семейни двойки, така и тийнеджъри с любовни проблеми, също и стари ергени и моми. Имаше и такива, които още не се бяха влюбвали лудо, но и нямаха никакво намерение, затова бяха решили да се „оперират” от това чувство и никога да не стават жертви на любовта. В материален свят живеем и любовта няма място в него, премахне ли се край на тревогите, край на емоциите, остава само бита и службата към човечеството. Най-после АЗ-а ще бъде победен.  Имаше обаче и група ентусиасти, предимно хора на изкуството, които стачкуваха и се противопоставяха срещу новата политика за отстраняването на любовта. Да, това беше разбираемо, защото те бяха хора, които предимно съществуваха благодарение на любовта. Рисуваха я, възпяваха я, пишеха любовни романи и ако любовта умре то и те биха умрели с нея. Но заради шепа народ не би трябвало да страда целия свят и затова никой не им обръщаше внимание. Хапчето беше официално представено и много погледи бяха отправени към него с голяма надежда. Представете си само събуждате се сутрин и не мислите за никой, лягате си вечер не въздишате по никой, някой закъснява, а вие не се тревожите, нито се съмнявате. Няма ли да е спокойно и мирно навсякъде по света? Разбира се, че ще бъде. Един глобален свят населяван от хора, без граници, без принадлежност. Модата какво е, не е ли пак стремеж към любов, не е ли нужда да привличаш противоположния пол, без любов – край на суетата, край на проблемите. Всеки човек би живял сам, а това вече е постигане на съвършенството, край на битовите скандали, край на сърдитите тийнейджъри…Едно човечество без проблеми, хора които се раждат, живеят и умират…Освен това и светът няма да е толкова пренаселен, всичко ще може да се контролира. Контрол – това е нужно, само така ще има световен мир или както беше казал Уилсън, време е да убием дявола.  Хапчето обаче имаше някои странични ефекти, като например липсата на състрадание, липсата на вкус и обоняние, но в крайна сметка това не е голяма загуба. С постигането на целта ще се овладеят и социалните проблеми, а липсата на вкус и обоняние ще допринесат за намаляването на затлъстяването и на всички и без това твърде вредни флакони с парфюми и всякакви дезодоранти замърсяващи околната среда. Всичко изглежда перфектно. Професор Уилсън, бе награден със всички съществуващи награди, които можеха да се дадат за принос към човечеството. Скоро лекарството беше масово разпространено, та да може хората да се лекуват и целта на проекта да бъде по-бързо осъществен.  Не след дълго обаче нещата взеха обрат. Заедно с любовта си отиде и отговорността. Самолети падаха, но на никой не му пукаше, хората ходеха на работа когато си поискат и навсякъде настана пълна анархия. Правителствата се опитваха да задължат хората да ходят на работа, но те не намираха смисъл, защото практически не им трябваше, нали нямаха за кого да се грижат. Наказанията бяха сурови, но и това не помогна, защото освен другите, хората бяха спрели да обичат и себе си и не им пукаше какво ще им се случи. За няколко години светът заприлича на беден квартал. Хората ходеха голи или по дрипи, не се грижеха за здравето си, не се прибираха по домовете си и изобщо не знаеха за какво са се родили. Животните се избиваха масово и никой нямаше домашен любимец, тъй като не бе способен да се привързва към каквото и да било, цветята също изчезваха вид по вид, тъй като липсата на обоняние ги правеше практически ненужни и непривлекателни. С времето хората дори развиха далтонизъм и почти всичките им сетива се притъпиха. Слава Богу, някои от протестиращите, твърдо отказали се да вземат лекарството се бяха заели с невъзможната мисия да убедят когото трябва за незабавното спиране на лекарството и бързото взимане на мерки за връщането на любовта при хората, преди да е станало твърде късно. Много и най-различни църкви по света направиха обществени форуми под мотото „Бог е любов не го убивайте” и обявиха  Уилсън за антихриста, дошъл да убие Бог.  Аз също участвам в една такава мисия и въпреки, че знам колко голям е риска, защото както се досещате никой не обича да си признава че е сбъркал и срещу такива като нас редовно се изпращат спец части, които слава Богу са слабо мотивирани, тъй като са едни от първите приели лекарството. В нашата група сме все хора, обичащи се един в друг и добре познаващи любовта, затова сме и ревностни защитници. Често пъти ни обвиняваха, че сме последните, изчезващ вид наивници, които смятат, че любовта ще спаси света и има огромно значение за хуманността и човечността. Опитваха се да ни убедят, че когато човечеството привикне към новата си форма на съществуване т. е. без любов, всичко ще си дойде на мястото, разумът ще вземе връх над емоциите и няма да има нищо по-хубаво от това, но ние не бяхме сигурни и нямахме намерение да стигнем дъното за да разберем, че Господ си знае работата и щом е измислил любовта, то значи тя е крайно необходима. Лошото беше, че науката е по-убедителна от вярващите и думите на изтъкнат професор се взимаха по на сериозно от тези на шепа младежи. Сякаш всеки бе запленен от идеята „живот без любов” и чакаха с нетърпение моментът в който ще си заживуркат спокойно без нея. Младежите нямаше да се стискат цяла седмица за да могат да изведат гаджето си през уикенда, а жените нямаше да харчат цялата си заплата за да се разкрасяват. Мисълта, че самотата ще умре бе най-привлекателното в цялата работа. Имаше една странна група хора, които смятаха, че и без лекарство са се справили с любовта и са се научили да я овладяват. Твърдяха, че всичко е въпрос на психическа настройка, но щом попаднеха сред нас набързо си променяха мнението, онова вълшебно усещане, че някой те обича не може да бъде подтиснато пък и те като че ли не искаха. Понякога, след някое любовно сътресение и аз съм се замисляла дали да не взема хапчето, но вярата ми ме побеждава винаги и пак си оставам човек борещ се с любовните несгоди по естествен начин. Ех, как се разприказвах само, а имам работа, трябва да стачкувам. Ако има ентусиасти сред вас присъединете се.

и в момента съществува такова харче - нарича се Ранитидин, аще по силен е оригиналния му аналог - Зантак

А идеята против любовта е развита във филма Еквилиблиум

тва което си написала е пълна простотия! ако нямше любов и ти нямаше да си тук да ги пишеш тия глупости ;)

макар, че ми е писнало да ме мислят за луда като
взема да споря за любовта...
Поздрав за написаното :)
по- добре ще да е хапче за любов за тези дето не вярват и само провят нещастни сума ти хора по пътя си ...

Моята идея е малко по-друга. Любовта има различни форми, към противоположния пол, към природата, към децата. Има положителни и отрицателни прояви на любов и ние не можем да убием само едната част, а да оставим другата, това хапче тук спира всяка любов, дори тази към самия себе си, а с това и ред други чувства...
Някаква такава е моята идея, хора без емоции, и едва ли не перфектен свят. Хората се различаваме предимно по емоциите. Представи си всички да бъдем еднакви...
Фима не съм го гледала, но ще си го намеря. Мерси...

кой е казал, че няма любов...Историята е теоретична...

Свят без любов е привлекателен на теория, особено ако никога не сме я познавали. Но е невъзможен според мен, ще има ужасни последици...

Страхотна антиутопия и социална сатира. И по-безумни идеи са финансирани, а тази нищо чудно. Емоционално импотентните са достатъчно комплексирани от липсата на това в гърдите си, което прави останалите щастливи, а в същото време нямат много чувства, които да им пречат в липсата на подбиране на средства към върховете и с власт, за разлика от любов, най-често разполагат. Като нищо ще лишат и останалите от това, което сами нямат.

В по-близък план обаче очаквам да ни подложат с данък-обичане или да ни накарат да плащаме лиценз за да сме влюбени.

Как може да си позволяваме някакво незакупено удоволствие в този комерсиален свят, нали така индиректно бъркаме в джоба на хората, които не го употребяват.

:)))))

Дори най-студените хора имат някаква слабост и са привързани към нещо, колкото и да закоравяват сърцата си, винаги се намира нещо което да обичат...дори да обичаш парите и вещите пак е вид любов, представиси да няма дори и това чувство, никаква любов към нищо. Честно казано не мога да си го представя...Светът ще загине според мен...

Моето мнение по въпроса го прочете. Любовта ще си отиде последна, преди Големия колапс.

Но, от никакъв абсурден закон или безумна идея няма да се учудя. Щом се приемат за нормални данък - четене и данък - живот. Имам предвид ДДС върху книгите и ДДС върху животоподдържащи лекарства, очаквам и по големи безумия от неизлезли в 1984-та, болни съзнания.

При това са достатъчно агресивни за да се наложат. Днес един ще започне да ми диктува какво трябва и какво не трябва да пиша, да ми разрешава или не да пиша в блога си, утре ще тръгне сигурно да ми казва какво да правя и в леглото си. То, не че не са го и правили, но може и законови права да си извоюва, да ми повелява.

Имат си, без съмнение си имат слабост, но че са емоционално импотентни и фрегидни, такива са си.

Прав Стеф, че светът е тръгнал натам и без хапче. Дано любовта си отиде последна, преди големия колапс.
Аз затова стачкувам...
Усмивки...

И за теб. Много, много усмивки.

Затъжил се бях за твой разказ.

И ако още не ти е отправено предизвикателството за шестте /не/ важни неща свързани с щастието, получаваш го от мен.

:))))

Благодаря Стеф, ще помисля...

Още веднъж поздрави за великолепният разказ, продължавам да мисля върху него, при това несъзнателно, просто провокира ме и още нови разсъждения ми отвори.

Може да се разглежда и като метафора на социалните настроения, създадената масова психоза, срещу индивидуалното щастие, а сред него основното е любовта.

По скоро е хапче против чувства. Съгласен съм с мнението ти ит 8. Дори и в '1984-а' , болните създания обияат власта и контрола в/у останалите. Не бих се съгласил че точно хората на изкуството са антипода на хапчето - просто егото им е твърде голямо за тази работа ... на повечето де.
ВВ

Стеф, повярвай ми думите не ми стигнаха да напиша цялата теория, философията на съвременния човек и отношението към любовта, психическите фактори, всичко, което ни кара година след година, век след век, да живеем с все по-малко нужда от любов...

Ами аз все си мисля че чувствата до голяма степен са подвласни на любовта, колкото до антипода на хапчето, всеки може да бъде, хората на изкуството твърде често използват любовта в самото си изкуство и без нея те се обезмислят дори и заради липсата на любов към изкуството въобще...
Представи си един изцяло материален свят...

И сега се опитват да въздействат по сходен начин върху любовта, макар и не по пътя на хапче. Животът така бива устроен, че голяма част от хората денем ходят на работа, вечер са пред телевизора, спят и пак – работа, телевизия, сън, работа, телевизия, сън... В работата са зринати от задачи и нямат време за нормално общуване, изживяват липсващте емоции пред телевизора, гледайки хора, които вършат нещо, борят се, обичат се, щастливи са... форма на емоционална компенсация. Нетът също – плащаме сметки през нета, пазаруваме през нета, вършим си работата през нета, получаваме информацията си оттам, получаваме задачите си по мейл, изпращаме отчетите си през мейл, семинарите, на които специалисти се събират да обсъдят даден въпрос, да сезапознаят като колеги започват да се заменят от т.нар. уебинари (web-inars), сиреч конферентни дискусии през нет, отчуждаваме се. Напълно е възможно да се стигне до там и без хапче, макар и по-бавно. И сега тези които не следват този път биват отхвърляни повече или по-малко, под едан или друга форма. Ако не си гледал последното развитие на Биг Брадър, на Мюзик Айдъл или някое от другите риалитита, на следващия ден просто не си в час и се оказва, че не можеш да участваш в основната тема на разговор на голямата част от хората, да не говорим, че самото име "риалити" говори – "това е реалността". Хубава теория, Касс, поздравления.

Така е принце, но аз все си мисля, че всичко ще се обърне срещу нас. Нашите чувства до едно са подвласни на любовта. Отговороността какво е, представяш си купища плачещи роднини след една самолетна катастрофа и си казваш, не бива да се допуска, ами ако ги нямаше тези роднини, на кой щеше да му пука. Самия материален свят не би могъл да съществува без любовта. Тя не е само между мъж и жена, тя е във всяко едно наше чувство, желание, усещане, под различни форми, убием ли я край със света...
Аз поне така си мисля...

Всичко от, което се нуждаеш е любов - казали са го класиците:

С любов *,
Josey

Любов, любов, любов, любов, любов,
любов, любов, любов, любов.
Няма нищо, което не можеш да направиш,
защото не може да се направи.
Не можеш нищо да изпееш за нещата,
които не могат да се изпеят.
Нищо не можеш да кажеш,
но можете да научите как се играе играта.
Лесно е.
Няма нищо, което не можете да направите,
защото не може да бъде направено.
Никой не може да ви спаси,
ако не искате нещата да бъдат спасени.
Нищо не можеш да направиш,
но можете с времето да се научите да го правите.
Лесно е.
Всичко, от което се нуждая е любовта -
всичко, което ви трябва, е любовта.
Всичко, от което се нуждая е любов, любов -
любов е всичко, от която се нуждаете.
Любов, любов, любов, любов, любов,
любов, любов, любов, любов.
Всичко, от което се нуждая е любовта -
всичко, което ви трябва, е любовта.
Всичко, от което се нуждая е любов, любов -
любов е всичко, от която се нуждаете.
Няма нищо, което не можеш да знаеш -
дори да не е известно.
Нищо не може да види, ако не е показано.
Никъде не можете да сте, ако не знаете къде сте.
Лесно е.
Всичко, от което се нуждая е любовта -
всичко, което ви трябва, е любовта.
Всичко, от което се нуждая е любов, любов -
любов е всичко, от която се нуждаете.
Всичко, от което се нуждая е любовта.
(всички заедно сега)
Всичко, от което се нуждая е любовта.
(всички)
Всичко, от което се нуждая е любов, любов

Любовта е всичко, което се нуждаете.
...........................................
--The Beatles--

Напълно съм съгласен с теб, Касс, просто "любов" в по-широк смисъл е събирателно наименование на огромно количество чувства. Просто мисълта ми беше, че се опитват да го овладеят по други методи, не чрез хапче, или поне не все още. И още нещо: много е вероятно, ако бъде измислено такова хапче, то да бъде въведено задължително за приемане от всекиго, а нежелаещите да им бъде дадено насила, но сега като се замисля ми се струва, че едва ли ще бъде измислено, защото човек, който не обича – така както го описваш, – не е подвластен никому, именно защото е безстрашен: не обича себе си и му е все едно. Хайде накарай го да свърши или да направи нещо? Властимащите, които са "предписали" хапчето няма да има как да накарат останалите под тях да работят в тяхна полза.

Не ми трябват и затова стачкувам.
Благодаря...

(всички заедно сега)
Всичко, от което се нуждая е любовта.

Именно принце, това е историята в самата и същност, подтискайки един вид любов, убиват всякакъв вид любов, това са страничните ефекти. Това тук е само теория, но на практика вече сме свидетели на страничните ефекти на едно наложено ни съществуване, така че мислейки че нещо ще сложи ред или е добро за човечеството би било добре да се замислим за страничните ефекти преди да е станало твърде късно...

Struva mi se 4e tova e po-skoro primer za 4ove6kiq stremej da kontrolira vsi4ko i vsqko nerazbrano ne6to biva oporo4eno s nqkakvi granici. Taka tozi Uilsan koito qvno ne e razbiral ljubovta i e re6il 4e trqbva da se kontrolira i e izmislil nai-lesniq i radikalen na4in- premahvaneto na ljubovta. Az vmesto tova bih predlojila vseki da vuzpitava v decata si razum i razsudak. Ne e nujno d aobi4a6 umereno, nujno e samo da ne naranqva6 nqkoi s ljubivta si.

Прекрасно е Каси!!!
Когато един идеалист се захване с философия на живота се получава невероятен резултат.

Идеята на учения е била да подтисне любовта като източник на страсти и неовладяни реакции, тероризъм, сребролюбие, суета и т. н. но с подтискането на едно нещо се подтиска и друго. Какво бихме правили, ако нямахме любов към живота например, към децата си, към планетата си, към себе си и себеподобните си. Този свят би загинал. Любовта е основното движещо живота чувство според мен...Тя е самия живот, това е моята теория...Без нея нищо не би имало смисъл, но струва ми се хората все повече се отказват от нея...

Благодаря Стани, висока оценка ми даваш...

Не е нужно да си напъвам много въображението. Достатъчно е да се поогледам наоколо. Не мисля обаче че това е дело на някакъв злобар :) ... всички ние дружно се побутваме един друг към един по материален свят. И си плащаме цената - самота, скука, депресии ... Някои писатели фантасти са погледнали доста далеч. Сещам се 'Онирофилм' на Л. Алдани, 'Градът' на К. Саймък. Тъжна тема :(
ВВ

Все още не сме изгубили любовта напълно, все още обичаме живота, обичаме да четем и имаме нужда да общуваме. Когато това изчезне напълно защото е започнало, процесът ще бъде трудно обратим. Хапчето сега може да съществува като стремеж към материално благополучие, но скоро и материалното ще спре да ни вълнува.

"Представете си само събуждате се сутрин и не мислите за никой, лягате си вечер не въздишате по никой, някой закъснява, а вие не се тревожите, нито се съмнявате." Е тогава няма смисъл да се живее.. :) Любовта е тази, която може да те закопае, но може и да те накара да летиш. Тя е като сладкото и соленото....
Поздрави за прекрасния разказ, Кас! :)

Така е Доричела, но човекът все повече смята че това са излишни главоболия без които спокойно може да се мине...

И въпреки всичко... без любов не може.. :)

Зная...

попълваш списъка на стачкуващите, пиши и мен, моля!

Много увлекателно и провокативно! :)
Ти знаеш мнението ми по въпроса, да не се повтарям :)

obi4am te

Вписвам те, къде стачка без теб...

Веско с теб има за доста неща да спорим, не за друго от любов към спора, добре че не сме взели хапчето още...

и аз теб, понеже обичам целия свят и ти си в него...

Спорът е седмото важно нещо... другите шест ги описах преди малко :))..

науката променя гледната си точка и май към любов отиваме!:))))))Поздрав с този разказ! http://fenris.blog.bg/izkustvo/2009/02/10/tazi-kuchka-liubovta-pak-me-nameri.288805

Тя и учителската без мен не мина и какво? Натресохме си още купища бумащина и делегирани бюджети...ама това е извън темата ти...
От учителската ми остана спомена как четох от трибуната на втория голям митинг в София авторско произведение и хилядното множество буквално в краката ми...това не се забравя...
От тази стачка какъв ли ще ми е споменът ;-)

Дай Боже, дано е така. Май имаме нужда от хапче за любов...

как така без любов , в каквато и да е форма.
То светът не няма да е същият , той просто няма да го има....
А тоя идиот дето го е измислил , най-вероятно майка му не го е целувала като малък , пък баща му вместо да го погали по главата , най -вероятно шамари му е пляскал.
Такива идиоти не трябва да съществуват въобще...
Всъщност , това ми се видя дълго (може би щото е понеделник...) прочетох само първата четвърт , както и извадково коментарите след него...ами стори ми се някаква гадост и не го дочетох...
Въобще не мога да си представя как може да се съществува без любовта във всякаквите и форми.
...терористите също го правят с любов...друг е въпроса към какво и защо...
Принце , това да не ни затрие сивото ежедневие , си зависи единствено от нас самите ...и задължително и от любовта...оная към ближният, или към детето ни, или детето в нас ... или оная дето ни връхлита в средата на нищото и сивото,у намества се безапелационно и веднага започва да ни поставя своите изисквания, да ни налага своите критерии за хубаво и лошо ... от тази любов няма оттърване .... то за това и светът всъщност е такъв...все пак по-добър е, отколкото ако няма любов.
Друг е въпросът ние дали и помагаме, вслушвайки се в сърцето си, или я подтискаме под предлог, че няма време или пък не е "модно"...
Пфу , остана ми лош вкус от тази мисъл...

Без любов, светът не би съществувал въобще и изобщо , а не "би бил друг, по-различен"!!!

Всяка стачка е вид отношение, най-страшното е безхаберието...

Като ти остане време дочети и втората част тя е точно това, което казваш. Без любов не би могъл да съществува светът. Теоретично всичко което ни движи е вид любов...Но светът сякаш не го разбира и година след година я убиваме малко по малко...

това е едно от малкото неща който ни разграничават от животните.+ това се съмнявам да могат да изолират само това като чуство и да го блокират. по скоро всички чуства. Гледайте equilibrium.много силен филм точно на тази тематика.

не е чувство, а състояние, Кass...;) Което, за да се подтисне, трябва да бъде унищожен родът Homo Sapiens и повечето от животинските видове. А това не става с хапчета, иначе отдавна да е факт. Но пък става с оръжия за масово поразяване и точна заради това, не става. Засега.

Благодаря, ще гледам филма. Не съм много съгласна с това, че любовта и страданието ни различават от животните, животните се привързват и страдат дори много силно...Аз все си мисля, че всички чувства са подвласни на любовта, дори и омразата. Без любов не бихме имали никакви чувства...

Разбира се че е така, затова тази история е теоретична, практически няма как да стане, съществуването ни би загубило смисъл...

Цялата природа се крепи на любовта!Правилата са измислени от друг,ние можем само да ги изпълняваме!Или изпълняваш точ в точ,или следва катастрофа!На любовта е подчинен целият ни живот!А този измислен професор е поредния дипломиран сериен глупак,който се е взел много на сериозно и иска ДА ПРОМЕНЯ ПРАВИЛАТА!

Всъщност ние си го имаме! И то е толкова простичко! Получаваме го като се влюбим!

Абсолютно съм съгласна, но да помислим не се ли случва вече, клониране, опити за създаване на живот по изкуствен начин, до къде ли ще стигнем накрая...

така е, но струва ми се хората все по-често подтискат това желание и сякаш сами си налагат по-практично мислене...

Каси позамислих се и ми се струва, че хапчето не е толкова лошо, ако не бяха страничните ефекти от неговото въздействие. Даже е много добро, ако има краткотраен ефект при употреба. Има моменти в живота, когато трябва да се концентрираме и върху други важни неща, касаещи нас самити или хората, с които сме обвързани по някакъв начин. Ето в такъв момент е добре да сме чисти по отношение на това чувство любов, предизвикващо страсти всякакви положителни и отрицателни /обич, ревност, гняв/. Те вървят ръка за ръка в неизбежна последователност. Да. Нали така. Обективно.

Предизвикателство.
А какви са твоите шест причини, които те правят щастлива??? :)))

Толкова пъти съм имала нужда от подобно хапче, но знаеш ли, по-добре е да си обичал и да боли, отколкото никога да не си познал любовта. Да, разбитото сърце боли и то много, но нима без любов животът има смисъл? За мен, не! Може да ме наречете луда и каквато си искате, но аз вярвам в любовта и тя е единственото нещо, което ми дава сили да продължа напред.

Идва времето , когато хората ще се осъзнаят и ще се заслушат в тези като нас!

Стани, нищо хубаво няма в хапчето. Няма как да няма странични ефекти, човек не може да подтисне любовта само в една сфера, проблема с концентрацията се решава лесно, намираш си човек с който да се обичате и спираш търсачката, спокоен ли си в любовно отношение, ще освободиш много енергия за други неща. Трудно е, но не е невъзможно особено ако всички хора разберат това...

но хапчета за овладяване на емоционалността отдавна вече има. Сега вече са на мода операциите. Поставя се един елетрод в т.н. амигдала в мозъка за регулиране на агресивността..... нали разбираш, да се контролира криминалността. Подсъзнателно си била наведена на тез мисли, защото тази енергия и този страх, че посягат на най-божественото в човека вече насища духовното ни пространство.
Поздрав, Руми

любовта е основната съставка на щастието, убием ли я - умираме, всичко ще загуби смисъл...

И аз в това вярвам, човечеството познава периоди на пълна деградация и пак се е връщало към нормалните си норми, надявам се че пак ще се случи...

Не мисля, че се шегуваш. Мисля че човек се отказва доброволно от емоциите, а с това би изгубил самоличността си. Не е важно дали ги има хапчетата, важно е дали ще ги приемем за нормални...

На къде отива света..................................

светът отива натам накъдето го поведем...

интересно си го оплела това четиво. Не виждам защо някои коментиращи претендират, че идеята е била развита някъде си. Имаше скеч на тая тема в "IT Crowd" - всичко вече е показвано в "Simpsons".
В изкуството има две важни неща - КАКВО казваш и КАК го казваш. Не е задължително и двете качества да са супер оригинални, важното е да предизвикват емоции у потребителя.
На мен лично ми направи впечатление начина, по който си развила това хрумване. Все по-грамотно пишеш, браво! И както винаги, е много увлекателно.

Благодаря и аз така мисля, може някой да е казал нещо преди мен, но това не значи че аз нямам какво да кажа по същата тема...
Благодаря ти още веднъж...

хапче за вечно влюбване би имало сходни странични ефекти (хората ще спрат да работят или да правят глупости, щото са вечно влюбени), та ... явно в природата нещата са си на място - не може да стоиш вечно невлюбен, както не може и да си вечно влюбен :) Е - говорим за истинско и дълбоко, обезумяващото такова ;)

Без, която наистина не можем:-)

ами да, май най-добре е да оставим природата в естествения й ход, тя си знае работата...

така е...

Любовта може да носи много нещастия и болка на хората,но без нея животът няма смисъл. Любовта ни кара да се стремим да бъдем по-добри, да творим, да живеем, тя извисява нашите души, когато я изгубим животът ни става безмислен и безцветен.
Аз бих искала да взема хапче,което да ме накара да спра да обичам един чавек, а да заобичам друг :) Би било хубаво да има хапче против несподелената любов :)
Иначе това хапче, дето те прави безчувствен е ужасно, по-добре да страдаш ,отколкото да не чувстваш абсолютно нищо!

там е работата firefly1, има ли хапче което ще махне болката когато любовта е болезнена, ще изгубим тръпката към нея, твърде често ще прибягваме до хапчето и накрая ще станем безчувствени. Убиването на каквато и да е любов води до убиването на всяка любов към всичко...
Така си мисля...

Да, любовта понякога боли, понякога води до болести и стрес, но и живота води до това - така че ... да кажем ли "долу живота". То май това казваш всъщност, защото без любовта няма да го има и живота ....
Поздрави и бъди жива и влюбена :)

благодаря...

Без любов човек е неспособен да направи каквото и да е правилно. Наистина може би е прав донякъде професор Уилсън, че любовта понякога създава проблеми. Но това важи само за случаите, при които любовта е криворазбрана - вместо да е насочена навън, към останалите, човек я насочва към себе си. И се превръща в егоист, а от това по-жалко няма. Мисля си, че най-големите проблеми идват тъкмо от тази себична любов. Много хубав и смислен постинг - харесва ми стила ти на писане. :) Поздрави от мен! =]

Благодаря, коментара ти е изключителен наистина...

Материя

На чувствата в отчаяния лов
додето ги преследва и тълкува
душата се лекува от любов.
Макар, че от любов не се лекува!

И винаги изпратена на съд
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар, че от любов не се прощава!

В света от реализъм опростен
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар, че от любов не се умира!

Калин Донков

Човекът го е казал, а в допълнение - смятам, че Бог ни и дал душа и чувства и възможността да изпитваме любов, а любовта /във всичките й форми/ е живот! Другото е живуркане. Не е оригинално, но е вярно!