Блогът на kass :: Мирът е скучен

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2009 19:46 - Мирът е скучен

Автор: kass Категория: Забавление

Прочетен: 27827 Коментари: 150 Гласове:

Последна промяна: 02.08.2009 22:17

Откакто се помни човечеството воюва. Воюва за територии, ресурси, власт, надмощие, все си намира причини, прокрадва различни идеологии, философии и се стреми да се наложи над другите. Воюват мъжете, воюват и жените, всеки по своя си начин, но война трябва да има. Тя не носи нищо добро нито за победения, нито за победителя, но трябва да я има, защото мирът е скучен за мнозина. Понякога има луда война между мъж и жена, и колкото по-свирепа е тя, толкова сексът е по-добър накрая. Интересна тактика, но всичко негативно преживяно в такава битка за надмощие носи силен контраст с хубавото преживяване накрая и на принципа „Всичко е добре, когато свършва добре” се преглъщат всички негативни емоции преживяни по време на битката. Но битки не се водят само между влюбените, водят се между колегите, между конкурентите, в състезанията и донякъде войната може да се приеме за положително нещо, ако разбира се става въпрос само за покачването на малко адреналин, което да направи животът ни малко по-интересен. Какво е мирът? Едно идеалистично понятие за спокойно и освободено съществуване, в което няма никакъв конфликт и съответно отстояване на мнение, интерес или просто различна позиция. Какво би представлявал светът без всекидневните битки, които искаме или не искаме водим? Свят без страст, без принципи за които да се борим, без идеи, които да се опитваме да наложим, без тест за интелигентността, устойчивостта и въображението ни. Е, щом е така тогава за какво ни е мир? Няма ли да живеем твърде спокойно и скучно? Пък и възможен ли абсолютния мир? Не мисля! Винаги ще има за какво да намерим да премерим сили, а ако не намерим – ще си измислим. Всеки ден, всеки един от нас води не една и две битки, понякога дори в напълно безсмислен спор и всеки се чувства малко или много изтощен от ненужната сложна позиция която е трябвало да отстоява, но така или иначе колкото и миролюбиви да сме пак ще се окажем воюващи, все някой ще ни въвлече в битка, колкото и да не искаме. Аз обаче отсявам битките и не водя онези, които са абсолютно ненужни, ако ще и да ме обесят насред площада. Това е малко гадно за този, който много държи на тази битка, защото изгаря от желание да ме разбие по всички правила (че и без правила) да се почувства победител, но не може защото аз отказвам да водя неговата война, а както знаете да победиш служебно не е същото, като да победиш в достоен сблъсък. Е, не съм виновна че мотивът за войната е абсолютно безсмислен и дори и да победя, няма да се чувствам победител. Все едно да набия дете, каква радост може да ми донесе това? Никаква! Остава единственото, че съм се наложила над детето, което е абсолютно естествено предвид надмощието, което имам спрямо него. Това не би било достойна битка, а голям позор. С две думи всички битки, които не биха ни донесли радост дори и да загубим, да не говорим ако победим са абсолютно ненужни и далеч по-скучни от мира. "Благословена да бъде всяка война" е казал Ницсше в своята "Тъй рече Заратустра" и именно поради тази фраза е бил низвергнат от съзнанието на хората, които не са прозряли продължението на неговата мисъл, именно че всяка смислена война отваря възможност да се разчисти пространството и да се даде път на новото. Въпросът е доколко това е от значение, ако победата се окаже пирова или и двете страни завършат с омерзение и чувство за поражение. Именно затова понякога, когато войната е безсмислена и не носи никаква полза за никого освен илюзорно задоволяване на нечие наранено его или просто за покачването на малко адреналин, е по-добре да бъде отказана. Често пъти отказът от водене на битка се възприема като слабост, но това далеч не винаги е така. Сещам се за притчата за един японски мъдрец, невероятен майстор на меча, чиято слава се разнесла и предизвикала завистта на един самурай, за когото се носела мълвата, че никога не е бил побеждаван в битка. Когато самураят предизвикал мъдрецът, последният приел, седнал на площада и зачакал. Самураят се изнервил, започнал да хули, да обижда, да се гаври с мъдреца, който останал непоклатим. В края на дългия ден, след купищата помия избълвана из устата на самурая, той се отказал, махнал с ръка и си тръгнал. Учениците на мъдреца го попитали с негодувание защо е търпял цял ден обиди. – Когато някой ви даде подарък, но вие не го приемете, чий е подаръкът? – попитал мъдрецът. – На този, който го подарява – отвърнали без колебание учениците му. – Така е и с обидата – отвърнал усмихнато мъдрецът. Той бил първият, който приел предизвикателството на самурая и не загубил битката. По същия начин и аз от два дни се забавлявам като гледам как се опитват неистово да ме въвлекат в битка, в която нито виждам някакъв смисъл, нито може да излъчи победител. Е, не мога да очаквам всички хора да имат умението да си избират битките, може пък да нямат други, които да водят и затова да държат толкова много на тази, но не съм длъжна да уплътнявам времето на скучаещите. Камъкът, хвърлен по водата попада в нея, но водата го пропуска през себе си и продължава по пътя към морето, а камъкът остава в тинята на дъното. Всяка битка е въпрос на избор. Мирът може и да е скучен, но понякога е по-добър, отколкото да се превърнем в камък на дъното в тинята. Той е алтернативата на безсмислените войни…

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Един и ужасен, и хубав ден

Без повече любов

Коментари

1. boristodorov56 - Камъкът, хвърлен по водата попада в нея, но водата го пропуска през себе си и продължава по пътя към морето, а камъкът остава в тинята на дъното.
02.08.2009 19:52

Този текст предизвикан от конкретна причина е толкова универсален, че далеч надскача целта която му е поставена.
Удоволствие бе да го прочета.