Да си признаеш като сгрешиш е нещо, което малко хора умеят. Никой не обича да се извинява. Самото извинение означава точно това, че признаваш някаква грешка, волна или неволна. Хората често обичат да се оправдават изтъквайки ред причини, поради които са се оказали в положение да се извиняват поради силното им нежелание да го направят. Защо ли е толкова трудно човек да се изправи пред някой и да каже „Аз сгреших, приемете извиненията ми”. Аз съм го правела не веднъж и два пъти и не намирам нищо кой знае колко трудно или обидно в това. Разбира се правя го само когато е налице абсолютен факт, който не подлежи на оспорване, правя го и когато съм засегнала някой, който не съм искала да засягам, но явно не ме разбрал правилно, защото понякога съм ужасна в изказванията си и не си давам сметка, че хората може и да не ме разберат правилно. Днес е един много бурен понеделник. Още от сутринта си личеше, че няма да е мирно и спокойно сред нас, защото в един ден се засегнаха една камара чувствителни теми. От протеста на Борис срещу постинг уронващ българското достойнство, та се стигне до откритото писмо на Катан.  Проблемът за който Борето писа се реши набързо, тъй че остана само въпросът на Катан. Случаят е много смущаващ, защото очевидно става въпрос за голям гаф, който не само засяга авторка от нашето виртуално семейство, но и е дал значително грешна информация на много читатели в България. В такъв един случай извинението е абсолютно задължително и е сравнително най-малко нещо, което може да се направи. Да признаеш грешка и да се извиниш, да уточниш и въобще да реагираш по някакъв начин е въпрос на желание да разрешиш случая в положителна насока и да запазиш авторитета си поне на човек, който е справедлив, дори когато става въпрос за самия теб.   Госпожо Патрашкова поемете отговорност за статията, под която стои вашето име, не искам да Ви съдя, защото не Ви познавам. Дължите извинение и обяснение, реагирайте по някакъв начин.  Длъжна сте.     http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/07/otkrito-pismo-do-g-ja-patrashkova.376064

Да си признаеш като сгрешиш е нещо, което малко хора умеят.

Признат грях, е половин грях!
Но за някои, да си признаят, че са сгрешили, е невъзможно...

Благодаря...

Благодаря, сега се прибрах и с ужас установих, че част от текста не се вижда защото е бил в черен цвят. Говорейки за гафове, допуснах такъв :)...
Не знам какво толкова трудно и невъзможно има в това да си признаеш, все пак става въпрос за теб и за способността ти да бъдеш обективен....
Поздрави...

Ще чакаме развръзката и ще помагаме с каквото можем..

Българите обичат да грешат ей така - волно и нашироко,
но повече от всичко на света мразят за се извиняват за грешките си.
Така е, защото като има грешка - трябва да има виновен за нея, ние сме "невинни" жертви на обстоятелствата и чуждата представа за справедливост.
Вината един безморален тип я поемаше само с мезета.

Не си мислете, че двете весникарчета/да не се бърка с Двете ваксаджийчета/ са различни от всички нас - нали са българчета.

Да се извиниш е качество и този, който го прави е интелигентен човек. Трудно е да превъзмогнеш Егото си..но е достойно да постъпиш по- този начин, ако си сгрешил.Човек трябва да го направи и заради себе си , ще се почувства спокоен и удовлетворен. Поздрави за хубавия постинг.

Ами дано има развръзка наистина, случая е много неприятен и показателен...

Жалко е ако е така наистина Боре, нищо нередно и ненормално няма в това да сгрешиш, но ако го осъзнаеш и поемеш отговорност то със сигурност няма да го допуснеш отново...

Най-вече ще си постъпил правилно...А това те определя като човек, важно е да бъдем честни със себе си...

Извиненията в случая трябва да са много по-обширни, за много повече неща.

Разбира се, първото е за нерегламентираното използване на изображението на чужда картина, пък макар и било то погрешка. Тук няма какво да се коментира

Второто извинение би трябвало да бъде към арх. Марин Маринов, за когото Катан разказва в поста си, че също са използвали негова картина, като са я приписали на Щъркеланов, както и в нейния случай.

Третото извинение, което се дължи е за това, че собственикът на вестника е допуснал да назначи такъв редактор, който в една статия доуска две груби грешки. Като собственик би трябвало да следи за качеството на служителите, които списват вестника, защото това пряко влияе на качеството на статиите в него. И ако е назначил такъв некадърник, то грешката с картината е била предизвестена.

Дано поне за някоя от допуснатите глупостите се дочака извинение.

4. И на читателите, защото са ги заблудили.
Май много извинения станаха, но нищо и гафа е голям, дано наистина дочакаме.
Благодаря ти принце, както винаги чудесен коментар...

За да се извиниш се иска доблест и смелост....в много хора липсват и двете качества.....и за това предпочитат да изкарат " от девет дерета вода" за да се оправдаят, но не и да се извинят.....страхливи душици....
А в случая с едно Извинение и признаване на грешката, ще спечелят много повече....отколкото да загубят....

Случаят е много показателен. Не спирам да се чудя...Как е възможно? Какъв пример ще дадат на поколенията след нас, става въпрос за медия, а не за конфликт между роднини...Извинението или най-малкото някакво обяснение по въпроса е абсолютно наложително, не се ли страхуват от скандал? От едно извинение винаги се печели, не само в случая...
Май Борето е прав, че съм много наивна...
Благодаря ти...

Да стане скандал, защото в днешно време един скандал и най-добрия Пи Ар......знае ли ги човек, какво целят с мълчанието си....
А и си мисля, че за подобен род преса, няма да е нито първата издънка, нито първия скандал...
Но да се надяваме, че поне този път ще се Извинят...

дори съм много досадна с това мое прощаване и извиняване ...
събирам си горчилката, усмихвам се прощавам и продължавам ...
иначе е по-трудно
живота е един голям компромис !

Скандалите не са ли временен Пи Ар? Как после ще се довериш на мнението на човек, който те подвежда? Аз нещо не разбирам май, скандал около спор или нещо друго както и да е, но да афишираш с некомпетентност е резил, поне за мен. И ние не сме изрядни, но поне не си вадим хляба с това и поне в десет постинга съм срещатала уточнения и обяснения по някоя неточност...
Да се надяваме, че ще стане чудо и ще бъдем свидетели на поета отговорност от поне една медия...

Това са нормални човешки отношения, да се извиниш, да простиш, как иначе хората ще живеят в съгласие. Всичко друго е високомерие за мен...

иска се сила, да си признаеш :)

Може би, но все пак не е кой знае колко трудно, ако си справедлив човек, ще го направиш...
Благодаря...

Изрекла си думите ми!

Много точно.

Всъщност, силата не е да не грешиш, а да умееш да бъдеш отговорен за грешките си.

Така е Стеф, нима има безгрешни хора? Не мисля, но ако могат да признаят, ще осъзнаят грешката си и няма да я допускат повече...Благодаря ти за коментара...

Честно да си призная вчера в тази суматоха не съм прочела постинга ти, за което моля да ме извиниш и да приемеш благодарностите ми за подкрепата на истината!
Сега видях заглавието и дойдох с едничката мисъл да ти напиша, че аз съм свикнала да се извинявам за чужди грешки, т.е. вместо да приемам упреци от рода на:"ако ти не беше направила това, аз нямаше да направя онова...", винаги/абсолютно точно и съзнателно използвам думата!/ съм се извинявала за грешки, които не съм допуснала...
А извинения не съм получавала, не се надявам да получа и сега.
Но много хора извън нашето блогобщество са научили за неприятната история и вчера се подлудих от писане и говорене по телефона.
В четвъртък, живот и здраве ще си купя вестника им.
И тук си задавам въпроса: "Дали това не е цената на мълчанието им? Да си увеличат с известно количество тиража, разчитайки на нашето желание в следващия брой да намерим някакво извинение?"
Е, живот и здраве да е ще почакаме до четвъртък... С ИЗВИНЕНИЕ.:)))

Всъщност като се замислих над това, което си написала, установих че аз също често се извинявам заради другите, особено за излблиците на ревност на бившия ми мъж, грешките на колегите ми и въобще на хора чието реноме гледам да опазя. Не разбирам какво толкова има в извиненията. Бая се захласнах да пиша, но сепнах защото не исках да отвличам вниманието. Настъпват те в рейса и вместо "извенете", чуваш "Опа". Най - често срещаната тактика е "Атаката най-добра защита". Вместо извинение получаваш обвинение. Темата е много дълга и говори за много ниска култура, безотговорност и пълна дезориентация за правилно и неправилно. Нищо чудно, че сме на този хал.
В случая обаче става въпрос за медия, която изнася невярна информация, а това не е въпрос на обида или лично отношение. Тук става въпрос за професионализъм, компетентност и реноме. Да мълчиш, когато си допуснал такъв недопостим гаф е не просто проява на надменност и недосигаемост, ами пълна липса на елементарно човешко достойнство...
Надявам се да има резултат всичко, което сме им казали...
За цената на мълчанието им не знам, ако са хора за един тираж, може би да. Но след толкова много публикации и призиви, можеха поне едно писмо или съобщение да изпратят за да спрат поне постингите посветени на случая, които са прочетени от много хора, а това никак не е добре за вестника им...

А дали пък тези постинги не ги приемат като реклама, както ми писаха от един друг вестник?!

А за другото, по-горе, за което пишеш си е направо за нов посринг и други коментари,затова не взех отношение, за което МОЛЯ да ме извиниш!:)

Мисля че да се извиниш когато сгрешиш е въпрос на възпитание и добто самочувствие.

Относно случая с Катан, честно казано не очаквам да получи извинение. Не бих се учудил ако Патрашкова само е подписала статията а някой друг (чирак) я е писал - което не я оневинява де.

Поздрави! ВВ

Благодаря ти ВВ, няма никакво значение кой е написал статията, извинението към Катан може да бъде лично. Вестникът е публикувал невярна информация и е длъжен да даде обяснение и поднесе извиненията си на читателите. Патрашкова е пряко засегната от гафа и задължително трябва да изчисти името си, а това може да постигне само по един начин - като поеме отговорност...

Ако това е реклама, то пази Боже тази държава. Навсякъде по света най-страшното нещо е скандала, подават се оставки, сриват се авторитет и кариера...
Ако тук гафът е начин да се рекламираш и продаваш, то нищо добро не ни чака...

Силните и умни хора могат да признаят грешка, защото знаят, че всеки греши, слабите и глупавите не могат, защото си мислят, че ще загубят и малкото което си мислят имат .

Написах след него, цял пост, посветих го на теб и на Катан. Много размисли събуждаш, а и цялата история, с медииният скандал....

Благодаря ти Борси, но колко силни хора са останали тогава? Вече сякаш да отговорност за думите или за делата си е нещо много рядко, виждам го ежедневно. Оправдания, прехвърляне на вина един на друг, въобще всичко, само не и "сгрешихме, хайде да оправим нещата". Ммм, жалка работа...
Благодаря ти...

Благодаря ти Стеф, прочетох постинга ти който е много интересен. Истинско удоволствие бе да го прочета...
Благодаря ти още веднъж...

самовлюбени и с чувство за безгрешност. Даже добрите хора. До някъде това си е разбираемо. И до някъде - оправдаемо - всеки човек е една вселена и за него - тя е права. Нарушаването на "правотата" води много хора/вселени да мислят, че те са под атака. И почват защита. А би могло само да се приеме, че човек е сгрешил, да се извиниш и да продължиш нататък. Много рядко съм го срещал това ... та си мисля, че просто ни е вродено да се мислим за прави и да кажем едно "Извинявай" не случайно има една такава прекрасна песен (много си я обичам...макар, че става въпрос за нещо малко по-друго :)) :

http://www.youtube.com/watch?v=hyBPuu5XcyE

Всичко, което си казал е точно така и действително когато става въпрос за мнения, мисли, спорове и усещания за нещо, не се налага да се извиняваш за това, че мислиш така или онака. Но когато грешката е неоспорвана извинението е задължително. Дори и да не се извиниш, дори и да не признаеш, това не променя нещата и всички го знаят, така че остава само да превъзмогнеш неприятното чувство, че не си безгрешен и да се извиниш...
Благодаря ти за коментара, а песента ми е много любима и на мен...

с думите ти. И съвсем мъничко ще допълня. Лесно е да видим кога другите са направили грешки. Особено неоспорвани. Трудно е да видим нашите (и себе си имам предвид). Много. И след това- да свикнем да казваме "сори". Може да е след известно време (в началото те гложди, че може би си сгрешил и ... уж не си сигурен), но да го кажеш. С времето виждаш ситуациите, където грешиш по-лесно. И става по-лесно да се извиниш. И виждаш, че нито боли,нито ти пада кой знае колко гордостта. Ала си мисля, че най-често хората са в "не-неоспорвани" ситуации. Вчера ми разправяха подобна - 2-те страни чакат извинение и всяка си има своята версия за случилото се и те са коренно различни. Може би с всяко "съжалявам" човек и помъдрява и се издига (някак си). Това е тема, която винаги ще присъства в живота ни - защото винаги има различия, грешки, разговори. Човешко е.

Няма абсолютна истина, можеш да чуеш две различни версии за една най-обикнобена случка на пазара е казал Хенрик Панас в "Евангелие от Иуда"...Спорове винаги има и извинения винаги се очакват, ако сме справедливи обаче ще вникнем в двете тези и ще изберем тази която има повече основания, но това е трудно, когато сме от едната страна...Темата действително е безкрайна...