Прочетен: 20225 Коментари: 62 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2009 15:45
Тери Пратчет
Когато прочетох тези редове не мога да не си призная, че доста широка усмивка се изписа на лицето ми. Перото или сабята, кое има по-голямо въздействие наистина. Аз лично смятам, че думите могат така да те сразят, че раните от острието на каквото и да било хладно оръжие са нищо в сравнение с това, което може да те накара да изпитваш гняв, срам, омраза и куп чувства, споменът за които да ти държи влага за цял живот. Е, вярно е, че не могат да те убият физически, но пък могат да те сринат психически и да ти нанесат непоправими щети на самочувствието, достойнството и вярата ти в себе си. За да имат този ефект обаче думите трябва да бъдат съвсем точни, на място и най-вече справедливо изречени иначе не биха могли да имат остротата, която е нужна, освен всичко това трябва да бъдат и чути. Днес обаче ми се струва не особено естествено да поставим този въпрос, тъй като никой не носи сабя на кръста си, не влиза в дуели за да защити честа си и въобще не решава какъвто и да е въпрос чрез оръжие или поне не голяма част от хората в съвременното общество. Но да не приемаме нещата буквално и приемем, че сабята всъщност е грубостта, физическата разправа, демонстрацията на власт и всичко онова, което може да ни принуди да отстъпим за да се защитим от физически или финансови проблеми. Перото пък нека бъде онази вътрешна потребност на хората да отстоят правотата си използвайки единствено способността си да убеждават, да се изразяват точно, на място и да имат въздействие върху другите единствено и само със силата на аргументите. И след като изяснихме този въпрос нека се запитаме отново „дали перото е по-силно от сабята?”.
Сигурно сте забелязали, че този който влезе с шут през врата и с лош поглед, бива обслужен с предимство пред останалите, които търпеливо си чакат реда и боравят внимателно с думите, знаейки колко тежко въздействие и последици могат да имат те. Е, щом това е начинът, какво ни остава, ще влизаме с шут през вратата и ще се радваме на внимание, вместо да седим като попикано мушкато, мачкайки нервно шапката си в ръка докато негово величество чиновникът благоволи да ни обърне внимание. До тук май сабята печели. Но все пак да покажеш характер пред някой, който няма такъв е едно, но сблъскаш ли се с човек който също има зъби не е чак толкова лесно, не само това ами и много бързо може да се получи така, че да си подвиеш опашката и тогава срамът е голям. Но срамът вече не е нещо, което хората умеят да изпитват в днешно време, и когато някой не само ти покаже, че не си човек от неговия ранг, ами дори ти го докаже, при това много лесно и без да се впуска в подробности, най-често хората реагират с думите „голяма работа”. Голямата работа обаче е за големите хора с големите отговорности и големите задължения, така че в устата на един малък човек, който се има за голяма работа без да има големи отговорности и големи задължения, тези думи звучат някак си цинично, защото целят да омаловажат противника, на който по-правилно е да засвидетелстваш уважение. От ранно детство ни учат, че трябва да сме хора със самочувствие и да не се оставяме да ни мачкат и аз разбира се съм съгласна с това. Но в какво точно се изразява демонстрацията на самочувствие? И самочувствие за какво трябва да имаме? Хм, има различни начини, най-честия е да прегазиш всичко пред себе си за да им демонстрираш пълния си непукизъм за мнението на другите – аз съм голямата работа, другите да си гледат работата. О, струва ми се перото е взело доста да отстъпва пред сабята… Жалко, времето в което всяка казана дума е хвърлен камък и връщане назад няма, май е отминало безвъзвратно. Сега трябва да се научим да живеем в общество, в което сабята е господарка на положението и което е по-лошо да намерим начин да преглъщаме срама, когато сме се оказали закъснели да изкараме меча от ножницата, или сме се сблъскали с противник, който е напреднал доста с уроците по арогантност.
Имаше времена, в които човек първо мислеше, после говореше. Ако някой имаше неблагоразумието да се изкаже неподготвен се оказваше в незавидна позиция. За него се измисляха вицове, разказваха се легенди и какъвто и труд да положеше вече не беше в състояние да изчисти името си пред хората. Срамът беше голям. Тези хора бяха единици и често се затваряха вкъщи поради неспособността им да понесат големия срам, който изпитваха. Демонстрацията на физическа сила се считаше за нещо изключително примитивно, което само хора лишени от мисъл и въображение можеха да демонстрират. Такива хора често водеха затворен живот, защото никак не се вписваха в обществото. Всеки който искаше да води приличен социален живот, трябваше добре да премисля нещата, които говори, защото никой нямаше да търпи някакви си словесни изцепки, пуснати в пространството просто ей така лаф да става. Най-страшното нещо за онзи човек, от онова време беше скандалът. Да предизвикаш скандал бе по-лошо от това да се самоубиеш. Скандалът те белязва завинаги. Дори и години да минат името ти пак е свързано единствено и само със скандалът, който си предизвикал. Скандалите са били толкова рядко и недопустимо нещо, че няма как да бъде забравено, ако случайно предизвикаш такъв. Това е наложило хората да бъдат изключително дисциплинирани в обществото, което пък е било изключително чувствително към всичко, което е внасяло смут по някакъв начин. Децата от ранна детска възраст са били научавани как да се държат в обществото и как по-малко да се набиват на очи, защото скромността се е смятала за много благородно качество. Всички добре са знаели това и спазвайки тези правила са си живеели в едно много спокойно и мирно време, в което е истинско удоволствие да живееш, твориш и отглеждаш децата си. Това време е било преди около стотина години, защото за него ми е разказвала баба ми, която Бог да я прости не спираше да се чуди и възмущава, как е възможно сега хората да си усложняват живота така и да живеят в стрес, без да си дават сметка колко зле се отразява това на здравето и щастието им. Сега тя щеше да бъде на 99, ако не беше починала преди две години. Аз мога само да й кажа: „бабец, ти си била щастливка”. Днес все още има места, където хората спазват всичките тези порядки и живеят по сто години. Казаната дума не се пристъпва за нищо на света, тя е по-силна от закон. Никаква заплаха от физическа саморазправа не е в състояние да накара човекът, който я е дал да я наруши. Но тези места са на изчезване.
В по-голямата част на съвременното ни общество обаче е наивно да смятаме, че думата има по-голяма тежест от силата. Сабята е господарка на положението – властта, парите и физическото надмощие са нещата които определят изхода от дадена ситуация. Думите са загубили остротата и въздействието си. Хората са започнали да говорят в пъти повече при това обратнопропорционално на речника си и това, което имат да кажат. Затова думите са станали само празно бръщолевене, което кара човекът да чувства, че притежава нещо повече от маймуната, а именно членоразделна реч. Сега след толкова много говорене от моя страна не мога да не се запитам
дали е възможно перото да победи днес? Разполагаме ли с достатъчно ресурси да наклоним везните в полза на мисълта, словата и аргументите или трябва да се примирим с факта, че сабята печели, освен ако не е много малка, а перото много остро…
сегашното общество и да клатят глави: "Ех, добрите стари времена..." :d
Сега сериозно - с нетърпение чакам
етична революция!
13.08.2009 15:27
Поздрави, още когато влезе в моя блог за пръв път и каза че обичаш философията разбрах че си умен и интелигентен човек, чрез този постинг за пореден път се уверих!
Надявам се, че и тук е възможно да се постигне днес...
Поздрави...
Наистина дори в БГ има места, където словото ( перото) е по-силно, там дадената дума тежи повече от договор, а честта е най-висш благодетел!
Жалко , че тези места са извън градовете и населението там бъзо се топи, а приемственост - уви НЯМА!...
Поздрави...
Толкова вбесен е бил, че Кант, дори да не приемел дуела - нещо, което не искал, защото историята била глупава, пак положението е било екстремално.
Започнал да говори, какво е говорил, само те двамата, май си знаят, било е дългичко, около двадесет минути, накрая ревнивеца се поклонил с почит и побързал, срамежливо да се оттегли.
Тук обаче става въпрос за рицари, за хора с възпитание, за хора които уважават словото и са способни да чуят аргументите.
Колкото по-тъп е човек, толкова по-безобидно е срещу него словото, а и ако е достатъчно агресивен, ако го интересува битката заради самата битка, не обсъжданото, не темата, а гледа да задоволи ниски потребности.
Погледни и тук из блога на места. Като не може да отговори, подобен такъв, веднага прескача на следваща тема, като в нея ти е отправил агресивни нападки, докато отговориш на тях, вече е преминал на следваща, като е отправил още няколко. И това е една от десетината хватки на селските манипулатори, които съвсем съсипаха достойнството в словестният дуел.
13.08.2009 17:22
те живеят в собствен си свят и са научени с грубост да разчистват пътя си
за такива е явно сабята :)
и онази поговорка за преклонената глава дето сабя не я сече...
не знам хвърли ме в размисъл, което в момента ми е доста трудно ...:)
Поздрав за постинга!!!
А за словестния дуел, мисля че отдавна няма такъв, хората не са на едно ниво за да могат да го водят. Аз самата много пъти предпочитам да слушам отколкото да говоря...
Благодаря ти за коментара, много е интересен...
Поздрави!
Поздрави и на теб...
Поздрави и на теб...
Благодаря ти за коментара, както винаги невероятен...
Този който влиза с шут през вратата му се възхищават и го обслужват само в някои географски ширини, в други се държат с него снизходително като с болен или леко луд т.е. никой не го взима на сериозно. Ако шута е твърде силен (разбирай твърде агресивен индивид) викат полицията/охраната да си свърши работата.
Тези норми на поведение се възпитават от рано у децата и се държи на тях да се спазват по всяко време и от всички. След време обществото се променя т.е. много хора ги спазват, отношенията стават цивилизовани.
А родната действителност каква е? В детската градина детето се оплаче "госпожо Гошко ме удря" и какво чува - "ми удари го и ти" - закона на джунглата. Какво очакваш от детето като порасне да разчита на грубата сила разбира се. А в така наречените 'нормални' държави Гошко го отнася.
Поздрави за хубавия пост! ВВ
Една етична революция означава автоматично еволюция на перото. И тогава неговата победа ще има смисъл, защото ще е носител на истина и справедливост. Не че сега няма позитивни примери. Имало ги е във всички времена. Просто, когато обществото преминава през трудни периоди, с по-голяма сила се проявяват тъмните страни в човешката природа. На нас просто ни се иска мечтаната промяна да стане по-бързо и да е по-безболезнена. Никога не съм вярвала, че перото може да бъде победено от грубата сила.
Лека вечер желая, а утре хубав ден, изпълнен с вдъхновение!
Лека вечер и на теб...и още веднъж благодаря...
- Добър вечер, Вие да не би да сте крадец? О, разбирам, вероятно сте в затруднено положение, но няма нужда да изгубите душата си като крадете от сиромах като мен, мога да Ви заема пет лева, ще ми ги върнете когато можете...
Ако и това не помогне бягай бързо за чука...
:):)
А за крадците е имало бързо правосъдие - като ги хванат да крадат, ги връзвали на магаре с лице към задницата му и ги накичвали с краденото. После ги прекарвали през цялото село така. Срам голям...
Само че сега, ако някой реши да им го причини ще го осъдят веднага. И ще се окаже, че те са победили със силата на перото - добре платеното перо на адвоката.
А тези, които очернят някого в медиите, ей така - за забавление... Пък нека той си разправя, че няма сестра. И те ползват перото.
Е, оказва се, че и ТЪМНАТА СТРАНА ползва силата на перото...
Перото няма вече тази сила, престъпниците и гамените са прекалено много.
И за двете неща се иска интелект, мъдрост и толерантност.Еднакво нелепо е да говориш и да не те чуват или хората да са отворени за всичко казано, а да няма кой да го каже.
Няма крепост, която перото да не може да победи.
Иначе много пишем - обикновено празни приказки.
Има големи писачи, които никога не чуват.
И двете са продължение на ръката, която ги държи и дали ще са оръжие, което наранява или средство да прехрана, или нещо, които ни доставя удоволствие или служат да игра и забавление
ЗАВИСИ САМО ОТ ЧОВЕКА, КОЙТО СТОИ ЗАД ТАЗИ РЪКА И Я УПРАВЛЯВА.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РЕШАВА ДА НАНЕСЕ УДАР ИЛИ ДА ПОГАЛИ, ДА ПОИГРАЕ ИЛИ СЕ ПОГАВРИ.
И силата и на сабята и на перото не зависят от тях самите (може да са еднакво наострени) зависят от енергията, която ги задвижва. Аз съм била свидетел, че и най-мощната физическа сила може да се укроти от добрата дума, казана на място и на време и с подходящата енергия.
И стигаме отново до това - Не зависи какво правиш и какво имаш (в ръка или като имущество) завис икой си ти, докато го правиш или ползваш.
Наистина страхотна тема
Както знаете, аз съм избрала слово и съм твърдо на негова страна. "Добрата дума и планини отмества."
Благодаря ти...
Усмихнат да е денят ти Иве!
Усмихнат ден и на теб...
14.08.2009 11:08
Пътят на словото, доброто светлината е пътят на еволюцията. пътят на силата е революционен път. А Вселената не обича революции.
Сабята е здрава, яка и калена но ръждясва, а перото е меко, слабо, нежно, но думите, които пише остават живи и в бъдещето;-)
Поздрави...
С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Китайското учение носи късмет, защото пращането на положителна енергия чрез добрите пожелания е най-добрият начин, за да помогнеш на ближния.
поздравче от мен
В наше време, когато хората не използват толкова често саби,шпаги и други такива, а си служат повече с перото, аз имам още едно оръжие/ще го кажа под секрет, за да не се използва без писменото ми съгласие!:)/, с което си служа и то е предназначено за илитератите. Това е иронията ми към всички, които отварят врата с шут и към тези, които сервилно им се кланят.
Последните наказвам с иронията си и с голям бакшиш/дали разбират, че това е наказание или се радват на препечеленото, е това вече не мога да кажа, защото съм от другата страна/.
Благодаря ти, като пишех постинга не предполагах, че нашето перо ще загуби битката, но като прочетох постингите ти тази сутрин разбрах, че в нашата държава наистина няма морал там където най-много трябва да има...
Това са ВЕЧЕ архаични думи.:(((
Благодаря ти, като пишех постинга не предполагах, че нашето перо ще загуби битката, но като прочетох постингите ти тази сутрин разбрах, че в нашата държава наистина няма морал там където най-много трябва да има...
Да, радват се на припечеленото, но такива хора обикновено са с изключително чувствително его и нерядко дълбоко в себе си умират от страх някой да не ги избъзика и да им лъсне незнанието и глупостта; и затова реагират грубо, защото нямат друг начин на реакция. Така че ако някой се ядоса от нечии думи, дори и да реагира грубо, значи другият го е победил ;) Така че не съм съгласен, че перото губи битката :)
привет, кас!
Често се случва това.
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници