Имаше ги много, навсякъде по света, но този беше различен. Имаше някаква магия в него, отвън беше красив или по-точно запленяващ, но отвътре нещата изглеждаха по друг начин. Живеещите в него бяха лоши стопани и крайно различни помежду си. Имаше всякакви хора живеещи в него. Някои бяха добри и интелигентни, други по- груби, трети неуки и немърливи, въобще всякакви. Политиката в тази сграда бе основно демокрацията. Това означаваше пълната свобода. Налагаха се някакви правила, но всеки ги тълкуваше и съответно спазваше по различен начин, така че смисълът от тях бе загубил значение много отдавна. Наказания за прегрешилите нямаше, защото правилата не работеха и тези, които отговаряха за тях се страхуваха да ги приложат, да не би някой да ги обвини в недемократичност. Хората влизаха и излизаха, живееха си в собствените си апартаменти и не се интересуваха какво става по етажите. Някои от живущите бяха подредили дома си и мечтаеха тяхната сграда да стане като другите по света, но разбираха, че са непосилни да го наложат или повлияят на останалите. Други нехаеха, домовете им бяха мръсни и сградата най-малко ги тревожеше, изхвърляха си боклука през терасата и влизаха в конфликт със съседите си. Повечето бяха така свикнали с всичко, че единственото което правеха бе щом излязат от дома си да подритнат боклука на пътя им и възмутено да изцъкат с език. Имаше и такива, които бяха ентусиасти. Те бяха предимно млади хора и тяхната надежда, че могат да живеят в по-красиви и добри условия не бе прекършена още. Правеха какво ли не за да убедят съседите си, че единствено и от тях зависи да изчистят дома си, но срещаха само равнодушие и безразличие. По непримиримите от тях решиха, че ако дадат личен пример ще постигнат целта си, но освен че станаха за смях друго не постигнаха и скоро и те вдигнаха ръце и се отказаха или пък напуснаха дома си завинаги. Имаше хора, които дойдоха от други небостъргачи, видели красивата сграда решили, че ще им бъде по-добре тук, но много скоро след това панически се изнесоха обратно там от където са дошли. Живеещите се пробуждаха понякога и някаква мечта да се справят с неразборията и хаоса ги връхлиташе, но нямаха единомислие за да го постигнат. Каквото и да кажеше някой едни го одобряваха, други не и избухваха небивали скандали. Това се случваше, защото тези хора нямаха никакъв критерий по който да преценят кое е добро и кое лошо. Неестествения начин на живот изнервяше живеещите и скоро започнаха да се разиграват ужасяващи трагедии. Нямаше надежда за изход от това положение, няма и да има. Аз живея в 4000 апартамент, етажът ни е сравнително хубав, но и той неуреден като всички други. Веднъж не издържах и излязох да се разходя. Видях други небостъргачи, по-точно само един. Беше съвсем спокоен и уреден и аз благородно завидях на живеещите в него. На връщане пък се натъкнах на огромен мравуняк. Загледах се. Хиляди мравки щъкаха напред – назад и което най-много ме накара да се замисля е, че при тях имаше ред. Как е възможно? Толкова малко същество да живее в такъв ред и да знае кое, как и какво да направи за да има нормален за вида му начин на живот, а ние в нашия красив небостъргач да не можем, при това и имаме толкова много примери пред нас. Прибрах се и още щом отворих врата на входа, огромна тъга се надигна в гърдите ми. Тъжно наистина. Тръгнах по етажите и видях, че всичко си е все същото, същите хора, същите проблеми, същата мръсотия.  
   Имаше група хора, които решиха да направят виртуален небостъргач, който хората да подредят според собствените си мечти и желания. Там нещата зависеха единствено и само от хората. Всички твърдяха, че мечтаят за ред и справедливост, за мир и любов в живота си, но това не зависело от тях, а от ред причини с които те не можели да се преборят. Скоро обаче се оказа, че виртуалния небостъргач изцяло прилича на реалния, въпреки, че тези „ред причини” ги нямало там. Е, няма как да бъде друг щом участниците са същите, все пак външния ни свят е отражение на вътрешния. Ако можехме да живеем мирно във виртуала, няма причина да не го постигнем и в реала.      Но надеждата умира последна.  Може би пък някой ден…знам ли…дано доживея…

Като панелка сме, kass.:) От най-неподдържаните...:)

;-)....kass ...винаги ще имаме такива съседи....дори и виртуални да се...просто ми се струва, че трябва да опитаме да ги приемем такива каквито са....и да отговаряме с усмивка на грубостта им....само така микля "лошите, неподредени" съседи ще станат по-мили))....не визираш блога...като небостъргача нали ;-)....или сгреших накрая)

не знам Фрина какво сме точно...

Небостъргача е целия ни живот, цялата ни държава, виртуалния небостъргач е като реалния или пък реалния като виртуалния, знам ли аз...Дори не знам към коя група от описаните спадам, но знам че нещо е адски объркано...

Дано не се уморят ентусиастите, а небостъргача съвсем да опустее и рухне! :)
Поздрави!

Дано, Веско...

Само не разбирам защо трябва всички да живеем в една обща панелка?! - Поне в това отношение в блога има свобода, всеки може да си има своя бяла спретната каштурка с две липи отпред.:-) - стига да не го мързи;-) И спокойно да се телепортира само на местата, които му харесват:-) (Без да ползва градския транспорт, хипермармаркетите, "услугите на доброжелатели" и т.н.)

небостъргачът е като общество, не си ли забелязъл, че всичко може да се приеме в тази история - работно място, кварталът, блокът ни в който живеем, блогът, държавата - всичко. Там където се съберат повече от 5 човека от български произход, без да са роднини или приятели, няма ред, няма мир, няма спокойствие. Манталитет какво да се прави. Докато не променим съзнанието си - нищо няма да се промени за жалост...

Хората тябва да се променим!
Като всеки първо трябва да промени себе си!

Много точно си я описала сегашната реалност, Иве. Нещата могат и да се оправят, но се изисква друг начин на мислене, а всеки предпочита да се спасява самостаятелно.

ех, Филип, гледам проблемите на хората, гледам и това с какво се занимават и се чудя, нямат ли приоритети, нямат ли представа кое е по-важно? нямат, наистина нямат. Може би и аз нямам, не знам, ама има нещо сбъркано в манталитета ни май...

Определено има нещо сбъркано в манталитета ни, неслучайно сме в положението в което сме – дори и на национално/държавно ниво. Аз пък се чудя кога им остава време за такива дрязги и енергия за глупости.... Хубаво е, че в крайна сметка нещата свършиха добре и дано хората да се замислят как да си направят живота по-приятен без да съсипват този на останалите...

дали сме в реалният или виртуалният свят няма значение.. хората сме едни и същи. Не можем да искаме добро отношение и разбиране след , като мислим ограничено и нямаме желание за промяна.Поздрави и нови успехи.

Дано Принце има надежда за бъдещите поколения, но не знам от къде ще дойде, трябва генерално да променим начина си на мислене, а как? Нямам идея...

то желание за промяна всички имаме, но явно не рабираме, че тя трябва да е от нас самите първо. В реала причини много - безпаричие, лоши закони, лоши управници и т.н. и т.н., а във виртуала кой ни е виновен, та пак няма мир, правила, ред и прочие?

Има правила..и във виртуала неписани...етика , съпричасност , уважение. Не е лесно да ги следваш..Но те са необходимо условие за разбирателство и толерантност.Хубав ден, Кass.

От начина по който възпитаваме тези след нас...

Хубавото на твоята история е, че тя може да се приложи за реални държави, градове но и за виртуални общества- каквото сме ние тук. Всеки път ще звучи актуално!
:)

Аз така разбрах разказа ти : Небостъргачът това е нашата държава - красива, но с много неуредици и проблеми; хората - това сме всички ние ,които все са оплакваме,че живеем в такава държава, но нищо не правим ,за да променим нещата; другите небостъргач са другите държави,в които хората са направили нещата така,че да живеят в мир и разбирателство. Когато човек отиде в някоя от тези държави той хем се възхищава, колко е по-добре там и хем му е тъжно,че в неговия небостъргач (държава) не е така, тогава не му се иска да се пребира, но все пак го прави,защото му липсва родния дом. Виртуалния небостъргач е Интернет и в частност можем да разбираме нашия блог, тук сме същите хора ,които сме и в реалността,но и тук има завист, злобни нападки и няма разбирателство ... Това е защото сме същите тези хора, които сме реалността. Виртуалния свят е отражение на реалния и обратното. Светът е отражение на нашите мисли.
Много хубав разказ, антиутопия!

и все пак при толкова информация, при толкова възможност хората да пътуват, ние все си оставаме същите. Дори баща ти да те е възпитавал по един начин, на определена възраст ти вече имаш възможност да рзграничиш, да прецениш кое е по-добро за теб и да го избереш. Дано се роди поколение с нови идеи и с дух да ги осъществи...

Винаги и навсякъде има неписани правила, в приятелството, в любовта в семейството...но ние сякаш вече сме махнали с ръка на всички правила и сме я подкарали съвсем през просото...

да, небостъргачът може да бъде всичко онова, което свързва една група хора. Реален или виртуален, той ще бъде такъв, какъвто хората в тази група успеят да го направят...

изключително точно си анализирала историята. Точно така е...

Мечтата ми е да построя два екологични завода за преработване на всякакви отпадаци, виждал съм такъв във Англия. Ще ги нарека (България Изток), (България Запад) и със тях да изчистя цяла ни страна. Втора Швейцария ще станем, променените от нас трябва да променят другите. Правителството няма да успее само. Казвам го като председател на община Батак. :-))

ваш Калчо

Всички искаме промяна, говорим, възмущаваме се и едновременно с това разбираме колко сме безсилни и щем не щем свикваме. Според мен всеки българин трябва да поживее поне по една година навън и като се върне няма да може да търпи повече България такава. Всичко е в съзнанието ни...
Благодаря...

пак същото е,всеки който се разпозна написа по-нещо,но смятайки,че е от добрите.хора ,неможем да променим другия лесно.те не четат такива блогове,немислят че са гадни или просто не им пука.четете история и ще разберете,че нищо не е по различно /в душата/ на индивида от хилядолетия насам.черно и бяло в нас се преплитат и т.н.А разказа както и другите е готин.

Дела, примери, и пак дела, една длан хора посветиха и отдадоха живота си за да можем ние днес да се наречем българи. По този път трябва да вървиме и ние ако искаме в бъдеще да ни бъде.

Аз съм потомък на Аспарух, Бенковски, Ботев, Захари и Левски, боли ме което гледам, а като слушам настръхвам зверски......

Прав си, хората са същите...но само допреди 100 години, животът им е бил друг. Един познат казва, че бита определя съзнанието, аз пък се чудя дали съзнанието не определя бита? Мисля, че до голяма степен критериите са определящи, а сега май нямаме никакви...

била съм много "навън" и знам,че и в 'белите" страни има много на брой свине от всякакъв характер,но ненарушават правата на другите само поради причина,че има жестоки глоби и бързодействащо законодателство.реда не се постига с молба и чакане на разбиране от другата страна.хубавото на старите демокрации е точно това,че отдавна са го разбрали и регламентирали.а ние да не забравяме,че още сме в дивашко-комунистически,агентурски "ДЕМОКРАТИЧЕН"режим.абе няма да ни е лесно.

Някъде по пътя в нашата история се загубихме и сега се лутаме като скитници. Отричаме миналото, изопачаваме сегашното, жадувахме свободата, а не знаем какво да правим с нея. Нямаме ни най-малка представа докъде е свобода и докъде свободия, кое е налагане на ред и кое диктатура. Всички трябва да си отговорим на тези въпроси и когато стигнем до съгласие може и да намерим изход...

така е, не можем да очакваме всички хора да са еднакви, но можем да наложим правила, които да са за всички, само, че трябва да имаме точна представа за правилата и тяхната справедливост и не на последно място да важат за всички...

Трябва по на високо да се качиме ако искаме цялостно да погледнем върху моментната ситуацията.
Народът ни е сравнително малък от другите, статистики показват че такива се отдават лесно на влиятелноста. Всяко едно поколение си има слабостите. Нашето също,,, но има изсход, че сме малък народ има и предимство, организацията прозорчива и по лесна...

Точно като по-малък народ би трябвало да е по-лесно. Но за жалост ние се опитваме да решаваме несъществуващи проблеми вместо такива, които трябва да са на прва линия. Например: интеграцията на ромите...Но за да говорим за интеграция би трябвало да има дискриминация. Фактите обаче говорят, че ромите близо половин век имаха абсолютно равни права с останалите: безплатно образование и здравеопазване, жилища и работа. С две думи няма причини те да не бъдат интегрирани в обществото, ако те не желаят това е отделен въпрос. Никъде по света не те питат бял ли си, черен ли си, българин ли си, евреин ли си, има си правила и те са за всички. Не така стоят нещата с инвалидите обаче, те трудно се придвижват, няма рампи, асансьори и при тях възможността да се интегрират е в пъти по-трудна, но кой говори за тях? Никой. Е, не е ли адски сбъркано всичко?

Преминаването на един обществен строй във друг е винаги свързано със безброй разочарования. Навсякаде по света след такъв преход настъпват дългоочакваните социални промени, тепърво след като преключи разпределението на благата. Скоро и във България ще преключи този невидим процес.
И тогава тези българи ще строят социализма. Заедно със тези които са увредени или неопределени..

Дано, защото в някои други страни от бившия соцлагер преходът приключи далеч по-бързо и безболезнено. Но тук нали сме всезнаещи и всеможещи ще се влачим на опашката. Образованието ни вече 20 години не е довело до нищо освен до масова неграмотност на населението, но никой не смята, че системата трябва да се промени и да се наблегне на важното и това, което ще направи бъдещия гражданин на България способен да се реализира и внедри в обществото, но нищо нали имаме пари за преквалификация, ще учат пак на стари години...

Но това, което той е заложил в мен още от най-ранна възраст, си остава...така е и при всеки.

Преходът в другите държави приключи доста по-бързо, но тук ни пречи манталитетът, защото е много по-лесно човек да печели по втория начин отколкото да кара по правила. Затова съществуват някакви правила колкото да се каже, че има, но почти никой не иска да ги спазва. Натрупването на капитали някога в другите държави е било процес, който е довел в крайна сметка до изграждането на икономика, защото и тези, които са ги натрупали са разбирали, че не могат да живят добре, ако наоколо всичко тъне в мизерия, докато тук това е извор на някакво задоволство и много малко – да не кажа никой – от натрупващите капитали нямат желание да създадат каквото и да било. В комбинация с комплекса за малоценност всичко се превръща в гротеска. Понякога за да се гради нещо ново, първо трябва да се разруши всичко старо. По принцип е добре старото да се запази, но когато то е толкова прогнило, че не може да послужи за основа на каквото и да било, трябва да се премахне.
Що се отнася до битието и съзнанието – да, битието определя съзнанието доколкото един спокоен и благоденстващ човек гледа по-спокойно и ведро на света, но битието не е паднало от небето, а е създадено от съзнанието на предходните поколения. Някога в Дивия Запад е било хаос – чели сме Карл Май, имаме представа какво е било по пограничните райони: престъпници, безделници и т.н. Там пионерите са се опитвали да поставят основи и са разбрали, че това не може да стане без да има ред. В резултат на това доброволно са въвели првила, за чието спазвне са следяли стриктно и също така доброволно са ги спазвали дори с оръжие. В такива условия и натрупващите капитали са били принудени да спазват правилата, защото в противен случай обществото е щяло да ги застреля. Какво се е случвало на конекрадците? Докато днес тук натрупващите капитали се чувстват безнаказани, защото никой не може да ги отгърми. Като че ли проблемът се поражда и от това, че от една страна живеем в икономическите условия на 19 век, докато правилата са от 21-ви. Да не говорим, че не са един и два случаите, когато собственик, който е ранил в защита на имота си крадец, бива осъден по-тежко от самия крадец. Дори си спомням за случай, когато крадец се вмъкнал в някакъв апартамент докато живещите там ги нямало, но бил нападнат и убит от добермана им. Собственикът на добермана беше осъден за убийство, нищо, че крадецът е влязъл в апартамента когато не е имало никой вътре.
Въпреки това мисля, че нещата ще се оправят, защото никой няма да ни търпи до безкрайност да си разиграваме коня. В крайна сметка всеки небостъргач е част от един квартал, кварталът – от град и т.н. Лошото е, че ако не си въведем ред сами, ще ни го въведат отвън и тогава няма да е най-изгодно за нас, но пък може да ни дойде акъла...

Има причини защо във някой страни в източния блог този преход бързо премина. Защото те по бързо се осъзнаха, и на тях им беше помогнато.

37 например има доста бистър поглед върхо нещата, както и много останали. Но въпросът не във това, а във това кога и със какво е готов всеки от нас да се ангажира допълнително и безвъзмезно в името на възхода на нашата родина, и зарази ближния си него. Ако се напънем заедно ще стане по бързо.

Да има и лоши примери, но ние сме тези които определят кой да следваме. Един афоризам който пасва,,,

Днес сме това което вчера мислихме, Утре ще бъдем това което днес мислим...

"Преходът в другите държави приключи доста по-бързо, но тук ни пречи манталитетът" - това изречение оправдава проклемълските еничари и червени безродници от ДС и гаулайтерите от БКП.
Това обезсиля, каквото и да е написано по-нататък, което по разбираеми причини - не прочетох.
Не е подходящ момента, посоката на постинга е различна, но не мога да се стърпя да направя вметката.
Ето това оправдаване на виновците с манталитета на народа е причината нищо да не се случва в кочината наречена "държавата" България.
Това е!

Господин Тодоров, по изразите ви си личи че държите за България. Бих искал да ви предружа и кажа че човек не се ражда с манталитет а го придобива. България се нуждае от хора като вас, хора които са способни да различават тънкостите. Но мислете за примера който давате на бъдещата генерация като сравнявате Бълтария с Кочина, дори и да е така ще ви помоля когато ви е възможно да използвате някоя друга дума с по оптимистичет характер. Повярвайте има значение..

Като казвам - държавата - нямам предвид моята Родина.
Моята Родина България не е кочината наречена "държавата" България.
Иначе сте прав - младото поколение трябва да се възпитава в по-оптимистичен дух.
В такъв случай ще нарека "държавата" България -
Обора България - дано те го поринат и изчистят - види се ние не сме способни или ни е все едно къде и как живеем.

Вярно - мирише!
В кочината е така!

Нямат такова намерение, поне за в момента, те се мъчат да пробият като медейни звезди. Ние трябва да работиме върху завещанието, как беше,, за да каже нявга народът.. и т. н.

Филип, твоя оптимизъм винаги ме е радвал много. Това, което исках да кажа в тази история е, че където и каквото и да правим, българския почерк си личи. Ген ли е, наследство ли е, не знам, но винаги започваме да строим къщата от покрива. Евтини на брашното и скъпи на трицитре. Примери безкрайни. Ето например един колега, който си купи кранче за чешмата от 15 лева от китайския магазин, вместо от 25 лв. и резултатът беше смяна на паркета в кухнята му, заради спестени пари за водопроводчик и качестврно кранче. Всичко му легна в пъти по-скъпо... Няма го това никъде по света, никъде. И това за собствения му дом, а какво остава за цели сгради, градове, държавата...

Всеки народ си заслужава управниците...Масата е винаги тази която определя кое и до колко ще търпи. Аз лично съм свидетел на хора, които са смятали лошите момчета за голяма работа през 90-те години, нищо че парите им са от рекети и престъпления, нали имат лъскави коли и си направиха заведения, как да не им завиди човек...Да не говорим за тези, които вместо да роптаят срещу престъпниците търсят тяхното приятелство за да оцелеят и за да изплуват...Това е манталитет. Престъплението си е престъпление навсякъде по света, но като че ли само тук то намира оправдание с политическата обстановка и с какво ли не. А ние си стоим и търпим, мрънкаме и вдигаме рамене. Това няма как да мине другаде... Ако това не е манталитет аз не знам какво да го нарека...

Дали ще я наречем кочина или райска градина е все тая. Всички казват, че сме били голям народ и колко българина бил умен и гениален, но това първо е част от миналото, второ - каквото и да е измислил българина го е реализирал в чужбина и трето - излишното самочувствие без покритие в днешна дата не допринася до нищо освен до самозаблуда. Нещата трябва да се казват с истинските им имена, а те са, че от ден на ден нищо не променяме, минавата деситилетия и ние не мърдаме с крачка напред. Поколенията се раждат, отказват се от образованието си рано, рано поради невъзможност да се справят с него, свикват с безредието и безразличието и за да не се чувстват съвсем излишно родени и захвърлени на света се утешават със славна история и красива родина. Но красивата родина тъне в мизерия и мръсотия, пътищата са под всякаква критика, реките затлачени и въпреки всичко ние си казваме "Красиво е". Критериите ни са отдавна изкривени, свикнахме да се задоволяваме с малкото. Аз за себе си не виждам в скоро бъдеще изход от това положение поне до тогава докато не се роди поколение, което абсолютно единодушно не откаже да си плати пътните данъци до тогава докато пътя не се оправи, или не спре децата си от училище до момента до който образователната система не се промени, поколение което ще тропне с крак и ще каже: "не можете да ни заставите, първо оправете нещата, после ще си плащаме данъците"... Поколението на хипитата в Америка е пример за това, как държавата може да отсъпи пред народа, но там младите се опълчиха, шепа народ убедиха близо 300 милионен народ, че една война е безсмислена да се води...

Трябва да се мисли професионално, разбирам те напълно какво искаш да кажеш. Всеки от нас трябва сам да си отговори на въпроса какво е допринесъл и от тук нататака какво би направил, За възхода на тази страна. Във всяка една задънена улица има поне три изхода. Но за да направиш промяна не е достатачно само да знаеш как, а и да намериш начин да накараш масата хора да застане зад теб. Никой не трябва да се подценява, бил той политик или човек от народа. Един от отговорите се казва Деца, България са нуждае от много повече деца от колкото правят българите, и във Турция нещата не са розави но подрастващото поколение расте ви казвам и богато или не, то се нуждае от нови територии една такава е пасивна България. Може сами да сметнете за какво става въпрос...

:) деца има, ама са по чужбините...ако си дайдат всички, много бързо ще се оправят нещата...

Не може да се оправдава днешното състояние с "манталитет" - черта от характера на група хора .
Не става въпрос за никаква политика като говоря за проклемълските еничари и червени безродници от ДС и гаулайтерите от БКП - това са онази група от хора, за мене те не са българи в никакъв случай, които дърпаха конците на историята.
В техни ръце беше, и все още е, държавната машина, икономиката, информацията, международните бизнес връзки и т.н. - те постъпиха като поробители - каквито си бяха и дефакто - ограбиха всичките ресурси до последния километър от непостроените магистрали...
Грабиха народа си както турчин не го е крал - за управляващата плутокракция , кратокрация и клептокрация говоря.
Нали помните "равния старт" - равен ли беше?
Масовата приватизация - масова ли беше или за няколко личности?
Те така направиха, че думата справедливост не значи вече нищо, и чиято липса означава липса на мотивация за нормално съществуване и причина за морал.
Вината за днешното състояния е тяхна!
Народ виновен няма.
Особено, когато това е планирано и впрегната цалата безродна пасмина на ДС, на партийната номенклатура, на прокремълските еничари!
Говорим за причината - пряката - за състоянието днес.

Съгласна съм с всичко, което си написал Боре. Просто не мога да се примиря, че нищо не зависи от нас, че трябва да си натискаме прцалите и да си търсим начин да оцелеем. Все ми се струва, че българския народ е прекалено снизходителен, лесно се примирява и търпи какво ли не. Да си припомним събитията в Чехословакия 1968 - прашката пролет например, как само ние не се ядосахме веднъж в тоя живот на всичко, което ни се случва ами търпим...

Как да не се ядосваме!
В кръчмата след втората ракия - всички ги вкарваме в кучи задник. Пред телевизора ги псуваме и наричаме малоумници.
Напоследък се замислям нали не е бил прав Любен Каравелов преди 140 години?
Всичко е и въпрос на интелигентност, мъдрост и въпрос на избор, но имаха ли хората възможност за истински избор. Мъдри ли са като предпочитат примирения сиромахилизъм. Интелигентни ли са да не могат да направят правилния избор.
Във всички случай причините не са една и две, а безброй. Все пак тези, които знаеха, че ще се прави капитализъм, преди 20 години, не трябваше да постъпва като завоеватели със собствения си народ -като кърджалийска шайка.

Не се надявайте, че някой ще се връща да оправя България. Дори няма да се върнат - и с право!

в началото на 90-те всеки започна някакъв бизнес, търговиите на едро на "Брезовско шосе" в Пловдив процъфтяваха, търговците печелеха луди пари тогава. Самата търговска база приличаше на минирано поле, чудиш се от къде да минеш за да опазиш колата си. Търговците всяка вечер пълнеха кръчмите и като се появи "Метро", всички ревнаха как мижело държавата да го допусне, но "Метро" си оправи пътя, направи си паркинг и отстъпки, както и дегустация на новите стоки, намери начин да привлече хората към себе си. Е, толкова години преди "Метро" всички тези български търговци на едро, не можаха ли да се съберат, да определят условията, да си оправят пътищата, които водят до техните складове? Можеха, ама те висяха в кръчмите...Тя политиката, че е кофти, кофти е, ама и ние сме си мундари, няма какво да се лъжем. Във всеки вход ще се намери поне един, който да не иска да даде по 2 лв, на месец за чистачка...Затова никой няма да се върне, защото няма да има сили да спори със съседите си за дребни неща и ще бъде принуден да търпи заради другите...

Има едни неща по небостъргачите - Property Mamagement им викат ... управление на имота може би се превежда на български. Представи си домоуправител но не такъв на който всеки му се подиграва че се е минал да върши неблагодарната работа а такъв който може да те изсели от небостъргача ако не спазваш правилата. За това онези небостъргачи са толкова по добри за живеене.

в 52 и 50 си противоречиш мисля :)

Поздрави! ВВ

Освен Property Mamagement, в другите небостъргачи има недоволство в случай, че въпросния домоуправител не си свърши работата. Казват, че всички хора по света са еднакви и въпрос на закони е цялата работа, но аз бях 12 милионен град и видях, че всички хора стоят в дясната част на ескалатора без дори да има и табела за това, другата част е за бързащите или "притичващите" както им викат...Просто там не се коментира, такъв е редът и толкоз. Тук ежедневно поне половината биха нарушавали това правило, просто защото не обичаме правилата, не искаме никой да ни казва какво да правим, такива сме и това е.
В 50 коментар се съгласявам с написаното от Борис, но не мога да приема, че само това е причината има нещо в нашия манталитет и той е добре обяснен в 52 коментар. Политиката си е политика, но и ние си имаме голяма доза вина за кочинката в която живеем... :)
Поздрави ВВ...

Бас хващам че в този 12 милионен град ако е имало българи и те са стояли в дясната част. И ако съм прав бих попитал къде са си оставили манталитета тогава :)

Ами интересен въпрс. Прав си разбира се, а манталитета явно са си го оставили тук. Всъщност много хора и тук биха си спазвали правилата, ако нямаха чувството, че изглеждат глупаво отстрани. :)

Според мен просто някой трябва да ги налага тези правила. В 12 милионния град забеляза ли какви табели има обясняващи колко е глобата за пушене, за вандализъм и пр. С течение на времето когато хората осъзнаят че няма прошка за разните простотии които сега свободно си правят и стават по добри, съзнателни или както там искаш го наречи.

то правила има, и глоби има, но никой не ги спазва. Налагащите ред трябва да глобяват ежедневно целия български народ, а това е невъзможно...

"Налагащите ред трябва да глобяват ежедневно целия български народ, а това е невъзможно..." - е това е вече кофти манталитет. Обявяваш нещо за обречено преди да е започнало ;) Те тази дето глобяват нека почнат пък да видим. Ако не работи явно глобите са малки. Това което се иска от "средния българин" е не да симпатизира с нарушителя както става когато хванат някой без билет в рейса и тръгнат да го глобяват а да помагат на глобяващия или поне да не го карат да се чувства като че ли той върши нещо лошо.

Извинявай ама ме подхвана на тема дето мога да ти пиша така доста дълго време :)

Ми те ги глобяват пияните шофьори ама хората си пият и си карат и като ги глобят си казват, големите клечки никой не ги закача, ама мен малкия човек ме наказват веднага и се загнездва чувството за несправедливост, затова и хората се защитават помежду си. За да има ред той трябва да е на принципна основа, а не на избирателна. И най-вече тези които налаг реда да са пример за спазването му. :)

Съгласен съм с теб но нали трябва да се започне от някъде. За определено време малкия човек ще го тнася повече от големия докато закона/правилата не станат по силни от хората. Тогава и големите ще почнат да си патят от него. Относно пиенето и каране - в нормалните небостъргачи като те хванат определен брой пъти (не много) ти взимат книжката за 6 мес, 1 година и ако продължаваш - оставаш без нея. Замислят се да вкарат и устройство за тежките случаи дето ти мери алкохола в кръвта и ако не си в нормите колата не пали :)

дай Боже да станем свидетели на спазването и прилагането на законите. :)

Амин :)