Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2009 09:07 - Звезди
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 15806 Коментари: 35 Гласове:
21

Последна промяна: 10.09.2009 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Лежеше уморена в леглото си, беше толкова възрастна и изтощена. Целият й живот минаваше като на филмова лента, мислите й препускаха през годините на нейната младост и я изпълваха с умиление. Спомняше си сватбата, раждането на децата си, радостите и неволите, спомняше си всичко. Беше с разума си, но със слабо сърце. Сега лежеше и чакаше сърцето й да спре и да заспи завинаги. Всички бяха около нея, децата й, внуците й – всички. Оставиха я насаме и й пожелаха да си почине добре, но тя не искаше да заспи, искаше само да си спомня, да преживее най-вълнуващите си моменти отново. Затвори очи и мила усмивка се разтегна на лицето й. Беше се върнала пак там, на мястото където се бе връщала толкова често през последните години от живота си. Там на брега на морето.     Летния топъл вятър полюшваше нежно косите й, галеше я по бедрата и развяваше небрежно роклята й по изящното й тяло. До нея вървеше той, красив и строен, с топли очи нежни ръце. Хванал я през кръста двамата се разхождаха по плажа и си говореха.  - Погледни – каза й той и вдигна поглед към небето – виж звездите, колко са много тази вечер, колко е ясно небето… Виж, това там е съзвездието „Голямата мечка”.  - Да! – усмихна се тя – колко са красиви – къде ли е Малката мечка?  Двамата се взираха в небето, но не намериха Малката мечка. Голямата блестеше ярко пред тях и сякаш ги хипнотизираше. Всяка вечер вдигнеха ли поглед към небето я виждаха, където и да ходеха, каквото и да правеха тя бе все там, на небето пред тях. Беше се превърнала в знак на тяхната среща и тяхната любов.  Срещнаха се едно хубаво лято, малко преди войната, докато работеха в един хотел край морето за лятото, както за да понатрупат стаж, така и да изкарат малко пари. Никой от двамата не бе предполагал, че това лято ще бъде най-яркото в техния живот. Любовта между тях пламна мигновено и колкото и да я отричаха в началото не можаха да я скрият. Скоро за тях светът бе спрял да съществува. Ден след ден, минута след минута те се пристрастяваха все повече и повече един към друг. Докато погледите им не станаха вглъбени и въздишки от товарът на толкова много любов не се изтръгваха от гърдите им, защото знаеха, че всичко ще свърши. Още само месец и ще се разделят. Всеки ще хване пътя в живота си и ще остане само спомена. Времето течеше неумолимо. Често пъти излизаха през тези дни и вместо неизмеримо щастие се загнездваше тъга.   - Скоро ще трябва да се разделим – въздъхна тъжно тя.  - Да, но ще се срещнем пак – усмихна се насила той – колкото и време да трябва да бъдем разделени и то ще отмине. После ще се срещнем и ще изживеем живота си заедно. Сега откраднахме малко щастие поднесено ни от съдбата, но после ще го изградим заедно и ще го запазим…    Вратата се отвори и внуците й пристъпиха към нея. Тя отвори очи и се усмихна. Погледна през прозореца и видя, че вече се е стъмнило. Надигна се, момчетата се втурнаха и нагласиха възглавницата зад гърба й. Тя отново обърна поглед към прозореца замечтано. Ех, къде ли е той сега? Как ли е протекъл животът му? Защо не се срещнаха пак? Ако можеше още само за миг да го види преди да си отиде, да погали още веднъж лицето му, да целуне устните му, да вплете ръце в косите му, да чуе гласа му, да се притисне до топлото му тяло, както преди, да обгърне с ръце раменете му…Още само веднъж. Но тя нямаше как да знае, че него отдавна го няма, че бе починал след тежка бронхопневмония три месеца след тяхната раздяла. Не знаеше и затова вярваше, че е срещнал друга, че е много щастлив някъде и тайно се надяваше поне понякога да поглежда към звездите и да се сеща за нея. Дали помни Голямата мечка и незабравимите летни нощи. Тя също се беше влюбвала след това, беше се оженила и имала деца, но онова лято не бе забравила никога, човек има само една любов, която се помни вечно, която остава в сърцето му докрай.    - Бабо? Бабо, добре ли си? – побутна я едното от момчетата.  - Остави я, мисля, че е мъртва.  Двете момчета се спогледаха.  - Да й затворим очите…  - Чакай, виж…сякаш гледа нещо…  - Да, сякаш гледа звездите…- момчето обърна очи по посока на погледа й и добави - а това там не е ли Голямата мечка?    Момчета се доближиха до прозореца и втренчиха поглед в небето. Точно пред тях красива и величествена блестеше ярко Голямата мечка, там на небето от хиляди години и още хиляди ще бъде там, вечна като любовта…



Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Невероятен разказ !
09.09.2009 09:11
Отминалите спомени, настоящите усещания и бъдещите измерения....всичко тово през призмата на времето.
Поздравления, чудесно е !
цитирай
2. miaa - Прекрасна си ,Каss...
09.09.2009 09:18
Истинската любов никога не умира....и който се е докоснал до нея е щастлив за цял живот. Благодаря , благодаря ти за хубавите мигове, които ни даряваш.
цитирай
3. djgator - kass
09.09.2009 09:21
Колко красиво и романтично!!!!
Този вечен символ на небето.. хубаво е когато човек има толкова ярки спомени.
А може би те са отново заедно- там във безкрая..
цитирай
4. kass - kleopatrasv
09.09.2009 09:22
Благодаря ти Клео, мисля, че всички си носим дълбоко в сърцето една любов, която няма да забравим...
цитирай
5. kass - miaa
09.09.2009 09:24
Благодаря ти miaa, има неща които се непреходни - любовта, звездите и човешкия дух...
цитирай
6. kass - djgator
09.09.2009 09:26
Благодаря ти Веско, звездите или някоя песен, винаги има нещо което да ни напомня за онази любов, която няма да забравим...
цитирай
7. dorichela - Кас,
09.09.2009 10:20
настръхнах..... Много истинско, с много емоция... Невероятна :)
цитирай
8. kass - dorichela
09.09.2009 10:28
Благодаря ти Дори...радвам се, че ти хареса...
цитирай
9. xman - Поздрави!
09.09.2009 11:02
Хубава и малко тъжна история, но това е всъщност истинския живот. Звездите светят за всички, но малко хора се заглеждат в тях.
цитирай
10. injir - Лошото е, че в живота хората се ра...
09.09.2009 11:03
Лошото е , че в живота хората се разминават с истинската си любов. Съдбата е разсеяна. Все се обърква. Разделя пътищата им. А после се тюхка, че пак е оплела конците.Отдъхва си, чак когато човекът склопи очи.
цитирай
11. kass - xman
09.09.2009 11:27
да, звездите на небето, ако могат да разказват биха ни разказали много, те са като ориентир на изгубилите пътя и като вдъхновение на любовта...
цитирай
12. kass - injir
09.09.2009 11:29
истинската любов понякога е истинска, защото не изживяна докрай, понякога просто се питаме, "ами ако?"...и отговор нямаме, но имаме спомен, вълнуващ и незабравим...
цитирай
13. boristodorov56 - Да - Малката мечка - голямата мечта.
09.09.2009 12:22
Хареса ми.
Чете се лесно, внушението е ясно.
Браво.
цитирай
14. kass - boristodorov56
09.09.2009 12:31
Благодаря ти Боре...
цитирай
15. lagrima - Невероятен разказ!
09.09.2009 13:04
Невероятен разказ!
цитирай
16. smani - Каси
09.09.2009 13:59
разказа е много тъжен! :(
цитирай
17. kass - lagrima
09.09.2009 15:04
радвам се, че ти хареса...
цитирай
18. kass - smani
09.09.2009 15:11
защо да е тъжен Стани, не е тъжно да можеш да запазиш един хубав спомен и да го изживяваш отново винаги като погледнеш към небето...
цитирай
19. smani - kass
09.09.2009 15:37
Когато си спомняме нещо винаги сме склонни това да ни натъжава, защото е отминало и никога вече няма да се върне. В такъв момент забравяме да се радваме на факта, че това все пак се е случило на нас и ние сме го изживели.
цитирай
20. kass - smani
09.09.2009 16:01
така е Стани, но е по-хубаво да има хубави неща, които да помним отколкото да няма нищо... :)
цитирай
21. malkiatprintz - Хубав разказ, Иве. . . замислих се ...
10.09.2009 00:44
Хубав разказ, Иве... замислих се над това как някой, на когото държим или когото само познаваме може да си отиде и никога да не разберем за това...
цитирай
22. batstefan - kass
10.09.2009 07:40
Хубав разказ, но и тъжен. Ако се беше случило по друг начин, нямаше да има разказ.
цитирай
23. kass - malkiatprintz
10.09.2009 10:24
и миже би е по-добре да не разберем, така поне винаги ще се надяваме, че е добре и е щастлив...
Благодаря ти принце...
цитирай
24. kass - batstefan
10.09.2009 10:25
а може би щеше да има друг разказ, може би по-весел, може би по-тъжен, човек няма как да знае...
цитирай
25. furiika - И мен ме развълнува силно разказът!
10.09.2009 10:46
Поздрави!
цитирай
26. kass - фурийка
10.09.2009 11:10
благодаря, радвам се че ти хареса...
цитирай
27. tashy - kass
10.09.2009 18:22
малко ме натъжи,но пък много ми хареса!Поздрави:)
цитирай
28. kass - tashy
10.09.2009 18:44
благодаря, радвам се, че ти хареса...
цитирай
29. eldorado07 - Тъжно...
11.09.2009 23:19
Тъжно...
цитирай
30. kass - eldorado07
11.09.2009 23:36
ех, на всички им е тъжно, а пък аз като я писах тази история ми беше едно романтично...
цитирай
31. анонимен - alimine
12.09.2009 18:38
Обичта е компромис със самия себе си, за собствена сметка и в чужд интерес.
цитирай
32. kass - alimine
13.09.2009 14:42
хм, интересна мисъл.
Благодаря...
цитирай
33. kasnaprolet9999 - Много хубаво пишеш,
13.09.2009 20:24
продължавай все така, темите любов и приятелство са вечни и некога няма да бъдат изчерпани, защото непрекъснато ще ги преоткриваме по свой начин.
цитирай
34. kass - kasnaprolet9999
14.09.2009 08:25
Благодаря.
цитирай
35. анонимен - Минала е почти година откак си публикувала тоя разказ
08.08.2010 16:28
и разабира се никога нямаше да го прочета, ако не ми беше дала линк. А разказът си струва и се замислям, че доста хубави неща ще потънат безвъзврано тук, а могат да бъдат по книжарниците. Нека е един от сто, но пак ще напълнят една книга с разкази от различни хора. такива книги са и най-интересни. Поздрави за трогателната история!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 2573870
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 22663
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930