Всички мълчаха. Стаята бе изпълнена с напрежение. Двамата се гледаха очи в очи и не смееха да отместят поглед. В тази минута се решаваше всичко. Моментът да свалят картите беше настъпил и единия щеше да се окаже в незавидна позиция. В тази игра равенство нямаше - или печелиш, или губиш. Сега бяха заложили всичко, целия си живот, бяха стигнали твърде далеч и връщане назад нямаше. И двамата държаха силни ръце и вярваха, че ще спечелят. Андрей погледна картите си, три туза и два попа, такава ръка рядко се пада, още по-рядко губи и това бе причината да се стигне до тук. Андрей не знаеше дали Венци блъфира или наистина има по-добра ръка от него и наддаваше, дотогава докато не заложи всичко. Васето и Боян следяха играта отстрани и не смееха да продумат, разбираха какво се случва и това хич не им харесваше.                Четиримата бяха приятели от деца. Ходеха в едно училище и се покриваха често един друг, преотстъпваха си момичетата, лъжеха учителките, правеха всичко. Приятелството им бе над всичко останало. Вече бяха големи мъже и се радваха на успехите си, помагаха си с каквото могат и всеки месец си организираха игра на покер. Игрите бяха забавни и нещо като бягство от действителността. Трима от тях бяха женени, само Андрей беше ерген или по-точно сгоден. Той беше влюбен в приятелката си и затова не разбираше приятелите си, които често се домъкваха на покер-сбирките с някоя любовница уж за късмет, но после спечелили или загубили се отдаваха на сексуални удоволствия с нея. Правилата на играта бяха ясни и не подлежаха на обсъждане, който спечели – печели, който загуби – губи и никакво недоволство или опрощаване на дълговете не се приемаше. Това беше желязно правило и затова всички добре си правеха сметката доколко да се отпускат в наддаването. Всички бяха добре устроили живота си, с добри доходи и никой не смяташе да печели или да се пристрастява към играта, тя бе просто за забавление или за оправдание пред жените им, за бягство или пък просто така се чувстваха като в онези гангстерски, мъжкарски филми, в които се пушат скъпи пури и се пие уиски. Тези вечери винаги са били незабравими за четиримата, разказваха се много вицове и се лееше много алкохол, обсъждаха се жените и нерядко се сключваше някоя сделка, най-честата от които колата на един да премине в ръцете на друг. Често пъти се е стигало до големи залози. Андрей не веднъж е прибирал парите на Венци, другите двама като че ли по имаха мярка, но Венци и Андрей бяха страстни играчи, затова често пъти парите на единия преминаваха в ръцете на другия и обратно. Никой от тях не се сърдеше, защото знаеше, че е въпрос на време да си ги върне. Но тази вечер нещата излязоха от контрол.      Андрей пръв свали картите. Всички се втренчиха в добрата ръка която държи. Гобищна тишина цареше навсякъде. Никой не помръдваше, не смееха да дишат дори. Само стенния часовник потракваше дразнещо от стената и внасяше още повече напрежение в обстановката. Цигара догаряше в пепелника, на дивана зад масата спеше полугола проститутка, която явно не бе издържала на многочасовото наддаване тази вечер. Венци погледна свалените карти, но не реагира по никакъв начин. Неговите стояха захлупени до дясната му ръка и всички погледи бяха отправени към тях. Започна да ги обръща една по една: дама каро, дама спатия, дама купа…спря… огледа се и после бавно обърна и четвъртата: дама пика. Този път сякаш и часовника замлъкна от стената. Андрей погледна картите и се отпусна на стола. Това беше края. На масата пред него стояха всичките му пари, ключовете от колата, ключовете от къщата му и спестовната му сметка. Сега нямаше нищо освен дрехите на гърба си. Как ще се ожени след два месеца, как ще се прибере вкъщи и ще събуди годеницата си с думите „трябва да си намерим квартира”. Защо му трябваше? От алчност ли? Не! От любопитство, всичко бе от любопитство. Такива са правилата на играта, не заложиш ли, не разбираш никога дали си можел да спечелиш. Приятелите му го гледаха и не знаеха какво да кажат, съчувстваха му, но не можеха да се намесят. Всичко зависеше единствено и само от Венци, но той мълчеше. Така се бяха разбрали, такива бяха правилата и бяха спазвани дълги години от всеки един, това беше закон при тях и единствено условие. Андрей се надигна уморено от стола, наметна якето си и си тръгна мълчаливо. Не каза довиждане, не можеше, думите не излизаха от устата му. Навън бе започнало да се развиделява, той сложи ръце в джобовете си и пое към къщи. Сега трябваше да започне отначало. Нямаше да може да играе  покер с приятелите си вече и шансът му да си върне загубеното не съществуваше, нито пък да се ожени, вероятно щеше да ходи на работа в понеделник пеша, освен ако някой не му дадеше поне един лев за билет за автобуса. Как можа да го допусне, след толкова години труд, сега да стигне дъното, само за една вечер.      В една таванска стая трима приятели мълчаливо стояха. За първи път през целия им живот приятелството им бе подложено на изпитание. Венци гледаше вещите на Андрей пред себе си и знаеше, че само от него зависи. Или ще наруши принципите или няма да има приятел вече. Не смяташе, че има вина за това, че приятелят му загуби, ами ако беше загубил той? Дали щяха да му опростят загубата? Може би да, може би не…Как да излезе от положение? Освен да му даде шанс да си върне загубеното, може би с някой заем, ами ако загуби отново? Това беше само една игра за забавление и години наред се забавляваха с нея, но повече едва ли щеше да има такива забави, там където има приятелство не би трябвало да се намесват пари. Парите винаги провалят всичко, винаги когато един печели някой друг губи. Не биваше да стигат толкова далеч, и двамата нямаха намерение да забогатяват на гърба на другия, но покера е коварна игра, със сурови правила и за да бъде интересно трябва да рискуваш. И те рискуваха, но не само имуществото си ами цялото си приятелство, заложиха го на карти, в игра в която който и да загуби, губят всички. Замисли се, целия живот беше една игра на покер, трябва ти само една силна ръка и да не изпуснеш шанса. Той също беше заложил всичко, дори не можеше да си представи какво би станало с него ако беше загубил, но не беше и сега Венци знаеше със сигурност, че когато печелиш пари винаги губиш нещо много по-ценно.  
 Следва продължение…

Губиш приятелство...

ммм, не знам още, историята едвам сега започва. Ще видя как ще продължи, но във всеки случай ще има изпитание за приятелството...

Ще играем двамата с теб, като аз залагам себе си, ти залагаш себе си. Който и да спечели давамата печелим.
Обади ми се довечера да хвърлим по едни зар!

Спомни си филма " Титаник" с Леонардо Дикаприо, Той спечели билет на покер.

хм, този залог много голям ми се вижда...пък и аз не съм по хазарта много...
Довечера съм на гости, но в неделя може да те пукна от бой на табла :)
За филма: хм, спечели билет, загуби живота си, но пък срещна любовта, абе той живота мамата си трака...

Животът е хазарт. Печелим и губим всеки ден. Проблемът е, че докато печелим - не знаем какво губим.. и обратно :)

по мое наблюдение винаги като печелим пари губим нещо много по-ценно :) въпрос на избор...
блгодаря че се отби ...

Тези не са приятели.
"Приятелството им бе над всичко останало." - тази формулировка поставя под въпрос развръзката на драмата.

Или не са приятели или няма драма.

Странно приятелство! Да видим продължението :)
Поздрави! ВВ

Боре, това е само началото...Драмата тепърва започва, а развръзката още не е ясна и за мен :). Ще видим какво ще се получи...

ВВ и аз нямам търпение да разбера ;) как ще продължи историята :)