Блогът на kass :: Нажежено до червено

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2009 13:30 - Нажежено до червено

Автор: kass Категория: Забавление

Прочетен: 4815 Коментари: 31 Гласове:

Спускаше планината повече от час, колата беше голяма и пренатоварена. Спирачките свистяха под краката му на всеки завой, а той беше вече твърде уморен. Толкова много път бе изминал. В кабината вече миришеше на нагрята гума, а светлини по таблото подсказваха, че спирачките се натоварват опасно. Кракът му бе изтръпнал на педала, а мускулите му го боляха, как само му се искаше да пусне спирачката, но знаеше, че това ще му струва скъпо, че ще падне в пропастта. Беше се запознал с нея чрез свой приятел. Често се срещаха и много се харесваха. Бързо разбраха, че са много близки по характер и че много добре се разбират за всичко. Чувстваше я близка и я искаше отчаяно, но не можеше да си го позволи. Беше женен и баща на две деца, имаше отговорности и натоварена работа, уважаваше жена си, но сякаш с времето всичко между тях беше повече като договор, отколкото любов. Сега срещна човек, с който имаше чувството, че не само могат да живеят по-разбрано, по-спокойно и по-щастливо, ами и човек, с който винаги могат да се разберат, да си говорят открито и спокойно за всичко. Често мислеше за нея, чудеше се какъв ли би бил живота им ако се бяха срещнали преди десет години, чувстваше че тя също го обича, но беше натиснал спирачките. Няма как човек да има всичко. Тридесет и седем годишен би ли могъл да започне отначало? Ами децата? Сърцето му биеше болезнено всеки път, когато си помислеше за това. Може би трябва да спре да я вижда и да я забрави. Само така ще успее да се удържи, но и това не можеше. Товарът беше твърде голям, наклона твърде сериозен, съпротивителните сили на привършване. Като човек, който се бори за живота си и не смее да се отпусне, защото това означава край. Обичаше я, но чувството му за отговорност го възпираше, животът е суров и няма място за капризи, но какъв живот е без любов. Кабината се поклащаше по неравния път, още един завой, и още един. Умората го преборваше, нямаше място за почивка, само километри напред и завой след завой. Запали цигара и се огледа, видя бездната под себе си и усети как тя го зове. Трябваше само да пусне спирачката, тази, която задържаше толкова дълго, която не го оставяше спокоен нито за миг, която се бе нажежила до червено. Знаеше, че ако я пусне, това може да го погуби, но му харесваше мисълта че преди това ще лети. Остави камиона на паркинга и си хвана такси. Почука на вратата, но не на дома си. Беше пуснал спирачката и летеше към пропастта. Сега само от приземяването зависеше дали ще оцелее.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

На кой му пука?

Слепота

Коментари

1. smani - Добре,
02.10.2009 13:36

нека бъде любовта! :)