Връзката им беше от скоро. Беше му подхвърлила монета докато свирил на един тротоар близо до центъра. Той й се усмихнал и я попитал коя песен иска да й изсвири, а тя поласкана си пожелала нещо на Стинг. Така се заговорили. После тя започнала все по-често да минава от там и той й изпълнявал по едно музикално желание за да й започва денят с усмивка. Така се влюбили и започнали да излизат вечер. Макар Силвия да била от заможно семейство, той не я оставял да плаща и я черпил с парите, припечелени от свиренето по улиците, водел я по клубове с музика на живо и я запознал с неговия скромен, но вълнуващ живот. Неусетно тя усетила как неговия беден, до скоро смятан от нея за мизерен и безсмислен живот, да е изпълнен с много романтичност, мечти и свобода.    Разбрала, че го обича твърде много, Силвия реши да го запознае с майка си. Покани го на гости и вечерта уж мина гладко, но когато той си тръгна, майка й започна труден разговор с нея:  - Остави го – започна отдалече майка й. – на такива мъже не може да се разчита, какво може да ти осигури той?  - Да ми осигури? Какво не ми е осигурено? Май всичко си имам… - раздразнено отвърна тя – Нима любовта е за да ти осигурява неща? Аз мисля, че всичко което любовта трябва да ти осигури е спокойствие, мир, благодат и уют…  - Сега така говориш дъще, но след време ще размислиш. Ще разбереш, че когато любовта си отиде с нея си отиват и уюта и мира. Бъди разумна, вземи си някое добро момче, като Калин например, виж колко те харесва, добре печели, има мая, няма да си зле с него, ще поддържате един добър стандарт. А този е нехранимайко, свирач по улиците, какво можеш да очакваш, ще ти се насити и ще те зареже, само дето ще си изгубиш времето с него…  - Така, така, добре печели, няма да съм зле… Колко пресметливо звучи…  - Но какво му харесваш на този? Погледни го колко е мизерен.  - Какво му харесвам? Ще ти кажа, макар да съм сигурна, че няма да разбереш. – тя се замечта и се усмихна леко – С него се чувствам човек, така гледа на мен, не като жена която да му служи, не като украшение с което да се фука, а човек с който да споделя. С него можем да си кажем всичко - той ще ме разбере и аз ще го разбера, можем да се шегуваме с часове, да бъдем добри приятели и щури любовници, с него съм свободна да говоря каквото мисля и чувствам, да се държа и да бъда такава каквато съм, никакви преструвки, чудесно е да бъдеш несъвършен, прекрасно е да мързелуваш и да нехаеш когато това ти се иска, а не постоянно да се очаква от теб да бъдеш „на ниво”, да бъдеш отговорен, да се държиш на положение, с него не можеш да скучаеш, говорим си по цели нощи и пак има какво да си кажем…  - Остави го дъще, не е за теб – прекъсна я майка й – за твое добро ти говоря, любовта те е заслепила, но казвам ти, ще отмине и ще съжаляваш, че не си ме послушала. Когато баща ти спря да ме обича и разбрах, че си има любовница изпитах цялата горчивина и болка, която една остаряваща жена може да изпита, само дългът към семейството ни и теб, ни запази като съпруг и съпруга, но целия уют си беше отишъл. И ние си говорихме по цели нощи на младини, но сега не си продумваме с дни. Казвам ти животът не е толкова кратък, минават годините и най-силната любов отслабва, тогава остава само това дали ти е било леко или много трудно, защото тогава няма да си на двайсет. Защо да ти е трудно? Млада си, хубава си, вземи от живота най-доброто, което можеш да вземеш.  - Говориш така сякаш съм стока за продан, ами чувствата ми, компромисите, които трябва да направя с тях?  - Компромиси? Всичко е компромиси дъще… - поклати глава майка й – компромиси с чувствата или компромиси с благополучието, чувствата обаче са променливи….  - Тъй ли? А благополучието да не би да не е променливо или имам доживотна застраховка за луксозен живот?  - Колко си млада дъще и колко си глупава. Ти решавай, животът си е твой. Но любовта ще отмине и тогава ще се блъскаш да работиш и деца ще гледаш, хиляди примери мога да ти дам. Послушай съветът ми, остави го…  - Ами щастието? Кажи за него. Не си продумвате с дни, но на младини бяхте щастливи, нали? Година, две, три, пет, колкото толкова все е щастие, ами никак или никога, това живот ли е? Всеки човек търси любовта, а ти ме караш да се откажа от нея, каква мъдрост е това? Лесно е сега да ме съветваш от позицията на зряла и опитна жена, взела си своето от живота, родила и отгледала децата си, искаш от мен да прескоча цял етап от живота си и да остарея преждевременно.  - Искам само да не допускаш грешки, грешки които ги виждам като пророк в бъдещето, грешки които ще преобърнат целия ти свят и представата за щастие и любов. Остави го, не е за теб. Бедността е най-добрия убиец на любовта… Калин ще дойде утре на вечеря у нас, не е лошо момче, нито е грозен, само му дай шанс нищо повече не искам.  - Бедността е убиец на любовта, а парите раждат ли любов? Любовта не се интересува от това, тя е неподкупна, охолството не убива любовта, защото няма какво да убие, понеже любов няма, а само интерес…  - Искаш да кажеш, че в богатите не се влюбват ли, че се влюбват само в парите им? Не говори глупости дъще и те са хора със сърца и чувства.  - Е, те поне не могат никога да бъдат сигурни в това дали ги обичат заради самите тях и подлагат всичко на съмнение… А бедността доказва любовта преди да я убие, ако преди това любовта не убие бедността, защото когато двама се обичат могат да се справят с всичко.  - О, виж ти, каква идеалистка. Прави каквото искаш, само да не кажеш, че не съм те предупредила, чукай си главата щом си решила, но този не ми го води в къщи и не мисли, че ще го хрантутим. Оправяйте се… Без любов се живее, но без пари не може и дано не е късно, когато го разбереш.  - Знаех си, че няма да ме разбереш, никой, който не обича, не е обичал и не е бил обичан от години не може да разбере. За хора като теб любовта е само понятие, отдавна забравено чувство. Навици и бит са изместили прекрасното усещане, че си жив, чувството на пълно щастие, усещането за топлина и разбиране, нежността и милото отношение на някой за когото си специален, за когото си най-важния човек и който с всяка дума и действие се стреми да ти покаже колко си значим за него…  Силвия се оттегли в стаята си с разплакани очи, легна на леглото си и прегърна възглавницата. Думите на майка й кънтяха в главата й: „Искам само да не допускаш грешки, грешки които ги виждам като пророк в бъдещето, грешки които ще преобърнат целия ти свят и представата за щастие и любов. Остави го, не е за теб”, „. Казвам ти животът не е толкова кратък, минават годините и най-силната любов отслабва, тогава остава само това дали ти е било леко или много трудно, защото тогава няма да си на двайсет. Защо да ти е трудно? Млада си, хубава си, вземи от живота най-доброто, което можеш да вземеш”... Сълзите й се стичаха по-бузите й и съмнение в силата на нейната любов се прокрадна за първи път. Ами ако майка й е права?    Майка й си сипа чаша вино и се изтегна на дивана в хола. Огромна тъга се бе загнездила в душата й, думите на дъщеря й отекваха в съзнанието й: „никой, който не обича, не е обичал и не е бил обичан от години не може да разбере. За хора като теб любовта е само понятие, отдавна забравено чувство. Навици и бит са изместили прекрасното усещане, че си жив, чувството на пълно щастие, усещането за топлина и разбиране, нежността и милото отношение на някой за когото си специален, за когото си най-важния човек и който с всяка дума и действие се стреми да ти покаже колко си значим за него”.  Година след това Силвия се ожени за Калин, а след още една година майка й се разведе с баща й и заживя с човека, когото нарича „най-голямата си любов”, бил учител, скромен човек, но веселяк и добър по характер, разбирали се много добре. По някакъв начин онзи разговор между двете бе променил животът им и представата им за любов и щастие.      Странно, но майка й бе разбрала, че без пари не може да се живее, но и без любов също, само някакво съществуване, чисто физическо…  

Мдаммм...Истините в живота ..на старите и на младите....
Майката се е замислила над думите на дъщеря си и си е върнала старото усещане, докато на дъщерята ще трябва да извърви нейният път, да изгуби един живот, за да направи един кръг...
Хубаво. Благодаря ти, Касс

Ами така излиза, май каквото и да решиш все излиза грешно. Жениш се по любов и десетки съдби доказват правотата на майката, после пък други показвата правотата на дъщерята... А точен отговор май няма...

Разбира се, че няма....То ако имаш верен отговор - това означава, че щеше да има правилно решение...и давай..... Да, ама не!

Всъщност като се замисля, ако някой чужденец прочете тази история дали няма да се чуди какви съм ги наизмисляла, там май такъв разговор не би могъл да има, а тук в нашата мила родина съм ги слушала десетки пъти тия разсъждения от загрижени майки...

Защо така си мислиш? Това не е нещо, което засяга само българите... Тук говорим за общо валидни неща - любов, пари, първите две-три години след брака и...след това..... Едва ли навън, където е да е, при по-добре материалните, любовта им е поднесена на "тепсия"? Че нямат разочарования, любовници, липса на секс и т.н....

Просто си мисля, че няма да има такива съвети от страна на майката, кой как ще се жени е въпрос на лично предпочитание и зависи от амбициите и чувствителността на човека. Сигурно и там има амбициозни майки, но в тази история се говори за това дали животът й ще бъде лек или мнооого труден. Няма смисъл да сравняваме детски, помощи и т. н. в номарлните страни и тук, там дори и да не сполучиш в брака не е въпрос на оцеляване, докато тук си като в окови и то финансови, затова и тази майка е настоятелна, макар и да разбира с каква цена се плаща сигурността...

Много се бърза с брака мисля (особено жените. Може би защото са по малко и няма мъже за всички :). Ако хората се съберат и поживеят малко заедно - 1-2 години сами ще разберат дали са един за друг без много акъл от родителите. В чужбина тревата не е по зелена от българската ;)
Поздрави! ВВ

Благодаря ти ВВ, но няма никаква гаранция. С моя бивш си живуркахме 6 години на семейни начала и си оправяхме бизнеса, после се роди синът ни и след още 6 години резултатът беше пак същия. Колкото до бързането, може би е така защото репродуктивния инстинкт при жените е по-силен. Няма универсална формула. За да се обичат или поне уважават взаимно двама души, според мен е необходимо и двамата да имат възможността да си тръгнат когато почувстват, че нещо куца между тях, всяко принудително задържане - било то финансово или заради децата води тежки усложнения в отношенията и общо чувство за неудоволетвореност и саможертва, а иначе може би в чужбина тревата не е по зелена от българската...
Поздрави ВВ.

С вълнение и трепет "отгърнах" новата творба. Няма да скрия, че изпитвах тревога от евентуалните сцени на "нетрадиционни" ласки.
Чудесно е, че отново си се върнала към "твоя" жанр, а не си се спуснала по наклонената плоскост на подражание на извратената и цинична "естетика" на......( няма да пиша ника му)
Така е касс - нравоучителните раздумки от типа "селска седянка" - това е твоя тип текст!
Колко хубаво е обобщила посланието колежката басст - "любовници, липса на секс и т.н...."

Актуална тема, Касс... все си мислим, че знаем всичко по-добре от децата си и все си мислим, че имаме право да определяме живота им "за тяхно добро", а не съзнаваме, че често пъти нашите представи са само една от възможностите и нанасяме куп вреди...

Не знам принце, човек сам трябва да определи какво го прави щастлив, опитът натрупан с годините може да даде насока в едо, но да ти попречи в друго. В крайна сметка гаранция за правилния избор няма, никой не може да предвиди обратите на живота, както в чувствата така и в другите посоки касаещи човешкото щастие...

Именно – гаранция за правилния избор няма, и затова трябва да си даваме сметка, че нашият избор не е задължително да е по-добър. Времената се променят, поколенията също, а ако настояваме на нашето сии и не се получи, ще трябва да живеем с мисълта, че ние сме тези, които сме провалили живота на децата си...

така е, но хората с опит смятат, че знаят с какви проблеми ще се сблъскат децата им, когато станат родители например, и настоятело налагат съветите си, докато не вземат, че се вдетенят накрая :) и не променят цялата си житейска философия...

Съвместното съжителство би избегнало родителския натиск - човек взима решението сам и е по уверен в него. Иначе гаранция няма, универсална рецепта също. Предполагам ако майка ти бе натиснала за брак, връзката ви нямаше да кара 12 години ;)

може би, тя не се меси в нашия живот. Но ето, че една колежка, която ме наведе на тези мисли, смята че майките имат интоиция и че никоя майка няма да посъветва дъщеря си да се обвърже с мъж с несигурна работа, при положение, че има добре реализиран кандидат на хоризонта... :). Опит или желание да помогнеш на детето си да избегне "лошия избор", не знам, но родителите не остават безпристрастни в такива случаи, за добро или за лошо... А по-интересното е, че почти винаги има виновен после: "ами аз те предупредих", "ами като не ме послуша..." и т. н.,
сякаш избора винаги е грешен, когато е с негативен край, но аз смятам че не става дума за грешки - просто такъв е животът, хората се променят, чувствата им също...

Не знам за реализирания кандидат. За 20 години капитализъм трябва да е ясно че както си реализиран един ден така може да се окажеш от другата страна на следващия. Това по скоро е соц. мислене от едно време когато като започнеш работа на едно место и се пенсионираш пак там 'реализирайки се'. Колкото до виновния, ако си самостоятелен и не ходиш да плачеш на майка си постоянно ще си спестиш много от тази 'аз те предупредих...'. А майките си я имат интуицията но какво от това. Човек не ходи на врачка всеки път когато трябва да вземе важно решение ;)

Така е. Чудесен коментар и абсолютно се препокрива с моето мнение, това имах предвид като казах, че ако някой чужденец прочете това сигурно ще остане очуден. След определена възраст хората са достатъчно зрели да преценят какво е добро за тях и какво не и ако се окаже, че нещата не са такива каквито са си представяли, би трябвало да понесат и последствията от своите решения...

Това е вечната дилема - има ли любов без пари..
Истината е в "златната" среда - средния път.

Веско, любовта си е любов, а имането на пари е относително понятие. Все пак колкото и богат да е един мъж, винаги се намира някой по-богат от него, така, че ако това е нещото по което се води една жена, то винаги ще смята че може и още по-леко да й бъде... :)

Толкова интересен разказ, а толкова малко и при това формални коментари.
Така е...Иве - основната причина за вялата дискусия е желанието ти да игнорираш моите коментари.
Веско е прав - истината е в средата! Вечна дилема, кво да се прави. В смисъл - богат мъж ама не може да.... и беден мъж обаче.....така де.

Любовта е дар, чудо или казано иначе – просто се случва. Не можеш да го планираш, предвидиш и най – вече: Не можеш да го разбереш. Единственото което имаме е просто да го знаем – Обичаш или не… И то не ‘Защото’… Всъщност, доста често е дори ‘въпреки’ – накратко: Прелестта е в това че нямаш избор.
Да живееш с някои в разкош, да отидеш с него някъде, в някой рай на земята и да не го обичаш… По добре беден и в квартал слатина
И за всеки който ме мисли за идеалист и\или мечтател, ще цитирам реплика от любим филм:
‘… Оh I get it… you’ve never been in love, right?’

не те игнорирам, просто нямам отговор на твоя коментар. Не можах да го разбера, цититам:
"В смисъл - богат мъж ама не може да.... и беден мъж обаче.....така де."

"богат мъж ама не може да.... - да я обича?, да я оцени? или?, какво всъщност трябва да се сетя, че има вместо многоточието???
и беден мъж обаче.....така де." - тук май и ти не си знаел какво искаш да кажеш и вероятно си решил, че ще те подсетя, но така поставена дискусията ти не предизвика интерес у мен, а и у принца като гледам...

Изглежда и аз съм голяма идеалистка в това отношение, и не смятам че всички жени са меркантилни, някои може би, дори да не са и малък процент, но чак пък всички. Просто по-заможния мъж има по-добри условия да впечатли една жена... Мъжете не са по-малко продажни от жените според мен. Виждала съм ги да търпят какво ли не от родителите си заради наследство, включително и това да не се ожени за тази, която иска...

А дали понякога родителите не дават такива съвети не защото не разбират, че без любов децата им ще бъдат нещастни, макар и богати, а заради собственото си спокойствие, да са сигурни, че "детето" ще е подсигурено материално и няма да го мислят? Гадно звучи, но знае ли човек...

По-точно е защото не вярват във вечната любов и така и така любовта ще си отиде, то поне да имат добър живот децата им. Но точно това е неразбираемото, че дъщерята не е на ръба на мизерията за да прави такива компромиси, а дори и да беше пак можеше да търси начини за реализация и постигане на добър стандарт със собствените си сили, но стереотипа "от мъжете се очаква едно, от жените друго" е ужасен и остарял и според мен е основната причина за загърбването на любовта, общуването и взаимното разбиране между мъжете и жените. Интересна ми е гледната точка на мъжете по тези въпроси, особено на тези, които смятат еманципацията за нещо лошо...

Не намирам еманципацията за нещо лошо, Касс, но и при нея, както при всяко друго нещо, е въпрос на златна среда, на мярка. Хубаво е да се даде точно определение за еманципация, защото ако става въпрос за някоя мъжкарана или за жена, която ще вдигне скандал само защото съм й подал ръка на слизане от автобуса, да си взима еманципацията и да се разкарва. Но това са редки случаи и знам, че нямаш тях предвид.

Стереотипът, който споменаваш, наистина вече не е валиден и е повод за немалко неразбирателства. Струва ми се, че понякога всичко се изражда в борба за власт и надмощие: жените се стремят към един по-"мъжки" статут и изискват от мъжете да отстъпят и да поемат част от "женската" роля в живота, а те не желаят да отстъпят от този свой "мъжки" статут. Същевременно, борбата за т.нар. равенство между половете също не винаги се бъзприема като борба за равенство – например: поради своята биологична същност, жените не могат да бъдат пехотинци и танкисти (или много малко от тях биха успяли), но се стремят към военна кариера; в резултат на това, заемат разни щабни длъжности наравно с мъжете в щаба, може дори да командват, но по баирите и в окопите са само мъже. И ето ти конфликт.
Друг един потенциален проблем се крие в това, че ако един мъж доброволно се заеме с част от "женските" задачи в домакинството, първоначално това ще накара една жена да се гордее с него, но с течени на времето е възможно да престане да вижда в него мъжа и да започне да го възприема по някакъв друг начин. Така де – стереотипът "от мъжете се очаква едно, от жените – друго" съществува и сред немалко жени. Дори тук в блога са изказвани мнения, че ако една жена търси съпруг, тя ще предпочете кротък и разбран мъж, който да й помага, но ако търси любовник, ще предпочете някой "мъжкар" или "лошо момче". Не зная дали е вярно, но ако е така, то ето ти още една причина за осъзнат (или не чак толкова) отпор от страна на мъжете. Наскоро попаднах на един афоризъм в "Стършел": "Жените приемат мъжете за равни само когато мъжете им отстъпват във всичко". :)

Примери могат да се дават много и най-различни, и наистина е важно да се намери златната среда...

Да си дойдем на думата Фил, а иманно кой ще командва :)... Не отричам, че между мъжете и жените има съществени физически различия и както мъжете не могат да раждат, така и жените не могат да ходят с 40 кила пълно бойно снаражение, но от там нататък различията не са съществени - както един мъж може да бъде един добър ръководител, така и една жена може, но проблема е в това, че мъжете смятат жените за по-низши същества от тях, нещо повече дори, че жената е създадена за да служи на мъжа и трудно приемат жени за шефове, бизнес парньори и прочие. Какво става в личен план обаче, жената печели повече от мъжа и тогава настъпва драма за него, ако обаче мъжът печели повече или жените се стремят към по-заможни мъже, то тогава те са меркантилни. Мъжът не може да се откаже от ролята "глава на семейство", но в същото време не е съгласен да плаща за този лукс. С две думи казано не е важно кой ще печели, важното е кой ще командва и ще взима генералните решения :).

А защо трябва някой някого да командва?

Примерът ти за войските е добър, но ако си наемен войник и имаш жена командир, то разликата между това и да си продавач в магазин с жена управител е равна на нула, просто си на работа и получаваш заплата...
Равенството между половете според мен се изразява в това мъжът и жената да си поделят по равно задълженията - както фиансовите, така и домакинските, също и отговорността за децата. Същото може да се отнесе и във всяка друга сфера на живота, но всички знаем, че такова равенство няма - за една и съща работа мъжът ще получи повече пари от жената, нещо повече, никога няма да видим мъж да мие подлогите в една болница, чиниите в студенски стол и куп друга неблагодарна работа за мижави пари...

Много ми хареса разказът ти! (както помежу другото и повечето твои ) Този обаче особено, защото и аз се водя сега на любовна вълна... Много се замислих за Силвия (която по ирония на съдбата всъщност ми е съименничка) и нейната позиция в началото. Тя е романтична, млада, вярваща в любовта си и готова поне отначалото да я отстоява. Не съм съгласна обаче с това - "А бедността доказва любовта преди да я убие, ако преди това любовта не убие бедността, защото когато двама се обичат могат да се справят с всичко." - вярно е, че любовта е мощна конструктивна сила, но не мисля, че тя може да преодолее различията в характерите. Страстта временно може би да, но не и инстинската любов... Освен това разликата в социалният статус на двамата мисля, че би бил наистина лоша пречка след време - всъщност проблема не е просто, че единият е богат, а другият е беден - по мое мнение Силвия трудно би свикнала да живее този несигурен начин на живот за по-дълъг период от време. Разбира се, че парите не са най-важното, но и те са важни също, особено ако си свикнал да не ти липсва нищо. Тъй че аз май също бих посъветвала Силвия да го остави, макар с малко по-други мотиви. Благодаря ти за разказа! :) Поздрави от мен!

П.П: Междувпрочем ми е интересно защо така и не си дала име на господин уличния музикант ;)

Благодаря... Уличния музикант няма име, защото не можах да му измисля :), все ми се иска да са някави сладурски имена, обаче хич не ми хрумват :):):)
"А бедността доказва любовта преди да я убие, ако преди това любовта не убие бедността, защото когато двама се обичат могат да се справят с всичко."
Това също е доказано не рядко в живота, познавам хора, които са живели на квартира в много лоши условия, но с взаимни усилия са постигнали много и са променили живота си изцяло, просто се допълват и стават добър тандем. Колкото до сигурността, за нея гаранция няма. Има мъже които когато станат съпрузи и особено бащи се променят коренно и такива които нищо не може да ги промени, всичко е въпрос на вяра, любов и усилия, но човек няма как да знае. Има хора, които на младини са буквално отписани дори и от собствените си родители, но след време стават преуспели хора и такива на които се залага много, но накрая всичко провалят. Късмет или избор, интоиция или преценка, не знам какво е нужно, но ми се струва, че човек трудно може да предначертае бъдещето си, когато става въпрос за съвместен живот с някой друг. После обикновено всеки започва да дърпа чергата към собствените си разбирания за брак и да налага правилата, които смята за верни...
Поздрави...

Без любовта нищо няма значение.

Да, кой ще командва... за съжаление, често пъти нещата се свеждат единствено и само до това и също не мога да разбера това ли е най-важното. Глупаво е, Иве, но е факт. Хубавото е, че този мъжки начин на мислене се променя, дано да е за добро. Примерът за войските не е добър, защото има такъв момент, че един командващ трябва да има много добра представа какво значи да си под обстрел, какво значи да минеш на бегом под артилерийски обстрел един километър в пълно снаряжение и да влезеш в ръкопашен бой. Примерно. Ако командващият никога не го е изпитвал, той обрича войската, защото със сигурност решенията му няма да са реалистични. Или ще реши, например, че за войниците няма проблем след дълъг поход и многочасов бой да влязат в ръкопашна схватка и няма да отбележи умората им и това ще доведе до разгром. И ако един мъж, който е трениран за това и има поне някаква представа каква е умората след определен преход, ще има повече шансове да вземе правилно решение от една жена, която няма как да има същата закалка. Но ако оставим този пример, за другото си права: при нормална работна среда, една жена може да има повече управленски качества от даден мъж и това не би трябвало да е проблем за никого. Съгласен съм и с това, че поделянето на задълженията е една от предпоставките за разбирателство, но не съм съгласен, че ако жената печели повече от мъжа (което, ако и двамата са широко скроени не би трябвало също да рпедставлява проблем), то проблемът за неразбирателството винаги е в мъжа. В момента, в който жената на братовчед ми започна да печели повече от него, започна да се надува, започна да го мачка и накрая се разведе с него. А преди това нямаха сериозни проблеми. Вероятно има и други двойки в подобна ситуация. Вероятно ще кажеш, че такива случаи са по-малко от огледалните, когато мъжът създава проблемите от това, че печели по-малко и сигурно е така, но еманципацията не носи със себе си само хубавите страни на равенството, но и негативите му.

:)

Прав си принце, всъщност исках да кажа, че жените се стремят към мъжки професии не защото искат да станат мъже, а защото се заплащат по-добре. :) Колкото до това, че някой някого ще мачка или ще натяква кой кого храни или пък от кого зависи благополучието на семейството, то и двата варианта са абсолютно идентични. В крайна сметка хората се теглят с пари, от едната страна на кантара стои човекът, от другата пачката :)... Аз не разбирам някои общоприети норми, че мъжът трябва непременно да е по-печелещият, защото познавам и обратния вариант, жената печели луди пари, а мъжът се грижи за дома и си живеят много добре. Така че всичко е въпрос на допълванне и разбиране на възможностите и качествата на единия и на другия. В такива случаи не смятам, че еманципацията е нещо лошо, все пак добре печелещата жена допринася за спокойствието на мъжа по въпроса за финансите. Въобще в съвременния свят с много информация и възможностти за развитие и реализация, да поставяме въпроса относно кой - колко и кой какво трябва е най-малкото глупаво. Всеки е длъжен да допринесе за благополучието на семейството до колкото му е по силите, както във финансов план, така и във битов...
Поздрави...

Вече не знам, дали се заплащат по-добре. Е, ако нещата опират до лафа: "Вие сте красива блондинка с перфектни размери, две висши, три езика и имате чар, сексапил и невероятно чувство за хумор, това е чудесно. Търсим арматурист.", може би един мъж би бил по-платен от една жена, но като гледам в медиите, например, там няма никаква разлика в заплащането, основана на полов принцип. Предполагам, че вече на повечето места е така. За останалото сме на едно мнение, Касс, само че май ще има да почакаме доста, докато тази представа стане реалност.

Много добре описана действителност!!!

Аз мисля, че всичко което любовта трябва да ти осигури е спокойствие, мир, благодат и уют…

Благодаря...

така е, всичко друго с общи усилия се постига...

Толкова истини...
Поздрави Касс!

благодаря... :)

отхвърляй мъжете с неблагоприятни финансови баланси, не се примирявай с едро смлените кайенски чушки :Р

:)