Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2010 10:25 - Пинг - понг
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 20268 Коментари: 78 Гласове:
31

Последна промяна: 06.03.2010 16:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Родителите седят на малките детски столчета в стаята на децата си и гледат тържеството по случай последната година в детската градина. Децата демонстрират знания, надпреварват се да вдигат ръка и декламират стихотворения пред просълзените от умиление погледи на майките им. Каква трогателна картинка! Учителките им също просълзени се разделят със своите възпитаници, които смело наричат „свои деца” тъй като в изминалите четири години са били от сутрин до вечер заедно, познават се добре, решавали са спорове помежду си, учили са, играли са и въобще са били заедно през цялото време. Децата са истински ангелчета, да им се ненарадваш.

  Няколко месеца по-късно обаче те ще тръгнат на училище и всичко това ще се промени необратимо. Спокойствието с което родителите изпращаха децата си в държавните институции, сигурни, че са на топло, нахранени, обучавани, разбирани, обичани, похвалени и наказани ще се изпари като мит и на негово място ще се възцари ужаса на нова реалност. Да! В училище никой вече няма да ги приема като „свои деца”, няма да ги хвали или наказва, да ги изслушва и разбира. От тях предимно ще се изисква. Те вече са големи, те вече са ученици с много задължения, те трябва много бързо да разберат колко суров е животът и колко няма място за техните желания в него. Така е мили деца, но все пак се съгласете, че със задълженията идват и правата. Децата вече разполагат с джобни пари и правото да решат за какво да ги похарчат. Тази „екстра” е много добра за малките, но за жалост изисква известна зрялост и подготвеност за нея, която обаче никой не взима под внимание. Ето защо с див ужас трябваше да изслушам възмутения разказ на учителката по солфеж на сина ми, която ми разказа как през целия час синът ми ял баница и пил айрян, вместо да пее.

 - И Вие му позволихте това? – спонтанно възкликнах аз, като в отговор на въпроса си получих обяснението, че той категорично отказал да слуша с думите „не мога да пея гладен”. Разбира се, че след като учителката не е успяла да се справи с проблема то трябва да се заема аз и под категоричната ми заплаха, че ако случая се повтори, то той ще остане без джобни поне за месец, синът ми се отказа да яде в час.

Ако сега някой си мисли, че всички проблеми са разрешени, то трябва да знае, че проблемите в училище са безкрайни. Следващият пред който се изправих се оказа мобилните телефони. Всички си имали телефон, само той си нямал. Добре, ще решим проблема, но за мое учудване се оказа, че няма решение на проблема, а има още по-голям проблем. Разбира се още след първия ден на училище с телефон изслушах поредния възмутен разказ на учителката му, как през целия час синът ми играел на игри, вместо да пише.

- И Вие му позволихте това? – повторно зададох въпроса… Както се досещате трябваше отново да взема крутни мерки за решаването на въпроса, което постигнах много лесно, като оставих сина без телефон. Никакъв телефон повече! Конфликтът между мен и него беше просто ожесточен и от гневния му поглед и сбръчкана в неодобрение гримаса почти четях думите „мразя те!”, чудя се вече кога ли ще събере смелост да ги изстреля директно в лицето ми, без да ме пожали. Бавно, но славно започнах да осъзнавам, че между мен и синът ми се изгражда огромна дистанция и аз вече не съм негов приятел, а враг, деспот, диктатор, гадния възрастен ограничаващ и неразбиращ неговите нужди. Много скоро след това се прояви и бунтът, отказа да се подчинява безусловно, ината и желанието да ме накаже, като направи поредната дивотия за да ме ядоса. На война като на война, със всички средства. Боже, какво стана с онова дете, което толкова се стараеше за да ме впечатли, къде отиде желанието да ме зарадва и да ме накара да се гордея с него??? „Децата растат” – ми казват опитните и това трябва да ми действа успокояващо, но аз не съм спокойна.

 Много скоро разбрах, че училището прилича на пинг – понг. Учителите прехвърлят вината за непослушанието на децата върху родителите, а родителите върху учителите. А всички странични наблюдатели просто възкликват „децата са виновни!”. Дали? Очевидно е, че никой родител не би могъл да знае какво се случва в час, очевидно е че класната стая е работното място на всеки учител и редът на това място зависи единствено и само от него. Но след като на няколко пъти видях изтощения вид на учителката, прегракналия глас и силното й главоболие с което си тръгва от работа допуснах и възможността, че някои работни места не са никак лесни за подреждане, особено ако са свързани с деца в ранна детска възраст или още по-лошо в пубертета. Горките родители пък нямат дистанционно да контролират децата си, много от тях дават нощни дежурства и което е по-важното няма как да наложат на децата си да са дисциплинирани в час, тъй като не присъстват там. Остава вината за всичко да е в децата. Как може да не разбират??? Толкова ли не им идва на акъла, че възрастните имат предел на силите си. Мдааа, виновни са! Ви – но – вни,  ви – но –вни! Виновни за това, че им се играе, виновни за това, че обичат да слушат музика, да гледат филми, да се влюбват, да не искат да се подчиняват, виновни, че проявяват характер. ВИНОВНИ!

 Истината обаче е, че ние ги обвиняваме за своя провал. За това, че учителят си глътва езика пред вида на някой богат или по-едър родител, който нахакано се изправи пред него и така не е в състояние да наложи безкомпромисен ред в часовете си. Нищо, че детето на този родител ще повлече след себе си всички останали деца, демонстрирайки, че учителят не е нищо повече от слуга, който може да бъде потъпкан с повечко непослушание и родителска подкрепа. Същото се отнася и за онази част от родителите, които безмилостно ще накажат децата си, защото учителят им е прехвърлил отговорността за дисциплината в час върху неговите плещи и объркания родител няма друг избор освен да размаха пръст пред детето си и да го обвини в безхаберие, безотговорност и липса на зрялост. Виновни са, няма спор, виновни за нашата слабост и робско мислене, виновни за безредието и липсата на зрялост предимно във възрастните, виновни за липсата на механизми, с които училището да стане сигурна и строга в своите правила институция, в която да няма привилегии за никого и в която единствената задача е децата да получат знания. Колко лесно е да кажем „децата са тъпи”, „от всяко дърво свирка не става” и прочие, но аз мога да кажа, че от всяко дърво става свирка, но не непременно флейта. Да някои ще станат монтьори, други лекари, трети адвокати и т.н и т.н. Но не, колко по-лесно ни е с лекота да ги посочим с пръст и да им внушим, че са ВИНОВНИ. Защо просто не ги изправим до стената и не ги застреляме??? Няма деца – няма проблеми!!! Материала им е труден? Родителите не знаят, учителите не преподават? Не – децата са виновни, не искат да учат тези малки изчадия. „Но как така?” – питам аз, толкова много му се искаше да знае, толкова се стараеше, учението беше игра за него, кога се превърна в мъчение? Отговора е прост - когато това стана повод за разправии, наказания, ограничения и игра на пинг-понг, КОГАТО СТАНА ВИНОВЕН!

 




Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djgator - kass
05.03.2010 10:36
Цялата ни образователна система се нуждае от основен ремонт. В момента тя представлява странен микс от комунистическата и прозападната системи. В исторически план и двете не са постигнали особено високи резултати, едната прокламираше създаването на "всестранно развити личности"??? - все едно децата са Швейцарски ножчета..
Другата отива в противоположната крайност- тясната специализация, никой не разбира от нищо, освен от това, което работи.. Обща култура - клоняща към НУЛА.
Иска ми се ние да извлечем ползата и от двете системи и да създадем стройна, работеща и ефективна такава, да превърнем училищета в място, където децата да се чувстват добре и да осъзнават, че това е техния старт в живота!
цитирай
2. kass - djgator
05.03.2010 10:40
Експериментите обаче водят до абсолютна загуба на интерес от страна на децта към тази институция и остри конфликти между тях и родителите, учителите и целия сват. Няма как да очакваме от децата да знаят какво е редно и нередно, когато самите възрастни нямат яснота по този въпрос...
цитирай
3. dorichela - Иве,
05.03.2010 10:42
Че не е редно да яде и да си играе на телефона в час, е ясно. Но учителката е тази, която трябва да му наложи наказанието - дали забележка, дали ще го изгони от час или ще го прати при директорката, тя да реши.
Твое задължение е само да му обясниш, че не е редно да се яде в час, за това е междучасието. Както и че телефона не е за игра.... Ние едно време нямахме проблем с тия технологии, щото ги нямаше, а когато навлязоха, бяхме вече по-големи и се съобразявахме, но децата все още са с размити граници кое им е позволено в час и кое не... За което не са виновни, просто трябва да им се обясни. Но ако след това тия неща се повтарят, то ще е от дивотия :)
В крайна сметка да е жив и здрав, макар и палав :)
цитирай
4. smani - kass
05.03.2010 10:48
Иве ми твоя човек голям симпатяга: „не мога да пея гладен”. Точно си го е казал. На гладно пее ли се!? :)
Иначе извън майтапа не е лесно на учители и на родители. Питаш да ли децата осъзнават колко проблеми създават с поведението си. Мисля, че не го осъзнават, за тях това е забавление, майтап, проява на инат и какво ли още не. Но хич не им минава през малките главици, колко се трови една даскалица или една майка като се изправи срещу всичкото това. И преди беше така и сега е така, че и по-лошо, покрай свободията в обществото и училището.
Само като се сетя как постъпвахме с учителката по математика - говорехме си на групички, докато се опитваше да преподава, а като се обръщаше да пише я замеряхме с топки хартийки, гумички и др. леки безопасни предмети. За нас беше майтап, а за нея е било кошмар.
цитирай
5. kass - dorichela
05.03.2010 10:52
Дори, той е само в първи клас и идея си няма какво е позволено и какво не, затова се пробва, ако мине :), не е трудно да се обясни, че когато хората имат работа си изключват телефоните и това важи и за възрастните, за които децата смятат че всичко им е позволено :). Малки деца - малки проблеми, но ако децата не се приучат още от рано, че в училище има правила, така както много добре знаеха, че има в детската градина и безропотно ги приемаха, не можем да им се сърдим :). Правилата се налагат от инстисуцията в която постъпят децата...
цитирай
6. benra - ох,
05.03.2010 10:56
много е сложно.Много е сложно да се намери баланса.
ЗАщото ,влизайки в света на големите-което се случва с тръгването на училище и придобиването на малко по-големи права и доста по-големи задължения- децата се чувстват пораснали от една страна.От друга страна започват да копират поведения, да се равняват по другите.И от трета-те са си все още дечковци с детски нужди.
Началната учителка на моята дъщеря ги наричаше бебета.
Има и нещо друго- в един момент родителят престава да бъде единствената институция и се превръща наистина в деспотът, който назидателно размахва пръст.
Учителите...истински талант е да бъдеш добър учител, който същевременно да вдъхва респект, уважение и обич. Но съм сигурна,че това е възможно,защото моята дъщеря имаше точно такава начална учителка. Успя да направи така ,че децата не само да изпитват респект, но да ходят с желяние в училише.Съответно облекчи и нашите церберско-назидателски функции.
Така че пинг-понга е успешен, когато и от двете страни на масата хората знаят какво правят.иначе топчето става неконтролируемо
цитирай
7. kass - smani
05.03.2010 10:56
Не можел да пее гладен?, а за какво са междучасията? Едва ли ще умре от глад за 45 минути. Щом е пропуснал да яде в междучасието, ще изчака следващото, толкова ли е трудно? Как може един първолак да надприказва учителката си? Не е въпроса да се налагат възрастните, може да се обясни на децата, нима един лекар би си позволил да яде по време на операция. Те не са толкова тъпи и ще разберат, стига някой да има достатъчно нерви да им обясни :)...
цитирай
8. kass - benra
05.03.2010 11:07
Мисля, че направо си е нужен подготвителен курс за родителите какво ги чака когато децата им тръгнат на училище :):):). За жалост аз смятам, че колкото и да са палави всички деца имат вроденото свойство да разбират кога номера минава и кога не и ако учителите са поставени пред непосилната задача да се справят първо с родителите, после с децата им, то това не е проблем да самите деца. Категорични правила са нужни, как в чстните училища се постига, а в държавните не???
цитирай
9. benra - касс,
05.03.2010 11:13
мотивация му се нарича това. Защото да си учител е призвания-въпреки изтъркаността на фразата.КОйто го умее го умее
цитирай
10. kass - benra
05.03.2010 11:18
Учителите не могат да излязат на глава, ако накажат някое дете то ще се окажат в незавидното положение да обасняват на родителите му, самите учители не знаят какво имат право и какво нямат спрямо децта. Едно време се намаляше поведението, родителите се викаха директно при директора, който беше в час с всяка нередност в училището му, сега никой не знае доколко и кое му е позволено, учителят трябва сам да се справя с родителите и децата, нищо чудно ако не искат да го правят или се виждат в невъзможност...
цитирай
11. luben - за щастие
05.03.2010 11:19
ми отмина времето на пинг-понг с даскалите, но ... колкото и да се ядосвам, че трябва да върша тяхната работа, до някъде ги разбирам - навремето хич не се церемоняха с нас - забраняват, наказват, директори ... а сега - наистина има нагли родители, които или с пари, или със явни заплахи тормозят учителите и директорите. Да не говорим, че за жалост днес учители стават най-често (има и прекрасни изключения) хора, които за почти нищо друго не стават, не влагат усилия и знания в професията си и ... както и да е - това е друга тема. Та - родителството се превръща в доста по-трудна професия. Все пак в края на краищата нашето дете си остава наше, а не на даскалката. Преди години ми се струваше, че добрите учители си оставаха в сърцата ни нещо като втори родител, защото ни научаваха на редица неща, за които нашите родители нямаха време.

И ще завърша с един от много харесваните от мен цитати: В живота има две трудни неща за вършене - да живееш с друг и да имаш деца. Останалото е сравнително лесно.
цитирай
12. benra - кас,
05.03.2010 11:21
бих казала,че е така ако не бях видяла,че нещата могат да се случват и по друг начин.
Да, сега определено учителите са с вързани ръце.Дори вече нямат право да викат родителите, а трябва директно да докладват детето на социалните в случай на инцидент или неко подобно.
НО,както казах с очите си видях как един преподавател не само успява да овладее 25 различни по характер,социално и семейно положение деца, но и да изгради здрав колектив от тях, както и да възпита основни качества. Което значи,че е възможно
цитирай
13. dorichela - Иве,
05.03.2010 11:23
това ми беше мисълта. ти може да му кажеш, че това не е редно. Нормално, в първи клас още не са свикнали. Не може да стане с едно щракване на пръсти и да пораснат и да разберат всичко :)
Но учителката е тази, която трябва да игради представите им за позволено и не позволено в училище и в час... Да им покаже разликата от детската градина и да улесни този преход..
цитирай
14. frina - Касс,
05.03.2010 12:19
това за прехвърлянето на отговорността в действителност е така затова и аз казах, че проблемите могат да се потърсят навсякъде, а не само в учебниците...Ти си разширила спектъра, включвайки и социалните моменти, докато при мен се разискваше предимно учебното съдържание и трудността му. Интересно ми беше да го прочета, благодаря ти!:)
цитирай
15. gothic - Офффф
05.03.2010 12:26
иде това време и за мен. Наесен....
цитирай
16. streetsmart - Изпревари ме :)
05.03.2010 12:59
Мислех и аз да пиша нещо за това, че винаги възрастните са отговорни за грешките на децата. Но ти го направи много по-добре, отколкото аз бих могла. А пишеш и от собствен опит, което поне за мен прави позицията ти много по-истинска.
Едно не разбирам - кое пречи на учителите да налагат авторитета си в училище? ОК, някой родител имал повечко пари - и какво от това, ще плати на учителя ли, ще го уволни ли или ще му намали заплатата? Къде е директорът, тогава? Чисто теоретично, задължение на Министерството на образованието е да изисква в училищата да има правила за дисциплина и те да се спазват. Изключенията да се наказват, като проверки се правят и по анонимни сигнали. Но темата е доста дълга.
Колкото до пинг-понга, и при малките е така. Мама казва "не се качвай на масата, когато се храним", а баба отговаря "не му се карай, малък е". И това в присъствието на "малкия". И познай какво се случва. Аз още се боря да наложа дисциплина, а поне с таткото сме на една позиция по въпроса, какво остава, когато родителите имат проблем помежду си и го прехвърлят във възпитанието на децата.
цитирай
17. kass - luben
05.03.2010 13:01
Благодаря, а цитатът е чудесен :)...
цитирай
18. kass - dorichela
05.03.2010 13:04
Така е Дори, аз мога да заема страната на учителя когато забележката е справедливо отправена, но не мога да свърша нейната работа :)...
цитирай
19. kass - frina
05.03.2010 13:10
Като човек, който не обича да поема чужди задължения и отговорностти често получавам от учителите обяснението, че материала е труден и това прави невъзможно да им се обяснява, да се дават примери, да се водят дискусии и прочие, всичко което могат да напавят в рамките на 45 минути е да разкажат за какво иде реч, а останалото трябва да свършат родителите вкъщи, може би пък точно учебниците и материала в тях да са причината за изграждането на огромна пропаст между учителите и учениците. Никога нещата не са толкова прости, лесно е да посочим с пръст и да кажем "родителите не помагат или не се интересуват" или пък "учителите не преподават и са неспособни и некомпетентни", а всъщност материала да се променя, правилата също и всичко да е един голям експеримент без ясни цели, за което с лекота ще обвиним поколението на чалгата и компютрите...
цитирай
20. kass - gothic
05.03.2010 13:12
:):):)
Бъди готов!
цитирай
21. kass - benra
05.03.2010 13:19
Аз не напразно започнах постинга с това какво е в детската градина и какъв голям скок правят децата само за няколко месеца, в градината си знаят закуската, обяда и следобедната закуска, времето за учене, за спане и игри, отсервирват си масата и си оправят леглото и всичко се приема безропотнао. ЗНАЧИ МОЖЕ! В училище обаче нещата стават коренно различни с различни права и задължения, само дето нито родителите, нито учителите знаят, какво остава за децата :). Учителите, които могата да създадат правила в своя си час - постигат много при работата си с децата, но това не решава проблема на институцията като цяло, защото правила трябва да има по принцип, а не само при тези които могат да ги наложат...
цитирай
22. kass - streetsmart
05.03.2010 13:23
Да, цялата система прилича като при разведени родители, няма единомислие и взаимно разбиране, отговорността просто се прехвърлят като топче ту при едните, ту при другите в търсене на оправдание, а децата най-добре знаят как да се възползват от подобни ситуации :):):)...
цитирай
23. benra - . . . . Учителите, които могата да ...
05.03.2010 13:36
kass написа:
.... Учителите, които могата да създадат правила в своя си час - постигат много при работата си с децата, но това не решава проблема на институцията като цяло, защото правила трябва да има по принцип, а не само при тези които могат да ги наложат...

Абсолютно права си.Не само трябва да има правила, но трябва и да се съблюдава спасването им. Закото например всяко училище има -Правилник на училището.Това са сбор от аналитично зададени правила за поведение.Обаче какво се получава на практика-правила има, но никой не е санкциониран за неспазването им.Защо? Обикновено отговорът е-Нямаме право или -вързани са ни ръцете или-ама знаете ли родителите как...
цитирай
24. kass - benra
05.03.2010 13:49
да, това са все оправдания, които не приемам. Училището е институция, която се занимава с деца и работещите в нея трябва да имат достатъчно знания и опит за решаването на проблемите на децата и дисциплината в час, рутинно трябва да са наясно какво могат да очакват и как да се справят с проблема. Не може да се разчита, че всички родители ще са в състояние да знаят и могат да подготвят децата си за училище, след като нито са педагози, нито детски психолози, а училищната среда е коренно различна от домашната...
цитирай
25. streetsmart - Чакайте, работа на родителя ли е да обяснява учебния материал?
05.03.2010 14:11
Та това е безумие - а кога ще общува с детето, с другите деца в семейството (ако ги има), с другия родител, кога ще си върши домакинските задължения. За почивка и развлечение изобщо не отварям дума.
Преподаването е работа на учителя, за това му се плаща. Ако не успява, има два варианта - или учителят не става, или материалът е много за определеното време. Проблемът трябва да се решава на ниво училище, а не да се прехвърля към семейството. Та нали и родителят ходи на работа, защо след това трябва да върши работата на учителя? И после се чудим, че няма солидарност с учителите, когато стачкуват.
цитирай
26. kass - streetsmart
05.03.2010 14:17
Твоето мнение абсолютно се припокрива с моето. Точно така мисля и аз. Ако учителите изискват помощ от родителите, значи нещо много сбъркано има в системата, това не значи че родителите не бива да се интересуват от нивото на знания на децата си, да обсъждат интересна информация и прочие, но това трябва да е повече като вид общуване отколкото силово налагане с цел улеснение на учителите...
цитирай
27. totoni - http://totoni. blog. bg/lichn...
05.03.2010 15:23
http://totoni.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/25/za-daskalite-i-zverchetata.296139
Това е моята гледна точка по темата, която всъщност изцяло се препокрива с твоята. В моят разказ са изсипани просто едни мисли и не е така подреден и задълбочен, защото докато го писах бях в такъв бяс (в какъвто изпадам често, впрочем), но ситуацията явно навсякъде е идентична.
Тъжна картинка...
цитирай
28. kass - totoni
05.03.2010 15:38
Децата се сблъскват с безнаказаността още в първи клас, когато е времето да научат правилата, защото станат ли тийнеджъри, все по-самостоятелни няма как да се наложат правила. Истината обаче е че преходът между детската градина и училището е толкова рязък, че децата и учителите са абсолютно неподготвени и това се превръща в сблъсък на два различни свята, които нямат общ език.
цитирай
29. benra - kass,
05.03.2010 15:46
децата-ясно-неподготвени са.а учителите...те пък защо са неподготвени?
Те са тези, които трябва да знаят точно как да направят този преход по-малко стресиращ. Нали затова са наречени педагози.Начални педагози.
А за помощта отстрана на родители.Намирам,както и ти, за абсурдно родителят да бъде натоварван с основни преподавателски функции. Родителят може да окаже съпътстваща помощ, ако е възможно и се налага, но да се очаква и да се изисква от него-както се и прави-той да изземе преподавателските задължения...нелепо е
цитирай
30. miaa - Поздрави, Каss! Поздрави за актуалния постинг!
05.03.2010 15:55
Институциите, образователна и просветна са тромави и безпереспективни в този си вид!
Училищата са пълни с учители, които гледат бързо да мине работното им време.
Малко са тези, които обичат и помагат на децата. Има учители, които обичат професията си и работят със сърце. Да си учител е призвание.
Не случайно в редица европейски държави учител с над 15 години стаж, го пренасочват да работи на други места или го пенсионират.Защото работата с деца изтощава, променя психиката, поради своята отговорност и спицифика..
Това е едната страна на медала..За мен другата е по- важна..Възпитанието и родителският контрол..Аз също имам двама сина и съм се сблъсквала с бездушието на педагогическата система..Също съм имала проблеми с тях, заради непослушание в училище.. Но майката и бащата са тези, които трябва да научат
децата си как да се държат в обществото за да оцелеят , когато израстнат големи.
Ние сме тези, от които зависи бъдещето им. Логично е, защото тяхната обич и доверие е насочено към нас, техните родители.
цитирай
31. kass - benra
05.03.2010 16:05
Ами просто е! В детската градина децта имат закуска сутрин, обед и следобедна закуска, за тях е предвидено време и режим на хранене. В училище имат само обяд който аз допълнително плащам. Децата отиват на училище в 8 сутринта и свършват занималня в 15,30 след обед. Няма как да го пратя а училище без джобни пари, няма как и да му кажа какво да яде, няма контрол над това. Пробвах със сандвичи в чантата, но гневът срещу забраната на джобните пари беше ужасяващ, по всичко личи, че той не яде закуски, а пие сокове, чипс и други вкусотии. Това е свобода и права, които дадени му веднъж не можеш лесно да отнемеш, той вече се чувства голям, нищо че допреди няколко месеца не е виждал и един лев с който да разполага. Ето тук вече нещата са различни, няма контрол и време специално за закусване - има междучасие на всеки 45 минути и пари в джоба. Какво да направят учителите? Да им взимат парите ли? Ако имат ясно право да ги пускат да закусват в определено време - ето един проблем по-малко, но те нямат право да им забранят да закусват когато си поискат и свободията е налице. Същото е и с телефоните, ако те стоят в шкафчета и се ползват само при нужда и разрешението на учителя - ето още един проблем по-малко, но телефона е в ръцете на детето и той е свободен да си прави каквото си иска. Както казах веднъж дадената свобода трудно се отнема, затова трябват ясни правила, черно на бяло написани, безкомпромисни и за всички, иначе няма управия...
цитирай
32. gothic - :):):) Бъди готов! Мисля ...
05.03.2010 16:10
kass написа:
:):):)
Бъди готов!



Мисля че съм готов, Иве! И..следващия път, като идваш насам, доведи твоя юнак, за да потичат с моя....:)
цитирай
33. kass - miaa
05.03.2010 16:16
Разбира се Мия, че родителите възпитават децата, а учителите ги учат, но как да ги възпитаваме в училище след като там има други, които определят правилата, а правилата са неясни и повърхностни. Всичко е позволено, ако не е забранено :). Освен родителите да направим един списък с правила и да го наложим на учителите, че да е ни развалят възпитанието на децата. Как може бебета в детските градини да се научат на ред, а "големи" деца да не могат. Как може да сме добри родители до момента, в който децата ни не тръгнат на училище и изведнъж да не можем да си познаем отрочетата? От спокойни родители радващи се на децата си - да се превърнем в звероукротители?
цитирай
34. kass - gothic
05.03.2010 16:17
Непременно :):):)...
цитирай
35. miaa - Създаването на модел на възпитание е първо в нашите глави! Имам предвид на родителите.
05.03.2010 16:28
Това зависи от нас. Да ги научим на ред и дисциплина. А последните , децата ни ще прилагат впоследствие не само в училище, но и в живота.
Има една " безумна треска"и за майките, докато децата ни се научат да се държат така, че самите те да са отговорни и пълноценни.Темата е обширна....
Браво за хубавия постинг, Kass!
цитирай
36. totoni - Разбира се Мия, че родителите въ...
05.03.2010 16:29
kass написа:
Разбира се Мия, че родителите възпитават децата, а учителите ги учат, но как да ги възпитаваме в училище след като там има други, които определят правилата, а правилата са неясни и повърхностни. Всичко е позволено, ако не е забранено :). Освен родителите да направим един списък с правила и да го наложим на учителите, че да е ни развалят възпитанието на децата. Как може бебета в детските градини да се научат на ред, а "големи" деца да не могат. Как може да сме добри родители до момента, в който децата ни не тръгнат на училище и изведнъж да не можем да си познаем отрочетата? От спокойни родители радващи се на децата си - да се превърнем в звероукротители?

Точно това е един от проблемите: ние вкъщи ги учим да спазват правила. В училище - правилата се определят от учителите, това е другият "дом" на децата ни, където също има стопани, които трябва да налагат спазването на правилата. Когато детето разбере, че има начин безнаказано да нарушава правилата - това започва да разрушава изграденото дотогава мнение, че правилата са, за да се спазват.
А ние като ги наказваме за провинения в училище, какво излиза? Учителите не правят нищо, а родителите пост фактум наказват за провиненията им, които вече веднъж са минали безнаказано. Е това дори написано тук звучи абсурдно...
цитирай
37. miaa - Totoni,
05.03.2010 16:39
Докато търсим вината само в учителите и си пре предаваме топката учител- родител И обратно, децата ни ще се възползват винаги от това.Принципите и правилата на възпитание и добро поведение са едни и същи не само в училищата.Те касаят и зрелите хора. И ако успеем да не се обвиняваме взаимно , ще се случват само добри и полезни неща.Първо трябва да търсим причината в нас самите, а после в другите. Но това е типично българска черта. За всичко това се иска разбиране, време и желание!Защото всички сме хора с общи проблеми и грижи. Иска се силна воля и добронамереност.
цитирай
38. kass - miaa
05.03.2010 16:40
Още от съвсем малък знаеше къде минава номера къде не, пред бабите - един, пред нас - друг :), кой не го е учил? Дори възрастни хора на едното си работно място ще се изкъртят от работа, на друго ще се скатаят, според тоягата :). Такъв е животът, затова едни фирми процъфтяват - други не устискват на пазара и няколко години, нищо че работата им е от едно и също естество. В природата на човек е, да се възползва от възможностите така, както на него му е угодно, а не както на някой друг :)...
цитирай
39. kass - Докато търсим вината само в учит...
05.03.2010 16:43
miaa написа:
Докато търсим вината само в учитилите и си предаваме топката учител- родител И обратно, децата ни ще се възползват винаги от това.Принципите и правилата на възпитание и добро поведение са едни и същи не само в училищата.Те касаят и зрелите хора. И ако успеем да не се обвиняваме взаимно , ще се случват само добри и полезни неща.Първо трябва да търсим причината в нас самите, а после в другите. Но това еи типично българска черта. За всичко това се иска разбиране, време и желание!Защото всички сме хора с общи проблеми и грижи. Искасе добра воля и добронамереност.



Но как в детската градина учителките успяваха, а в училище НЕ! Промяната е пълна само за няколко месеца, какво ще стане след няколко години???
цитирай
40. totoni - Докато търсим вината само в учит...
05.03.2010 16:50
miaa написа:
Докато търсим вината само в учителите и си пре предаваме топката учител- родител И обратно, децата ни ще се възползват винаги от това.Принципите и правилата на възпитание и добро поведение са едни и същи не само в училищата.Те касаят и зрелите хора. И ако успеем да не се обвиняваме взаимно , ще се случват само добри и полезни неща.Първо трябва да търсим причината в нас самите, а после в другите. Но това еи типично българска черта. За всичко това се иска разбиране, време и желание!Защото всички сме хора с общи проблеми и грижи. Искасе добра воля и добронамереност.


Не, не търся вината само в учителите. Дори съм дала по-нагоре линк към едно мое старо писание по подобна тема, където ясно казвам, че в мен се борят две гледни точки. Но имам живо доказателство (макар и едно-единствено), че учителите могат да се справят и могат да контролират децата, и да ги научат на уважение и респект, и да ги накарат дори да споделят с тях, понякога неща, които не са споделяли с майките си. Тази жена беше неговата учителка от 1-4 клас.
Значи - разбирам, че може! И че вината не в децата, а в тези, които не успяват да намерят път към тях, защото не търсят такъв.
И ако синът ми е 7-ми клас сега, и аз никога не съм си позволила да коментирам учителите и винаги съм го учила, че учителите трябва единствено да бъдат уважавани, понякога виждам как ме гледа с недоверие, когато го говоря, защото самата аз не си вярвам. Той расте и все повече вижда кой за какво става. А определено има такива, които не стават (съжалявам, че го казвам). Но безсилието им, което демонстрират настървява децата ни, защото може би, така се чувстват по-силни. Все пак, вкъщи не успяват.
Темата е дълга и обширна, съгласна съм. Но определено, мнението ми, че в училище отговорността за поддържане на елементарен ред и някакво отношение към самите тях, е работа на самите учители. Въпреки борбата на двете ми гледни точки, то тази надделява.
цитирай
41. miaa - Каss,
05.03.2010 16:54
Защото децата в детските градини са били по- малки и беззащитни..Ще видиш , колкото по- големи , по- палави ще стават.. И това е съвсем нормално...Моята баба казваше" Радвай се докато можеш да го водиш още за ръка" Малки деца, малки грижи... Големи деца, големи грижи! Ето защо аз смятам, че всичко зависи от родителското възпитание.
Трябва много любов, разбиране и търпение към децата. Един ден те ще ни благодарят за това. Техният живот добър или лош ще е мерило дали родителите са били на "мястото си".
цитирай
42. kass - miaa
05.03.2010 17:02
Да де, нали това казвам, че те пораснаха само за няколко месеца, доста бърз растеж изведнъж :), за който обаче не са готови, мисля че го написах в коментар 21 :)
Всъщност проблема не е в родителите или учителите, а в системата като цяло според мен...
цитирай
43. karambol5 - Мадамммм много си права. . . . . . а е ...
05.03.2010 18:58
Мадамммм много си права......а е толкова лесно всъщност :)
цитирай
44. kass - karambol5
05.03.2010 19:06
лесно, може би би могло да стане, ако се чуваха воплите на родителите и на учителите... ако се търсеха решения, а не оправдания :).
Поздрави!
цитирай
45. injir - И - в крайна сметка - кой е виновен?
05.03.2010 19:13
И - в крайна сметка - кой е виновен?
цитирай
46. kass - injir
05.03.2010 19:15
издирва се още - ти имаш ли идея??? :)
цитирай
47. miaa - Кass, мила тази образователна с...
05.03.2010 19:46
Кass, мила тази образователна система е създадена от хората!
Учители, родители, чиновници , всички те имат деца...Вината е по равно на всички..
Всичко опира до възпитание ..от там се тръгва, първите седем години..
Благодаря ти за вниманието ,Kass! Много обширна тема.. Много може да се говори за образованието . Хубава вечер! Извинявай, ако с нещо съм те засегнала.
С обич!
цитирай
48. kass - miaa
05.03.2010 19:55
Разбира се, че не ме засягаш с нищо :).

Всичко опира до възпитание ..от там се тръгва, първите седем години..

точно първите седем годинки, коренно се различават от следващите ;)
цитирай
49. malkiatprintz - Още като много малки успях да им в...
05.03.2010 22:45
Още като много малки успях да им взема страха (колкото и гадно да звучи) на моите хубостници, но винаги съм им обяснявал защо го отнасят и играехме често. В резултат, и сега си имаме приказка и играем заедно, но в момента в който свъся вежди, разбират, че нещата изобщо не са наред, изправят се на нокти и моментално оправят съответната нередност. И винаги се оказва, че знаят много добре какво трябва и какво не трябва да се прави и какво са оплескали, без даже да им го казвам. Естествено, че не мога да ги управлявам, когато са в училище, но засега, като направят някоя щуротия (като цяло не мога да се оплача, а и рядко има някакви дребни проблеми с тях в училище), е достатъчно да им обясня по-строго какво и защо трябва/не трябва да се прави и като цяло няма проблем. Началната учителка на големия беше царица – беше въвела ред и като цяло не само вървяха добре, не е имало някакви дандании, а и досега той и съучениците му от време на време ходят да я видят през междучасията. Навремето имаше подобен случай, Касс, със закусващо в час дете и при нея, но тогава тя прекъснала часа, накарала всички да седят в пълна тишина и да чакат съответното дете да си дояде закуската, а тя застанала, подпряна на бюрото и го загледала без да отмества поглед. Залците започнали да му присядат моментално и само си прибрало закуската и проблемът се решил без шумотевица и викове :) Учителката на малката обаче не е на такова ниво. На една от първите родителски срещи изтърси, че вкъщи трябва да учим с децата, а в училище – само да надграждат върху вече наученото. Май и тя не се усети какво каза. Родителите се наежихме и нещата в общи линии си дойдоха на място. Иначе – познато: големият е по-буен и повече хитрее, та и телефона съм му прибирал, и без джобни е бил, но винаги съм му обяснявал защо, така че да няма никаква неяснота за причините. Като го подхвана сериозно, с по-остър тон, но спокойно, го виждам, че ми се ядосва, но и че си дава сметка, че не е прав.
цитирай
50. kass - malkiatprintz
05.03.2010 23:08
Благодаря за коментара принце :), всъщност моя син винаги е бил устат и палав, но за сметка на това пък много изпълнителен. Истината е, че отиват на училище напълно дисциплинирани, научени да взимат участие, да питат може ли, не може ли, да вдигат ръка, да проявяват интерес към учебни материал, не знам как го постигат учителките в детската градина :), но щом тръгнат на училище само за няколко месеца са напълно наясно какво минава и пред кого и какво и пред кого не... Часовете по солфеж са единствените, в които той няма никово намерение да внимава. Днес учителката му пак се оплакала на баща му, че не искал да пише ноти, странно - по рисуване - рисува, по български пише диктовки, в часовете по пиано - свири и чете ноти, а по солфеж НЕ и НЕ, защото просто не харесва учителката си. Ние го наказваме, караме се, лишаваме го, но той е готов да изтърпи всичко, защото не я харесва, а тя само като ни види и започва да ни заплашва че нямал да изкласи, което хвърля в див ужас учителката му по пиано, която пък залага надежди на него, но знае, че без солфеж няма да стане работата, дори отиде да говори с колежката си. Нещо го е обидила или го дразни с ирония или нещо друго, но това поведение ми е познато, беше същото в детския хор, който посещаваше и в който ми трябваше година и половина подпитване, за да разбера, че всичко било защото не му давали солово изпълнение. Както и да е, не намерим ли корена на проблема, няма да го оправим, а как да го намерим като учителката му лесно прехвърля вината върху него и очаква от нас да го принудим, а той си мълчи и се инати като магаре на лед :):):). И да го пребия от бой, пак няма да стане, най-много съвсем да намрази солфежа или да се откаже от музикалното училище....
цитирай
51. malkiatprintz - Винаги ще се срещнат и такива учи...
05.03.2010 23:19
Винаги ще се срещнат и такива учители, но той трябва да си каже какво го дразни, иначе наистина няма да се получи нищо. Дано след това учителката по пиано успее също да се намеси, ако тази по солфеж се окаже неразбрана. Същото като при малката – вие в къщи трябва да учите, а тук – само да надграждаме върху наученото. Баси... ами да разформират училището и да ми дадат заплатата й – хем ще учим вкъщи, хем ще надграждаме, а в края на годината само ще ги пращаме за класните...
цитирай
52. kass - malkiatprintz
05.03.2010 23:31
да, така е най-лесно, родителите да му мислят техни са си децата... Как обаче едни учители могат, а други не, това ми е интересно на мен. Кой ще им потърси сметка за това на какво са научили децата? Никой! Докато отговора е прост - децата не стават, те винаги ще имат оправдяние с учебния материал, слабия родителски контрол или интерес и т.н. А как да приема, че не става след като за писането на ноти не се изискват повече умения от писането на букви.
цитирай
53. malkiatprintz - Това е като във всяка работа – има ...
05.03.2010 23:47
Това е като във всяка работа – има хора, които са кадърни, има и такива, които са посредствени. Никой няма да им потърси отговорност, но поне малкият да каже какво го дразни у нея, за да има шанс да се реши проблемът. Иначе вече той винаги ще си знае, че при тази учителка всичко минава.
цитирай
54. lado - Здравейте! Малко ми е късно, но ще се ...
06.03.2010 10:20
Здравейте! Малко ми е късно ,но ще се включа в седянката. Диджи, образованието е продължение на оная, общата система, и само образовението не можеш да реформираш, все едно е изолиран остров без връзка с материка.
Каси, в частните училища има такива фрапиращи примери на ниска компетенция на учители, на меркантилни директори, които допускат безобразия и пр.
С лошо добро няма как да се постигне.
цитирай
55. karambol5 - Ндааа, казаното от теб каси ми пр...
06.03.2010 10:45
Ндааа , казаното от теб каси ми припомня за едно познато детенце :)
Инатът му беше забележителен и то по една много проста причина. Нито едно дете не обича да го лъжат.То е доверчиво до глупост ,но разбере ли веднъж ,че е излъгано-край. Още повече ,че е имало случаи в които е чакало някоя уителка да си признае,давало и е шанс ,подсказвало и е ,но......признание така и не е получило. А за извинение и дума да не става. На всичкото отгоре учителката го накара да се чувства виновно за своите грешки.За какпак му обясни ,че е комплексирано :) По-голяма смешка от това не бях чувал :)
Преди време ми се наложи да обясня на свой приятел защо не пуша. Простичко е - никога не съм бил комплексар.НИКОГА ! Обикновено едно дете започва да пуши ,защото от неудобство не знае какво да прави с ръцете си.Най- удобно е да се скриеш зад цигарата и маската на голям човек.Аз никога не съм имал този проблем като малък. Никога не съм се криел- винаги отивах ако не пръв ,то втори или трети в училище ,защото обичах да съм там.
Та същото това дете обясни на индиректо на учителката си ,че пренася своите комплекси върху него ,но познайте тя дали го разбра :))) Ми - не :))
Този жена толерираше децата на богатите татковци ,нищо ,че те бяха доста посредствени , вместо да наложи съответните наказания. И не само това....
Как искате това дете да слуша някой ,който очевидно е несправедлив.
Когато казвам ,че е лесно искам да кажа ,че наистина е лесно- бъди откровен и кажи какво си направил и защо. Поискай извинение. Толкова ли е трудно ? Всъщност - да за комлексиран човек.Повярвайте ми ,няма дете ,което да не оцени искреното извинение......а също така чувството му за справедливост да не се разбунтува ,когато вижда двойния стандарт ,който се налага от учителите.Значи каквото и да прави то е все едно-ще има само санкции ,нооооо другото дете има богат татко и то не трябва да бъде закачано ! Сега ясно ли е защо то налага своите виждания за справедливост ? Не го лъжете и бъдете справедливи .Просто е
цитирай
56. kass - malkiatprintz
06.03.2010 12:28
Сто процента й е казал какво го дрази, защото той не си мълчи. Но учителите очакват от децата да понасят всичко и да мълчат. Някак не им се връзва седем годишен келеш да има притенции и да изисква от тях уважение или отношение. За тях те са като глина в ръцете на керамик, дялкат ги както сметнат за добре и това са техните методи, които не подлежат на оценка. Приемат, че знанията им като учители са достатъчни и децата трябва да се съобразяват с техния характер и особености ако искат да получат от тези знания. Някои деца от страх ще търпят и слушат, други ще се проявят характер и ще започне истиска война на характерите. Странното е че той винаги приема хората за добри, до доказване на обратното, открит, любвеобвилен, старателен и чаровен, но ако някой го обиди или се отнесе несправедливо с него - отива в другата крайност. Той взима допълнителни уроци по пиано при учителка, която аз лично не бих изтърпяла и пет минути, въпреки, че го хока когато не се справя или е разсеян, той я обича. Понякога отношенията им са по-хард, понякога много мили, но винаги се разбират по някакъв начин, което ме навява на мисълта, че не е толкова тънкообиден и чувствителен :), просто трябва да има откровенни и добреобосновани за збележките аргументи...
цитирай
57. kass - lado
06.03.2010 12:33
Честно казано нямам лични наблюдения относно частните училища, но имам такива за частните детски градини, тъй като деца деца на познати посещаваха такива. Мислех, че когато става въпрос за частен бизнес се предполага, че авторитета на учебното заведение стои над всичко друго, очевидно сме далеч от това мислене все още :)...
цитирай
58. kass - karambol5
06.03.2010 12:45
Много точно си го казал и съвсем ясно си описал ситуацията в детския хор. Ние смятахме, че там децата отиват да пеят и да се занимават, че всички са равни така както са равни месечните вноски за родителите от по 40 лева, оказа се обаче че равенство няма и солистите са деца на богаташи, които могат да си позволят сумата от 250 лева за песен на своето дете, което да изпее един път в годината пред публика. Малкият висеше там близо две и половина години и се стараеше да впечатли учителката си по всякакъв начин, обаче НЕ, идваха нови попълнения и само за няколко месеца излизаха като истински звезди пред развълнуваните си родители със солова песен, а останалите за пълнеж. Малкия се старал, старал и накрая разбрал, че просто няма да стане в резултат на което аз трябваше ужасена да гледам сценичните му изпълнения и това че е 4-5 годишен не означаваше, че му отиват. Но за него това беше методът да разберат зрителите, че и той е в хора :). То не беше говорене, то не беше спиране от хора срещу което той се бунтуваше, то не бяха награди и наказания, подпитване и откровени приятелски беседи... Докато един ден не изплю камъчето. След опитът ни с баща му да говорим с учителката и след намеците, че всичко струва пари, разбрахме, че въпросът не е в това дали може или не може да пее. На опитът ни да и обясним, че няма начин да му пробиваме път в живота с кеш и че ако е справедлива, то най-малкото ще даде по един куплет и на другите деца да изпеят от стария репертоар на хора, вместо да използва децата и бързо да преценя кои родители са заможни за да им внуши какви неземни гласове притежават децата им, тя реагира гневно и го изгони от хора. Смайваща за мен беше лекотата и облекчението с което той прие тази новина...
Аз лично в девети или десети клас напуснах часа по руски, защото ме унижиха жестоко пред съучиницете ми. Поводът беше едно руско стихотворение, не поня вече кое и на кой, но започваше с думите "Алелуя на любви...". Една съученика попита учителката, какво значи думата "алилуя" и след като учителката не знаеше, аз се обадих и казах, че означава "слава на Бога" и че в случая с използването й се обожествява любовта, в резутат на което друга съученичка ме поправи, че не значело "слава на Бога", а само "слава" за което леко поспорихме. За това, че наруших часа по руски, получих шамар по бузата и бях изгонена от час. Толкова силно се заинатих да ми се извинят, че не влязах в час половин срок, работата стана толкова дебела, че майка ми висеше в училище през ден, викаха ме при директора, заплашваха да ме изгонят или в най-добрия случай да повторя годината, но аз НЕ и НЕ, докато не ми се извинят. Директно ивинение така и не получих, а само признанието, че мерките й са били малко твърди, но все пак аз останах виновната, че не съм поискала разрешение да пояснявам на съучениците си какво значи тази или онази дума. Све думи ВИНАГИ ВИНОВЕН :)... Явно крушата не пада по-далеч от дървото...
цитирай
59. malkiatprintz - И отново опираме до елементарната ...
06.03.2010 16:29
И отново опираме до елементарната човещина. Убеден съм, че тази същата учителка е първа писта в гнева си, ако някой друг се отнася също така безхаберно спрямо нея или спрямо нейното дете. Не е въпросът в строгостта или в по-рязкото отношение, когато е наистина резонно и откровено. Тогава децата приемат критиката и не се инатят, защото знаят, че не са прави.
цитирай
60. kass - malkiatprintz
06.03.2010 16:48
опираме до елементарните взаимоотношения, да се разберат помежду си, а не учителите да стават като "клюкари" и по бебешки да заплашват "ще кажа на майка ти", така не се получава доверие между тях, нито общуване, а два ралични полюса те (малките) и те (учителите). Родителите стават като арбитри между две спорещи страни :)...
цитирай
61. ko642 - "отказа да се подчинява бе...
06.03.2010 19:50
"отказа да се подчинява безусловно" ... не е ли твърде много като очакване :) .. а по темата , защо не обясниш на момчето че като яде в клас, няма хич да се хареса на учителката и може само да очаква неприятности от нея за в бъдеще, просто да не си навлича неприятности - те сами ще му дойдат и без той да ги вика ... нащо в тоя дух :)
Позадрави. ВВ
цитирай
62. karambol5 - Каси, мисля, че го каза добре- добре ...
06.03.2010 21:20
Каси ,мисля ,че го каза добре- добре обосновани за забележките аргументи :)))
Това за учителката попиано ме разсмя много.Означава само едно- тя намира верният подход и той не се сърди ако е по-строга ;))) Наистина е просто :)
BB, ама те неприятностите са такива ако им позволиш да бъдат неприятности ;)))
цитирай
63. karambol5 - Снощи се сетих отново за твоите п...
07.03.2010 11:19
Снощи се сетих отново за твоите приключения с руския език Каси :))) Ако алелуя не означаваше слава на Бога ,изразът " глори,глори ,алелуя " би имал изключително кретенски смисъл :))) Ндааа не си използвала правилната аргументация :))
При мен характерчето беше заследено не само от майка ми ,а и от този на баща ми :) Повярвай ми ,той е знаменит инат и не е за чудене ,че аз съм поне пет пъти по-голям от него.Ако аз не успея да намеря сам обяснение за някои неща нищо не е в състояние да ме убеди в противното :)))
Ндааа ,синът ти с неговите сценични изпълнения е нищо , в сравнение със срамът ,който е брал баща ми :)))
цитирай
64. kass - "отказа да се подчинява бе...
07.03.2010 16:34
ko642 написа:
"отказа да се подчинява безусловно" ... не е ли твърде много като очакване :) .. а по темата , защо не обясниш на момчето че като яде в клас, няма хич да се хареса на учителката и може само да очаква неприятности от нея за в бъдеще, просто да не си навлича неприятности - те сами ще му дойдат и без той да ги вика ... нащо в тоя дух :)
Позадрави. ВВ


ВВ, той много добре знае, че ще ядоса учителката си и ще си навлече неприятности, но не се страхува от това. Важното за него е да бъде чут, да му се даде добро обяснение ако за нещо го наказват, колкото по-силови са мерките, толкова по-сериозен е ината му. Той няма проблем да наваксва материал, ако се наложи, но ще държи на своето - до победата. :)
цитирай
65. kass - karambol5
07.03.2010 16:38
Инат или борба за справедливост? Налагане ей така за спорта или отстояване на правото да се отнасят с теб като с голям човек? Когато сме деца се имаме за бунтари, когато станем родители гледаме на децата като инати, набързо забравили неравностойното положение в което сме били :):):) Такъв е животът....
цитирай
66. henzelski - Честит празник,
08.03.2010 15:22
Касси!
;)
цитирай
67. kass - henzelski
08.03.2010 15:34
Благодаря :).
цитирай
68. goran - Образованието ни е много зле, но възпитанието винаги идва от семейството и така трябва да бъде!
08.03.2010 19:27
Кас, ще се справите с пубертета – и ти, и синът ти. Не се плаши - ще намериш пътя.

Например аз едва днес осъзнавам, че навремето родителите ми особено татко са усетили, че не поемам много на възпитание, но искам и обичам да участвам в това, което става около мен!

Татко ме възпитаваше не като ми казва „Това се прави, а това не се прави!” А като никога не ми отказваше да се включа в това, което прави и като винаги отговаряше на въпросите ми. И с много разговори и много доверие. Имало е дни в, който сме говорили по 7-8 часа един с друг. (От най дебните неща – как се приготвя чай, как се тупа по войнишки отдяло, как се прави снежен човек, как се подвързва тетрадка, защо скиорските обувки са скиорски ... до въпроси как да избереш подарък за приятел, какво значи да посадиш дърво, какво е отговорността, доверието, мечтите ...
цитирай
69. kass - goran
08.03.2010 19:49
Благодаря ти Горан, и аз винаги така съм си представяла възпитанието, горовим си с моя син като големи хора, той и затова се чувства в правото си да каже каквото мисли, било то грешно или не, обаче откакто тръгна на училище, проблемите там се прехвърлят в къщи и става някакъв ад. Той очаква от нас да го защитим, а не да го наказваме и губи доверие в нас, ако заемем чужда страна. Много е сложно. Учителките му все претендират за нещо, много е силен по математика, обаче пише грозно, като му кажа да се старае, той казва, че много бързо му диктуват, като питам нея - нямало време и така нататък. Лудница абсолютна, а аз не искам той да се откаже от ученето, да пусне пердето и каквото стане, защото дойде ли този момент - няма връщане назад ...
цитирай
70. ckarlet - А аз ще кажа, че имаш невероятно м...
09.03.2010 16:56
А аз ще кажа, че имаш невероятно момченце, Кass! И всичките тези истории, които са се случили след време, ще присъстват като един приятен спомен! И си мисля, че на едно дете му трябва повече да го хвалят...А грешките да се показват по-много незабележим начин. А мисля, че ти го постигаш след като разговаряш с него като възрастен човек! Сигурна съм, че си прекрасен родител!
А наистина образователната ни система е под всякаква критика...
цитирай
71. kass - ckarlet
09.03.2010 19:05
Много мили думи ckarlet, благодаря ти!
цитирай
72. goran - Кас, с такава майка като теб, синът ти няма как да не е любопитен за трима и науките да не му спорят:-)
11.03.2010 10:13
Другата гарантирана предпоставка за любознателност е да възпиташ любов към книгата и четенето в детето си.

Аз на времето упорито отказвах да чета книги, чак до 4-ти клас когато ни се скапа телевизора за десет дни, а брат ми се беше зарибил да чете едни исторически и приключенски романи. И аз мъка не мъка започнах да чета романите на батко. А именно романа „Волоколамското шосе”.

В началото едва, едва сричах, но само един ден по-късно нашите не можеха да ме накарат да дойда на обяд защото чета! Прочетох книгата за 7 дни, а тя бе почти 600страници.:-)
В началото сричах, а за последните страници се изфучах пред татко, че мога да чета гладко на глас, а той ми каза че съм я прочел за 4 минути. От тогава насам не съм спирал да чета – никога.:-)

Пс: Романа „Волоколмското шосе” е абсолютно неподходящ за дете – разказва за битката за Москва през Втората световна война, но аз го започнах в желанието си да съм като батко и нали не бях чел нищо друго ми стана супер интересно. После баба ме надуши, че съм започнал да чета и ми връчи романа „Ян Бибиян и Ян Бибиян на луната” и аз завинаги се влюбих в книгите:-)
цитирай
73. kass - goran
11.03.2010 10:49
от малък обичаше да му четат, а после разказва ли разказва :), научи буквите много рано, има много добра памет, после да срича, а сега вече чете съвсем добре, но не обича да го принуждават. Обича истории за динозаври и рицари, но не обича да пише, защото пише грозно и го е срам :) и понеже е устатник на забележките отвръща с думите "ееее, ами не съм художник, така си мога", а учителката не може да му разчете почерка за да разбере правилно ли е изписал думата :). Понеже не исках да се бъркам в учебния материал нищо не му казвах, но там са го научили да изписва думата на "един дъх", започва от първата буква и спира чак на последната и понеже не може да си премести ръката на по-дългите думи, последните букви са нагъчкани една в друга и става едно нищо :), сега се учим да пишем отново вкъщи :) за да оправим почерка. Така стоят нещата. По-важното за мен е да не им се внушава, че изостават или не могат, или че не се старят и имат вина за неуспехите си, защото рано или късно ще се справят, всеки се е научил и да чете и да пише. Тези които срещат затруднения с математиката може да наблягат на смятането в занималнята, други на писането щом там е проблема, но не, всички деца карат по програма и няма никакво индивидуално отношение, все пак да му мислят родителите и вкъщи да оправят пропуските :), нищо че е бил 8 часа на училище и после на уроци, като се приберат вкъщи - да започват пак с ученето и наваксването, а за четене на книги ако остане време. Поздрави!
цитирай
74. goran - За жалост в днешно време има ужасно много "учители", които никога не саискали да се учат, преподават, мислят, творят
11.03.2010 11:19
И по неше време ги имаше, но не бяха толкова много.

За науките и книгите - човек забравя поне 2/3 от наученото в училище още следващата година, след като го учил.

Докато книгите учат на любов към знанието, развиват въображението, творческото мислене, логическото мислене, уменията за работа с информация и какво ли още не:-)
цитирай
75. malkiatprintz - "По-важното за мен е да не им се ...
11.03.2010 19:09
"По-важното за мен е да не им се внушава, че изостават или не могат, или че не се старят и имат вина за неуспехите си..."

Напълно вярно, Касс. Страшно ме кефи Ричард Брансън, собственикът на огромната компания "Върджин", която притежава от магазини за музика до авиокомпания и какво ли не още между двете. А човекът е с дислексия и така и не е добутал училището до края. Поради това, че му е било трудно да пише и да чете (нещо, което все пак в по-късните си години се е справил по някакъв начин) е развил огромна памет и е компенсирал по този начин. Е, ясно е, че не всеки става "Брансън", но натрапването на чувство за вина със сигурност няма да помогне на едно дете.
цитирай
76. kass - goran
11.03.2010 22:15
Абсолютно съм съгласна goran, за всичко. Дори самата му учителка каза онзи ден, че най-важното се учи първите четири години - четене, писане и онази част от математиката която най-много ще използват през целия си живот. Но все пак е добре да научат много повече от това, стига да не им прекършим вярата в собствените сили. Зашото когато учителите разчитат на родителите и те се окажат неподготвени за въпросите на децата, какво излиза в очите на децата: възрастните не знаят, а се очаква от тях да знаят; Вероятно в очите им сме едни големи лицемери, това не бива да се допуска. Любовта към книгите е друго нещо и няма общо с училището, защото е за удоволствие, а ученето е задължение. при това книгите за деца са увлекателни и интересни, а учебниците не, за жалост... :)
цитирай
77. kass - malkiatprintz
11.03.2010 22:20
Ооо, има много примери принце. Благодаря ти за този коментар, знаеш ли колко хора познавам с висше образование, а не могат с елементарни неща в живота да се оправят, за жалост голямата начетеност и интелигентността не са едно и също нещо, затова винаги съм казвала, че децата трябва да се научат да мислят и да имат интерес, а не да зубрят. За жалост действителността е друга.
цитирай
78. malkiatprintz - Затова и не се ядосвам за оценките - ...
13.03.2010 03:35
Затова и не се ядосвам за оценките - нерядко са оценка за зазубреното, а не за наученото. А мисленето отдавна май не е голям приоритет в нашето образование. И досега си спомням в университета как преподавателите гледаха стреснато и често късаха, ако по съответния въпрос покажеш допълнителни знания, които излизат от двадесетината лекции, които са си зазубрили.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221823
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031