Когато човек осъзнае, че има само един живот, той не иска да го профука напразно. Все си мисля, че няма по-страшно от това да се родиш да живееш просто защото си се родил и да си отидеш, сякаш никога не си се раждал. Може би това е заложено във всеки от нас и всички ние търсим най-доброто и най-вече щастието. За да го намерят хората често мигрират в такива географски ширини, в които смятат че щастието им е гарантирано. Там те биха могли да намерят реализация, шанс за добър стандарт и най-вече щастие. Това, което ни прави щастливи е удовлетвореността ни от живота и достигането на нашите мечти. Щастието е като вятъра – не го виждаме, но усещаме полъха му понякога, докато не се изгуби в неизвестна посока. Българския народ е хронично недоволен и вероятно това означава, че като цяло е нещастен. Недоволен е бил по времето на комунизма, недоволен е и след това време. В единия случай е имал сигурност, в другия свобода. Очевидно нито едното само по себе си не е достатъчно за да се чувстваме щастливи хора. За да сме щастливи обаче,ние трябва да изградим своето щастие върху твърда основа, стабилна и здрава. Никой не може да бъде доволен, ако строи, а след него всичко се руши. Градивни или разрушителни сме по природа? Предполагам и двете, но имам усещането, че далеч повече сме разрушители. Доколко нашият живот зависи от нас? Мисля, че изцяло. Това което ни се случва днес не е прецедент, Америка се е сблъсквала с тежка гражданска война през 19 век, рецесията в началото на миналия век и икономическа криза днес, а Европа беше в руини след втората световна война. За Германия да не говорим. Това, което се случва в България е капка в морето пред това през което са минали не един и два народа, но никой от тях никога не е бил толкова недоволен, колкото ние. Американците такива или онакива, със всичките им гангстери, мафиоти, гета и разрушителни природни стихии през кратката им история, никога не са афиширали с нищо друго, освен с национална гордост. Писаха песни за Америка, правиха филми и си повярваха толкова силно, че убедиха целия сват в това, че са страната на неограничените възможности. Германците и техните идеали за чиста раса си навлякоха най-голямото бедствие, което един народ може да постигне, но се възродиха от пепелта и никога не се отказаха от корена си. Малцина са тези, които са напускали родното си място и са се заселвали другаде оставащи страната си на произвола. Днес всеки един от нас търси личното щастие и то не е свързано с другите. Без значение е дали съседите му ще са щастливи или не, няма значение и дали децата му ще имат път или обричат и тях на недоволство. Аз обаче смятам, че всеки здрав, прав, млад и свободен човек няма право да бъде недоволен, защото всичко зависи от него. Българската нация не е единна. Тя се състои от единаци, живеещи на малки групи. Затова паднахме под турско, затова ни пречупи комунизма, затова ни раздели демокрацията, затова и още дълго ще страдаме, дотогава, докато не разберем, че няма еднолично щастие. Никой не е щастлив, ако е заобиколен от недоволни, най-малкото заради тяхното излъчване, най-малкото защото ще го подтискат, най-малкото заради атмосферата, която ще му създават. „ Най-хубавото навън беше усмивките и ведрите лица на хората” – ми сподели сестра ми като се завърна от Палма де Майорка. „Е, да лесно им е да се усмихват” - бяха най-честите отговори на това изречение. Туризъм искаме в България, а сме сърдити пред дошлите да почиват. Успех искаме за бизнеса си, а е сърдит обслужващия персонал. В недоволството обаче няма нищо градивно, то е обезкуражаващо, спъва стремежите ни, обрича начинанията на провал и лишава дните ни от смисъл. Днес ние искаме да прескочим един век, но не сме толкова добри в скока на дължина и колкото и нетърпеливи да сме в желанието си да догоним останалия свят, ще трябва да се изкачим бавно по стълбичката на успеха. На всички избори народът избира и малко след избора си става отново недоволен и така вече двадесет години. Но иначе всички сме патриоти… там на масата… в кръчмичката. Говорим си за славни отминали времена и си вярваме, че сме велик народ, но не обичаме народа си. Възхищаваме се на природата си, но не обичаме страната си. Защото обичта не е само на думи. Да милееш за мястото, където си се родил, където са най-верните ти приятели, където си срещнал първата си любов, където си израснал и станал човек е нещо повече от само добри намерения и недоволство от положението днес. Да обичаш, означава да се погрижиш, да изградиш и да оставиш следа след себе си, че си живял и че си бил ревностен защитник на всичко, което е твое. Защото българската земя е на българите, не на някой друг и по нейното състояние си личи, както неговата грижа за нея, така и неговата любов към своето. Светът се глобализира и всички сме хора на планетата, но освен това ние имаме завещание от предците ни, което са ни оставили с цената не просто на много труд или лишения, а на живот и кръв, а от нас днес се иска толкова по-малко, толкова по-лесно и с подадената ръка на толкова много други народи, за което май пак сме недоволни. Но както казах в началото животът е кратък и ние не искаме да го прахосаме, затова лесно напускаме родината си, затова бързаме да пожертваме бъдещето в името на настоящето. Кой би искал да прекара живота си  в градене на нещо, на което ще се радват идните поколения? Може би само онези, които за тях това би означавало щастие, щастие от това, че именно те ще са поколението, което устиска и намери път, което прозря истината и остави завет след себе си, което положи основите и те са толкова здрави, че нищо да не може да ги бутне векове след неговата смърт. Поколението, което намира щастие в градивното, не във вече изграденото и аз мисля, че ние имаме уникалната възможност да осмислим живота си с далеч по-смилени неща и да останем безсмъртни със своята воля и оптимизъм. От къде да започнем? Може би ако спрем да бъдем недоволни е добро начало, ако е трудно, прочетете историята на света и ще видите, че да си щастлив днес е в пъти по-лесно от когато и да било.    Не е страшно един народ да се препъне, страшно е да не намери сили да се изправи след това.    

Много точно написано, Касс... Бих се върнал още към Кубрат и неговата челяд: човекът ги карал да чупят пръчки и стрели, ама щом си отишъл, първата им работа била да драснат кой накъдето свари. Както и Срацимир, който се кефил като на риалити, докато Шишман водил война... Така че май нещата започват доста далеч във времето...

И въпреки това сме оцелявали някак през многовековната си история, сякаш ни харесва да сме такива, каквито сме, а иначе се стремим към другите народи и бягаме наготово при тях...

Бягаме, защото, нали знаеш: на метеното.... ако започнем за други народи – и те са имали погромите си, обаче това не им е попречило да вдигнат глава и да продължат напред. Спомена Германия, та се сетих за линията "Мажино":

Когато през 1941 Германия заплашва Франция, франсетата започват градежа на някакво невиждано фортификационно чудо по френско-германската граница. То не са валове, то не са ровове, то не са препятствия, то не са артилерийски укрепления... лудница. При което Вермахтът се почесал-почесал, пък за два дни окупирал Белгия и нахлул във Франция през белгийската граница в гръб на цялото това многокилометрово съоръжение. И до сега французите започват да гледат небето и да говорят за времето, когато се спомене "Мажино", обаче това не ги е направило по-малко шовинисти.

То и ние си имаме не един и два славни момента в историята си, да вземем превземането на одринската крепост например, силен дух и вяра са имали предците ни тогава, оставили нивите си и семействата си и са измирали на бойното поле. Днес обаче не можем да се похвалим нито със дух, нито с родолюбие, нито с нищо градивно, което да завещаем на поколенията след нас. Дядо ми Бог да го прости, голям родолюбец беше, и страната си обичаше и хората в нея.

Имали сме ги, но може да се спори дали са много или малко, на фона на цялата история. По-важното е обаче не дали сме имали някога някакви славни моменти, а какво правим днес, защото това е другият проблем: все така си го караме – "Ти знаеш ли кой е баща ми?" Хубаво де, обаче ти кой си? Защото за немалка част от хората, искреният отговор би подменил във въпроса "кой" с "какво". А и дали е необходимо славно минало, за да бъдем славни днес? Като подхванах за Франция, та се сетих и за арабите там през 2005-та:

В началото на лятото полицията погва две арабчета на по шестнадесетина години, които били свили нещо, двамата решават да се скрият в трафопост, където ги удря ток и умират. В продължение на месеци след този случай Франция беше в пламъци и всекидневни погроми не само в Париж, а навсякъде по по-големите градове. И го направиха арабите – имигранти в чужда държава, които се борят за правата си. Немалка част от тях са незаконно пребиваващи там и знаят, че ако в мелето ги гепят, просто ги екстрадират обратно в нищото, насред пустинята и край. Обаче въпреки това бяха по барикадите. Мърльовци в чужда държава.... А дали са "мърльовци"? И какви сме ние, след като в собствената си държава се държим като слугинчета?

Така е принце, защото когато човек е доволен, лесно различава недоволството и се стреми да го изхвърли от живота си, когато обаче се роди в недоволно общество и започне да живее с това чувство от рано, той привиква и търси щастието, което би трябвало да му се полага по принцип, предвид че е жив, здрав, млад и способен. Затова аз лично смятам, че в недоволството няма нищо градивно, ако е основно състояние на духа. Трябва да сме щастливи, че сме родени в прекрасна страна с прекрасна природа, от народ с вековна история, едва тогава ще разберем, че нещо ни пречи на щастието и ще го махнем от живота си.
Не знам дали си спомняш '94-та, когато българския отбор стигна 4-тото място на световното по футбол, нима не бяхме щастлив народ тогава, хората напълно непознати се прегръщаха по улиците и се запознавах. Щастието е това, което гради, недоволство руши живота ни отвътре и отвън...

Разбира се, че го помня онова лято, Касс, но, макар че изобщо не съм по спорта и конкретно футбола, си спомням и стотиците разправии и скандали, които се вихриха в нац. отбора оттогава досега, и се питам защо не успяхме да яхнем вълната на успеха? Като че ли побързахме да се върнем в лоното на интригите, разприте и недоволството.

Мисля си, че недоволството е някак по-уютно за много хора. Обърни внимание: когото и да попиташ "Похвали се нещо?", в 99% от случаите отговорът е "Няма с какво" и ако разговорът продължи в същата посока, настава едно оплакване, та не ти е работа, нищо че оплакващият се попитан, едва ли е умрял от глад. Даже напротив, имам чувството, че колкото е по-добре материално човек тук, толкова повече има мерак да се оплаква. Хората не обичат да се хвалят (подразбирам добронамерената хвалба, а не арогантната показност, на която има немалко царе) за да не им завидят, каквито реплики съм чувал. Сиреч: по-добре да си кютам сам и да си се кефя на моето си сам, защото другите са зли и ще ми направят мръсно.

Мдааа, такива сме си. Онзи ден си говорихме с един познат за безгрижните времена на нашата младост и обсъждахме точно този момент, че тогава сякаш не ни плашеше нищо и бяхме ведри хора. Например, ако днес някой мъж спре случайно минаващо по улицата момиче и й направи комплимент тя ще се наежи срещу него, сякаш е недоброжелател, вместо да се поласкае. С две думи тогава приемахме хората като добри до доказване на противното, а днес е обратното - всички са лоши докато не се убедим, че са добри. Ткава е психическата ни нагласа и затова сме толкова деградиращи.

Добрината, хубавото, държанието на човека, моралът се възпитават..
И тогава ще има по- малко недоволни и повече хора, които ще се чувстват пълноценни и щастливи. България е страна със славно минало, но тя е страна, която притежава много талантливи и интелигентни хора, които за съжаление не могат винаги да намерят реализация..Всичко става с протекции и познати. Надявам се нещата да се променят към добро.. ИДа цениме това, което обичаме!

невероятни низости само и само да запази състоянието в което е.Колко много анонимни има в блога?А колко хора с идей отстояват правото си да бъдат чути и да постигнат резултати от това което мислят?Колко биха ги подкрепили явно?Няма реализация,това е което ни подтиска.
Ето нещо дребно.Много площи са необработваеми,собствениците им просто не ги ползват,но има ли обява за предоставяне на такива площи за обработка?Ако някой се изхранва и стопанисва какво лошо,не, по добре пущинак .Така и двете страни недоволни.Поредната липса на реализация.Гладен и гол ,но горд.

но тя е страна, която притежава много талантливи и интелигентни хора, които за съжаление не могат винаги да намерят реализация..Всичко става с протекции и познати...

Талантливите хора Миаа, винаги успяват и навсякъде, макар и трудно.
Истината е, че докато само мърморим и нищо не правим няма да променим и изградим нищо, непрекъснато ще се сблъскаме със стена от недоверие, което ще обезсмисля цялата ни идея и ще обрича всяко начинание на неуспех. Преди време с теб си говорихме за учителите и училищата и прехвърлянето на отговорността. Е, след като през турско не е имало нито интернет, нито мобилни комуникации, нито права, как тогава хората са се организирали и са вдигнали въстание, а днес при всичките ни възможности не може да се направи форум, да се обсъдят проблемите, да се създадат организации и да се изисква промяната на нещо, което очевидно е неефикасно. Не е проблема толкова в системата, която е неефективна и несправедлива, защото всички народи минаха през това, проблема е в нежеланието да се погледне напред в бъдещето и всеки от позицията, която заема да допринесе за разрешаването на проблемите генерално. Най-лесно е да се оправдаваме с власт имащите, а когато самите ние сме лишени от градивност и силен стремеж да променим нещата, няма кой да ни помогне. Патриотизма на думи не е нищо...

Ще те вкарам в къщата!:)))

"Гладен и гол ,но горд..."
Горд? От какво? Горд може да бъде само човек, който въпреки всичко се бори и успява да остави нещо след себе си, макар и малко.
Благодаря...

:)

Точно тази тъпа гордост ни прави мрачни и неудоволетворени.И пак горд и липса на реализация.Реализиращият се човек не е подтиснат,не можеш да подтиснеш свободен духом.

Касс, Народ, който не познава историята си, не помни...е обречен на провал! :(
Лошо е, че за мнозина от младите се промени ценностната система ( всъщност не мисля, че те са имали такава и до голяма степен вината е и наша...за съжаление ). Като гледам това, което вкараха в Биг Брадър ..... ако това е представителната извадка на българското общество т.е на младите.... просто.... ме оставиха БЕЗ ДУМИ!!! Надявам се, че целта е психологически експеримент, защото в противен случай, нямам нормално и логично обяснение :((((

Скъпа Каss! Аз имам над тридесет и две години трудов стаж. Работих на много места , през прехода, а после в къщи..Не съм имала помощ! Моят живот е преминал в отглеждане на деца и възрастни хора.. Съдба! За нищо не съжалявам.. Не става въпрос за фалшива гордост, а затова, че съм чиста пред съвестта си и никого не съм обидила или наранила съзнателно..И ако трябва да започна отначало, пак бих живяла по този начин. На времето,ако не си член на БКП и не си някой от доносниците в предприятията, фирми( затова им се плащаше допълнително) или не си любовница на някой шеф да се "съдереш" , не можеш да направиш кариера !Аз познавам жена, която направи кариера по този начин.. Скоро разбрах с какво се е занимавала..Но едва ли е останала с приятели и хора, които да я уважават.. Сега нещата са други. Искрено вярвам, че младите хора ще покажат своите възможности и способности , ще могат да се реализират ..Без протекции
Тенденцията е добра, а и новите управници се стремят към обективност и честност.Времената ще станат по- добри, но с градивното участие на всеки човек, който обича родината си.

Много добре си го казала - не чакай държавата да направи чудо, а сам вземи нещата в своите ръце. Кога - ако не сега и кой друг, ако не ти? Българската нация има няколко лоши черти, едната от които е завистливостта, а другата е показността. Именно това ни дърпа назад и може да ни погуби. Всеки опъва чаргата към себе си - напредва с лакти, краде и мами системата, на принципа" моето си е мое, а чуждото е общо". Трябват ни хора с нов морал и друго мислене, дано се върнат поне няколко хиляди души от чужбина, придобили съответната дисциплинираност и мироглед от напредналите народи.. Това биха били първите предвестници на новото време и хора, по които да се равняваме.

Познаваме историята достатъчно добре, а това в бигбрадър е поредното зрелище за бягство от действителността... Не вярвам да е точно отражение на целия народ или поне не ми се иска. Ценностите ни са се изменили дотолкова, доколкото на всички народи по света в условията на падение са се променяли. Проблема е, че ние наистина сятаме, че щастието е едноличен въпрос и не е зависимо от обстановката като цяло...

Зная Миаа и понеже едни бяха доволни тогава, не са доволни сега. Но адаптацията е едно от основните неща за градивността на човек. И какво ако търсим причините в миналото, какво ще постигнем освен констатации? Важното е да видим с какво разполагаме сега и какво можем да направим днес, за да променим живота си. Може би е време за преосмисляне на плюсовете и минусите и да извлечем най-доброто от това, което ни се предлага днес.

Държавата Веско е отражение на народа си. Ако ние обичаме родината си, както много от нас твърдят, те ще се грижат за държавата си, града в който живеят, децата, но не само за своите си и т.н. и т.н. Тези, които напуснаха страната ни няма да я оправят, защото ако искаха, нямаше да я напуснат. Вероятно ще изчакат останалите тук да спретнат държавата и да се върнат наготово...

Гордостта е много измамно чувство, човек оставя половинката си от гордост, вместо да се гордее, че е изградил добри отношения с нея например :). Гордостта трябва да е от добри резултати, а не като одушник от липсата на такива, както е в повечето случаи :)...

но само като литературна творба...защото този народ векове вече живее с едни същи проблеми и не е мръднал нито крачка.Менят се само политиците,дето доят стадото.Стиховете на Ботев,Вапсаров,Смирненски...важат с пълна сила и днес!!Народа продължава да живее в някаква илюзорна представа за своето,,величие''... Дори не ми се говори..Само да кажа--колко ,,героични'' българи излязоха на протест този месец срещу ГМО??От 2000000 София---100 човека?? А като се поразходиш по форумите....страхотия!!! Всички са големата работа..обаче на компа...гледайки сеири зад пердето!! Така е било-и така ще бъде,докато не изчезнеме завинаги.Потъваме в блатото, разказвайки си приказки от 1001 нощ... Този народ винаги е лазил...не се е препъвал,защото го е страх именно от падането..

Внимателно прочетох постинга ти, за това как всеки от нас иска да е щастлив тук и сега, веднага и никой не мисли за бъдещето и се сетих за нещо което съм чела някъде (може и тук в блога да е, но не помня). Някога имало един възрастен човек, той много обичал да се труди в градината си. Най-голямата му радост била да сади дървета. Един ден, както винаги бил в градината си и садял. Минал съседът му, погледнал го и го запитал защо прави това, защото е стар и е ясно, че няма да доживее да бере плодове от тези дървета. Дядото се усмихнал. Да, казал, знам. Но сега аз ям плодовете от дърветата, които дядо ми е садил, а някой ден моите внуци ще ядат плодове от дърветата, които аз садя.
Т.е. да, хубаво е да мислим за себе си, за настоящето, но не можем да сме щастливи просто за себе си, трябва да помислим и за тези след нас. А ние какво правим? Строим хотели, и хич и не помисляме, че вместо хубава природа ще завещаем на следващите поколения бетонен "рай"! Е, вярно, някои ще забогатеят от туризъм, но на каква цена? На цената на съсипаната природа. Т.е. стотици хиляди ще страдат заради успеха на няколко "бизнесмени"! Ето това не мога да го разбера. Да, казват, че е хубаво да си малко егоист, да не се раздаваш, но... да живееш на принципа: След мен и потоп! Ето, за това САЩ, Германия, Япония и т.н. са силни икономически. Защото умеят да гледат в бъдещето, а не живеят само за момента. Да, това може и да не е най-доброто и изгодното сега, но след 50 години моите синове и внуци ще се радват на плодовете на моя труд. До като какво правим ние. Искам всичко сега, веднага! На каквато и да е цена. Дори и ако това означава куп проблеми в бъдеще! Важното е аз да съм щастлив! Е, така не става! Защото ако всеки мисли така. Само за себе си никога нищо няма да се получи и ние ще продължаваме да се спасяваме по единично, да цъкаме с език и да говорим в кръчмата колко сме велики, ама те "лошите" все ни пречат! Не никой не ни пречи, ние сами си пречим. С нашия егоизъм.

Да крадат и грабят пред очите ти и ти да си доволен!
Не е поетично , но това е реалността.
Преди време слушах един английски лорд, от опозицията. Той каза следното: Китай и Индия искат да ни изядат обяда и вечерята. И какво правим - насочихме се към високите технологии, където само с хора не става, трябва и акъл. А пък, продължи, ако трябва пак ще си правим печки и перални. Това е държавник, мисли за бъдещето...

Да крадат и грабят пред очите ти и ти да си доволен!

Така е, но колко от нас допринесоха с нещо за да се изкорени корупцията? Колко посочиха хората в сивата икономика? Колко потърсиха правата си? Май никой или малцина, останали ентусиасти, които смятаме за дон Кихотовци борещи се с вятърни мелници. Не се изключвам от това число, в никакъв случай, но започвам бавно да осъзнавам, че няма "герои" днес, никой не иска да се жертва за нищо, няма нищо останало освен физическото оцеляване - ден за ден, като ромите... А времето върви и всичко изградено се руши от метеорологичните условия и понеже няма нищо, което да оставим днес - след време ще останат само руини след нас, както и недоволството, което идните поколения ще наследят...

Изключително точен е коментара ти, поздрави. За жалост е точно така... Никой не може да те принуди да крадеш, ако не искаш, да взимаш подкупи и да не си вършиш работата, всичко е въпрос на избор и ако вярваш че избората ти е верен, то би пожертвал заради него...

Although it's not so simple as you've been describing it:) Sorry to write in my 'second; langauage, but I prefer it to writing in Bulgarian in Latin characters :) Only because the computer doesn't accept it at the moment :)

Life is larger than prejudices:) It is our task to reaveal what's (been) hidden :)
Greetings!

Така е милейди, недоволни и родолюбци, но само на думи. Заслужаваме си всичко, което ни се случва, защото ако законът беше минал пак щяхме да негодуваме и философстваме кой какво и колко е спечелил от това, а когато имаме възможност да променим нещата ни няма никакви.

Life is larger than prejudices...It is our task to reveal what's (been) hidden...
Животът е по-голям от предразсъдъците...Наша задача е да разкрием какво е (било) скрито.

Много ми хареса, благодаря! :)

Хубаво е човек да знае корените си и да помни откъде идва
- това му дава отравна точка и представата за бъдището.
Погледнато от друг ъгъл светът се е превърнал в глобално село - формулировката не е от вчера и не съм я измислил аз. Не бива да преиграваме с празен патриотизъм,печален оптимизъм и шизофреничен сиромахкилизъм.
При нас нещата май са отишли до дъното на пропастта - този факт се констатирпа постоянно и от всички, а не се казват истинските причини за него. Мълчи се, а така не можем да надмогнем падението си - затова нацията ни е на свършек.
Това е повече от факт и той касае обикновените хора, а не онези, които са причината за насъщното ни мизерно състояние.
Истината е, че за хляб, свобода и демокрация - се лее кръв.
По един или друг начин.
Винаги - това е неизбежно! Кръвта е смазката на колелата на историята.

Малко вампирско е внушението, но е истина!

Истината е, че за хляб, свобода и демокрация - се лее кръв...

Лесно е да се пролива кръв срещу окупатор, но когато дойде времето да пролееш кръв срещу съседа си, не е толкова лесно. Нашият народ е разделен и за да спечелят едните - губят другите, и в крайна сметка всички. Светът е едно голямо село, обаче англичаните не приеха еврото и не обърнаха посоката си на движение, голямото село се съобразява с тях, защото те държат на себе си като народ... Така, че глобализацията може и да се развива, но на всеки старт, всеки състезател е от позицията на някаква народност...
Поздрави Боре!

Не е проблем че лесно се мигрира от България Касс. Проблема е че никой не се връща. Познавам поляци които след повече от 10г. имиграция се върнаха обратно. Познавам и двама българи които се върнаха в България и много скорстно се изстреляха обратно. Не е проблема в хората а в това как се управляват. Роднина на жена ми е кмет в едно пловдивско село. Останах учуден като ми се каза че от данъците които селото събира всичко отива в общината - нищо не остава в селото. След това човека ходи да се моли да му отпуснат пари да си смени уличните лампи. За мен това е феодализъм.
Поздрави. ВВ

Прав си ВВ, но зад всяко бюро стои човек и във всяка институция работят хора и всички те са част от един и същи народ и всеки ден виждат, че системата е тромава, затормозяваща хората и спираща развитието, но не смеят да гъкнат за да не си изпуснат службицата, управлението е само част от проблема, другата част е в абсолютното нежелание на никой да се пребори с него...
Поздрави!

Поздрави и от мен, kass!

Поздрави и на теб :)

Хубво си го казала:-) И много вдъхновено:-)

благодаря :)

успокой се...;) Хората навсякъде са едни и същи. Просто ние прекалено често се вглеждаме в себе си и само лошотии виждаме, но, Касси, всички казваме: "Хората са лоши!", а никой не казва: "Аз съм лош!"...

Така е, хората навсякъде са едни и същи henzelski, и аз лично не смятам че хората са лоши, поне не всички. Просто или да оправяме нещата или да спрем да недоволстваме, защото няма никакъв смисъл да се мрънка за спорта. Смятам, че в недоволството няма нищо градивно.
Поздрави!

Има нужда от такива думи, от такива теми, погледнати от точно такъв ъгъл (обективен).. Благодаря ти от името на всички, които обичат истината :) И да се говори/пише за нея..

Благодаря ти candysays, много мили думи...

всеки един от нас търси личното щастие , ТО ЩЕ БЪДЕМ ЩАСТЛИВА ДЪРЖАВА- НЯМА ЛОШО
ЛОШОТО НА ВАШИТЕ ПОСТИНГИ Е, ЧЕ НИЩО КОНКРЕТНО НЕ КАЗВАТЕ. пРАВИТЕ БЕЗСМИСЛЕНИ ЗАКЛюЧЕНИЯ. ПРИНЦЕСО, РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА....

радвам си се на живота и за това не разбирам защо е това мърморене у всички, а ти какви заключения видя, чакай да си видя поста пак да не съм забравила какво съм писала... ахаааа, еми конкретното, което казвам е, че ако всеки от нас търси личното щастие, а е недоволен от живота си в България, народа си, обстановката в страната, политиката и т.н., няма да го намери, защото щастието изключва недоволството, самото щастие е удовлетвореност, а не обратното, така че да търсим и да бъдем щастливи не е едно и също...Спираме да мрънкаме, почваме да действаме и готово - намираме щастието във всички сфери на живота ни :):):)

Щастие....Лесно е сам да си щастлив. А другите? Колцина от нас са способни да жертват своето щастие, за да са щастливи другите? Колко българи останаха като ония идеалисти, които заебаха търговска кариера и прочие щуротии, за да се борят с голи ръце срещу една вековна империя, за щастието на хора, повечето от които не го и заслужават? Колко останахме тия, които са готови да защитават щастието на другите, като забравените ни предци, които са заставали с желяо в ръка срещу желязото на нашественика, знаейки че почти сигурно няма да оживеят, но знаейки също така че и ако се огънат, това желязо няма да прониже техните гърди, а тези на жената или малкото им дете? И на още много невинни като тях. И го спираха, за да живеят щастливо другите... Докога поединично? И ЗАЩО?

Опасявам се, че тогава са знаели какво искат и са били готови да умрат за него, а днес, днес никой не знае какво точно иска, още пък по-малко как да го постигне. Няма патриоти днес, само на думи сме родолюбци, няма никой, който да реши нещо и да бъде подкрепен от другите, пълна липса на заинтересованост и става все по-осезаема. Дано се променят нещата, но аз мисля че първо трябва да започнем от нашите глави...

Suglasna sum s komentarite,temata e aktualna.Za kakvo sa tezi blogove ,ako ne da ni obedinjavat,subirat vse poveche i poveche edinomislesti.Da sledvame organizatori ,na koito da imame vjara.Dali ste sa zavurnali se ot chugbina ili ot stranata e vse edno,vagnoto e da im povjarvame i da poiskame promjanata.Edno cvete prolet ne pravi i kakto kazvasch ,,promjanata vutre v nas trjabva da e,,Vsa pak si mislja che bez vutreschna promjana ne moge da stane i onazi ,kojato iskame.Pozdrav.

благодаря, дано се самоосъзнаем някой ден, сигурна съм, че не сме чак толкова калпав народ, колкото често пъти се изкарваме...

Че Животът има и е натоварен със смисъл е вън от всякакво съмнение!Обаче...
Освен за ,,Американска мечта,, ти чувала ли си за друга..?
За френска примерно или за германска..?
Аз лично не съм...
Животът има смисъл там,където има и мечти!
Какви са българските мечти..?

Американската мечта е да направиш удар и да забогатееш млад отведнъж, като страната заселвана предимно от емигранти това е нормално, да отидат там хора с такава мечта. Българската мечта е простичка, да има поносим живот и уредност обаче не знаем как да го постигнем. Обществото осъжда съдебната система като неработеща, но не осъжда себе си, защото само по себе си то също е способно да осъди. Например ако футболиста побойник на жени не намери никой, който да му сервира в заведение, който да му напомпи гумите, който да му продаде обувки и т.н. също ще бъде наказан, макар и от обществото, а не от правосъдието... работата е там, че всички ние не сме узряли за да можем да наложим обществена воля и правосъдие, с което да преобразим, както държавата в която живеем, така и политическата вихрушка... Обществото ни е чувствително към несправедливостта, но се примирява с нея и няма никакъв поглед върху това как да се справи с нея...

se stremim kum golemija grad,za da namerim tam po-lesno rabota ,za da davame na decata ni poveche schansove .Tova prenaselvane prechi na horata da sa informirani za vsichko stavasto v golemija grad,ot tam i ne mogat da protivodejstvat na negativnoto.Mnogo po-razlichno e v malkite naseleni mesta.Tam vsichki se poznavat,njama pusteesti zemi pone taka si mislja.Puk i po-goljama e zainteresovanostta kum rodnoto,gragdanskoto obstestvo e po-aktivno.Nie sami si izbirame schuma,stresa,,,mnogoto,, ,,povecheto,,,pred neobhodimoto ,nugnoto i dostatuchnoto.Pozdrav.

В големите градове се струпаха всички, защото там осигуриха всичко необходимо. Има прекрасни малки градчета като Пещера например, където хората живеят много добре, занимават се с обущарство предимно. Но има и такива места където нямат канализация, кабелна, пътища и др. най-елементарни съвеменни "екстри", от където хората няма как да не бягат.