Слънцето грееше жарко, из въздуха се носеше мараня от палещите лъчи. Денят беше от най-горещите. Цялата природа жадуваше за прохладен дъжд. Само водопадът не бе притихнал и весело разплискваше пръски животворна вода по бреговете на реката, където седнал на огромен камък, потопил краката си в прохладната, поливаше изгорялата си, зачервена от слънцето кожа млад мъж. Вниманието му се отклони когато чу шум зад себе си от раздвижените клони на дърветата, обърна се и забеляза, че някой го наблюдава. Бавно приближи към храсталака и с лек нерешителен жест отгърна клоните и пред него се разкри чудновата гледка. С изумени очи, леко уплашена, но много любопитна го гледаше полугола жена с бяло сияние около тялото си. Щом го видя, тя се смути, разпери криле и загърна тялото си. Руменина се изписа на бузите й, а белите и крака пристъпиха леко назад.  - Коя си ти? – попита я той изумен – от къде идваш?  - От небето – усмихна се леко тя и изпод кръстосаните пред гърдите й криле се показа малък нежен показалец сочещ нагоре…  - Нима си ангел? Разбира се ти си ангел. Защо си слязла от небето, тук не е безопасно, нито толкова чисто, нашият свят е суров – той също й се усмихна и й подаде ръка – ела ще те разведа наоколо, ти си скъп гост от друг свят.  - Светът е само един – засмя се тя.  - Как, не идваш ли от ония свят – попита я и се почувства глупав, сякаш е малко дете не разбиращо сложния свят в който живее…  - „Ония свят”? – изкиска се още по-сърдечно тя,  - Искаш да кажеш, че всеки ангел може да дойде тук?  - Да! Ако трябва да се научи!  - А ти защо си тук, какво искаш да научиш?  - Аз те видях и не можах да устоя, исках да науча за „вашия свят”, ето взех да говоря като теб, искам да науча за любовта, защо хората не разбират любовта, защо не могат като нас да я познаят?  - Любовта… - усмихна й се пак – тази загадка, учените казват че е химична реакция на организма…  - Хахаха – гласно и много заразително се засмя тя – химия? По-смешно нещо не съм чувала. Любовта не е химия, а състояние на духа. Аз ще те науча, ще ти я покажа, а ти ще ме научиш защо хората се противопоставят на любовта…  От този ден нататък ангела заживя до реката, а младият мъж ходеше всеки ден при нея, разказваше й истории и я питаше, а тя му отговаряше: „Не е това любовта, това е суета… „ - или пък „нееее, това е гордост”или „аааа не, не, това е страст…”  все неща от този род, а той продължаваше да пита:  - А какво е тогава?  - Състояние на духа – отвръщаше тя, а той все не я разбираше.  Той не откъсваше очи от нея. Понякога когато тя се смееше, сиянието й се засилваше и лицето й ставаше лъчезарно. Понякога цялата й чистота и блясък го караха да изпитва страхопочитание, да се чувства недостоен за нейната компания, но когато нейната благодат го облееше се чувстваше блажен. Чувстваше се сигурен, избран, все пак имаше ангел до себе си, чиято мъдрост ще го защити при нужда, дори чувстваше че е разбрал онова състояние на духа, което тя наричаше любов. Трепереше над нея и я гледаше докато спи, харесваше му как леко се разперват крилата й всеки път когато се разсмееше от сърце, а как обичаше да я гледа да се смее…  - Сега разбрах – каза веднъж тя – хората не разбират любовта защото я бъркат със суетата, гордостта им пречи, освен това се страхуват, търсят в простите неща сложни отговори и искат да я притежават, търсят я, а тя е вътре в тях, очакват някой да им я даде и ако той не успее го мразят след това, очакват любовта да им даде щастие – тя се засмя отново и закри устата си с малката си нежна ръка – хората не разбират, че щастието ще им донесе любов, а не любовта щастие, а то също е състояние на духа…Хората имат проблем с доверието, нямат си доверие да се доверят някому, страхуват се от себе си, бъркат я с благодарността, и с грижата, всичко това са неща, които смятат за задължение да вършат за да ги обичат. Ако можеха да бъдат в това състояние нямаше да се съмняват, нито да страдат, защото страданието идва от липсата на любов.  - Любовта – усмихна й се той – е това което ме кара да мисля за теб денонощно, да се чувствам окрилен след твоята усмивка, да потрепвам когато ръката ти допира моята, да се изпълвам с красота когато вятърът развее косите ти… Любовта е страх, че някой ден ще отлетиш и няма да те видя вече, тя е тревога, тя е сила която ни плаши, защото разбираме колко сме безпомощни пред нея. Любовта е, когато си готов да умреш за да я превърнеш във вечност. Това, което изпитвам към теб е любов, ангел мой…Любовта е когато искаш да бъдеш с някой конкретно, а не по принцип да изпитваш любов, не сме толкова съвършени май…  Той се наведе над нея и я целуна. Крилете й потрепнаха, а ръцете й инстинктивно се свиха към сърцето й сякаш да го предпази. Усети лека болка в гърба и леко парене в ниската част на лявото си крило. Главата й се замая и сиянието й се засили толкова, че я изгаряше. Отдръпна се, не издържа и отстъпи назад, но беше разбрала, че нещо се беше променило от този миг. Следващите дни тя се почувства болна, мислеше да отлети, защото беше научила това, което искаше. Знаеше защо хората не разбират любовта, те просто не могат да си тръгнат като нея, когато се почувстват болни, нали нямат крила. Тъкмо се готвеше да отлети когато се чу шум зад нея, сърцето й трепна, може би е той. Изчака, искаше да се сбогува, но не беше той. Разпери крила, но размисли, ще го изчака все пак. Той не беше дошъл при нея този ден, също се беше почувствал болен. Вечерта се спусна бавно и точно когато отново се канеше да отлети, чу гласа му зад гърба си.  - Тръгваш ли си? – тъгата му се чувстваше в трептенето на думите  - Не ми е добре, трябва да отлетя, крилете ме болят.  - Остани при мен или ме вземи със себе си, не ме оставяй ангел мой или никога няма да бъда щастлив без теб, обеща да ме научиш що е любов, какво е това състояние на духа, което не допуска болка, от което не можеш да изпитваш тъга, що за любов е това? В нашият свят всичко е сурово, дори любовта…  - Светът е само един – усмихна се тя – „вашият” свят е суров за да можем да се научим, мъдростта се придобива трудно, ако остана ще загубя крилете си…  - Аз ще ти дам криле, не толкова красиви, други криле са тези които ще ти дам, невидими каквито ми даде ти с твоята доброта…  Тя го погледна и реши да остане. Ден след ден крилата й губеха перата си, а кожата й блясъкът който имаше. Беше неотлъчно до него, чувстваше се несигурна без крилете си, не можеше вече да отлети, не беше толкова силна както преди и тогава позна страха. Неговата любов бавно отслабваше, тогава тя позна и тъгата. Веднъж го видя загледан в друга и позна болката. Разбра за хората повече отколкото искаше, но не можеше да се върне. Така тръгна по света да търси онзи, който щеше да и даде невидими криле, може би с тях отново щеше да бъде ангел, но нямаше такъв.  Ходеше с разбито сърце и сломен дух, срещаше и други като нея: „Сигурно и те са ангели, загубили крилете си” – си мислеше и ги подминаваше. В това време някъде из света скиташе един човек с чифт криле в ръце и търсеше своя ангел…

Поздравления за хубавия разказ!!
Всеки търси своя ангел....дано да го намери!!!Всеки нека да е щастлив!!

благодаря ти милейди...

Прекрасен разказ, Касс, много хубава идея!Знам жени, които сякаш са слезли от небето, красота, ум, чар и доброта, но и с разбити сърца, омъжени за едни, а крилете останали при други...Само едно знам - усетиш ли че ти растат крила, дръж здраво този, който го е предизвикал, истинската любов е най - голямото земно богатство - дай Боже всекиму:)
поздравления:)

Вече няколко пъти препрочитам този разказ и всеки път откривам по- нещо ново, хубаво и тъжно едновременно! Прекрасно пишеш, Kass! Нека да призовем Ангелите да ни направят по- добри, всеотдайни и щастливи! Любовта е състояние на духа, наистина:) Тя дава криле и нека ги носим с доверие, с радостта,че някой ни обича такива, каквито сме, без условия и претенции.И ние обичаме по същия начин любимия/та.Любовта е и духовното съзряване и в съчетание с физическата същност на човека е най- скъпоценния дар от съдбата:) Благодаря за хубавите мигове:)

"- усетиш ли че ти растат крила, дръж здраво този, който го е предизвикал, истинската любов е най - голямото земно богатство - дай Боже всекиму:)"

Аз мисля, че всеки човек се ражда ангел, и ско вижда любовта във всичко, той практически е в състояние на любов, щастливите хора са по-обичливи, от неудовлетворените. Когато любовта стане насочена към някой конкретно и загърби останалия свят, тогава може би ангелските крила повяхват и човек тръгва да търси някой, който ще му даде други, за да се почувства отново щастлив...
Благодаря!

Май преплетох доста философии в тази история, не знам дали крилата са само щастие, дали падащите крила могат да се асоцират с отиваща си младост, красота или приземяване в реалността, но не бива да забравяме, че някъде по света скита някой който държи един чифт от тях в ръцете си и в чието присъствие ще се чувстваме ангелски. Благодаря ти Миа...

Хубав разказ .. малко тъжен. Във всяка любов ли трябва да има тъга?
Поздрави. ВВ

предполагам не е задължително, но на практика май така се получава по някое време, особено ако се намесят криле. :)....Поздрави!

Май си права. Излиза че любовта е нестабилно състояние на духа :) .. или греша

по-точно нестабилно състояние на ума :):):)... обича ме, не ме обича... доверие и съмнение и накрая тъга. Може би пък точно в това да е целия й чар :)...

на духа по ми харесва. ... в това състояние човек обикновено не мисли ... рационално :) .. аз а чара съм съгласен... не е нещо което да сложиш под контрол. ту го има ту го няма :)

аз пък си мислех, че ако е сътояние на духа, в смисъл човек да си е обичлив, да е открит, ще бъде доста стабилен и ще получава любов от всеки, но ако е конкретно към някой, имам предвид цялата любов концентрирана и насочена само към един човек, неизбежно ще се стигне до зависимост и после много тъга.

така е.. добре го уцели! .. даже си мисля че не е нужно дори да се ражда такъв. може да го възпита у себе си .. но не е лесно :)

Прекрасен разказ ,но и много тъжен! Всеки търси своят ангел, но не всеки го намира,защото пътищатата ни понякога се разминават. А понякога се случва да пожертваме своите крила, за някого който ни обещава да ни даде от онези невидимите ,но след това остават само болката и разочарованието...

доказано е научно.
Веществата, които я реализират се наричат Феромони.

веществата за които говориш, отговарят за привличането и сексуалния магнетизъм, самата любов в по-широк смисъл не може да се обясни така лесно, човек може да обича много и кучето си, без да се е влюбил в него, да има майчински инстинкти и т.н... Не съм сигурна, че е само химия, освен това има хора които са си по-обичливи и такива, които не са, така че едва ли е само да химичен коктейл, който се задейства при срещата с някой...

за жалост, така се получава. Може би не трябва да се допуска, да загубим крилата си, защото после дълго ще търсим някой да ни даде такива. Благодаря ти firefly1 ...

тъга и болка ,kass, много ... и малко Надежда...
Хареса ми!Браво!

Хубав разказ, Касс, но по темата... хехе....

"...човек се ражда ангел, и ако вижда любовта във всичко, той практически е в състояние на любов, щастливите хора са по-обичливи..." (...) "...ако е конкретно към някой, имам предвид цялата любов концентрирана и насочена само към един човек, неизбежно ще се стигне до зависимост и после много тъга."

Ами очевидно героят просто е обичлив и не насочва обичта си само към един човек... :) Един неосъзнат, щастлив ангел... :)

А извън шегата, все ми се струва, че има немалко хора, скитащи се с чифт криле в ръце, които искат да даруват някому, но нерядко другите не ги искат, било защото не им стават, било защото моделът не им допада, било защото сега не им е времето, било защото изобщо не ги виждат... и си мисля, че това да носиш крила, които никой не забелязва може да боли не по-малко. Може би тогава в даден момент мъжът/жената захвърля крилата, които носи в ръцете си за дар, разперва своите собствени и започва да обича активно всяка/всеки жена/мъж, която/който им падн.... ъъъ... срещне. Всеобичащ ангел ли е бил Казанова?

И още нещо: героинята дали е загубила крилата си защото е обикнала героя, или защото го е пожелала за себе си (суета, гордост, страст…) и е изпитала страдание, когато любовта му е отслабнала?

Въпроси, въпроси... :)

Проблемът с крилата е доста сложен, както отбеляза принца в предишния коментар.
В момента в който един мъж се опита да сложи крила на жената, тя или го поглежда неразбиращо или скоро след успешното им поставяне - просто излита надалеч :)) Докато живеем в мръсен и материален свят, за ангелите ще става все по-трудно да оцеляват. На дневен ред не са духовните ценности и душевните трепети, а мръсни, гнусни хартийки с лъжлива стойност, които израждат човешката същност и ни принизяват до обикновени роби...

Благодаря ти zebb ...

...и започва да обича активно всяка/всеки жена/мъж, която/който им падн.... ъъъ... срещне. Всеобичащ ангел ли е бил Казанова?...
Ти май свързваш любовта със секса задължително :):):). Казанова може и да не е обичал никой свен себе си, не знам, не го познавам лично :-Д...

Героинята вероятно е изгубила крилата си защото е останала, а е останала, защото е обикнала героя, пожертвала ги е да кажем. Замислях и друг край, да го вземе със себе си, но и той щеше да е тъжен, защото ще трябваше да убия героя :(... Всъщност чистотата и светотата не са възможни в света в който живеем, докато е суетен и недоверчив човек, трудно ще постигне хармония...

ако сложиш крила на някоя жена и тя отлети, значи не е никакъв ангел, а най-обикновен човек, който се радва на новата придобивка :)... За останалото съм съгласна с теб :):):)...

ДОЙДОХ ДА БИЯ БАРАБАНА ЗА КОНКУРСА , ПЪК СЕ ЗАЧЕТОХ В РАЗКАЗА!

КАС,МАЙСТОР СИ !

ЗНАЕШЛИ ЗАЩО?
ЗАЩОТО МЕ ОСТАВИ БЕЗ ДЪХ!

ТИ, ОТКЪДЕ ГИ ЗНАЕШ ТЕЗИ РАБОТИ?

УСПЕХ!

ми не знам откъде ги знам, всъщност не ги знам, представих си ги :)...

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
..………. ТУК ……...

пак да дойдеш Боре :)...
…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...

Хах! Не, изобщо не я свързвам със секса задължително, добре е да е по желание :) Бъзикам се :) Просто едва ли една жена би била много доволна, ако половинката й например се зарадва на някоя своя позната или отиде да помага често на свои приятелки, даже и да няма нищо двусмислено. А за Казанова.... ъъъ... за щастие и аз не го познавам лично ;)



Да, но очевидно губейки крилата е загубила и онази своя първоначална любов, след като е могла да познае болката...



Тук може би си права... Ако има човек, който е наистина чист по душа, само си представи на какво ще го правят останалите – просто няма да оцелее и скоро сам ще... хъм... "разпери крила" за да отлети "нагоре"...



Хехехе.... това ме подсети за едн лаф:

Ако обичаш някого истински, дай му свобода. Ако си отиде и не се върне, значи никога не е бил твой. Ако се върне, значи те обича истински. Ако обаче си седи в хола, разхвърля, яде ти от яденето, харчи ти парите и въобще нему дреме за дадената му свобода, да знаеш, че или си го родила, или си се омъжла за него! :)

Хах! Не, изобщо не я свързвам със секса задължително, добре е да е по желание :) Бъзикам се :) Просто едва ли една жена би била много доволна, ако половинката й например се зарадва на някоя своя позната или отиде да помага често на свои приятелки, даже и да няма нищо двусмислено. А за Казанова.... ъъъ... за щастие и аз не го познавам лично ;)

Какви ги приказваш принце, всъщност си е съвсем обратнотото, едва ли някой мъж би си умрял от щастие ако жена му отиде да сготви на свой приятел, защото жена му го е напуснала примерно :):):) Всъщност май не става въпрос толкова за това, а за това че хората не сме добри, загубили сме способността да се радваме на живота, да обичаме съседите си, колегите си, градът си, да намираме щастие във всичко, някак има твърде много съмнения, твърде много недоверие, егоизъм, суета, те неименуемо ще скършат крилата и на най-милият ангел, спуснал се направо от небето... :)

"Какви ги приказваш принце, всъщност си е съвсем обратнотото, едва ли някой мъж би си умрял от щастие ако жена му отиде да сготви на свой приятел, защото жена му го е напуснала примерно :):):) "

Хехехе... освен ако не е стигнал моента в който да се радва, че се е отървал пък било и за няколко часа ;) За останалото – постигнахме консенсус :)

Любовта е нетрайна и дори невъзможна за това пък смърта е неизбежна! Има ли смисъл нещо толкова нетрайно с предизвестен и неизбежен край като любовта и дори живота? Не единственото истинско нещо на този свят е Смърта. Тя идва винаги и навреме!

малко черногледо изказване... е, сигурно е така, но пък какво пречи да вярваме в друг свят, може пък така да е по-приятно да изживеем живота си... :):):)

Няма любов единственото нещо заслужаващо вниманието е онази загадъчна и неизбежна врата /портал/ наречен СМЪРТ. Сериозните и поети се насочват именно към изследването на този неизбежен и вечен преход. Само,че без живот няма смърт без любов няма отчаяние без оптимизъм няма черногледство. Е може да има и паднали ангели прелъстени от любопитство и състрадателност /защо не и от любов. Нека да ги потърсим в този живот май няма много по-смислени неща. Извинете за черногледството, но бих искал сериозно да бъда опроверган - копнея за това, но уви в този свят май е невъзможно.

преди и аз исках да ме опровергае някой, но никой нямаше толкова малко работа, че да се занимава с това, затуй реших сама да се опровергая :):):). Мислювах, мислювах и всичко което измислювах е, че не можеш да намериш нещо, което не търсиш, а чакаш, че няма да ти повярват, ако ти самия не вярваш и така реших да бъда такава каквато ми се иска, да вярвам в това, което искам, а то е че светът е такъв какъвто го виждам през моите очи, а не какъвто ми го првдставят, че смъртта може и да ме споходи утре или след 50 години, но това не ме интересува, защото на този свят може и да си живял малко, а да си оставил много, може да си живял много и да не си оставил нищо, че не е важно къде ще си, а с кой, нито пък има значение къде живееш, а как. Дали ще бъдеш паднал ангел без криле или ти ще си човека с крилете търсещ някой, който ги заслужава е точно толкова равно по значение, ако човек смята, че в този свят нищо не си струва да му отдадеш значение. Любовта е изкуство, което отправя послания към другите. Твоето послание какво е? Да видим нещата по друг начин: Без черногледство - няма оптимизъм, без смърт няма живот (ако не умирахме, нямаше да знаем, че живеем, щяхме да сме като скалите - практически вечни)... В общи линии без едното нямаше да знаем за другото. Никой човек не може да каже "няма любов" ако не знае какво е това... :):):). Може би имаш предвид "няма вечна любов" или "няма абсолютна любов" или "няма трайна любов" и може би си прав, но според мен любов има, макар и само миг, макар и само любопитство или наша фантазия и когато ти поникнат крила не допускай да им опадат перата, щом те заболят отлитай, преди да си ги загубил нацяло...

Страхотен разказ.

Благодаря :)...