Бях шестнадесет годишна когато около мен се навърташе един младеж, очарован от моите идеали за света, които тогава бяха значително по-мащабни от сегашните. Простичките ми философии още от тогава можеха да опиянят всеки, който благодарение на поетичния ми изказ можеше да потъне в блянове по невиждани по своята простота, но за сметка на това окъпани в очарование светове. Мдам, такава бях някога, може би остана малко, но май съвсем малко от онова момиче. Но да се върна на ухажора.  Той беше много амбициозен и мечтаеше да стане много богат. Аз слушах мечтите му и недоумявах как е възможно, при положение, че всичко което уж харесва у мен е точно обратното на това за което мечтае. Един ден умирайки от любопитство и все пак вярвайки, че ако променя този стремеж у хората (да стават богати), вероятно ще променя и света, затова го попитах за какво му е да става много богат, на човек не му трябват много пари, не и чак толкова, за колкото той си мечтаеше. Тогава той каза нещо, което още тогава много ме размисли, каза: „Ако искаш да промениш света, стани богат, само богатите могат да променят света”. Естествено, всеки който ме познава, знае, че няма да приема това без малък спор и затова разпалено му обясних, че промяната е в посланията, как Исус Христос промени света без да е бил много богат. В опровержение той ми обясни, че днес много хора отправят послания, че светът е много по-голям, че всеки е месия и така някак се размиват истинските и важни послания, затова на принципа на естествения подбор, който важи за цялата природа се чуват посланията на успелите, а успели са богатите по нашите съвременни критерии. Ако богатия няма собствено послание, той ще спонсорира посланието което смята за нужно да стигне до хората, но силата е в тях. „Един ден – каза ми – като стана много богат, ще спонсорирам твоите послания”. Е, явно не е станал много богат или пък е станал, но забравил обещанието си, знам ли, не съм го виждала от осемнадесет години, но щом не се е обадил. Но по времето, в което водехме този малък спор богати нямаше, всички бяхме „равни”, такъв беше строя у нас и аз някак изгубих интерес към подобни разсъждения. За моя изненада обаче две години по-късно системата се срина и богатството вече не беше невъзможно да се постигне, отделен е въпроса в какви размери и дали ще е достатъчно да промени света. Аз дълги години продължавах да си мисля, че светът би могъл да бъде по-малко сложен и опасен и много повече красив и романтичен, но така и не можах да отправя достатъчно силно послание за да го променя. Богата едва ли мога да стана предвид обстоятелствата и небрежното ми отношение към парите, което понякога ме изненадва приятно, особено като ненадейно си намеря двадесет лева в джоба на сакото, забравени от миналата година, но поне ако богатите можеха да подпомогнат нужните послания би се постигнало желаното за всички хора равновесие. Все си мисля, че едно време богатите са били необикновени хора, имали са култура, знаели са езици, учили са много и някак са трябвали да отговарят на изискванията на тогавашното висше общество. Занимавали са се с благотворителност и са спонсорирали различни мероприятия за повдигане нивото на масата простовати хора. Аристократи. Днес има много богати, но малко от тях са аристократи. Всъщност богатството май е голяма отговорност, щом има силата да променя света. Макар да смятам, че светът отдавна е на автопилот и няма йерархия в обществото така както във всяко едно животинско стадо, подчиняващо се на строги закони, все още си мисля, че силата на човешкия ум, дух и послания не са загубени безвъзвратно. За какво се бори човек днес, очевидно за по-богат живот, силата, властта на това те правят велик пред останалите, диктуваш правилата и внимаваш другите да не те настигнат, защото ще изгубиш последната дума, а посланията за мир и любов на кого са нужни? На мечтателите? На наивниците? Може би! Днес възпитаваме децата си да се стремят към висок стандарт, да работят и учат упорито, никой не харесва дрипавия поет романтик, макар че без изкуство сме по-бедни пък ако ще и в златни чаршафи да спим. Очевидно е, че практичния и емоционалния човек живеят в два различни свята и те се отдалечават все повече един от друг, явно ако искаме да променим света ще трябва да започнем от богатите. Понякога се питам кога изчезнаха аристократите, кога си отиде безвъзвратно тяхната епоха, всъщност знам, когато богатството стана възможно за всеки, независимо дали е готов за него или не. Помислете си какво бихте правили ако един ден се събудите неприлично богат, аз лично не знам. Предполагам, че голяма част от идеалите ми ще умрат в този ден, защото светът ще изглежда по друг начин. Представям си лицемерни хора около мен, изгубили достойнство в името на това да откачат нещо, купища приятели чиито имена няма да знам, десетки готови да си предложат услугите за моя угода без дори аз да ги искам, а всеки нормален далеч от мен, твърде далеч даже. Ето, че осемнадесет години по-късно изглежда печеля спора, виждайки как богатството не променя с нищо света, а само този който го е придобил. Но кой знае, може би само у нас е така, защото нямаше богати преди, а може би така е и в целия свят. Аз обаче не мога да се начудя за какво са му на човек толкова много пари, ако не промени поне малка част от света към по-добро…  

чудничко
поздрав от моя джакпод ;)

голямото богатство е Стихия ... малцина и Устояват ...
П.П Само предполагам ...
:-)

:)

не знам zebb, и аз така предполагам, но както казваше един приятел, тая работа не е за всеки, макар че днес всеки може да стане богат, написва един хит и готово. Даже с Фильо си мислим да напишем един бестселър и да забогатеем изведнъж, обаче не знам, това май е голяма отговорност...

Обикновено създава големи главоболия.:)))

Вероятно е така, но все си мисля, че каквото и да похарчиш за себе си, все ще ти остават твърде много пари, които не можеш да вземеш на онзи свят, тогава защо поне не се влагат в нещо добро за човечеството, но явно затова не съм богата, защото не ми трябват толкова много пари :)...

Мисля, че в - както ги наричаме - "нормалните страни", и днес голяма част от богатите са аристократи по дух, защото там в по-голямата част от случаите, богатството е плод на труд, а това, като цяло, все пак предполага някаква висота на духа. Знаеш, че се занимавам с жп макетизъм; та един от клуба ни беше отишъл по покана на свой приятел на двудневно изложение на градински модели на влакове (където локомотивите и вагоните са колкото диван) в Германия. Това е изключително скъпо хоби, защото моделите са... няма да ти казвам на какви хиляди евра. Та съклубникът и приятелят му се размотавали два дена, кефили се, разглеждали, приказвали си с куп народ, докато накрая, приятелят му не му казал: през тези два дни ти разговаря с мултимилионери и милиардери; този е шефът на "Мерцедес", онзи там е изпълнителен директор на "Круп", оня другят - собственик на не знам-си-кой завод... а нито по външен вид, нито по държание се отличавали с нещо. Просто обикновени, възпитани хора с добро отношение към всекиго. Просто защото (според мен де) са постигнали богатството си с труд, а не с далавери.
И... хъм... крайно време е да проверим това на практика. Кога го почваме този бестселър? :)

Кass, замислих се, че твоят познат до някаква степен е прав, защото душевното равновесие, понякога съответства на външното обкръжение...
Но и ти си права, какво значение би имало богатството, ако човек е загубил духовното, и вътрешния му свят е далече от него...
Все повече ми харесваш, Касс, ти си светла душа!

Принце, не знам дали съм ти разказвала навремето като тренирах конен спорт и конната база във Войводиново се провеждаха международни състезания, тогава преводач на французите беше един приятел на баща ми, който естесвено ме запозна със шампиона на Франция. Като разбрах по-късно, че бил милионер, устата ми зейна, защото си беше съвсем обикновен с фанелка и дънки, естествено ухилен до ушите и не спираше да ме целува по бузите (французите така се поздравявали), та май от тогава си имам съвсем друга представа за богат човек :)..
Айде да се захващаме с книгата, светът има нужда от промяна :)...

Според него всяко нещо става с пари, неговата мечта беше да има пари за да отправя послания, които ще бъдат чути, инак сме само мечтатели. Предполагам всеки човек си казва: "ех, ако бях богат щях да направя това или онова, да помагам на бедните, на дечицата..." но после май нещата се променят. Истински богатият човек е този, който се абстрахира от богатството си и го ползва само като средство за постигането на мечтитве си, а не самото богатство да е мечта...

Сега се замислих, че може би има и друга причина нещата да се променят с течение на времето, Касс: както казваш, "всеки човек си казва: "ех, ако бях богат щях да направя това или онова, да помагам на бедните, на дечицата...", но в процеса на забогатяване се сблъсква с толкова алчност и лицемерие, че си дава сметка, че няма как да помогне: събираха се пари за дома за сираци в Могилино, бТВ направи цяла игра, смс-и, щуротии, събра се някаква сума и... малко след това закриха дома. Какво стана с тези пари - така и не се разбра. Даряваш - за примера - на дом за сираци, всичко е точно, след време се оказва, че за дома е купено "нещо", а директорите са си вдигнали по една вила. И какво става с желанието за дарение? Може би много хора са се сблъсквали с подобни случаи. Само като си помислиш как си искал да осъществиш мечтата си да направиш някакъв бизнес, с който не просто да живееш само ти добре, а и да дадеш възможност и на други хора да работят и да живеят добре, а държавата ти прави спънки на всяко ниво и за всичко трябва да вървиш с рушвета напред, това те отравя отвътре и губиш вяра, че като направиш нещо, то ще има ефект, че наистина ще стане, а няма да бъде ограбено и забито в девета глуха...

За жалост така е Фил, дребните душици се стремят към богатството за да си купят лъскави предмети, а не за да сбъднат мечти. Богатството без мечти е нищо, все пак с всичко се свиква и то губи чара си един ден...

Ако изходим от ситуацията, че натрупаните богатства у нас са плод на престъпления -
без изключение, ако приемем факта, че светът е меркантилен и егоизтичен, а хората алчни поради лошото възпитание и влиянието на социалната среда, и изключим тези фактори стимулиращи дисфункционалната му неприродосъобразност - ще разберем правотата му.
Всъщност богатството би следвало да е израз и плод на трудолюбие, възпитание, интелект, хармонични взаимоотношения между хората и вяра в Бог.
Кое от тези качества е на почит и безусловен рефлекс у нас.
Сбърканията обуславя сбърканяците.
Нищо в света не се променя - просто хората или достогат до определени ценности или никога не ги разбират.

Правенето на пари е прекрасно нещо! Какво всъщност се получава на теория и на практика, за да изглеждат нещата добре. Формулата на добрия стар капиталист е работа – печалба; инвестиция, от което следва повече работа – повече печалба и т.н. Високият стандарт в случая се явява нещо странично, за което не остава време за осъзнаване и наслада. Ако парите на капиталиста и употребата им на пръв поглед правят нещата да изглеждат добре, тогава каква е причината за нещастията и душевните терзания на много хора, свързани с паричните знаци.

http://smani.blog.bg/politika/2010/02/01/socialnoto-neravenstvo-ni-pravi-neshtastni.484079

17. kass - smani
03.02 23:24
парите не биха били зло, ако не беше човешката алчност. Всеки човек, който работи трябва да живее добре, озлоблението на бедния е към несправедливостта, а не към богатия и се проявява само в общества, в които хората полагат много труд, а живеят крайно бедно, в общество в което алчността е взела връх над хуманноста, където за пари хората убиват, продават децата си, лъжат, крадат и прочие, това е измамно богатство... Когато парите не могат да се печелят с труд, умения и знания, те се превръщат в голямо зло...

Как сладко, сладко сме си говорили на тая тема Ива. :)

Така е Боре, много точно си го казал. Поздрави!

Така е smani, както Филип каза в по-горен коментар зависи как си спечел парите си, в Библията го пише по-друг начи "по делата ще ги познаете". Почтенния човек, духовно извисения, който е спечелил не защото това е било най-важното за него, а защото трудът му е оценен високо, вероятно ще използва богатството си за благородни цели, другите за да имат власт. С лошо не се постига добро.

Куп богати хора на Запад са известни с "лицемерните" си действия, наречени филантропия. И у нас е било така, но до 9 .09.1944 г. Примери Нобеловата награда е с частни пари. Куп фондации финансират изследванията против СПИН и други болести. Много са примерите. Че читалищата у нас са били построени и поддържани изключително с частни пари. В едно те подкрепям изцяло, аристократизма. Но на е задължително. Богатството се цени от тези, които са си спечелили парите. Тези, които са го откраднали, не го ценят. Знаеш ли кога ще онемея от изненада? Когато видя червен новобогаташко да дари книги на читалище. Или да осигури стипендия за бедно, но даровито дете.

ще цитирам по памет текст от Библията, в който Исус христос казва:
"- Повярвайте, трудно ще влезе богат човек в рая" (съвсем по памет). Всъщност аз не вярвам в безкористното добро, дори да го правиш за собствена удовлетвореност пак има мотив на его-то, но така или иначе доброто е добро, независимо от подбудите за него. Вероятно ще онемеем всички някой ден, когато новобогаташите или наследниците им израстнат достатъчно за да могат да погледнат на парите по друг начин, но това е дълъг път.
Поздрави!

Преди да се пишат подобни неща, трябва да се даде определение на това - Що е то богат човек???????????? Едно изключително относително понятие. В Люксембург съм средна класа, ако карам порше, в България съм богаташ с порше. В Нигерия съм богат, ако ям три пъти дневно.
Пълна глупост е, че преди сме били равни. До нас живееше дете на партиен секретар. Еми не бяхме равни с него, имаше доста по-скъпи играчки от нас. И тати му носеше обувки от ГДР и имаха красива вила. Равенството е измама, това е утопия. Пълна е световната история с бедни личности променили коренно световната история: Адолф Хитлер, Сталин, Че Гевара, Фидел Кастро, Мадона, и много много още примери има. Всички те в последствие са станали богати. Да не изброявам тук писатели и други творци.
Мъча се ама нещо не разбирам, какво точно искаш да кажеш и да обясниш.
Разбира се, че богатите хора имат по-голяма възможност да променят света, но и сред богатите има такива, които не могат да променят нищо. Това се отнася и за обикновените хора (по-бедните). Парите не значат нищо, всичко зависи от човешкия дух.

Всички бедни за които говориш, че са променили света са получили финансова подкрепа за да се осъществят техните представи за различен свят. В общи линии това е смисълът на поста, кой какво финансира и как се променя светът от това финансиране. Прав си, че няма еднаква представа за богатство, но и няма еднаква нужда от това, независимо колко си богат или не, всеки излишен лев може да бъде похарчен за нещо хубаво, но това е възможно когато съзнанието е отворено за възможностите, които ти дават парите и тяхното количество, защото според количеството са и възможностите. Равни хора няма, никога не е имало и е невъзможно да има и аз също смятам, че човешкия дух е това което действително променя света, но за да излезем извън метите и да ги превърнем в реалност, идеологиите трябва да бъдат финансирани. От тук идва и сблъсъкът между романтичния мечтател и практика, когато двата противоположни полюса заработят в една хармонична линия, светът може би ще стане по-добър... Леле колко утопично звуча :)...
Поздрави!

Богатите хора по света имат цели, които следват и отстояват..Техните благородни послания намират и своите последователи и съмишленици.. Искрено им пожелавам да влагат парите си за бедните, инвалидите, старите хора и най- вече за деца без родители оставени на произвола на съдбата, зависими от наркотици, болни. и пр.Много от тях са аристократи и прекрасни хора.Но за съжаление, обикновено аристократите са бедни, защото за тях достойнстото и честта са най- голямото богатство и традиции. Те нямат общо с алчността, негативизма , предателството и пр. Сега неволно се сещам за филма легенда" Последният самурай"с Том Круз..Всеки път , когато го гледам се "изправям на нокти", всеки път научавам по- нещо ново.. Мъдрата източна философия: да простиш на човека, който ти е причинил най- много рани и да ти стане приятел,да запазиш красотата на душата си, да останеш верен на принципите си, да се бориш и да следваш "гласът на сърцето си" да бъдеш почтен и толерантен към хората , да обичаш родината си и пр.

благодаря ти Миа, винаги когато се запитам какъв е смисъла на живота си давам различни отговори, от това да успееш в дадена насока за да оставиш нещо след себе си, до това просто да го изживееш щастливо и достойно. Светът е материален, а щастието комбинация или може би хармония между материята и духът. Баланса обаче май е трудно достижим и затова живеем в противоречие.
Поздрави!

Протягам ръка, за да те поздравя, мило момиче!:)))

Привет, kass. Много наивно гледаш на нещата. Виж, от 1917 г. до сега, комунистическата върхушка не съумя да създаде свай елит. Своя аристокрация. Знаеш ли защо? Защото всеки елит изгражда свой морален кодекс. Нещо като неписан кодекс на честта. Соц. революцията не е първата революция в света. Но във всички страни, където е имало революции са се създавали елити. В рамките на следващото поколение елита е бил готов.Защото е стъпвал на част от традициите на предните елити.Какво ти говори това? Че соца няма морал и чест.Респективно няма твърда база за изграждане на елит. Темата е дълга и можем да продължим.

съм един голям наивник, на когото му се ще да вярва, че няма богатство, което да заличи добротата и състрадателността у човека, който ги носи. Ще ми се да бъде така и тогава богатството би било един огромен позитивен двигател. Но, както казах-аз съм наивник, особено когато не съм циник, а начинът по който си написала нещата изключва цинизма. Поздрави!

Благодаря :)...
Поздрави!

Абсолютно прав си, но все пак в човешката история има големи обрати в съзнанието на хората, империи рухват, а след тях ценностите и традициите се възраждат сякаш от нищото, възможно е да е нужно много време за да прескочим поредния срив на морала, но аз съм убедена, че това ще се случи някой ден, затова посланията са много важни, те променят съзнанието и стигнат ли до когото трябва, процесът е започнал, дано не съм безнадеждно наивна...

богатсвтото е двигател когато е в ръцете на градивни хора, с морални основи, начините са два или да премине в ръцете на такива хора или тези които го притежават да променят съзнанието си.
Поздрави!

Сега се замислям, че като цяло, хората, които изкарват богатството си с труд, в повечето случаи имат интелект и достойнство. Харесват театър, разбират поне малко от изобразително изкуство, обичат да ходят на опера, четат и съответно стават меценати, защото съзнателно подкрепят хората, които създават нещта, които въпросните богаташи харесват. Същото е и у нас, само че се спонсорират силиконовите цици на фолкпевиците. That is the deredje.

Постингът ти и последвалата го дискусия са много интересни, ти и принца заемате ролята на идеалистичните мечтатели, хората коментират, всичко е в розово, но аз искам да отида още по-нататък.. Никой дотук не постави тезата, че парите всъщнаст са нещо абстрактно, а богатството е тленна илюзия в краткия земен живот. До момента не съм видял катафалка с ремарке, а и нито една банка няма клон на Онзи свят :) С 2 думи ( понеже темата е огромна) трупането на пари и нотариални актове за придобивки е ужасно смешно и абсолютно безсмислено! Нищо не ни принадлежи в крайна сметка! Купуваш си луксозна кола например и какво от това? Можеш ли да си я вкараш в спалнята или да си я отнесеш в отвъдното? :) Натрупваш цяла папка с нотариални актове, земите ти се трупат .. и какво от това?? Можеш ли да си ги прегърнеш тези имоти или да си ги отнесеш на "небето" ? :) Не очаквам повечето от дискутиралите да разберат моята "отшелническа" логика, просто аз съм в пъти по-голям мечтател и идеалист, защото за мен богатството е празно и безсмислено понятие! ( тук е мястото за смях и подигравки - слушал съм ги доста) ..
Не очаквам никой тук да ме разбере, клубът на хората, които са се пробудили и осъзнават предстоящият крах на монетарната система е твърде малък, едва ли тук ще срещна съмишленик, затова моля - не си правете труда да ме оборвате, приемете ме за смахнат :)

Нали знаете , че народната мъдрост казва: дай на някого пари и власт и му гледай сеира. Мисля, че благородството и аристократизма, присъщи за богатите от миналото, почти не се среща днес. И ако се срещат, то е в развити общества, където хората не се трудят от сутрин до вечер за мизерно заплащане, нито е присъщо на сегашния псевдоелит. Истински богатият човек е богат и вътрешно, той не парадира с богатството си и се отнася с еднакво уважение към хората. Това се възпитава поколения наред.

Веско, прав си, че нищо не можем да вземем със себе си на инзи свят, но понякога парите ни застигат и без да се стремим към тях, какво ако Елвис Пресли е нямал нужда от милиони, те просто са го настигали, затова четох веднъж, че се държал като истински крал. Веднъж попаднал в едно заведение след обиколка на града с приятели и сервитьорката в паниката си обърнала таблата без да иска върху него, тогава собственика я уволнил на секундата, Елвис гледал сцената след което купил заведението за огромна сума пари и го подарил на сервитьорката, толкова бил възмутен от държанието на шефа й... Мечтателите, романтиците, всички онези, които като Елвис Пресли които нямат стремеж към парите, но ги получават благодарение на труда си, наистина могат да променят света...
Поздрави и добре дошъл в клуба на смахнатите!

Не оспорвам тезата ти. Елитите не се възраждат от нищото. Просто има изконни човешки ценности, които са база за възраждане на традициите.. Примерно, частната собственост. От 100 години се моля на другарите да ми кажат, кой преди тях е посегнал на нея. Не казват, бе!

Съгласна съм с теб, богатството по наследство е различно от това придобито изведнъж, всеки който иска да бъде в душевен мир със себе си не се стреми към натрупването на печалби, още пък по-малко на всяка цена.
Благодаря ти!

Няма да ти кажат. Щом някога даскалицата казала на майка ми, че децата й не били нейни, а на партията няма какво повече да се добави. Всяко време ще роди своите герои, когато хората са готови за това, поне много ми се ще да вярвам в това!

Раздвоен съм по въпроса,дали само богатия може да промени Света.Примерът ти с Иисус Христос е повече от уместен но...Виж днес.Кой и кои променят Света.Джордж Сорос,Бил Гейтс,Карлос Слим,Роман Абрамович,Малкълм Глейзър,шейховете от Дубай...Изключително трудно ми е да се сетя за името на беден човек,променящ световният облик днес.Ти сещаш ли се?Мечтите днес са простички.Огромна вила с прислуга и палми на Хаваите(може и на Карибите),яхта,Ферари(може и Ламборджини),готина мацка с цици за любовница,тлъста банкова сметка(в швейцарска банка се подразбира).Освен мечта това се таксува и за постигнато щастие.Щото е трудно(невъзможно е)човек да бъде щастлив с 300 лв.на месец.Или пак не мислиш така?

според вкусовете е Фил, такива са ни богатите, такива са и посланията им.

Всъщност какво означава да си богат ? :))))

"Щото е трудно(невъзможно е)човек да бъде щастлив с 300 лв.на месец.Или пак не мислиш така?"
Трудно може би, но чак пък невъзможно, зависи бях в едно планинско село и там хората си гледаха зеленчуците в двора, 300 лева бяха огромна сума, почти няма за какво да ги похарчиш, тока на месец им възлизаше от порядъка на 5-10 лева, не изглеждаха нещастни, дори напротив бяха волни като птици и далеч по-спокойни. Богатия може да промени светът до толкова, до колкото да финансира човешките послания, но промяната е единствено в посланията и влиянието им за промяна на съзнанието. Когато човек е отворил съзнанието си към красивото и естественото, тогава светът ще се промени към добро...
Поздрави!

предполагам да имаш много пари :):):)...

:))))))))))))))))))) За повечето хора е това ,ноо......едва ли :) ;)

Това е парадокса в цялата история, имаш мечти нямаш средства или имаш средства, но нямаш мечти - купил си си всичко и всяка лоялност е под съмнение, богатството е като мираж в пустинята и всеки има свой възглед за него това е и за практикът и за мечтателят. Понякога си казвам, ако българинът беше по-малко емоционален и повече рационален щяхме да сме си много добре :), но ние сме гореща нация с буен нрав, лесно се палим и лесно угасваме, вместо систематично да надграждаме бъдещето си често погубваме в задориш всеки порив към промяна, било в духовен, било във финансов план, затова у нас практичните хора са крайно практични, а духовните - крайно духовни, смесването на двете противополжности е разковничето според мен, но знам ли, няма забогатял идеалист у нас все още или поне аз не познавам такъв...

си е голи приказки. Послания да искаш - отвсякъде ни заливат. В мълчанието е истината.

интересна теория, би ли я пояснил още малко?

Многото говорене причинява страдания на Вселената, защото я изпълва с хаос. Всяка мисъл и всяка дума се материализират някъде (може би затова планетата се изпълни с толкова много боклук?). Трябвало да се говори само в краен случай и когато наистина има какво да се каже.
Просветлението се постига, когато останем празни - от мисли, емоции, възгледи. Тогава започваме да виждаме и да разбираме. Дотогава смятаме мислите си за реалност, защото не познаваме нищо друго.

поясня, че аз не съм просветлен и не би трябвало да говоря за това изобщо :D Понеже не разбирам.

Интересно дали Джеимс Камерън правейки Аватар се е стремял да направи най касовия филм - предполагам че не :) Същото е и с бестселърите . Човек има идея работи здраво по нея и ако има късмет може и да я реализира и да направи пари от нея и евентуално да забогатее. Много хора работят здраво но нямат късмет и не успяват. Относно аристокрацията - тя се гради с поколения. Първото и второто натрупват парите с честни или нечестни средства - потомците вече седят на голяма купчина пари и могат да си позволят да се рафинират. В БГ просто трябва да чакаме семките на сегашните богати тикви да се рафинират. До тогава няма да видиме читалища и др. Някои култури като китайската и еврейската обаче имат дълбоко заложени като ценност натрупването на пари - може би твоя приятел .... ;)
Поздрави. ВВ

Разбирам, има резон в това което казваш, говоренето обаче не винаги носи послания, внушения да, но послания едва ли. Всъщност можех да напиша поста така, че да кажа точно това, което искам да кажа, а то е "хора, парите не служат за нищо друго освен за финансиране на различни проекти, щом е така защо не финансирате неща, които ще донесат щастие на човечеството?", но предпочетох провокацията, защото смятам че никой не е длъжен да се грижи за щастието на другите, нито за стандарта им на живот, нито за духовното им израстване, с две думи богатият не е длъжен... Послание може да има и в делата, и в изкуството, и в използването на парите, но посланието от както свят светува е едно и също - мир, хармония, любов, все неща към които човек се стреми, никой не обича да му е гадно, но така и човекът не е намерил начин да го постигне.

гледах заглавието - АКО ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА. За това има само един истински начин - да станеш просветлен, а това става, като се замълчи. Май не съм разбрал какво искаш да постигнеш.

Почти съм сигурна, че Аватар е правен с идеята да стане касов хит :):):), това не е толкова лошо, ако хората мечтаят да станат богати за да променят света или поне киното :), лошото е когато търсиш богатство без идеята какво да праиш с него, просто за да се докажеш или да се сдобиеш с власт...
Поздрави!

аз също мисля като него, определено, но замислих се -
се сетих за Майка Тереза и
мисълта "Всичко е суета" от Вехтия завет изплува в съзнатието ми.
Всъщност нищо няма стойност без морална остракация, другото е от дявола.

мълчанието, трябва да опитам, вероятно това изисква много тренировки...

така е Боре...

идва от размяната на местата на цел и средство.

доброто и злото, така и не мога да напиша поста си по този въпрос, замислям го отдавна, къде свършва доброто и започва злото, защото истински зъл човек няма според мен, например Джак изкормвача е искал да разчисти града от блудници, почти всички злодеи имат криворазбрана представа за добро. Ако разпиташ някой извършил злина, той ще се обоснове с мотиви, които ще доказват че злината му е добрина всъщност... Темата е много трудна, а границата трудно различима, не напразно има една приказка "щастието на едни е нещастие за други", нещо като едните се молят за дъжд, а другите за слънце, според нуждата...

Опитай, kass, опитай! Иначе няма как да узнаеш ...

Пътят към богатството е дълъг и повечето хора загубват себе си, но има и такива, които запазват топлината на сърцето си. Те наистина са в състояние да осъществят положителна промяна.

zebb, аз май не искам да бъда богата, за какво ми са толкова много хартийки, освен това мисля, че посланията променят света, не може ли да променим богатите за по-лесно, те са свикнали с богатството така или иначе :)...

Когато пътят е дълъг, вероятно и топлината в сърцето се запазва по-лесно, внезапното забогатяване може наистина да те подлуди :)...

Иве, аз все си мисля, че ако съм богата, ще помогна на много хора, но кой знае как ще мисля тогава и дали ще се сещам, че има нещастие и бедност.. Напълно съм съгласна, че парите променят човека, но аз познавам... да кажем шепа хора, които имат доста стабилно финансово положение и въпреки това са останали ХОРА. Ще ми се всички да са така :)

и аз познавам такива хора Дори, жалко че нямат желанието да променят света, а може би светът трябва сам да се промени когато хората достигнат необходимото ниво. Поздрави!

Думите не са мои, а на една уважавана от мен блогърка "Човек се стреми към богатство/власт/ защото го е страх от смърта. Смята подсъзнателно, че като е богат и властен, ще я отложи"

много интересна мисъл, благодаря, аз пъ все си мислих, че не иска да профука живота си напразно, че смята че богатството ще му осигури пълноценен живот, за жалост обаче и богатството си има цена и то висока :)...

Учениците на един стар будистки монах го попитали:
- Учителю можем ли да променим света и как да го направим?
Той ги погледнал въздъхнал и им казал:
- Когато като бях на 20 години мислих, че мога и трябва да променя света. Опивах! Когато станах на 30 си казах, че света може би няма да успея да променя, но трябва да се опитам да променя страната си; Опитвах и се борих! Когато станах на 40 години си казах, че страната си може да не успея да променя, но трябва да се опитам да променя хората тук където живея. Трудих се неуморно! Когато станах на 50 си казах, че хората може да не съм успял да променя, но мога да променя семейството си, да го направя по-добро. Защо едва когато станах на 60 години разбрах, че ако успя да променя поне себе си към по-добро – това ще бъде много!

о, благодаря за този коментар. На 16 наистина исках да променя света, сега май наистина искам да променя страната си.... май най-добре е да се възползвам от опита на този монах и направо да премина към себе си... :)
Като се замисля, аз дори не обичам много промените, но някак трудно ми е все още да приема, че човек е толкова безсилен и трябва да се примири с това, което е без да положи усилия... Някой ми каза, че парите са най-лесното нещо, трудното било да убедиш тези които ги притежават, че това което предлагаш си струва сумата. Днес у нас, умствения труд е най-ниско платен, идеите нямат никаква стойност, това което си струва да се плати трябва да може да се пипне и евентуално да се продаде след време, когато нещата се обърнат в полза на мисълта, тогава ще разберем какво значи да живеем в богата държава, българинът никога не е страдал от липса на идеи...
Поздрави!

Не идеологиите избират спонсора, а обратното. Следва че идеологиите са стоки И така излизаме от контекста на поста ти. Щом е стока - маркетинга и рекламата ще я превърнат в нещо различно от идеология. От друга страна, гледам всички коментирали търсят някаква връзка между материалното богатство и духовното. Е няма как да има такава. Ако има изключения те само потвърждават че са изключения. Ама четете бе хора. Дядо ви Маркс правилно е доказал че богатството е функция на добавената стойност. Що мислите че ДДС - Данък добавена стойност е основен данък. А като сложиш добавена стойност на идея тя се превръща в користно намерение. Темата е добра за тинейджъри и ме кефи ентусиазма ви, ама не бъркайте хуманизма с удобствата и парите. Човек се посвещава на едното или на другото за да успее. А посветилият се на парите трудно ще заразиш с филантропия.

Но как да убедиш някого да се посвети на хуманизма, когато знае, че най-вероятно ще пукне край кофите за боклук?

Хареса ми и притчата за будисткия монах. Донякъде и аз това казвам, че ако всеки промени своя си малък личен свят към по-добро, тогава и големият също ще стане по-добър. Обаче как става тази личностна промяна, когато всеки гледа да те одере, а и трябва все пак, волю-неволю, да се яде?

Интересен коментар. Всъщност би трябвало да има много тясна връзка между материалното и духовното. Лично аз смятам, че когато човек спре да мисли за това какво ще яде, освобождава много енергия за духовното. Далеч по-невъзможно ми се струва отчаян от бедност, но идеалист отколкото обратното. Беднсостта е в основата на голямо падение в морала на човек, води до проституция, кражби и други низши човешки подбуди, да запазиш висота на духа в условия на мизерия е далеч по-трудно отколкото в условия на богатство. Ако се замислим ще установим, че светът е презадоволен в материален план, има произведени телевизори за всеки един жител на планетата земя, също толкова коли, вероятно и храна, дрехи, мебели и каквото се сетиш, повечето неща отиват на боклука за рециклиране без дори да са ползвани и един път, но бедност има и глад също в някои части на света. Също така, ако изкараме банкнотите от банките или пък материализираме цифрите от копютрите пак ще установим, че отпечатаните пари са предостатъчно за да си позволи светът един висок стандарт по цялото земно кълбо. Работата е там обаче, че това разпределение е крайно несправедливо и контролът би се изгубил. Колкото и да се опитват развити държави да подпомогнат с най-благородни намерения развитието на изоставащи страни не могат да го постигнат единствено с наливането на средства, за това е нужно промяна на мисленето на населението. Светът би заприличал на мравуняк, ако вече не е, защото точно в районите с ниска култура и стандарт на живот се наблюдава висока раждаемост, в България това не се забелязва защото не сме народ с ниска култура, за сметка на това пък при ромите правилото важи с пълна сила. За промяната на света са нужни два компонента пари и идеали, нито едното само по себе си не може да постигне целта, по ирония на съдбата обаче, тези качества са разпределени и рядко се срещат в един човек накуп :). Всички нации осъзнали това се радват на добър живот.
Поздрави и не взимай за чиста монета думите на дядо ни Маркс!

Фил, същността на духовенството е да се отречеш от материалното, да загърбиш суетата и да останеш сляп за бясъка на благородните метали. Затова свещениците са облечени в черно, смисълът на постите е точно в изпитанието да се пребориш с глада и да се прочистиш. Гладът е голяма работа, стига да не е непрекъснат и наложен от обстоятелствата, хората са стигали до канибализъм, толкова чудовищни са проявите му, как да ти е до хуманизъм ако стигнал до канибализъм??? Дори църквите отдавна са разбрали, че без капитали не могат да налагат морал...

Едва ли единственият начин да остане човекът човек е като стане монах, Иве. По този път най-добре да станем отшелници, тогава не само няма да ни трябват средства за живот, а няма да ни трябват и домове - една пещера и - готово. Ама не става, защото хуманизмът е от хората за хората, а отшелникът е за себе си и за духа си. А и не е въпросът да се пости и да се гладува само защото човек е избрал хуманизма като поприще. Църквите може и да са го разбрали, но поне у нас очевидно на немалко хора не им дреме за морала. Че как, когато именно благодарение на това си виреят чудесно.

Ооо, разбира се Фил. далеч съм от мисълта, че отшелникът може да промени света, себе си да, но света. Всъщност за да промениш света, трябва да го познаваш... Вероятно и затова никой не е успял досега, не се опознава лесно един цял свят :)...

Добре поне, че онези с червеното копче не са решили да опитат, че току виж успели, даже без да го познават ;)

Виж нашите възрожденци и може би ще ревизираш възгледите си. Можеш да потърсиш и във всички сфери на човешката история някой, извоювал си място в нея с парите си:)))
Забогатяването до степен да можеш да популяризираш идеи с парите си е един особен път на еволюция на личния морал. Виж "приказка за стълбата".
За промяната на света са нужни два компонента пари и идеали, казваш.
Става и само с пари. Но няма да ти хареса. Колкото до идеалите - те са култура. А тя не се купува с пари. /Не я бъркай с образованието/
Колкото до Маркс, верността на някой негови възгледи са доказани във времето.
Шях да продължа но ето това ме накара да се прибера на своя територия:

Дори църквите отдавна са разбрали, че без капитали не могат да налагат морал...

Морал не се НАЛАГА. Той се изгражда в трудности и се разлага в охолство.
Това не е дреха с която излизаш на улицата, а съшност. Отсъствието му е задължително условие за забогатяване. Но като не вярвате на Маркс, прочетете англииските утописти. Аз вярвам че са чисти емоциите Ви, но те няма да направят съвместими материалното и духовното. За да има прогрес трябва да има противоречие, конкуренция. Не примирявайте крайностите, а избирайте между тях.

несигурен заради недостатъчно изразените предпочитания на околните и странните примери за личен просперитет.

Поздравления!

Аз по принцип не съм несъгласна с теб, но вероятно се изразявам не особено добре и затова се получава неразбирателство.
"Виж нашите възрожденци и може би ще ревизираш възгледите си. " Наште възрожденци никога не са умирали от глад... Както и да погледнем историята ще видим, че във всяка епоха на развитие на културата е имало друг морал при аристократите и богатите, като започнем от кралете. Откриването на новия свят, покоряването на полюсите, развитието на науката и какво още решиш е получавало силна финансова подкрепа, Фритьоф не би могъл да тръгне на експедиции без такава помощ, колкото и големи да са мечтите му.

"За промяната на света са нужни два компонента пари и идеали, казваш.
Става и само с пари. Но няма да ти хареса. Колкото до идеалите - те са култура. А тя не се купува с пари. /Не я бъркай с образованието/"

Никога не съм твърдяла, че културата се купува с пари, а само че без пари е нищо повече от непостижима мечта. Днес има дестки примери в България на чудесни открития, във всяка област, които са намерили реализация навън заради финанси, просто тук никой, които има възможност няма интерес към идеите за да ги финансира и осъществи.

"Морал не се НАЛАГА. Той се изгражда в трудности и се разлага в охолство."
Няма нито един беден квартал или гето по света, които да доказват това твърдение :)...
"Отсъствието му е задължително условие за забогатяване." - за жалост така е у нас и ето, че ние имаме вече изградена отрицателна представа за условията за забогатяване, в някои страни хората забогатяват от усилен труд, последователност, рационална мисъл и постоянство... :)
С църквите е същото, без храмове и финансирене ще се загубят...
Колкото и невероятно да звучи, може би ние имаме изкривена представа за нещата, но когато моралът на богатите достигне нужното ниво и развитие, убедена съм че ще стане и у нас някой ден, тогава България ще започне да се променя...

Благодаря :)...

Ако отнесем цената на необходимата храна и елементарните екзистенциални нужди към спечелените пари, ще забележим, че богатите хора плащат твърде скъпо за начина си на живот. Така те изхранват чрез нуждите си сервитьори, охранители, прислуга, шофьори и много други. Ако обаче ограничат разточителството си, с икономисаните пари могат да подпомогнат талантливи или хуманни начинания. Следователно, няма лошо в количеството на парите, а в изразходването им. (Който ги натрупва в банка, той ги е оставил на разположение на останалите). Лошото идва, когато парите се използват за задоволяване на суетността и за оправдаване на злосторничества, защото така се пречи на останалите да забогатеят и да подпомагат добри начинания. Да, не е лесно да се прави добро. Защото изостаналите най-често отвръщат с черна неблагодарност, но това не е достатъчно основание за суетността и егоизма на богатите, а доказателство за това, че помощите им не са били безкористни. В края на краищата, идеите променят света, но когато попаднат на хора, които са готови да рискуват парите си за реализирането на идеи.

И аз ти благодаря! :)

Разточителството на богатите обикновено се върти в кръг помежду им :), ходят при богати хотелиери, ресторантьори, моделиери и прочие, образуват си собствен лъскав свят и там си живеят. Останалата част от света е като едно голямо неудобство с което трябва да се примирят. В идеалния свят няма нужда от идеали, какво да му идеализират повече, но за жалост човешката същност изисква повече от съвършенни вещи, колкото и красиви да са те, но когато разберат, че едното изисква жертвата на другото някак свикват с недостатъците на богаташкия живот.
http://www.profit.bg/news.php?id=62086

Верно е, бързото забогатяване със сигурност ще замая главата на всеки, а и по честен път човек не може да забогатее бързо...значи трябва да се доверяваме на тези, които са натрупвали богатство дълго време...

Разбирам тези хора. Прав е Sparotok, че времето за натрупване на богатството е много важно. Неслучайно показността и лукса в много от страните с висок жизнен стандарт се третират за проява на лош вкус. Типична нашенска гледка при запознанство с партньори, от които се очаква разбиране на финансовите ни затруднения, нашите подават едва ли не златни визитки, а от онези, от които очакваме помощи - съвсем скромни. Некрасива гледка.

Никога не съм твърдяла, че културата се купува с пари, а само че без пари е нищо повече от непостижима мечта. Днес има дестки примери в България на чудесни открития, във всяка област, които са намерили реализация навън заради финанси, просто тук никой, които има възможност няма интерес към идеите за да ги финансира и осъществи.

Културата не е непостижима мечта, а стойност. Разсъжденията ми са основани на предположението, че парите са само средство за реализация на идеи, а не за тяхното генериране. "генераторите" на идеи си остват бедни, за разлика от "реализаторите". Парите са в продуцентите, те са ЗА тях. Погрешно е да се търси култура в гетото - човекът с качества няма как да изпадне до там. Но толкова погрешно е и да се търси в елита и аристокрацията.

Ще се опитам да бъда по-кратък. Когато говорим за пари имаме предвид ПАЗАР - нещо което нямаме предвид когато говорим за култура, наука и т.н. Ние помним Колумб, Галилео, Нютон - но колко от техните спонсори въобще бихме искали да знаем. Знаеш ли общежитието на Захарна фабрика в което изживяват старините си културните ни дейци? Имената на колко колекционери на шедьоври знаеш?
Когато го има "огъня отвътре" спонсор винаги ще се намери. Но в генезиса на твореца богатсвото отсъства като фактор изобщо. Смешни са ми претенциите за пари на "творците". Естеството им е да "водят" цивилизацията. А воденето не става с мерцедес по магистралата, а с кубинки през храстите. Парите следват, не водят. Те идват само когато печалбата е сигурна и ако поемат риск, той е именно и само заради нея. С пари може би се измерва прогреса, но той не се прави с пари. Това че родните изобретатели реализират изобретенията си другаде, говори за интелигентността на чуждите инвеститори. Но и да ги нямаше инвеститорите изобретенията пак щеше да ги има.
За църквата и храмовете пък да не говорим. В комерсиалния си съвременен вариант те търгуват с морал, както политиците търгуват с идеологии, но това не прави нито морала, нито идеологиите нещо по

За църквата и храмовете пък да не говорим. В комерсиалния си съвременен вариант те търгуват с морал, както политиците търгуват с идеологии, но това не прави нито морала, нито идеологиите нещо повече от стоки на сергията - Който се нуждае си купува на кило. Позитивите са само за търговеца.
Просто не всичко е пари, не всичко е пари. Огледай се и ще видиш, че най-много пари се предлагат за онова дето не се продава.

Ние нямаме спор, всичко, което си казал е точно така. Господ дава на едни едно, на други друго. В гетата не рядко се раждат талантливи и способни хора, примери много - Рей Чарлс, Джими Хендрикс, Едит Пиаф пък е родена на улицата, за художници тънещи в бедност пък да не говорим, Чарли Чаплин променил киното още в зората му и и въобще хора родени в прахта единствено със своя талант и нищо повече насреща си, но оставили ярка следа след себе си, примери много... Но като заговорихме за пазар, майка ми има една много интересна реплика, тя казва така: "човек е като стоката, той ще се пласира според качествата си". И аз винаги съм била убедена, че таланта не може да остане скрит, няма как да бъде подминат. Стоката днес обаче се пласира според два признака - качество и опаковка. Днес светът набляга на опаковката и малко на качествата, затова и качеството на живота ни е паднал значително. Да, парите са само средство и те не могата да генерират идеи и действително на творците не им е работа да се занимават с финанси, от там идва и застоя в културното развитие на човека, светът стана твърде комерсиален и до голяма степен това се дължи на възможността всеки да бъде богат, стемежът към лукса убива твореца и води до компромиси в името на печалбата, опаковката за сметка на качеството. Един модел наложен от тези, които търгуват с идеи, от тази гледна точка, колкото по-рано "търговците" на идеи обърнат нещата в полза на качеството за сметка на бързите печалби, толкова по-рано ще се вдигне нивото на живота ни в културен план и светът ще тръгне към промяна...
Противоречията ни идват от това, че съпоставяме нещата от преди и сега, днес никой няма да влезе в гетото да търси таланти...
Поздрави!

Богатството не бива да е самоцел, ако е, то тогава бързите печалби са по-добрия вариант. Всички, които с труда си са станали богати бавно, не са имали такава цел, просто богатството се явява като оценка за положения от тях усилен труд, вероятно и затова те имат друго отношение към него...

"търговците" на идеи Ще обърнат нещата само за 24 часа, ако не се купуват стоките им. Но понеже Днес светът набляга на опаковката и малко на качествата ...

Като стигна до тук винаги зациклям:
Парите, стойностите, простотията. И пак Парите, стойностите, простотията...
А науката, културата, морала? - Нима тези две плоскости ще се раздалечават в пространството като случайно срекнали се планети?

Създателите на непреходни ценности са обречени на мизерия, потребителите на суб култура определят пазара в следствие на което неграмотността и простотията завладяват света и определят тенденциите. На паричните потоци включително.

Единствената ми надежда е кризата - естествен резултат от всеобщата простотия. Все повече се убеждавам че тя е продукт на простотията и простотията ще се окаже основния потърпевш от нея. В края и "стойностните неща" ще получат и подобаващата парична стойност. За да стане невъзможен апокалипсиса на личността описан в края на поста ти:

Помислете си какво бихте правили ако един ден се събудите неприлично богат, аз лично не знам. Предполагам, че голяма част от идеалите ми ще умрат в този ден, защото светът ще изглежда по друг начин. Представям си лицемерни хора около мен, изгубили достойнство в името на това да откачат нещо, купища приятели чиито имена няма да знам, десетки готови да си предложат услугите за моя угода без дори аз да ги искам, а всеки нормален далеч от мен, твърде далеч даже. Ето, че осемнадесет години по-късно изглежда печеля спора, виждайки как богатството не променя с нищо света, а само този който го е придобил. Но кой знае, може би само у нас е така, защото нямаше богати преди, а може би така е и в целия свят. Аз обаче не мога да се начудя за какво са му на човек толкова много пари, ако не промени поне малка част от света към по-добро…

Апокалипсиса в личността е вече факт, масово при това. Погледни в Америка, хората продаваха за 5 долара право на дзяпачите да гледат руините на кулите близнаци, изтъргуваха смъртта на Майкъл Джексън, мародерстват в буквалния смисъл на думата без никакъв морал, не зачитат нито тъгата на близките в някак трагедия, нито нищо, всичко което гледат е да извлечат финансова изгода. Така стана и със смъртта на принцеса Даяна, папараците снимаха, докато тя умираше в катастрфиралата кола. Модата с порно филмите на звезди и то не само у нас не говори ли достатъчно за това колко ниско може да падне човек за пари, защото пари при пари отиват. Погледни кастингите за идоли у нас, този бил дебел, онзи бил плешив, не ставали, трябвало и визия освен глас, опаковката е мнго важна днес и никой не го смята за ненормално, за дискриминация или липса на равен шанс, единствените по-пълнички бяха наистина уникално надарени, но нито веднъж не спечелиха. Да не говорим, че сто пъти питаха Деница дали е отслабнала, защото трябвало, не творци, а продукти, продукти в лъскави опаковки за да се върнат инвестициите бързо, а в същото време мечтатели пишат хубава музика и никой не чува за тях. Слушах трио акустични китари в най-обикновената кръчма в Пловдив и ченето ми вися през цялото време, но никой не знае за тези музиканти, защото те на такива кастинги няма да се явят да ги обличат, гримират и правят на циркови маймуни за да трупа някой печалби...Данъците на хората с над 1 милион трябва да достигнат 80 %, тогава може би ще има съвсем друга политика и финансиране на културата...
"Търговците" на идеи влияят на вкусовете на масата, както в модата, така и в изкуството. Човекът е така устроен, че да взима за правилен избора на успелите, а успелите по съвременните ни критерии са богатите. Малцина имат собствени идеали, различаващи се от масовото мнение...

За мен разказа, разглежда основната масова заблуда на много времена: идентифицирането на материалното благосъстояние/богатството/ с волята за власт. Богаството, като единствения лост за подобрение на света, по преценка на личността. Казах, че това е заблуда на много времена, а в нашето е особено изострено.

Богатството се превърна в изражение на успеха, може би дори винаги е било така, но днес особено. Прите станаха мотивация, стремеж, вместо мотивацията да е в идеалите, в посланията, във всичко онова, което ще насочи човек към същността му и ще го извиси, като му донесе щастие и удовлетвореност едновременно с това. Колкото и мотивиращи да са парите обаче, те загубват това свойство в момента в който станат повече отколкото са нужни за да се чувстваш сигурен или реализиран в материалния свят. Всичко над необходимото изкривява и разглезва притежателят им и ако не се вложат в нещо полезно, носещо градивност и удовлетворение, могат да имат пагубна сила за този, който не е подготвен за това което следва с натрупването на богатство....
Поздрави!

"Much ado about notning." Това е поздрав от Шекспир

От Пегас народна мъдрост : "Ситият на гладния не вярва."

Трето, докато си бърборим тука, Черепът колко ли мангизи е изкарал?

Нека, халал да са му!

Една утеха имам само, да гледам как се мъчи да влезе през иглени уши за рая!

Е, сполай ви за добрите думи!

Кас,
БЛАГОДАРЯ ЗА КОНКУРСА!
ТИ СИ ИСТИНСКИ БОЕЦ И МОЯ ОПОРА!

ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ, МНОГО ОБИЧ И ОЛ ДЪ БЕСТ!

Сития на гладния не вярва, не само ами му продава и мечти дори за да му вземе и последния лев :), но си прав в рая рушвети не взимат :)...
Поздрави и от мен :)...

горе долу това беше и смисъла на моя коментар :) .. парави каквото обичаш и богатството само ще дойде .. ако имаш малко късмет :)

така би трябвало да бъде, обаче дали е така в България?

но живееки в една измислена държава като BG, какво ли може да измисли човек при положение, че нищо не зависи от него - друга тема за размисъл успоредно с тази на kass!

ако държавата е единствената причина да не е така .. има и дуги държави :) ноооо ... и в другите държави не всички са богати. А освен това е добре да познаваш точните хора които могат да ти помогнат. Например google - имали са добра идея работили са като къртици по нея и ... единия от основателите (не руснака) е познавал хора които са инвестирали в идеята - проста работа ама кой да се сети :)
Поздрави... и успех с бестселъра .. не е нужно да е шедьовър. То и една готварска книга може да свърши работа :)!

измислена държава? Дори не мога да си го представя. Дори се запитах, ако някой ми даде възможност да измисля държава какво ли бих измислила :). Всъщност мислинето няма нищо общо с държавата, а само с това доколко човек може да се абстрахира. Тия дни даже се шегувахме с колеги, като стигнахме до заключението, че кризата ни върна на земята, сега май никой не се мръщи на дребните поръчки, работи здраво почти за без пари, собствениците се захвана с магазините си, а не както досега, хващаха някой за мизерна заплата да работи и иху-бриху :)... Сега всеки пада от толкова високо, отколкото е отлетял и се връща бавно на земята, тежко на тия, които нямат морални основи, защото ще останат без подкрепа, а когато свърши купона остава само моралната подкрепа. Дали нещо зависи от човека или всичко е в ръцете на управниците ще разберем много скоро, досега живеехме в илюзия за подем, подема идва винаги отвътре - от ума и сърцето, принципът е такъв да оцеляват знаещите и можещите, макар досега да оцелява мошениците и крадците, рано или късно този принцип ще заработи и у нас...
Поздрави!

Работата е там, че не трябва да е така. Най-добрите резултати се постигат чрез конкурсни начала, просто най-добрия печели или най-добрата идея. Няма как всеки да познава подходящите хора, оказва се, че нещата са въпрос на шанс при това положение, не че не е така навсякъде по света май, но все пак когато има отделени държавни средства за подпомагане по нови проекти е по-лесно. Царя май искаше да наложи такъв модел на финансиране, еврофондовете също, но чиновниците нямат интерес от реализацията на който и да било и работата е тромава и заспала, остават частните капитали, но и те не държат на прогреса особено, друго си е да си пръв на село, в града може и да не си :)...

но на човека трябва и небе. Не е моя мисъл, но мисля, че е подходяща за случая. Бъди такава кавато си. За мен ти си богат човек.

Благодаря!

"За едно добро и скромно момиче - отбелязва Кейт Уайт в книгата си - постигането на ТАКЪВ вид успех противоречи на професионалната етика и на всички други нравствени принципи, според които е научено да живее. Доброто и скромно момиче вярва, че успехът БИ ТРЯБВАЛО да се обуславя от качеството на неговат аработа, а да НЕ Е резултат от това как изглежда или колко умело говори. Ето защо, когато наградите отиват при някой, който е достатъчно "отракан" за да си "изпроси" - или още по-зле, има подходящ външен вид - доброто и скромно момиче е потресено и ужасено. Но истината е, че ако се трудите всеотдайно за да постигнете целите си, това НЯМА автоматично да разтвори пред вас вратите на клуба, към който искате да се присъедините. За да ви приемат в него, трябва да говорите и да изглеждате така, сякаш заслужавате да бъдете негов член."
Но дали подобно изказване не е в защита на идеята, че от значение за успеха са не талантът и не работата, а единствено напористото самоизтъкване, базирано само на подходящия външен вид? Нищо подобно. Кейт Уайт просто ви дава един изключително мъдър, макар и твърде често приеман с неприязън съвет: няма да преуспеете, ако тръгвате от предположението как БИ ТРЯБВАЛО да стоят нещата; ще сте в състяние да постигнте успех, само ако се съобразявате и действате съобразно ИСТИНСКОТО им положение."

За съжаление Дан Кенеди е прав: това е положението. Или трябва да се адаптираме, да се приспособим, или отиваме в небитието. Една система се променя отвътре, подривно, ако щеш, иначе отвън би било открита и обречена война. Ако забогатеем, Иве, ще имаме възможност да помагаме на другите и по някакъв начин да променим нещата поне за някого (ако не за многото); а ако забогатеем и след това се променим и забравим за останалите... значи само си чешем клавиатурите - жалко за нас: ще се окажем по-зле и от онези днешни пишман-богаташи, които хич не се и напъват да бъдат човеколюбиви апологети на изящното. Лошото е, че май не сме от адаптивните...

онзи ден водих единн такъв спор, че хората се обвързват с добре изглеждащи хора, приятели, познати, за гаджета да не говорим, изобщо външния вид е първото откъдето ще започнем. Аз твърдях, че по-важното е хората да са интересни, светът е интересен, когато си заобиколен с интересни хора, размишлявайки по въпроса обаче стигнах до извода, че нещата са тясно свързани, самочувствието е зависимо от външния изглед, от там излъчването и настроението. За да влезеш в клуба, където смяташ че ти е мястото предполагам става по-лесно с добър външен вид, но самочувствието не се гради единствено и само от него, способностите могат да ти донесат самочувствие и комплиментите дори на създателите на този клуб, малцина са обаче тези, които имат вътрешната сила, търпение и емоционална стабилност да докажат, че нещата могат и да не са такива каквито изглеждат на пръв поглед...
Благодаря за откъса, много е интересна темата наистина!