Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2010 00:12 - Искам свобода
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 24752 Коментари: 78 Гласове:
40

Последна промяна: 30.06.2010 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 Винаги съм смятала, че човек няма абсолютна свобода и  дори съм напълно убедена в това. Все ще се намери нещо с което да трябва да се съобразяваш. Как можеш да станеш сутрин и да кажеш „майната им на правилата, аз ще живея по свои”, всъщност правила съм го в детските си години, понеже бях бунтарско хлапе и смятах, че правилата, който и да ги е измислил са адски сбъркани. Малко по-късно разбрах, че няма измъкване инак лошо ти се пише и така се оформих като днешния „свободен” човек. Реално погледнато днес не можем да говорим за липса на свобода, защото практически сме свободни хора, аз обаче не съм сигурна в това. Кой ни отнема свободата ли? Ами как кой, самите ние. Да точно ние сме си палача и жертвата едновременно.

 Преди всичко обаче свободата иска много кураж. Младия човек навършва осемнадесет години и гордо казва: „Аз съм пълнолетен, ще правя каквото си искам”, това разбира се е така, но когато се чувства свободен да прави каквото си иска дали си е уредил нещата, намерил ли си е работа, квартира??? Дали? Или на правата си държи, но ако може без задълженията. В общи линии свободата е скъпо удоволствие, но има един вид свобода, която не иска много. През живота си съм виждала много и различни хора, аз самата живях четири години на квартира в един сутерен през едни далечни времена, когато бях млада и безметежна, но това е нищо пред мои приятели, които живяха на каравана и почти през повечето време на път. Ей това вече бяха свободни хора. Беряха гъби на балкана или ловяха риба и миди на морето по цяло лято, продаваха ги и не им пукаше от нищо. Зимата тя плетеше мартеници, а той рисуваше икони, които пласираше на Бачковския манастир и така се прехранваха. На когото и от нас да му писнеше, просто отиваше при тях, където и да са се закотвили и забравяше за каквито и да било ядове. Днес подобна свобода ми се струва немислима, пък щом и те не успяват да водят предишния си волен живот, значи никой не може. Но преди да ме обвините, че си противореча, тъй като споменах в началото, че сами си отнемаме свободата, а от казаното до тук излиза, че причините са икономически, които не винаги зависят от нас ще мина направо на въпроса, че свободата е в нашето съзнание. Всеки един ден ние правим свободен избор, с който насочваме живота си в една или друга посока, но колко колебливи и несигурни сме понякога и как отлагаме избора възможно най-дълго, защото правилния избор е труден, много труден даже. Примерите са много – „за” и „против” да се разведа, „за” и „против” да напусна работа, „за” и „против” да напусна гаджето и т.н. и т.н. и да всяко решение е свободно и всяко иска кураж, защото ти и само ти ще понесеш последиците от това решение и никой, ама никой друг. Но всички онези страхове „какво ще стане”, „ама помислих ли добре”, „ами ако е грешка” и прочие на които робуваме, отнемащи ни свободата да решаваме сега и да продължим напред са най-тежкия бич за българина, все си представяме как ни сочат с пръст и ни казват, че не сме морални, всички онези приказки: „тц, тц, този пък си остави жената” или пък „тц, тц, тази си развали семейството”, но аз лично никога не съм давала право дори на собствената си майка да си изказва мнението, когато вече съм взела решение, тя пък слава Богу не ми се и меси, защото знам, колко от тези съдители живеят в ад, но не им стиска да променят живота си, защото самите те цъкат с език и знаят манталитета на клюкарите, които си пъхнат носа в чуждите чаршафи за да коментират чуждия живот. Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма. Не е неморално жена да мрънка на мъжа си, че колата им била стар модел, неморално е мъжът да остави жена, чиито претенции нямат задоволяване. Не е неморално мъжът да се връща пиян, да е безработен с месеци, неморално е жена му да го напусне заради друг, работлив и уравновесен човек, който може да внесе спокойствие в дните й, да й бъде опора, да й даде любов и щастие. Или както казваше стринка ми след като чичо ми се пропи „Дано кака, ти поне изкараш късмет, че аз не можах”, късмета обаче е какъвто си го накъсметиш. Какво е болката от несподелена любов? Затваряш очи и си казваш „с никой няма да ми е така добре”… тъй ли? Ама опита ли, може пък да намериш някой с който да ти е по-добре. Страх, страх и пак страх, но не страх от самотата толкова, колко страх от самите нас, защото нали си знаем, че не сме съвършени. Страх да не ни заболи, страх да не пострадаме, страх да не загубим приятелите си или пък уважението на важни за нас хора. Но приятелите и ценните са тези, които ще ни разберат, другите са само завистници, понеже на тях не им  стиска, ще те упрекнат. Ето затова не сме свободни, ние не взимаме кадърния на работа, а роднината или препоръчания ни от познати, за да не би да кажат за нас ”гледай го пък тоя, остави близките си без работа и взе чуждия човек”. От малка не харесвам правилата и от малка се бунтувам срещу тях, и мен ме е страх, но знам, че никога няма да бъда свободна, ако не ползвам правото си на избор и когато някой ми каже „искам свобода!” не мога да не го попитам „че кой ти я е отнел? Спри да се страхуваш и ще бъдеш свободен!”




Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Още от първите редове писа нещо с ...
30.06.2010 00:20
Още от първите редове писа нещо с което мнението ми съвпада:
няма абсолютна свобода, не и човек.
Все се сещам за Калигула от пиесата на Албер Камю. Там е разгледан точно този тънък психологически момент: какво би бил човек който си е наумил, че е абсолютно свободен, като божество.
Той има властта, но все пак има си и крехкостта. Не може да има луната за своя а това го и вбесява и го кара да обича по един странен начин живота, към който би бил вече напълно безразличен.
Човек има свободата на избора си и избора да избере на кои закони да служи, с кои да съобрази свободата си.
В случая със законите на мнението на околните или на едни по-висши.
Свободни сме само до някъде, само до там където можем да устоим това, което сме избрали.
цитирай
2. bregovi4 - Знаеш ли, Кас..
30.06.2010 00:26
никога не съм съжалявал за нещата, които съм направил,
но винаги за тези, които съм можел, а не съм..
И ето вече трета година откак направих един труден
за мен избор и не съжалявам и цент!
Наистина ние сме тези, които си постиламе това
на което да легнем! : )
Поздрави!
цитирай
3. kass - cefulesteven
30.06.2010 00:28
единствената абсолютна свобода с която човек разполага е свободата да избира, да вземе решение за себе си, за живота си, за щастието си и този избор е от самото начало на неговия живот. Всичко лишаващо ни от свободите ни е резултат от този избор и ако сме били честни със себе си, вероятно няма да се чувстваме несвободни, с каквото и да ни се наложи да се съобразяваме...
Поздрави Стеф, благодаря, че намина.
цитирай
4. dushevno - извадих от архива това :
30.06.2010 00:31

http://dushevno.blog.bg/poezia/2010/05/16/svoboda.546098

за до го сложа при теб като коментар ...
песента също ме трогна на едно място се казва в свободата няма вход и изход
руска е но ми е близка ...
Поздрав за постинга :)
сложно нещо е свободата но това не пречи да се стремим към нея, нали ;)
цитирай
5. kass - bregovi4
30.06.2010 00:32
Винаги, когато си кажа "може би сгреших", винаги живота ми доказва, че не съм. Не съжалявам за нищо, губя едно - печеля друго, няма начин да имам всичко, аз само трябва да си избера това, което всъщност искам...
Поздрави!
цитирай
6. kass - dushevno
30.06.2010 00:37
Благодаря Бени, точно си го казала, така е, ние сами се оковаваме в комплексите и страховете си, защото все ни се иска да сме харесвани...
Поздрави!
цитирай
7. bapha - браво
30.06.2010 00:38
страхът е... който пази лозето ;)
цитирай
8. ka4ak - Иве,казах ти първо да минаваш,през мен!:)))
30.06.2010 00:38
Владимир Качаклиев за списанието
“СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG”
Приятели, Колективният ум в блога е необходимо да се обедини и идеите да станат реалност! Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!
НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ!
ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР!
САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ, И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ!
Ние сме уникални в избирането, но без гражданско общество, което е поставило на първо място ДЕТЕТО, това не може да стане!
Много неща видях изписани и са актуални, но смятам, че основното, което трябва да се направи е да се спазва конституцията и да не се допуска по никакъв начин деца да не ходят на училище, а в училището да се правят тестове за наркотици! Това направи ли се, със съпътстващите мерки, ще може да се отгледа поколение чисто от наркотиците и автоматично ще отпаднат всички пороци, защото и родителите ще бъдат по-отговорни и всички, които работят с деца – също!Знам, че звучи еретично, но това е начинът и родителите да почнат много по-отговорно да възпитават и отглеждат децата си!
Отношението ни към децата е обединяващото в нашата народопсихология!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на “Живот или смърт!”. Явно може да ни обедини само опасността!
Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последният, в който ще се споменава за нас!
Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието, не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи!
Знам, че не искате да ме разберете,защото ще се наруши Вашата дупка и пустата му сабя не напуска представите Ви за сеч! Грозни са думите ми, но това е реалността и много ми е болно за тази картина в нашето общество! А аз си вярвам и правя това, което е по силите ми и, въпреки бетонните прегради, продължавам! Dum spiro spero – докато дишам, надявам се, т.е., докато съм жив не губя надежда!
Липсата на положителната нагласа, съмнението, комплексите, търсенето под вола теле, се стараят да обезсмислят носителите на такива качества и тъй като това са изключения, мнозинството се стреми да ги очерни и изолира! Еретично е, че ги има – въпреки всеобщата нагласа! Вярвам че ще има много еретици, защото за мен това са човеците в множеството от хора!
Ваш: Владимир Качаклиев – ka4ak.blog.bg, издател 1-ви Ноември Ден на Народните Бъдители!!!
ДА МАХНЕМ ПРЕВРЪЗКИТЕ И ДА СЕ СЪБУДИМ!!!:)))
цитирай
9. kass - bapha
30.06.2010 00:53
страхът никога не е бил добър съветник :)...
Човек не бива да е самонадеян, да взима решения просто ей така, без да помисли, но е абсолютно задължително да е наясно със себе си и да знае какво в действителност иска.
цитирай
10. kass - ka4ak
30.06.2010 00:57
:):):)
"Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!"
Добре, че не преминах към икономическата и политическата част, опасявах се че ще стане много дълго, но пък ти си ме изпреварил и си го казал по-добре отколко щях да го напиша аз... Май трябва да минавам първо през теб :)
Поздрави!
цитирай
11. portishead - Свободата е абстракция и всеки си я ...
30.06.2010 01:03
Свободата е абстракция и всеки си я разбира сам за себе си!И както казва Хамлет - " Аз бих, бил свободен и в орехова черупка..."
цитирай
12. kass - portishead
30.06.2010 01:07
така е, всеки я разбира сам за себе си, а в орехова черупка се чувства свободен човек, който ще се чувства така във всяка държава, в подем или падение, ако всичко което е правил през целия си живот е да взима сам решенията отнасящи се за него самия.
цитирай
13. malkiatprintz - Хареса ми разсъждението, Иве, м...
30.06.2010 01:31
Хареса ми разсъждението, Иве, много от нещата зависят от нас, от степента на нашето робуване на "общественото мнение", но пък и не всичко зависи изцяло от нас. Даже и да отхвърлим икономическия мотив, с който са свързани немалко решения и желания, обществените писани и неписани договори в много отношения ни обвързват доста здраво. Тогава свободният избор може да доведе до асоциализиране, до своеобразно отхвърляне от обществото, макар че това са крайни ситуации.
цитирай
14. kass - malkiatprintz
30.06.2010 01:37
Принце, не знам как да съчетая всички съдби, които съм срещала в живота си за да ти дам отговор, някои заминаха в друг град, други си купиха къща на село, някои се ожениха повторно и имат други деца от вторите си бракове, но всички постъпиха така, както сметнаха че е добре за тях. На много от тях се чудехме на акъла, много се оказаха сгрешили, но всеки понася последиците по-леко, защото изборът е бил техен. Неписаните договори трябва да се спазват, но не бива да бъдат пречка за свободния избор...
цитирай
15. ka4ak - Фондацията която направих е "Право на свободен избор"!!!
30.06.2010 02:21
Колкото да се сджанкам с теб!:)))
цитирай
16. kikokinezi - Страхът е нещото, което винаги ми е ...
30.06.2010 03:02
Страхът е нещото, което винаги ми е пречело в живота, най - вече страхът да не сгреша. Изстрадано си го написала, много е хубаво!
цитирай
17. monaliza121 - Свободен избор
30.06.2010 07:47
Вземането на решение е вид авантюризъм, ако се отнася до самия теб. В живота, много решения, които трябва да вземеш засягат и други близки хора. От там идва страха. Ако решението не е правилно, ще понесеш последствията, но другите трябва ли да страдат от твоите решения?
Ограничения няма само за свободата на мисълта.
цитирай
18. анонимен - Малко ми се вижда нереален постингът,
30.06.2010 08:24
защото прочетох размисли, които правят подобно усещане за свобода илюзорно, понеже ако човек не е 1. аскет-отшелник или 2. безразсъдно луд, те са възможната заблуда, която наивно захранва егото ни да се чувства важно и смело. Имам предвид: 1."защото ти и само ти ще понесеш последиците от това решение и никой, ама никой друг" и 2. "спри да се страхуваш и ще бъдеш свободен"

Има събития и време в човешкия живот, след които едно – е само в областта на желанията, а две - в тази на пожеланията . Свободата може би е в самата възможност човешкия дух да се развива в естествените си и често противоречиви емоции, както и чрез всичките им връзки към външния свят, които произхождат от тях...
Поздрави!:)
цитирай
19. анонимен - Всички
30.06.2010 08:53
ревете колко е хубаво да сте свободни и да не зависите от обществото, но в същото време искате да можете да ползвате благата, които това общество е създало -напр. болници и т.н. Бидейки свободни( като тези от караваната) искате само да вземате, а нищо да не давате. Не ви ли се струва егоистично? Като искате да сте свободни, но и дане консумирате от обществото идете в гората и живейте като диваци.
От друга страна мисля, че едно здраво семейство е по-добро от "свободата". Винаги задоволството да доставиш радост на любим човек е по-голямо от това да задоволиш свой каприз. Това не го знае само човек, който не го е изпитал. Вие такива ли сте?
цитирай
20. kass - kikokinezi
30.06.2010 09:41
Всички имаме своите страхове.
Поздрави!
цитирай
21. kass - monaliza121
30.06.2010 09:47
Вземането на решения никога не трябва да бъде авантюризъм, то трябва да е единствено подбудено от чистия, истински стремеж и това, което ще те направи щастлив и пряко засяга всички близки хора около теб, защото ще усещат твоето щастие или нещастие и съответно ще реагират на тези твои настроения, единствено когато разбират как изборът ти е допринесъл за щастието ти ще го приемат...
Поздрави!
цитирай
22. kass - vishnichka
30.06.2010 09:55
Съвсем не е нужно да си луд или аскет за да вземеш решения, които се отнасят за живота ти без онзи страх какво ще загубиш или колко трудно ще бъде. Свободата да взимаш решения често пъти я свързваме с икономически препятствия, мисли за децата ни и др. такива, но гледайки съдбите на хората около себе си и всички онези безразсъдни, взели генерални решения, стигнах до единственото заключение, че всичко зависи от смелостта да промениш онази част от живота си, която те задушава и те кара да се чувстваш окован...
Поздрави!
цитирай
23. kass - 19. анонимен
30.06.2010 10:01
Както казах, всеки навършил 18 иска да е свободен от родителския контрол, но трябва да е готов да поеме всичко, което изхожда от това. Малцина искаме да сме свободни от обществото и затова не правим такъв избор, лесно е да си купиш каравана. Няма нищо по-хубаво от едно здраво семейство, а свободата никога не е била въпрос на каприз. Какъвто и живот да водим той трябва да е единствено и само резултат на свободната ни воля и стремежът ни към щастие, тогава се чувстваме свободни хора...
Поздрави!
цитирай
24. kikowsky - Освобождението
30.06.2010 10:19
идва от начина на мислене. Робството се поражда от привързването, от опитите ни да се вкопчим в нещата, за да се чувстваме стабилни. И все пак, в земния живот пълна свобода не е възможна. Пореден земен живот живее онзи, който все още е несъвършен и трябва да скъса с кармата си - затова и не може да е свободен. Който постигне истинската свобода, прекъсва цикъла си на смърт и прераждане, затова и няма да го видите на земята.
цитирай
25. анонимен - Бъди себе си!
30.06.2010 10:19
Прочетох още един постинг пак на жена, която искала да бъде свободна. Не ставате
нито ти, нито тя. Вие сте родени да сте зависими от мъжа. Малко са жените, които могат да бъдат свободни, да управляват живота си. Обикновено са обезпечени материално и са независими. Никой мъж няма да има самочувствие да движи с една такава жена,след като знае че заплатата му е колкото нейния данък :) Затова тя може да бъде сама и свободна, но може и да не бъде, само ако мъжът иска да бъде с нея, въпреки ниския си доход и смачкано его, ако е роб на него.:))))
Всичко добро!
цитирай
26. kikowsky - Плоско!
30.06.2010 10:22
анонимен написа:
Прочетох още един постинг пак на жена, която искала да бъде свободна. Не ставате
нито ти, нито тя. Вие сте родени да сте зависими от мъжа. Малко са жените, които могат да бъдат свободни, да управляват живота си. Обикновено са обезпечени материално и са независими. Никой мъж няма да има самочувствие да движи с една такава жена,след като знае че заплатата му е колкото нейния данък :) Затова тя може да бъде сама и свободна, но може и да не бъде, само ако мъжът иска да бъде с нея, въпреки ниския си доход и смачкано его, ако е роб на него.:))))
Всичко добро!

Плоско, анонимен, плоско и повърхностно. Та нали, за да си постоянно обезпечен, то трябва да робуваш на този процес.
цитирай
27. kass - kikowsky
30.06.2010 10:23
Добре си го казал, аз също съм на мнение, че няма абсолютна свобода, дори не е нужно да има, достатъчно е да имаме свободата и правото на избор, истинското робство ти отнема точно правото сам да решиш как да изживееш живота си.
Поздрави!
цитирай
28. moreto66 - Свободата Санчо е свято нещо!"
30.06.2010 10:27
Свободата е избор, смелостта да направим крачката, въпреки страха, съмненията и несигурността. "Да ти стиска" да го направиш. Свободата е акт на вътрешна потребност да се изправиш срещу страховете си, срещу самия себе си. Да разчупиш статуквото, да се пребориш с общественото мнение, това, което е"прието"...да бъдеш себе си.
Свободата е избор, привилегия и отговорност - свободния човек поема отговорността за избора си, приема всички произтичащи от него плюсове и минуси и не мрънка, защото сам е избрал. Страхливците мрънкат, крият се зад гърбовете на другите и ги обвиняват за всички невзети решения, за всички ненаправени крачки, за несвободата си. Свободата не се взема и не се дава, тя е в самия твб.
Поздравления за постинга! Като чета тук, си казвам: има надежда за България, има...
цитирай
29. kass - 25. анонимен
30.06.2010 10:28
Никой не е зависим от никой, нито мъжа от жената, нито жената от мъжа, просто заедно са по-силни и животът по-лесен и когато се освободим от предразсъдъците и общественото мнение кой колко печели, кой какво трябва да прави според изискванията на пола ще разберем, че сме свободни да бъдем с този който искаме и с който сме щастливи. Оковите винаги са в главата ни и никъде другаде.
Поздрави!
цитирай
30. kikowsky - Свободата на избор
30.06.2010 10:29
наистина е единственото, което имаме. Само дето правенето на избор изисква да се знаят алтернативите, а нашият ум е ограничен. Затова е нужно просветлението - да знаем и другия път, инче фактически нямаме свобода.
Но положението не е безнадеждно. Всеки се ражда с интуицията си. Преди да се прероди, всяка душа предначертава в общи линии бъдещия си живот, за да мине през определени изпитания и да се усъвършенства. Интуицията е подсказката как да се изживее животът правилно.
цитирай
31. kass - moreto66
30.06.2010 10:29
Страхотен коментар, благодаря! С две думи си казалa всичко, което исках да кажа.
Поздрави!
цитирай
32. kikowsky - Живеем в самсара -
30.06.2010 10:33
океанът от страдания, който всъщност е океан от илюзии - нашите илюзии за света. Нашата вяра, че илюзиите ни са истина, ни кара постоянно да се разсейваме и да се отклоняваме от собствения си път - да не се вслушваме в себе си. Колкото повече вярваме в илюзиите, толкова по-зависими ставаме, толкова по-малко време ни остава да бъдем себе си. Накрая се оказва, че сме пропилели живота си, а човешкото тяло е най-редкият дар. После ще последват прераждания под всевъзможни форми, докато някога пак ни се даде човешко тяло. И тогава ли ще пропилеем живота си?
цитирай
33. kass - 30. kikowsky
30.06.2010 10:35
Свободата струва скъпо и пряко свързана с нашата самооценка. Искаш да смениш работата си, добре, но ще трябва да се потрудиш, да се преквалифицираш, искаш промениш семейното си положение, пак добре, но пак ще трябва да се потрудиш, да приемеш негативите и отговорността за тези, които ще повлечеш със себе си, така че да не страдат от твоето решение. Когато самооценката ни е ниска или пък гръбнака слаб за да носим последиците, свободата на избора е немислима. Страховете ще ни ограничат. И да прав си, свободата иска мъдрост и много знания!
цитирай
34. kikowsky - kass,
30.06.2010 10:40
изобщо не се опитваш да вникнеш в онова, което ти пиша.
цитирай
35. kikowsky - Гледана от твоята гледна точка,
30.06.2010 10:42
свобода не може да има. Ти виждаш свободата като заменяне на едно с друго, което до сега не е направило никого свободен.
Ключът към свободата е в обезценяването на егото. Егото е онова, което ни кара да мислим, че ще дойде краят на света за нас, ако някоя от привичните ни характеристики се промени.
цитирай
36. kass - kikowsky
30.06.2010 10:58
Нямам предвид да замениш едно нещо с друго, а именно да промениш привичните си характеристики и да се адаптираш към последиците от направения от теб избор. Като казвам, че свободата струва скъпо съвсем нямам предвид само финансовия смисъл на понятието...
цитирай
37. kikowsky - Дълбоката истина тук е,
30.06.2010 10:59
че аз изобщо нямам представа какво разбираш под свобода :) Моля да ме извиниш за безпокойството.
цитирай
38. pegas08 - Каси,ако позволиш.
30.06.2010 11:09
Този въпрос, за свободата, защо ми се струва, че е философски...

а ТУК СМЕ ТОЛКОВА МЪНИЧКИ, ТАКА ОГРАНИЧЕНИ В МОЗЪЧЕТАТА...
а ИСКАМЕ ДА СЕ ПРАВИМ НА КАНТ, ХЕГЕЛ, ЕРИК ФРОМ, НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ...

ДА, МЪНИ1КИ СМЕ...КАТО ПАТЕТА, НОВОРОДЕНИ...КЛЪВ ОТТУК, КЛЪВ ОТТАМ...
ОНЯ ПИЧ ПЪК, ГОРНИЯТ, НЕ РАЗБРАЛ КАКВО ТИ РАЗБИРАШ И Т.Н.

Е, ПОЛАФИХМЕ СИ...
СПОЛАЙ ТИ ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ!

А, да не забравя , моят принос- думите на Дон Кихот към Санчо Панса , за свободата.
И допълвам, наш човек: "Свободата не ще Екзарх, иска..."
Гражданите могат да допълнят, за стадото е излишно да се хабя!
цитирай
39. moreto66 - Мерси kass, , за свободата трябва да се говори, да се проповядва, ако щеш!
30.06.2010 11:11
Относно коментара на kikowsky - Свободата на избор - Мисля, че не винаги знаем всички алтернативи и всички отговори, не става дума и за интуиция. По-скоро свободата е нещо, което те гори отвътре и не ти дава мира, докато не направиш крачката. Разбира се свободата е присъща на на хората, които ценят себе си-ето защо ниската самооценка е отрова за свободата, свободата може да се осъзнае, само ако човек е зрял като личност, оформен и завършен, с изградена ценностна система. Свободата е състояние на духа.
kass, на една вълна сме!
цитирай
40. kass - kikowsky
30.06.2010 11:14
Какво разбирам под свобода ли, единственото което влагам в тази дума е правото на избор, когато никой не ти пречи да вземеш решение за себе си и децата си, значи си свободен. Когато бях малко момиченце нямах такава свобода, майка ми беше решила, че ще ме прави балерина, аз пък не исках и бяхме в конфликт доста време докато тя не се предаде. После исках да тренирам конен спорт, но след тежка контузия тя се уплаши и искаше да ме спре, конфликтът този път беше ожесточен, но пак победих, въпреки всичко което трябваше да изтърпя и днес когато съм майка на едно момченце, единственото което казвам на сина си е какви ще са последиците от избора му, изхождайки от опита си, сам да си решава. Едвам на осем той вече е разбрал колко и какво губи, ако не помисли правейки някакъв избор, но да му отнема свободата да опита, никога не съм си позволила...
цитирай
41. monaliza121 - Може би си права...
30.06.2010 11:17
Но аз мисля повече за щастието на тези около мен, отколкото за своето, затова когато всемам решения, които рефлектират вурху тях, никога не мога да съм свободна в избора си. Чувството за отговорност ме ограничава. Така че, пълна свобода на избора има само в редки случаи.
цитирай
42. kass - pegas08
30.06.2010 11:17
ех pegas08, коментарите ти винаги разтягат широка усмивка на лицето ми, благодаря, че намина.
цитирай
43. kass - monaliza121
30.06.2010 11:20
monaliza121 написа:
Но аз мисля повече за щастието на тези около мен, отколкото за своето, затова когато всемам решения, които рефлектират вурху тях, никога не мога да съм свободна в избора си. Чувството за отговорност ме ограничава. Така че, пълна свобода на избора има само в редки случаи.


Това също е избор и щом този избор те прави щастлива, значи е правилен, няма напълно свободен човек, затова е важно когато правим избор той да е в хармония с вътрешните ни потребности и разбирания, да отговаря на нашата емоционалност и чувство за отговорност.
Поздрави!
цитирай
44. smani - Прав е Пегас!
30.06.2010 11:21
pegas08 написа:
Този въпрос, за свободата, защо ми се струва, че е философски...

а ТУК СМЕ ТОЛКОВА МЪНИЧКИ, ТАКА ОГРАНИЧЕНИ В МОЗЪЧЕТАТА...
а ИСКАМЕ ДА СЕ ПРАВИМ НА КАНТ, ХЕГЕЛ, ЕРИК ФРОМ, НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ...



Ива трябваше да ни предупредиш, че ще пишеш за свободата, та поне да бяхме си припомнили механизмите на бягството на Ерих Фром. :)
Философски размисли - хубав постинг! Поздрави.
цитирай
45. miaa - Поздрави Kass за хубавия постинг! Поздрави, напълно съм съгласна с теб!
30.06.2010 11:24
Аз ще направя една ретроспекция.. Става дума за един човек, със свободен дух..
Той е имал избора да бъде свободен!

„При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко.
Имам право да изляза извън рамките...Пожелавам си шанс, а не сигурност..
Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея корабокрушение и успех.Отхвърлям предложението да продам порива си за дребен бакшиш..Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване.
По- добре напрегната възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите..
Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешкото си достойнство за благи дарове...
Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: Това Творение е мое..
Всичко се съдържа в думите : Аз съм свободен човек.”

Това са думи на Алберт Швайцер , лекар философ, теолог, органист, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.
Една много интересна и хуманна личност посветил живота си за благото на хората !
цитирай
46. kass - smani
30.06.2010 11:25
Спонтанно ми дойде темата за поста, особено като видях какви колебания може да има човек и колко нерешителен да бъде (имам предвид себе си), очудих се как съм взимала такива генерални решения в живота си, а сега уж вряла и кипяла съм се оковала в страхове...
Поздрави Стани!
цитирай
47. kass - miaa
30.06.2010 11:27
Много ти благодаря miaa, страхотен коментар!
цитирай
48. moreto66 - Човек не може да има всичко, monaliza121
30.06.2010 11:28
Въпрос на приоритети - избираш това, което смяташ, че е най-правилно, удачно, подходящо...и продължаваш напред с избора си. Носиш си избора така, както охлювът си носи къщата.
цитирай
49. haralanov - Здрасти!
30.06.2010 13:05
Коментирал съм почти на същата тема и в последния постинг на Евразол.
Дали има свобода извън икономическата свобода?
И тук ще ме залеят с коментари,че ,,свободата е състояние на духа,,.
А в България свободни по дух хора-бол.
Значи сме свободни и би трябвало да сме щастливи.
Обаче-не сме.
Така поне казват проучванията.
Всъщност,дали непременно да си свободен означава и да си щастлив?
цитирай
50. анонимен - Из мислите на един лицемер...
30.06.2010 13:07
Свободата е егоизмът.
Забавно ми е да гледам хората, как всеки ден робуват на хора и идеали, които нито познават, нито разбират. Приели сте го прекалено на сериозно този живот, а забравяте, че този момент, да точно този, тук и сега, е само един....и хоооп свърши. Хората, познатите, приятелите, роднините - с изключение на последните всички са заменими. С лопата да ги риеш, както се казва.
Мен какво ме интересуваа, че някой няма да се съгласи с мен, ще му обърна гръб и ще намеря на негово място трима - съгласни. Представете си живота като голям магазин за дрехи - ако нещо не ти става, не си го купуваш и мериш, мериш, докато не намериш правилното. Ако ли не намериш...е кой е казал, че задължително трябва да си купуваш нещо?
Хората отдавна са забравили същинската си природа, истинските си желания и приоритети. Прекалено са заети да се съобразяват с всичко и всички останали освен със себе си...но знам ли, може би, грешката ти, мила авторке е, че когато си била млада си била бунтарка, а аз бях дете плашливо и целящо всички да го харесват....и ме харесваха, но в един момент видях, че на мен пък това никак не ми харесва и се превърнах в “бунтарка“. Аз живея живота си днес, не мисля за утре...утре е утопия, за това правя най доброто днес, а съвсем друг е въпросът, че утре може и да ме няма. Не се съобразявам с другите, казвам им какво мисля без да спестявам нищо. Тук е момента да разбия едно ваше грешно разбиране - колкото по лошо се държиш с другите, толкова повече те те харесват. Не знам защо е така, може би на хората им е дошло до гуша от посредственост...или просто такива елементи като мен са им нужни за пълноценното им съществуване, колкото да не забравят, че са живи и живота им не е просто един написан график върху лист хартия...Аз знам, че с годините ставам само още по “лоша“, но това е то свободата, това е то щастието и чуството на пълноценност. Защо да се боря срещу него?
цитирай
51. анонимен - Касс,
30.06.2010 13:12
Прочетох внимателно всичко дотук и съм склонна да подкрепя коментар №37, на който отговаряш:
"Какво разбирам под свобода ли, единственото което влагам в тази дума е правото на избор, когато никой не ти пречи да вземеш решение за себе си и децата си, значи си свободен."

Какво значи никой да не ти пречи, това е претенция за някаква безусловна свобода, която в живота е невъзможна...

В самият постинг пишеш:
"Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма."

Последно какво е ? : Българинът на какво е свикнал, и то много, или не е свикнал, защото няма на какво да свиква...

Отказала съм се отдавна да влизам в излишни спорове, но само като вметка за "правото на избор"...ами то си е дадено свише, то е като дишането...правиш го непрекъснато, докато си жив. И грешният избор е избор...Няма по-свободно място от човешкото съзнание, всеки се уединява в себе си без никакъв проблем, без никакви окови...затова и не разбирам съвсем добре посланието на такъв вид постинги, в които се смята, че смелостта е липсата на страх, срещу който да се насочат усилията, за да е свободен човек, което според мен е удобно като обяснение, но изобщо не е верно...
Лек ден!
цитирай
52. kass - haralanov
30.06.2010 13:23
Току що оставих коментар при евразол за парите и свободата, която ти дават, но колкото и богати хора да познавам, малко от тях са свободни, дори много по-малко от бедните, защото много погледи са отправени към тях. Когато нямаш кой знае колко много да губиш не е трудно да си смел, все едно е дали ще мизерстваш с Ваня или с Пенка, по-важното е с коя от двете ще понасяш по-лесно трудия живот Грешка според мен е да смятаме, че парите определят избора ни, страховете са в основата според мен, имало е времена в които като падна под 200 лева в джоба съм изпадала в паника и такива в които съм ходела с един монетен лев и не ми е пукало, разликата е в това, че в единия случай съм разчитала само на себе си, а в другия съм знаела, че има кой да ме подкрепи при нужда, както и да е времената се менят - печелим, харчим, подкрепяме или биваме подкрепени, но когато страхът не ни задушава наистина се чувстваме богати и свободни...
Поздрави!
цитирай
53. kass - vishnichka
30.06.2010 13:34
"Какво значи никой да не ти пречи, това е претенция за някаква безусловна свобода, която в живота е невъзможна..."
Защо? Нима някой ни пречи да вземаме решения?

В самият постинг пишеш:
"Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма."

Последно какво е ? : Българинът на какво е свикнал, или не е свикнал, защото няма на какво да свиква...

Наследството, което носим от едни други времена, аз ги помня, в които всеки свободно изказал мнение е бил жестоко наказан, който не е имал правото да избира, например да работи в чужбина са правилата на които сме свикнали. Днес в малките населени места всяка крачка подлежи на обществено мнение, по света свободните хора дори не познават комшиите си и никой не си пъха носа там, където не му е работа...

Смелоста никога не е била липса на страх, напротив, въпреки страха да тръгнеш, това е смелост. Наистина съзнанието е мястото където си най-свободен, ние нямаме за какво да спорим...
Поздрави!
цитирай
54. kass - 50. анонимен
30.06.2010 13:38
Всъщност винаги съм била бунтарка и ще бъда, само методите ми на бунт са по-различни, малко по-дипломатични :). Поздрави и не спирай да се бунтуваш!
цитирай
55. sparotok - свобода
30.06.2010 14:01
Браво Касс, чудесен постинг!
Темата е изключително важна, винаги е била важна, но малцина са тези, които са осъзнали това.
Наистина най-важното е да успееш да победиш страхът си, чак тогава ставаш свободен, но хората се боят от неизвестното и предпочитан познатият ад пред непознатото ( но и въможно по-добро) бъдеще.

Сещам се за Хамлет - Дали е по-достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или възстанал сам срещу море от мъки да сложиш край на всички тях...
Но туй, какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка, туй спира ни, туй прави жизнения гнет тъй дълголетен...
Че кой търпял би инак безбройните камшици и обиди, на времето откритата неправда, на силния съдийският бавеж, надменността на ранга, произволът на всеки, който е получил власт... отритнатата обич, злият присмех със който некадърниците плащат на тихата заслуга...и всичко туй когато едно бодване, тук вляво очиства всичките ни сметки.....

Страхът, този ужасен измамник! Той ни мачка и убива! ...а разрешението е толкова просто...
цитирай
56. kass - sparotok
30.06.2010 14:17
А колко актуално звучат думите на Хамлет. Сякаш се отнасят за днес.
Благодаря ти Спароток, днес се страхуваме от много по-малко страшни неща от смъртта, много по-незначителни и поправими, а свободата е усещане, чувстваш ли се свободен когато живееш според избора си или се съобразяваш с безброй трудно поносими компромиси...
Поздрави!
цитирай
57. mimayordanova - Да точно ние сме си палача и жертвата ...
30.06.2010 14:39
Да точно ние сме си палача и жертвата едновременно.
цитирай
58. koleff69 - Последното изкушение
30.06.2010 18:47
Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо - свободен съм. Написа го старият кастриот Никос Казандзакис. Това са думите, издълбани на надгробието му. На един хълм на любимия му Крит. Далеч от гробищата, които приютяват богопомазаните. Защото църквата (някой би я написал с главна буква) го отлъчи и не позволи тялото му да намери покой в осветена земя. За да му отреди достойно място във Вечността.
Поповете не му простиха, че неговият Човек Христос е по-свободен и по-силен от тяхната Икона Христос. По-земен, по-грешен, по-красив, по-изкушен, по-непокорен, по-жаден за живот, за вино, за любов. Че Христос на Казандзакис е повече Зорбас, отколкото окадено парче дърво с полуизтрит лик. Че диша, люби, пие, смее се, плаче, лудее...
Може би това е свободата: да свалиш боговете на земята, да ги направиш равни на себе си, да седнеш на една маса с тях, да ги утешиш в скръбта, да споделиш радостта им. Или това е робството на таланта, който никога на ти позволява да бъдеш докрай свободен. Защото около теб е неразбирането на посредствеността, пошлостта, грубостта.
Не се надявам на нищо... А може би се? Че Христос на Никос ще се върне на земята и няма да бъде разпнат отново, че Зорбас отново ще танцува своето сиртаки на брега. Че ще станем по-човеци. Че няма да имаме повод да се страхуваме. А само свобода да бъдем...
цитирай
59. ckarlet - Ако имаме тази свобода на духа, т...
30.06.2010 21:31
Ако имаме тази свобода на духа, тогава със сигурност носим светлината в нас...
Поздрави и от мен, Иве!

цитирай
60. rustam - Боже,боже
30.06.2010 21:44
Колко празни приказки си изсипала, само и само да ни кажеш, че стринка е трябвало да си намери друг, вместо да търпи "пияницата".
Оставям настрана хвърлените ей така твърдения, неподкрепени от един свестен аргумент. И тоталното игнориране на пълния член. Най-важното е, че под неумело нагримирания текст прозират тотални баналности и намирисва на празните дърдореници от кварталното кафене.

П.П. Що не извикаш блогъра вмир, че да даде някое по-засукано обяснение на тая боза?
цитирай
61. boristodorov56 - Всичко ни ограничава, но нищо не ...
30.06.2010 21:59
Всичко ни ограничава, но нищо не може да ни спре!
цитирай
62. evrazol - >
30.06.2010 22:25
Свободен си в своята лично избрана рамка. Абсолютно свободен означава без рамка. Къде е свободна водата? В чаша? В река? В море? Или в дъжда? А може би в дъждовния облак? Навсякъде тя се простира в определени външни граници. Свободна е под формата на капка върху масата. Там нищо не и пречи да тече на където си иска, но тя не може. Границите на капката се определят от теглото в еденица обем. И с нас е така. Свободни сме в границите на своята относителна тежест. А тя е индивидуално достижение. Собствено уникално състояние. Колкото и да ни „будят”, „освобождават” „окуражават” и „насърчават”, по-свободни няма да станем. Понеже сме ограничени от собствените си представи. Може да ни размажат с пръст по масата – ние ще изчеснем , но по „свободни” няма как да станем. За да е пълна аналогията ми ще добавя
– Много обем, малко тежест /ниска плътност/– по-голям периметър на свобода /мутра, женкар, алкохолик, политик /
- Малко обем, много тежест /висока плътност/ - по-малък периметър на свобода/ учител, лекар, математик, поет/
Най свободни са освободените от разум, останалите са решили да бъдат отговорни. Т.е. те се самоограничават. Онези, на които свободата им липсва просто са се натоварили с непосилна за духа им тежест, или се кичат с нещо.
Ние сме абсолютно свободни в рамките на относителното си тегло като човеци и по-голяма свобода не ни е нужна, понеже няма да знаем за какво да я ползваме. Прекрасните ни мечти губят представа за съпътстващите „прекрасното” трудности. А най ограничените в свободата си се чувстват кухите лейки. Абе дай на прост човек власт /свобода/ и седни да му гледаш сеира. Което е и трагедията на родната демокрация.
С две думи границата на собствената ни свобода е периметъра на собствената ни простотия. Коментар 50 е чудесен пример.
/Важи и за Калигула/ Поради което „будителите” от векове търпят провал.
цитирай
63. ko642 - интерсно колко близки са свободата ...
30.06.2010 23:40
интерсно колко близки са свободата и страха ... :) От примерите които даваш виждам че т.нар. 'обществено мнение' продължава да е на ниво ... дори и виртуалното такова :)
Поздрави! ВВ
цитирай
64. moreto66 - Бунтарството е истинсктата същност на човека...
30.06.2010 23:43
Ако си роден човек, трябва да се бунтуваш, трябва да имаш мнение. Ако си роден охлюв - съгласявай се със всичко. Свободата е за тези, които се борят за нея, които я заслужават. Както казх, това е състояние на духа,не просто банална фраза, имаш го или не. Не се учи, не се придобива, не е икономическа или друга. Посредствеността е порок. Примирението е смърт. Свободата е дар, но за този, който я осъзнава и знае ка да се постави в нея.
Вие от кои сте?
цитирай
65. petrak - Ива
30.06.2010 23:59
Свобода?!?... ...къде е мила Ива??? Връщам те малко назад в твой преден постинг.в който един мъж каза нещо много вярно и истинско... докато монетарната система съществува свобада няма да има,без значение в какъв вид един индивид си я представя.За бога на къде отива света,найтина самата ни същина на този свят отива на "кино",може би новите "порядки" и изкривеното мислене води до ефекта СТРАХ,който ни кара да отлагаме решенията като раздяла създаване на нов живот,брак или какво ще кажат комшиите и приятелите ако аз реша да имам свобода-ето отговора и на твоя проблем,трябва решителност и риск. Поздрави и повечко смилост Ива
цитирай
66. galina1 - А Дон Кихот
01.07.2010 00:04
казва "Свободата, Санчо, е на върха на копието". Пълна свобода няма. И независимо какво казват хората, всеки сам определя своя живот, стига да има достатъчно воля, защото е необходима и преди всичко смелост да можеш да понесеш тежестта на съвестта си. Всъщност, за това последното може да се поспори. Съвестта в Любовта обаче е друго нещо. Даже и за несподелената. Човек знае, че много неща са възможни, но от друга страна прави това, което мисли за правилно. А за всеки човек "правилното" е различно.
цитирай
67. kass - koleff69
01.07.2010 09:12
Когато човек е взел решение да изкаже свободно своето мнение той не би трябвало да се страхува от последиците, независимо къде ще бъде погребан и как отхвърлен, той е казал това което е искал свободно. Колко вискока може да бъде цената на свободата зависи от това, колко силно ни засяга и колко трудно ще понесем реакциите на околкните.
И все пак, тя се върти!
цитирай
68. kass - ckarlet
01.07.2010 09:18
Свободата на духа... трудно е да бъдеш различен, трудно е да убедиш другите в нещо, трудно е да промениш манталитета на някой и понеже е трудно повечето хора живеят според вече установените порядки, малцина тръгват срещу течението и водят изтощителн битки за да извоюват правото си да са свободни да бъдат такива, каквито искат. Затова днес хората се смятаме за несвободни, ограничени от рамките и непосилната задача да ги разчупим...
цитирай
69. kass - rustamе,
01.07.2010 09:20
драги, не съм и очаквала от теб по-различен коментар...
цитирай
70. kass - boristodorov56
01.07.2010 09:21
нищо не може да ни спре, освен ние самите...
цитирай
71. kass - evrazol
01.07.2010 09:37
"Свободен си в своята лично избрана рамка."
"Най свободни са освободените от разум, останалите са решили да бъдат отговорни. Т.е. те се самоограничават. Онези, на които свободата им липсва просто са се натоварили с непосилна за духа им тежест, или се кичат с нещо."

Изключителен коментар... Винаги съм казвала, че да си луд е много примамливо, каквото и да направиш, всички ще го приемат за нормално, нали си луд. Разума ограничава и така трябва да бъде инак ще настане свободия, от която ще страдат много хора. Свободата съвсем не означава липса на правила, дори напротив, каквото и да правиш трябва да го правиш така, че да не пречиш на никой, затова колкото и свободолюбив да си няма да се чувстваш свободен, ако не се съобразиш с изискванията на съвременния живот, но правото на свободен избор е неприкосновено и освен ако не живееш в пещера, в самото сърце на планината, където няма жив човек, където съвеста ти няма да те чопли, че си навредил на някой, където срамът няма да те разяжда, защото си решил да ходиш гол и т.н и т.н. то няма как да не поставиш ограничения на собствената си свобода, зависи колко свободен искаш да бъдеш и как разбираш въпросната свобода...
цитирай
72. kass - ko642
01.07.2010 09:42
абсолютна свобода не може да има и не е нужно, но когато страховете са твърде абсурдни, макар и да са налице всички основания за тях, то можем поне да елеминираме част от тези, които с нищо не допринасят за развоя на собствения ни живот...
Поздрави!
цитирай
73. kass - moreto66
01.07.2010 09:45
Абсолютно съм съгласна, че свободата е състояние на духа и дори прикован за скала можеш да се чувстваш свободен, ако си прикован заради изборът ти да бъдеш себе си и остояваш идеалите си...
цитирай
74. kass - petrak
01.07.2010 09:54
Свобода?!?... ...къде е мила Ива???
в съзнанието.
Човек може да бъде щастлив и в сламена колиба, ако е получил всичко от което се нуждае - любов, приятелство и спокойствие... може да живее и в палат и една нощ да не спи спокойно, въпрос на измерения. Затова и е ограничена свободата ни, защото за едните хората ще кажат "вижте ги тези мизерници", а за другите "тези са преуспели" - нищо, че едните са щастливи и свободни, а другите оковани и робуващи на парите и вещите. Въпрос на избор е, но няма начин да ме убеди някой, че парите ти дават свобода или че те освобождават от страховете, от някои може би, но повечето ни страхове не са свързани с материални неща...
цитирай
75. kass - galina1
01.07.2010 10:01
"Съвестта в Любовта обаче е друго нещо. Даже и за несподелената. Човек знае, че много неща са възможни, но от друга страна прави това, което мисли за правилно. А за всеки човек "правилното" е различно. "

Най-сладкото робство е свързано с любовта :), страдаш, но търпиш, доброволно се оставяш да бъдеш манипулиран заради наградата, почти като дресировка е, окован в собствените си чувства, окови, които не искаш да счупиш, макар да си свободен да го сториш, когато си пожелаеш :)...
Поздрави!
цитирай
76. moreto66 - Всички сме това, което искаме и което сме направили със ебе си
01.07.2010 10:06
Коментар 68 - абсолютно съм съгласна с това. Трудно е да бъдеш различен, да осттояваш себе си, да бъдеш отхвърлен или да водиш изтощителни битки...НО, си струва, струва си да застанеш зад избора си, ако е в сърцето , ако вярваш в себе си, ако каузата ти е справедлива, ако знаеш, че това е правилния път. Понякога може да нараниш някой друг, можеш да паднеш, но ставаш, изтупваш праха и продължаваш. Свободата е избор -поемане на отговорност-действие-приемане на последствията, отстояване-и неминуемо води до удовлетворение, от това, че не си изменил на себе си, че си направил крачката. Свободата не е свободия, има правила, но избрани напълно съзнателно. Свободата не означава да се опитваш да променяш другите, а да бъдеш това, което си избрал. Има такива, които ще те приемат, ще намериш съмишленици, има и такива, които ще те отхвърлят. И какво от това. Хората не са еднакви и не възприемат света по един и същи начин. По-важно е вечер, когато се погледнеш в огледалото, да изпиташ самоуважение, удовлетворение. и да знеш, че и този ден не е бил напразно, свободата е работа, усилие да я отстояваш, да се бориш за нея..

цитирай
77. kass - moreto66
01.07.2010 10:18
ако нямаше свободомислещи хора, тръгнали срещу течението може би щяхме да сме още в пещерите или пък щеше да има монархии по целия свят или пък империи и завоевателни войни, светът винаги се е борил за свободата под една или друга форма и тези битки са водени само и единствено от нези, дръзнали да тръгнат срещу течението и не малко от тях загинали в името на това. Днес такива хора няма, защото всички смятат, че човека е свободен...
цитирай
78. malkiatprintz - Хммм. . . препрочитайки комента...
02.07.2010 02:31
Хммм... препрочитайки коментарите, се замислих за това, че свободата се свързва (почти) винаги със страданието, като че ли вървят задължително заедно... "свободомислещи хора, тръгнали срещу течението"... а дали пък немислещите хора няма да се окажат най-свободни? Правят това, което им хрумне, такива са, каквито са си и изобщо не си бъхтят главите над философски въпроси... кеф им е да ходят на ресторант по анцуг и джапанки - ами ходят си по анцуг и джапанки; кеф им е да висят в кръчмата, вместо да бачкат - ами висят си в кръчмата и не бачкат.... :) Хехе... накрая ще излезе, че циганите са най-свободни от всички без изобщо да му мислят по въпроса за свободата :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221417
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031