Прочетен: 24752 Коментари: 78 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2010 11:53
Винаги съм смятала, че човек няма абсолютна свобода и дори съм напълно убедена в това. Все ще се намери нещо с което да трябва да се съобразяваш. Как можеш да станеш сутрин и да кажеш „майната им на правилата, аз ще живея по свои”, всъщност правила съм го в детските си години, понеже бях бунтарско хлапе и смятах, че правилата, който и да ги е измислил са адски сбъркани. Малко по-късно разбрах, че няма измъкване инак лошо ти се пише и така се оформих като днешния „свободен” човек. Реално погледнато днес не можем да говорим за липса на свобода, защото практически сме свободни хора, аз обаче не съм сигурна в това. Кой ни отнема свободата ли? Ами как кой, самите ние. Да точно ние сме си палача и жертвата едновременно.
Преди всичко обаче свободата иска много кураж. Младия човек навършва осемнадесет години и гордо казва: „Аз съм пълнолетен, ще правя каквото си искам”, това разбира се е така, но когато се чувства свободен да прави каквото си иска дали си е уредил нещата, намерил ли си е работа, квартира??? Дали? Или на правата си държи, но ако може без задълженията. В общи линии свободата е скъпо удоволствие, но има един вид свобода, която не иска много. През живота си съм виждала много и различни хора, аз самата живях четири години на квартира в един сутерен през едни далечни времена, когато бях млада и безметежна, но това е нищо пред мои приятели, които живяха на каравана и почти през повечето време на път. Ей това вече бяха свободни хора. Беряха гъби на балкана или ловяха риба и миди на морето по цяло лято, продаваха ги и не им пукаше от нищо. Зимата тя плетеше мартеници, а той рисуваше икони, които пласираше на Бачковския манастир и така се прехранваха. На когото и от нас да му писнеше, просто отиваше при тях, където и да са се закотвили и забравяше за каквито и да било ядове. Днес подобна свобода ми се струва немислима, пък щом и те не успяват да водят предишния си волен живот, значи никой не може. Но преди да ме обвините, че си противореча, тъй като споменах в началото, че сами си отнемаме свободата, а от казаното до тук излиза, че причините са икономически, които не винаги зависят от нас ще мина направо на въпроса, че свободата е в нашето съзнание. Всеки един ден ние правим свободен избор, с който насочваме живота си в една или друга посока, но колко колебливи и несигурни сме понякога и как отлагаме избора възможно най-дълго, защото правилния избор е труден, много труден даже. Примерите са много – „за” и „против” да се разведа, „за” и „против” да напусна работа, „за” и „против” да напусна гаджето и т.н. и т.н. и да всяко решение е свободно и всяко иска кураж, защото ти и само ти ще понесеш последиците от това решение и никой, ама никой друг. Но всички онези страхове „какво ще стане”, „ама помислих ли добре”, „ами ако е грешка” и прочие на които робуваме, отнемащи ни свободата да решаваме сега и да продължим напред са най-тежкия бич за българина, все си представяме как ни сочат с пръст и ни казват, че не сме морални, всички онези приказки: „тц, тц, този пък си остави жената” или пък „тц, тц, тази си развали семейството”, но аз лично никога не съм давала право дори на собствената си майка да си изказва мнението, когато вече съм взела решение, тя пък слава Богу не ми се и меси, защото знам, колко от тези съдители живеят в ад, но не им стиска да променят живота си, защото самите те цъкат с език и знаят манталитета на клюкарите, които си пъхнат носа в чуждите чаршафи за да коментират чуждия живот. Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма. Не е неморално жена да мрънка на мъжа си, че колата им била стар модел, неморално е мъжът да остави жена, чиито претенции нямат задоволяване. Не е неморално мъжът да се връща пиян, да е безработен с месеци, неморално е жена му да го напусне заради друг, работлив и уравновесен човек, който може да внесе спокойствие в дните й, да й бъде опора, да й даде любов и щастие. Или както казваше стринка ми след като чичо ми се пропи „Дано кака, ти поне изкараш късмет, че аз не можах”, късмета обаче е какъвто си го накъсметиш. Какво е болката от несподелена любов? Затваряш очи и си казваш „с никой няма да ми е така добре”… тъй ли? Ама опита ли, може пък да намериш някой с който да ти е по-добре. Страх, страх и пак страх, но не страх от самотата толкова, колко страх от самите нас, защото нали си знаем, че не сме съвършени. Страх да не ни заболи, страх да не пострадаме, страх да не загубим приятелите си или пък уважението на важни за нас хора. Но приятелите и ценните са тези, които ще ни разберат, другите са само завистници, понеже на тях не им стиска, ще те упрекнат. Ето затова не сме свободни, ние не взимаме кадърния на работа, а роднината или препоръчания ни от познати, за да не би да кажат за нас ”гледай го пък тоя, остави близките си без работа и взе чуждия човек”. От малка не харесвам правилата и от малка се бунтувам срещу тях, и мен ме е страх, но знам, че никога няма да бъда свободна, ако не ползвам правото си на избор и когато някой ми каже „искам свобода!” не мога да не го попитам „че кой ти я е отнел? Спри да се страхуваш и ще бъдеш свободен!”
няма абсолютна свобода, не и човек.
Все се сещам за Калигула от пиесата на Албер Камю. Там е разгледан точно този тънък психологически момент: какво би бил човек който си е наумил, че е абсолютно свободен, като божество.
Той има властта, но все пак има си и крехкостта. Не може да има луната за своя а това го и вбесява и го кара да обича по един странен начин живота, към който би бил вече напълно безразличен.
Човек има свободата на избора си и избора да избере на кои закони да служи, с кои да съобрази свободата си.
В случая със законите на мнението на околните или на едни по-висши.
Свободни сме само до някъде, само до там където можем да устоим това, което сме избрали.
но винаги за тези, които съм можел, а не съм..
И ето вече трета година откак направих един труден
за мен избор и не съжалявам и цент!
Наистина ние сме тези, които си постиламе това
на което да легнем! : )
Поздрави!
Поздрави Стеф, благодаря, че намина.
30.06.2010 00:31
http://dushevno.blog.bg/poezia/2010/05/16/svoboda.546098
за до го сложа при теб като коментар ...
песента също ме трогна на едно място се казва в свободата няма вход и изход
руска е но ми е близка ...
Поздрав за постинга :)
сложно нещо е свободата но това не пречи да се стремим към нея, нали ;)
Поздрави!
Поздрави!
“СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG”
Приятели, Колективният ум в блога е необходимо да се обедини и идеите да станат реалност! Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!
НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ!
ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР!
САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ, И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ!
Ние сме уникални в избирането, но без гражданско общество, което е поставило на първо място ДЕТЕТО, това не може да стане!
Много неща видях изписани и са актуални, но смятам, че основното, което трябва да се направи е да се спазва конституцията и да не се допуска по никакъв начин деца да не ходят на училище, а в училището да се правят тестове за наркотици! Това направи ли се, със съпътстващите мерки, ще може да се отгледа поколение чисто от наркотиците и автоматично ще отпаднат всички пороци, защото и родителите ще бъдат по-отговорни и всички, които работят с деца – също!Знам, че звучи еретично, но това е начинът и родителите да почнат много по-отговорно да възпитават и отглеждат децата си!
Отношението ни към децата е обединяващото в нашата народопсихология!
Кога ще се разбере, че ние сме еретиците на Европа и може би затова нямаме пленено Българско знаме, защото битката се е водила на “Живот или смърт!”. Явно може да ни обедини само опасността!
Не случайно сме просъществували 13 века и това не трябва да бъде последният, в който ще се споменава за нас!
Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието, не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи!
Знам, че не искате да ме разберете,защото ще се наруши Вашата дупка и пустата му сабя не напуска представите Ви за сеч! Грозни са думите ми, но това е реалността и много ми е болно за тази картина в нашето общество! А аз си вярвам и правя това, което е по силите ми и, въпреки бетонните прегради, продължавам! Dum spiro spero – докато дишам, надявам се, т.е., докато съм жив не губя надежда!
Липсата на положителната нагласа, съмнението, комплексите, търсенето под вола теле, се стараят да обезсмислят носителите на такива качества и тъй като това са изключения, мнозинството се стреми да ги очерни и изолира! Еретично е, че ги има – въпреки всеобщата нагласа! Вярвам че ще има много еретици, защото за мен това са човеците в множеството от хора!
Ваш: Владимир Качаклиев – ka4ak.blog.bg, издател 1-ви Ноември Ден на Народните Бъдители!!!
ДА МАХНЕМ ПРЕВРЪЗКИТЕ И ДА СЕ СЪБУДИМ!!!:)))
Човек не бива да е самонадеян, да взима решения просто ей така, без да помисли, но е абсолютно задължително да е наясно със себе си и да знае какво в действителност иска.
"Всеки има своя позиция в живота и, ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!"
Добре, че не преминах към икономическата и политическата част, опасявах се че ще стане много дълго, но пък ти си ме изпреварил и си го казал по-добре отколко щях да го напиша аз... Май трябва да минавам първо през теб :)
Поздрави!
Ограничения няма само за свободата на мисълта.
30.06.2010 08:24
Има събития и време в човешкия живот, след които едно – е само в областта на желанията, а две - в тази на пожеланията . Свободата може би е в самата възможност човешкия дух да се развива в естествените си и често противоречиви емоции, както и чрез всичките им връзки към външния свят, които произхождат от тях...
Поздрави!:)
30.06.2010 08:53
От друга страна мисля, че едно здраво семейство е по-добро от "свободата". Винаги задоволството да доставиш радост на любим човек е по-голямо от това да задоволиш свой каприз. Това не го знае само човек, който не го е изпитал. Вие такива ли сте?
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
30.06.2010 10:19
нито ти, нито тя. Вие сте родени да сте зависими от мъжа. Малко са жените, които могат да бъдат свободни, да управляват живота си. Обикновено са обезпечени материално и са независими. Никой мъж няма да има самочувствие да движи с една такава жена,след като знае че заплатата му е колкото нейния данък :) Затова тя може да бъде сама и свободна, но може и да не бъде, само ако мъжът иска да бъде с нея, въпреки ниския си доход и смачкано его, ако е роб на него.:))))
Всичко добро!
нито ти, нито тя. Вие сте родени да сте зависими от мъжа. Малко са жените, които могат да бъдат свободни, да управляват живота си. Обикновено са обезпечени материално и са независими. Никой мъж няма да има самочувствие да движи с една такава жена,след като знае че заплатата му е колкото нейния данък :) Затова тя може да бъде сама и свободна, но може и да не бъде, само ако мъжът иска да бъде с нея, въпреки ниския си доход и смачкано его, ако е роб на него.:))))
Всичко добро!
Плоско, анонимен, плоско и повърхностно. Та нали, за да си постоянно обезпечен, то трябва да робуваш на този процес.
Поздрави!
Свободата е избор, привилегия и отговорност - свободния човек поема отговорността за избора си, приема всички произтичащи от него плюсове и минуси и не мрънка, защото сам е избрал. Страхливците мрънкат, крият се зад гърбовете на другите и ги обвиняват за всички невзети решения, за всички ненаправени крачки, за несвободата си. Свободата не се взема и не се дава, тя е в самия твб.
Поздравления за постинга! Като чета тук, си казвам: има надежда за България, има...
Поздрави!
Но положението не е безнадеждно. Всеки се ражда с интуицията си. Преди да се прероди, всяка душа предначертава в общи линии бъдещия си живот, за да мине през определени изпитания и да се усъвършенства. Интуицията е подсказката как да се изживее животът правилно.
Поздрави!
Ключът към свободата е в обезценяването на егото. Егото е онова, което ни кара да мислим, че ще дойде краят на света за нас, ако някоя от привичните ни характеристики се промени.
а ТУК СМЕ ТОЛКОВА МЪНИЧКИ, ТАКА ОГРАНИЧЕНИ В МОЗЪЧЕТАТА...
а ИСКАМЕ ДА СЕ ПРАВИМ НА КАНТ, ХЕГЕЛ, ЕРИК ФРОМ, НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ...
ДА, МЪНИ1КИ СМЕ...КАТО ПАТЕТА, НОВОРОДЕНИ...КЛЪВ ОТТУК, КЛЪВ ОТТАМ...
ОНЯ ПИЧ ПЪК, ГОРНИЯТ, НЕ РАЗБРАЛ КАКВО ТИ РАЗБИРАШ И Т.Н.
Е, ПОЛАФИХМЕ СИ...
СПОЛАЙ ТИ ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ!
А, да не забравя , моят принос- думите на Дон Кихот към Санчо Панса , за свободата.
И допълвам, наш човек: "Свободата не ще Екзарх, иска..."
Гражданите могат да допълнят, за стадото е излишно да се хабя!
30.06.2010 11:11
kass, на една вълна сме!
Това също е избор и щом този избор те прави щастлива, значи е правилен, няма напълно свободен човек, затова е важно когато правим избор той да е в хармония с вътрешните ни потребности и разбирания, да отговаря на нашата емоционалност и чувство за отговорност.
Поздрави!
а ТУК СМЕ ТОЛКОВА МЪНИЧКИ, ТАКА ОГРАНИЧЕНИ В МОЗЪЧЕТАТА...
а ИСКАМЕ ДА СЕ ПРАВИМ НА КАНТ, ХЕГЕЛ, ЕРИК ФРОМ, НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ...
Ива трябваше да ни предупредиш, че ще пишеш за свободата, та поне да бяхме си припомнили механизмите на бягството на Ерих Фром. :)
Философски размисли - хубав постинг! Поздрави.
Той е имал избора да бъде свободен!
„При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко.
Имам право да изляза извън рамките...Пожелавам си шанс, а не сигурност..
Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея корабокрушение и успех.Отхвърлям предложението да продам порива си за дребен бакшиш..Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване.
По- добре напрегната възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите..
Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешкото си достойнство за благи дарове...
Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: Това Творение е мое..
Всичко се съдържа в думите : Аз съм свободен човек.”
Това са думи на Алберт Швайцер , лекар философ, теолог, органист, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.
Една много интересна и хуманна личност посветил живота си за благото на хората !
Поздрави Стани!
Дали има свобода извън икономическата свобода?
И тук ще ме залеят с коментари,че ,,свободата е състояние на духа,,.
А в България свободни по дух хора-бол.
Значи сме свободни и би трябвало да сме щастливи.
Обаче-не сме.
Така поне казват проучванията.
Всъщност,дали непременно да си свободен означава и да си щастлив?
30.06.2010 13:07
Забавно ми е да гледам хората, как всеки ден робуват на хора и идеали, които нито познават, нито разбират. Приели сте го прекалено на сериозно този живот, а забравяте, че този момент, да точно този, тук и сега, е само един....и хоооп свърши. Хората, познатите, приятелите, роднините - с изключение на последните всички са заменими. С лопата да ги риеш, както се казва.
Мен какво ме интересуваа, че някой няма да се съгласи с мен, ще му обърна гръб и ще намеря на негово място трима - съгласни. Представете си живота като голям магазин за дрехи - ако нещо не ти става, не си го купуваш и мериш, мериш, докато не намериш правилното. Ако ли не намериш...е кой е казал, че задължително трябва да си купуваш нещо?
Хората отдавна са забравили същинската си природа, истинските си желания и приоритети. Прекалено са заети да се съобразяват с всичко и всички останали освен със себе си...но знам ли, може би, грешката ти, мила авторке е, че когато си била млада си била бунтарка, а аз бях дете плашливо и целящо всички да го харесват....и ме харесваха, но в един момент видях, че на мен пък това никак не ми харесва и се превърнах в “бунтарка“. Аз живея живота си днес, не мисля за утре...утре е утопия, за това правя най доброто днес, а съвсем друг е въпросът, че утре може и да ме няма. Не се съобразявам с другите, казвам им какво мисля без да спестявам нищо. Тук е момента да разбия едно ваше грешно разбиране - колкото по лошо се държиш с другите, толкова повече те те харесват. Не знам защо е така, може би на хората им е дошло до гуша от посредственост...или просто такива елементи като мен са им нужни за пълноценното им съществуване, колкото да не забравят, че са живи и живота им не е просто един написан график върху лист хартия...Аз знам, че с годините ставам само още по “лоша“, но това е то свободата, това е то щастието и чуството на пълноценност. Защо да се боря срещу него?
30.06.2010 13:12
"Какво разбирам под свобода ли, единственото което влагам в тази дума е правото на избор, когато никой не ти пречи да вземеш решение за себе си и децата си, значи си свободен."
Какво значи никой да не ти пречи, това е претенция за някаква безусловна свобода, която в живота е невъзможна...
В самият постинг пишеш:
"Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма."
Последно какво е ? : Българинът на какво е свикнал, и то много, или не е свикнал, защото няма на какво да свиква...
Отказала съм се отдавна да влизам в излишни спорове, но само като вметка за "правото на избор"...ами то си е дадено свише, то е като дишането...правиш го непрекъснато, докато си жив. И грешният избор е избор...Няма по-свободно място от човешкото съзнание, всеки се уединява в себе си без никакъв проблем, без никакви окови...затова и не разбирам съвсем добре посланието на такъв вид постинги, в които се смята, че смелостта е липсата на страх, срещу който да се насочат усилията, за да е свободен човек, което според мен е удобно като обяснение, но изобщо не е верно...
Лек ден!
Поздрави!
Защо? Нима някой ни пречи да вземаме решения?
В самият постинг пишеш:
"Българинът не е свободен, защото е страхлив. Толкова много е свикнал да живее по правилата на обществото, че всяка стъпка в страни се приема за ексцентричност. Обществото ни обаче няма правила и морала е добил изкривена форма."
Последно какво е ? : Българинът на какво е свикнал, или не е свикнал, защото няма на какво да свиква...
Наследството, което носим от едни други времена, аз ги помня, в които всеки свободно изказал мнение е бил жестоко наказан, който не е имал правото да избира, например да работи в чужбина са правилата на които сме свикнали. Днес в малките населени места всяка крачка подлежи на обществено мнение, по света свободните хора дори не познават комшиите си и никой не си пъха носа там, където не му е работа...
Смелоста никога не е била липса на страх, напротив, въпреки страха да тръгнеш, това е смелост. Наистина съзнанието е мястото където си най-свободен, ние нямаме за какво да спорим...
Поздрави!
Темата е изключително важна, винаги е била важна, но малцина са тези, които са осъзнали това.
Наистина най-важното е да успееш да победиш страхът си, чак тогава ставаш свободен, но хората се боят от неизвестното и предпочитан познатият ад пред непознатото ( но и въможно по-добро) бъдеще.
Сещам се за Хамлет - Дали е по-достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или възстанал сам срещу море от мъки да сложиш край на всички тях...
Но туй, какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка, туй спира ни, туй прави жизнения гнет тъй дълголетен...
Че кой търпял би инак безбройните камшици и обиди, на времето откритата неправда, на силния съдийският бавеж, надменността на ранга, произволът на всеки, който е получил власт... отритнатата обич, злият присмех със който некадърниците плащат на тихата заслуга...и всичко туй когато едно бодване, тук вляво очиства всичките ни сметки.....
Страхът, този ужасен измамник! Той ни мачка и убива! ...а разрешението е толкова просто...
Благодаря ти Спароток, днес се страхуваме от много по-малко страшни неща от смъртта, много по-незначителни и поправими, а свободата е усещане, чувстваш ли се свободен когато живееш според избора си или се съобразяваш с безброй трудно поносими компромиси...
Поздрави!
Поповете не му простиха, че неговият Човек Христос е по-свободен и по-силен от тяхната Икона Христос. По-земен, по-грешен, по-красив, по-изкушен, по-непокорен, по-жаден за живот, за вино, за любов. Че Христос на Казандзакис е повече Зорбас, отколкото окадено парче дърво с полуизтрит лик. Че диша, люби, пие, смее се, плаче, лудее...
Може би това е свободата: да свалиш боговете на земята, да ги направиш равни на себе си, да седнеш на една маса с тях, да ги утешиш в скръбта, да споделиш радостта им. Или това е робството на таланта, който никога на ти позволява да бъдеш докрай свободен. Защото около теб е неразбирането на посредствеността, пошлостта, грубостта.
Не се надявам на нищо... А може би се? Че Христос на Никос ще се върне на земята и няма да бъде разпнат отново, че Зорбас отново ще танцува своето сиртаки на брега. Че ще станем по-човеци. Че няма да имаме повод да се страхуваме. А само свобода да бъдем...
Поздрави и от мен, Иве!
Оставям настрана хвърлените ей така твърдения, неподкрепени от един свестен аргумент. И тоталното игнориране на пълния член. Най-важното е, че под неумело нагримирания текст прозират тотални баналности и намирисва на празните дърдореници от кварталното кафене.
П.П. Що не извикаш блогъра вмир, че да даде някое по-засукано обяснение на тая боза?
– Много обем, малко тежест /ниска плътност/– по-голям периметър на свобода /мутра, женкар, алкохолик, политик /
- Малко обем, много тежест /висока плътност/ - по-малък периметър на свобода/ учител, лекар, математик, поет/
Най свободни са освободените от разум, останалите са решили да бъдат отговорни. Т.е. те се самоограничават. Онези, на които свободата им липсва просто са се натоварили с непосилна за духа им тежест, или се кичат с нещо.
Ние сме абсолютно свободни в рамките на относителното си тегло като човеци и по-голяма свобода не ни е нужна, понеже няма да знаем за какво да я ползваме. Прекрасните ни мечти губят представа за съпътстващите „прекрасното” трудности. А най ограничените в свободата си се чувстват кухите лейки. Абе дай на прост човек власт /свобода/ и седни да му гледаш сеира. Което е и трагедията на родната демокрация.
С две думи границата на собствената ни свобода е периметъра на собствената ни простотия. Коментар 50 е чудесен пример.
/Важи и за Калигула/ Поради което „будителите” от векове търпят провал.
Поздрави! ВВ
Вие от кои сте?
30.06.2010 23:59
01.07.2010 00:04
И все пак, тя се върти!
"Най свободни са освободените от разум, останалите са решили да бъдат отговорни. Т.е. те се самоограничават. Онези, на които свободата им липсва просто са се натоварили с непосилна за духа им тежест, или се кичат с нещо."
Изключителен коментар... Винаги съм казвала, че да си луд е много примамливо, каквото и да направиш, всички ще го приемат за нормално, нали си луд. Разума ограничава и така трябва да бъде инак ще настане свободия, от която ще страдат много хора. Свободата съвсем не означава липса на правила, дори напротив, каквото и да правиш трябва да го правиш така, че да не пречиш на никой, затова колкото и свободолюбив да си няма да се чувстваш свободен, ако не се съобразиш с изискванията на съвременния живот, но правото на свободен избор е неприкосновено и освен ако не живееш в пещера, в самото сърце на планината, където няма жив човек, където съвеста ти няма да те чопли, че си навредил на някой, където срамът няма да те разяжда, защото си решил да ходиш гол и т.н и т.н. то няма как да не поставиш ограничения на собствената си свобода, зависи колко свободен искаш да бъдеш и как разбираш въпросната свобода...
Поздрави!
в съзнанието.
Човек може да бъде щастлив и в сламена колиба, ако е получил всичко от което се нуждае - любов, приятелство и спокойствие... може да живее и в палат и една нощ да не спи спокойно, въпрос на измерения. Затова и е ограничена свободата ни, защото за едните хората ще кажат "вижте ги тези мизерници", а за другите "тези са преуспели" - нищо, че едните са щастливи и свободни, а другите оковани и робуващи на парите и вещите. Въпрос на избор е, но няма начин да ме убеди някой, че парите ти дават свобода или че те освобождават от страховете, от някои може би, но повечето ни страхове не са свързани с материални неща...
Най-сладкото робство е свързано с любовта :), страдаш, но търпиш, доброволно се оставяш да бъдеш манипулиран заради наградата, почти като дресировка е, окован в собствените си чувства, окови, които не искаш да счупиш, макар да си свободен да го сториш, когато си пожелаеш :)...
Поздрави!
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници