Имаше време, в което бяхме откъснати от света, зазидани зад огромна стена, в лагер в който бяха наложени безмилостни правила ограничаващи свободата. Тогава имаше и мечта - да падне стената, да има други правила, друг морал, други стремежи, други по-смели мечти, имаше хора, които отидоха там на брега на морето и чакаха слънцето да изгрее, онова слънце, което ще донесе нов ден. И един ден то изгря. Е, не беше юлски, но все пак нов ден, стената рухна, светът се откри пред нас, възможностите и свободите също. Джулая вече не беше нужен. Тихия протест изгуби цел, остана само онзи сладък спомен, че въпреки всичко, въпреки забраните за протест все пак намерихме начин и го изразихме. Слънцето изгря, но изгря ли за вас? Какво очакваме, чакайки сутрин на първи юли първите лъчи да се покажат зад хоризонта на морската шир? Какво искаме да ни донесат те с новия ден? Очевидно все още слънцето не ни е донесло всичко, щом още ходим да го чакаме или може би виждаме някаква традиция в това. Традициите обаче не обединяват хората, обединяват ги общите стремежи, общите идеи, но как да ни обединят днес, като няма такива. Днес на джулая не ходят онези, които ходеха преди, може би защото за тях слънцето изгря, защото няма какво повече да очакват от него, достатъчно е, че стената рухна, всичко друго е въпрос на лични стремежи и усилия. Може би там ходят хора, които вярват, че там ще обединят мислещите и свободолюбивите в кауза, която ще подобри живота ни днес, но аз лично не вярвам в това, защото новата цел изисква нов начин, не може да се гради върху традиция с друг мотив и смисъл. Начини много, стига някой да иска да го намери и да постави основите на нова традиция, носеща духа на съвремието. Празник ли е Джулая? За тези, за които слънцето изгря – ДА! Празник е! За тези, които още чакат, няма как да бъде, защото няма какво да празнуват. А за вас, изгря ли слънцето или още смятате, че сме зад завеса, било икономическа, било политическа, било в манталитета и съзнанието…
За мен слънцето изгря!
Поздрави!
тинтири минтири
и в унуй време дет викаш, че "имаше време" съм си вял душата свободно по Мечтата хъхъхъ
няма стоп, няма роб - всичкуту унуй си гу нося като `уй (демек вечно хъхъ)
бъзиклийско ми е, щот сина ми вика "Аз съм хипи", пък аз му викам "Кво хипи си бре, я ела тука, ела-ела, нидей съ сви-ва де, ай тъй кът тъ изпера два-три-четири-пет пъти, щи дам ино хипи-пипи "
Бъзикам се Кас, просто съм се насмъркал с пясък и незнам кви ги говоря :p
Снощи синът ми за първи път искаше да празнува Джулая, слушахме Юрая Хийп, разговаряхме..в 5ч. сутринта приятелите му се обадиха...да посрещнат слънцето.
Мисля, че слънцето отдавна е изгряло, очи трябват, очи..
Традициите се променят, ценностите се променят, но има и приемственост. Докато съдържането е същото, формата не от значение. Важното е вътре да е пълно! Важното е, че Джулая ще остане, това не е просто традиция, това е начин на мислене, това е вярата, че слънцето винаги ще изгрява - всеки нов ден.
Поздравления за постинга!
то всички си вяхме душата по мечтата, обаче днес по какво си я веем или ходим да си смъркаме пясък за купона... Светло - тъмно, зависи какво искаш, чакаш, вярваш, възнамеряваш, правиш и прочие, по-безидейни времена не знам дали е възможно да има...
Поздрави!
Така е, но не бива да се осланяме само на стари традици, къде са днешните младежи с новите идеи? Това, че джулая стана традиция, доказва само едно, че наистина е носил духа на времето си... Днес той трябва да служи за пример и да събужда у съвременния човек поривите, което всяко време изисква...
Поздрави!
Нека бъде светлина!
Знаеш ли, никога не съм обичал масовката, около неща, които би следвало да са интимни.
Днес мога и да напиша нещо: за християнина и езичника в мен, които живеят в една тиха ксенофобия, твърде тежка, неспособна да задържи теглото си разпадаща се в множество ксенофилии, които сам не съм способен да разбера, нито да уловя напълно.
Сам съм посрещал слънцето, не на първи юли, а месеци наред, когато съм бил извън световния борд.
Благодаря ти, за всички провокации, които сега мисълта ми почувства.
Вдъхнови ме много.
Поздрави!
Независимо от страховете и съмненията ни . И те са вековечни ...
Не търсим ли Светлината Всеки ден, ни остава Мракът ...
П.П. Усещането за идващия празник често е по-хубаво от самия него.:-)
но ние не сме Деца, kass ...
П.П Поздрави за избора на клип!:-)
01.07.2010 19:55
01.07.2010 20:13
Докато можеш да се бунтуваш срещу неправдата знаеш, че си човек!
Успееш ли да дадеш светлина на тези, на които е отнета, ще разбереш, че си създаден по Божий образ и подобие!
Поздрави !
http://www.youtube.com/watch?v=b3V8EznD4Jo&feature=related
Имам едно малко книжленце с мисли на Наполеон, събирани предимно от негови писма, озаглавено: "Как да водим война". Първият цитат, на първата страница, гласи:
"Основно правило: никога социална революция без терор. Всяка революция по принцип не е и не може да бъде нищо друго, освен бунт, като единствено времето и успехите успяват да я облагородят, да й придадат законност; но още веднъж, това може да се постигне единствено чрез терор. Как да се каже на онези, които са заели цялото управление, притежават всички служби, радват се на всички облаги: "вървете си." Ясно е, че ще се бранят; следователно трябва да се ударят с терор, да се прогонят, което и свършиха ешафодът и народните екзекуции."
Продължавам в следващия коментар...
Сега, не искам да се разбира, че проповядвам терор или нещо подобно, защото е факт и продължението на преписания по-горе цитат от Наполеон:
"При все това революцията е една от най-големите злини, с която небето може да накаже земята. Тя е бедствие за осъществяващото я поколение, всички предоставени от нея изгоди не биха могли да се сравнят със сътресенията, с които изпълва живота на своите автори. Какъв е смисълът от максима, която никога не може да бъде приложена на практика и която, приложена на практика, често ще е причина за погубване на армията."
Бунтарствто е романтично, но е далеч от бунта, а бунтът е кървав, което пък не съответства на свободолюбивите души, които затова не вдигат бунтове, а само изразяват своето бунтарство... същото е и с някогашните студентски протести: пихме, пяхме и като че ли протестирахме. Но кой от нас може да стъпи на малкия пръст на един Гаврош (нищо, че е само литературен герой)? Да се философства на изгрев е красиво, вдъхновяващо, има тръпка в протеста, в риска да те ступат в милицията (по онова време, през 80-те, колцина от нас, тогавашните юноши, знаехме за концлагерите и осъзнавахме това като опасност), но е съвсем друго да отстояваш свободата си с мирис на барут, когато свистят куршуми. И разбира се, пишейки това, аз също гледам разсеяно встрани...
http://www.youtube.com/watch?v=f5B28w51ygQ
Оказа се обаче, че веднага се намериха строители на нови стени - една събаряш, а те вече изградили две:((
Традициите и каузите престават да бъдат такива, когато бъдат формализирани, когато бъдат "обяздени"(т.е. сложена им е юзда) от политиците и от търговците.
Когато кметове започнат да организират "чествания" на Джулая, духът му ще умре. Ще умре, когато се появи "официален" Джулай и политиците започнат да се надпреварват да държат речи, когато на местата за събиране започнат да се трупат търговци, скари, бирарии, търговци на сувенири...
Песента я обожавам, но филмът нещо все не изтрайвам да го изгледам - явно е въпрос на възприятия...
Благодаря ти за избора на темата. Още по обяд прочетох поста, но ми се искаше да помисля, преди да започна да пиша.
песен
http://www.youtube.com/watch?v=N_H2e7nmvb8&feature=related
и текст
http://www.lyricsmode.com/lyrics/b/bruce_dickinson/navigate_the_seas_of_the_sun.html
:)
02.07.2010 08:19
02.07.2010 11:44
iskam da te chukam
Поздрави!
Поздрави!
2. Любим линк
3. нещо, което всеки трябва да прочете
4. Културно наследство в риск
5. Буркан от Майонеза
6. Защо Русия и Украйна никога няма да се разберат!
7. Цървули и ботуши
8. енергини вампири
9. 1-000
10. Евгений войн
11. да се прочете от всеки!
12. Руанда - страната, където командват жените
13. някакъв човек
14. древни библиотеки
15. На българските държавници