„ Комунизмът си отиде, спете спокойно деца…”

 

Колко обнадеждаващо звучи а? Днес някой може да си помисли, че това е някаква отвратителна шега, гавреща се с идното поколение, но честно казано във времето когато Васко Кръпката изпя парчето „Комунизмът си отива” ние наистина вярвахме, че идват времената в които ще спим спокойно. Реално погледнато би трябвало да го правим, защото строя се промени и ако това е било всичко, което сме искали, значи сме го постигнали. Днес обаче все ми се струва, че оставяме твърде лош, вместо добър, пример на децата си като изразяваме крайното си недоволство от последвалите го събития. Война между поколенията, какво по-хубаво от това! Но днес няма такава. Поколенията дори не ни упрекват, че профукахме двадесет демократични години в хленчене вместо в градене. Ние пък си имаме оправдание, защото искахме демокрация и ето имаме си. Днес за разлика от нас децата ни са родени свободни и имат всички възможности да променят живота си както намерят за добре, имат си интернет, форуми, книги и информация от цял свят, все неща за които ние не сме и мечтали, така че ако искат друг живот да си налягат парцалите и запретват ръкавите, докато не са се нагърбили със страховете и отговорностите на родители, което ще ги ограничи значително. Така трябва да стоят нещата, обаче пустият му български навик да се меси в живота на младите така и не им дава този шанс. Днес ние им наливаме в главите какво е редно и нередно, морално и неморално, но забравяме да се погледнем отстрани и да си признаем, че сме претърпели голям крах, че то не е и лесно за признаване. Въпреки грешното си мислене обаче продължаваме да твърдим, че сме прави макар, че всичко, което им завещахме е купища борчове, които нямат изплащане и съвсем логично поколенията се разбунтуваха – отказаха да учат, сексуална революция, наркотици, всичко с което ни казват „ааа не, няма да бъда като теб!”. Ние гледаме отстрани ужасени и ги упрекваме, наричаме ги какви ли не, крещим като луди в страха си и се молим на Бог да ги опази, защото ние не можем. Но истината е, че това е бунт и добре че има такъв, че да разберем че нещо не е наред. Може би трябва да си разменим ролите и да ги оставим те да се грижат за нас, вместо ние за тях и тогава току виж взело, че се променило нещо. Защото докато упорито настояваме, че образованието си е точно такова каквото трябва да бъде, дотогава децата ще отказват да учат, докато вдигаме възрастта за пенсиониране ще отказват да работят, докато храним чиновници няма да са предприемчиви и т.н. и т.н. Днес те свикнаха да консумират: искам GSM, искам дискотека, искам на море, искам… искам… и ние пъшкаме и се чудим как да угодим, защото все не щем да си признаем, че се провалихме. Затова моя син като ми каже „искам”, му казвам, че нямам когато нямам, живота си е негов и сега му е времето да прецени колко ще се труди за да може да си позволи каквото поиска когато порасне, защото аз се провалих и не мога да му завещая много. Всичко, което мога е да го водя по уроци, да го подкрепям и да го предупредя да си прави сметката, защото живота е труден. Но такива сме, гледаме децата си на принципа „юнакът що 25 години бозал”, панически страх обхваща всеки в чиято област се очакват съкращения, намаление на заплата или нещо друго, защото това ще го лиши от възможността да вдигне сватба на сина си или бал на дъщеря си за чудо и приказ, взема под масата (пак за децата) и тогава се сеща за стачки и други такива, странна загриженост за идващите след нас, лош пример, твърде лош, нищо те децата се бунтуват, само дето ние не го разбираме. Те отдавна са разбрали, че никой не го е еня за тях и че това което родителите им правят е не да отстоят правата им, не да облекчат живота им, а да компенсират с пари за своето безсилие. Компенсации, които после ще им оставят като дълг. Но и тяхното време ще дойде и дано са научили нещо от грешките на родителите си за да могат поне техните деца да спят спокойно!

НЕЩО ТУК СЕ ОБЪРКВАТ ПОНЯТИЯТА! НЕ ОБИЧАМ ДА МИ ХВЪРЛЯТ ВИНА, БЕЗ ДА СЪМ ВИНОВЕН. ТОЗИ ТРИК ...НЕ НАМ,НЕ НАМ....!!!!
КОМУНИЗМА СИ ОТИДЕ....НО КАКВО НИ ОСТАВИ?
МИЗЕРИЯ ,НИЩЕТА ,ПРОСТОТИЯ ,ПРИМИТИВИЗЪМ ,ПРОСТАЩИНА .....И НАЙ-ВАЖНОТО :ЛИПСАТА НА ЧУВСТВО ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ!
ТОЧНО КАТО ПРИ БРОЙЛЕРИТЕ, ОТГЛЕДАНИ В КАФЕЗ-БЕЗ СПОСОБНОСТТА ДА СЕ САМОЗАЩИТАВАМЕ!
БЪЛГАРИТЕ ,НЕ СА СПОСОБНИ ДОРИ ДА СИ ИЗКАРАТ ПАРИ ЗА ДА СЕ НАХРАНЯТ, КАКВО ОСТАВА ЗА ГРИЖАТА ЗА ДЕЦАТА........!
ЗАТОВА СА И РАЗВОДИТЕ И ПИЯНСТВОТО И РАЗПРАВИЙТЕ И ...ЧУВСТОТО ЗА БЕЗПОМОЩНОСТ, БЕЗИЗХОДИЦА И ОБРЕЧЕНОСТ.
БЪЛГАРИЯ Е ПЪЛНА С...ЛИГЛЬОВЦИ.... И ДОЛНИ МУТРИ, СМЯТАНИ ЗА МЪЖЕ!
ПОСЛЕДНИТЕ ОБАЧЕ СА ПЪЛНИ ДРИСЛЬОВЦИ---ХВАНЕШ ЛИ ГИ НА ТЯСНО,ЛАЗЯТ В КРАКАТА ТИ КАТО ПОМИЯРИ. ВИДЯЛ СЪМ ГО, С ОЧИТЕ СИ.

КОМУНИЗМА Е- СМЪРТ ЗА ИНДИВИДУАЛНАТА ЛИЧНОСТ!
СМЪРТ ЗА НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА
НЯМА ИСТИНСКИ МЪЖЕ!
САМИТЕ НИЕ,СМЕ УВРЕДЕНИ ХОРА---МИСЛИМ ,КАТО БРОЙЛЕРИТЕ !!!
ТАМ Е ПРОБЛЕМА ,ЧЕ НЕ МИСЛИМ КАТО СВОБОДНИ ХОРА!
АКО ИМАХМЕ СВОЙ БИЗНЕС ,КЪЩА ,ИМОТ ...ЩЯХМЕ ДА ГИ ПРИОБЩИМ КЪМ ТОЗИ НАЧИН НА РАБОТА И МИСЛЕНЕ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН!
СЕГА НЯМАМЕ НИЩО!НЕ МОЖЕМ ДА ГИ НАУЧИМ ...НА НИЩО!!!
КАК ТОГАВА, ОТ ТЯХ ДА ИЗЛЕЗЕ ----НЕЩО???!
ТЕ ДЕЦАТА ---НЯМАТ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР!НЯМА НА КОГО ДА ПРИЛИЧАТ !

ЗАТОВА ИСКАТ ДА ПРИЛИЧАТ НА:МУТРИ,НА ПЕВИЦИ, НА СЛАВИ И АЗИС, НА БАНДЮГИ ....САМО НЕ НА ТЕБ В -СВИТИЯ В ПАНЕЛАТА НЕЩАСТНИК,ТРЕПЕРЕЩ ЗА КЪШЕЯ ХЛЯБ ,ПОДХВЪРЛЕН ОТ БИВШИЯ "ПАРТИЕН СЕКРЕТАР",СЕГА ЕДЪР "КАПИТАЛИСТ", С ЛЪСКАВАТА ЛИМУЗИНА И РОЯК КУРВИ ОКОЛО НЕГО!
КОЙ Е ВИНОВЕН ,ЛИ????!

ТВОЕТО ПРОЛЕТАРСКО МИСЛЕНЕ !!!
НАВИКА ДА СИ ДАВАШ ,ЗАДНИКА ПОД НАЕМ,ЗА ВСЯКАКВА РАБОТА,... ВМЕСТО ДА СЕ БОРИШ С ЖИВОТА И СЕ УТВЪРДИШ ,КАТО ЛИЧНОСТ!
ТЕ ТИ СЕ СМЕЯТ ,ПОЛЗВАТ ТЕ И УТРЕ ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛЯТ, КАТО НЕНУЖНА ВЕЩ ИЛИ СТАР ИЗПУШЕН ФАС!!!!
ТЕ -ТВОИТЕ ДЕЦА!!!!
ЖЕСТОКО -НАЛИ ???
ТАКЪВ Е ЖИВОТА ,БОРБА ПИЧ......АКО НЕ СИ ГО РАЗБРАЛ ,ДО СЕГА!!!!

така е и както казвам "криза е мили хора, слезнахте ли на земята?" и съвсем скоро ще усетим как социалната политика ще издъхне за пореден път и този път комунизмът наистина ще си отиде, тогава ще видим как хорицата ще се оглеждат за друга каца с мед, в която да бръкнат, ама няма да има и белкем тогава разберат, че не апартаменти а занаят е трябвало да завещаят на децата си, тежко на идното поколение ако не промени манталитета си, защото на тях ще остане и целия дълг на опиячините им родители, които наследиха реституирани имоти и си помислиха, че са хванали Господ за ташаците с това, а не знаеха какво да правят с тях и го удариха на пукница, защото така са научени. А младите днес дори не ги и осъждат за това, а се стремят към същото по примера, който е донесъл само упадък и нещастия... Бунтуват се, но инстинктивно, без може би дори да го осъзнават, защото знаят че нищо не зависи от тях...Но зора учи, дано се научат...

Истината е, че нашето поколение се оказа неподготвено за прехода и за това, което иде след него. И продължаваме по инерция да правим това, което винаги сме правили - бунтуваме се, вместо да сме по-гъвкави, отричаме новото исе хващаме за старото като удавник за сламка, внушаваме и натрапваме идеали и ценности пак от нашето време, вместо да чуем какво казват децата ни, дърпаме ги назад с нашето : аз на твоите години или когато аз...А никой от нас не се опитва да се постави на мястото на децата си, да погледне на света през техните очи..Защото съм убедена, че те имат много повече (матерялни) неща от нас, имат информация, ...какво ли не , за което даже и не сме си мечтали, но замисляли ли сте се и колко много нови отговорности, колко повече и по-бързо от нас трябва да учат и да наваксват с водопада от информация, да се пазят на улицата, на пътя, в училище. Светът съвсем не е безметежното място, където ние израстнахме и играхме на воля. А децата ни трябва да се справят със всичко това за кратко, в движение. Комунизмът си отиде, но какво дойде, готови лисме, приспособими ли сме, пасваме ли, научени ли сме, предприемчиви ли сме....къде сме в цялата картина?

Коментар 1 е много съдържателен, ние действително сме осакатени, като птици гледани в клетки, лошото е, че направихме същото с децата си, за да ги компенсираме. Виждала съм с очите си как жена тегли 500 кинта заем, който ще изплаща година (говорим за крайно ниски доходи) за да купи телефон на дъщеря си, не можех да се начудя и какво ако каже на дъщеря си, че това не е по-важно от спокойния й сън нощем? Дъщеря й 16 годишна не може ли дапочне работа през лятото или да мете входове и да си спечели пари за телефон? Може, но давай да създаваме готованци, а после да се чудим защо не ни уважават. Богаташките деца винаги са били по-малко от сиромашките, но не трябва да си личи, защото това означава да си признаем неща, които не искаме да признаваме. Децата растат, но не са бунатарите, които трябва да бъдат, и като се прибра племнника на 17 пиян като талпа и майка му плака цяла нощ и като го питах защо, той каза "ами в знак на протест срещу системата", какъв протест и кой разбра за него? Сам си протестира пред себе си и без да знае срещу коя част от системата и идея как и какво да промени, как да не го пукнеш от бъзик :)... Ако ние не идем на работа, а излезем да протестираме ще изгладуваме всеки ден и накрая икономически причини ще ни спрат, младите обаче могат да протестират и цяла година без това да ги спре, само че никой не им е дал това право, защото ние ще ги посочим с пръст и ще ги обвиним, че са кофти поколение, с лош морал, ние не възпитаваме бъдещите свободни хора, а ги подтискаме и упрекваме, а те си мълчат заради компенсациите. Когато отржем ръката хранилка и им дадем да разберат, че те имат избор, воля, глави на раменете си и право на протест ще се роди поколението, което ще си извоюва друг живот. Скоро това ще стане по естествен път, защото няма да можем да поддържаме лъжата повече, но ще бъде много драматично!

Чета те, но никога не съм ти гледала "годините". Предполагам, че си по-млада. Затова "от висотата на стажа си като години като родител, учител и майка" ще кажа, че обобщенията ти са крайни. Като литератор приемам "хиперболата" като средство да се заостри емоционалното (социалното) внимание. Иначе не съм съгласна... въпреки... може би някакви статистически данни, които могат да се извадят от ръкава... като коз.

Бивайки майка на две момчета, които вече са мъже, мога да ти кажа, че те никога не са били възпитавани като "консуматори". Познавайки децата на приятелите ни (семейните) - никъде няма такъв "прекален" нюанс. Да, опитваме се да задоволим нуждите им, но само дотам,докъдето е "градивно" за тях. Отвъд това е "родителската воля", която ни е вменена по Конституция, бай дъ уей! Обществото може да си се разпада колкото си ще, но ако семейството не може да му се противопостави - егати семейството!!!

Не приемам хленчовете как ние не можем да си свършим работата като възрастни и да наложим "ценности". Ако не ни бива за това - просто оставка - за нас и за децата ни! В момента на обществото му е у лево за ценности, дори и на някои родители - защото трябва да се противопоставят на ставащото. Ама това ти е основната работа!

А какво ще кажеш ако имаш 10, 20, 100 или 300 "консуматори" едновременно, с които трябва да се бориш и да им показваш откъде "извира бензина" :) Говоря ти за работата на "учителите", които наистина присърце приемат ролята си. Те са безкрайно "самотни мохикани", но продължават безславно да вършат това, което е енебходимо всеки ден.

И за да завърша: въпреки 20 годишния ужасен преход, никое "мое" дете - ученик, син, роднина или който се пада там - не е бил "пощаден" да не си научи "урока". Само това можем, момиче! Да "задаваме" уроци, ако го можем. А кой и дали ще ги усвои - въобще не е наша работа! Но това не означава да хленчим, че "сме неудачници" :) Е, разбира се, само ако знаем дали имаме "гръбнак", къде се намира и дали можем да го държим изправен.

Всъщност истината е, че като бях на 18 обвиних майка ми, че ни ми е завещала нищо, освен това я обвиних, че са търпяли комунизма и не са се "борили". Тогава тя ми тговори по следния начин "хубаво, нека бъде така както казваш, сега е твой ред, давай да видим какво можеш и после ела пак да ме обвиниш", но аз не се върнах повече, сега чакам момента в който синът ми ще ми рекне всичко това, но тогава ще е неговия ред, тъй че добре е да бъде готов от сега. Не е вярно, че само сме мрънкали, ходехме по митинги, 24 часа мръзнах пред парламента през януари на '97-ма, не е имало случай в който да не гласувам, обаче до тук ми стигнаха силите. И ако постинга изглежда краен, то е защото е провокация, крайно време е да осъзнаем, че поколенията трябва да се научат да бъдат активни и да отговарят за бъдещето си, не можем да им го поднесем на тепсия, колкото и да ни се искаше. В техните очи може би изглеждаме безпомощни, но имахме хъс, днес те протестират по много деградивен начин и се изграждат като консуматори, ние вероятно имаме голяма вина за това, искахме да им дадем всичко, но се сбъркахме по някое време между страданието, комплексите и неудовлетвореността от постигнатото. Гръбакът винаги се намира на едно и също място и е изправен откакто от маймуни се превърнахме в хора, сега остава изборът да продължим ли да бъдем хора! Провокацията е към масовата част от проблема иначе има и винаги ще има хора които ще се противопоставят, които ще изберат верния път макар и трънлив, много са особено тук в блога, но аз не пиша поста за тях, а за онези, които се питат "къде сбъркахме?"...
Поздрави!

"...ще стане по естествен път, защото няма да можем да поддържаме лъжата повече, но ще бъде много драматично!" А може би така и трябва да бъде. Сещам се за един цитат от Ницше (по памет): "Благословена е всяка война, защото отваря път за нещо ново". Същевременно се сещам и за приказката, че със стари курви нов бардак не се прави. Може би е необходимо да се мине през този период за да настане осъзнаване? Понякога, когато не искаме да ги разберем, животът ни налага уроците си насила. От друга страна, може би времето ни изобщо не е било пропиляно, както ни се струва просто не сме в състояние да видим смисъла. Сещам се за това, че Моисей е водил евреите през пустинята 40 години, като е обикалял пустинята надлъж и нашир, вместо да ги заведе направо в обетованата земя. Не за друго, а за да даде време поколението, което си спомня робството да си отиде, а в новата земя да стъпят само необременените след тях. Даже на самия Моисей не му било дадено да стъпи в новата земя. Това не е било наказание, а просто необходим етап, който в определени ситуации се налага да бъде изживян.

Същевременно си мисля, че младото поколение протестира, но по друг начин: чрез еднопосочен билет за другаде. Своеобразен червен картон. Ясно им е, че да се борят със системата е кауза пердута, особено след като най-вероятно са наясно, че едва ли могат да намерят подкрепа в нашето поколение, даже напротив, както пишеш, ще "им наливаме в главите какво е редно и нередно, морално и неморално". Много хора биха ги нарекли "безродственци", "предатели", а може би те са по-космополитни? "Родината е там, където ми е добре", "Родината е там, където я отнесем"... и са отишли да строят своята родина другаде? Да, сега ще има много хора, които ще започнат да се надпреварват първи да хвърлят камък. А те може би не бягат от Родината, а от нашето постоянно наливане на акъл? Прочетох това за племенника ти и се замислих, че може би част от тях те наистина не са наясно срещу какво да протестират, но не трябва да забравяме,

че навремето имахме една система, която беше ясно определена, знаехме кой е врагът. Както в един филм, англичанин обясняваше на американец: "Обичам монархията, защото има един крал и знаем по кого да стреляме, докато вие си имате президенти, сенатори, държавни секретари..." Сега у нас всичко е такава лудница, че да се чудят срещу кое по-напред да започнат да се бунтуват. Отново Ницше (този път не по памет): "Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда." Може би тяхното объркване е само привидно, необходим етап за да родят своите танцуващи звезди, а ние не го разбираме, защото имаме изградена представа и очакваме те да се вместят в нея; и когато те не се вместват в нашата представа за бунт, просто не разбираме, че засега пишат партитурата на танца...

Но същевременно ми възниква друг въпрос: "Днес ние им наливаме в главите какво е редно и нередно, морално и неморално..." Каквото и да им кажем, колкото и толерантно да го правим, то винаги ще бъде през нашата гледна точка; същевременно, не можем да не им дадем насоки; но бидейки от наша гледна точка, неминуемо ги моделираме по наше - повече или по-малко - подобие; обаче трябва да им го кажем; но кажем ли им го, ги дърпаме назад; ама пък... и т.н. Та: питам се, имаме ли ние готовност, бихме ли имали силата да понесем техния избор, ако ги оставим с минимум насоки? Теоретически е напълно възможно, бунтувайки се, да съсипят живота си. Лесно е сега, когато са още малки да си кажем: "Да, но те ще са горди хора, а ние ще сме горди от това, че сме изградили истински хора". Така е, но въпреки това, готови ли сме да понесем евентуалната гледка на тяхното потенциално тежко страдание без отново да упрекнем себе си в нещо?

Търканията между поколенията е от както свят светува принце, на тях се дължи прогреса, младите идват с нови идеи и дух, а старите изпадат в ужас. Нима ние като тийнеджъри не хвърлихме в див ужас родителите си? Ами в зората на рока, онези друсащи глави младежи? Нима не искахме и не опитахме от всичко, и пушехме и пихме, макар поне да се криехме и в умерени количества, но го правихме, защото бързахме да пораснем... Винаги ще бъде така... Родителите гледат и цъкат с език, мърморят под носа си "този свят загива", обаче ей на, не загива, защото въпреки всичко онова най-ценното от мърморенето на дъртите остава някъде в съзнанието и когато дойде зора изплува като спасителен пояс. Днес обаче родителите са по-големи врагове от системата, забравят за най-важните уроци - честност, скромност, трудолюбие, амбиции, достойнство и прочие и скриват липсата им зад вещите, как да ги предадат като нито са честни, нито скромни, нито достойни самите те. Затова се страхуваме да ги оставим да решават сами, защото нямат основи. Ако децата не се възпротивят и не пожелаят някаква промяна, значи има нещо много тревожно, естеството на различията между поколенията се е загубило, а това значи липса на прогрес, не бива да забравяме, че поколенията след нас са по-умни от нас, защото стъпвайки на опита и откритията ни ще допълнят и своите и така човечеството се развива. Така че въпросите: същевременно, не можем да не им дадем насоки; но бидейки от наша гледна точка, неминуемо ги моделираме по наше - повече или по-малко - подобие; обаче трябва да им го кажем; но кажем ли им го, ги дърпаме назад; ама пък... и т.н. отпадат, защото ние не можем да ги дърпаме назад, ако нямат задна скорост, светът върви само напред. Назад ще ги дръпнем само ако им отржем крилете и не ги оставим да съзреят. Днес има баби на село, които се грижат за градината и хранят по три поколения, не само децата си, ами и внуците и правнуците. Кажи ми само още една такава държава и ако тя не е на нашия хал, аз ще си отрежа главата...
п.п. Сега моя племеник е 19 годишен, работи и се издържа сам, отдавна забравил за пиянския протест :)...

За съжаление родителите са обезверени, ако това може да бъде някакво оправдание и оттам идва липсата на основи. Дали следващите поколения са по-умни... дано. В предишния ти постинг направих аналогия между войната във Виетнам и днешните в Афганистан, Ирак... :) Същевременно някога у нас са се създавали читалища с частни пари, СУ е създадено с частни пари а днес... някак си не виждам като цяло да сме по-умни от предишните поколения... Може и да бъркам. Но тъй като подкарах с цитатите, се сещам и за този, от Сенека, писан преди 2000 години:

"Порокът не е присъщ само на нашето време. От него са се оплаквали предците ни, от него се оплакваме ние, от същото ще се оплакват нашите потомци – че нравите са извратени, че царува порокът, че човешкият род пропада все по-надолу към пълна поквара. Ала тези неща ще си останат все на същото място, само дето помръдват по малко ту напред, ту назад. И тъй, ще трябва да твърдим за себе си все едно и също: лоши сме ние, лоши са били хората преди нас, и – колкото и да ми е неприятно да го кажа – лоши ще бъдат и онези, които идват."

Може пък и той да бърка... :)

хе хе, всяко ново нещо е добре забравено старо :). Че разбира се принце, нищо човешко не ни е чуждо, каквото преди нас, такова и след нас. И аз веднъж като четох за изчезналите цивилизации се питах дали еволюираме или обратното, обаче ако оставим кръговрата на човешкото развитие в морален план, който е като виенско колело - ту нагоре, ту - надолу, ще видим, че май никой преди векове не стъпвал на луната :), тъй че има някакво развитие все пак. По-умни са Фил, но ще прахосат ума си, защото няма да са научени да го ползват...

Съгласен, макар стъпването на Луната и другите научни и технологични постижения да подобряват живота единствено в материален план, а често пъти май използваме вещите, които би трябвало да ни улесняват живота по начин, който го натоварва още повече :) Дано да не го прахосат, макар че ако има сред следващите такива, които са научени да ползват ума си, е много възможно да са малцинство и от там - да нямат възможността да го прилагат ефективно. Какво ли би правил атомен физик сред индианци? :) Но това - бъдещето ще го покаже :)

Ами много е просто принце, имат всичко, възможности бол, включително и да пътуват по света, да учат езици, тъй че от тях зависи, аз пипнах компютър за сефте на 17 години, моят син на 7, изпреварил ме е със 10 годинки :), да не говорим какви програми може да учи сега и какви аз тогава, отделен е въпроса дали ще го ползва да учи или да играе игри, но знаеш ли, може да стане като в онова стихче на Алби, в което майката упрекнала сина си, че играе на компа вместо да учи и той взел, че се изучил за програмист та да си измисля собствени игри :)... Тъй, че бъди сигурен по-умни са, ние само трябва да им го кажем и да ги оставим да се развиват...

ТИ КАЗА НЕЩО МНОГО ВАЖНО И ПРАВИЛНО:
...."ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ И НИЕ НЯМА ДА МОЖЕМ ДА ПОДДЪРЖАМЕ ПОВЕЧЕ "ЛЪЖАТА НА ЖИВОТА" И ДА СЪЗДАВАМЕ ....."ДЕЦА-КОНСУМАТОРИ"!
"...ТОВА ЩЕ БЪДЕ БОЛЕЗНЕНО ,НО......СТРАШНО ЗДРАВОСЛОВНО!""

НАМАШ ПРЕДСТАВА ,КОЛКО СИ ПРАВ ,КАСС.......!!!
ИСТИНАТА ,ВИНАГИ ИЗЛИЗА НА БЯЛ СВЯТ! БАВНО -НО, СИГУРНО!

Точно - Комунизма си отиде.

Друго е лошото.

Не. Сънят не е спокоен. Няма алтернатива.

Ние си отиваме.

Каквото и да кажем, фактът, че близо милион здрави и прави българи напуснаха своята страна и не се връщат е показателен за провала на обществото у нас.
Надявам се децата на нашите деца да излязат на правия път.

чувала съм го много пъти от хора, при това интелигентни хора, да казват "аз не искам детето ми да се чувства аутсайдер, защото не мога да му дам това което другите могат да дадат на децата си", но забравят, че са им дали най-важното - живот и здраве и ако спрат родителите да се изтезават, че не са постигнали много, защото така са се стекли обстоятелствата и вдъхнат стремеж на децата си да постигнат повече, поколенията ще израснат различни. За жалост голяма част не могат да понесат провала на прехода, това, че не можаха, макар да направиха всичко, което знаеха че трябва да направят, но неподготвени или пък недостатъчно волеви не постигнаха.

Отиде си това, което трябваше да си отиде, откриха се възможностите, каквото и колкото можахме направихме, лъгаха ни и ние наивно се хващахме, толкова за нас, нямаше кой да ни каже, кой да ни научи как да боравим с демокрацията, днес ние можем само да преподадем горчивите уроци на тези след нас, да не допускат нашите грешки, но правим ли го или ги лъжем?

Алтернативи има много, възможности също, ние не можем да ги използваме, не знаем как, твърдр колебливи и страхливи сме, объркани и неосъзнати, признаваме ли го или не - не е важно, важно е на какво ще научим децата си, защото времето в което ще си играем на успели и неудачници свършва и идва времето на можещите и неможещите, затова ще е по-важно какво са научили в училище отколкото дали го сочат с пръст, че нямал GSM...

отиде си pontis, от главите ни не си отиде...

ще излязат, нямат друг избор, погрешния път винаги води до задънена улица и после се налага да се върнеш и да хванеш правия или да спреш до бариерата, въпрос на избор. Когато децата се родят до бариерата и са твърде млади и силни за да останат там, ще се върнат назад и ще хванат вярната посока, ако разбира се им я кажем за да не се залутат да я търсят...

"оставяме твърде лош, вместо добър, пример на децата си като изразяваме крайното си недоволство от последвалите го събития" - по този начин проваляме децата си и ги свикваме от малки да си намират оправдания за бездействието. Защото напомнянията "дерзай" губят смисъла си, когато за всичко си имаш оправдание... Не мога да си обясня лекомислието, с което повечено хора, за да оправдаят себе си, правят всичко възможно да убедят децата си колко е гадно всичко наоколо, сякаш децата са малоумни, за да могат да наблюдават и да разбират, без да им се натрапват готови обяснения и оценки. Има и уникално тъпи родители, които използват и най-дребния повод, да започнат да водят пунически войни срещу учители, лекари и прочие с тъпото убеждение, че се "борят" за правата на децата си, но пропускат да им дадат пример за самокритичност, търпение, толерантност и в края на краищата, отглеждат истерици и аутсайдери, които не могат да проумеят колко са далеч от истината...

Поздравления за чудесния постинг!

Айде стига бе,
Нямало алтернатива?!
Ползвайте ума си, вместо да продавате сила.
Докторе, не ставай ДжиПи, ако си кадърен. Отвори си кабинет в хола, вземай ниски такси и лекувай със сърце пациентите си. Те ще предпочетат твоята добросъвестност, пред здравната бюрокротична ширпотреба.
Даскале, това важи и за тебе.
Ало, бетонджията,
иди си на село, вземи си земята от арендатора, изтегли заем, направи кладенец, и произвеждай домати. Вземи и "общаците" със себе си да ти помагат в животновъдството.
Г-н счетоводител, стани и финансов консултант, вместо да си само регистратор. Имай идеи и мнение, или заминавай с бетонджията.
Не се изживявайте като пролетариат бе хора. Той комунизма не може без пролетариат. Капитализма предпочита автоматизацията.
Майсторе, абе във Вашия квартал кой отстранява дребните повреди.
М-р Мениджър, менажирай и себе си бе.
Мърчъндайзер, айде мър..чън... Дай...зер видим ползата от тебе.
Защо нямаме слънчеви бойлери по покривите, пейки в градинките,
Къде е млякото?...:)
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Това са глупости. Зависими сме от системата. Нищо не можем да направим, понеже системата не дава, никой не ни оправя. Нищо не е добре. Ние сме различни. Ние сме спициялни. Накой трябва да ни разбира и дундурка, пък той фанал да ни клати. Лош, лош, лош капиталист. Не ни е ДРУГАР.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Комунизма и кучешката тения си отиват заедно с реципиента. Никога самостоятелно.

Както казваше баща ми "не търси оправдание, а решение" и ми го казваше когато нещо се обърка по независими от мен причини и аз изпадна в паника или отчаяние. Новите ситуации изискват нови решения, трябва да се огледаш, да видиш възможностите и да действаш. Някои неща стават много трудно, но упорството помага, това трябва да завещаем на идните поколения, не можем да им построим райска градина, неспособни сме, признаваме го и им отваряме пътя с пожелания за успех, всичко в живота им зависи от тях...

и като спрем да се оправдаваме със системата и се нагърбим с работа ще видим как лесно ще я променим като посегне на постигнатото, правят го шепа хора, но са малцинство, а с малцинство система не се бута, нито променя. Тя е измислена за да ни уплаши, за да си казват хората "аз хубаво ще си направя фирма, обаче после ще ме спукат, тъй, че по-добре да си намеря работа, друг да тегли каиша" и какво стана сега, тия дето теглят каиша изпратиха на трудовата борса онези които се страхуват от правилата, които наистина са непосилни, но и никой не ги и спазва на 100%, някои просто носят риска и се заеха с бизнеса си и колкото и да ги цеди държавата за да поддържа изкуствена социална политика балона ще се пукне, онези със занаятите, рискуващите ще намерят начин, защото са свикнали и с риска и с отговорностите, а онези, които чакат някой да им осигури нещо ще трябва тепърва да се научат да оцеляват сами...

Въпросът за драмата на човека при избора на какво да заложи - личен опит или споделено познание е с библейска ДАВНОСТ. И сигурно тя (драмата) ще продължи още дълги години.
При Вас нещата са ясни! Вие сте щастлив човек!Поздрави!

Напълно вярно. Много от нещата се предопределени от общи или взаимни положения, но това никога не отнема докрай възможностите за отделния човек, обратното, индивидуалнната сила може да се прояви само когато има какво да преодолее. Не твърдя, че всичко е възможно, но 99% от повтарящите се ситуации имат индивидуални решения, които могат да бъдат открити с повече или по-малко от обичайно приетото упорство. Но това няма как да стане, ако човек започне да търси причините за неуспехите първо у другите. Ако обаче има навика да ги търси първо у себе си, упорството му нерядко може да промени дори невъзможното, защото пред фактите и боговете мълчат, а тарикатеещите стават жалки.

Щерка ми е в САЩ и тези дни сподели, че е отегчена от нашенците там. Всички с които за последно се е видяла там са добре и доволни, но пък същите са се отказали от дипломите си и си бачкат почти какво да е за удоволствието да си купят "плазма" метър на два, айпод или как беше по-новото, доволни, но отпуснати, нашишкавели, отегчени, все още далеч от мисълта, че да влязат децата им в средната класа, трябва да завършат университет, което е много по-скъпо удоволствие от плазмата, че трябва да преодолееш отпускането и килограмите, защото в САЩ дебели са бедните, а за да си успешен, трябва да си организиран и стегнат, което си личи дори по двигателните ти навици и външност... но всеки си избира сам дали да поддържа мисъл, дух, тяло и умения, или да се наслаждава с часове на плазмата си, отпуснат и разплут на дивана като паша...

някои хора смятат, че е достатъчно да имат диплома с висок бал за да успеят, истината е че се изискват много повече качества - умението да убеждаваш, контактността, последователност, харизма, дисциплина и още много... Тези неща някои ги притежават по рождение, други придобиват, трети никога не могат да развият, защото не вярват в тяхната сила... Днес младите са много по-нахакани от нас и ако ние не прекършем качествата, които всяко поколение развива според времето в което се ражда ще разберем, че някои неща може и да не са толкова ужасни колкото изглеждат. Синът ми беше три годишен когато нямаше никаква срам, разхождахме се в градината, а той като видеше някой да яде нещо, отиваше да се запознае с него и го питаше дали няма до го почерпят. Аз направо си умирах от срам, чудех се какво ли си мислят хората, дали аз не го карам да го прави и му мърморех как не бива така, той обаче не ми вярваше, защото си завързваше контакти, нещо повече на следващия ден, онези "ощипаните" го търсеха по люлките за да си говорят пак и пак да го черпят. Така си остана открит и естествен и в градината, и в училище, а аз все още си умирам от срам, защото като ми каже "днес учителката ми купи сок, да не забравиш да й дадеш парите" и се виждам в чудо, дори се ядосвам на учителката, че не пресича този му лош навик, обаче тя все ухилена до ушите няма никакво такова намерение, дори напротив, защото той не забравя да си плати дълга, никога не забравя и има мярка в желанията си и начин да си поиска така, че този дето му дава да му дава с кеф и после връща жеста от себе си, като също ще сподели лакомствата си с този, който му е станал близък приятел без никакво значение дали е учител, президент или крал дори, за него всички са си просто хора...

това е много ценно умение, но както всяко друго, не е съвсем неуязвимо.

сам да си прави преценките, вдигнах ръце вече, особено като виждам как възрастни хора се вдетеняват покрай него, хубаво е, че ако преди не подбираше хората, то днес поне си има такива отношения само с тези, които счита за приятели. Много е особен, много, още от времето, в което пя в хора и смяташе учителката си за богиня, но когато тя го изгони, защото баща му й потърси сметка за някои сметкаджийски и не особено лицеприятни действия, промени мнението си за нея и никога не ни упрекна, просто каза "значи не ми е била приятел, жалко за нея" и като чуеш от 5 годишно хлапе тия думи, започваш да му имаш доверие за преценките повече... Аз мога само да го съветвам, той да решава дали да приеме съвета ми, не мога да се налагам, опитах, но нищо не постигнах...

Извинявай,kass!
Къде изчезна анонимен 25? Коментирам анонимно като теб, но можем да дискутираме всеки с името си. Очаквам те! Да не те е страх? Нали си чел Стария Завет? Или не си.

Жалкото е че е актуална!

знаеш ли когато задуха вятъра на промяната бях на 18 години и всечко с което разполагах бяха двете ми ръце и възможността да работя и работех каквото ми падне, нито ме осигуряваха, понякога не ми и плащаха, обаче това е, сменях работата и продължавах да си работя до хипер инфлацията през 96-та когато нямаше какво да се работи, после променихме това и пак почнах да работя, по Костово време си направих фирмата и си осигурих работата от която никой няма да ме измести и ще си плащам осигуровките, по царско пак работих, тогава най-много, толкова много работа имаше, че се чудех от къде да я захвана, но и това не ни хареса та го променихме, после тройната коалиция, сега пък ББ и така ще бъде докато съм жива, трябва само да работя и да водя бизнеса си според правилата и избора на народа, защото в моя си бизнес аз съм си и президента и премиера и моите решения зависи как ще се движи той. Днес се налага да съкратя над 60 % от разходите, по-зле е и от времето в което започвах, защото тогава поне разчитах на капаро за поръчките, а днес не знаеш кога ще си вземеш парите след като си я предал и дали ще ги вземеш въобще, но съм свикнала и с малко и с много, трябва само да остана на пазара и да работя и колкото изкарам - толкова, според това ще се простирам. Другата алтернатива е да се отчаям и да висна на площада чакайки вятърът на промяната да ми донесе поръчка, която ще ми осигури спокойствие за следващите няколко поколения, обаче може и да не дочакам, тъй че не ми се рискува.
Аз залагам на личния опит.

Както казах на уважаемия анонимен 25, има драмата ,но има и избор!Личен е!"Правилният" личен избор не те застрахова от "погрешният" общ -"Това е положението"-не е моя мисъл.В 26 си го казала !Бори се!За това, което можеш да направиш сам.То не е малко!Нека сме повече!
Иначе начина в 25 ме отвращава!Лично мнение.
Извинявай за анонимния коментар!
Надявам се, че разбираш ситуацията - описана е в Стария Завет.
Поздрави на баща ти!Приятна вечер.

Не съм. Аз съм разумен, коректен и упорит. И съм анонимен, за да не ме налазят плужеци, заради това твърдение. И тук и в реалния живот съм такъв. Трудно ми е, но и ми е жал за безволевите и безидейни мърморковци. Те са ми по-голямо бедствие от държавния рекет. Те го правят възможен.

"Въпросът за драмата на човека при избора на какво да заложи - личен опит или споделено познание с библейска ДАВНОСТ." - Личен опит със споделеното познание. Само едното от двете си е догма.

но и смел!"Щастието е за смелите!"!Поздрави.И си изтървал Е-то!Важно е!Много!
Аз съм за Аржентина!Сбогом!

Да де обаче всичко което си описал си е баш така, лекарите си водят прегледи в хола, учители частни уроци, майстори поправят или ремонтират без да ти издадат фактура и с доматите е така, млякото се изкупува на такава безценица, че вече няма смисъл да се гледат животни, а храните са наблъскани със заместители и са по-скъпи от европейски с истински продукти в тях, тъй че ако ти се струва, че народът харчи повече отколкото взима черно на бяло да знаеш откъде е цялата работа. Сивата икономика обаче не решава проблема и цялото мрънкане е точно заради това, че не могат да изкарат доходите си на светло, че които плащат данъци не виждат нищо насреща, защото всички останали консумират без да си платят, решението е много просто излизаш на светло и като видиш зора, променяш правилата, само дето е обратното вместо да променят правилата всички се скриват на тъмно. Ето с този пример няма да донесем светло бъдеще на децата си, защото те ще ни последват и омагьосания кръг се затваря... В сивата икономика няма нищо градивно, тя е на принципа "ден за ден"...

Поздрав!Дано събереш кураж някога.Името е важно!
----------------------
http://www.youtube.com/watch?v=nCAammZwyi8
----------------------
Sorry,kass!

Ако другите са крадци и убийци да станем като тях? Баща ти е умен човек(лично мнение), послушай го!Целта не оправдава средствата-стара истина!Важен е пътят!
Аржентина катастрофира! Тъжен съм! Ще го преживея.

Или променяш системата, или и ползваш дефектите. Времето на Робин Худ и Бойчо Огнянов е минало. Само Мунчо заплашва - Руссиян ща та заколи. Като се вземе предвид че я съм жив още 30-40 години, я не, нямам време за Мунчо. А колкото до "сивата икономика" - Колко са "светлите" доходи на държавниците ни.

и аз съм на тоя принцип, по-добре по стръмните пътеки, отколкото по лесните, защото там ще се сблъскам с лигльовци, а не ща :)...

и на мен я ми остават 30-40 години, я не, и не знам дали не ги профуквам в безсмислен оптимизъм, но тъй и тъй животът ми се приполови вече остават децата, нали знаеш те са втория ни шанс, та в тях ми е надеждата за да умра със затворени очи, че не съм се жертвала напразно, затова по правилата докъдето ми стигнат силите, защото игрите без правила свършват по някое време... Тъй, че я повече характер, кураж се иска, нали не сме някакви хленчещи сополанковци :):):)...

На много спомени и мисли ме наведе с примера и темата си.В това отношение съм носител на уникален опит и впечатления. Защото представите на баща ми за възпитанието се свеждаха до това, че възпитавания трябва да бъде подложен на възможно най-голям натиск и унижения. Просто дядо ми го хвърлял някога с въже от лодката на рибите в Дунава да се учи сам да плува, а баща ми беше дотолкова харесал този подход, че го беше превърнал в универсален и всеобхватен принцип. Благодарение на това се оказах най-настървено преследвания не само от баща ми в къщи, но и от учителите в училище. На улицата един бабаит Гройс много държеше да убеждава точно мен, че никой друг освен него не може да бъде властелина на махалата, а в междучасията пък един стокилограмов Илмаз ме блъскаше като шкембе в дерек, защото той не беше елмаз, а бракуван продукт на социалистическата образователна система и трябваше някак да оправдае присъствието си на училище по няколко години в един и същи клас. Така, преследван като империалист от всички възможни посоки, бях поставен в невъзможност дори да изкажа гласно недоволство от някой учител, или дори само да се усъмня в “прекрасните” му намерения спрямо мен дори, когато лично съм бил свидетел на най-недвусмислени доказателства за противното. Нямах дори идеята, че е възможно някой да ме защити от всички тези насреща ми. В края на краищата, за няколко месеца едеждевен бой от Илмаз заякнах дотолкова, че започнах да обръщам битките в моя полза и сам да го заклещвам на чина по гръб, докато започна да спазва почтителна дистанция от мен, Гройс престана ме следва с настояването си да бъде властелин на махалата, а някои от учителите ми почнаха да губят самообладание, когато по самоинициатива се справях първи със заданията им за “силните ученици”, които бяха удостоили с този статут и внимание главно заради усилените совалки и взаимоотношения с родителите им, а аз нахално се вмъквах в тази групичка въпреки посредствените си оценки и баща ми, който не стъпваше на родителска среща, но срещнеше ли на улицата познат учител, не пропускаше да му се оплаче колко съм опасен, лош и направо – непоправим. Самостоятелното ми справяне с всевъзможни конкуренции беше такава неизбежна необходимост, че не правех разлика за какво става дума, и така по навик и без специална подготовка, се оказах по-добър и от отдавна наложили се майстори на шаха в училище, които прегазих безапелационно от първото си състезание и се наложих като капитан на отбора за градските първенства. Най-голямата изненада изживях на градска олимпиада по физика, където смятах, че съм попаднал супер случайно, а когато не искаха да ни пуснат да участваме заради липса на досттъчно места, отличниците от училището ми, които сигурно съм тормозел немалко, направиха специална демонстрация, обявиха ме за “най-добрия” и наложиха да бъда допуснат да представлявам училището вместо тях. Всичко това щеше да бъде немислимо, ако не бях подложен на безброй унижения и ми беше позволено да се оплаквам.

kass, посланието ми беше, че дори да хвърлиш една обувка се иска кураж и смелост.Анонимно не става!За да промениш и малка част от света около теб се иска много повече!Пътят е предизвикателство!Да го посрещнем ! ДОСТОЙНО! Радвам се, че го споделяш!
Лигльовци има много-аз ги избягвам, когато не са много нагли, разбира се!Светът е шарен!Което е чудесно!

:):):)...
Навремето пък на мен все ми внушаваха колко голям плюс за човека е да е стеснителен и скромен. Минимум по три пъти трябваше да откажа бонбон преди нерешително да протегна ръка и да си взема със зачервени от срам бузи. Все си представях и моето дете такова, обаче уви, съвсем друг е. Днес отивам при клиент с най-любезния и официален език, делова както си му е редът и виждам как отсреща ме гледат странно и с недоверие. От както обаче малкия излезе във ваканция и го взимам с мен понякога завързах доста контакти, той просто си говори най-приятелски с тях, че даже и вицове им разказва :) и контактите стават много лесно. Той няма нужда да се бори за лидерство или да тормози някой за да си защити позициите, той просто го получава даром, макар че сега в училище взе да се озорва и харизмата и веселите закачки да не минават, да не говорим за конкуренцията на пианото, защото има по-добри от него. Тъй или иначе човек претърпява твърде много унижения в живота си, от несподелена любов до това да му откажат, през първите провали и т.н. Тъй че нека се пери щом е много опън, от малко наранени чувства няма да умре, когато представите му за себе си се разбият един ден. Родителите могат да унижават децата или просто да ги оставят сами да се оправят с унижението но от него никой не е избягал и само от това колко си чешит зависи дали ще развиеш комплекси и ще се пречупиш или ще се научиш да избягваш възможността да бъдеш унижен...

"Това, което не ме убива, ме прави по-силен!" - по памет.ИЗборът нека е негов!Има цена- като всички стойностни неща!
Здраве и късмет на сина ти!
Надявам се, че някога ще поговорим( или поспорим) очи в очи с теб!По искренно е! Надявам се, че не съм те оспамил !
Приятна вечер!
Поздрави, vmir!

Мразя модерацията!Като клетка е.Но пази от насекоми!И премахва съмнения.От анонимни, които сменят системата.И крещят!Не съвсем, разбира се.Опитай- временно .Знае ли човек?

Комунизмът не си е отишъл. Как можеш да кажеш че си е отишъл, при положение че предишното правителство си беше на комунягите?