Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2010 12:49 - Унижението
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 43315 Коментари: 111 Гласове:
56


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Странно как няколко думи или коментар могат да предизвикат у мен такива размисли, че да напиша цял постинг. Унижението е едно от най-неприятните неща, които могат да се случат на човек, обаче никой не го е избегнал. Всеки един от нас е бил унижаван по един или друг начин, в малка или голяма степен, защото ние всички имаме кусури и си го знаем, но някак ни е неприятно да разберем, че някой ги е забелязал. Прости или умни, красиви или грозни, високи или ниски, дебели или слаби всички сме били унижавани и душата страда ли страда. Е, някои хора ще свикнат да бъдат унижавани и ще търпят безгласно, други ще си го изкарат на по-слабите от тях, трети ще положат всички усилия за да избегнат възможността отново да се озоват в подобна ситуация като коригират или прикрият значително онези неща, които са повод за унижението. Днес имаме чувството, че държавата ни унижава, обаче и ние не й оставаме длъжни и по всеки повод й го връщаме, няма как чувството е неприятно, трябва да намерим начин да му се противопоставим или ще изпушим тотално. Обаче унижавайки я, отново унижаваме себе си, защото това си е нашата държава. Нещо от типа на детето чиято майка е много дебела, или семейството бедно, или бащата пияница и другите му се подиграват за това, обаче какво да се прави, не може да си избере родителите, такива му се паднали и ей на упреква ги, избива чивии, не може да понесе присмеха и мечтае да порасне за да избяга някъде, възможно най-далече и да скъса с неприятния спомен от детството. Така е децата са жестоки в откровението си. Обаче ей на унижението не спира до там, после се почва следващото, жените, безмилостни са, така могат да унижат мъжа, както никой друг, откази, присмех и винаги някой по-добър от теб, по-богат, по-красив, по-отракан, който ще му измъкне голямата любов под носа, как да не им го върнеш, унижавай ги жени са, а това значи враг. Въпреки всичко обаче все ще се намери някоя, която да му стане жена, но се почват следващите унижения, колко добър съпруг си, родител, колко печелиш и какво носиш в къщи и мамка му пак унижения. Няма отърване ей. Ами колегите на работата? Ами контрольора в рейса? То верно си без билет, ама трябва ли да разбере целия свят? Жестоко е и душата страда ли страда. Кому е нужно всичко това, не може ли да се зачете достойнството на човек? Не може! Защото така няма да станеш достоен човек, трябва да се впишем, няма как, иска се да се разбира унижението като необходимост за да се преборим, да се изправим срещу страха, то е предизвикателство, което ще ни амбицира, тежко на този който се уплаши от него, защото никога няма да може да избяга, унижението ще го следва навсякъде, защото има голяма сила и иска да си я налага върху теб.   Колко ревнив е българина, колко обидчив когато някой унижи народа му или държавата му, някой чужденец, който не разбира… И какво сега малки сме, бедни сме, мръсно и неуредено е, но трябва ли да ни унижават? Трябва! А пък ние ако не искаме - да им отнемем повода да го правят. Да ама не, защото се иска здраво дупе, по-добре е да ревнем, да си го върнем някому, да отмъстим, отдушници много – роми, педерасти, дебели, болни… дал Господ много… ако не ни е интересно, давай срещу който се падне - работника, съседа… огледайте се има… стига да те стяга шапката достатъчно. Обаче каквото и да направиш, то пак ще те застига, дотогава, докато не изкорениш източника, докато не се изправиш срещу него, докато не стигнеш нивото, в което никой да не може да те унижи, защото няма да има повод, няма да има почва за това. И ако днес се гневиш, че някой те унижава, теб, народа ти, детето ти… имай предвид, че се гневиш на себе си и не забравяй, че никой не е съвършен, просто някои не се страхуват от унижението!



Гласувай:
56



Следващ постинг
Предишен постинг

1. botyo - В дълбокото се гмурка мисълта ти...
04.07.2010 13:01
В дълбокото се гмурка мисълта ти!Когато не си плевим градината плевелите не прощават.Поздрави!
цитирай
2. tili - Срещу унижението помага присмехът.
04.07.2010 13:36
И към себе си в това число. Самоироничният британски хумор и мошеническите историйки за Хитър Петър. Не мамим другите, мамим себе си на едро и на дребно, а те ни гледат сеира. Екзотично някак...
Поздравления за поста!
цитирай
3. sparotok - унижение
04.07.2010 13:37
Хубав постинг, проникнала си в същността на проблема, разбрала си как работи машината на злото!

Най-важното е, че осъзнаваш какво е лекарството - "докато не изкорениш източника, докато не се изправиш срещу него, докато не стигнеш нивото, в което никой да не може да те унижи, защото няма да има повод, няма да има почва за това".

Много трудно е обаче да спреш порочнияг кръг на нанасяне на унижения, много е трудно да сложиш прът в колелата защото прътът е твоята собствена ръка. Когато теб са те унижили и са ти причинили болка, едно малко злобно гласче, скътано в тъмните ъгълчета на душата ни казва - Трябва да си върнеш!

Казармата изкарах в специалните части, беше един малък ад! Доста момчета не издържаха, а повечето от тези, които издържаха се озлобиха неимоверно. Това бе в следствие на всекидневните унижения и побои от страна на старите войници, първата година си е тежка.

Аз и приятелите ми обаче си обещахме един на друг, когато стане време да обучаваме млади войници в никакъв случай да не ги унижаваме. Така и направихме. Припадали са от бягане и лицеви опори, но аз бях заедно стях, лежах в кал и тиня заедно с тях, разкървяваха ми се лактите защото лазех заедно с тях ( а не им крещях от растояние). Физически бяха свръх натоварни, но психиката им се запази, никой не бе подигран и унижен.

Оформи се прекрасен взвод, момчетата бяха сплотени, държаха един на друг и уважаваха мен и останалите сержанти. Изчезна омразата между наборите.
На мен също ми бе добре, неспокойствието и скърцането със зъби от първата година го нямаше.

Ядосвал съм се, когато младите ми войници пъшкаха - Не мога повече...
Идвало ми е да им извикам - А бе вие знаете ли нас как ни тормозеха!!!...
Признавам, че понякога съм изпадал в изкушение само за няколко часа да им предам същия терор на който аз съм бил подложен ( естествена реакция)...но слава Богу успявах да се овладея....и останах човек.
цитирай
4. cefulesteven - Много добре го описа за казармата. ...
04.07.2010 13:42
Много добре го описа за казармата. Предаваше се, като щафета, а ако някой спре порочния кръг, гледа му се от страни, като на проявяващ слабост, а тогава е необходима най-голямата сила. Да устоиш. А казармата един умален модел на живота и с изострени черти, всичко което и навън си го има.
Стремя се, стремя се да не правя на другите онова, което би ми било неприятно да правят с мен.
цитирай
5. mayakulisheva - унижени и оскърбени
04.07.2010 13:46
Ами нека се отърсим от това, като променим сами страната си...Защо трябва да чакама това от политиците - те не се интересуват от друго освен от собственото си добруване...Вижте какво правят в Мексиканския залив - сами отиват "без стотинка" да почистят пеликните, сами реализират идеите си за прекъсване на достъпа на петрола до крайбрежието...И там има тежка бюрократична система, която пречи.Но те са се обединили и ще спасят земята и океана си...Ще видите.
цитирай
6. анонимен - ИНТЕЛЕКТА...... Е ВСИЧКО!
04.07.2010 13:50
АКО СИ УМЕН И ИНТЕЛИГЕНТЕН....МНОГО НЕЩА ЩЕ ПРОУМЕЕШ И ЩЕ РЕШИШ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ, БЕЗ ДА ГИ ПРЕХВЪРЛЯШ НА ДРУГИТЕ ....ЩОТО Е ПО-ЛЕСНО....!
ВЪПРОСА Е:....ИСКАШ ЛИ ДА СИ ТАКЪВ.....ИЛИ ИСКАШ ДА СИ ОСТАНЕШ МАХЛЕНСКИЯ ПИЯНИЦА,ТЪПУНГЕР И ЛУМПЕН -ДВИЖЕЩ СЕ ПО НАКЛОНЕНАТА ПЛОСКОСТ НА..... ЛЕСНОТО,ЕЛЕМЕНТАРНОТО И БЪРЗОТО В ЖИВОТА!
цитирай
7. miaa - Здравей Kass! Поздрави за актуалния постинг!
04.07.2010 13:57
Много те харесвам, макар и виртуално!За мен ти си умно момиче, емоционално и много истинско! И не на последно място талантливА! Истина е! Изненадана съм,че си разваляш настроението от думи, коментари от виртуални образи зад ник или от анонимен...Не се хващай за думите.реално погледнато ти не познаваш тези хора! Виртуалният свят може да те изненада , с хубави емоции и с неприятни преживявания. Но той не е обективен! Аз не се влияя от настроенията и предизвикателствата в положителен или отлицателен случай. Никога. Тук съм в този лителатурен сайт за да научанещо хубаво..Радвам се, че имам виртуални приятели, като теб. И при мен в блога има анонимни, които се крият зад анонимността и ме обиждат, цинични, подигравателни понякога,невъзпитани, това и целят вероятно!Винаги апелирам към тях, че ако имат ник ще бъдат по- искрени , естествени и открити. По- важното е какви сме в реалния свят! Повече боли, когато ни унижават близките и роднините, тези на които държим! Тогава е непоносимо...Унижението е признак на слабост и безсилие! Говоря за междуличностните отношения в реалния живот. Един умен човек, който има ценноста система, никога не би унижил.Не би се възползвал и от силата си, ако я има.Под достойнството му е. Дори многократно да е бил унижаван и обиждан. Единстеният начин да се справим с такъв човек е да го подминем с безразличие. По- скоро той има нужда от внимание и помощ! За жените не съм съгласна с твърдението, че гледат само материалната изгода! Жената, която се обича и цени себе си, има морал/ не само в сексуален аспект/, ако трябва ще обърне гръб на всичко , и ще продължи напред.С много обич те приветствам и ти пожелавам хубав и усмихнат ден!
цитирай
8. kass - botyo
04.07.2010 14:08
Плевелите, не знам дали има такива, ние сме унижен народ от векове и затова сме задръстени с комплекси, ако спрем да се страхуваме от униженето:
беден съм, но честен
дебел съм, но достоен
грозен съм, но кадърен и т.н и т.н. ще разберем, че има антипод на болката от нараненото достойнство. За тази цел обаче, трябва да се изправим срещу нея, да отстраним поводите, да се самоусъвършенстваме ежедневно и да добием самочувствието, което ще е оръжието ни срещу унижението...
цитирай
9. kass - tili
04.07.2010 14:11
Срещу унижението помага самооценката, реалната обаче...
цитирай
10. kass - sparotok
04.07.2010 14:17
Машината на злото работи там, където комплексите са много, ще се мъчи да ни пречупи, но този, който й се противопостави ще стане много устойив и силен психически, това обаче иска много труд и дори истинско преживяване на болката, решиш ли, че не ти пука, значи ти предстоят още много сблъсъци с унижението...

В казармата психологията е друга, там подготвят войниците за реалния ужас във войната, а по време на война униженията са неимоверно много, всякакво човешко достойнство се загубва. Отделен е въпроса дали ще има в бъдеще чак такива войни, дали си струва учебния процес да бъде толкова тежък, но това само военните знаят...
цитирай
11. botyo - За плевелите в нашата си градинка ...
04.07.2010 14:20
За плевелите в нашата си градинка говоря и аз.За комплексите и поводите.Нещо не се разбрахме май!?
цитирай
12. kass - cefulesteven
04.07.2010 14:21
"А казармата един умален модел на живота и с изострени черти, всичко което и навън си го има. "

Дано не е умален модел, защото там никой няма избор, има строги правила за времена на смърт и разруха, където от устойчивостта на психиката зависи живота на много хора.
цитирай
13. kass - mayakulisheva - унижени и оскърбени
04.07.2010 14:22
няма да бъдем, а ко сме достойни...
цитирай
14. kass - анонимен - ИНТЕЛЕКТА...... Е ВСИЧКО!
04.07.2010 14:24
абсолютно съм съгласна.
Поздрави!
цитирай
15. kass - miaa
04.07.2010 14:27
Благодаря ти Миа, но от други мисли ми дойде идеята за поста:

"На много спомени и мисли ме наведе с примера и темата си.В това отношение съм носител на уникален опит и впечатления. Защото представите на баща ми за възпитанието се свеждаха до това, че възпитавания трябва да бъде подложен на възможно най-голям натиск и унижения. Просто дядо ми го хвърлял някога с въже от лодката на рибите в Дунава да се учи сам да плува, а баща ми беше дотолкова харесал този подход, че го беше превърнал в универсален и всеобхватен принцип. Благодарение на това се оказах най-настървено преследвания не само от баща ми в къщи, но и от учителите в училище. На улицата един бабаит Гройс много държеше да убеждава точно мен, че никой друг освен него не може да бъде властелина на махалата, а в междучасията пък един стокилограмов Илмаз ме блъскаше като шкембе в дерек, защото той не беше елмаз, а бракуван продукт на социалистическата образователна система и трябваше някак да оправдае присъствието си на училище по няколко години в един и същи клас. Така, преследван като империалист от всички възможни посоки, бях поставен в невъзможност дори да изкажа гласно недоволство от някой учител, или дори само да се усъмня в “прекрасните” му намерения спрямо мен дори, когато лично съм бил свидетел на най-недвусмислени доказателства за противното. Нямах дори идеята, че е възможно някой да ме защити от всички тези насреща ми. В края на краищата, за няколко месеца едеждевен бой от Илмаз заякнах дотолкова, че започнах да обръщам битките в моя полза и сам да го заклещвам на чина по гръб, докато започна да спазва почтителна дистанция от мен, Гройс престана ме следва с настояването си да бъде властелин на махалата, а някои от учителите ми почнаха да губят самообладание, когато по самоинициатива се справях първи със заданията им за “силните ученици”, които бяха удостоили с този статут и внимание главно заради усилените совалки и взаимоотношения с родителите им...

целия, в предния постинг!
Поздрави!
цитирай
16. cefulesteven - "А казармата един умален м...
04.07.2010 14:29
kass написа:
"А казармата един умален модел на живота и с изострени черти, всичко което и навън си го има. "

Дано не е умален модел, защото там никой няма избор, има строги правила за времена на смърт и разруха, където от устойчивостта на психиката зависи живота на много хора.



Най-добрата разработка на всички времена, относно свободата на избора: "Екзистенциализмът е хуманизъм", Жан-Пол Сартр, пише по време на задължителна военна служба, тезата с едно изречение: винаги има избор. Не приемам всичко за чиста монета, но в казармата наистина има далеч повече свобода, отколкото може да се предположи, избора е и по-изчистен.
А това, което е писал Спарток, наистина не е въпрос толкова до правила, колкото до лично отношение върху достойнството и унижението.
Но наистина, гледам изобщо на казармата, като на един умален модел на живота. Като гротесков модел, разбира се. В който липсват много черти и нюанси, за да се изострят други черти.
цитирай
17. kass - botyo
04.07.2010 14:30
:):):)
с малко обяснения ще се разберем ;)...
цитирай
18. kass - cefulesteven
04.07.2010 14:38
Заня Стеф, че в казармата има излишен тормоз над новобранците, това е кръговратът и най-вече мъжките взаимоотношения, които сякаш са кодирани да бъдат такива, това, което е описал Спароток е за онези, които наистина мислят над това кое, как и защо се случва и нужно ли е да го има, може ли или не може човек да постигне резултати уважавайки другите и т.н., онези които се борят срещу унижението като не му дават храна да се развива, но малко са, малко се изправят срещу наранените чувства, повечето търсят отдушник...
цитирай
19. анонимен - kass,
04.07.2010 14:46
обикновено интелигентните и мислещите са по-чувствителни на тази тема. Дебилите и дебелокожите душевно няма как да ги засегнеш.
Унижаващият е по дифолт простакът с някаква временна власт, който показва мускули, избивайки нещо, свои комплекси или проектира върху унижавания своите слабости и провали, от които е изнервен.
Освен с тази си временна власт, с нищо друго всъщност не е повече от останалите.
цитирай
20. kass - animo
04.07.2010 14:57
Унижаващият е винаги най-наранения, застрахова се, атаката най-добра самозащита. Чувствителните ги боли, но не се страхуват, защото знаят, че такъв е живота, тихичко страдат и избягват контактите с тези, които ги нараняват, дебилите обикновена са с нереално висока оценка за себе си, но не са страшни на принципа "каквото повикало - такова се обадило" ще отрежат мераците на този, който е дошъл да им се пери. Силните, ще извлекат полза, ще се запитат защо им се случва всичко това, ще коригират онова, за което смятат, че има резон и ще отстранят всеки повод да попаднат отново в подобна ситуация и ако някой ги унижава просто ей така от лошотия, безпогрешно ще разпознаят мотивите и ще се противопоставят по начин, от който онзи много коравия, много психически устойчивия ще се набъка с такива комплекси, че няма да посмее да тормози никой повече...
цитирай
21. анонимен - Права си, kass.
04.07.2010 15:06
И все пак зависи от ситуацията, от момента, дали ще си слаб, силен, устойчив психически. Трудно е, понякога не можем да сме, каквито ни се иска или трябва (трябва е много относително понятие).
цитирай
22. kass - animo
04.07.2010 15:14
Не можем, но не е нужно, никой не е умрял от малко наранени чувства, въпроса е да знаем, че това е част от живота и трябва да се научим да се справяме...
цитирай
23. vmir - Привет, Kass,
04.07.2010 16:28
Радвам се да видя, че от предишната ни дискусия си разширила и прехвърлила погледа така добре върху проявите на унижението изобщо. Във възприемането на унижението е ключът и кодът към бъдещето и възможностите, които животът предлага. Аз съм съгласен практически с всичко, което си написала по въпроса и ми е трудно да се начудя защо мнозина не обърнат по-сериозно внимание на този проблем, след като толкова много зависи от него.

Според мен, прибързаната неподходяща реакция на опита за унижение не е израз единствено на интелект, както казаха някои, но и на обремененост със страхове от разкриването на нещо грижливо пазено. Ако някой използва обидно обръщение без повод, това говори повече за него, отколкото за обекта на обръщението. Ако несъзнателно съм дал повод за такова обръщение, няма причина да се сърдя на такъв човек, защото той ми прави услуга, че ми обръща внимание на грешката, дори да е ехиден и подигравателен. За да се поддам, остава много да ме е страх, че ще ме разкрият пред всички с нещо, което не искам останалите да знаят. Но, ако нямам тайни и скрити намерения, такава реакция отпада, от което следва, че в агресивността се крият корист и манипулация.

Друго за отбелязване е, че понасянето на унижението е свързано с основната библейска добродетел смирение, която дава изключително важна гледна точка към проблема и е основа на един много различен светоглед, от онзи на първосигналните реакции, който неправилно се смята за единствено спонтанния. Всъщност, във въздържаността може да има не по.малко спонтанност защото, ако не отговориш подобаващо на жестокия унизителен удар, може да е и защото спонтанно си приела, че ситуацията си има различно обяснение от привидното. (А какъв е смисъла да се изпозастреляме преди да сме се сетили за недоразумението или провокацията?)

Много и все важни неща могат да се добавят, но мисля, че и сега е ясно, че унижението е освен друго, и един незаменим мотив да се разберат нещата и да се намерят отдавна търсени решения. Неслучайно е казано, че "ситият на гладния не вярва", поне заради усещането си заслужава да понесеш някои неща, вместо да се правиш на всизнайко.

Поздравления! :)
цитирай
24. kass - vmir
04.07.2010 17:03
Има различни видове унижения, едно е строг, но справедлив, друго чиста лошотия. Лошотията е присъща на слабите. В детството си се сблъскваме с най-многото унижения, подигравките са съвсем открити, още в тези години разбираме, че трябва да си извоюваме позиция в детското си общество, да скрием онези неща от нас, от които самите ние се плашим и бавно, но сигурно да ги отстраним. Сещам се за онова писмо на детето, което оставя преди да се самоубие: "аз съм този, който ме унижаваше, който ме мачкаше, на който се подиграваше...", твърде болезнен пример за това колко суров е света на децата. на всички ни се е налагало да търсим начини да се измъкнем и виждайки какво се случва с примирените някои избират да демонстрират сила, други знания, трети оригиналност и групичките на аутсайдерите и готините е налице. Но колкото и неприятно да е, това е животът и трябва да гледаме на този проблем със съзнанието, че е неизбежен. Каквито и хора да се изградим, всичко ще започне от най-суровия период - детския, там ще натрупаме най-много комплекси, ще насъберем лошотия, ще разберем че лиготиите от вкъщи не вървят, че никой не ти цепи басма и че всичко е жестока конкуренция. Разликата е, че в детството грешките са простени, а извън него носиш тежки последици...
Поздрави!
цитирай
25. vmir - 24. kass,
04.07.2010 17:24
kass написа:
Има различни видове унижения, едно е строг, но справедлив, друго чиста лошотия. Лошотията е присъща на слабите. В детството си се сблъскваме с най-многото унижения, подигравките са съвсем открити, още в тези години разбираме, че трябва да си извоюваме позиция в детското си общество, да скрием онези неща от нас, от които самите ние се плашим и бавно, но сигурно да ги отстраним. Сещам се за онова писмо на детето, което оставя преди да се самоубие: "аз съм този, който ме унижаваше, който ме мачкаше, на който се подиграваше...", твърде болезнен пример за това колко суров е света на децата. на всички ни се е налагало да търсим начини да се измъкнем и виждайки какво се случва с примирените някои избират да демонстрират сила, други знания, трети оригиналност и групичките на аутсайдерите и готините е налице. Но колкото и неприятно да е, това е животът и трябва да гледаме на този проблем със съзнанието, че е неизбежен. Каквито и хора да се изградим, всичко ще започне от най-суровия период - детския, там ще натрупаме най-много комплекси, ще насъберем лошотия, ще разберем че лиготиите от вкъщи не вървят, че никой не ти цепи басма и че всичко е жестока конкуренция. Разликата е, че в детството грешките са простени, а извън него носиш тежки последици...
Поздрави!


Да, различни са униженията, не по-малко различни са начините, по които ги възприемаме. На 13 годишна възраст имах възможността да преживея 4 дневна кома поради неуспешен опит за самоубийство. Видях нещо смайващо и поучително - след изписването ми от болницата, ме разтовариха като чувал в къщи, и за да не губат нито минутка, отпрашиха към морето с пълна газ. А още имах сериозни проблеми с равновесието. Както и да е, стана ми доста интересно, че не им трябвах в такова състояние поне, за да ме овикват от грижа за мен, разбира се...

По-късно баща ми кипеше от възмущение, че нямам срам да сядам на "чуждата" маса (всъщност неговата) въпреки, че още не бях приключил с образованието си. Но, живота е велик учител, и сега баща ми е принуден сам да разчита на милостта и благотворителността на хората, след като никога не е бил милостив и съпричастен към страданията на околните.

Естествено, че след такива уроци, много от обичайните ежедневни безспокойства ще изглеждат като бели кахъри.
цитирай
26. анонимен - Много повърхностно!
04.07.2010 17:28
Дали си дебел или слаб, красив или грозен, богат или беден, умен или прост - от такова "унижение" Душата никак, ама никак не страда. Това са бели кахъри, описани по възможно най-баналния начин!
Страда единствено суетата в желанието си да бъде харесвана.
А децата, споменати в пейзажа на картината е всеизвестно, че в болшинството си преодоляват бързо във времето подобни подигравки, за разлика от онези другите, свързани с физическото наказание, насилване, изнасилване, тормозене и прочие унижение, за което няма написани две думи поне. Травми, които оставят отпечатък върху психиката за цял живот. И това е голямата трагедия в Блъгария! Само Душа, чиито очи плачат с кървави сълзи, страда в истинския смисъл на думата и винаги ще потръпва скована от болка и страх, за разлика от нелогичния край при авторката, добре че коментарите позамазват клишето!
цитирай
27. kass - vmir
04.07.2010 17:51
така е, дори не ми се започва темата родители - деца, че да не казвам какви сурови уроци съм научила от тях. Животът наистина е най-големия учител...
цитирай
28. kass - 26. анонимен
04.07.2010 17:58
Ако беше чел малко по-внимателно щеше да разбереш, че всъщност не това е акцетента дали си дебел или слаб, а че независимо какъв си си подложен на унижения, щото ако някой си мисли, че мис свят не е претърпявала унижения, от сега да му кажа, че греши. Всичко по-нататък в коментара ти изхожда от неспособността ти да вникнеш в казаното, защото не външността ти е бичът и повода за унижението, а точно описаните от теб неща... и като започнеш с бягството, обаче няма как да избягаш, понеже унижението е вътре в теб, тъй като ти си тоя който го преживява, не онзи който те е унижил, набил, изнасилил и прочие, носиш си го и ако не се изправиш срещу него и ако не се пребориш няма никога да се отървеш, винаги ще ти се струва, че всички и всичко правят само едно - да те унижават... И няма никакво значение дали смирено ще наведеш глава или ще си го изкараш на друг, от значение е само едно - дали ще намериш сили да го пребориш...
цитирай
29. evrazol - +
04.07.2010 17:59
"И какво сега малки сме, бедни сме, мръсно и неуредено е, но трябва ли да ни унижават? Трябва! А пък ние ако не искаме - да им отнемем повода да го правят."

В този смисъл ако сам не се унижиш, няма как да го направят другите.
цитирай
30. kass - evrazol
04.07.2010 18:07
чувството за достойнство е толкова силно, че няма как да не реагираш на всяка подигравка по най-остър начин :), обаче добре е да не даваш поводи за подигравки ако си толкова честолюбив...
цитирай
31. malkiatprintz - Напълно съм съгласен, Касс, но има и ...
04.07.2010 18:08
Напълно съм съгласен, Касс, но има и един друг момент: един голям непукист обикновено трудно бива унижен, защото го кара на принципа - "майната им, много им разбира главата", и си прави каквото си е решил, без да му пука от мнението на другите. Поради това той не чувства унижение. Тогава той приема себе си такъв, какъвто е, което по принцип е добре, но пък по този начин може да не се развие изобщо от нивото на което е, каквото и да е то. Има разлика между осъзнатото преодоляване и надскачане на униженията и непукистичното им прескачане. Разликата е тънка, но е съществена.
цитирай
32. анонимен - ИНТЕЛЕКТА ....Е ВСИЧКО!
04.07.2010 18:11
ВСЕКИ ИНТЕЛЕКТ, СИ ИЗГРАЖДА СИСТЕМА НА ЗАЩИТА И ПОДХОД КЪМ АГРЕСИЯТА!

АКО НЕ СЕ ЗАЩИТАВАШ--ВСЕКИ ЩЕ ТЕ СМЯТА ЗА СЛАБ И ГЛУПАВ!
НЕ СЕ ЛИ ЗАЩИТАВАШ--НЕМИНУЕМО СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ПОДОБИЕ НА ЧОВЕК,ПЪЛЕН С ОТРИЦАНИЯ И ИЗКРИВЕНО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА!
ТОТАЛНА, ДЕФОРМАЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО!

ЗАЩИТАТА , БИВА :АКТИВНА И ПАСИВНА!
ТИ КАСС.....КОЯ ПРЕДПОЧИТАШ??!!!
цитирай
33. miaa - към Анонимен 26 И 32 Абсолютно съм съгласна с коментара ИМ! Единствено се разграничавам от отношението НА АН.26 към Кass по повод постинга й!
04.07.2010 18:12
Искам само да добавя още нещо важно.Има една източна мъдрост"Който поема върху себе си съзнателно и чуждото унижение, е годен да управлява светът!"Смисълът на преживяването на унижението е в пречистването на същността ни от гордостта и деформираното ни самомнение. Човек не бива да бяга от унижението , ако му се случи и да се затваря в себе си.Често плащаме с унижение за да запазим честта си.Важното е да се освободим от душевната болка , ако ни се случи и да приемем всичко , като един урок, който е трябвало да научим!Важното Е ДА НЕ ГУБИМ ЧУВСТВОТО СИ ЗА РЕАЛНОСТ И , АКО В БЪДЕЩЕ НИ СПОЛЕТИ НЕЩО ПОДОБНО ДА БЪДЕМ ПОДГОТВЕНИ ЗА ТОВА! БЛАГОДАРЯ ТИ KASS ЗА ХУБАВОТО ЕСЕ.!
цитирай
34. malkiatprintz - И един цитат от Сенека ;) &qu...
04.07.2010 18:14
И един цитат от Сенека ;)

"Най-нещастен от всички е онзи, комуто никога никаква беда не се е случвала. Нека всичко да му е идвало както го е искал, нека да му е идвало преди да го е поискал, все пак зле са отсъдили за него боговете: не им се е видял достоен да победи някой път съдбата, която избягва всеки страхливец, сякаш казва: “Какво, този да избера за противник? Та той веднага ще се предаде. Не е нужно да разгръщам за него цялата си мощ. При една лека заплаха ще отстъпи, не може той да понесе лицето ми. Аз търся другиго, с когото мога да стъпя в двубой: срамота е да се сражаваш с човек, готов да бъде победен.”

Писал е доста по темата, човекът...
цитирай
35. анонимен - Ама ти вярваш ли си на тези глупости?
04.07.2010 18:23
kass написа:
Ако беше чел малко по-внимателно щеше да разбереш, че всъщност не това е акцетента дали си дебел или слаб, а че независимо какъв си си подложен на унижения, щото ако някой си мисли, че мис свят не е претърпявала унижения, от сега да му кажа, че греши. Всичко по-нататък в коментара ти изхожда от неспособността ти да вникнеш в казаното, защото не външността ти е бичът и повода за унижението, а точно описаните от теб неща... и като започнеш с бягството, обаче няма как да избягаш, понеже унижението е вътре в теб, тъй като ти си тоя който го преживява, не онзи който те е унижил, набил, изнасилил и прочие, носиш си го и ако не се изправиш срещу него и ако не се пребориш няма никога да се отървеш, винаги ще ти се струва, че всички и всичко правят само едно - да те унижават... И няма никакво значение дали смирено ще наведеш глава или ще си го изкараш на друг, от значение е само едно - дали ще намериш сили да го пребориш...



Добре съм го прочел, явно другите не, за да мислят като теб, но то си е обяснимо при вас! Я виж колко пъти си използвала "душата страда ли страда". Така си изместила смисъла на страданието от унижението, че какво да ти обяснявам, че не можеш никога да избягаш от жестокия спомен, камо ли пък да се Бориш с миналото, не можеш да се Отървеш, защото няма как, ама ти си драскай на воля, блогът си е твой, Клишетата също!
цитирай
36. kass - malkiatprintz
04.07.2010 18:25
и най-големия непукист е бил унижен и се е чувствал такъв, срамувал се е и ронил сълзи тайно, а пред хората - непукист, защитна реакция от типа "унижавай ме, не ми пука, аз си знам, че го правиш от злоба"... Не знам кое е по-добре, зависи от унижението, могат да ти направят забележка след часа, могат и да те изправят пред целия клас и саркастино да те сочат с пръст...
цитирай
37. kass - 35. анонимен
04.07.2010 18:33
Че какво страда, ако не душата бе човек, раните знаеш ли колко бързо зарастват? Какво друго е наранено ако не достойнството или ти имаш друг поглед върху нещата? "Не можеш да се отървеш щото няма как", тъй ли мислиш, аз пък може да съм се отървала от някои лоши спомени, не казвам че съм ги забравила, отървах се от въздействието им. Бягай, дано избягаш или живей живота си като омерзен - твоя воля, обаче знай, че всичко е въпрос на воля и сила, всичко, питай оцелелите от лагерите, питай изнасилените затворници, ако не можеш да срещнеш такива намери форуми на жертви и чети как се справят хората като им дойде на главата и нямат друг избор, как преоткриват живота и Бога и много други неща...
цитирай
38. malkiatprintz - Ако беше чел малко по-внимателно ...
04.07.2010 18:34
анонимен написа:

Добре съм го прочел, явно другите не, за да мислят като теб, но то си е обяснимо при вас! Я виж колко пъти си използвала "душата страда ли страда". Така си изместила смисъла на страданието от унижението, че какво да ти обяснявам, че не можеш никога да избягаш от жестокия спомен, камо ли пък да се Бориш с миналото, не можеш да се Отървеш, защото няма как, ама ти си драскай на воля, блогът си е твой, Клишетата също!


Пич (да речем), от миналото не можеш да избягаш, но като си решил да се самосъжаляваш и да живееш с него, това е твой избор. По някакъв начин трябва да се справиш с това, иначе винаги ще ти тежи като воденичен камък. Ние можем и да си "драскаме", но поне го правим с мисъл. Радвам се, че Слънцето ни огря в твое лице :) Сега е моментът да решиш дали да се почувстваш обиден, или да приемеш, че - поне повечето - от хората, които имат различно от твоето мнение не "драскат".

Касс, вярно е, ноооо... познавам един-двама такива непукисти, че нарпаво... като каменни пирамиди :)
цитирай
39. kass - miaa
04.07.2010 18:34
Благодаря ти.
цитирай
40. kass - 32. анонимен
04.07.2010 18:40
Защитата ми е според случая, понякога пасивна, понякога активна, понякога съм голям непукист, зависи кой, как и с каква цел е решил да ме унижи, до колко го заслужавам и т.н.
цитирай
41. анонимен - miaa, malkiatprintz, kass,
04.07.2010 19:05
Извинявам се за неудобството, miaa, но когато някой е подхвърлил нещо за унижението по такъв некадърен начин, трябва да му се каже в прав текст, че е такова!За другото има достатъчно публика! Воденичният камък е доживот, malkiatprintz , някои се давят, други изплуват, но не си прав - винаги ще усещаш тежестта му. Разликата от самосъжаление до страдание, за което иде дума, е огромна, колкото от мис свят до оцелелите от лагерите, това, за да напъхам някъде и примерите на kass!
Чао ви!
цитирай
42. zebb - Здравей,kass!
04.07.2010 19:14
Всичко е в нас.Различни сме.Едно питие може да е аванта, унижение или просто питие.Eмоционалните и чувствителните хора притежават компас. За къде сме без него ...
Поздрави от мен и от морето!:-)
цитирай
43. kass - 41. анонимен
04.07.2010 19:21
Нямам против да ми кажеш, че начина е кофти, обаче тук акцента не е в насилието и унижението на жертвите, ако искаш ще ти напиша и за насилието и за унижението, което преживяват жертеите за това как изпитват вина и страх, за това как се упрекват в глупост и безсилие, за това как деца жертви на насилие се извиняват на родителите си за белята която са направили, за жените тормозени от мъжете им и страховете да се оплачат, за всичките им утехи, че са си го заслужили и прочие, мога да се развихря много. При всички има страдание, избрали са да страдат, смирили са се, дори да се променят нещата миналото ги преследва, страхът и страданието остават, безпомощни са, защото знаят от опит, че има такова зло, че само този дето не го е срещал не подозира за него... Въпреки всичко продължавам да твърдя, че унижението и страданието могат да се преодолеят... Защото каквото и да си преживял, отървал си се, оцелял си, жив си и нямаш друг избор освен да започнеш наново, получил си втори шанс, използвай го...
цитирай
44. kass - zebb
04.07.2010 19:23
Поздрави и на теб :)...
цитирай
45. анонимен - Питам се, дали този, който е тръгнал ...
04.07.2010 19:31
Питам се, дали този, който е тръгнал да унижава една беззащитна жена / примерно /, схваща колко се е унижил ?
цитирай
46. kass - 45. анонимен
04.07.2010 19:37
Не схваща, там е проблема, като вампири са, черпят сили от страданието на другите, без страданието на жертвата нямат усещането за надмощие, светът ще ги смачка много бързо...
цитирай
47. vmir - 43. kass,
04.07.2010 19:45
kass написа:
продължавам да твърдя, че унижението и страданието могат да се преодолеят...


Твърдя, че приемането на унижението и страданието е незаменима възможност за придобиване на опит. За да се реализира тази възможност, човек трябва да е подготвен за появата и смисъла й, защото при приписването на смисъл постфактум излиза, че си търсим удобни обяснения, поне аз лично не бих могъл да убедя докрай себе си, че не си търся удобни обяснения.
цитирай
48. galina1 - kass
04.07.2010 20:38
Цитат: "Кому е нужно всичко това, не може ли да се зачете достойнството на човек?"

Много хубав постинг. Не мислиш ли, че наистина има хора, които се стремят да унижат някой и с това вдигат имиджа си? Била съм свидетелка но подобни неща. Изобщо не е приятно. А зачитат достойнството на друг само тези, които наистина имат достойнство. Радко са, но ги има. От толкова много хора, всъщност познавам само един с мислене, което може да промени вътрешната ти нагласа и да направиш необходимото спрямо себе си. И аз се питам защо го правят, но проблема не е мой, а и едва ли бих се разправяла за каквото и да е с подобен род хора или да им искам каквото и да е обяснение, защото същото няма да бъде с достатъчно ясни мотиви защо го правят. Има някои които нямат точно обяснение, но има и други които го правят с цел. Важното е целта да бъде смачката в зародиш. А дали е възможно човек да направи това - не винаги.
цитирай
49. vmir - Ако допълним картината със случаи, в които унижението е резултат от безсрамна подмяна,
04.07.2010 21:11
случвало ми се е например да отида да си прибера многократно просрочван заем, а тариката ми казва: "Няма проблем, ела" и звъни на една врата и не мога да повярвам на ушите си, когато чувам, обяснението му, че аз съм от еди кой си далечен град, закъсал без пари и трябвало спешно да бъда "спасяван". Аналогична ситуация се случва и между колеги в екип, когато се прикрива някой, поема му се работата, за да може да се погрижи за деца, примерно, а накрая той си отчита свършената му от другия работа, и за да не е без хич приноса му, "благородно" проси милостиня за който му е свършил работата, като държи в най-строга тайна, че човека е вършил неговата работа примерно цяла година или дори повече...

Унижение е и когато се скъсваш от работа, а колегата ти отново отчита като своя работа онова, което някой някога е свършил, а началството си затваря очите заради услуги от чичо му, и изобщо, когато бачкаш за който клати гората, а други се оказват без усилие преосигурени по "втория начин".

Когато тарикатите, за които унизителната практика е удобна, набеждават несъгласието ти с паразитирането им за завист и злоба...
цитирай
50. evrazol - Хм
04.07.2010 22:39
kass написа:
чувството за достойнство е толкова силно, че няма как да не реагираш на всяка подигравка по най-остър начин :), обаче добре е да не даваш поводи за подигравки ако си толкова честолюбив...


Струва ми се, че говориш за обикновена гордост, често маскирана като достойнство. От унижението не страда душата ... Страда честта. /забравено понятие/. Честа вменява дълга /пак забравено/. Дълга се носи с достойнство. Достойнството не допуска спонтанни реакции.

Чест не е честолюбие, както и гордост не е горделивост.
Май беше по-добре да си мълча ...
цитирай
51. анонимен - Привет, kass
04.07.2010 22:42
Интерсна позиция си заела. Поздравления! Прегледах и отзивите. Права си. Изчисти причината и няма за какво да те унижават. Друго ми прави впечатление. Тези, за които унижението е естествена среда за съществуване. Толкова са свикнали с него, че не го забелязват. Гадно е.
цитирай
52. mileidi46 - Стархотна си!!!
04.07.2010 22:43
И никога недей да мълчиш...докато мълчим...ще ни газят и обиждат!
Никой няма това право!! НИКОЙ!
харесвам те!!Много!!
цитирай
53. zebb - Да-а-а ....
04.07.2010 22:45
Ако едно дърво дава плод, наоколо има доста хора, счупени клони,листа. Ако е ялово - няма нищо.
Край плодните дървета се навъртат всякакви Хора и Животни...
цитирай
54. анонимен - http://www. vbox7. com/play:3...
04.07.2010 23:13
http://www.vbox7.com/play:39b5076b
цитирай
55. petrak - Kass-Добре написано...
04.07.2010 23:24
Унижението е неприятно,но за съжалениевсеки под една или друга форма всеки го е изпитвал.Унижения страда ден,два,три или седмица,както е казал народа всяко чудо за три дена!!! А унижителя си страда постоянно,то е нещо като мазохистизма.... ...има тип хора които не спират да се самоонижават под една или друга фора някои пишат други говорят трити тормозят и прочие.Аз лично смятам че на такива хора им трябва малко релакс сред природата да преоткрият себе си вместо да затъват с всеки изминал ден в това грозно състояние.Добре завоалиран пост поздрави...
цитирай
56. kass - 47. vmir
04.07.2010 23:45
аз като говорих за унижения, нямах предвид тези с криминален характер, крайно тежките, обаче един човек се почувства пренебрегнат като не споменавам за тях, там работата е съвсем друга... Когато опитът е твърде горчив, много трудно се лекува болката, обаче има начин...
цитирай
57. kleopatrasv - " Обичай всички, доверявай се ...
04.07.2010 23:49
" Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого." е казал Шекспир
Ще допълня и не унижавай другите, за да не унижават теб, защото българина така е свикнал и засегнат ли го започва да вади остри думи ии злобни фрази до изпепеляване на езика чак, от които могат да ти настръхнат и ушите. Тук в блога чух такива фрази, които и през целия си живот нямаше как да ги чуя, нито да се докосна до такива изрази. Колкото до самото унижение, трябва ли да се чувстваме такива и да губим достойнството си. Истински уважаващия себе си човек не би го допуснал и затова пледирам - Борете се за правата си, отстоявайте правото си собствен избор и винаги казваайте и гласувайте със собствена воля, а не с волята на властващия над вас, защото именно такива Лидери се извисяват унижавайке подченените си и по-долустоящите си и именно с тази тяхна арогантност се издигат още повече и повече със себелюбието си.
Поздравявам те за актуалната тема и точните думи! Бъди смела и гледай все напред!
цитирай
58. kass - galina1
04.07.2010 23:53
достойнството на човек е дадено заедно с живота му, човек се харесва такъв какъвто е, унижението е строго индивидуално преживяване, може да го смъмрят и от това да се почувства унижен, докато друг дори да не забележи, затова всички хора по света са изпитали това усещане, неизбежно е, с умисъл или не, в дадена ситуация човек изпада в неловко положение. Когато се опознае добре и разбере кое го кара да изпитва тези неприятни усещания, ще намери начин да се справи с тях или ще избягва социалните контакти.
цитирай
59. kass - 49. vmir
05.07.2010 00:04
има много, много видове унижения, не малко гадно е да ти подхвърлят като на куче, не стига че си го измъкнал, него - шефа, ами и накрая като си брои парите ти подмята дребните бнкноти от по два лева, защото не му трябват, да намажеш и ти де, нищо че не само нямаше да брои кинти, ами щеше и да плаща неустойки, ако не му беше измъкнал гъза от блатото с къртовския си труд, обачееее нали си работника, длъжен си, той "господарят" нали затова те е наел, нищо че се тюхкаше като медуза до преди дни и беше по-нисък от тревата... Но това е положението, неблагодарността, нереалността са част от низкия под на човешката природа, колкото и да се гневиш обаче, ти си достойния, друг е унизения, само че не го знае...
цитирай
60. kass - чувството за достойнство е толкова ...
05.07.2010 00:09
evrazol написа:
kass написа:
чувството за достойнство е толкова силно, че няма как да не реагираш на всяка подигравка по най-остър начин :), обаче добре е да не даваш поводи за подигравки ако си толкова честолюбив...


Струва ми се, че говориш за обикновена гордост, често маскирана като достойнство. От унижението не страда душата ... Страда честта. /забравено понятие/. Честа вменява дълга /пак забравено/. Дълга се носи с достойнство. Достойнството не допуска спонтанни реакции.


Чест не е честолюбие, както и гордост не е горделивост.
Май беше по-добре да си мълча ...


ехаааа, благодаря за коментара, криворазбраната гордост, особено изразена в любовните отношения, дълг и чест, хубаво е да си припомним тези понятия...
Благодаря за този коментар, душата винаги страда когато са намесени чувства...
цитирай
61. kass - 51. katana
05.07.2010 00:13
Благодаря...
цитирай
62. kass - mileidi46
05.07.2010 00:15
мълчаливо или не, неприятния вкус остава, но като раберем, че това е част от живота ще сме по-мъдри при справянето си с унижението...
Благодаря!
цитирай
63. kass - zebb
05.07.2010 00:19
така е zebb, но често пъти това е чиста завист, унижават те от завист, унижават те от злоба или пък избиват чивии, този който унижава другите има причина да го прави, понякога дори от простотия е пак избиване на комплекси...
цитирай
64. kass - 54. анонимен
05.07.2010 00:22
страхотен клип, благодаря
цитирай
65. kass - petrak
05.07.2010 00:26
така е, но рано или късно, всеки си намира майстрора, унижението е свързано с психическата устойчивост, а никой няма такава, че да издържи всичко...
Поздрави!
цитирай
66. kass - kleopatrasv
05.07.2010 00:30
Благодаря ти Клео и не бива да забравяме, че колкото по-малко предпоставки, толкова по-малка вероятност :)...
Поздрави!
цитирай
67. kleopatrasv - Благодаря ти Клео и не бива да заб...
05.07.2010 00:34
kass написа:
Благодаря ти Клео и не бива да забравяме, че колкото по-малко предпоставки, толкова по-малка вероятност :)...
Поздрави!

Без никакви предпоставки даже, направиш ли ги веднъж почват да те заливат една по една вероятностите!
цитирай
68. kass - kleopatrasv
05.07.2010 00:35
:)...
цитирай
69. galina1 - Съвсем не мислех, че ще ми отговориш по този начин.
05.07.2010 00:45
kass написа:
достойнството на човек е дадено заедно с живота му, човек се харесва такъв какъвто е, унижението е строго индивидуално преживяване, може да го смъмрят и от това да се почувства унижен, докато друг дори да не забележи, затова всички хора по света са изпитали това усещане, неизбежно е, с умисъл или не, в дадена ситуация човек изпада в неловко положение. Когато се опознае добре и разбере кое го кара да изпитва тези неприятни усещания, ще намери начин да се справи с тях или ще избягва социалните контакти.

....................
Ставаше въпрос за унижение. Човек може и да изпадне в неловко състояние от нещо което му е казано пред свидетели. И защо да избягва социалните контакти? Има хора, които се справят с всичко и си мислят, че психологически нищо не може да ги засегне. Не е така. Що се отнася до това, че достойнството е дадена заедно с живота му, нима е възможно да унижиш живота на човека? Не мисля. По-скоро се унижава самия човек, отколкото живота му, макар това да го накара да го промени коренно.Всеки може д а бъде унизен, но както казваш, удоволствието е за тези, които изпитват радост от подобен род низост. (
цитирай
70. kass - galina1
05.07.2010 01:22
ами как да ти обесня, при тийнеджърите е особено изострено, само някаква забележка (от учител примерно) и може да ги доведе до там, че да не стъпнат в училище, същото може да се случи и по-късно, да напусне работа примерно, от блога много хора си отидоха - не понесоха униженията на троловете, строго индивидуално е, според чувствителността на човек, понякога няма конкретен злодей, чувстваме се унижени, защото нещо ни е жегнало и засегнало достойнството, а достойнството не се развива, има го при децата от съвсем крехка възраст, още с раждането си го имаме, затова детските психолози съветват децата да не се удрят през лицето, все едно си шамаросал директно личността му ... Май не се изразявам ясно, но сигурно защото е късно и бавно ми лъкатуши мисълта :)...
цитирай
71. gizdashki - Какво е унижението?
05.07.2010 01:48
Ще споделя моите разсъждения:
Някой те унижава? или Някой те кара да се чувстваш унижен? - Действие спрямо теб или вътрешно чувство (емоция)? Аз смятам, че е вътрешно чувство. В такъв случай, много зависи от самоконтрола над емоциите...
Унижение на достойнството, обаче според мен не може да има, защото ако си Достоен, не би имало причина да се притесняваш (да изпитваш емоции).

А за постинга - много ми допада!
цитирай
72. gizdashki - Защо се случва това?
05.07.2010 01:55
kass написа:
ами как да ти обесня, при тийнеджърите е особено изострено, само някаква забележка (от учител примерно) и може да ги доведе до там, че да не стъпнат в училище,...


Защото никой не ги учи как да контролират емоциите си и как да бъдат достойни. В кой предмет в училище се изучават моралните норми, които са основата на законовите норми, които пък са основата на държавнаостта?... Защо в детските градини децата се учат много по-бързо и са много по-ведри? Защото се учат да работят в колектив. А после? Още в първи клас започват едно безкрайно слушане на лекции - почти никакви колективни работи... Затова и социализацията им и емоциите им са такива каквито са...
цитирай
73. анонимен - Кас, теб не те познавам, но постинга ти е забележителен. Такива въпроси ме вълнуват и мен.
05.07.2010 06:59
№3 Спароток, страшно удоволствие ми достави твоя коментар. Има и полезни дози унижение, които каляват характера и откъсват от глезотиите на мама. Много болезнена тема, но винаги, когато я повдигна, не среща никакво разбиране.
цитирай
74. hristam - Едно е да се почувстваш унижен
05.07.2010 07:53
от собствена грешка, която осъзнаваш, а съвсем друго - да допуснеш да бъдеш унижен заради някой друг. Мисля си, че чувството за собствено достойнство се възпитава и изгражда много дълго време, и то е онази естествена защита срещу подобни усещания, която, заедно с интелекта, не би позволила да се стига до драстични външни намеси от такъв характер.
цитирай
75. vmir - 50. evrazol,
05.07.2010 07:53
Удачни са разграниченията ти. Полезно е да се видят разновидностите на унижението, производните му или подобните състояния. Да не забравяме, че европейската социологическа и философска мисъл векове наред се е занимавала не с хитовите днес проучвания на проценти и ограниченото им тълкуване, а с човешките взаимоотношения и условията за лично и колективно развитие и напредък. Векове наред революции са ставали съвсем не само за да се заграби или национализира нечие имущество, както сме свикнали да мислим днес. Премахването на робството, отказ от колониализма, завоевателни и освободителни войни са водени не толкова заради територии и ресурси, колкото заради принципи и чувства. Днес вулгарното e писък на модата, мнозина възпремат като истина от последна инстанция, че “каквото и да си говорим, става въпрос за пари”, марксизмът, който е отрязал като с нож от човешките взаимоотношения святостта или я е обругал и набедил за опиум или попска измислица, е превърнал унижението в инструмент за политическо въздействие и подигравка с волята за порядъчност, благочестие и справедливост. Наема ли се някой да твърди, че ежедневието на българина днес не е наситено с унизителен цинизъм и претенциозна простотия, които не се харесват на повечето от нас, но неумението да се справим с тях ни превръщат в заложници на малцина, възприели анархията и слабостта на другите като свой златен шанс и време за лично благоустрояване или самоизтъкване? Ще намерим ли някога обратния път от цинизма към святостта? Ще си спомним ли поне, че чудесата от героизъм и стотиците хиляди жертви на българските войни отпреди век са вдъхновени не от ламтеж за чужди територии, а от идеалите на свободата, обединението и избавяне на сънародниците ни от унижения? Или ще доказваме, че освен алчност и стремеж към обсебване на чуждото, друго не се познава и цени у нас, и основателно след ПСВ, повечето победители са настоявали за закриването на България, но САЩ са сгрешили, че са ни отървали от това унижение, което дори не помним?

p.s. Всъщност, основния ценностен аргумент на САЩ в преговорите след приключването на ПСВ е бил да се избегне унижението, и са успели да наложат премахването на най-унизителните клаузи и наказания, но не всички, заради което представителите им са направили съвсем точната прогноза, че решенията ще доведат до нова война след 20 години. И точно след 20 години, унижената след ПСВ Германия, нахлува в Полша и започва ВСВ. Погледнато така, не е ли фашизмът резултат от унижението? Унижението винаги променя реакциите...
цитирай
76. анонимен - Според мен
05.07.2010 09:01
унижава онзи,който сам е претърпял унижение.После ,когато се е справил по някакъв начин с него и е пораснал вътрешно ,го е намерил за полезно и е започнал да го използва спрямо другите с възпитателна цел.Истината,изказана кротко,добронамерено,уважително ,върши стократно по-добра работа.Светът на унижението може да те направи по-силен,но винаги ще има още по-силни от теб.А причини за унижение винаги могат да се намерят,защото никой не е съвършен,а пътят на съвършенството не се изминава за един живот.
цитирай
77. ploudinperper - Превъзбудена си.
05.07.2010 10:04
Приемай по-реално света.
Унижен е само този, които не е адекватен на реалноста.
Щом една възможност бъде позволена да се случи- тя ще бъде факт. Втози смвисъл унижението е зависимо от погледа ни към света и реалността. И тук не намеквам за непукизъм, а за реално познание на статуквото в отношенията мужду хората, но и за действителни обществени нагласи и очаквания.
Неадекватността е предпоставката за унижението - т-е- предизвикваме си го ние самите, дори когато го насочваме към друг!
цитирай
78. vmir - Развитите общества са построени върху идеали,
05.07.2010 10:35
към които управляващите чрез държавата поддържат уважение, докато изостаналите общества са построени върху унижения и гавра с идеалите, поддържана от съмнителни типове, добрали се до властта със знайни и незнайни средства.
цитирай
79. moreto66 - Поздрави за темата, много актуално!
05.07.2010 11:19
Всички сме били подложени на унижение в един или друг момент от живота си. Кой - в семейството, кой - в училище. А особено това е разпространено в работата.
Това, което се случва в казармата, съвсем не се случва само там. Наистина казармата е мини сгъстена проекция на живота. Но унижението на работното място е не по-малко разпространено. Интриги, подмятания, използване на служебно положение с цел злепоставяне на колега, подриване на авторитет, комплексарщина...истината е, че на такова "зло", докато не се озъбиш, ще те мачка. Трябва да се прекъсне от корен.
Много обширна тема с много въпросителни и много отговори.
Втпрос на психика, на автотренинг, на сила да издържиш...
цитирай
80. minchomin - "Днес имаме чувството, че ...
05.07.2010 11:48
"Днес имаме чувството, че държавата ни унижава, обаче и ние не й оставаме длъжни и по всеки повод й го връщаме, няма как чувството е неприятно, трябва да намерим начин да му се противопоставим или ще изпушим тотално".

Държавата сме хората. Хората са индивидуалности. Всяка индивидуалност има своето развитие и съзнание. Според нивото на съзнание се вземат едни или други решения. Нито една тълпа не взема градивно решение. Така, че нека всеки да усъвършенства своята личност.
цитирай
81. kass - gizdashki
05.07.2010 11:56
много е точно това, което си написал и в двата си коментара, въпросите за достойнството, обидчивостта, чувството за унижение трябва да се изучават, за да знаят бъдещите хора какво да очакват, а не да стигат до изводите сами...
Поздрави!
цитирай
82. kass - kushel
05.07.2010 11:57
от грешките се учи човек, а грешки без онова унизително усещане няма...
цитирай
83. kass - hristam
05.07.2010 11:59
все си мисля, че ако се обръщаше повече внимание на тази част от човешката природа, щеше да има по-малко страдания в тази посока...
цитирай
84. kass - vmir
05.07.2010 12:03
в уредени и развити държави, много по-малко комплексирани хора има, като се родиш и като почнеш да осъзнаваш къде си се родил и вече се чувстваш унизен, обаче това не е причина, или не би трябвало да бъде, да развиеш болезнено чувство че си недостоен...
цитирай
85. kass - moreto66
05.07.2010 12:08
където и да се намираш, трябва да си извоюваш уважение, най-добре е с качества, затова всеки човек трябва много да работи върху себе си, не че това няма да ти навлече завистници, обаче вътрешното ти довлство от постигнатото ще елеминира въздействието им...
Поздрави!
цитирай
86. kass - ploudinperper
05.07.2010 12:09
чудесен коментар, благодаря!
цитирай
87. kass - 76. анонимен
05.07.2010 12:11
не е задължително да се използва опита като възпитание на другите, освен в случаите когато си имаш работа с такъв нарцис, че действително е добре за него да слезне малко на земята :)...
цитирай
88. compassion - Ако знаеш цената си и сам се уважаваш за достойнствата си,
05.07.2010 12:11
не прикриваш недостатъците си, признаваш ги честно и се стремиш да се усъвършенстваш.... тогава никой не може да те унижи. Никой не е съвършен, но всеки може да се научи на толерантност към различния. Тогава няма да го сочи с пръст, а ще го разбира и ще приема правото му на съществуване. Унизителните ситуации, които описваш по-горе са унижение за създалия ги, а не за потърпевшия.
цитирай
89. kass - minchomin
05.07.2010 12:15
всъщност май наистина има нещо като "национална чест", но тя се проявява повече в сблъсък с представител от друга националност. Ние свикнахме да се разграничаваме от държавата и да я обвиняваме за своето унизително положение...
цитирай
90. kass - compassion
05.07.2010 12:21
compassion написа:
не прикриваш недостатъците си, признаваш ги честно и се стремиш да се усъвършенстваш.... тогава никой не може да те унижи. Никой не е съвършен, но всеки може да се научи на толерантност към различния. Тогава няма да го сочи с пръст, а ще го разбира и ще приема правото му на съществуване. Унизителните ситуации, които описваш по-горе са унижение за създалия ги, а не за потърпевшия.


Така е, но защо са факт, защо някой иска да унижи друг? Защото трябва да оправдае пред себе си, несъвършенството на света, а несъвършенството на света се дължи на несъвършени хора, така че той ги посочва и казва "заради теб, живота е ад", обаче не разбира, че и той е несъвършен и също допринася за несъвършения свят...
цитирай
91. vmir - 84. kass,
05.07.2010 12:26
kass написа:
в уредени и развити държави, много по-малко комплексирани хора има, като се родиш и като почнеш да осъзнаваш къде си се родил и вече се чувстваш унизен, обаче това не е причина, или не би трябвало да бъде, да развиеш болезнено чувство че си недостоен...


Точно така!
Стойността на човека зависи от това как се справя в ситуацията, в която Бог (или съдбата) го е поставила, а не както някои твърдят - какви щели да ги вършат, ако...

Един добросъвестен свещеник може да бъде по-малко праведен от престъпник, поставен против волята си в условия на оцеляване.

Галилео се е унижил да приеме догматиката на инквизицията, но не, за да си осигури облаги а, за да направи публично достояние изследванията си.

Всичко зависи от мотивацията. Примитивните се мотивират най-силно от материалното, останалите не губят ум и чувства заради материални изгоди.

И, в края на краищата, всяко унижение е възможност да покажеш волята и разбиранията си, жалко, че толкова много хора преиграват, като виждат унижения в случайни или неизбежни грешки, единствено за да се заявят като еди какви си.
цитирай
92. kass - vmir
05.07.2010 12:33
както ти писах в поста "слънцето изгря ли за вас" няма нищо по-ценно от това, че стената падна, макар да си беден и гладен. И понеже ме юркат, че колата ми била барака, често им отговарям колко много си кльопам бараката, защото си я купих сама, с труда си, без компромиси със себе си и затова си я карам с кеф, странно е как след съркастичната закачка се изписва широка усмивка, примесена с лека завист за еуфорията с която им говоря за колата си...
цитирай
93. sparotok - правила
05.07.2010 12:35
cefulesteven написа:
Много добре го описа за казармата. Предаваше се, като щафета, а ако някой спре порочния кръг, гледа му се от страни, като на проявяващ слабост, а тогава е необходима най-голямата сила. Да устоиш. А казармата един умален модел на живота и с изострени черти, всичко което и навън си го има.
Стремя се, стремя се да не правя на другите онова, което би ми било неприятно да правят с мен.


Имаш прекрасно правило - да не причиняваш на другите това, което и на самия тебе не е било приятно. Не е лесно, това го знаеш добре, но пък устоиш ли, побеждаваш най-големият си враг - тъмната страна на себе си.
цитирай
94. karambol5 - Знаеш ли има една безценна прика...
05.07.2010 12:38
Знаеш ли има една безценна приказка- Каквото повикало - такова се обадило :)
Много ме радва и когато я видя приложена реално :) Нещо като върховна справедливост :)
МОга да продължа още в този дух- Когато сееш ветрове ще жънеш бури ; Който нож вади от нож умира и пр.и пр.
Та да отвърнеш на унижениетопо подобаващ начин не винаги е грешно ,напротив -само така можеш да дадеш добър урок на опиталия се да те унижи да разбере какво е направил.
Има си Вселнески закон за причината и следствието,който няма как да бъде избегнат.
Да не даваш повод да те унижават е добър съвет,но какво се случва ,ако ума фактори ,с които трябва да се съобразиш и да преглътнеш унижението....за момента..... Остава ти единствено вярата във безотказнаото действие на Законът . Припомням какво се случи с Юри Галев..., а и не само с него. Помисли колко хора е унижил през живота си и как заплати за това .
А защо човек изпитва перверзно удоволствие и нужда да унижава някой вече е отделен въпрос.И си мисля ,че именнио на него трябва да се спреш . Инак мога да съм невероятно убедителен ,когато реша да си защитя позицията. В много случаи обаче това няма никакъв смисъл и е чиста загуба на енергия.
всъщност като се змисля от мен зависи дали нечии думи ще приема като унижение или не. Не ми пука как изглеждам ,а как се чувствам. Не ми пука кой какво мисли за мен ,защото все още ме няма :)))))) За да се защитя съм способен на много неща....вярвай ми !
цитирай
95. sparotok - подготовка за трудното
05.07.2010 12:43
kass написа:
Машината на злото работи там, където комплексите са много, ще се мъчи да ни пречупи, но този, който й се противопостави ще стане много устойив и силен психически, това обаче иска много труд и дори истинско преживяване на болката, решиш ли, че не ти пука, значи ти предстоят още много сблъсъци с унижението...

В казармата психологията е друга, там подготвят войниците за реалния ужас във войната, а по време на война униженията са неимоверно много, всякакво човешко достойнство се загубва. Отделен е въпроса дали ще има в бъдеще чак такива войни, дали си струва учебния процес да бъде толкова тежък, но това само военните знаят...


Верно е, че казармата е място за подготовка, но според мен един войник трябва да има гордост, не да е изтормозен психар. Преди дълги векове старите гети са казали, че ако един мъж е треперил от пръчката на учителя от него войн не става.

Казармата е само отражение на живота, научиш ли се да не се страхуваш и да побеждаваш с достойнство ще бъдеш и истински гражданин на своята държава.
Униженията в армията са абсолютно ненужни, те пречат на сплотеността, а липсата на сплотеност и чувствата за братство и приятелсво са това, което правят всяко общество болно.
цитирай
96. darcy - Има една истина
05.07.2010 12:45
и тя е: Прави на другите това, което искаш да правят на теб. Това е същността на взаимоотношенията. Другото са бонбонени приказки.
цитирай
97. kass - karambol5
05.07.2010 13:16
Каквото повикало - такова се обадило? или като ти пляснат едната буза обърни и другата? СПоред мен избора зависи от това колко си готов да понесеш унижението и виждаш ли смисъл в понасянето му... Да отвърнеш не е трудно, изглежда справедливо, търпението порок ли е? Може би, защото няма да те унижават, не и теб, ти ще се бориш срещу арогантността, обаче няма да я пребориш, ще разберат че се връзваш и ще се гаврят отново за да ти гледат реакциите, там е захарта - в паниката на унизения, в борбата му да се справи с болезненото усещане, чиста проба психология. Борбата е в желязното лице, в умерените действия, в точните аргументи, право в десятката и после сам ще те отбягва, не си лъжица за неговата устица, изхвърлил се е като се е захванал с теб, защото няма такъв, който да се е оперирал или застраховал от унижения...
цитирай
98. kass - sparotok
05.07.2010 13:24
"ако един мъж е треперил от пръчката на учителя от него войн не става."
Така е, ако се пречупиш, не ставаш, ако се научиш да се справяш ще станеш устойчив, това е смисъла на унижението в казармата - да станеш устойчив като не ти оставят друг избор, много не устискват, други извличат мъдрост като теб например и разбират границата, но ако не беше преживял всичкото унижение нямаше да станеш мъдър, да пребориш тъмната половина от себе си, изкушенията да си го върнеш. Това е животът, всеки ще реагира според вътрешната си сила...
цитирай
99. kass - darcy
05.07.2010 13:26
Борбата между доброто и злото е от както свят светува, немислимо да бъдем перфектни, понякога се оказва, че сме обидили някой, без дори да сме разбрали, казали сме каквото мислим и после изведнъж - драма...
цитирай
100. basst - Касс, Всичко, което си написала е ...
05.07.2010 13:26
Касс, Всичко, което си написала е абсолютно вярно, но...
Човек може да се почувства и да бъде унижен, само ако той го позволи! Въпреки, че всеки е сблъскал с това чувство, с годините човек си изработва "защитна стена" и колкото по-рано я направи - толкова по-добре за него.
Поздрави за постинга.
цитирай
101. karambol5 - Каквото повикало - такова се оба...
05.07.2010 17:43
kass написа:
Каквото повикало - такова се обадило? или като ти пляснат едната буза обърни и другата? СПоред мен избора зависи от това колко си готов да понесеш унижението и виждаш ли смисъл в понасянето му... Да отвърнеш не е трудно, изглежда справедливо, търпението порок ли е? Може би, защото няма да те унижават, не и теб, ти ще се бориш срещу арогантността, обаче няма да я пребориш, ще разберат че се връзваш и ще се гаврят отново за да ти гледат реакциите, там е захарта - в паниката на унизения, в борбата му да се справи с болезненото усещане, чиста проба психология. Борбата е в желязното лице, в умерените действия, в точните аргументи, право в десятката и после сам ще те отбягва, не си лъжица за неговата устица, изхвърлил се е като се е захванал с теб, защото няма такъв, който да се е оперирал или застраховал от унижения...

Именно - право в десятката ! Лошото е ,че моите удари са смъртоносни...просто е така......и поради тази причина много мисля преди да ударя,а за да го направя ,някой сериозно е сгрешил......
цитирай
102. gizdashki - Какво ще кажете за ТОВА унижение?
05.07.2010 20:54
Кас, малко "множко" станаха коментарите, но... винаги може още един ;-) Пък ми стана интересно като "засякох" думата "унижение" в този пост:
http://bglog.net/BGLog/40002#208872
цитирай
103. kass - basst
05.07.2010 21:41
само ако той го позволи... дали Баст, дали? Както се казва да не срещаме мечка в гората, че не знаем на какъв можем да попаднем... Защитна стена може и да имаме, обаче зависи от какво трябва да се защитаваме, най добре е да отстраним източника... примерно шефа, който не зачита служителите си, съпруга/та незачитащ достойнството ти и т.н. и т.н.... инак хората се озлобяват и самите те се превръщат в унижители...
цитирай
104. kass - gizdashki
05.07.2010 21:44
когато си роб, нямаш достойнство, фактът че някой е отнел свободния ти избор е достатъчно унизителен. Само да не вземе някой да ме убеждава, че не сме били роби, никой досега не е успял...
цитирай
105. gizdashki - То, че сме били - били сме. Но вижте това!
05.07.2010 21:57
kass написа:
когато си роб, нямаш достойнство...


http://bglog.net/BGLog/40002#208906
цитирай
106. gizdashki - Всъщност, това достойнство сме лелеяли толкова векове...
05.07.2010 22:02
Което имаме едва от 1877 до 1944... Сега от 1989 се опитваме да го открием отново... Дали ще успеем? Няма да е лесно - християнското милосърдие забранява някои неща, които на други са позволени... негласно. Образование му е майката... и бащата ;-)
цитирай
107. анонимен - Хайде сега някои да си облекат бяла ...
05.07.2010 23:44
Хайде сега някои да си облекат бяла риза и влязат "на чисто" в живота. А що се отнася до умствения контрол, той наистина трябва да се преследва от наказателното право.
цитирай
108. malkiatprintz - Всичко казано е вярно, Касс. Всичко ...
06.07.2010 03:03
Всичко казано е вярно, Касс. Всичко е въпрос на трезва преценка на ситуацията, на времето, на ловкостта да не се пропуска точният момент за всяко нещо:

http://vbox7.com/play:c9085e95&al=1&vid=881288

Oui!
цитирай
109. panazea - А не можем ли да си живеем щастливи?
06.07.2010 11:59
И какво ни бърка : рекъл - казал?
Много сме амбициозни-това е !
Искаме да сме вся и все!
Всички да ни харесват! А ние да се разхождаме като победители!
Ами - не става!
И тогава страдаме!
Защото няма да страдаме , ако не възприемаме думите на другите лично!
Ако много добър приятел те нарече зверче, какво ще си помислиш? Че е галено прозвище!
Ето това е! Едни и същи думи приемаме различно , в зависимост от индивида ! Веднъж се обиждаме , друг път-не!
Нашето възприятие е в основата на нашите чувства!
Никой не може да ни обиди , ако ние не го позволим!
Затова, да сме честити!
цитирай
110. ivesa - Никой не може да унижи достойния човек
06.07.2010 15:45
Силно развитото чувство на достойнство не позволява на насилника да унижи,то е непробиваема психична защита.Поздрави!:)))
цитирай
111. kass - благодаря,
07.07.2010 10:39
ivesa, panazea, 107. анонимен, gizdashki, благодаря за коментарите, извинявам се, че не ви отговарям лично, но се каза много по темата и оставам с чувството, че се повтарям...
Благодаря ви още веднъж!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4221915
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031