Далеч от цивилизацията. Летните дни са дълги, но въпреки това минават бързо, дори и без интернет и други запълващи времето екстри. Денят започва рано и свършва късно през нощта с веселия смях на приятелите, които насъбрали се, с чаша бира в ръка разказват весели истории за отминали времена, вицове или се водят безсмислени спорове прерастващи в кудош за сметка на истинността. Да, колкото и да е странно няма значение кой е прав, по-важното е да се извлекат максимално шеги и закачки от възникналата ситуация. Далеч от телевизия и интернет, човек разбира колко малко му липсват когато се е отдал на отдавна забравени забавления, като игра на карти например. Не, не че ни липсва акъл или време да се събираме и без да сме далеч от дома си, но някак трудно става организацията, а там, където и да сте, събрани на едно място, не мислещи за нищо, организация не е нужна, някак всички са на една вълна, достатъчно е един да каже „АЙ” и поне трима ще добавят „ДЕ” преди да си е довършил мисълта. И така докато не се върнеш в „реала” или „виртуала”, докато не те прихванат сателитите и не те обвържат кабелите до следващото бягство, когато ще си извън обхвата на цивилизацията и ще се чувстваш щастлив и свободен отново с други като теб, когато ще спиш колкото си искаш, ако спиш изобщо, когато ще правиш каквото си искаш и на никого няма да пречиш и няма да мислиш за нищо, а просто ще трупаш спомени. Тогава наистина разбираш колко малко се иска, колко по-спокоен и добър си, колко богат си, че имаш с кого да споделиш тези мигове, колко различни стават представите ни за щастие, колко малко вещи ни трябват, колко трудно е да се ядосаш, колко много се нуждаеш от това да си безгрижен, колко хубав е живота и колко жив се чувстваш… Но всичко това оценяме благодарение на напрегнатия живот. Сега ни предстои да свършим много работа преди следващото бягство догодина…  Привет на всички!

Изглежда сте имали много хубави мигове, които ще ви топлят до следващото лято..
Малко му трябва на човек, малко щастие, малко свобода, малко безгрижност...по малко от всичко или нищо..достатъчно е само да е лято, достатъчно е да се откъснеш от мелачката, наречена ежедневие, за да усетиш истинския вкус на живота.
Повече такива моменти!

Благодаря, наистина е така с добра компания ли си и в сламена колиба се чувстваш богат, но за жалост все по-трудно се намираме, пръснаха се приятелите къде по градовете, къде по света, но затова пък и тези моменти са толкова безценни.
Поздрави!

Ти си щастлив човек, оценяваш моментите , които осмислят живота ни..волността, естествените пориви, приятелското рамо, слънчевите усмивки, красивата природа! По- безценно от нуждата да преживяваш хубавите мигове няма.Да се чувстваш жив..
Така точно си го казала, Kass! Благодаря ти за споделените мигове!

Как да не оценя моментите човек Миаа, когато още с влизането си в града го посрещат куп проблеми за решаване, когато се връща от място където нищо от това не му е нужно, но така е устроен света, че няма как да избягаш от хватката на материалния свят, но точно в това може би е чара на всичко, дано останат повече непокътнати местенца в които да забягваме, вместо да се местим от едно пренаселено място в друго...

Ама още ли ги има големите компании от доброто старо време. Браво! Аз си мислех, че всички вече са "модерно" затворени в личното си пространство.

Не е толкова до модерно, колкото до това, че всеки е на различен етап от живота си, кой с малко бебе, кой се развел, кой без работа, кой пък с много работа и т.н., трудно стават вече големи компании, но не е невъзможно... Поздрави Стани!

Тази година още не знам, но миналата ходих на планина, спокоен, далечен и красив край. Не ни се връщаше, всички бяха съгласни да зарежем всичко и да останем там, поне още месец...

Това е то почивка-да си "извън обхват" за няколко дни,а ако имаш възможност не само веднъж в годината.Да знаеш,че нямаш ангажименти,срещи,домашни задължения и порой от задачи.Нужно е толкова малко за да сме щастливи-хубава природа,шепа приятели и желание.Настроението на такива места идва от самосебеси.Лошто е,че го правим доста рядко, причини много.На мен тепърва ми предстои откъсването от сателитите и кабелите и го очаквам с нетърпение.Още повече след като прочетох постинга ти:)))))
Поздрави и успешна работа до следващото ти бягство!:)

Пожелавам ти непременно да забегнеш поне за малко. Зареждащо е и после е хубаво да си спомняш, на никой не му се тръгва от никъде където се чувства безгрижен...

Приятно забягване scarlety, после ще разказваш :)... Задачите и отоговорностите край нямат, но ако им се измъкваме от време на време после по-лесно се справяме с тях...

продължавай да се чувстваш жива ...

Човек има нужда да 'зареди батериите' - поне веднъж годишно :) 'извън обхват' местата вършат идеална работа. Поздрави! ВВ

Благодаря, а на теб ти пожелавам повечко забежки със зареждащи емоции..

да се заредим не само със сили, а и с положителни емоции. Поздрави и на теб ВВ...

Хубаво е по-честичко да си създаваме подобни емоции, Кass.
Радвам се, че си успяла да се заредиш с положителност!
Поздрави!

Залепнахме пред тия компютри. Пак е развлечение и по-бързо и по-лесно и с много хора едновременно. Но виртуално. Вероятно такова ще е ибъдещето. Каквото е писано. Поздрав!

Да, хубаво е ckarlet, но все по-трудно става, затпва пък и тези мигове са ценни...
Поздрави!

За жалост така е kushel, залепнахме пред компютрите, но друго си е "на живо", дано не загубим тези моменти...

Сигурно както има пристрастяване към цигарите и алкохола, така има и пристрастяване към телевизията и виртуала. Забравяш за реалния живот и мирисът на свободата. За разпускането в присъствието на близките приятели. Поздрави за постинга!

Между "реала" и ''виртуала" откриваме себе си - и крилете, и границите."АЙ"-"ДЕ"- хубава вечер и още по-хубави летни емоции!

Все си мсиля, че пристрастяването към виртуала е по принуда малко, къде икономически причини, къде семейни... Всъщност не е толкова лошо да обменяш мисли и настроения и с виртуални приятели, но при всички положения трябва да се връщаме към естесвеното, дано младите след нас не останат без такива емоции, реалните приятели са безценни и остават през годините, макар животът ни да хваща различни посоки...

Любов трябва да има за всички :), макар че времето все не достига :), затова като не видя някой твърде дълго, каня се, каня се, пък вземем че се видим на биричка да си кажем по нещо, най-хубаво е когато се съберем повечко :)...

Оковите ни. В нас са ,kass, в нас ...
На пук на тях, весело лято! Наздраве!:))

Това наистина са готини моменти, Касс :) В крайна сметка животът онлайн си е живот офлайф, уж все си го напомняме, ама светът ни все повече се компресира в рамките на онези няколко инча диагонал. Хубаво е, че се намират още такива компании, защото напоследък, всеки е навит на думи, ама опре ли до практиката, пъзелът все се оказва крив.

Радвам се, че мога да ти кажа:"Добре дошла във виртуала"!:)))

съвсем без окови май не става zebb, но важното е да ди разбиваме от време на време :)...
Наздраве!

всеки е навит на думи... ами нали знаеш кой дошъл, дошъл :)...

и аз се радвам, във виртуала също има какво да се види, прочете, научи, да срещнеш приятели и да купонясваш даже :)...

Хах... то е така, ама да не стане от "Петима Петко не чакат" на "Един не чака четирима барабар с Петко" :)

да се радваш на малките неща, те прави мъдър човек, Касси...;)
Поздрави!

толкова ми липсва това, че разказът ти за този вид общуване ми звучи като друга планета...
здравей!

ставаш за подсказвачка!:)))