Почти всеки си е казвал „ех, ако можех с този акъл да се върна на 20, колко различен щеше да е живота ми…” И наистина е така, и аз съм си го казвала много пъти, защото когато бях двадесет годишна прахосвах времето си и не мислих за часовника, който неуморно отброява. Казвах си, че имам много време и все още имам, но не си мислете, че съм изпаднала в някаква носталгия по онези безметежни години, не, просто днес съм осъзнала, че така както минаха толкова много години, някои неусетно почти, така ще минат още толкова и вероятно пак ще си правя равносметка за това какво можех и какво не направих. Днес не спирам да прахосвам, но не време, а енергия за да извличам максимално от всяка минута, нещо повече, дори мога да кажа, че напълно разбирам хората, поемащи рискове, страстно отдадени на нещо, което им харесва, живот със страст, макар самата аз да не обичам рисковете, защото някъде между битието и мечтите, някъде по средата седи нашата представа за възможно и невъзможно, която ще ни спре или подтикне към всичко, което ни хрумне за да изпълним дните си с онези моменти, които ще спрат дъха ни. „Няма невъзможни неща” би възкликнал оптимиста, нереалния мечтател, но всички знаем, че има и затова само мечтаем за тях и въздишаме, но по-лошото е когато мечтаем за неща, които са съвсем възможни, но нашата енертност ги е превърнала в мечти, вместо в спомени и така докато времето не мине и докато не си кажем „ех, ако можех сега да се върна…”, но връщане няма.

  Преди много години с мои приятели бяхме решили да си купим стара кола от скрапа и да я направим някакъв уникален модел, чисто наш си, да си я нарисуваме, да и сложим каквито си поискаме екстри, да я направим кабрио разбира се, и да се кефим с нея из кварталните улики. Разбира се мечтаехме непрекъснато  и я рисувахме с думи, пресмятахме парите и времето нужно за реализирането на тази мечта (предполагам на някои от вас това желание им е познато), имахме всички възможности да го направим, единия от момчетата беше автомонтьор и аз още си спомням разпалените му обяснения кое как ще стане, а аз не спирах да рисувам скица, след скица как ще я боядисаме за да смаяме всеки който я види. Това разбира се никога не се случи. Защо ли? Питам се и си отговарям - ами нямахме време, може би нямахме достатъчно средства, може би, животът ни пречупи с десетките си проблеми, но май истината е, че ни домързя и че имаше други важни неща, като ходенето по гаджета например, знам ли, но ако днес можех да се похваля с колата си от тогава, тя нямаше да е все още неосъществена мечта. Сега обаче се чудя, дали след време бих си спомняла за голяма част от мечтите си днес и  дали все още ще са мечти или прекрасен спомен. Днес мечтая да отида в Париж,  мечтая за някаква страхотна връзка с хора, с които ще споделим големите си мечти и ще ги осъществим, за голяма любов също и нищо от това не е невъзможно, невъзможно ми е само да заразя хората с това усещане, невъзможно ми се вижда и постоянството и намирането на непресъхващ източник на ентусиазъм, благодарение на който да понесем безкрайните проблеми които ще възникнат. Чудя се къде отидоха мечтателите, истинските луди мечтатели, които нямат спирачки, то верно че времето не стига за гонене на мечти, средствата също, но ако не сбъднеш поне една мечта, тогава за какво ти е да мечтаеш?

 Кой знае, може би наистина няма невъзможни неща, ако не пилеехме времето си унесени в сладки мечти, вместо в реализирането им.

Който не се е опитвал да направи тези неща, няма как да разбере. И е странно да видиш хора, които не са мечтали и за една милионна част от възможностите на сегашните информационни технологии, да ругаят създателите им, че не са ги направили да работят вместо тях. Хората без мечти живеят по-леко, но умират от скука.

Мечтателите останаха в оново време, когато оскестърът беше без име, когато нямахме и помен от сребро в косите, когато нищо не можеше да ни се опре - не че сега може, де :)))

Мечтите и коя част от тях преследваме и преследваме ли ги въобще? Май повечето от нас очакваме, мечтите ни да ни намерят, а не ние тях :)... Хубаво е да мечтаеш, но колко по-хубаво е ако видиш нещо от това, което си си представял реализирано...

Мечтателите не остават никъде назад във времето, само дето сега морето не е до колене, всъщност то никога не е било, но тогава ние сме вярвали че е, а днес не вярваме, нещо повече дори гледаме да убедим в това и другите ...
Поздрави!

...за момент, че измерението ВРЕМЕ не съществува. Животът ще е много по-различен, а може би и лесен. Поздрави!

даже не се и замисляме за времето май, просто в един момент осъзнаваме колко много време е минало и се питаме къде и за какво го прахосахме и какво бихме направили с всичкото това време ако имахме втори шанс :)...

Да, това е много особено, като рядка привилегия да виждаш неща, за които другите остават слепи. Дори сега се срещам с това усещане в цялата му сила, опитвам се да сглобя и настроя няколко устройства по известна схема от елементалната електроника с по два транзистора всяко, които изглеждат като от памтивека в сравнение с работещите микрочипове в къщи с по 2 милиарда транзистора, а онези, които недоволстват от новите микрочипове на днешната технология, гледат на баналната ми компилация с двата транзистора като на творение на свръхчовешки интелект...

ooo, много ми е познато, особено в работата ми, като каже някой това е невъзможно да стане, нямаш представа какви изобретения съм измисляла и пак е ставало, добре, че сега колегата е луд колкото мен, та си удисваме на акъла и тази година благодарение на няколко "невъзможни" поръчки скърпихме бюджета и после не можем да спрем да се фукаме, ама това е част от кефа де....

Де ги?

Пият бира и въздишат за кинти.

:)))))))))))))
и мечтаят ли, мечтаят :)...

Поздрави и от мен, Касс :):):)
Продължавам да мечтая - някои мечти сбъднах, други предстоят!
Моят Дух никога не унива и намира прекрасното в ежедневието...
Светът е прекрасен, хората - също, особено, ако съумеят да осъзнаят, че са уникални - ЧОВЕЦИ... Какъв шанс ни е дала Природата... Аз лично не искам да пропилея този шанс. Вече знае, че и ти - също... Ставаме все повече и повече - тези, които осъзнаваме това!
Усмивки за теб, приятелко! Радвам се, че се запознахме...
"стиховете с райбер"... в моя блог предстоят - нямах интернет до днес :)))
Желая ти цветни сънища и много усмивки през седмицата :):):)

мечтите са си мечти. Ако ги осъществяваме, биха били спомени - добри или не. но мисля, че обръщаме ли се назад винаги ще виждаме повече пропуснати възможности, повече пътеки за осъществяването им. и сега един виц :) "вървял си оптимиста през гробището на неосъществените мечти и вижда много много кръстове и си казва възторжено - ей колко плюсове има самооо..." поукрасих си го тематично. усмивки от мен

Ееее, радвам се че намина, още като се запознахме разбрах, че сме от една порода :). Винаги съм казвала мечтите са за да се сбъдват инак животът ни ще бъде тъжен :):):)...

Мечтите са си мети...
Така е, преди време си бях качила една игра и много исках да се кача до пето ниво, беше много трудна, като го качих поисках десето, после играта свърши и си набелязах друга цел... чудя се, всички ли са като мен? защото ако нямам някаква цел, ще имам чувството, че съм умряла... но след този виц съм по-спокойна, поне ще ми сложат един плюс и на мен :):):)... Васъщност истината е, че като се обърна назад и имам добро усещане за живота си, дори мисля, че съм късметлийка, доста от мечтите си съм сбъднала, нищо чудно и да си купя кола от скрапа някой ден и да я превърна в каляска...

с тази твоя мечта за колата от скрап, ми припомни един много сладичък филм, който излъчват всяка неделя - Моите мили съседи!
Иначе си те представям - не се сърди - представям си те 60-годишна с гаечен ключ, гащиризон, епоксидни смоли около тебе за разни мити спойлери - почти съм готова да рисувам... хахаха
Майка ми се научи да плува на 64 години, и това била мечтата и. Щастлива съм за нея и постижението й.
Щастлива бъди!
и... да се похвалиш за колата в блога....

ха ха, моята майка пък е на 62 и онзи ден ме пита колко струвал шофьорския курс :), че не можело да се работи без кола вече :))))... Баба ми пък, Бог да я прости, на 75 искаше да се да се записва на бойни изкуства, по разказ на внука си, реши, че може да се научи да се защитава от разбойници :).Какво пък щом 70 годишни дядовци станаха космонавти и излетяха в космоса, та една кола от скрапа ли няма да стегнем :):):)...
Майка ти е голяма работа да знаеш...

Най-краткото определение за пропилян живот: "Ще е добре, ако го направя. Трябва да го направя. Ех, ако го бях направил..."

Много познато, Касс, най-вече това: "...невъзможно ми е само да заразя хората с това усещане, невъзможно ми се вижда и постоянството и намирането на непресъхващ източник на ентусиазъм..." Моите приятели отдавна "улегнаха" и вече е невъзможно да ги навие човек даже и за купон, камо ли за нещо по-"лудо". Постепенно останах да мечтая сам, а сам човек... докато наскоро не си дадох сметка, че липсата на съмишленици по дух е започнала и мен да зарежда с инертност. Само че отказвам да се дам. Много са спънките, много са пречките, но има неща, които можем да направим и си струват да бъдат направени.

Знаеш ли, наскоро излезе и си купих една от книгите на Ричард Брансън (милиардер, собственик на компанията "Върджин", развил дейности от студентско списание, през звукозаписна индустрия, през верига магазини за плочи и дискове... та до авиокомпания). Озаглавил е книгата си... "Майната му! Да го направим!" :)

Та кога, ако не сега? :)

Всяко голямо начинание покълва от една мечта. И аз съм си мечтала за какво ли не, и сега продължавам да мечтая, ни до момента, в който запретна ръкави..После всичко зависи от волята ни и от това, колко силно желаем нещо. Без активно целенасочено действи по реализирането на мечтата, няма как да се случи. Вярно е, че има и невъзможни неща,нио ,когато много силно искаш нещ, започваш да мислиш как да г постигнеш и започваш да действаш, правиш стъпка по стъпка, търсиш начини да го направиш..
А че акъл не се връща, както и времето..така е. Каквото направиш сег а и тук..Останалото е жалба по изгубена младост..
Поздрави!

Принце, значи и ти си като мен, всъщност ако не беше щяхме ли да почнем книгата :)...

Така е, но за жалост хората казват "ех, как си мечта за това или онова..." и после махват с ръка, а като ги попитам "и какво ни пречи?" ми отговарят, че съм мечтателка...

Статията ти наистина ми каза доста стойностни неща. Едното от тях е да се боря, а не да се губя в излишни мечти. Важното е да успеем да ги реализираме. Поздрави!

Много искам да се видим на живо касс.
Права си.
От нова година до сега се осъществиха две мой мечти (благодарение на блогъри), на път е да се сбъдне и още една. Стискай ми палци и ми пожелай успех, че да може да се похваля с това на 1-ви ноември. :)))

"Няма непостижими мечти, има изоставени!" - за съжаление не зная кой е умника, който е установил това.
Ама се размислих отново!

Ех, мила! Мисля си, че дори и най-целенасочените хора няма начин да не са пропилели време в тази посока! Как ще сме в състояние да се порадваме истински на небесната дъга, ако усещаме багрите й само с очите си!
Радостта от живота е състояние на духа!
Прекрасно е, когато той не се смущава да прекрачва границите и на други измерения! Не вярвам, че върху това възрастта има съществено влияние!
Не е ли вълнуващо, че мечтите ни винаги са на трон, а когато губят почва, Бог им дава криле за полет!
Няма как да се откажем от тях!
Но...по-важно е, че и не искаме!!:)
Още усмивки от мен в тази прелестна прохладна лятна нощ!:)))

Предполагам, че ако много искам да ида до Париж, а аз искам, ще си слагам по 50 ст. всеки ден в едно бурканче, след няколко години, просто ще се кача на самолета и готово :), мислих си онзи ден, защо не го правя и стигнах до извода, че е по-лесно да мечтаеш, отколкото да си толкова потоянен, защото ако го правех, вече нямаше да е мечта, а цел или фикс идея, т.е. оказва се, че мечтата е да искаш да ти се случи нещо хубаво, но без да полагаш усилия или да правиш компромиси, нещо като дар от съдбата :)))))...

стискам здраво палци и се надявам на 1-ви ноември да се запознаем :)...

сега и мен ме рамисли, аз мечтая за неща които искам да се случат, но няма да умра ако не се случат, поискам ли нещо толкова силно, че да имам чувството, че няма друг начин освен да го получа съм способна да преобърна света наопаки, добре, че тези неща са много малко, че тежко му на света :)

Мисля, че човек може да гони до дупка само една мечта, за жалост обаче има доста повече :) и да искаме да не изпуснем времето, няма да можем да осъществим всичките си мечти, твърде много мечтаем и мечтите са сякаш алтернативен свят в който се пренасяме и си отдъхваме от този в който сме...
Поздрави, чудесен коментар, благодаря!

искала да отслабне, страшно много и се искало да се види с къса пола, с високи токчета... - слабичка, обаче все не и стигала воля да продължи с диетата.
наложило и се да отиде на психолог и след многото разговори се подразбрали много други причини - липсата на пари - трябвало да си купува нови дрехи, ниското самочувствие - независимо от отслабването, тя щяла да се чувства отново глупава
и такиви едни работи... дълго е
та мисълта ми беше, че понякога подсъзнателно не желаем да осъществим мечтите си и както каза ти Касс - по-лесно е да мечтаем - понякога разбира се :))))
хубав ден!

Събуди се отвори очи разтъркай ги и погледни нещата ,наречи ги с истинските им имена,а те са гадни,кое е хубаво,раждаме се ръстем работим мечтаем понякога и ....като в гадна матрица както си създаден така оставаш,да даа променят се кой се променя ,дръжки на изкормени чужки малки остатъци от трапезата на избрани