Каква българска поговорка или крилата фраза, или израз, както и да е, но винаги ми е била много странна. Да учиш за да не работиш, вероятно за да не работиш тежък труд се визира в поговорката, но кой е казал, че умствения труд не е труд и че колкото повече учиш толкова по-малко ще работиш? Напротив! Според мен, колкото повече учиш, толкова повече ще работиш и толкова повече отговорност ще носиш, поне така трябва да бъде.

    Често пъти чувам изказвания от типа: „номера е да печелиш с ума си, а не с къртовски труд” или „от работа се става гърбав, но не и богат”, е, определено нещата стоят така, че всеки труд си има оценка и колкото по-ниско квалифициран е, толкова по-малко се заплаща. Затова квалификация му е майката, но защо забравяме, че най-добрия учител е животът. Практиката учи в пъти по-добре от теорията, но няма как да го докажеш, защото при кандидатстване за работа трябва да приложиш и диплома. Най-вероятно и това е причината да имаме толкова много висшисти. Образованието никога не е излишно, но може да изиграе лоша шега на хората в даден момент, главно в неговата самооценка.

    Млад човек завършва училище и тръгва да си търси работа, но първото което чува е: „Какъв опит имате?”. Очевидно е, че няма никакъв опит, след като до вчера е бил ученик. Да наемеш млад човек е най-доброто, което един работодател може да направи, защото „материала” е съвсем суров т.е. може да го обучи според изискванията си и няма да се сблъсква с обременената психика на тема „това според мен се прави така” или „опитът ми се заплаща твърде ниско” и т.н. Какво се получава на практика обаче младите висшисти търсят добро заплащане и ръководни постове, а тези със средно образование са без опит и диплома и постепенното издигане и доказване по стълбичката на успеха практически не работи у нас. В крайна сметка обаче зора ще принуди и едните и другите да захванат каквото и да е работа за да могат да се издържат и чувството за неоцененост и липса на перспектива се загнездва в умовете им.

  Всеки човек си има свое предпочитание за работата, която иска да упражнява и съответно своя представа за това как е редно да се върши тя. Спокойно мога да кажа, че много от идеите на работещите в която и да е сфера са добри и дават новаторски поглед в развитието на бранша. До колко обаче биват чути или се взимат под внимание е отделен въпрос. В една нормална конкурентна среда по-възрастните служители би трябвало да изпитват огромни притеснения от идващите нови, изпълнени с идеи и свежи сили поколения, които чакат ред да заемат местата им и които вече са на по-ниските етажи и драпат усилено към върховете, което да е основен стимул да си опресняват знанията, да бъдат в крак с времето и да не се отпускат, но тъй като тази система у нас не работи нищо чудно, че всяко развитие е в застой.

  Познавам много хора, които са упражнявали над 7 професии – от сервитьорка, камериерка, дори секретарка, до готвачка, после управител на собствена фирма и после пак обратно продавачка в някой магазин, през монтажист в някоя печатница,  после рекламен агент или брокер по недвижими имоти, въобще каквото падне, и много пъти съм се чудела това дали е възможно някъде другаде по света??? И каква е причината за този факт? Правилното е да си избереш професията и да я упражняваш до пълно съвършенство, да предадеш опит на младите след теб и да вдъхнеш от техния новаторски дух, правилното е да учиш за това, което искаш да работиш в университета и в училището на живота, да усвоиш занаята който те вълнува и прави пълноценен, работата която ще ти носи удоволствие и развитие…С две думи трябва много да работиш, за да се научиш, защото няма никакъв смисъл да учиш много, ако няма да работиш и по никакъв начин да приложиш познанията си, които на всичкото отгоре и ще остареят. Ето защо аз например си имам свои принципи по този въпрос „ 5 години работиш за име, после името ще работи за теб”, „Цял живот човек работи и от него зависи какво ще е то” и „Колкото по-лека работа искаш да работиш, толкова повече труд трябва да хвърлиш за нея”, защото в живота няма никой, който да се родил със застраховка и колкото по-рано се научим от него, толкова по-рано ще постигнем желаното…  И когато питаме децата си: „Ти какъв искаш да станеш като пораснеш?” нека си зададем въпроса ние какви искаме да станем и работихме ли да го постигнем от ученето до практиката, защото дори един докер на строежа или зидар натрупва рутина и практически опит, които да са много полезни за всеки строеж, дори той може да намери по-добро решение при непредвиден проблем от този с дипломата който не е качил нито една тухла върху тухла и представа си няма в кои моменти практиката се разминава с теорията. Няма СРАМЕН труд, срамно е да не искаш да работиш, затова ще перифразирам поговорката „Учи мама, за да работиш повече, за да печелиш повече и най-важното за да е това, което искаш”…

Както обикновено, съгласен съм с теб, ще си позволя само едно несъщестно допълнение - че по отношение на висшето образование, не само като качество, но и като процент сме доста назад, лъжата, че по брой висшисти сме на първо място в света се разпространяваше дълго и много упорито под комунистическо, а цифрата през 80-те години беше 8,6% висшисти барабар с рабфаковци, задочници и прочие. Сега процента е между 10-15% и вероятно включва възпитаниците на неакредитираните нови университети. За сравнение, в Япония е 45-48%, САЩ 35-37%, а в ЕС - 20-22%.
Поздравления за навременната тема!

Благодаря за статистиката. В интерес на истината когато говорим за всише образование е добре да се направи едно маркетингово проучване за пазарната необходимост от съответните висшисти и как и къде биха могли да приложат и развият знанията си. В общи линии когато някой с висше образование (химик примерно) се кандидатира за работа в някоя агенция за недвижими имоти, то неговото отбразование е точно толкова от значение, колкото и на този със средно... т.е. и двамата започват от нулата да учат занаят. Понеже времената се менят сега сме свидетели на липса на квалифицирани кадри в някои области, и на висшисти упражняващи нискоквалифицирани професии...

учи , за да знаеш как да върнеш "чувството за вина" , после те ще работят за теб

"чувството за вина" е добра разменнна монета

както винаги, актуално и на време. Сега точно шегата е, че "Учи мама, за да не работиш" се оказва вярна, бюрата по труда, пък и безработни в момента са вишисти и не тези, със смененото амплоа, а тези, кадърните, които до сега са движели целия бизнес. Работодателите решиха да махнат точно тях, защото не могат да им плащат заплатата, която заслужават. По-лесното е да назначат нови, но по-ниска заплата, какво, като не са толкова квалифицирани. То и без това работата не върви. В цял свят по-време на криза се мъчат да запазят точно ценните кадри, повишават квалификацията им, изпращат ги на курсове при липса на работа, въобще инвестират в бъдещето, а у нас е обратното. Втори случай: Участваш в създаването на една фирма, изправя я целият екип на крака и накрая примерно новото гадже на шефа, което естествено е някакъв вид директор, уволнява целия състав на фирмата и си назначава свои хора. И това го има, колкото и да е жалко. Образованието в случая няма никакво значение.

Даже са задължителни такива периодични проучвания, с помощта на които ще се спестят много лутане, нерви и средства на всички. Ще се намали и изтичането на квалифицирани специалисти към нискоквалифицирани занимания, а ползата ще е за всички без изключение.

Да си призная, прочетох я внимателно, гласувах ЗА и излязох. Чак след това видях отрицателните гласове и моментално се върнах за да дам своя коментар - струва ми се, че точно тези негативни гласове показват тоталното неразбиране на темата (да не кажа, проблема) в национален мащаб. За съжаление, всичко е абсолютно вярно и няма изгледи скоро нещо да се промени.
Поздрав!

Пак си с актуална тема и при това доста добре обоснована. Истината се вижда вече ясно, и преди е било така, но поне се е прикривало по някакъв начин.
Исках да отбележа приноса на Запада за своите си специалисти. Завършилите и дипломираните се поемат от държавата, която е задължена да им намери подходяща работа по специалността. Не я ли намери, тя им плаща обезщетение/ не една заплата, която биха получавали /, а две защото не може да им осигури нужното работа. Примера еБелгия, страна с най-висок стандарт на живот.Чудя се - ние защо сме тръгнали да гоним Запада? И с какво ?

"Учи мама, да не работиш"; "Ние ги лъжем, че работим - те, че ни плащат"; "Да работят маймуните, та да станат хора."; "Оти не съм една змия - ем да лежим, ем да одим."; "От работа се става гърбат, не богат"; " Да се убият, не могат да ми платят толкова малко, колко малко работим." и т.н. и т. н. - сентенциите на българина за труда нямат край...

"Не оставяй днешната работа за утре като можеш да я свършиш в други ден"

Много вярно, точно и правилно фоемулирана тема. Позравления! Напълно съм съгласна с написаното, само искам да допълня, че уви образованието в България в последните 10-15 години е на крайно ниско ниво. И не само в уневерситетите, които са под път и над път, а още като зе започне от училище. Децата днес дори не четат целия роман ''Под игото'', а само две глави от него защото им е много тежко....Друг тъжен факт е, че когато те наемат на работа кандидатстваш за една позиция, но когато те наемат обикновенно вършиш още няколко странични дейности.

чувство за вина не е нужно никому и целия хал на който сме няма нищо общо с вината. Мисля поговорката е нещо като "учи мама да станеш чиновник", нещо като да се настаниш на добра случжбица където нищо няма да правиш, но ще взимаш пари...За жалост обаче кандидатите за тези службици са повече от вакантните места...

Точно така е за жалост, за да си безработен не ти е нужно образование :), тъй че няма нужда да учиш за да не работиш. Смисълът на ученето независимо в университетите или на практика в някоя фирма или предприятие е именно в това да работиш и печелиш... Доброто заплащане обикновено зависи от полезността на труда, за жалост обаче в България няма условия за конкурентност, самите фирми не могат да се развиват за да се развива персонала или да си позволи специалисти. Нещата са доста навързани...

Благодаря, радвам се че ти хареса...
Поздрави!

идеите на бизнеса, афинитета и възможностите му за иницииране на иновационни проекти. Нека сега си представим мега-бизнесмени като братя Галеви, печално известният кмет Беев и много други подобни дебеловрати местни феодали в ролята на Бил Гейтс, Стив Джобс и прочие новатори, инициирали създаването на десетки милиони работни места за висококвалифицирани специалисти по цял свят, и става ясно защо са ни безработни висшистите.

На запад Клео, до колктото знам, образованието е строго профилирано, също така в Щастите, пак до колкото ми е известно, за определено образование има определен срок, примерно за лекар 5-6 години, за ветиринар - 3г., за инженер (двг) примерно - 2 г. и т.н., а не като у нас всичко по 5 години... Има също така справочници със специалности, съответния срок за обучение, период на практика по специалността и т.н. и т.н.... след което можеш да си потърсиш работа по специалността и да се развиваш...

Да, мъдростите на нашия народ са уникални наистина, но за жалост няма начин да изживеем живота си без да работим по един или друг начин...

:))))

Светът се променя с бързи темпове, а нашето образование се тътри като костенурка и докато спорят кои учебници и какво и що да пише в тях, поколения наред останаха полуобразовани, но дори и това не е толкова страшно тъй като човек може да изучи занаят и да се развива...стига разбира се да знае какво иска да работи...

Делът на необходимите специалисти и видовете квалификации зависят от идеите на бизнеса, афинитета и възможностите му за иницииране на иновационни проекти...

Така е, освен това самото образование трябва да е в крак с времето, в не малка част специалистите буквално се създават на място, примерно подготвени кадри за предпечат, ученето и практиката стават в самите фирми и само от желанието на учещия зависи до колко ще се развие като специалист...

Касс, това ти го задигам - Няма СРАМЕН труд, срамно е да не искаш да работиш, затова ще перифразирам поговорката „Учи мама, за да работиш повече, за да печелиш повече и най-важното за да е това, което искаш”…
По-хубаво е невъзможно да се каже!

Поздрави!

Привет, Кас!
Все едно ми бръкна в душата и извади всички тези думи на бял свят! Все едно пишеш за проблемите ми като цяло и без изключение. Много ти благодаря за постинга, като искам да отбележа, че ми помогна в труден момент!
Весела вечер :))

без коментар http://www.vbox7.com/play:eff35ee6

И да, и не, Ив...

“Според мен, колкото повече учиш, толкова повече ще работиш...” – не винаги. Ще имаш по-друг вид работа, вероятно по-напрегната заради отговорността, но това не означава задължително, че ще има разлика в обема на работата: имам приятел автотенекеджия, който си има малък гараж и не веднъж и два пъти му се е случвало да работи и по над 12 часа за да успее да издаде колите, които са му докарали. Така или иначе работата между различните сфери и нива може да бъде съпоставена по важност, напрегнатост, отговорност, но не и по обем.

“...всеки труд си има оценка и колкото по-ниско квалифициран е, толкова по-малко се заплаща...” – за съжаление в България това далеч не винаги е валидно. Има продавачки в МОЛ, които взимат два пъти повече от медицински лаборантки, нищо, че ако едната обърка нещо, най-много да стане разправия, докато другата, ако ти обърка изследванията, въз основа на които лекарите взимат решение за лечението ти, може да си отидеш. Сигурно затова същият този мой приятел автотенекеджия възпитава децата си на принципа: “Бе к’во ще ми учиш, я хващай занаят, че да вадиш пари! Ще ми учи, за да стане инженерче или докторче и после цял живот да ходи като парцаливо куче...”

“Млад човек завършва училище и тръгва да си търси работа, но първото което чува е: „Какъв опит имате?” – Наистина си права, че в много случаи “Да наемеш млад човек е най-доброто, което един работодател може да направи, защото „материалът” е съвсем суров т.е. може да го обучи според изискванията си и няма да се сблъсква с обременената психика на тема „това според мен се прави така”, но – поне по мои наблюдения – голяма част от работодателите не искат да обучават нови служители, които след това да си намерят по-добре платена работа и да се махнат, а съответният работодател да трябва да търси нови хора. Оттук възниква парадоксът, че вместо да подобрят условията и заплащането (често пъти заплащането и условията могат да бъдат подобрени – не говоря за актуалната криза, а по принцип – но не се прави по различни причини), работодателите предпочитат да наемат обучени хора. Така де, “след като е опрял до нас, значи не може да си намери работа другаде, следователно е навит да бачка за същите пари, които ще платим на един новобранец” (това не е мое изказване, а перифразирани думи на шеф в предишна работа).

“...на практика обаче младите висшисти търсят добро заплащане...” – през септември т.г., издръжката на живота на член от четиричленно семейство (двама възрастни с две деца) е достигнала 502 лв. “...за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти.” Т. е. това е сумата за нормално всекидневие, без екстри.
http://www.knsb-bg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=1355:izdrjiv092010&catid=64:--&Itemid=96
Сиреч, чистият семеен доход трябва да е над 2000 лв., а нетната заплата на единия родител – над 1000 лв. Колко работодатели плащат такава заплата? Та нима е чудо, че на младите им е писнало да започват на 400, да се надяват да стигнат до 600-800 и да не смеят и да си помислят да имат деца?

“Познавам много хора, които са упражнявали над 7 професии (...) каква е причината за този факт?” – ами според мен една от причините е именно динамиката и нестабилността на цялостната ситуация. Днес се търси едно, хората учат това, утре обаче вече се търси друго и цялото им обучение е отишло на кино. Вече се налага да бачкат каквото им падне, но тъй като в повечето случаи нямат ценз, ги държат докато не се появи някой с ценз или нечий роднина. Като второто е по-вероятно. След това се налага да се хващат за поредната работа “каквато и да е”, а тогава няма как да изградиш име. Прав е vmir, че не се правят проучвания за това, какви кадри ще бъдат необходими в бъдеще и оттам всеки учи това, което му е интересно, или което му се отдава, без да знае дали утре конюнктурата няма да се промени и неговите умения и познания да не се търсят, и да трябва да продава вестници. В това няма нищо лошо. Съгласен съм, че “няма СРАМЕН труд, срамно е да не искаш да работиш”, но учил ли си нещо, което си мечтал да работиш, а се е оказало, че то вече не се търси, тогава човек си задава въпроса “За какво пропилях толкова години?” и се стига до отговора на моя приятел автотенекеджията, който дадох по-горе.

“...нека си зададем въпроса ние какви искаме да станем и работихме ли да го постигнем от ученето до практиката...” – лошото е, когато отговорът е: “Да, но за чий?”

Жалкото е, че и образованието е под всякаква критика и затъва все повече и повече, та вече получените знания не стават за нищо, обаче в обявите масово се изисква кандидатите да имат “висше”. И донякъде и оттам идва напънът за тапия за висше, пък ако ще и по “отглеждане на глухарчета”...

Благодаря ти gratcia, най трудното нещо в Бг мисля, е да се намери най-правилния начин да се използва човешкия ресурс. Всеки човек има своето място и полезни качества, но за жалост малко успяват да ги развият и приложат. Липсата мотивация и условия, както и система за създаването на кадри са в основата да си бутаме ден за ден без переспектива и да захващаме каквато и да е работа за да оцелеем...

велико е клипчето. Бачкай за да се научиш и учи за да бачкаш :)...

Фил, всичко което си казал е точно е така. Аз обаче смятам, че човек наистина трябва да знае какво иска да работи и да се ориентира в областта. Когато моя син искаше да учи музика, баща му каза "музикант къща не храни", после пък малкия реши, че иска да става зъболекар, но има време, тъй че си имаме и резервен вариант :))))). Колко още ще му се променят желанията нямам представа, но щом се хванал на хорото ще го играе, при всички положения обаче трябва да научи един урок, че няма такъв филм като да не работи... При много други деца обаче забелязвам, че нямат никаква ориентация какви искат да станат като пораснат за да се ориентират още от сега, важното е да завършат средно с добър успех за да запишат висше след това (там където ги приемат), а после да работят работа каквато има...
Въпросът не е в това дали имаш образование или не, а дали имаш професия, а не днес си хлебар, утре зидар, вдругиден някакъв друг...

Разбира се, че е добре човек да знае какво иска да работи, Ив, но не винаги може да си позволи да го работи, ако в настоящия момент то не носи доходи. Ей го - и аз знам какво искам да работя, ама производителите на матраци не се интересуват от професионални одити... :) Музикант къща не хранел? И защо? Във Виенската филхармония или Кралския лондонски симфоничен оркестър плащат малко? Или ще ги закриват? Хехе... това със зъболекарството обаче е наистина добра ориентация :)
Шегата настрана, действително няма как да не се работи, но проблемът с ориентацията до известна степен се дължи на обърканите времена, в които живеем днес: избираш си професия, но не знаеш дали утре ще можеш да се изхранваш с нея. Ама си преводач на художествена литература? Чудесно, на нас тъкмо ни трябват арматуристи...

Фил, да подщущна ли в матраци "ТЕД", че си търсиш професионална реализация в този бранш? Можем да те уредим като разносвач на матраците :)... ТИ само кажи, че мечтата ти е да си близо до матраците, пък и полека, лека можеш и да се издигнеш до производството където да ги тестваш :)))) Знам, че твоите предпочитания са направо в изпитателната част, но за това място има силна конкуренция която трябва да пребориш... И накрая... Какво се мота до сега, отдавна трябваше да си се издигнал до върховете в занаята :))))
Преводач на худежествена литература - 5 вакантни места - 500 кандидата
Арматуристи - 100 вакантни места - 2 кандидати
:))))))
С две думи: Щом е работа не ми я хвали, ама и без работа не е работа :)))...

Готина статистика, Ив :) Затова арматуристите са добре платени. Лошото е, че при преводачите на худ. лит., от 500 души, 450 са живяли известно време в съответната държава и само заради това са решили, че могат да превеждат литература. А то не е съвсем така ;) А ти като имаш връзки в "ТЕД" защо не си го казала досега? Ммм? Действай направо, че ми писна да се мотам - и без това няма кой да оцени, че тичам за какво ли не друго, вместо да бачкам :)

Вишистите по-трудно си намират работа по-образование, а и ако някой реши да работи по-проста работа, той няма опит за нея, тъй като си е губил времето за образование.

учиш, не учиш, тряя да бачкаш! :)))

Живеем в ерата на икономиката на знанието. А тук то доста често липсва, затова и икономиката ни е на това ниво. У нас широко разпространено отношение е следното: "Не ми давай акъл. Аз най-добре си зная!" И си караме по занаятчийски, в малките дюкянчета. Поздрави за написаното!

да не забравяме, че и "по-простата работа" иска знания :)...

тряя, мамка му :))

Така е, много точен коментар...

Българинът е умен и в крак с напредъка, Отваря светски училища, читалища...иска децата му да са умни, за да живеят по добре...Той не е имал треска за злато, а треска за наука, която определя, като слънце за душата... Една статистика от края на 19 век сочи, от англичанин, че процентът на грамотните в България е малко по висок от този в Англия, че у нас навсякъде се продават книги...
Нашите предци имат практичен ум , затова не заслужават такава оценка, че са искали децата им да не работят. А да работят умно и да преобразят България. Но днес няма идеали, само едно дърлене, претенции, злоба- това не са го мислили. Нека преосмислим завета и и да го осъществим.....
Поклон пред нашите майки, бащи дядовци... те строиха, ние рушим...

Направо съм в шок! Толкова много информация и все истина навярно но погледнато от страни се вижда грозно - всичко знаем , намираме на всичко косурите
а какво правим???

Тази максима вече не е актуална, има вече друга по-актуална - "Учи, за да има какво и къде да работиш...!!!" Прекрасен финал!!!

ima edna knijka -----------tam e opisano .totalno upravlenie

na ka4estvoto v qponia,ot dr.KAORU ISHIKAVA.tazi kniga e ba6ta na qponskata sistema.