Когато бях шестнадесет – седемнадесет годишна комунистическия строй падна и майка ми се озова на четиресет години в изходна позиция, съкратена от предприятието в което работеше, без работа, без ясна представа за бъдещето. Трябваше бързо да се адаптира и преквалифицира. Направи го, стана брокер по недвижими имоти и така до днес, вече шейсет и кусур годишна без да може да си представи да се пенсионира скоро, защото като фотограф на свободна практика по онова време не може дори да си проследи стажа, да не говорим за този след промените. Днес гледайки около себе си какво се случва виждам как хора на по четиресет и тези от моето поколение да се озовават в същото това положение без работа, сигурност и перспектива, а децата им … поотраснали или не чак толкоз, но със сигурност не и способни да се оправят сами… И се питам каква е разликата от тогава и сега и има ли такава изобщо??? Замислям се и стигам до извода, че има разликата и тя е в това, че тогава хората вярваха че идват едни по-добри времена, а днес преминали през всичко нямаме нито вяра, нито сили да започваме за пореден път отначало…    Вчера синът ми навърши осем години. Спомням си когато се роди как силно вярвах, че го чака друг живот, имаше много време пред мен и баща му да изградим добра основа и начертаем пътя пред него, но днес осем години по-късно, съм със силно разклатена увереност в способността си да му дам всичко от което се нуждае… Времето, как бързо минава, почти неусетно се изгубва и аз се питам какво правихме досега? Но като се замисля само от последните две години сме в криза и вървим назад вместо напред, а децата растат, не можем да ги спрем. Не знаем колко още време ще изгубим и докато излезем от нея, после да се посъвземем и докато се обърнем те ще са пораснали, така както пораснаха децата на братовчедите ми и вече са големи мъже. После и те на свой ред ще чакат светлото бъдеще, месията или някой с висок морал и така докато не преполовят живота си и не погледнат децата си в очите с ясното съзнание, че няма какво да им завещаят освен надежда…   Бъди жив и здрав сине, животът ти е в ръцете ти … Стани горд и свободен човек…



Лятно време   Лятно време е, детенце, животът е лесен, рибата скача, а памукът расте, Боже, расте… Тате е заможен, а мама изглежда доста добре… О, тихо, тихо мило не плачи…   А  в някоя от тези сутрини песента ти ще се издигне, ще разтвориш крила и ще достигнеш небето,  но дотогава нищо няма да ти навреди мама и татко ще бдят над теб… О, тихо, тихо мило не плачи…

късметлия!!! Да расте щастлив и свободен за ваша радост!
Благодаря за Дженис Джоплин!:)

мерси tili , дано има късмет и успех в живота... Но като се замислих как хората спестяват цял живот да изпратят децата си в колеж и като гледам как тук спестяват (ако могат изобщо) за пенсия и много се натъжавам.

за него Вярата в бъдещето, да не бъде безмислен лукс, като за нас!

За тях не е същото, доколкото днешните деца имат и ще имат все повече врати пред себе си. Само трябва да ги научим да правят смело изборите си и да разберат, че, ако запазят достойнството си, едно неправилно решение далеч не означава задължително крах или край. Да ти е жив и здрав, Ив, и да расте достоен и свободен в мисленето си човек.

Дано не е и за тях лукс вярата Бекс, но като гледам купона тече поколенията растат, ние одъртяваме, а нещата са си все така до никъде...
Поздрави!

"За тях не е същото, доколкото днешните деца имат и ще имат все повече врати пред себе си."

Кои са вратичките Фил? Нима имат друго образование, програми, спортни зали или нещо което да ги измъкне от омагьосания кръг? Да не би да са разбрали нещо от това, че сме в ЕС? Да са отишли някъде, да са видяли свят? Да са натрупали друг опит, усещания или нещо различно от масовото недоволство и мизерия царуващи вече 20 години? Дано си прав и имат вратички, а не да пораснат и да минат същото като нас, че като гледам на близки и приятели децата, някои от които вече гонят 30-така и не виждам нищо по-различно от времето в което съм била на тяхните години, само дето тогава бях изпълнена с вяра, а те са с пречупен дух още от сега... Е, моя син е още малък дано се променят нещата за него...

ПОжелавам му много Вяра ! Напърво време в чудеса ,а после в себе си :)
Да е жив и здрав и много обичан !

Ива за мен ти си един успял човек, както и майка ти. Всичко, което правите са добри практики за справяне с живота. Няма хора, справящи се отлично - кой, както може. :)

"...и те на свой ред ще чакат светлото бъдеще, месията или някой с висок морал и така докато не преполовят живота си и не погледнат децата си в очите с ясното съзнание, че няма какво да им завещаят освен надежда…"

И това не е малко...надеждата.

Да ви е жив и здрав сина. И с къмет!

Да ти е живо и здраво детето! Да бъде красиво и умно като майка си! Само хубави нещо да му се случват!

Да ти е жив и здрав симпатягата!!!
Здраве и Късмет!
Всичко друго се нарежда!

Да сте здрави всички вкъщи. И аз така, бях на 38, после без работа, после " бизнесмен", сега ме чакат още четири години самоосигуряване. После гушвам голяяяяямата пенсия и си живея живота. Да слагам ли кавички, няма нужда, ясно е.

Това е единственото стойностно нещо, за което си струва да имаме надежди, да не ги губим и най-важното, да не се отказваме да работим за да ги осъществим. Да ти е жив и здрав и с повече късмет от нас. Сега ще ти кажа, че и аз по това време бях на възрастта на майка ти, но беше по-зле. Озовах на улицата, след като всички активисти на "Подкрепа" ни изпосъкратиха от предприятието, в което работех и там останаха лоялните членове на БСП. Директорът ни също бе сменен от този, който ни предвождаше по митингите и по-късно стана министър на енергетиката-Никита Шевършидзе. Е, точно той ни намери за ненужни, просто се бе временно пребоядисъл, такива бяха времената. Та остатнах си без работа и с две деца, едното на около три години и без телефон в къщи, разчитайки на местното бюро на труда. Отскоро бяхме в ново жилище и нямах телефон, по който да си търся работа, тогава за нов телефонен пост се чакаше с години. Навън телефоните ми взимаха стотинките и не ми вършеха работа, щото повечето бяха развалени. Нямаше на кого да оставя и малкото си дете, за да тръгна да си търся работа, свекърва ми побърза да ми го връчи, като останах в къщи, места в детските градини нямаше. Нямаше и храни по магазините, при получаването им се завихряха огромни опашки, сутрин ставахме по тъмно да се редим за кисело мляко, абе пълна трагедия, не искам да си спомням за тези времена. Може още много да пиша по темата, но сравни само това със сегашното.

Живо и здраво да ти е детенцето,щастливо детство!И късмета да върви с него!

Да е жив и здрав малкият юнак!
От мен да му купиш пушка, бойна, голям калибър! За по - добро бъдеще , знаеш!
Да оставим шегата...
Мила Каси, голям късмет си ми. Ще се нафиркам по твоя повод довечера. Викам си, къде отиде любимата ми авторка? Дали поумня и ни заряза...насред пътя. Но... добре , че си поотложила "екзодуса".
Нямам суперлативи за поста!

Обръщам се към всички партийни шмекери:
Шат ап, господа и дами,и слушайте Джанис Джоплин! Слушайте сърцето на майката!
То е уникално, единствено и неподправено от партийни лакардии!

Какво казва то?
Всичко което казват и моите приятели от "Тhe offspring"!

Кас,Гледам теб, гледам Късната пролет и останалите приятели... и си казвам:
"Венсеремос!"
Кой както Ще да разбира!

Българи, ще победим!
Каси, мерси за трибунката и приятен ден!

С такава майка е невероятен късметлия.Всички преживяхме онези трудни години.Бях без работа,но излизах всеки ден и минавах покрай къщата на една жена,която гледаше внучката си в инвалидна количка.Трябваше да съм благодарна и на това което имам.Пожелавам ти здраве,спокойствие и пари! И да си родиш още дечица;)

Накрая, не щеш ли, на буквата "Г".
Постнах си стихче и после заспах.
Сутрин, в просъница, пускам и "Love".
В коментар, мойта принцеса видях!


Коя си, незнайна, буквичке ти?
От просяк , несретен, в принц ме превърна.
Но знайте, в нея, са мойте мечти!
Как искам само, нея да те зърна!


Кълна се, дори, да останеш и скрита.
Ръце да не могат, теб да прегърнат.
Сърцето ми лудо, тупти и не пита.
Навеки ме с буквата свърза!

Честито на рожденника и на семейството му. Нека здравето и щастието бъдат негови постоянни спътници, а късмета да го дебне зад всеки ъгъл, като успехът му е винаги в кърпа вързан! Весело купонясване и отбелязване на събитието, Ива!
Малките неща в живота винаги са най- големите уловени радости. Бъдете винаги усмихнати и весели, гледайте бодро в бъдещето и се надявайте!

тези малки синове, мамина радост и грижа. Касмет да има в този живот и да се гордееш с него, нищо че са трудни времена и сме обезверени. Развълнува ме, моето момченце пък е в събота и още от сега са едни радини вълнения. Хубав празник и нацелувай рожденника.

Беше време, когато най-много от всичко се страхувах дали ще мога да опазя светоусещането на децата си от покварата наоколо, дали ще мога да ги предпазя от модите към лесното и примамливото, дали ще мога да ги удържа от изкушението да го ударят през просото, след като повечето около тях го правеха и изглеждаха безкрайно щастливи от резултатите. Днес децата ми са толкова разумни, скромни, добри и успешни, както никога не съм мечтал. Тогава губеха от усилията ми да ги предпазвам от тарикатщини, днес вече бившите тарикатчета около тях се издъниха, а моите преуспяват.

Много здраве и късмет, всичко най-добро и нека времето възнагради щедро търпението и усилията ти.

Имаш подарък в блога ми, провокира ме да го напиша !

Честит празник, Kass! За мен рожденният ден на децата ми, е най- големия празник! По обясними причини!Пожелавам ти успехи, радост и благоденствие на цялото семейство!

Този път сме на един акъл..:)))
Сърдечни поздрави!

Ех, благодаря ти карамболе :)...

Благодаря ти smani , успеха е много относително понятие, ако е успех да оцеляваш, май всички успяваме някак, аз обаче все си мечтая за децата ни да бъде по лесно и поносимо, но кой знае може да ни изненадат приятно някой ден и да преобърнат тази страна с хастара наопаки... :)

Благодаря ти alhimik1 , колелото се върти, децата растат, ние одъртяваме, а само реформите стават бааавно, баааавно и засегнаха вече твърде много поколения... Но да вдъхваме вяра в младите и да се надяваме, че ще се справят по-добре от нас...

Благодаря ти tutankhamon661 и дано младежите и децата ни имат повече хъс от нас, че много ме е жал като слушам как ги наричат неграмотни, развратни и изгубени... Тъжно е за всички които полагат огромни усилия за да ги отгледат в тези трудни времена ...

Надежди, дано, иска ми се много. Няма по-хубаво нещо от това да знаеш, че всичко което си преживял и за което си се трудил не е напразно.
Благодаря ти за пожеланията...

Ех lubara, майка ми все ми даваше за пример западняшките пенсионерки, които само чакали да се пенсионират и да хукнат по екскурзии.. Пожелавам ви и на теб и на нея да сте от този вид пенсионери... А Голяяяяямата пенсия да оставите за голееемите сметки...
Благодаря ти :)....

Спомням си, моят племенник е роден '91-ва, нямаше памперси, нито мляко за бебетата, нито нищо... Работа за таткото тук - там, без осигуровки, а понякога можеше и изобщо да не му платят... мътни и трудни времена. Когато аз родих сина си имаше всичко, и памперси, и телефони и работа колкото щеш, но днес виждам отново спад, крачка назад... Жалко е да сравняваме времената отпреди 20 години с днешните, защото да, има телефони, има и интернрт, и форуми, но всяко време иска да сме в крак с него, а 20 години са дълъг, много дълъг период, само за справка една малка фирма може да стане огромна компания, един творец да направи кариера на световната сцена, един треньор да създаде куп шампиони и т.н., но ние освен интернет и телефони май нямаме кой знае какви разлики в повече от онова време :(...
Благодаря ти :)))..

Благодаря ти mmagy :)...

Хей pegas08, не съм напълно абдикирала от блогърските си задължения, но сега съм много натоварена в работата, че за капак и ме ревизират ревизьори, та да ми е съвсем напечено, тъй де да не се отпускам, че по едно време се бях притеснила, че ще забравя как се работи, тъй де наминавам аз отвреме навреме през почивките и поглеждам какви мисли вълнуват съблогърите, чат пат дори оставям и по някой коментар, но това по-рядко...
Както винаги коментарите ти ме карат да се усмихвам с една такава широоока усмивка, за което ти благодаря :)))...

Благодаря ти, за още-то дечица не знам дали съм навита, но както обичам аз да казвам важно е качеството, а не количеството :)... Наистина здравето е най-важно, дано децата ни го разберат и използват младостта и силата си за полезни неща...
Поздрави!

Страхотно Клео, благодаря ти, взимам си подаръка и ти благодаря от сърце още веднъж...

Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко
някак си
в него се губим ний
години
месеци
дни стопява
влачи ни
и ни води
надлъж - нашир
а възрастта
нищичко не ни обещава
обрича ни
и къса
като прецъфтял розов лист
и записва някъде вятъра
историята тогава
за нашия житейски миг....
В нея всеки
там завинаги остава
със своите дела
и неуморен труд
и със знанията си
насърчава
поколенията
за свободен вик
и щом щастие
продължава да раздава
любов ще грее
във всеки момент скрит
като трайната следа
завинаги остава
както в този безкраен
експериментален стих......

Благодаря ти miaa :)...

;)
Поздрави и на теб :)))...

Както описах и в моя постинг, най-хубавите ни години минаха в преходи и експерименти, дано поне децата да имат по-добър шанс и по-щастлива младост..

Имат повече информация, Ив, а това е най-важното. От нас зависи в началото да филтрираме тази информация за да ги предпазим от простотиите, но, същевременно, и да ги научим да мислят, така че когато поотраснат, да са готови сами да се справят с информацията. Има множество програми за обмен на студенти, има програми за летни бригади в чужбина, ако са се научили да мислят и да гледат ведро, но и трезво на живота, има стипендии в чуждестранни университети... Всичко това им позволява да придобият друго знание, да видят свят, да видят и друг живот, и то далеч по-рано отколкото ние сме видяли каквото и да било, и то - да го направят сами, със собствени сили, което ще им даде повече увереност. Да, вярно е, че това означава да заминат в чужбина, но, в наши дни, от всеки край на Европа може да стигнеш до България за два-три часа. Някои ще предпочетат да останат там, други ще се върнат да живеят тук и колкото и малко да са онези, които ще предпочетат да се върнат, процентно ще стават все повече и повече - вече с друго мислене и друг светоглед. Те са бъдещите юпита, Ив, стига да опазим умовете им незатлачени. Ние трябваше да се адаптираме към тежки промени, като първите риби, излязли на сушата, а те са отраснали в това време, родени са на сушата, няма да губят енергия да се адаптират. Горе-главата, Ив, повярвай ми: ако имат желание, ум и мечти, пред тях има много повече врати и възможности, отколкото ние сме имали :)

да ти е жив и здрав! ако го научиш да не чака на 'светлото бъдеще' ще му направиш голяма услуга :)
Поздрави! ВВ
ПП: Намини в блога ми. Това го пускам за теб :)

Дано Веско, от тях зависи, само се опасявам, че ние не сме им дали добър пример, но животът е като виенско колело ту нагоре, ту надолу, тъй че като тръгнат по пътя на изкачването дано съумеят да се възползват по-добре от нас...
Поздрави!

Има множество програми за обмен на студенти, има програми за летни бригади в чужбина, ако са се научили да мислят и да гледат ведро, но и трезво на живота, има стипендии в чуждестранни университети... Всичко това им позволява да придобият друго знание, да видят свят, да видят и друг живот, и то далеч по-рано отколкото ние сме видяли каквото и да било, и то - да го направят сами, със собствени сили, което ще им даде повече увереност.
***

Принце, твоят оптимизъм е възхитителен :), действаш ми много окуражаващо :)...
Колкото до коментара ти аз не се разграничавам от казаното от теб, но не мога да не видя реалността, липсата на елементарна база унищожава капацитета на поколения наред и в спорта, и в изкуството, и в която и да е било сфера на живота, включително и качеството на образованието. Само като пгледнеш артистие, музикантите, журналистите, писателите и т.н. няма как да не осъзнаеш, че каквито и да израснат децата ни, ще се обезкуражат в борбата си да пробият в собствената си държава, а другите държави особено много внимание обръщат на това как си се развил на собствен терен, освен ако не си гений...
Поздрави!

Гледам да го науча да разчита главно на себе си, но няма как да избегнем обстановкта в която расте и всеобщия начин на мислене. Трудно е да му обясниш
защо хората се различават и се делят на създатели и консуматори, още по-трудно е да го увериш, че усилията днес ще му се изплатят след време, за него бъдещето е тоооолкова далечно и никак, ама никак не разбира, че от един момент нататък животът се завърта с бясна скорост и докато се усети ще се озове по средата, загубил много време и пропилял много възможности... Е, аз ще натискам пък каквото му влезе в главата :)...

Чудесен постинг, поздрави и благодаря! :)...

Хехехе... :)

"Артистите" - Арнолд Шварценегер

http://www.praznuvam.com/news/?p=501

Заминал е на 21 години за САЩ и е пробил там.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Музикантите" - Веско Панталеев

http://www.ida.bg/varna.php?page=news_show&nid=18706

У нас е стигнал до солист във Филхармонията, така че и у нас е имал възможност да направи нещичко, след което е хукнал по света.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Журналистите" - Ралица Василева

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0

Била е журналист и тук, но просто един от многото...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Писателите" - Хулио Кортасар

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%80

Ако сравниш библиографията с биографията, ще видиш, че преди да емигрира във Франция през 1951 има една стихосбирка, една драма и два романа, издадени посмъртно. Голямото си творчество и име е създал след като е отишъл там.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Айде да сложим и "Художниците" - Никола Манев

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2

Той пък изцяло е започнал пътя си след като е заминал.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

А защо да не сложим и "Певците" - Борис Христов

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2

Тук е пял в хор, но е постигнал световната си слава, след като е заминал да учи в Италия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хехехе... четирима българи от шестима световно известни, Ив, непрочули се в Родините си :):):)

Децата ще имат и по-големи възможности, Ив, стига да имат умение и желание. Дано да имат ум и смелост да ги използват. Въпросът е после да поискат да работят и за промяната тук, ако, междувременно, ние не сме доосрали всичко... Но те, те ще имат своите възможности и шансове.

Браво Фил, от 7 милиона българи по света имаме 4-ма прочули се :)))), е добре де, вероятно са повече, но мисля че не си довършил в цитата си коментара ми, който завършва с думите "освен ако не си гений..." или поне адски добър :)))... Както и да е, въпросът не е в това да хукваш да дириш късмета си по света, а да имаш шанса да се реализираш у дома, това е вярната посока според мен и дано децата ни успеят, защото сега няма желязна завеса да спира развитието ни и изцяло от нас зависи посоката в която ще поеме страната ни, но защо ли вместо да се развиваме, разрушаваме всичко, включително бъдещето на децата си и обричаме поколения наред в безнадеждност...

Това са само примери, Ив :) Голямата част от хората вероятно са чували само за единия, така че другите далеч не са се прочули чак толкова. Просто са постигнали това, което са искали. И ако едно нещо е валидно за един, неминуемо ще е валидно и за друг; ако едно нещо се е случило за един и един го е постигнал, то неминуемо ще се случи и за друг, и друг също ще го постигне. Нарочно не завърших цитата, защото с изключение на Борис Христов, не мисля, че другите са гении. Просто са добри, адски добри, както казваш, в това, което правят, защото без него няма как да стане каквото и да било, даже и в България, даже и ако условията тук станат отлични :):):)
Не е случайна приказката, Ив, че никой не е пророк в Родината си. Това не е поговорка, а библейски цитат. По-нагоре беше попитала: "Нима имат друго образование, програми, спортни зали или нещо което да ги измъкне от омагьосания кръг?" Ами нямат, защото ние бяхме тези, които трябваше да им ги построим. Нашето поколение гоним четиридесетте, трябваше отдавна да сме набрали скорост и вече да променяме, но даже не се и засилихме. И ако останат тук, в септичната яма, изкопана от нас и предишните поколения, няма да правят нищо друго, освен да джапат със запушен нос. Няма да променят нищо, така, както и ние нищо не променихме, защото не им показахме нито веднъж как се правят промени. Но това не означава, че нямат шансове. Това, че могат да отидат да учат навън, да поработят, да подишат друг въздух, означава, че един ден могат да се върнат с - както ти казваш - друг манталитет, друго възпитание, друга визия. Въпросът е дали ще поискат да се върнат, дали ще им дадем поне малко смисъл да го направят. Но, така или иначе, това не означава, че нямат шансове пред себе си, Ив, които са повече от онези, които сме имали ние в нашата младост.

Защита, радост и опора в детството да има, че то не се повтаря!
Ценностите да са живи! Осмислен живот само с тях е възможен!
Надеждата не само на крака ни изправя, но и крила ни дава за полет!
И така ще бъде винаги!
Сърдечен поздрав!

...и всичко това се отнася и за мен.Аз гласувах ЗА постинга Ви.