Всяка сутрин ставам, карам детето си на училище и отивам на работа. Живот, какво да се прави трябва да се живее. Ок. Ще го живеем, млади сме, красиви сме, силни сме, здрави… какво друго ни трябва в крайна сметка? Малко ведрост и оптимизъм и готово… Духът е важен, настроението също, затова без много нерви и малко дисциплина и нещата се нареждат.

  Карам си колата, а пред мен пешеходец, насред платното. Върви човекът и се радва на хубавото време, а аз се тътря бавничко след него. Не бързам и го изчаквам да ме забележи. Забелязва ме по едно време, махва ми извинително с ръка и ми освобождава пътя. Усмихвам му се и си продължавам. Стигам пред офиса си и си паркирвам колата, но от уличката се задава друга кола, на която някак си и преча точно в този момент докато си извършвам маневрата. Надува се клаксон. Поглеждам и виждам разпенил се дятка  да ми ръкомаха гневно и да ме ругае. Ядосвам се. Иде ми да сляза и да му прасна един, аман от селяндури. Сакън ако почака една минута, че няма и толкоз. Казвам си, че няма смисъл да се ядосвам, но настроението ми вече е някак по-друго. Май трябва да свикна някой ден с това и съвсем да пусна пердето, очевидно не мога да оправя света, но така или иначе никога няма да разбера това желание някой да подскача като ощипана девойка за няма нищо. Как не го мързи да изхаби толкова нерви рано сутрин само защото щяло да му се наложи да натисне спирачката за малко. Чудя се дали този тип хора не са такива и в домовете си, представям си как хока жена си, ако вечерята не е готова, а той умира от глад или пък няма сол в манджата. Пустото ни желание света да се върти около нас ще ни затрие като нация. Все припряни, все нервни, все борбени в някакви несъществуващи и ненужни битки, а това за което си струва… е, за него няма смисъл да се хаби енергия. „Скъпи на триците и евтини на брашното” – май това беше поговорката. И аз водя ежедневни битки, но никога с рога напред. Не знам как трябва да ме предизвика човек за да го обидя в лицето без да ми пука за него, а иначе на ум бая хора го отнасят, защото от опит знам, че е особено важно за изхода от всяка ситуация да съумееш да запазиш присъствие на духа. Не че не съм губела контрол, особено ако се наниже поредица от негативни преживявания, все пак повече от три простака на ден ми идват в повечко, но много рядко се случва, я има в годината един – два такива случая… Изглежда простаците не са толкова много, колкото всеки твърди че са, или пък усмивката ми е твърде чаровна, не знам, знам само че ако зависеше от мен щях да напраскам глоби от по хиляда кинта за всеки надут клаксон, който не е с цел предотвратяване на катастрофа… Не знам дали повечето любители на автомобилните бибитки си имат идея какъв стрес и аритмия на сърцето причиняват на хората, особено на пешеходците докато нервничат в колата си.  И какво изобщо удоволствие изпитват от карането, ако им образува постоянно такива нерви? Е, дано му е олекнало поне.

 Влизам в офиса и виждам ухилената физиономия на колегата. Той разбира се не познава стреса при шофирането в градски условия и затова всеки ден е ведър и с приповдигнат дух. Развеселява ме с шегите си и след минути вече съм забравила за неприятното си преживяване. Питам има ли кафе, а той в шеговит тон ми отговаря, че в мъжката половина на офиса винаги има кафе, за женската си нямал идея. Хиля се с глас и му отпивам от кафето. Замислям се. Познавам толкова много хора, без които не бих могла да издържа, зареждат ме с положителни емоции, чудя се не може ли всички да са такива, толкова по-лесно и хубаво щеше да бъде. Някога май бяхме, или пък аз пак съм имала късмета да бъда сред такива, не знам, може би си живея наистина в някакъв мой свят в който не приемаме хора с дух без съответната висота??? Така или иначе на човек му се изчерпва вътрешната сила, ако не се захранва непрекъснато с положителни емоции, дали пък вътрешната сила на нашият народ не е на привършване?

 Не! Отказвам да повярвам в това… Все още има твърде много хора, които съумяват да запазят духа си здрав, като белязани сме, познаваме се от далеч, в тях е надеждата ми…
 

Трябва да сформираме клуб на изчезващите инидивиди, които не са създадени точно за този свят и начин на живот ( у нас) :) Аз също познавам доста хора, отговарящи на високите критерии за членство в клуба, значи не всичко е загубено..

Много си сладка

да те изкарат от равновесие и да ти "гепят" хубавото настроение. А то е едно от най-ценните неща на света... Преди време и аз много се дразнех, ако някой ми забибитка, докато паркирам. Не ми се е случвало отдавна, но навремето, когато преодолях този тип дразнене, няколко пъти нарочно се бавех на такива бибипкащи и си умирах от кеф да ги докарвам почти до взрив:)))) Даже веднъж се направих пред един, че не мога да паркирам и че съм получила панически пристъп - оставих колата, запречила улицата - та той ми я паркира:)))) Озлобеният, нервен чичка се превърна в услужлив джентълмен и то с желание... Голям смях падна после.

Иначе повечето хора са с дух, според мен, но този дух зависи от вътрешната дисциплина и чистота.

Клуба си е сформиран Веско, а на света му няма нищо и аз мисля, че сме си създадени точно за него, само да ги нямаше идиотите дето умрат да внасят смут в мирния и спокоен живот на хората :))))...

Не знам дали е до излъчването на човека, до възпитанието или до характера, но някои хора ме зареждат много... А други могат да ме побъркат... :), добре че вторият вид са много малко... :)

а пък ти много мил... :)

Биволски спокоен човек съм, но не знам защо така мразя свирчовците. Просто полудявам от подобно бибиткане... То сигурно е, защото на каручките като е нямало бипки, а сега на колите има и давай всички да ни чуят че сме на пътя... Уф, чакай да си млъквам, че пак ще се ядосам :)))...
А иначе и аз мисля следващият път да запуша пътя, да слаза от колата, да ида при свирчото и да му кажа с една широка усмивка, че няма нищо по-просташко и първосигнално от това да не можеш да проявиш секунда търпение, присъщо е само на малките деца... Мамка му ако не го направя....

Права си, все още има Човеци. Няма и да се изгубят скоро, това няма да стане!

Поздрави за хубавия постинг!

Че то, ако не настъпи човек клаксона с крак, изобщо кара ли? :) Не е случаен лафа, че по света колите се движели на бензин или нафта, а у нас - на клаксон. :):):) И това си е комплекс, Ив - човек да живее с мисълта, че неговите дела са толкова важни, че би трябвало и сградите да се отдръпват от път му, а завоите сами да се изправят. Не искам и да знам какъв е животът им вкъщи, не е завиден, нито техният, нито този на хората край тях, макар че едва ли го осъзнават. И наистина, готините хора се подушват от куп разстояние и е супер, че продължава да ги има. Точно до дух си е. Хехех... само си представям какъв поглед ще ококори онзи, на когото слезеш да му обясниш някои истини - такава физиономия ще е нещо паметно :):):)

Мило момиче, радвам се, че те има:)

Благодаря ти sparotok, аз вярвам в доброто в хората, всеки знае колко е хубаво да има добър и ведър човек край себе си, жалко че много хора не разбират, че взаимоотношенията са по-важни от облагите, защото именно те отговарят за състоянието на настроението и духа...
Поздрави!

Така е принце, някой хора ще минат покрай живота ти, ще оставят негативно впечатление и след минути ще си ги забравил, други няма да забравиш никога, нито пък просто ще преминат, а напротив ще останат и ще ти бъдат приятели и подкрепа в трудни моменти... Е, кой каквото си избере... А за физиономията мога да ти разкажа каква ще е, защото съм я иждала много пъти:
Налага ми се да пазарувам материали за работата си от един магазин близо до панаира в Пловдив, отнема ми няколко минти. Уличката е тясна и до магазина има един гараж пред който си спирам колата за няколко минути всеки път. Собственика на гаража е някакъв дръпнат дятка, който много се дразни, че колите спират пред гаража му и иска да навреди на магазина, нещо лично има, защото изглежда като разтоварват стока понякога му пречат. Пазарувам си един ден и той влиза гневен. С твърд тон ме пита не чета ли че има гараж. Съвсем спокойно му отвръщам с въпроса ще излиза ли да си преместя колата или просто иска да разбере дали мога да чета. Още по-ядосан ми обяснява, че няма да излиза, а не иска да спирам пред гаража му. Разточвам усмивка и още по-спокойно му обяснявам, че 5 минути престой на колата ми пред гаража му, който и без това в момента няма да ползва не е повод за още допълнителни бели косми на главата му, нито за това да си разваляме дена или поне не би трябвало да бъде... Изгледа ме изумен, не каза нищо и си тръгна. Колегите само отбелязаха, че съм била много хладнокръвна. От тогава насам всеки път си спирам колата пред гаража му, а ако случайно ме види ме поздравява усмихнат... :)))
Поздрави!

И аз се радвам, че те има miaa...
Поздрави!

знаеш...

знам, знам :)... и ти знаеш :)...

Навярно всеки е срещал такива нацупени хора, Каси!
Интересното е, че и аз като теб си ги представям какво представляват в къщи до половинките си:)) Тогава ми става едно весело...А ако има и някой с мен, се опитваме да се пошегуваме, и така успявам да си запазя настроението. А няма нищо по-хубаво от това да общуваш с хора, които те зареждат.
Хубави почивни дни ти желая!

Пожелавам ти само готини хора покрай теб и по-малко идиоти да ти късат нервите...
Весели почивни дни и на теб...

това е отбор (екип) . Всички ние,които напук на целия негативизъм и лошотия оцеляваме сме играчи (какъвто и смисъл да влагаме в тази дума) с рефер самия живот. Но добре,че има някакъв баланс. Един ти вдига нервите, друг потушава бурята. Гледаме философски, опитваме се да игнорираме битовизмите и - тъч извън полето. А после пионките на " Не се сърди човече"
А за специалистите в оцеляването "Монопол". И така съотборници, независмо коя игра играете УСПЕХ. Купата ни е утрешния ден. А на автора на постинга да знае,че капитанския номер вече му е даден. Клаксон за поздрав. :)))))

Хехехехе...... Само си представям как е зяпнал, Ив :):):):) Напълно вярно, че когато човек реагира по подобен начин, както си го направила, на някой разпенен за някоя дреболия човек, ефектът е поразителен и - по-важното - почти винаги пресича отсрещната агресия. Явно толкова рядко се среща някой да реагира спокойно и ведро в подобна ситуация, че е направо стъписващо за повече то хора. На мен пък ми се е случвало, на малка опашка, двама души преди мен да се изпокарат с продавачката, която вече е набрала инерция и я виждаш как е готова да кара наред. Като ми дойде редът вдигнах ръка и казах: "Идвам с мир" и тя избухна в смях. Сякаш направо се усети как й олекна :):):) Животът може да е много по лесен и хубав, ама айде де...

Поздрав и на теб gita969, винаги съм смятала, че животът е такъв какъвто си го направим, може да бъде гаден, а може и забавен и приятен :)))... Въпрос на избор и дух разбира се...
Весел уикенд...

хех, принце :)))... така е, лулата на мира винаги трябва да ти е в джоба... :)))
Мирен и спокоен уиекнд от мен :)))...

Тук сме Касс, тук сме, и сме много, онези които успяват да запазят духа си ЗДРАВ!
За мен е чест!
Алекс

Мила касс,не знам дали наистина хората покрай теб са с със здрав дух,но според мен има и нещо друго...ТИ.Когато един човек е ведър и мил с околнте някак си ги предразполага за по весели разговори и по-добро настроение.Предполагам ,че ти си точно такъв човек и определено мисля ,че повечето хора покрай теб успяват да взаимстват с твойта положителна енергия...
с уважение:atinonino

И тук да си ти честитя рожденият ти ден, и да си жива и здрава, щастлива и обичана, и си остани такава, ИСТИНСКА!
Алекс

Благодаря ти, много си мил. Сега се връщам от протеста и съм малко разочарована от ниската женска активност :)....

Не знам кой кого зарежда с положителни емоции, но знам, че е хубаво човек да ги има и разбира се че трябва да допринася за доброто настроение, инак няма как да му оправят настроението хората, ако преди това самият той им го развали :))
Поздрави и дано си обкръжен само с такива, с които ежедневните грижи се понясат по-лесно...

Простаците се хранят от реакцията ни. Няма реакция - няма храна. Интересно кой ли ти е напраскал минусите :)
Поздрави! ВВ

Така е ВВ... :)
Поздрави и на теб!