Все по-често чета коментари и статии относно реалността в Българя, които направо могат да те изумят със своя гняв, хъс и красноречие. Ето един от тях:
 Каква е реалността: България е малка, отдалечена от цивилизацията страна с все още племенно-родови и родниско-шуро-баджан отношения. От всякъде лъха на корупция, връзкарство, дюнери, схеми, престъпност и урина. Заляти сме от простотия, ментета, мръсотия, прах, кал, чалга, педерасти, проститутки, найлонови торбички, улични кучета, цигани, фасове, мутри с джипове и дупки. Управлявани сме от корумпирани, арогантни, алчни, крадливи и лъжливи елементи, които защитават само личните си, роднински и корпоративни интереси и не им пука изобщо за хората. Заобиколени сме от лош манталитет, безхаберие, простащина, завист, поквара и злоба. Живеем в страната на абсурдите, синоним на корупцията, беззаконието, престъпността и на свободно разхождащите се престъпници. На последно място сме по всичко, но на първо място по бандитлък, схеми, далавери и рекет и то държавен.......каква гордост.... Българи е най-бедната държава в ЕС с най-лошото здравеоопазване и е най-лошото място за живеене, известна с това че, комунисти, ченгета и мутри приватизираха и контролират всичко, успяха да изперат парите си и с безумните си строежи унищожиха безценната ни природа! В България няма перспектива за развитие за НИКОГО, има все по-потискащо социално и интелектуално неравенство и ниска или липса на култура! Така че ако сте по-млади бягайте! Но не хранете НИКАКВИ надежди, че България някога ще стане нормално място за живеене!    И така, коментара е съвсем добре написан за всеки, който много държи да си излее гнева от гадния живот в България и с това да му олекне. Чудно ми е само каква е целта на подобни словоизлияния в нета и ако задачата е да си попсуваме и да си изливаме негативизма, то аз като един идеен за бизнес човек предлагам да спретнем един сайт само за тази цел и всеки на който му се прииска да поплюе по всичко родно да се мушка там и да се възхищава на чудните словесни картини обрисуващи нашата урудливост като народ. Дали всичко написано по-горе е напълно вярно или не е, до голяма степен е субективна истина, защото поне за мен нещата са такива, каквито човек вярва, че са… Моята реалност е друга… Истината за мен е, че точно подобни дръзки изказвания вредят най-много, точно такива рисунъци на родната картинка, подбудите към емигрантство и всяването на безнадеждност осакатяват и прекършват всяка инициативност в който и да било … Колко удобно и лесно е да влезеш в ролята на гледащ в бъдещето и като изпаднал в транс проповедник да извисяваш глас за предстоящия апокалипсис на един народ, без да му даваш нито капка вяра, че ако положи малко усилия вероятно би могъл да построи съвсем друго бъдеще за децата си. Чудя се обаче къде са тези, когато нещо трябва да се направи съвсем реално? Срам ме е да кажа, че петицията за промяната в здравеопазването не можа да събере и хиляда гласа, но иначе всичко е безнадеждно. Ами да, нима не е нормално? Ако един човек лежи вкъщи и вика „никой не ми дава работа” без никога да е погледнал обявите, нима някой ще му е виновен за това? Изобщо ако всичката тази енергия изхабена в толкова черногледство се обърне с обратен знак – положителен, няма ли да е далеч по-добро място за живеене България, въпреки калта и дупките в асфалта?  Когато човек забрави 10-те Божи заповеди, той няма как да не се сблъска с ада. Трябва да почитаме и уважаваме родината си, длъжни сме, защото без елементарно себеуважение никой няма да ни уважава, това е основната разлика между европееца и българина, между американеца и българина, между азиатецът и българина…  Преди няколко месеца едно българско дете си отиде по нелеп начин. Случаят беше много показателен и въпреки внушенията колко прост и чалгаджийски народ сме били, аз видях и срещнах много хора, които никак не отговаряха на гореописаното. Петицията ще бъде внесена от Филип в понеделник, до тогава оставям на всеки да реши дали да повтори три пъти като „Отче наш” постнатия коментар и с това да му олекне, или да положи поне малко труд и да подкрепи петицията, ако все още отказва да повярва, че децата му са обречени на гибел… Всичко е въпрос на вяра и убеждение…

http://malkiatprintz.blog.bg/tq-i-toi/2011/01/16/otvoreno-pismo.668364
http://malkiatprintz.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/16/silata-na-edin-narod.708610

Съгласен съм. Но не може ли да забранят и такива предавания по телевизията и да не дават само ужасявящи новини. На човок направо му писва от лоши новини и тъпи попове.

Кушел, с кое по-точно си съгласен??? Ако искаш да забранят новините, политическите предавания, музикалните и шоу програмите??? Абе я най-добре да се върнем на старите руски филми, чиста работа :)))... Тук не става въпрос за това ужасна или не е реалността, а за това какво се внушава от такива коментари като посочения по-горе, защото когато има някакво действие или ответна реакция срещу злото е едно и съвсем друго да се споменава само лошото без да се посочи борбата с него...

Много добре си го казала, Ив: "...подобни дръзки изказвания вредят най-много, точно такива рисунъци на родната картинка, подбудите към емигрантство и всяването на безнадеждност осакатяват и прекършват всяка инициативност в който и да било..." За това способстваха купища изрази, които се търкаляха от медиите, после и от хората, като това, че "всички са маскари". Защо тогава се чудим, че никой не вижда смисъл да гласува?

Бих отишъл и по-нататък, като кажа, че - според мен - голяма част от този тип изказвания са целенасочени: като започнеш с езика във вестниците, който те набиваха усилено години наред, използвайки "зли", така да се каже, думи - този отбор РАЗМАЗАЛ онзи отбор, тази кола ПОМЛЯ друга кола и т.н., което не е приемливо за журналистически език. Да не говорим за купищата дребни детайли из новините, които не променят дадена новина, но натоварват психически хората, които я четат/слушат/гледат, като например: "при атентат в Ирак загинаха дванадесет души, ПЕТ ОТ КОИТО ДЕЦА." Злощастен факт, но той може да бъде спестен, защото не обогатява кой-знае колко самата новина, но подсъзнателно пораждащата се представа за разкъсани детски трупчета определено натоварва психиката на хората. Което, според мен, е и целта: да бъдат смачкани психологически.

Постепенно този език и този начин на изказване навлезе между хората, а на по-късен етап, се превърна в мироглед за голяма част от тях. Целта беше изпълнена. Затова улиците са мръсни, но, при една анкета, никой няма да каже: "Да, аз си хвърлям боклука на улицата". Надявам се, че все още този процес не е необратим и че можем да излезем от черногледната си пасивност, която ни пречи даже да кликнем няколко пъти в нета, за да изразим активно позицията си по даден проблем, както при отворено писмо, а не да се ограничаваме единствено в черногледи и язвителни коментари.

че за лошото самочувствие на нацията, голяма роля имат и медиите с техния нестихващ негативизъм.
Колкото да сравняването на тъпите американски филми с руските, направо ставаш смешна. Осъзнай се, нищо че си синка и по презумция мразиш всичко руско.

Принце, аз не мисля че търсенето на сензации или предаването на шокиращ ефект в новините е главният виновник за подобно отношение на хораата към всичко ставащо в страната ни и най-вече за създаденото чувство за безнадеждност. Реално погледнато също като с боклука по улиците всички говорят как новините ги натоварват, но те на практика правят същото като повтарят в коментари едни и същи черни прогнози за бъдещето ни. Само дето не разбирам как човек си мисли, че ще стане учен ако не ходи на училище??? Т.е. как всички смятат, че черните прогнози дето сами далновидно прозряват, ще се обърнат, ако самите те не предприемат мерки за някакъв обрат??? Защото ако някой смята, че всичко е безсмислено, то тогава за какво живее??? Как човек да избяга от натоварващите ги новини, ако сам ги създава??? Ок, да приемем, че нещата в България не са никак розови, нито справедливи, нито лесно променими, но всеки човек е абсолютно длъжен да положи и най-минималното усилие за някаква промяна, в противен случай няма за какво да се сърди. Никой на никого не е длъжен с нищо и затова да разчитаме само на морала и добронамереността на политици и монополисти е наивно. Целият негативизъм е абсолютно безплоден, ако вложените в него чувства на гняв и непримиримост нямат реално отражение...

Аз съм съгласен с написаното в жълто, дори и да решат да не го показват по новините, то си съществува, да си заравяме главата в пясъка-няма полза, най-много още да ни лъсне д-то.. Има два начина да накараш някой да се промени, като го хвалиш и преувеличаваш напредъка му или като го преследваш с изцапано огледало( може и малко криво да е). В първия случай му растат крила и той се чувства поощрен, като кон на който дават захарче, а във втроия, се разчита на шока и естественият повик към повръщане. На нашата страна и трябва втория, до 89та прилагаха първия метод и видяхме докъде я докарахме.
Относно петицията- аз отдавна съм я подписал, а народът - спинка.

Куш, ако ти виждаш и чуваш в новините само негативното, то няма как да не смяташ че новините са основният подтискащ психиката инструмент. Новините имат за цел да представят действителността и събитията без да дават оценки, заключения или субективни изводи от дадена ситуация. Те са такива, каквата е реалността. Реалността е, че сме бедни, че има дупки, че хората умират от лекарски грешки, че не могат да си плащат лекарствата, отрицателен прираст и т.н. и т.н. Ткава е нашата действителност, такива са и нашите новини... От нас зависи дали в новините ще има и друга информация освен тази. Както сам виждаш във всички новинарски емисии се излъчиха кадри от протестите срещу горивата, тъй че ако на някой не му харесват новините, то не е зле да създаде и положителни новини. В Библията, макар ти да не вярваш в библейските текстове, всички думи, мисли, настроения и прочие са педставени като духове, които витаят из прространството и влияят на хората. С две думи негативизма или пък еуфорията и оптимизма са заразни състояния, не напразно имаме поговорка "с какъвто се събереш, такъв ставаш", не е за пренебрегване и "не търси оправдания, търси решения" и когато асимилираме същността на тези мъдрости, ще видим, че атмосферата която създаваме е есенсцията, както на нашата вяра, така и на нашата активност и жизненост. Всичко това хората наричат "състояние на духа"...
Кога съм казала, че мразя всичко руско??? Просто казах, че медиите е добре да предават разллични култури, да има разнообразие от телевизионни формати от цял свят, новини - шокиращи или не и т.н. Човека е достатъчно интелигентен да отсява сам за себе си какво да харесва и какво не... Стига сте гледали на хората като на малки деца, на които каквото им кажат, това мислят и правят...

Веско, американците имат една поговорка, която много харесвам и тя е: "Няма смисъл да казваш, че колата е бяла, когато е очевидно, че е бяла"... С две думи подобни изказвания няма да променят нищо, защото колата няма да стане от бяла - синя, ако не я пребоядисаш. Думите имат силно въздействие, но за жалост не се превръщат в действие и затова лично аз смятам, че каквото и да си говорим докато не преминем от думи към екшън, файда няма да има, абсолютно никаква. Петицията с нейните няма и 700 гласа е съвсем ясен знак, че сме готови на всякакви подбуди на думи, но крайно не подплатенни с действие...

Дори нашите текстове – моите и твоите, по същество са медийни статии.

Реалността не е медия, а поредица от избори, труд и отговорност за постъпките.

Благодаря за коментара goran, съгласна съм напълно, още повече след като от опит знам колко е трудно да убедиш някой в нещо. Коментари като посочения са просто много удобни и лесни за повтаряне, защото изразяват безсилието което чувстваме, само че аз имам една малка забележка и тя е, че не можеш да се чувстваш безсилен пред пеоблем, който никога не си опитвал да отстраниш... Проблемите нямат свойството да се оправят сами...
Поздрави!

както винаги стилно и с позиция. И аз бях при Малкия принц(имам впредвид в блога) и ми стана страшно криво. Това е положението. Който опитва да направи нещо едва ли не става смешен. Лошото се развихря, когато добрите не правят нищо.

Кас, казваш:
„не можеш да се чувстваш безсилен пред проблем, който никога не си опитвал да отстраниш... Проблемите нямат свойството да се оправят сами...” - Виждам нещата по същият начин.

„Човек може да си почива само когато е уморен” /завет на бащата на Дончо Цончев към синът му/

А коментарите, позициите, изразяването, целите и дипломацията са сложни за оценка – всеки коментар преследва свои цели. Точно както всеки човек се учи да отстоява себе си и позициите си.

колкото и ужасна да е тя?
Ако четеш коментари от сорта на- България е райско кътче, тук всичко е добре, наред и уредено....няма ли да се усмихнеш на наивитета?

Хубаво е, да бъдем обективни. Само дето обективността е толкова субективна.

Успехи!

добрите... лошите... за мен нещата са малко философски по този въпрос, защото монетата има две страни. За пример ще дам, да речем, отношенията между работодател и работник. Работника по призумция е недоволен от работодателя, но никога не е бил работодател за да знае какви чувства или мотиви го подбуждат да постъпва така или иначе, подобно е и с отношенията мъж - жена, почти във всички взаимоотношения е така, затова има неписани закони, вътрешно усещане за мярка, за редно и нередно, за справедливо и несправедливо и така както всяко приятелство задължава, така и всяко общество има своите неписани правила. Когато нещата се отклонят от естествените ни усещания за ред сме абсолютно длъжни да реагираме и да ги върнем в норми, никой не може да ни наложи насила морала, Господ ги е заложил в нас и от нас зависи дали ще ги следваме или не...
Поздрави!

Така е goran, благодаря ти за чудесните коментари...

Фактите и затварянето или отварянето на очите нямат нищо общо с това каква искаш да бъде истината за теб. Ако искаш да повярваш, че България загива, то няма какво да направиш повече освен да изчакаш нейния тотален крах. Ако искаш да повярваш, че човешкия дух и ресурс са в състояние да обърнат нещата, то трябва да опиташ поне с малко усилие (в случая с подкрепа на петицията) да допринесеш за промяната... Реалността си е реалност, остава въроса къде се намираме ние в тази реалност и доколко тя зависи от нас...

Отбелязвам това, което виждам, което не значи по никакъв начин, че чакам България да загине. Мисля, че това са две различни неща.

Всички го виждаме mafani, и всички ни дразни. Всички искаме да бъде по друг начин, но малко от нас си даваме сметка колко усилия изисква това, затова ме дразнят такива коментари, които ако има брояч сигурно са стотици хиляди, а една петиция не може да хване 1000 гласа подкрепа. Когато човек го дразни нещо го поправя или поне опитва, но само да мърмори и нищо да не прави няма как да очаква някой да му даде добър живот наготово...

колкото и пъти да се опитвах да кажа под една или друга форма, че приказките за казана, мрънкането, оплакването от всичко и садистичният кеф, с който сами се обявяваме за боклуци, не е от полза за никого - толкова пъти се намери някой да ми каже, че очилата ми били розови...

Разбира се, че в родната действителност има от всичко - така, както е АБСОЛЮТНО навсякъде по света. Което не пречи да чета всекидневно"еди-какво си можело да стане само в България" - и то след като съм прочела, че съвсем, ама съвсем същото се е случило и в държавите, които гледаме със завист...

Бърз преглед на английската преса от днес - възмущения за поскъпването на петрола, "чудесна" новина за групово изнасилване на 12-годишно дете от шестима футболисти, мизерстващи пенсионери, които не могат да отопляват домовете си, недопустими лекарски грешки - всичко си е досущ като при нас...Страни, където от чешмите тече мляко с мед, няма - но ако всеки направи усилие да не се подддава на негативизма и да направи нещо малко и позитивно поне за себе си, ще направи разликата не само за собствения си живот, но и за тези около него....

Най-много обичам да казвам, че съм си купила големи розови очила и си ги нося с голям кеф и всеки, който се опита да ми ги свали ще го плясна много лошо през ръцете. Ако някой иска да живее в ада си е негов проблем, аз не искам. Не ми харесва как стоят нещата в България и затова когато някой прави нещо за промяна го подкрепям на драго сърце, каквото зависи от мен също ще направя, но ако някой иска да вярва, че загиваме и живее с чувството за обреченост без да пложи елементарно усилие да се усмихне поне, няма как да му помогнем, такъв стаут си е избрал и сам трябва да поиска да го промени, защото каквото и да му говорим е все тая, той няма да види нищо друго освен грозното покрай себе си, ще подхожда със съмнение към всяка добронамереност към него, към всяка активност за промяна, към всичко което му дава нишани, че може би има смисъл...

Ако един човек лежи вкъщи и вика „никой не ми дава работа” без никога да е погледнал обявите, нима някой ще му е виновен за това? Изобщо ако всичката тази енергия изхабена в толкова черногледство се обърне с обратен знак – положителен, няма ли да е далеч по-добро място за живеене България, въпреки калта и дупките в асфалта?

Позволявам си да цитирам точно този параграф, понеже мен лично много ме издразни. Аз съм без работа вече близо една година. Пуснала съм си автобиографията поне 200 пъти, на различни свободни позиции без резултат.Дори до София са ме разкатавали на мои разноски! Пак без резултат. В това положение са доста хора. При все,че не съм претенциозна за позицията, която ще започна. Е, няма да изляза на околвръстното - но не съди така! Грозно е! Очевидно ти имаш работа и ти е лесно да говориш по този начин. Не ти го пожелавам, но останеш ли без сигурен доход друга песничка ще запееш.При все, че съм млада! Не съм над 50. Ако бях - вероятно трябваше да си сложа въжето, понеже никой не иска да си дърта лелка. Майка ми замина за чужбина понеже също като мен кажи-речи 2 години седя без работа - просто такава НЯМАШЕ. А навън има - очевидно. Не съди така, защото не знаеш какво може да ти дойде до главата - не говорим за циганите, които си гледат семействата от помощи. Говорим, за хора, които просто искат да работят. Тук в България - ако не си връзкар няма как да те наемат дори, да не говорим за някаква стабилна заплата. В чужбина можеш да започнеш от нулата (там работа има за разлика от тук) и да се издигнеш. Така... че като не си се сблъсквала лице в лице с проблема не изказвай толкоз крайни мнения...

Разбирам раздразнението ти, но примерът е даден с друг смисъл. Исках да кажа, че ако ние не се опитваме да променим живота си, включително и политиката за чуждестранни инвестиции, облекчаване на бизнеса, стимулирането на нови работни места, производството и прочие то как и откъде да има работа в България??? Ти приемаш нещата лично, защото засягат личен пробем, но аз говоря за национален такъв, тъй като здравеопазването и изготвената петиция засягат националния интерес, подобно е с горивата, образователната система и т.н. Нямам предвид, че човек не прави нищо за себе си, а че нямаме обществна ангажираност, с което допринася общия проблем да го засегне лично...
Поздрави!

Опитвах се да организирам:
- протест срещу липсата на достатъчно места в детските градини в София- дойдоха 100-на души, няма места за 10 000
- опитах се да организирам съкварталците си почистим детските площадки в района- събрахме се аз, съпруга ми, свекърите ми /които между впореч не живеят изобщо в района/, майка ми и пет-шест майки на малки деца
- протестирам срещу писането на "шльокавица", подкрепят ме малцина
....
Аз съм деен човек, kass, и да недоволстващ, но винаги /или почти винаги/, предлагащ и решение. Така че, все си мисля, че и от мърнкачи като има нужда.

Опитвала съм и резултатите са същите като при теб, само дето аз никога не назорвам нещата, не мога да оправя света сама, а и не виждам смисъл ако никой не иска да си мръдне пръста за нищо. Разликата е само, че аз нямам жеание да давам черни прогнози белкем някой се стресне и вземе, че се размърда, защото смятам че всеки процес изисква технологично време, просто крушата трябва да узрее, т.е. хората сами трябва да стигнат до изводите, че така не могат да я карат повече и мрънкането няма да помогне, защото всички са стресирани от реала, но какво от това, освен бели коси, съсипани нерви и накрая твърде кратък и нещастен живот нищо друго няма да се постигне. Предпочитам да залагам на оптимизма като най-бърз начин за постигане на вдъхновение, това е естесвена реакция при всички, които се захващат с нещо с идеята да им донесе нещо добро, било удовлетвореност, печалба, признание и т.н. Негативизма никога не е имал градивен ефект, такива са моите наблюдения...

Знаеш ли колко хора всъщност изобщо не забелязват нещата от живота?
В един форум наскоро четох 100-на страници тема, в която през пост се питаше: "Ама, къде ги виждате тези дупки, цигани и корупция?"- това по повод онзи филм на Майкъл Пейлин. Много от хората са си сложили розовите очила. Нормално- защитна реакция на психиката.

Всичко добро!

"Ама, къде ги виждате тези дупки, цигани и корупция?"

А нима мислиш, че в Пловдив има само това? Всеки вижда каквото иска. В България има много хора инвалиди: незрящи, глухонеми, увредени деца и т.н., както и по целия свят, но значи ли че щом е така то всички сме инвалиди? Не сме нали? Нужно ли да казваш на човека в неравностойно положение, че е такъв, какъвто е, не е ли висша форма на садизъм това? И всичко защото си реален и видиш ли животът е несправедлив, такава е истината... Истината може и да не е никак розова, но непрекъснатото й констатиране не я променя, променя я единствено усещането за нея... Забравихме ли Вяра, Надежда и Любов? Убием ли ги ще заживеем с усещането за бенадеждност и тогава реалността ще стане в пъти по-черна отколкото е...

Нещата от живота се забелязват, когато хората не живеят в страх за утрешният ден. Устроените хора в белите държави знаят за това чувство - познато им е.

Напълно си права. От нас зависи в каква държава ще живеем. С оплакване нищо не може да се постигне.

Може би новините и да не са главният виновник за този начин на мислене, макар че си е фактор най-малкото в усилването на този мироглед, и не защото са лоши, а защото - първо - се поднасят по начин, който често пъти угнетява, и - второ - по света има и много положителни неща, които се случват, но биват подминавани. Но по-интересното, Ив, е откъде се взима този начин на мислене, къде му е коренът... Иначе съм на същото мнение, че ръсенето на негативни и черни прогнози в коментари и разговори не води до нищо, още повече, ако не са последвани от действия или поне от опити за промяна. Или по-скоро води до още по-лошо: до все по-голям песимизъм, апатия и деморализация. Иначе казано - ползата от файдата е нулева.

да, въпрос на елементарна човещина е да се въздържиш да плюеш, въпреки, че си научен да плюеш навсякъде и всеки простак наоколо се надпреварва да плюе, защото ехидни типове тръбят, че да плюеш било равносилно на геройство, защото сме били полицейска държава. Малоумието и малодушието все още са фактор за състоянието на държавата, но физически малките човечета като теб с големия дух са най-мощната сила срещу разпада на държавата. Странна е нищожността и липсата на достойнство на най-големите у нас простаци, които, вместо да живеят със съотечествениците си и да се опитат да ги разберат, непрекъснато плюят срещу избора на мнозинството, за да се поставят в графата "жертви на простотията".

За подписката, съжалявам да го кажа, но за мен Филип допусна грешка, разчитайки, че доброто дело говори само да себе си. Не, че не е прав, но в живота факторът "време" e от ключово значение и забавянето заради нещо несъществено често става причина за отпадане от трафика. Предлагам да задържите подписката поне още една седмица, пред което да се мобилизираме да обясним в блога какъв е проблема с подписката и да потърсим отново подкрепа, и след седмица-две да я внасяте.

Поздрави!

Нещата от живота се забелязват когато хората имат отворено сърце за тях и искат да ги забележат. За едни животът е един, за други друг - богатия ще се чуди какво не му харесва на бедния, бедния ще се чуди на живота на богатия и ще си вика: "ех, ако бях аз на неговото място"... Страхът от утрешният ден е познат на всички - едните се страхуват какво ще ядат, други да не стигнат до там, треди да не умрат, четвърти за нещо си друго... И най-великите личности са се допитвали до врачки, до астролози и какво ли не за да предвидят бъдещето... Утрешният ден не е нищо друго освен логично продължение на днешния. Дали ще успеем да предвидим последиците от нашите действия е въпрос на мъдрост. Активност, вяра, смирение и висока одухотвореност са нужни за да продолеем чувството си за обреченост и да изтискаме и последните си капки сила за да обърнем нещата от другата страна...

От нас зависи и уж всеки го разбира, но дори една толкова лесна задача се оказва безсмислена за мнозинството. Жалко!

От къде се взима ли Фил, според мен поне от безверието. Май никой не вярва в собствените си сили и затова използва шокиращи изрази с които да накара другите да се размърдат, другите и те разчитат на другите, те пък на този и така в затвотен кръг...

Такива или онакива управниците, дори извънземни да дойдат все е тая когато човек си е внушил, че всичко е безсмислено дори самият живот сам по себе си. Преа целия преход не се намери нито един достоен политик без никакво значение колко по-добре или по-зле сме живяли през неговото управление. Сега например гледам статии и коментари колко нагло било светът да се намесва в Либия... ???? ... Чудно ми е как един варварски процес на разчистване на бунтовниците от страна на властите се оправдава с безумното обяснение "това си е тяхна политика, никой няма право да се меси"... Значи по-силния ще реши насила проблема в една страна като убива цивилно население, а светът ще гледа и ще си вика "не е моя работа"????... Тези разсъждения не показват ли, че сме на твърде примитивно ниво и че сме свикнали да смятаме, че подобни рецесии от страна на властите са съвсем в реда на нещата??? Нищо чудно тогава, че не вярваме, че всяка подписка, стачка, бунт ако щеш, ще привлече вниманието на света...

Да, менторите и тарикатите деморализират неинформираните и ограничените под претекст, че и те имали право на мнение. Само дето това "право" e престъпно...
Моят приятел Кушел например, е прекрасен за портиер, а дава акъл като за генерален директор...
Поздравления!

"Моята реалност е друга… Истината за мен е, че точно подобни дръзки изказвания вредят най-много, точно такива рисунъци на родната картинка, подбудите към емигрантство и всяването на безнадеждност осакатяват и прекършват всяка инициативност в който и да било … Колко удобно и лесно е да влезеш в ролята на гледащ в бъдещето и като изпаднал в транс проповедник да извисяваш глас за предстоящия апокалипсис на един народ, без да му даваш нито капка вяра, че ако положи малко усилия вероятно би могъл да построи съвсем друго бъдеще за децата си. "
Животът е един кръговрат от възходи и падения ..същността му е промяната..Субективна ..
Който избира живота и израстването избира промяната и неговата благоприятна переспектива!Променя съзнание, мисли, отношение и взаимодействието си с останалите .. Всичко е риск.От личен опит зная, че колкото повече с любов живеем,толкова повече рискове поемаме..Един от многото е да пораснем..
И да виждаме хората и светът така, както го виждат, мъдрите и умните.
Оставили своите златни следи, във вечната,човешка памет.
Един процес изискващ време и търпение. Пътят е труден, но пък си заслужава:)
С обич, Kass!

Чудесен коментар miaa, благодаря ти. За мен нещата в страната ни са съвсем логични и последователни предвид, че продължаваме като непораснали деца да смятаме, че все още имаме нужда от родителско обгрижване. Всъщност дори децата въстават срещу родителите си в периода на пубертета изискайки по-голяма самостоятелност. Трудностите изискат гръбнак и силен характер и който се пребори ще стане силен човек, който не успее ще негодува вътрешно и ще изразява своя бунт и безсилие чрез отявлен негативизъм срещу всичко, което възпрепятства неговата себеизява, защото не са утъпкани пътеките по които върви...
Поздрави!