Владимир се надигна на пръсти, протегна ръка и дръпна един стар вестник от купчината събирани с времето над кухненския шкаф вестници. От години не беше купувал, не харесваше натъпканите с лоши новини и скандали страници на някогашните любими на всички книжни издания. Разтвори вестника и тъкмо когато се канеше да увие в него грижовно приготвения си сандвич се зачете по навик в заглавията: „Пенсионер убит за десет лева”, „ Пребито дете бе прието в болницата”… сепна се, не пожела да чете повече, всичките тези новини го натоварваха и го тревожеха. Ядоса се на стария си навик да се зачита във вестниците, уви сандвича си и тръгна за работа.  В училищният двор цареше обичайната суматоха. Младежи се гонеха из двора, малките ритаха топка, а момичетата се събираха на групички и се кикотеха гръмко. Владимир беше пенсионер от скоро и се бе хванал като портиер в училището за някой и друг допълнителен лев към пенсията си. В малката стаичка до входната врата, предназначена за портиерите имаше малко радио. Владимир обичаше да си пуска музика докато седеше по цял ден и наблюдаваше кой влиза и излиза. Днес също влезе и първо потърси музика, попадна на някаква ретро станция по която звучеше френски шансон и се унесе заслушан в красивия глас на Едит Пиаф. Върна се към своята младост, към безгрижните и мили години на спокойни и сякаш безвъзвратно загубили се времена. След няколко минути музиката спря и отново се разнесе познатият глас на жената, която чете обедните новини:  „Новините в дванадесет. Двама души загинаха в катастрофа…” Владимир протегна ръка и спря радиото, знаеше какво ще чуе и предпочете да си спести лошите новини. Вече беше възрастен човек и всичко от което се нуждаеше беше спокойствие. Спомни си за своя дядо, представи си го отново седнал на дървената пейка в двора на къщата им, усмихнат и ведър как посреща и изпраща хората, които минаваха покрай него и му носеха добри новини: кой се оженил, кой се изучил, на кой деца му родили … Владимир въздъхна тежко. Винаги си бе представял третата възраст спокойна - децата пораснали и вместо никакво свободно време от тичане на работа - дълги дни за хобита, разходки и дрямка по обед. Винаги си представяше пенсионерските години като годините за отдих и почивка, когато си работил, работил и накрая ти се полага да си починеш, да поживееш без тревоги. Но времената станаха други и за пенсионерите нямаше спокойствие, налагаше се да работят допълнително, но като че ли най-страшното не бе толкова преобърнатите му представи, колкото непрекъснатото тревожно състояние от лошите новини които се изливаха отвсякъде. Трудно му бе да си представи млади хора загинали, трудно си отговаряше на въпроса защо трябва да бъде така и понеже бе овдовял рано всеки път се разплакваше когато чуеше за нечия овдовяла или осиротяла душа. Накрая бе спрял да купува вестници, да гледа телевизия, а напоследък започна да спира и радиото когато настъпваха новинарските емисии.      След края на работния ден Владимир се качи на автобуса и тъкмо задрямваше, опрял глава на стъклото на прозореца до седалката на която седеше, когато чу двама младежи зад него да си говорят:  - Абе, ти разбра ли какво станало? – започна едно от момчетата  - Кво? – поинтересува се другия…  - Оная…русата… сещаш ли се…  - Сещам се… е, кво за нея…  - Надрусала се на купона в Павката и казвам ти… голяма оргия е станало после…  - Верно ли бе? Баси, изпуснали сме купона…  Владимир се изчерви. Почувства стягане в гърдите и усещане че се задушава. Слезе на първата спирка и продължи пеша. По-пътя си мислеше, че вероятно той нещо има проблем, едва ли животът е толкова грозен, може би просто до него достигат само лошите новини. Изведнъж му се прииска да умре. За какво ли живееше изобщо: работеше и спеше, беше все сам, децата му си имаха свои грижи и не им беше полезен с нищо, нали и той работеше та не може дори за внуците да помага. Докато размишляваше и вървеше Владимир усети удар по краката. Усети как полита и чу спирачки на кола… После нищо…    Събуди се в бяла стая с наведена над него женска фигура?  - Ей, тате… радвам се да те видя жив… Изкара ни акъла… Владимир позна дъщеря си и очите му се напълниха със сълзи.  - Точно правих вечерята когато чух по новините. Изтръпнах, помислих че ще те загубим…  - По новините? – сбръчка вежди Владимир – значи и аз съм се превърнал в лоша новина… Прощавай дъще, трябваше да внимавам повече… Човек е отговорен за новините, трябва да създава само добри новини, като теб мила… ти винаги ми носиш само добри новини, затова те обичам толкова много дъще….  

Внимавай какво си пожелаваш:,за да не вземе да се сбъдне..Някой така рече.

Много ми хареса, поздравления!

когато си пожелаваш нещо такова, помисли за другите... и когато мразиш лошите новини, гледай да не създадеш някоя такава :)...
Поздрави!

така е vmir, благодаря!

новините ще стават все по-лоши.
Бъдещето на света е в хаоса, който не го създадохме ние, а някои други, далече от нас, мислещи се за "солта на света"...

Човек не може да зарови глава в пясъка и да се направи, че лошите новини ги няма, но пък не трябва и да "дава ухо" прекомерно до степен, че да се вживее в тях и да позволи те да се превърнат в основната част от живота (му). Добрите новини си ги има, но като че ли се оставяме по течението на навика и спираме да се оглеждаме за тях и да ги забелязваме, Ив. Тогава те наистина изчезват и става тягостно. Но се замислих и за друго: за представата за пенсионерските години, която има у много хора - точно такава: седиш, лежиш, спиш, почиваш... Би било добре, ако човек има хоби, но повечето хора нямат и тогава ми звучи празно... И човек се отпуска, предава се, потъва... И тогава наистина става страшно.

винаги съм се чудела на всички теории за свтовната конспирация... Всъщност ми е чудно дали някой се интересува персонално от мен, теб или който и да било... едва ли... Нима ние познаваме някой изнемогващ от работа китаец??? Как би ни интересувало какво му се случва след като дори не подозорима за неговото съществуване??? Всъщност ако вземем примерите... да речем Албена Денкова и Максим Ставийски, които все бяха спирани по пътя към световната титла, но накрая дори най-великите и най-богатите ги признаха... Човек не може да бъде спрян ако е решил че няма да спре докато не успее... В този ред на мисли новините зависят от всеки един от нас, какви новини ще занесе на близките си вкъщи, независимо колко значителни или незначителни са те...
Поздрави!

Не знам принце, ама човек се уморява. Постоянните битки стават тежки когато възрастта напредне. Не е въпроса в хобито може би, а в това да се радваш на хубави новини на старини, сякаш само това остава...
Ще видим като одъртеем :)...
Поздрави!

"Постоянните битки стават тежки..." - битките стават тежки, когато са... битки. А все ми се струва, че битките са предимно в главите ни. Човек не води битка за сапун, например, просто отива и си го купува, защото е свършил. Май "водим битки" тогава, когато дадено нещо има важност за нас, внасяме емоции, харчим чувства, нерви, напрягаме се, а като че ли - поне в една голяма част от случаите - можем да извършим същата поредица от действия, но без да "водим битка", по-спокойно, без такъв разход на нерви....Не знам дали мога добре да изразя идеята, но виж - на една и съща опашка (за каквото и да било) има хора, които се нервират от това, че опашката е дълга и върви бавно, а има и други, които просто си стоят спокойно, слушат си музика на слушалките или си четат нещо... А едва ли има човек, който да обича да стои по опашки....

хех... ами много е просто Фил, едните се връщат от училище и си седят на опашката слушайки музика, денят им приключва и не искат да се нервят... другите пък са по средата, предстоят им още задачи, трябва да вземат децата, имат болен родител, трябва да идат до някъде, а там работят до пет... трябва... трябва... и като за капак опашката върви бавно... в общи линии зависи с колко дини си се натоварил или както обичам да казвам: човек е непукист, докато не срещне по-голям непукист от себе си :)....

"Трябва".... Ив, отново ме връщаш към пасажа за трите метаморфози от "Тъй рече Заратустра" на Ницше :)

"Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете.

Много тежести ъществуват за духа, за силния, издържлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.
- Що е тежко! - така пита издръжливият дух и коленичи.
Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
- Що е най-тежкото бреме, смелчаги! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си? Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си? Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя? Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад? Или може би: да си болен ида препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти. Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас.
Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.

Ала в самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня. Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей. Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? "Длъжен си" се зове великият змей. А духът на лъва казва: "Аз искам". "Длъжен си" лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: "Длъжен си!" Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: "Всяка ценност на нещата блести по мен." Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност - това съм аз. Наистина не бива да има вече никакво "Аз искам." Тъй рече змеят.
Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит? Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество - това е в състояние да осъществи мощта налъва. Да се извоюва свобода и да се постави едно свещено "Не" дори и пред дълга - за това, братя мои, се изисква лъв. Да си извоюваш правото на нови ценности - това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр. Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това "Длъжен си", докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.

Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?
Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: "Да бъде!" Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете.
Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен "Пъстрата крава"."

Таааа... дали винаги, всичко "трябва", Ив? :):):)

хех принце, пак ме хвърляш в дълбоки философски размишления рано сутрин :)... Само този дето е приел "трябва" с лекота може да има лъвски дух, защото знае, че зависещото от него ще стане. Тежко на тези дето са нагърбили с "трябва" другите понеже винаги ще са зависими от тях...
Поздрави...

Добро утро си е добра новина отвсякъде! :)

Добро утро smani :)...

Лошата новина е като липсата на новина.
И в двата случая настроението отива надолу.

интересна мисъл, но май е по-добре да няма новина, може да е скучно, но поне не те натоварва...
Поздрави :)...

А мен питаш ли ме лесно ли ми е да философствам сега, рано сутрин в 16,20 :):):) Е, не съвсем рано сутрин, ама има време до обяд :Р:):)

Хм... Този, който е приел "трябва" може да развие издържливост, Ив, но никога няма да стане лъв, защото робува (макар и с лекота) на други господари. Същевременно, тези, които са натоварили другите с "трябва", да, те винаги ще са зависими, но пък почти винаги си намират "ракета-носител" и изобщо не се притесняват от това - иди им кажи, че са неудачници :):):) И колкото повече вършим чуждите "трябва", толкова повече "трябва" ще ни стоварват.

Не може без "трябва", разбира се, но може да вземем нещата в свои ръце и сами да определяме своите "трябва", пък на онези, които не им харесва, че не се нагърбваме с техните "трябва"... успех в живота.

Само че съвсем зачупрастихме встрани от темата, Ив :) По-нагоре написа: "...новините зависят от всеки един от нас, какви новини ще занесе на близките си вкъщи, независимо колко значителни или незначителни са те..." Знаеш ли, че все едно си ми взела думите от устата? От години повтарям при повод, че е важно човек всеки ден да си намира нещо, с което да се похвали, независимо колко дребно е то, ако щеш, че си е купил химикалка за 50 ст., на която се кефи, защото му е много удобна. Абсолютно всеки ден! Когато започнем да превръщаме тези малки "хвалби" в навик, ще свикнем да гледаме по съвсем друг начин на света.

и аз обичам добрите новини, вече се чувствам като човек водещ нов паралелен живот. просто защото отказвам да живея в атмосферата на идиотите от медийте. светът е пълен с чудесни вдъхновявящи хора. но това бръмчене е като мъгла. и трябва да полагам извънредни усилия за да го прекъсна.

Иска ми се да ти кажа "Слагай розовите очила", но полза няма.
Интригуващ постинг.

Фил, не знам дали хората се замислят за ефекта върху другите когато имаш лоши новини. Всъщност имам теория за това. Според моите скромни констатации човек обича драматичното. По принцип е приел, че доброто по призумция се полага, затова не обръща внимание на доброто, приемайки го за нещо нормално. Лошото обикновено е причинено от някой, без значение кой: политици, конспиратори, дори самият Бог... Поради тази причина хората не разбират, че лошата новина е повод за да начешат нуждата си от драматизъм. Например при много хора заради изтървани нерви, казаната не на място дума се помни дълго или дори вечно, всички мили неща са изместени и забравени за миг, никакви извинения не могат да я изтрият от паметта на обидения или наранения. Злото винаги се причинява от някой злодей и всеки един е потенциален такъв... В държава като нашата обстановката е драматична, нужни са злодеи, самите ние ставаме злодеи... ако имаше истинска драма обаче досега отдавна да сме запретнали ръкави и да сме я оправили...

И аз съм заобиколена от положителни хора, обичам положителните новини, не че не се оплаквам, но само на много близки приятели :)... Човек не може да се отдели от света, да се прави че не вижда, защото не е толкова безсърдечен, но ако само ще слушаме за лошото без да го променяме, осмисляме, предотвратяваме и прочие какъв е смисъла от тези новини... или както обичам аз да казвам след всяка лоша новина трябва да последва добрата, т.е. ако някъде е паднал мост, после трябва да последва новината, че е издигнат наново... ако някой е причинил смърт на друг, после трябва да чуеш че е осъден и т.н....
Поздрави!

Че аз никога не съм ги сваляла :)... Лошото е, че е нужна светлина за да гледаш през тях и като почне да причернява светът не розовее така хубаво както е редно да бъде :)...
Поздрави!

"По принцип е приел, че доброто по призумция се полага, затова не обръща внимание на доброто, приемайки го за нещо нормално." - това е напълно вярно, Ив. Май е вярно също така, че хората обича драматизма, но не съм убеден, че точно "любовта" към драматизма е в основата на проблема. Струва ми се по-скоро, че тук играят роля инстинктите. Погледни животните: когато всичко е наред, се излежават и са спокойни, сякаш не забелязват, че всичко е наред. Обаче щом нещо се обърка, веднага започват да вдигат врява и се "активизират". Същото е и с хората: когато всичко е наред, не го забелязват, обаче щом нещо се обърка, веднага му обръщат внимание. Това е в основата на самосъхранението. Само че хората не са животни и би трябвало разумът или по-скоро осъзнаването на нещата да ги доведе до прозрението, ако може да се нарече така, че си струва да се обръща много по-голямо внимание на хубавото, но явно сме далеч от тази висота на осъзнаване.
Нещо повече: хората май не се замислят за ефекта, който лошите новини имат върху тях самите. Както пишеш, не е въпросът да си заравяме главата в пясъка и да се правим, че ги няма, а да не "зацикляме" единствено в тях. Фокусирането предимно върху лошите новини ни скапва, убива настроението ни, лошото настроение от своя страна като че ли е още по-склонно да вижда лошото и се получава нещо като спирала надолу...
Бе сложна материя, но е факт, че има и хубави, и интересни новини, обаче все ги пропускаме, след което се чудим, че животът ни е скапан.

няма бягство от действителността, всеки един от нас е една малка вселена, но в непрекъснат допир с орбитите на другите малки вселени, няма самота, няма идеално пространство. Просто трябва да се опитаме да живеем така, че да произвеждаме само добри новини, нищо, че не се котират, иначе лошо. Усмихнат уикенд!

Така е, всички сме част от общият пъзел и колко добре ще бъде нареден той зависи от това дали сме способни да намерим точното си място...
Поздрави!