Лежа си днес след обед и зяпам някакъв филм по кабелната, някаква романтична история, която идеално пасваше на полусъненото ми състояние. Филма си вървеше горе-долу приемливо, като изневиделица пред героинята, която се кани да се ожени не се появява някаква стара любов… Няма да ви разказвам дилемите пред героите, а само ще отбележа края, който разбира се, за да засили голяяямата, истинска, неостаряваща любов постави жениха в крайно неудобно положение. Точно в деня на сватбата си, булката осъзна че обича предишния си приятел и с мили думи обясни на младоженеца, че не може да се ожени за него тъй като истински обича друг. Тук вероятно би трябвало да е момента в който да възкликна „Алелуя на любовта”, въздъхвайки от наситената с романтика сцена, но всъщност филма ми подейства точно по обратният начин. Изглежда подобно действие никога не би могло да ми подейства романтично, защото като човек който умее да се поставя на мястото на другите, никак не бих искала, а и не бих разбрала, някой внезапно да промени чувствата си, баш на сватбеният ден, пред смаяните погледи на гостите, след дълги приготовления и прочие неща. В крайна сметка за да има сватба би трябвало да има предложение, съответно премисляне и приемане на предложението, и ако човек е бил достатъчно честен със себе си когато е взимал такова решение, то значи нищо не би могло да го промени…     Слава Богу това е само един бозав филм, крайно далеч от реалният живот, който да кара дамите, на които и един мъж не им предлага брак (камо ли двама) да си мечтаят за подобна свобода на избора, но за жалост представя лошият вкус, криворазбраната романтика и най-вече липсата на отговорност към човека, който с нищо не е заслужил унижението да бъде отхвърлен точно в най-тържественият момент, като нещо особено геройско. Нима можем да говорим за истински чувства при човек, който е твърде лекомислен да постъпва с хората така, както не би искал да постъпят с него? Какво би гарантирало на човек, който вижда подобна постъпка, че няма да постъпят и с него така някой ден? Защото постъпките на хората издават характера му.      Като се позамислих по-сериозно обаче установих, че всъщност хората отдавна са спрели да мислят за другите, положението в което ги поставят и начинът по който ги обиждат, защото можеш да обидиш човек не само с думи, ами и с действията си. Всичко това почти винаги е прикрито зад някаква страст – дали любов, дали кариера, дали нещо друго, само дето няма нищо геройско в това, още пък по-малко романтично… Не мога да не се запитам: филмите ли възпитават хората лошо, или те са такива защото хората са възпитани зле?

Зарязания жених е късметлия, оттървал се е от незнаеща какво иска жена :)

направо си е късметлия :)...

Филмите се правят от хора, значи тук дилемата за яйцето и кокошката не важи. Бих казала от собствен опит- всяко зло за добро и съм напълно съгласна с коментар №1. Поздрави.

Колко ще сбъркам ако предположа, че филмът е бил по Диема Фемили и е бил латиносериал? :)))

В тази работа никога не е имало "яйце и кокошка", а просто хора и хора... Интересно ми е само защо няма нито един "романтичен" филм, в който жениха да зареже булката и тя да го приеме съвсем философски, както в случая го прие отхвърления младоженец???
Поздрави!

Не беше сериал, нито беше по Диема Фемили, някакъв тъп (мисля немски) филм, на който си подремвах на спокойствие и хвърлях по едно око... Освен това в сериала щеше да има разгневен младоженец, принудена от обстоятелствата булка да се жени... някакви такива неща, поне обясними... а тук просто странна представа за романтика и любов....

Казват, че любовта и лудостта са непредсказуеми в постъпките си и алогични...
Сценариите се пишат от тъкмо такива хора, за които не е важно кого ще "прегазят" за да успеят. И не им пука за възпитателния ефект на произведението - в случая, сценария...
А жените... твърде сме емоционални, за да се "скрием" зад философия :)))
Мъжете са същите, но повечето го прикриват и в реалния живот, а на кино е още по-лесно :):):)
И аз проспивам подобни филми, а и книжки!
Хубава вечер, Касс!

Принципно си е така, Касс, щом човек е поел обещание, трябва да се придържа към него, но понякога има и такива моменти, на които само времето може да даде отговор... И тогава разбираме какво искаме...:)

Диме, тия сценаристи не знаят ли, че и мъжете обичат романтични филми :)... Един познат беше изгледал всички филми с Хю Гранд, та романтика, романтика, ама айде без груби селски прояви де :)...

Казват, че любовта и лудостта са непредсказуеми в постъпките си и алогични...
Каква по-голяма лудост от това да тръгнеш да се жениш???

Абе знам ли, за да тръгна да се женя за някой трябва бая да съм хлътнала по него... Та кое ли ще е това старо гадже дето ще охлади ентусиазма ми така лесно и няма да ме е взело вече за жена???

Не знам, за кой филм иде реч и гледал ли съм го, но ако е такъв, какъвто изглежда е, не бих потърсил в него някаква съществена отговорност. Подобни не създават нов тип художествен образ, който може да създаде подражатели в реалността. Подобни използват вече създадени модели от масовата култура, които си имат достатъчно подражатели в живота...И тук е коварството, че авторите, за да създадат някакъв реалистичен ефект, не могат да избегнат тези модели.

Сега ще ти кажа кои са ми причинили най-много беди с таланта си. На първо място: Джек Лондон. Обожавах го като подрастващ и още много, много високо го ценя. Мислех си, че чрез героите съм му открил истината за живота. В една или друга форма са живели в мен. Мислех си, че с душевна сила и воля, независимо от цената облагородявам живота си и няма как да не победя. Е, уверих се, че не е така. Загуби много, разочарования много, докато в крайна сметка се отучих да гледам толкова джеклондоновски на живота. Сега разбирам, че е било на добро. Подложил съм на изпитание идеите му, а чрез идеите съм му подложил на изпитание и себа си, което все пак не ме е убило.

Другият "демон", любимеца ми Ерих Мария Ремарк: Героите му винаги на ръба, пият много, скандални са, не мислят за утре, живеят заради самия живот, основната ценност, след която се нареждат всички останали. Най-малката последица: не мога като човек да изпия и една бира, не употребявам алкохол, че веднага заприличвам на върнал се от фронта, германец...

Опасни са даровитите автори. Но основния виновник си е читателия, защото подражателството само пречи да бъдеш като този, който желаеш. Най-малко защото той не е подражавал на някого. Това мисля от печалния:) си опит.

Ив, първата ми асоциация беше с "Тука има, тука нема" :):):) Разбирам, че човек може да има чувства към някое старо гадже, обаче ако те са твърде силни, за какво ще се хваща да се жени за друг? Най-малкото това би било нечестно към всички. Определено жених 001 се е отървал, да му мисли жених 002, ако булката изневиделица разбере, че все пак не може без 001 :):):)
По-интересен е въпросът каква е тази първосигнална романтика, която имат сценаристите... и това се налага като "нормално" и "красиво"? Може би наистина хората са отвикнали да се замислят за околните, камо ли да опитват (даже не говорим да успяват) да се поставят на тяхно място и да погледнат от тяхна гледна точка. Емпатия - все по-рядко се среща... Оттам произхождат немалко проблеми в живота.
Дано поне на героинята й просветне, че както го е подкарала, ще стигне до необходимост от мъжки харем :):):)

Касиопея, колко си добричка, макар и седесарка. :)

Читателят или зрителят...
Никога не съм имала склонност да подражавам на герой или героиня, винаги съм ги разглеждала отстрани. Понякога са се доближавали до мен по натура, но в повечето случаи са били твърде далеч... Дали някоя жена ще подражава на героинята от филма, който гледах - едва ли, но така или иначе подобен, уж безобиден, и дори романтичен край би оставил погрешно усещане за реалната ситуация... много често ако не се случи наистина, то поне някой би му се искало да му се случи нещо такова (като на филм) и би претендирала за неща, които не биха правили чест на никой човек с достойна и отговорна позиция...

Аз гледам понякога документални филми. Такива романтични не са за мен, поне така си мисля.
Поздрави!

След като е толкова романтично да зарежеш някой пред олтара, защо да не е романтично да го зарежеш насред площада? На рождения му ден? На някакво важно събитие? Ми то си е романтично според филмите, проява на характер и тем подобни...
Уффф...

Куш, поне като говорим за любов и брак, мъже и жени не намесвай сините и червените бои де :)...

:))))... Рядко да ми хареса и на мен романтичен филм...

Според филмите, има толкова много красиви глупости, че повече няма накъде, Ив. Но се замислих за коментара на Стефан: вярно е, че едва ли някой - особено някой зрял човек - ще започне да подражава точно на тази героиня, или изобщо на някой филмов герой, но въздействие върху хората има. Аз, дето не съм филмоман, съм попадал на куп такива сцени, в които булката или булът си вдигат крушите баш на сватбата. Даже имаше и филм с такова заглавие: "Булката беглец". Та ефектът е непряк, а като при рекламите: постепенно набиване на подсъзнателно ниво на поведенчески модели. Може и да не се цели съзнателно, но това не го променя...

Остави посланието Фил, как можеш да правиш романтичен филм, с антиромантично въздействие, защото точно така ми подейства :)))... Знам ли, добре че в Бг сватбата все още е твърде голям лукс за да започнат булките да бягат за щяло и нещяло :))...

- Дъще, остави го, не се омъжвай за него, той не е за теб...
- Аз само за малко, мамо.
:):):)
Ами то не е само за романтиката така, Ив - погледни колко филми има, които издигат отмъщението в ценност!

Добре, няма. Но иначе може да ме объркаш с някой друг. Това ми е визитната картичка. :)

E слава Богу че не всички мислят като вас и има хубави развлекателни и романтични филми. Щом нямате очи за романтиката във филмите значи ги нямате за същата и в живота. Не знам на колко сте години но дори и на двадесет да сте,духом сте стари. Сори.

Аз пък се притесних да не би да си си помислил, че булката е седесарка и затова е изоставила горкия мъж пред олтара, покварена от демократичните идеи :)))...

Крайно време беше да дойде някой да ми обясни колко е романтично да изоставиш човек на сватбения ви ден и на който си казал "ДА" далеч преди да тръгнеш да си търсиш рокля и пишеш покани за гостите... Добре, че нямам такава представа за романтика и любов... Всъщност си мисля, че героинята едва ли е в състояние да обича някой друг освен себе си...
Поздрави...

Виж това не ми беше хрумвало, но вероятно е била такава, щом се е пребоядисала толкова бързо. :))) Скоро ще почнеш да ми четеш мислите май. Хахахахаха

За жалост преди време една приятелка ми разказа за истинска подобна история на тази от филма. Само дето в случая не е бил изоставен мъжа, а жената ,защото пича разбрал в последния момент ,че обича бившата си, която е била бременна от него. Булката понесла много тежко тази постъпка. Не бих могла да одобря по никакъв начин подобно поведение.

Честно, по някога има толкова 'изгубени във времето' режисьори , сценаристи и др. които не знаят и те самите къде са се 'загубили' ... И като приложим инфантиляка дето удря почти всички по- големи нации по света. Ето ти нещо средно между приятно на вкус а всъщност с незнайно съдържание и не възприемащо се от нашето съзнание...

не Кушел не беше булката седесарка, нито жениха социалист жертва на демократичните промени, нито свещеника агент на ДС... всичко си беше както трябва, обаче ей на любовта е непредсказуема :)...

Как няма да го преживее тежко, всички планове, надежди, цялата вяра, любовта... всичко се срутва... да не говорим ако всичко се случи пред куп гости... Направо е ужасно, а трябваше да ни изглежда романтично, баси и романтиката... В крайна сметка човек трябва да си изяснява чувствата преди да въвлича други хора, които с нищо не заслужават подобна съдба...

Много точно, доста си е инфантилна подобна представа за романтика, направо да се чудиш тия хора жененето за какво си го имат???

сценаристът е искал да наблегне точно на" старата любов ръжда не хваща" и се е надявал зрителите да видят най-вече това. Мислел е, че никой няма да обърне внимание на изоставения пред олтара "резервен" жених - заради силната любов, според него, която би трябвало да заслепява всички.
Това и за мен не е любов, нито романтика... Но май и в живота доста често хора са изоставяни от любимите си, защото са се върнали техни стари любими. Боза - общо взето... Боза е животът - имам предвид. Сапунените сериали не са измислени току-така. Явно и игралните романтични филми...:)

Егати! Романтика та дрънка! В Този случай пък не мога да разбера нито него, нито булката - как той може да изостави жената, която чака дете от него и как булката може да се реши да се жени за човек, който е изоставил жена, която носи неговото дете... Вярно е, че отстрани лесно се съди, че сигурно има куп подробности, които не знаем, ама все пак...

пее песни от кеф.

на човек понякога му трябва повече време за да избистри своята позиция. едни схващат нещата веднага, на други им трябва време (малко или много) зависи от опитността на индивида. майната им на условностите. важната е нашата душа. и оня "прецакания" получава своя урок или възмездие или пък навременно освобождение. само времето ще покаже. мисля че един по умерен подход е по уместен. :)))))))))) обратно е точно толкова валидно хахахахахахахахахахахахаха

Тя:
Скъпи ,искам да живея с теб дълго и щастливо!
Той:
Скъпа ,ако ти ще живееш щастливо ,аз дълго няма да изкарам ...:)))))

Ако приемем, че филмът е правен с мисъл, а не защото е проучено, че този сюжет е комерсиален и ще докара печалба на продуцентите, то той и романтиката му не са насочени към онези милиони зрители, които носят в сърцето си по една, че понякога и повече "стари любови" и чат пат си мислят или ще се умилят от това да видят, че е имало шанс и че дори в най-сюблимния момент, когато всичко изглежда необратимо - ето на точно тази романтика и точно тези чувства побеждават....

Сълзливо-сополива история, но поне 30% от филмите по света, ако не и повече са с подобен или сходен сюжет, любовен триъгълник, стара любов, нова любов - драми, трагедии, комедии - харчи се и очевидно вълнува зрителите, ето даже без да сме гледали филма, колко народ коментира и чете поста:)

Ако обърнем разговора към "модерното", естествено ще стигнем до мисли от типа, а тези що въобще се женят, да си живеят на брачни начала и кат им писне кой от къде е.... и да не продължавам в този дух:Р Препоръчвам ти "Легенди за страстта", доста по наситен е с всичко и мъжете също го харесват.

Нямаше да се ужася толкова, ако всичко не се случваше баш на тържествения ден...ден по-рано, седмица...ок...пак щеше да е гадно, но поне не толкова унизително за изоставения пред гостите жених.. Но да се облечеш в бялата рокля, да тръгнеш към олтара и по пътя да те разубедят с две думи ми се струва малко прекалено...
Поздрави!

Кога както дойде, Касс. И в единият , и в другият вариант няма никакво значение. Важното е да няма застой. Прекалено кратък е животът ни и ако за всичко умуваме, рискуваме да го пропуснем, за което след време само ще съжаляваме.
Успешна и пълноценна седмица, Касс и не забравяй, че втори шанс нямаме...:)

Не знам какви песни ще пее, но следващата кандидатка за фамилията му бая ще има да се чуди какво се назлъндисва толкова, че не и предлага брак, предвид чудесните им взаимоотношения :)...

но мисля, че при дадени обстоятелства (за които ти не споменаваш), ситуацията би могла да се погледне и като романтична. По-точно, мисълта ми е, че някои хора май си заслужават да ги зарежат в такъв ден, щом не са се усетили, че избраникът им вместо радост, е способен да им поднесе толкова горчив хап. Ако ли пък са били хора на място и не са си спестили усилията да разберат човека си, но той се е оказал по-изненадващ от очакванията и от нормата изобщо, тогава разумно би било да преглътнат наранената си гордост и да продължат празненството с актуалното допълнение, че изненадата се е случила във възможно най-подходящият момент, защото една нощ по-късно би могло да засегне и още едно същество, което наистина нямаше да има никакъв пръст в това, че родителите му са го правили без да им пука за бъдещите му чувства.

не знам какъв урок получава ония "прецакания", ама с нищо не го заслужаваше... Душа, душа, ама като те тегли сърцето към друг не се жени, простичко е...

:)))... Сладък виц, ама какво стана със щастливия край "ожениха се и заживяха щастливо до края на живота си?" :))))...

Стара любов, нова любов??? Въобще дали става дума за любов? Как тръгваш да се жениш за човек, ако не си сигурен, че искаш да се ожениш за него???

Може би си права, но да не умуваш когато се жениш, а просто да сметнеш за нормално да смениш посоката в последния момент не ми се вижда честно спрямо човека, който поставяш в крайно неудобно положение...

Е, то това е утехата, че по-добре така, отколкото едва ли не да стане грешка и да се ожениш за неправилния човек... Само дето на мен не ми е ясно защо трябва да се жениш ако не си сигурен, че човека който те иска е този за когото искаш действително да се ожениш??? И какво излиза - романтично е да ти предложат брак, романтично е да приемеш и още по-романтично е да размислиш и да се върнеш при истинската си изгора???

...............................
А да приемеш варианта брак и развод по приемливо ли е?...;)

Е, не разбира се, но все пак имаше достатъчно време да предотврати неудобната ситуация... Я да те питам, ако беше на мястото на този човек как щеше да се почувстваш?

Те страстите де, ама разумът - малко!

Има много и най-различни причини да решиш да се ожениш-омъжиш за някого. Любовта също е най-различна като проявление и интензитет. Това, че обичаш някого и си решил да споделиш живота си с него в един момент, хич не значи, че в живота и в сърцето ти няма място или не е имало по-силна и всепоглъщаща любов, която може да те направи напълно ирационален и дори себеразрушителен.

В живота и по повод на чувствата няма само черно и бяло, нито прости дефиниции и правила, които да бъдат следвани като рецепта. Има си и стари и нови и по нови любови.... То нали, ако продължим сюжета и да се бяха оженили, следващия филм можеше да е за това как мъжа се влюбва безподобно в съседката, или тя в таксиметровия шофьор - примерно:)

Въобще забелязала ли си - всички приказки завършват с "и те взели и се оженили и живяли дълго и щастливо", а започват с това, че малкото дете е сираче или родителите му са разделени, мащехи, незаинтересовани бащи и т.-н.... Очевидно разказвачите на приказки ни спестяват онази житейска проза, която не става за приказен сюжет:)

А какво са филмите, особено романтичните, ако не същите приказки разказани с нови изразни и технологични средства.... В точно този тип приказки ударението е в "истинската любов", която е всесилна, всепоглъщаща, не познаваща времеви и човешки граници, която всеки "ще намери", та понякога дори и в последния възможен момент. Дали булката ще избяга или младоженеца ще я зареже, дали ще има битки със зло семейство и т.н. важното е младите момиченца да се възпитават, че "истинската любов" съществува и "принцът" под една или друга форма ще се появи и да не мислят за това, което става след това.... между края на едната приказка и началото на следващата:)

Като си представя колко обич се иска за да решат двама души да се оженят и почти не ми идва на ума как може да размислиш, освен ако решението да се ожениш не е подбудено от любов, а от някакъв друг мотив... знам ли...

Всепоглъщата любов е осъзната, жертвоготовна и всеотдайна. Жената, която цял живот чака кораба с алените платна, белязаната с "алена буква", отхвърлена като грешница от обществото и т.н. Ей, това е романтика и всепоглъщаща любов, изстрадана, чакана... а неее ще се женя, няма да се женя...

.............................
И това го е имало, Касс... Сменям прическата и си купувам нова рокля...:)

има го, но не бива... животът продължава и всеки ще си намери половинката с която да си вярват и да се чувстват добре, но най-малко романтичните филми трябва да базират или подсилват романтиката чрез подобни сцени, защото представят героинята си в крайно нелицеприятна светлина...

Да оставим романтиката настрана, но не разбирам защо избираш ролята на губещия, след като никой (освен гордостта) не ти забранява да приемеш ролята на победителя. Вярно, у нас тотално отсъства мисълта, че винаги може да стане и по-лошо, затова си представи, че от "състрадателност" (за да му спести резила), булката беше изтраяла церемонията и т.н., след което беше последвала вътрешните си предпочитания, или дори по-лошото - беше останала разкрачена между двамата, без да може да реши кого иска всъщност? Пред такава перспектива, изоставеният е като ударил джакпота и има пълното основание да се чувства победител над превратностите на съдбата, които можеха да го направят луд, ако нямаше редкия шанс да се отърве така чудодейно в последния възможен момент... Защо трябва да търсим романтика в капана, в който търсенето й би могло да ни отведе? Радостта според мен в случая не е от тържеството на романтиката, а в спасяването от примамките й.

Изборът е труден, когато възможностите са шибани...да зарежеш любовта на живота си(малко късно осъзнал се) или да зарежеш жениха, на когото си казал "да"(твърде прибързано).Само зле ориентирани същества, могат да попаднат в подобна злочеста ситуация!За съжаление обаче, такива неща се случват и в действителността.Аз лично виждам романтичен момент, само ако оставения пред олтара получи амнезия и не си спомня, как са го изиграли, но той е второстепенен герой, да не го мислим е идеята.Просто ние самите сме най-важни за себе си, колкото и егоистично да звучи, второстепенните герои остават на заден план :(

се сетих за нещо далеч не бозаво, което е във вечната ми филмотека. "Изкуствен интелект" на Кубрик. Всъщност той така и не го прави, а Спилбърг поема щафетата след смъртта му. На пръв поглед пълна фантасмагория, но всъщност много добре задава въпроса докъде бихме могли да стигнем в стремежите си за "съвършенство" и върховен мързел. Къде е границата между човека и машината и дали тя ще бъде машина, ако почне да проявява чувства? И какво бихме причинили на същество, което чувства и се привърже към нас, ако то е безсмъртно (машина), а ние не? Много често си задавам въпроса дали бих отишъл да живея в планината и да стана овчар или кравар. И все повече отговорът ми клони към положителен, спирачката са ми само децата, поне докато са малки. Ако и те споделят мечтите ми, никога не е късно да ги осъществим...

Поздрави!

Не става въпрос за гордост или наранени чувства, а за една много грозна от моя гледна точка ситуация.. Ако човек е размислил или установил че не иска това, което довчера се е заблуждавал, че иска, няма лошо, отменя сватбата и готово... Нужно ли е човека да седи, облечен в официален костюм, пред роднини и приятели, шаферки, букети с цветя и прочие и дори да оставим това настрана, за какъв дявол ти трябва да се жениш, ако дори не изпитваш поне елементарно уважение към човека, който си подвел за да се стигне до официалният момент? Дори да приемем, че жениха е победителя в случая, това никак не променя неприятното усещане, което филма оставя...

Ами така си е, ако не ни дреме за зарязания или той не изпитва никакво страдание от това, което му се е случило бихме приели филма за романтичен, макар че за мен любовта не е въпрос на настроения, още пък по-малко бракът на прибързано решение и не ми се струва нищо романтично, да не кажа че направо си е отвратително, да си играеш с чувствата на хората... Ама знам ли, може би пък нещо да не разбирам от романтики много, макар да се имам за романтична личност...

и аз съм се замисляла, ако си купим машина, проявяваща чувства, която да се привърже към нас, до колко бихме били отговорни към нейните чувства и дали няма да ни натежи в един момент, защото едва ли бихме били безразлични към същество, което изпитва чувства и страда, особено ако не сме му оставили избор...

Ситуацията е грозна, за някои може би даже трагична, но от церемониална гледна точка. Не мисля обаче, че от същностна гледна точка е същото, защото от бракосъчетаването се очаква и взаимна надеждност, каквато тук пък очевадно липсва. Сега вече наистина не виждам и романтика, каква ти романтика, след подобна "циганска любов", ако я има, тя си е някъде там единствено в главичката на лековатата булка, и едва ли на друго място. Поставяйки същността над формата, трагичността изчезва, а ситуацията става комична, и смиреният човек отправя благодарствен поглед към небесата, че само са се пошегували с него, след като е бил готов да приеме насериозно за своя съдба една съвсем лековата представа за бъдещето си.

Докато хората смятат, че любовта оправдава всичко...
Мъж убива жена си от ревност... ама той от любов...
Плясва и шамар..."Обичам та мааа..." и готово, простено е...
Щом става дума за любов, приема се...
Жената изоставя жениха... какво толкова нали любовта победи...
Любовта обаче е далеч по-възвишено чувство според мен... всичко друго е егоизъм и инстинкти...

За теб Касс: http://dolsineq.blog.bg/tq-i-toi/2012/01/30/za-teb-kass.892538

Хора, ако филма не обрисува точно такава ситуация НИКОЙ няма да го гледа, защото няма да има нищо за гледане. Дори по-лошо. Никой няма да заснеме такъв филм. Умишлено се търси такава хипербола, която в реалния живот я няма. Иначе как ще се продаде? Нали има вложени средства, които трябва да се възвърнат?

Какво сте тръгнали да обсъждате небивалици, че и от тях да вадите житейски изводи? Несериозно е! Разбирам всяка трета младоженка да оставя мъжа си пред олтара - да коментирате. Ама така сте в като в онази приказка за Нероден Петко. Помните ли я?

Кой ти мисли за другия?
А и колко ли са тия които могат да надвият над собствения си егоизъм..?

;)... Имаше си чуднички пейзажи за гледане, симпатични хора, спретнати къщички... остана само и една приятна история да имаше и готово... Пък средствата не бяха кой-знае колко големи (вложените де)...
Поздрави!

нека не надвиват себе си, достатъчно е само да спестят на другите това, което не искат на тях да им се случи ...
Поздрави!

ако хората се поставят на мястото на другия, да погледнат не само от своята камбанарийка. Сигурно няма да има толкова нещастни и огорчени хора. А и този, които се е съобразил с другия, би трябвало да изпита чувство на удовлетворение и душевно равновесие, тогава егото ще бъде победено, защото си постигнал нещо не мислейки само за себе си, защото си направял някой друг щастлив, въпреки че временно може да си пренебрегнал собствения си комфорт. Дано се научим да го правим, не е трудно. Усмихната и спокойна седмица!

Филмите са художествена измислица. Реалността,е далеч по-кофти! :)))

Е за това е романтика .. иначе щеше да е пресметливост ... колко пари струва сватбата, какво ще кажат съседите, кварталния, кушел ;)

Индийците са му намерили цаката - уредени бракове. Мъдра нация. Няма мърдане ... няма и романтика :)
Поздрви!

Да кажем, че всичко е разбираемо, освен едно - момента... Никак не ми се видя подходящ, иначе ок, хората размислят, огорчени има, любовта е странно нещо... но защо баш в деня който трябва да е най-щастлив??? Гдно е да те зарежат пред всики...

верно кофти ситуации много, но дали филм който представя годеника така спокойно и разбиращо да приема нещата не изкривява реалността? Всъщност ако размислиш седмица преди брака, ще нараниш някой много, ако размислиш минути преди церемонията или на самата цермония ще го съсипеш... особено ако нищо не подозира...

Далеч съм от мисълта да робуваш на разни мнения или да пресмяташ, тъй или иначе като се променят нещата все някой страда, обаче защо си облече роклята сутринта като нямаше намерение да се жени? Всъщност много хора в този ден изпитват истински съмнения, затова филма трябваше да е драматичен, а не романтичен :)))... В романтичните филми всички са щастливи, най-вече влюбените... или бъркам?

А филмът очевидно е псевдо мелодраматичен...гледай по-стойностни неща просто....

И аз не мога да се начудя на примитивните тълкувания, меродавен за мен е апостол Павел:
"Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,
не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.
Любовта никога не отпада;"

Като си помисля колко много хора се подиграват над това определение...

Хора, къде отплеснахте бре, че и апостол Павел набъркахте :) Тук просто имаме един сценарист с криворазбрана представа за романтика, на която има куп хора, които явно се кефят, защото, разбираш ли, лов конкърс ол, дет се вика и припъшкват без да се замислят, че няма нищо романтично в един вятърничав тип, който се мотал, мотал, пък изневиделица се сетил, че обичал, видиш ли, мацката, която уж обичала друг, ама не съвсем и която, след известна почесване, решила, че обича оня, който уж я обичал, обаче не си е направил труда да тръгне след нея, да я потърси и да я намери, както би било нормално, като му е толкова зор за нея и рекла да бие шута на другия, баш кога цялата рода се е събрала на ешмедеме. Толкоз. :):):)
Хехехе... обаче, Ив, за да е пълна романтиката, оставаше мацката да хване за ревера онзи, когото рязко решила, че обича, да го замъкне до олтара - така и така пари са давани и всичко е готово, да натири другия в публиката и да се ожени за оня развейпрах. Да го видим тогава дали ще му стиска, или отново ще драсне по тангентата, както вече явно го е правил веднъж. А родата... ами какво, кльопачка и пиячка на аванта, купонче - който иска да не идва, техен проблем :):):) Е те това вече щеше да бъде интересен романтичен казус :):):)

за жалост, подобни неща (не точно същите, но с подобен привкус) се срещат порядъчно често. Така че аз знам със сигурност отговора на въпроса, съдържащ се в последното ти изречение. Хората, възпитани зле, правят лоши филми. А те, от своя страна, възпитават зле лабилните и слабохарактерните, тези, които считат, че емоцията трябва да доминира пред разума. Не знам дали си спомняш спора, който водихме във фейсбук преди година и нещо заедно с някои наши много добри приятели. Всъщност, аз не отричам емоцията. Но, както казва една приятелка на жена ми, чувствата трябва да диктуват реакциите, а разума - решенията. На 100% вярно! Тежко и горко на този, който взима решения под напора на чувствата си! И още по-тежко горко на тези около него....И за финал искам да ти предложа да прочетеш една чудеста статия (написана от дама, мужду другото). Доста жени я оплюха, но съм сигурен, че ти ще оцениш тезата, развита в нея. Приятен следобед :)

http://www.webcafe.bg/id_1720842603_Obrashtam_se_kam_vsichki_dami_

Защо преекспонирате нещата и ги правите излишно сложни? Не можеш да поставиш ново начало, без да затвориш вратата на миналото. Нещо неизживяно винаги носи със себе си една въпросителна, която би те преследвала във всяка нова връзка, без значение настоящето просто защото е нещо различно и неизпитано. Човек, който върви с глава обърната назад рано или късно ще се сблъска с действителността, като силата на сблъсъка, зависи от това колко се е засилил.

Повечето хора днес често отлагат вземането на решение, главно заради уплах или колебание за последиците. Естествено това единствено влошава нещата, като в случая апотеоза е самата сватба. Но не е нещо, което виждаме за първи път, нито за последен.

В случая клоним към худежествената измислица, тъй като в реалността никой няма да има необходимите "кохонес" да направи горното в сватбения си ден, без значение пола. Било то от излишна куртазия, било то заради едното напиване. По-скоро ще го направи 3-4 месеца след това, като ще има още 5-6 годинки време за размисъл да намери начин да обясни на детето си защо трябва да казва на двама души "тате".

Здравей, Кассиопея! Отдавна не беше ми идвала на гости. Хареса ли ти кравичката. Голям е юнак.

Днес по стечение на обстоятелствата ми се случи да гледам двайсетина минути от турски сериал. Не бях гледал подобна тъпня от много години. Сигурно е мехлем за душите на петимните женоря. Проблемът беше обаче в това, че го гледаха с възхищение двама мъже / съответно на 60 и 22 год. /

Питаш се - филмите ли възпитават хората лошо, или те са такива защото хората са възпитани зле?

Май и двете неща са верни...за съжаление. Възпитателната роля на филмите е голяма, но на какво ще ни научат те зависи от интересите, а и убежденията на продуцента. Хората с пари рядко са идеалисти...