Не са сълзи това… нали?

само лютив цигарен дим,

а ние с теб свели глави,

и двамата тихи, мълчим

 

седнахме само, на чаша кафе,

да се видим за малко,

а докосваме плахо топли ръце

и се поглеждаме жално.

 

очите тъжни, казват всичко,

те не могат да мълчат

да говорим е вече излишно

и думите често грешат…

 

Усмихваме се, сякаш насила,

отново въздишаме тежко,

а отвътре пак спомен напира

за незабравена нежност…

 

Времето заедно, бързо лети,

всеки път е така

трябва да тръгвам, тръгвай и ти

за кафето, благодаря…

 

Не са сълзи…нали така?

вятърът е малко суров

ще се забравим, все някога

сбогом… моя любов…

 

 

Тъжно и хубаво. Очите казват всичко.
http://vbox7.com/play:edf1c474

Благодаря ти Веско, радвам се, че ти хареса...

добри познати !!!
"няма среда в любовта"
или я има или не
другото е заблуда и плътски удоволствия
от които после още повече боли
осъзнал, механичните действия...

не знам поне за мен е така :)

интересното е когато я има, а пък не се получава... Странна работа...
Благодаря ти Алби...

И тук те открих слънчице!Не само по ника, по хубавия и нежен стих!
Прегръдки за теб!:)

и в двамата когато я има - трабва да се получи!!!

малко да не достига и нещата се прецакват
а оправдания винаги има ...

Привет и на теб smile999... :)

Вероятно си права Алби :)

Затрогващо е...

Благодаря ти Стеф...

kass много истинско...боли сърцето когато само очите говорят......Благодаря за красивия стих!

Благодаря, радвам се, че ти хареса...

Силно и мнооооого тъжно.

благодаря...

Хубава поема. Малко ... всъщност доста тъжна.
Поздрави! ВВ

.... и по весело ;)

Благодаря ВВ, поздрави и на теб :)

Много, много ми хареса! Чувствам се по същия начин сега благодаря ти,че ти написа моите мисли!

Благодаря ти...

Времето лекувало, казват.... дано... изящно е, Иве, съвсем порстичко и толкова силно!.......

Благодаря ти Филип...

Прекрасно е! Тъжно,но прекрасно!

Благодаря...

Kakvo moze da nakara edno mlado i hubavo momiche da napishe tozi stih? hubav i tuzen :(

вероятно среща с човек, с който всичко е вече отминало, но сякаш не е съвсем, когато се срещнете пак очи в очи...

Togava znachi ne vsichko e otminalo. Boze kolko mi e poznato tova chustvo...:( Dano vsichko stane taka kakto go iskash!

Благодаря...

Наистина докосващи строфи, но случвало ли се е някога на някой от вас да

"ще се забравим, все някога
сбогом… моя любов…"

забрави любовта? Аз ли греша, но не откривам тъга...
Избора е взет и това е. Но решението не винаги е безболезнено... Дано по-рядко ни се случва, но мисля че никой не го подминава тази чаша...

не грешиш, няма тъга... понякога, когато сълзите напират, но не се проливат изглежда тъжно, но фактът че ги има и у двамата е красноречив. Утешаваме се със забравата, когато така ни се иска, но времето показва пътя. Ако искаш да разбереш дали някой те обича, пусни го да си иде и ако се върне значи всичко е наред и си е струвала всяка въздишка по него...

Този филм съм го гледал...
Пуснаха ме. Баси как боли... Тя разбра дали я обичам. И ми говори с твоите думи. Но дали разбра колко и двамата загубихме от желанието "да разбере", "да си докаже" каквото и да било?
Не е хубав филм, не го препоръчвам. Говорете, докато можете. После е късно

:)
Нищо не искам да си доказвам и ако зависеше от мен щях да го вържа даже :), ама на, животът така поднася нещата, че се налага понякога да хванем в различни посоки, уж за малко, макар че аз не вярвам на обратите, всеки път се оказва че временните неща са най-постоянни :), времето ще покаже...

ако е based on true story поста, стискам палци за един достатъчно безболезнен изход.
лека вечер

лицемери, защо я лъжете, че ви харесва((

Благодаря...

Лицемерие казваш...
Лицемерие за мен е когато от един толкова истински момент създаваш поеми шашкащи читателите с поетични умения. Лицемерие е, когато вместо ПРОСТИЧКИТЕ думи "Обичам те" заменяш с рисуващи звездното небе словесни картини с цел да блеснеш с оригиналност, лицемерие е когато вместо да надникнеш в редовете и чувствата вложени в тях, броиш стихотворните стъпки, римата и запетаите...
Тъпо и елементарно стихо, но изживяно...
Бих се запознала с удоволствие с твоите сложни и оригинални стихотворения, пусни едно в следващия си коментар или пренапиши това, ако си го преживял някога. Ако изобщо си способен да го преживееш...

познах себе си много яко

:) мерси...

Това ми хареса

Благодаря...

това го преживях и аз и още не мога да забравя този човек, моля за съвет

ами за жалост нямам съвет, времето ще ни посъветва най-добре...

много жалко ,съборих всички мостове към този човек, но го настигам без да го гоня а това ме убива!!!!

Здравейте просто нямам думи колко е хубаво стихотворението а любовта... когато е споделена...

ще се забравим, все някога

сбогом… моя любов…
А дали е така ???? Не може да се забрави нещо толкова силно,не просто не, ако някой знае моля да каже и да ми помогне.......

Не се забравя лесно, дори може би никога, но може би просто ще свикнем с липсата му/и и ще се научим да живеем със спомена... Все някога ще срещнем друга любов, макар и далеч не толкова силна, и ще се примирим, ако нямаме друг избор... А колко е трудно и колко време е нужно, само влюбеният знае. Жалко е когато търсим любовта през целия си живот и когато я намерим разберем, че обстоятелствата набързо ни я отнемат...

Благодаря, любовта е прекрасна когато е споделена, дори когато е възпрепятствана...

"Възпрепятствана",в моя случай- той с друга, аз с друг това е .........за огромно съжаление живота ни срещна много късно?????

Да, това е много често срещано и решенията са много трудни, често дори невъзможни и като се замисли човек как животът му изтича а любовта, нещото от което толкова силно се нуждаем е пред нас, а ние не можем да й се радваме, заради обстоятелствата... Тъжно и болезнено...