Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2009 18:34 - Бог дал, Бог взел
Автор: kass Категория: Забавление   
Прочетен: 8551 Коментари: 26 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Имахме среща на класа. Събирахме се един по един и с изумление се оглеждахме един друг. Все пак не се бяхме срещали доста годинки. Времето си казваше своето. Мъжете значително бяха започнали да оплешивяват, а жените понапълняли. Е някои не бяха мръднали много. Спомняхме си истории от ученическите години и се забавлявахме на някои „неудобни ситуации” в които сме се оказвали в онова време.  Не бяхме всичките. Някои бяха в чужбина, други загинали в катастрофи, трети гледаха болни родители или по други причини не присъстваха. Изведнъж стана някак по-тихо. Обърнах глава и я видях. Кралицата на бала. Най хубавата в цялото училище. Всички момчета бяха луди по нея. Как само и завиждах, а тя горда и високомерна се майтапеше с тях и се забавляваше. Зарадвах се като я видях. Бяхме приятелки, добри приятелки, макар че е много гадно да дружиш с звездата на училището вечно си в нейната сянка, кой те забелязва при такава конкуренция. Странно би трябвало да я мразя, да се късам от завист и злоба при все, че ми отмъкна и гаджето в 11 клас, но не я мразех. Все пак да си и приятелка си беше привилегия. Аз и се възхищавах. Беше идол за мен. Висока, стройна, с разкошни чупливи коси. Винаги знаеше как да се облече, как да се движи, как да се гримира, изпипана до съвършенство. Бог давал, давал, та чак забравил да спре. Видяхме се, прегърнахме се и се разговорихме. Разказах и за семейството си, за децата, за съпруга ми, всичко и разказвах, а тя ме гледаше замечтано и ме слушаше с наслада сякаш и разказвах някоя от приказките на Шехерезада. Спрях за да и дам възможност и тя да разкаже нещо.  -Е, аз нямам семейство мома съм още. Нямам деца, а така ми се иска да имам. Така де вече надхвърлям 35. Странно какво се мотах досега. Помниш ли „грозното пате”? Онази с луничките и многото пъпки. Срещнах я вчера има близнаци. Беше с мъжа си из парка, не беше лош е малко прошарен и с коремче ама като цяло и като за нея никак даже не е зле. Е как го правят не знам. Оглеждам хората и се чудя, грозновати, ниски или закръглени – всякакви, а успяват да се намерят, да си родят деца, да са щастливи, а ние готините, умните и неотразимите май си останахме едни самотници.  Слушах я с дзяпнала уста. Най-малко от нея очаквах да слушам такива думи. Какво не беше наред? - питах се аз. Беше една от умните в училище, пълна отличничка, сега имаше хубава работа, самостоятелна е. Може би не попада на свестни мъже или е изгубила много време въздишайки по някой женен мъж. Недоумявах. Стана ми жално. Гледах я беше от тия дето не са мръднали много. Тук там някоя бръчица, сякаш за повече чар иначе същата. Все така изпипана до съвършенство. Сетих се за един свой колега. Много готин, ама понеже е добър жените все му се качват на главата, малко особняк е, все едно идва от друго време, един такъв срамежлив може да си паснат. В този момент осъзнах, че ме обвзема силно желание да ги запозная. Интересното е ,че винаги съм мразила сватовниците, които се бъркат в живота на хората и решават да определят съдбата им. Но този път беше различно. Имах чувството че са един за друг, че ще са много щастливи заедно, защото много си приличат. Е, в крайна сметка ще ги запозная, а пък те да си решават.  Вечерта приключи. Всички си тръгнахме по къщите. Разделихме се с нея на стълбите и си разменихме визитки. Обещахме си да се срещаме по-често и така си взехме довиждане. Прибрах се. Мъжът ми ме посрещна с усмивка и желание да му разкажа как съм прекарала. Чувствах уюта в къщи и се чувствах блажено. Но онази мисъл ме преследваше. Да трябваше да опитам, дано да не греша.  И така седмица по-късно и се обадих. Обадих се и на него. Уредихме си среща в един ресторант и се срещнахме. Запознах ги. Вечерта вървеше по вода. По всичко личеше, че се харесват. Радвах се за тях. Но нали съм семейна жена с домашни ангажименти не можах да остана до края с тях и си тръгнах по-рано.  Близо година не бях чула нищо за тях. Трябваше спешно да се преместим заради внезапното тежко заболяване на свекърва ми, за която трябваше да се грижим. След нейната кончина се върнахме у дома и аз реших да се обадя на своята приятелка от училище и да разбера какво се е случило. Обадих и се и си уредихме среща. -          - Как си? Как е моя колега? Разказвай. Какво стана? – задавах въпросите си един след друг. Нямах търпение да ми разкаже, да чуя някоя хубава новина. -          - Всъщност разделихме се наскоро. Ходихме доста време. Права беше добър човек е. -          - Тогава защо? Какво се случи? -          - Ами започна да ме притиска, нали знаеш, да се женим… -          Искал семейство, деца, добра женица в къщи…      - Ами ти? Не го ли искаш? – гледах я като попарена.      - Не знам. Страх ме е може би. Те децата не се отглеждат за месец – два. Това са години наред. Ами ако се роди болно? Представяш ли си цял живот какво ще ме чака. Пък и все в къщи, ще ни дотегне, а като спрем да се обичаме какво? Ще съм само чистачката и перачката в къщи, огледай се колко семейни двойки са истински щастливи?  „Какво малодушие - помислих си аз – какви безумни мотиви. Аз мислех че е нямала късмет, а то просто не и е стискало. Жалко за нея, а ми беше идол. Е, в крайна сметка Бог дал, Бог взел.”



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Успехи!
13.04.2009 18:42
Всички пловдивчани -
пишат добре!
цитирай
2. kass - boristodorov56
13.04.2009 18:44

Мерси, много е мило от твоя страна.
цитирай
3. luben - Да
13.04.2009 18:49
Бог дава красота и ум, но дава и егоизъм, себелюбие, а за да си с някого трябват жертви, да постискаш зъбки, да преглъщаш - по-рядко срещани качества при по-надарените...
цитирай
4. анонимен - това не е единичен
13.04.2009 19:27
случай . с много мои приятели и приятелки е същото , включително и с мен е така . все си мисля ,че спасението се нарича - бебе :) май човек трябва просто да се хвърли в живота , пък каквото стане . даам , годинките си минават ...
Поздрави за напомнящия постинг ! ;)
цитирай
5. borjanmljakov - Курът ми е крив като банан.
13.04.2009 19:42
Според вас това нормално ли е?
цитирай
6. thomas - Мда
13.04.2009 19:50
А всъщност дали знаеш кой е за съжаление и кой - за завиждане? :-)
цитирай
7. candysszzz - Едно от нещата, които ми направи ...
13.04.2009 19:50
Едно от нещата, които ми направи впечатление е, че не си я мразела. Просто си осъзнала преимуществата и и си ги оценила като си останала нейна приятелка. Това е страхотно. Малко хора са способни на това. Поздрав :)!
цитирай
8. kass - Thomas
13.04.2009 20:02
Не томас не знам, всеки си избира пътя сам, но като направи своя избор поне да не се оплаква. Ако наистина някоя жена иска дете, трябва да събере смелост и да си го роди.
цитирай
9. kass - мила candysszzz,
13.04.2009 20:07
Това са само литературни герои, доста подсилени за по-голямо въздействие. Но си права ако бях аз на мястото на своята героиня, вероятно щях да и бъда приятелка.
цитирай
10. анонимен - Хехехе
13.04.2009 20:34
и аз се заблудих, че става въпрос за действителен случай, а не за художествена измислица. Много убедително разказана история. А иначе - да - жените са си свахи и не могат да се сдържат :))
цитирай
11. georgiev - Много мъдра и поучителна история. ...
13.04.2009 20:41
Много мъдра и поучителна история. Това нека го прочетат всички стари моми, които не харесват никой мъж, и да знаят, че от много пробиране ще си одъртеят сами като кукувици.
Поздравления за интересния пост!
цитирай
12. thomas - @kass
13.04.2009 20:41
Браво за разказа. Героите са толкова реални, че и аз не заподозрях изобщо, че това може да е художествена измислица.

А що се отнася до това да не мърмориш, като си си направил избора... хехе, хората винаги мърморят за това, че като спечелят едно, губят друго, не си ли забелязала? ;-)
цитирай
13. cefulesteven - Обикновено щедро надарените от ...
13.04.2009 21:21
Обикновено щедро надарените от природата с качества в битов план срещат повече затруднения от по-посредствените. Животът ги среща с повече предизвикателства, имат повече приятели, но и повече лицемери. Имат повече възможности за избор, но и повече капани. Значително повече са враговете им, а и целите които са по-реални пред тях, няма как да не ги изкусят с амбиции. Не е човешки да не се поддадеш на това изкушение, но то си иска жертвите. Обикновеният живот за много от тях е най-необикновеното преживяване.
Поздрави.
цитирай
14. esen - Тъжно...
13.04.2009 21:42
Тъжно...
цитирай
15. kass - cefulesteven
13.04.2009 22:08
Така е cefulesteven прав си. Но обърни внимание на мотивите и. Малодушието не е присъщо на хората със силен характер. Знаеш ли, че и аз си умирах от страх като разбрах че ще имам дете. Чудех се дали ще се справя като майка, а сега мога да кажа смело НЯМА НИЩО СТРАШНО. Е, в крайна сметка целта на този разказ е ако има жени, които наистина искат да станат майки, а не се решават да могат поне за малко да се видят отстрани, през други очи и да се опълчат срещу страховете си. Ако поне една го направи значи съм успяла.
Благодаря ти.
цитирай
16. malkiatprintz - Струва ми се, че мотивите на твоята ...
14.04.2009 03:44
Струва ми се, че мотивите на твоята героиня са само форма на оправдание на собственото й нежелание да се раздели със свободния живот, с който е свикнала и вероятно й харесва...
цитирай
17. thedarkangel1977 - аз мисля като това моми4е от разкза, ...
14.04.2009 04:07
аз мисля като това моми4е от разкза, нищо 4е в у4илище бях 90 кила :)
цитирай
18. mariani - Поздравления! До средата и аз ми...
14.04.2009 08:49
Поздравления! До средата и аз мислех, че е истинска среща на класа :) Страховете трябва да се преодоляват, макар че не е никак лесно. Хубав ден!
цитирай
19. stone - таз женица чака мистър биг
14.04.2009 10:48
гледала е сигурно сексът&градът и мисли, че може добре да си поживее до 40, когато ще дойде мистър биг да я отведе в париж.
в реалния живот е малко по-иначе. въпросният "колега", дето искал да се жени, най-вероятно ще вземе някоя 25-годишна, а не 35, дето ще трябва да я води три пъти на ин витро, докато прихване.
на 35-годишна може да налети някой 40-50 годишен, разведен, с две деца.
цитирай
20. sisithebest - интересно
14.04.2009 11:04
май наистина почти винаги става така... но както се казва за всеки си има влак, може пък и за нея да се появи някой ден :)
цитирай
21. benra - да,
14.04.2009 11:14
човек, каквото сам си направи и както сам си направи...
Поздрави!
цитирай
22. thomas - @sisthebest
14.04.2009 12:20
1. Казано е, че за всеки ВЛАК си има пътници, а не че за всеки ПЪТНИК има влак :-)
2. ТЯ е само литературна фантазия, така че нищо няма да се появи точно за нея :-)
цитирай
23. rpatel - Хубава история! То хората са си го ...
14.04.2009 13:54
Хубава история! То хората са си го казали, много добро не е на добро! Никой не е съвършен! Едни са умни, красиви, талантливи и т.н., но пък така и не се научават да живееят в хармония с другите, защото са твърде заети със себе си, други пък на пръв поглед не са нищо специално, но след като срещнат подходящия човек, разцъфтяват и сякаш за една нощ се превръщат от грозното патенце в лебед. Хората сме различни! И щастието за някой, може да е нещастие за друг. Важното е всеки сам да реши какво иска от живота и да се опита на го изживее по най-добрия начин.
цитирай
24. coffeen - на 35
14.04.2009 15:36
има много голяма вероятност наистина да роди болно дете, ако изобщо може на тези години каквото и да е дете, като не се сещат по-рано и като ги мързи. като ги е страх да не би да си загубят "изпипаността до съвършенство" и това е най-жалкото - тази съвършеност е точно за да си я използваш, а не да ти е останала... безполезна. За какво й е това съвършенство, след като срокът й на годност си изтича. има в реалния живот такива, има ги.
цитирай
25. kass - thedarkangel1977
14.04.2009 18:50
Става въпрос за типове хора. Избрала съм красивата жена, защото са по разглезени от съдбата и при тях е по често срещано явлението. Колкото до мислите и страховете относно раждането на деца и обвързването в брак то всички сме ги имали. Но в крайна сметка познавам жени родили по 2 деца и са с такива перфектни фигури, че 20 годишни момичета с чиста съвест могат да им завиждат. Познавам и жени отгледали деца и направили шеметни кариери в живота си, че чак се чудя от къде са намерили време и сили за всичко, но явно намира се. Така, че страховете са си страхове, ние или ще се преборим с тях или ще ги оставим да ни победят.
цитирай
26. optimum2 - По принцип
14.04.2009 19:17
хората от този "сорт" винаги съжаляват.И ако се омъжат и ако не... те никога няма да бъдат доволни.
На зная след какъв период е станала тази среща със съученици от любопитство хвърли поглед на един мой пост за среща след 30 години.Може да видиш и познати физиономии.(разбира се много по-голями от теб, но повечето пловдивски)
До нови срещи.
:-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kass
Категория: Забавление
Прочетен: 4220933
Постинги: 266
Коментари: 13643
Гласове: 23073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031