Най- често чуваните думи от дъщеря ми бяха „Ти не ме разбираш” и „ Защо ме мразиш толкова, мразя те и аз”. Болка, колко болка само. А аз все се опитвах да я предпазя. Тя все тълкуваше нещата така, сякаш   я мисля за неспособна да мисли или преценя. Но не беше така. Пусти майчински страхове. Бях изстрадала много и знаех, че някои грешки се наказват жестоко, че последствията от тях са безмилостни и не бива, с цената на всичко, не бива да ги допусне. Разбирам, че съм сурова и много груба, дори крайна понякога, ама такава съм нали затова ме напусна баща и та я отгледах сама. Да, природа от която не мога да избягам. И сега съм сама. Няма го моето дете. Ожени се, замина в чужбина. Не си идва не пише писма, не се сеща за мен и по всичко личи не се интересува дали съм добре. Имам внуци, а не съм ги виждала. А как само чаках този момент. Да мога да им се радвам, да ги прегръщам, да им дам любовта която не дадох на нея. Само като се сетя и ми се доплаква. Сега съм вече стара, болна съм краката не ме държат, живея си в моето малко жилище и никъде не излизам, не мога. Идва една млада жена да ми помага. Преди време бях пуснала обява, че предписвам имот срещу гледане. Редно е никой не ми е длъжен за дето съм изгубила дъщеря си завинаги, а и за какво ми е на онзи свят ли ще си го нося. Гледах тази мила млада женица и сякаш припознавах себе си, но само по съдба. И тя гледаше малко детенце сама, но все пак бяхме различни. Тя беше добра, спокойна и мила, а аз не, напротив даже властна, сурова. И нея я напуснал мъжът и ама защото решил, че тя от добрина ще му прощава винаги докато един ден тя не му простила. Е, и двете крайности май не са работа. Най – добре по средата, като моята щерка, нито много сурова нито много добра.  Сега вече е късно да оправя нещата, макар и да ги разбирам добре. Чувствам, че ще умра скоро и не мога да се примиря с това. Искам да видя детето си отново, да и поискам прошка,само да знам че ме обича преди да заспя за винаги. Написах и писмо, излях си душата в него и се сбогувах накрая.  Добре, че беше тази мила женица та се грижеше за мен, какво ли щях да правя иначе. Работеше много, тичаше за детето, понякога идваше с него, какъв малчуган и той кротък като майка си. Чувствах ги толкова близки. Чаках я с нетърпение да дойде. Идваше всеки ден. Купуваше ми лекарствата, готвеше ми и ми чистеше, гледаше ме сякаш съм нейна майка, переше ми дрехите, чаршафите и никога не се оплакваше. Понякога я молех да остави за друг ден като я гледах колко е изморена, жал ме хващаше. Но тя се усмихваше и казваше , че не може да ме остави така. Често пъти сядахме да си говорим. Разказвахме си за живота и пиехме кафенце. Беше приятно, много приятно, ех да можехме и с дъщеря ми да сме такива приятелки. Ето пак се просълзих. Не ми отговаря на писмото. Колко е жестока, не ми вярва, не вярва че съм искрена. Сега съм в болницата, ясно е няма да ме бъде дълго. В моята стая има една жена. Как и завиждам само. Идват да я виждат всеки ден, децата и, внуците, та и съседките и чак. А аз сама, сама като куче. Добре че онази мила жена идва да ме види с детето си в събота, че да почувствам малко човечност какво е. Айде дано Господ ме прибере най-после, че да свърши тази болка. Не, не тази на ставите, а тази в душата ми дето е.  Някакъв шум се носи от вън. Май идват роднини на посещение. Отваря се врата. Не мога да повярвам. Тя е, дъщеря ми. Дошла е, прочела е писмото ми. Как се вълнувам. Гласът ми секна, сълзите ми текат, искам да кажа нещо но не мога, цялата треперя, ще ми се пръсне сърцето. - Здравей мамо, – заговори ми – дошла съм да ти дам прошка и да поискам от теб такава. Аз те обичам, ти си ми майка, не бива да се разделим във вечността сърдити една на друга. Аз не мога да говоря, а само да плача, плача и не мога да спра, исках толкова много да кажа, а ето че нищо не казвам. Минава времето, тръгва си а аз не искам да я пусна. Обещава ми че ще дойде пак. А сълзи те ми си текат и не спират, сълзи на радост са това, на прекомерно щастие. Как съм могла да си мисля че ме е забравила. И тя се е мъчела като мен. Утре ще се обадя на адвоката си да променим завещанието. То тази панелка може и да не и трябва, ама защо да я давам на чуждите, нямам ли си свое дете.

направо и мен просълзи...

Кръвта вода не става!

Драмата на епохата ни. Прелетни птици, номади, търсещи щастието, бегълци, бежанци, винаги си е имало, но има времена разделни, когато тези изключителни ситуации се превръщат в типични. Валидно е за пост-източен блок начало на двадесет и първи век.

А прошката: тя и водата ще превърне в кръв, макар кръвта вода не става.

Винаги е трудно да се оцели златната среда... нито прекалената доброта, нито прекомерната строгост са добри и като че ли винаги водят до разделение... и най-трудно е май правилно да преценим момента в котйо децата стават самостоятелни, та да им дадем свободата, от която се нуждаят....

Дали е драма само на нашата епоха не съм сигурна cefulesteven, нито дали е присъщо само източния блок. Понякога хората си говорят на различни езици и се разбират, а понякога много близки кръвни роднини не могат да се разберат. Колкото до прошката казал си го много добре.

Може би не е чак толкова трудно да се намери златната среда. Трябва само да се опиташ да се поставиш на мястото на другия и много дълбоко да се замислиш какво всъщност иска да ти каже той.

1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?
3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.
4. Месецът ти на раждане.
5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?
6. Напиши името на човек от същия пол като теб.
7. Любимото ти число?
8. алифорния или Флорида?
9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?
10 .Напиши желание.


НАДОЛУ








Отговорите:

1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов;
Черен - ти си скромен и агресивен;
Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;
Син - ти си човек със спонтанен характер;
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3. Ако инициалът ти е:
А- - имаш много приятели и любов в живота;
Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;
С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4. Ако си роден през:
Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;
Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;
Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;
Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5. Ако избереш:
Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;
Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6. Това е най-добрият ти приятел.
7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.
8. Ако избереш:
алифорния - обичаш приключенията;
Флорида - романтична душа си.
9. Ако избереш:
Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;
Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час

Май ще си остана с несбъднато желание, защото няма пусана това в друг форум. Дано поне твоето се сбъне.